Форум по Астрология

Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Лично творчество и полезни връзки => Темата е започната от: Инти в Август 20, 2009, 03:20:07 pm

Титла: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Август 20, 2009, 03:20:07 pm

САМСАРА

САМСАРА – символът кодиран в звездна космограма,
неумолима сила, задвижена от енергиийни ветрогони,
с прозрачни стъпки бродира върху пътя на живота,
сблъсък на отблъскващи се полюси,
полярност немислима в промисъла на вечността.

Мистика... поток неизречени слова,
изстреляни от пробудено око на еднорог,
сам коленичил пред устрема на своя бяг,
прерязал стремето невежество човешко,
извайва свойта съвършена АНДРОГИННОСТ,
в танца на пламтящите фанфари.

Преплетени в невидимото и в тленното разединени,
посоки четири от КРЪСТОПЪТ,
изплели в древността кармичен възел,
сега с милост от съдбовната ръка,
сред тъмни сенки и забулени истории,
на ликове във вечен сън заспали,
по лунна орбита притеглят полета на спомена.

Пепелява самота, блудна в ангелски ръце,
скита и ридае в гора от сънища,
търси да пристъпи в необятните полета,
да доплува брега от Обетована земя,
с огнен дъх да погълне красивата мечта,
да обедини в едно речен стон и морски вой,
в бездната отвъд тунела от космичен прах
да захвърли завинаги своя блян ЧОВЕШКИ.

Сред останки заровени в пустинни прерии,
гробница, мумифицирала отминалите ни животи,
оплетох себе си в мрежа от мисловни лабиринти,
и само нежността, бликаща от небесните очи,
стопи на прах всички диаманти,
положи в нозете жарта от скъпоценните кристали,
само тя, Душата му, разгада татуираните йероглифи,
само той, Духът на СКАРАБЕЯ, отведе ме отвъд Смъртта,
събудена от силата му, отвътре вече е вечна СВОБОДА.


Инти

20.07.2007
П.С. това е лично творчество.

Приканвам всички , които имат поетични заложби да се включат.

Нека поезията внесе полъх на Нептуново очарование във вашия скрит свят, обгърнете със онази мека Венерина топлина , и забравете дребните ежедневни задачи, нека ръката на Меркурий ни пренесе  в света на Сафо ;D

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Август 20, 2009, 09:01:21 pm

есен
в огнището на спомена нахлува есен.
жаравата във пепел сива се превръща.
от изгорелите от щастие дървета ,
нима,нима ще се превърнем в сива пепел?

и не в безсилие се мъча да запаля огъня.
и не от лекомислие аз мразя зимата,
желая цял живот да съм ела,
но в незапалена за спомени камина.

лично творчество ,подарък за теб инти :)

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Август 21, 2009, 02:07:54 pm

Благодаря , Марая!

Поздрав и за теб, и тъй като бързаш да доведеш есента.....

"В короната на есенно дърво"


Дълбоко в себе си зарових космогенезиса на рая,
отроних венчелистче от лотоса свещен,
чакам те,
накрай света да те посрещна,
с полъха на слънчев вятър да дойдеш ти при мен,
но сляпа е нощта за светлината на безкрая.

Посипани с прах мечти отвява вятърът,
душата носи дъждовните сълзи,
зад мене сянката на любовта лунни облаци приспива,
тихо илюзии мълви.

Като орисница, като вълшебница, като небесна фея,
ориса ме да те нося в моя свят,
а ти Земя , преведи ме през далечни дебри,
разтвори дълбоките недра,
нека само той не чува името му как шептя!

Като кралицата на пролетният полъх - Фрея,
превърнах болката в мека топлина,
запазих мъдростта и силата на Гея,
научих се да пея без глас в безмълвна тишина.

Но в сърцето ми отеква още небесен стон,
дихание за нов живот
и с молба за капка нежност и любов,
сгушена в короната на есенно дърво,
седя и чакам твоя зов!
Автор: Инти

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Август 21, 2009, 02:36:54 pm

 :) ,красиво е!

зов!


среднощен поглед.
кеят пуст е.
на пясъка разплакана вълна.
звезди безкрайно тъжни и безмълвни,
а после.......
после миг и самота!

А после вечност и изтинала жарава.
света по материалното е полудял!
една сълза на пясъка завинаги остава....
Това е всичко......
самота.


автор: марая
1996г.
перла-приморско

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: тъжен в Август 21, 2009, 04:16:17 pm

Ейййй благодаря ви :'( :'( Бръкнахте ми в душата с вашите стихове.По-голяма оценка от това,че ме разплакахте -няма :'( :'(.Не спирайте,пишете още стихове и ги споделяйте с нас
Но по-добре е да се качат в раздел АСТРОЛОГИЯ,че там  всички ще ги четат,а тук влизат малко хора. :-* :-* :-* :-* :-*

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Август 21, 2009, 07:44:13 pm

Van Helsing,  за творците няма по-голямо щастие, знаейки че творбите докосват душата на публиката.   ;D

Понякога човек има нужда да си поплаче, така се пречиства душата от всичко негативно наслоено.

