Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Съновник => Темата е започната от: blaky в Юни 21, 2007, 09:23:47 am
-
Ето го и съня : качих се в един автобус и там беше бившото ми гадже , започнахме да си говорим . Всеки от нас отиваше на някъде той на тренировка аз на урок ! И след това шофъора ни каза да слезем . Слезнахме и отидохме в едно училище . Прегърнах го целунах го по бузата и тръгнах да си вървя но той не ме пусна . Започна да целува шията ми . Казах му да спре , но в следващия момент се целувахме цялата бях изтръпнала . След това отидохме в една стая а между времонно всички момичета по коридорите ме гледаха с пълна злоба . Та в тази стая имаше малки деца много малки след това отидохме в друга - гардеробна и след това се събудих . Този сън има ли някакво значение защо го сънувах ?!
-
наистина ще съм много благодарна ако някой ми каже дали мога да очаквам нещо от този сън или просто .............. моля ви !
-
В съня ти няма нищо за разгадаване. Просто има чужда намеса от разни същества, които не са хора и имат по-различна енергия от твоята. Затова чувстваш изтръпване, щото всъщност този дето те е целувал не е бил приятеля ти, ама няма страшно, случва се и в най-добрите семейства. :D
-
Ето го и съня : качих се в един автобус и там беше бившото ми гадже , започнахме да си говорим . Всеки от нас отиваше на някъде той на тренировка аз на урок ! И след това шофъора ни каза да слезем . Слезнахме и отидохме в едно училище . Прегърнах го целунах го по бузата и тръгнах да си вървя но той не ме пусна . Започна да целува шията ми . Казах му да спре , но в следващия момент се целувахме цялата бях изтръпнала . След това отидохме в една стая а между времонно всички момичета по коридорите ме гледаха с пълна злоба . Та в тази стая имаше малки деца много малки след това отидохме в друга - гардеробна и след това се събудих . Този сън има ли някакво значение защо го сънувах ?!
Хора,лято е топло е и хормоните се джуркат :P :D ;) B) .
-
В съня ти няма нищо за разгадаване. Просто има чужда намеса от разни същества, които не са хора и имат по-различна енергия от твоята. Затова чувстваш изтръпване, щото всъщност този дето те е целувал не е бил приятеля ти, ама няма страшно, случва се и в най-добрите семейства. :D
(http://s6.rimg.info/b3b4e46f21f040a62b4cf5c64b7b396e.gif)Много свежо (http://s5.rimg.info/edaef38e171d49ef8f5a374c5524f958.gif)
-
Просто има чужда намеса от разни същества, които не са хора и имат по-различна енергия от твоята.
Ммм... интересно. Нещо повече по въпроса за съществата и енергиите? Откъде идват и защо? Някой имал ли е такива изживявания? :rolleyes:
-
Аз съм имал такива изживявания и предполагам че ще имам още. :D
Идват от други, паралелни светове. Има седем такива свята с такива същества само на Земята. Енергията им се дели основно на такава, която прилича на огън и такава, която прилича на вода, като огнените се смятат за по-ценни.
Съществата притежават чувства и могат да ги предават на хората. Те се привързват към хората, но също създават зависимости. Те живеят хиляди години, като е възможно човек да се прехвърли в техния свят, където времето тече съвсем бавно. Не може да си тръгне обаче оттам.
-
.
-
Аз съм имал такива изживявания и предполагам че ще имам още. :D
Идват от други, паралелни светове. Има седем такива свята с такива същества само на Земята.
Съществата притежават чувства и могат да ги предават на хората. Те се привързват към хората, но също създават зависимости. Те живеят хиляди години, като е възможно човек да се прехвърли в техния свят, където времето тече съвсем бавно. Не може да си тръгне обаче оттам.
Звучи страшничко...
Но знаеш ли защо всъщност те питах. Най-вече за да се убедя, че не съм единствената "луда", която не само вярва, а и е изживявала тези "неща". Наскоро получих подтвърждение от още двама-трима души, изживяли подобни опитности. Но понякога ме обземат съмнения и започвам да се питам да не би този вид усещания се дължат на многото четене на специализирана литература... хм, ще ми се да вярвам, но не е така. Но защо тогава не се случва на всички?
За седемте свята, които взаимно се проникват, различните измерения и паралелните "реалности", които съществуват отвъд човешките ни сетива, съм чела... Но в съня си нима успяваме да отпътуваме отвъд астрала, в по-фините светове? Дали е възможно?
