Пренасям част от дискусията в "Мистика" тук.
**Венера и Юпитер - мит и реалност**
Планетите в астрологията са неутрални.
Определени характеристики те добиват чрез отношението ни към тях. От древни времена планетите, представени посредством цял пантеон божества, добиват човешки облик.
В астрологията не може да се каже еднозначно дали една "добра" планета в благоприятна позиция - по знак, дом, аспекти - ще се изявява в светлината на най-хармоничните си качества. Всяка планета, всеки знак има и сенчеста страна. Изборът е наш. Това, че да речем дадена планета е класически бенефик и стои на трон или в екзалтация, не означава, че няма и друго "лице". Това не бива да се забравя.
Повечето астролози автоматично свързват Венера и Юпитер с концепцията за dolce vita. По същия начин на хармоничните аспекти се приписват само положителни характеристики, а на дихармоничните - само отрицателни. Тоест отново се сблъскваме с ефекта на крайната поляризация и забравяме, че разграничението на "добри" и "лоши" е твърде условно.
В медицинската астрология, например, не само дисонансните аспекти се свързват с определена предразположеност към заболявания. А класическите "бенефици" Венера и Юпитер имат и друго лице. Копнежът по dolce vita се манифестира и на ниво човешки организъм и пример за това е захарният диабет. Юпитер, както се знае, управлява функцията на черния дроб, кръвообращението. Силна Венера, в съчетание с Юпитер, може да даде склонност към излишества, трупане на тегло, лакомия, леност. Освен, ако предразположеност към висока кръвна захар не е заложена генетично, диабетът възниква и в случай на емоционална "недостатъчност" или в резултат на изживян силен стрес. Ако проблемът е на емоционална основа, търсим в хороскопа блокади на тема отдаване/получаване на любов и привързаност - в повечето случаи тази тема е поставена на фокус.