Ще се предоставя още от моите творби, надявам се да оттекнат като капка дъжд в кристално езеро.

СКИТНИК С ДУША НА ОРЕЛ

Докосна ме и си тръгна...
Душата ми отвъд всички сетива,
намери топъл пристан,
градът на всички небесни чудеса.
Но не би...
тази светлина бе кратък миг от сюблимираща звезда.
И покълна в мене сянка,
пълзяща в мрака, неодухотворена жива пепелянка,
крещя от болка,
краката ми върху лава боси,
не могат да устоят на твоя огън,
духът ми,
не е духът на война, който носи
любовта на ангелски криле
и остава всяка нощ след изгрева на здрача,
пепел от огън в душата,
пясъчна кула погребана от вълната.

Сърцето ми плаче с повика на птица жар,
търси да те докосне в онзи безплътен свят,
а ти свободен,
в свойто царство - цар,
скитник с душа на орел,
с високомерен поглед,
накъде си ти поел?
Спиш с отворени очи,
виждаш през затворени врати,
душата ти ефирна,
отражение неземно в сапфирени мечти
кой ли гледа в този късен час,
кой ли търси да погълне в своя вечен Аз?

Инти

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Синухе в Август 21, 2009, 07:47:08 pm

Имахме си тема за Мистична поезия ,дай да я изкарам от прахта http://astrosite.org/forum/index.php/topic,1927.0.html
Там съм постнал и някои мои творби  ;)

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Август 21, 2009, 08:00:41 pm

Нухе, този раздел е за ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО, за това най-редно за мен беше тук да създам такава тема.

Можеш да си прехвърлиш стихотворенията тук , ако желаеш  :)

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Август 22, 2009, 03:03:08 am

не ме вини!

не ме вини!отдавна всичко е отминало,
през бури ,ветрове и шепи пухкав  сняг.
сега до теб съм.
весела пулсираща и търся погледа ти мил и благ.

не ме вини!дори и да не съм единствена
принцеса на сърцето ти и цвят в короната
на любовта,на твоя океан бриза да вдишвам искам
и пак , и пак ,да раждам твоите деца!

1998г.
автор: марая

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: veshti4ka в Август 22, 2009, 11:29:08 pm

може ли да се включа и аз в този купон  :P

ПРЕРАЖДАНЕ

Самотна, чакаща аз на ръба стоя.
Непомнеща, нераждана и неоткрита.
Пред мен се носи облачната синева
И слънчеви лъчи чертаят бъдни дните.

Там в нищото дълбоко в края на света
звезден прах вихрушки страшни гони.
Преражда се душата в синя тишина,
а мислите препускат като вихрогони.

Очакваща и тръпнеща пред новия живот
ръце протягам аз Земята да достигна.
Само бисерна търкулната сълза
отминал миг напомня за секунда.

Поемам аз отново по познат маршрут.
Завръщам се в човешки облик на земята.
Вятърът ми пее за из път,
а слънчев лъч показва ми вратата…

15.03.2008
Мириам Witch

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Vision в Август 24, 2009, 08:50:02 am

.

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: РаХари в Август 25, 2009, 03:12:09 am

заедно се къпем
космите правят
хайку по сапуна :))

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Септември 13, 2009, 03:50:14 pm

МИСТИЧНО ЛИЛАВО


Мистично лилаво целува,
пустинна есен преминава,
и в този квантов скок
към галактическите висоти ,
Душата ни остава
в центъра на слънчевия диск,
готова да се извиси,
молеща се за спасение,
в пламъка на горяща факла
да изгори астралната тъма,
на две да се разкъса в нас плътта,
а далеч от оковите на ума,
какво ли друго ни остава,
освен да посрещнем онази
блажена тишина.


ИНТИ ( 2006Г. )

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Септември 13, 2009, 03:52:43 pm

АНУБИС


И няма скромност в неговите думи,
а само презрение към всяка погубена душа,
затваря той материята в конус,
материалистичните желания в безмълвна самота,
и както приливът притеглен е от лунните обои,
така Анубис зове ни от отвъдната земя.

Заключени оставаме във вселенските му  покои,
за да почиваме в бяла светлина,
за да отдъхне душата от материята
и после пак да се покрием с телесна празнота.
А щом веднъж докоснати сме от озарението на мъдростта му,
и прекрачили сме необятните космични небеса,
то значи намерили сме в себе си  ключа към вселенската врата.

