Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Астрология => Темата е започната от: nerealna в Октомври 01, 2007, 09:54:05 pm
-
Поклон пред паметта му.
Съболезнования на всички негови близки!
-
Мир на праха му.
-
Много тъжно,страшно,неочаквано,нелепо.Думите са слаби.Поклон пред паметта му.
-
Наистина е много страшно, нелепо и неочаквано. Мир на прахта му.
-
Поклон и мир на праха му!
-
Нека душата му в мир и покой отпътува към светлината.
Беше толкова слънчев човек...
-
Дано е на по-добро място!
Мир на праха му!
-
И мен ме изненада...някак си е много странно това което стана.И все пак се надявам наистина в това да има някакъв божествен смисъл да речем да си е изпълнил задачите или там за каквото е дошъл,въпреки че мисля,че нещата са кармично активирани и става въпрос за някаква разплата,така или иначе и аз се моля да е на хубаво място и да продължава напред независимо как и в каква посока.
За тези на които сигурно се чудят как стоят нещата астрологически просто отчитам това което е налице:
Заболяването започва или се развихря през август-транзитен Сатурн в съвпад рожден Марс на куспидата на 12 дом,Марс Управлява 8 дом.
От там нататък Сатурн е в 12 дом.
В момента на физическия край-Плутон в точен (0,10) квадрат Слънцето в 1 дом от 4 дом на 2 градуса от ИЦ според следните данни-19/9/1968 06:10 Сф
Прогресивен Марс в съвпад с Плутон.Прогресивен АСЦ в опозиция разходяща със Сатурн. Ингрес на Луната във Водолей.
Дирекционна Луна в съвпад с Плутон.
-
Каквито и да са аспектите... сега ли е моментът да се прави дисекция на хороскопа му? :blink:
-
Знаех си,че ще има такава реакция.Какво е времето по принцип е отделен въпрос,засега не съм се уловил в капана на разделянето на нещата като подходящ/неподходящ момент.Лично мое мнение е,че когато нещата са актуални и реални тогава каквото има да мислиш/правиш е момента сега.За после няма какво да чакам.
Който не иска,не го интересуват астрологическите фактори не го ангажирам по никакъв начин,нито съм предложил тема дисекциониране на даден хороскоп.
Мисля смъртта и всичко останало си е част от живота/еволюцията и не би следвало да е тема табу или по някакъв начин да се избягва или реагира спрямо нея по начин който крие някакви обществени или други наслоявания по отношение на самия въпрос по принцип.Астрологията сама по себе си е изследователска работа и както вече казах,нещата се изследват тогава когато са налице,мен именно нищо не ме спира както да видя хороскопа така и да споделя какво си е налице в астрологичната картина на нещата без да правя каквито и да е тълкувания тъй като не гоня никакви цели нито се влияя от каквито и да е предразсъдъци,притеснения и т.н.Разбира се не съм длъжен да го правя това и никой не ме е карал,но и за това е форум в който всеки излага това което го вълнува за момента и което може да има астрологическо влияние/обяснение.В този случай освен всичко друго става дума и за астролог.Кое е нормално/подходящо и дали въобще съществува такова понятие и каква е свободата на избора дали да коментира или не дадено събитие и по какъв начин на всеки това е свободното право.
-
Sinyhe,уважавам те и те харесвам като колега астролог любител,но може би трябва да си припомним,че преди астролози сме хора,а хората от такава загуба ги боли.Мен ме боли много,въпреки че,така и не се запознахме лично с Иван и не мога безстрастно да се впусна в такава тема.
-
Да,не съм го забравил,но именно какъв човек/съзнание си определя много неща.И на мен ми стана някак си гадно,макар че и аз нямам личен досег с тази личност,но това по никакъв начин не променя начинът по който приемам реалността-а освен всичко друго,основно я изследвам и астрологически.