Преди месец или повече сънувах един странен сън, който не посмях да споделя в съновника, защото не подлежи на "стандартно" тълкуване. В съня си се намирах в многоизмерен свят, който ми е трудно дори да опиша с думи. Интересното беше, че пътувах през различните светове и преминавах през измеренията с финото си тяло, защото много добре си спомням, че нямах усещане за физическа обвивка, а и се налагаше да минавам през много тесни "пространства" с размери не по-големи от ключалка или иглено ухо, за да навляза в поредното измерение. Някои бяха доста страшнички, а в едно от тях се срещнах със странни "същности", които буквално си вкопчиха "ноктите" в мен /усещах ги, макар че нямах "тяло"/ и не искаха да ме пускат да избягам нито в съседното "измерение", нито да се върна в нашия свят. Не ми даваха и да се събудя, дори когато вече явно долавях писъците на котката ми в стаята. Дори си спомням думите им, предадени сякаш телепатично, защото нямаха човешки "усти", а бяха само мъгляви неясни очертания като хора-сенки - "няма да си тръгнеш, трябваш ни" :blink: спомням си, че правех отчаяни опити да се събудя, вече чувах котката, но но можех, докато животинчето не се засили и не ми скочи с писък върху главата... беше около 3 часа през нощта... Не съм луда, имала съм и други подобни "сънища" :D
Най-интересното обаче беше, че когато тръгнах да разказвам "съня" си на майка ми, тя ме помоли да дам описание на различните измерения. След това се изуми и ми каза, че преди да се събудя около 9 сутринта по руска ТВ са давали предаване за измеренията и паралелните светове, и моето описание бе идентично с това от предаването. Само да уточня, че сънят предхождаше предаването. Също така в предаването се казва, че от някои измерения много трудно се излиза като че ли се намираш в лабиринт или в "отвъдогледален" свят. Усещането ми в съня бе, че се намирам в нещо като "куб", който се върти и измеренията се разместват, като по тази начин къде плавно, къде не толкова преминаваш от едно измерение в друго. Ако сте гледали филма "Конфигурацията на плача", може би ще се сетите какъв "куб" имам предвид... вкъщи вече ми предлагат да започна да пиша сценарии за филмите на ужасите :lol:
-
(http://s3.rimg.info/2e8fe780d509793139a4863ffeb311ba.gif)Същества може и да има ,но не и в съня на девойчето (http://s3.rimg.info/bb1edf48f4e467b874578d376d78dd26.gif)
-
Звучи страшничко...
Но знаеш ли защо всъщност те питах. Най-вече за да се убедя, че не съм единствената "луда", която не само вярва, а и е изживявала тези "неща".
Не бой се, в близко бъдеще само лудите няма да сънуват подобни неща. :D
Но понякога ме обземат съмнения и започвам да се питам да не би този вид усещания се дължат на многото четене на специализирана литература.
О, със сигурност тия същества не се влияят от литературата. По-скоро литературата се влияе от тях. :D
Освен това много ги подценяваш. Не само, че тия същества не са измислени, но и напълно могат да подчинят живота ти на своите интереси. Те могат изцяло да преформулират начина по който възприемаш света и хората.
Хората са просто енергия, но във Вселената съществуват много видове енергии, някои от които изключително лесно се домогват до хората. Най-добрия пример за такова домогване е Дявола, който не е нищо друго освен чужда, нечовешка енергия, но въпреки това ние си я възприемаме като наша собствена.
Всяка чужда енергия докоснала се до нас ни променя необратимо. Ние сме пластелин в ръцете на могъщи сили и въпреки това отказваме да приемем този факт и смятаме, че сме независими и свободни, което е голяма глупост идваща всъщност от дяволската енергия, която няма интерес да изпусне контрола и не го е изпускала от момента, когато Адам и Ева са били изгонени от рая.
-
Освен това много ги подценяваш. Не само, че тия същества не са измислени, но и напълно могат да подчинят живота ти на своите интереси. Те могат изцяло да преформулират начина по който възприемаш света и хората.
Всяка чужда енергия докоснала се до нас ни променя необратимо. Ние сме пластелин в ръцете на могъщи сили...
Всичко това ме кара да се замисля...
Ако сме пластелин в "ръцете" на тези сили и те имат свойството необратимо да ни променят и да ни подчиняват на своите интереси, за какво ни е нужен контакт с тях? Или ние сме им нужни? :D
Може би въпросът ми ще ти прозвучи твърде наивно, но сега се питам дали би било по-"добре" за нас да не се докосваме до тях или, по-точно, да не бъдем докоснати? Защо обаче това се случва на определени хора? Или може би малцина от нас имат малко по-развити сетива да почувстват силата на допира си с тези енергии? Вероятно почти на всеки може да се е случвало, но просто е нямал необходимите сетива да усети усещането, камо ли да го дефинира по един смислен начин и да му даде оценка :huh:
-
Може би въпросът ми ще ти прозвучи твърде наивно, но сега се питам дали би било по-"добре" за нас да не се докосваме до тях или, по-точно, да не бъдем докоснати?
Ха ха, дали пък изобщо имаме някакъв избор? :D
-
.
-
.
-
Ако сме пластелин в "ръцете" на тези сили и те имат свойството необратимо да ни променят и да ни подчиняват на своите интереси, за какво ни е нужен контакт с тях? Или ние сме им нужни?
Пластелинът със сигурност няма кой знае какви нужди, освен да стои на топло, за да бъде готов и на разположение за своите господари. :D
Иначе ще се въздържа да коментирам целите на действията от тяхна страна, щото това е упражнение за много напреднали. Прави ми впечатление обаче активизацията на тези сили в последните години. Със сигурност те желаят да ги открием и да говорим за тях, а пък ние точно и това правим, щото и без това нямаме избор.
Може би въпросът ми ще ти прозвучи твърде наивно, но сега се питам дали би било по-"добре" за нас да не се докосваме до тях или, по-точно, да не бъдем докоснати?
Ха ха, дали пък изобщо имаме някакъв избор? :D
Все едно да питаш пилетата в пилчарника дали искат да бъдат свободни и независими и никога да не се превръщат в "пиле на грил". :D
Ето защо хората толкова си падат в безмислени битки за "свободата" и умират заради тази измислена свобода, понеже да умреш за една илюзия е къде по-лесно, отколкото да осъзнаеш една истина.
-
Ето защо хората толкова си падат в безмислени битки за "свободата" и умират заради тази измислена свобода, понеже да умреш за една илюзия е къде по-лесно, отколкото да осъзнаеш една истина.
Хубава дискусия заформихме тук, в темата със заблуждаващото заглавие "Бившия ми" :D
-
Със сигурност заглавието е заблуждаващо. По-скоро трябва да е "Сегашния ми", само дето тябва да минат няколко години преди тия специални целувки, които предизвикват изтръпване да почнат да дават резултат, щото "любовта изисква време", както се пее в една песен. :D
-
да минат няколко години преди тия специални целувки, които предизвикват изтръпване да почнат да дават резултат
А резултатът дали ще зависи от нас или отново ще е предварително моделиран от "тях"? :D
Някъде се сещам, че четох за още едно интересно състояние на "изтръпване", което учените обясняват с тъй наречената "сънна парализа". Само дето при някои съм чувала, че се случва преди фазата на дълбок сън, т.е. в полубудно и полуосъзнато състояние. А някои дори успяват да се пристрастят към тези "състояния", след като първоначалния животински ужас, предизвикан от допира с тази непозната и напълно чужда ни енергия поотмине... какво ще кажеш? :rolleyes:
-
Има и нещо друго.
Не може да се каже еднозначно дали тези "същества" са зло- или добронамерени към нас, защото са енергия, която ни е напълно чужда, непостижима за човешкия ум и сетива, поне на този етап от развитието на човечеството. Но ако целта им е да ни премоделират съзнанието и отношението към заобикалящия свят, дали имаме избор в каква посока да бъде осъществена тази промяна?
Не може да се отрече, че сме силно детерминирани от обществените "норми" и "критерии", целият ни живот протича и приносът ни се оценява според референтната рамка, определена от социума, обществото. Всичко - критериите за "успех", "развитие", "благополучие", "щастие" (и дори двойката полярности "добро" и "зло") - са предварително моделирани от обществото и са натрапени/фиксирани в съзнанието като нещо, към което непременно трябва да се стремим и да го постигнем по начина/начините, наложени като единствено възможни от обществото, в което живеем. Дори човешкото щастие, което е твърде субективно понятие, се 'измерва' според възприетите в обществото критерии за "успех". Мозъците ни се промиват непрекъснато чрез ТВ, медии, реклама, норми и стандарти... и все повече се отдалечаваме от истинското щастие, което не се поддава на дефиниция и обществена оценка. Доброволно предаваме правото си да бъдем просто щастливи, като се оставяме да бъдем подмамени и заслепени от критерия за "щастие" и "успех", възприет и наложен в обществото... Обществото ли е най-голямата ни илюзия? Хм, звучи малко асоциално :D
-
А някои дори успяват да се пристрастят към тези "състояния", след като първоначалния животински ужас, предизвикан от допира с тази непозната и напълно чужда ни енергия поотмине... какво ще кажеш? :rolleyes:
Нормално е да има пристрастяване, щото всъщност става въпрос за взаимен обмен на енергия. В един определен момент дори е възможно да се постигнат много приятни усещания.
Някои биха се смутили от един такъв факт...След един акт на обмяна на енергия, човек вече не може да твърди с чиста съвест, че е 100% човек, понеже част от енергията в неговото енергийно тяло вече не е такава каквато е била преди този обмен.