"Незнам" доколко качеството ми да заставам над себе си,емоционалната и каквито и да е страни на нещата заради акцента на Въздуха в картата ми определя цялостното ми отношение и за това се обосновах в предния си пост-
не ангажирам никой с нищо,разликата между човек който е астролог и не е такъв не е само в познанията,а и в начина му на мислене и възприемане на нещата.Напълно те разбирам,което не означава приемам/отхвърлям отношениео ти разбира се-кой както иска да си приема нещата.Аз също уважавам всички,които пишат тука и изразяват своята индивидуалност,мисля че нещата няма смисъл да се раздуват излишно във форми и посоки,с които предварително сме наясно или имаме предвид.
-
Знаех си,че ще има такава реакция.
Sinyhe, уважавам знанията ти и теб самия и изпитвам само приятелски чувства към теб. Реакцията ми не е насочена лично към теб, а е принципна. Бих го казала на всеки друг или друга, било то и най-добрата ми приятелка. И тук не би трябвало да има място за обиди. И не е въпрос на "лоша" синастрия, както наскоро ми заяви модераторка в друг подобен форум :lol:
Не става въпрос за страх от смъртта или глупави суеверия... въпрос на уважение е към човека и няма отношение към табутата.
-
.
-
Темата за смъртта трайно се настани в астрофорумите. Случват се тези неща, да ни напомнят колко е кратък живота и колко внезапно може да приключи .. Толкова сме земни и устремени, кой знае за къде сме се разбързали сякаш. Много изживявам такива моменти и Жени май споделям твоето мнение. Питаш се защо и търсиш смисъла, сякаш става по-леко. Това е заблуда обаче. Просто хората сме така устроени или поне някои, да търсим обяснение на нещата и се успокояваме, когато го намерим или по-скоро примиряваме се ...
-
Ще ви пусна нещо, което често препрочитам напоследък.
Замисли се за момент!
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи.
Те промениха живота ми.
Днес чета повече от преди и чистя по -малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има – едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна !Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.
Тази Тантра идва от Северна Индия.
-
Темата за смъртта ни най-малко ме притеснява... притеснително ми се струва настървението, с което вси4ки се хвърлят да обсъждат какво е имало в картата на еди кой си в момента на смъртта му... в момента, когато 4аст от него още е тук. И мисля, 4е явлението е тенденциозно, не говорим за 4астен слу4ай. Не е първият, не е и последният такъв. Както и да е... всеки е свободен да прави това, което сметне за "приемливо"... с което ни най-малко бих искала да засегна някой... и вси4ки онези, които са изживяли загуба на оби4ан близък. Ако някой знае каква е разликата между "смърт" и "умиране", ще ме разбере защо така реагирам... но не виждам смисъл да коментирам.
С горецитираното от сънрейн съм напълно съгласна... ако си правим труда по-4есто да се замисляме за уж "дребни" на пръв поглед неща от "тук и сега"-то, животът ще е много по-красив.
-
Темата за смъртта ни най-малко ме притеснява... притеснително ми се струва настървението, с което вси4ки се хвърлят да обсъждат какво е имало в картата на еди кой си в момента на смъртта му... в момента, когато 4аст от него още е тук. И мисля, 4е явлението е тенденциозно, не говорим за 4астен слу4ай. Не е първият, не е и последният такъв. Както и да е... всеки е свободен да прави това, което сметне за "приемливо"... с което ни най-малко бих искала да засегна някой... и вси4ки онези, които са изживяли загуба на оби4ан близък. Ако някой знае каква е разликата между "смърт" и "умиране", ще ме разбере защо така реагирам... но не виждам смисъл да коментирам.
С горецитираното от сънрейн съм напълно съгласна... ако си правим труда по-4есто да се замисляме за уж "дребни" на пръв поглед неща от "тук и сега"-то, животът ще е много по-красив.
В случая става дума не за нещо друго,а за етика.Не можем да си правим учебникарски примерчета от картата на човека,който до вчера е бил сред нас,без да заприличаме на мародери.Не го бъркайте с мъката на близките,които гледат натални карти и се питат защо.Те го правят в безкрайната си мъка,а не за да постнат в някой форум картата,за да я разкостват хора,които са безстрастни,защото починалият не е техен близък.
-
.
-
В случая става дума не за нещо друго,а за етика.Не можем да си правим учебникарски примерчета от картата на човека,който до вчера е бил сред нас,без да заприличаме на мародери.Не го бъркайте с мъката на близките,които гледат натални карти и се питат защо.Те го правят в безкрайната си мъка,а не за да постнат в някой форум картата,за да я разкостват хора,които са безстрастни,защото починалият не е техен близък.
Благодаря ти, че ми спести доста писане тази сутрин :)
-
Темата за смъртта ни най-малко ме притеснява... притеснително ми се струва настървението, с което вси4ки се хвърлят да обсъждат какво е имало в картата на еди кой си в момента на смъртта му... в момента, когато 4аст от него още е тук. И мисля, 4е явлението е тенденциозно, не говорим за 4астен слу4ай. Не е първият, не е и последният такъв. Както и да е... всеки е свободен да прави това, което сметне за "приемливо"... с което ни най-малко бих искала да засегна някой... и вси4ки онези, които са изживяли загуба на оби4ан близък. Ако някой знае каква е разликата между "смърт" и "умиране", ще ме разбере защо така реагирам... но не виждам смисъл да коментирам.
С горецитираното от сънрейн съм напълно съгласна... ако си правим труда по-4есто да се замисляме за уж "дребни" на пръв поглед неща от "тук и сега"-то, животът ще е много по-красив.
В случая става дума не за нещо друго,а за етика.Не можем да си правим учебникарски примерчета от картата на човека,който до вчера е бил сред нас,без да заприличаме на мародери.Не го бъркайте с мъката на близките,които гледат натални карти и се питат защо.Те го правят в безкрайната си мъка,а не за да постнат в някой форум картата,за да я разкостват хора,които са безстрастни,защото починалият не е техен близък.
Да, съгласна съм, че поне трябва да мине време преди да се предприеме такова разглеждане на картата. Аз така бих направила, но разбирам другите, някак си не ги съдя .. Всеки постъпва по своему. А това, че има огромна разлика между мъката на близките и останалите е безспорно. Само едно ги свързва. Всеки търси отговора на въпроса защо, особено когато става дума за човек, оставил слънчева следа след себе си ...
-
Забелязва се някаква емоционалност в постовете. Нормално да изпитваме състрадание в такъв момент, но смъртта не се интересува от имена и от личността,когато тя е факт и налице, дали ще разтълкуваме днес или утре астрологично влиянията е без значение, и не смятам това за липса на уважение.Мисля, че е напълно в рамките на етичното да представиш астрологичното си виждане за случилото се точно сега, защото всичко във вселената е закономерно, включително и смъртта. Задачата на човека е да я приеме единствено и само като преходно състояние. Нищо не се случва просто така, и именно това е задачата на астролога, да представи обективната картина,да прояви безпристрастност и да се опита да разтълкува съответни астрологични съответствия, от момента на формирането на процеса до неговия завършек. Това НЕ те прави "мародер", нито пък безпристрастността означава липса на съчувстие и разбиране. В опита си да дадем разяснение ние още веднъж потвърждаваме, че никой и нищо не е над законите на вселаната и че всичко е закономерно. Лошото в случая е, че когато човек е развил потенциала си в дадена сфера и оставил след себе си следа и принос , смъртта прекъсва тази нишка , а Иван Станчев беше в разцвета на силите си и можеше да завещае още много от труда си на хората( говоря единствено и само за астролога Иван Станчев, а не за личността) Не сте ли се замисляли , че дори самият той като астролог е бил наясно с възможните тенденции и проявления, предполагам и той е търсил отговори в картата си, ако вече преди това не ги е открил вътре в себе си.
Моите уважения към Иван Станчев като астролог и към неговия принос към астрологията, сигурна съм че душата му е почива в мир.
-
Джордж Гарлин
"Животът не се мери с броя вдишвания,
а с моментите, които спират дъха ни!"
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
(http://i139.photobucket.com/albums/q292/Lili_Todorova/uranus_51.jpg)