Мозъците ни се промиват непрекъснато чрез ТВ, медии, реклама, норми и стандарти... и все повече се отдалечаваме от истинското щастие, което не се поддава на дефиниция и обществена оценка. Доброволно предаваме правото си да бъдем просто щастливи, като се оставяме да бъдем подмамени и заслепени от критерия за "щастие" и "успех", възприет и наложен в обществото... Обществото ли е най-голямата ни илюзия? Хм, звучи малко асоциално
Не мисля, че ТВ, медиите и обществото са по-силни от силите, които влияят върху човешката съдба. Обратното, ТВ, медиите, обществото служат на тия сили, само дето в момента са малко изостанали, но ще наваксат. Не случайно се появяват филми като "Матрицата" и други, появяват се все повече окултни книги, само че представите на хората не могат да се променят за няколко години, пък и не е нужно.
Критериите за "щастие" и "успех" наистина са малоумни и остарели, но те ще бъдат заменение от други. В този промеждутък на замяна най-ощетените ще бъдат тия които сляпо следват тия представи, пренебрегвайки съвременните реалности. :D
-
Нормално е да има пристрастяване, щото всъщност става въпрос за взаимен обмен на енергия... След един акт на обмяна на енергия, човек вече не може да твърди с чиста съвест, че е 100% човек, понеже част от енергията в неговото енергийно тяло вече не е такава каквато е била преди този обмен.
Е, надявам се, че след един такъв контакт или поредица от контакти с тези "сили" няма опасност да се стигне скоро до необратими генни мутации :D
Шегата настрана, но не си ли се замислял, че след такава промяна в мисленето, в нагласата, в енергийния баланс, а и предвид факта, че на човек му се е случило да изживее подобни опитности, той самият започва по-трудно да възприема хората, тълпите, масите и да усеща тяхната енергия като чужда или дори отблъскваща?
Случвало ми се е да се намирам сред големи групи хора, сред тълпите и да се чувствам така, сякаш "нещо друго" ги наблюдава и изучава през моите очи и усещането е, че са ми чужди и непонятни. Впрочем същото усещане за "чужда енергия" и чувството на обособеност, отчужденост са ме спохождали, дори когато контактувам с един или двама-трима души. Но може би неслучайно казват, че човек се чувства най-самотен сред тълпите... не знам как да си го обясня, но като че ли нямам навика да си внушавам определени нагласи :huh:
-
Не мисля, че ТВ, медиите и обществото са по-силни от силите, които влияят върху човешката съдба. Обратното, ТВ, медиите, обществото служат на тия сили, само дето в момента са малко изостанали, но ще наваксат.
Да, нали имаше такава хипотеза, че всичко - правителствата, политиците, ресурсите, икономиката, медиите - се контролират от "тях". На някой ще му прозвучи налудничаво, но не изключвам възможността да сме вкарани в "матрица", чийто ред и функционалност трудно разбираме, а може би дори не ни е нужно това разбиране... за да продължим да спим спокойно и да сънуваме "изчистени" сънища, поне повечето от нас :D
-
Шегата настрана, но не си ли се замислял, че след такава промяна в мисленето, в нагласата, в енергийния баланс, а и предвид факта, че на човек му се е случило да изживее подобни опитности, той самият започва по-трудно да възприема хората, тълпите, масите и да усеща тяхната енергия като чужда или дори отблъскваща?
Нали точно затова казах, че тези същества могат да променят отношението на хората, а отношението е ВСИЧКО.
Не случайно повечето хора имат нещастен брак, не се разбират с децата си, ако изобщо имат желание да отглеждат такива. Оказва се, че онова което са гледали по сапунките изобщо не е това което е. Сякаш е направено за други хора. Тогава започва да възниква и "кризата на личността". Човек започва да си задава и да се плаши от въпроса кой е всъщност. Не че изобщо някой знае кой е, просто за "стария тип хора", както ги наричам е по-лесно да си заровят главата в пясъка и да потънат в блажено щастие. Това обаче няма как да се приложи за новия тип хора, защото в тяхната съдба е заложено да разберат или поне да се опитат да разберат кои са всъщност и накъде вървят.
Да, нали имаше такава хипотеза, че всичко - правителствата, политиците, ресурсите, икономиката, медиите - се контролират от "тях". На някой ще му прозвучи налудничаво, но не изключвам възможността да сме вкарани в "матрица", чийто ред и функционалност трудно разбираме, а може би дори не ни е нужно това разбиране... за да продължим да спим спокойно и да сънуваме "изчистени" сънища, поне повечето от нас
Нямах в предвид, че медиите и икономиката се контролират от тях. Те контролират всичко, защото на практика контролират и определят отношението на хората към нещата. Оттук нататък медиите, икономиката и ТВ-то няма как да останат същите.
А пък разбиране е нужно на всеки човек и то по много, защото такава е съдбата на човека- да се стреми към знание, независимо че това знание винаги се оказва страшно.