автор: Инти

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Октомври 13, 2009, 07:03:51 am

     Думи чрез Акашия             

 


Готова ли съм за слънцето ?
Чакам слънцето.Усмихната.Виждам всичко и не виждам нищо.В небето хиляди малки ангелчета ми се усмихват и казват <добро утро!>.Готова ли съм за слънцето ?Ще го дочакам ли да изгрее.Усмихвам се.Вече знам – чакането не е просто цел ,то е вдъхновение,чакайки бавно можеш да събуждаш себе си.Усмихвам се.Къде са ръцете ми ?Краката ми?Не ги усещам- не усещам тялото си..Имам само очи ,с които виждам себе си – Вселената ..Всеки звук ,който чувам е от мен – аз съм Вселена.Усмихната.Някъде в далечината небето е лилаво.Слънцето скоро ще изгрее и в мен с него се прераждам всеки ден,тъй както умирам с него.Няма ги вече да се ширят пред погледа ми малките звездички – скриха се ,за да се покажат на други очи....Усмихвам се .Цветовете преливат.Усещам реките ,тъй както усещам душата си.И тя е усмихнатаИ тя се радва , въпреки че е недокосната от слънцето.Ела слънце,да видиш тази чудеса..Това е проявления на една Божествена мечта..И е розова...
Чувствам се готова за слънцето..и май и то е готово за мен.Сега само ще го чакам ...Усмихната...


 
 
 

 
Полет към нищото и всичкото
 
Песен като дланите ми, измръзнали, но толкова живи...
Чувам как през тишината ми разказваш приказки.... Трепет, Пълнота, Празнота.
Къде съм аз сред тези думи? Отново изгубена или отново намерена?
Шепот.... сред това се ражда магията и аз чувам едно замечтано камъче да ми говори с онзи глас ,който е познат само на тишината...
Да, студено е, но има ли значение това щом някъде сред този студ аз се уча да летя..
Досега пълзях, бавно, почти се влачех. А виж ме сега – уча се да летя.
Няма значение, че е студено... Мога дори и слепешката да се хвърля от хълма. Не ме интересува дали ще падна. Преди това ще съм се докоснало до моментната свобода.
Дори със себе си бих прегърнала страха...
Мога и с него да летя, защото е част от мен.
Затворени очи, разперени криле, студ отвън, но отвътре извираща топлина... Любов...
Толкова много ви обичам...
Там където намерих любовта си се слях със вас и виждам красотата ви...
Знам, че и вие можете да я виждате. Само изпълнете себе си с чистота...
Извира, но няма да изригне. Аз съм го пуснала на свобода и то сега се учи как да бъде свободно....
Влюбена съм във вас истински и ви позволявам да правите с мен каквото пожелаете...
Хулете ме, плюйте ме... Всяка обида ще съживявам в себе си и ще се науча да летя с нея.
Хулители, убийци, осквернители – истински ви обичам макар вие да сте слепи за любовта...
Не си мислете, че страдам от несподелена любов... Думата страдание за любовта е неприсъща.
Любовта е хармония, а където я няма – няма и любов.
С любовта си аз разпръсквам себе си из вселената и дори нямам желание да събирам частите си...
Харесвам се... така... свободна, неопределена, слята със всичко...
Тази любов е отвъд Това и във Онова...
Докосвам ви с целувките си... изпълвам се с любов, защото иначе няма да мога да полетя.
Няма полет, без любов.
Защото тя дава криле. Готова да се отдаде, разпръсне и потъне... Все едно къде... В нищото...
 
*********

Титла: Учителят
Публикувано от: avuso в Ноември 19, 2009, 09:20:49 am

Учителят

Не всеки би понесъл бремето да е Учител.
Не всеки може да заслужи да е ученик.
Ала докато има на света Учители и ученици,
в застой духът човешки няма да заспи.

Дори и да не е те обучавал Йог-ананда
и да не си живял години във ашрам,
бъди уверен, че Учителят е винаги до тебе,
щом духом винаги и ти си с него сам.

Невидим, той те наблюдава без да знаеш
и чака оня миг, когато ти ще си готов
пред блясъка на Истината да застанеш,
почувствал ясно дълго чакания Зов.

Той никога не укорява и не отегчава,
макар и някога да ти изглежда строг.
Но ако преданост и твърдост му покажеш,
застъпник сигурен ще имаш ти пред Бог.

От сили тъмни и опасни той ще те опази.
Искра от своя огън жив ще ти даде.
Щит най-надежден ще е от стрелите вражи.
До извора на мъдростта си ще те отведе.

Той може да не е във този свят, ала е жив.
С небесна Благодат заслужиш ли, ще те поръси.
Но трябва само да си много търпелив
и да успееш да го убедиш във верността си.

В сърцето и дома си най-добрия кът
вий, ученици,  за Учителя си запазете.
Той може да почука на вратата всеки път,
когато го очаквате. Така че, бдете!

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: misterry в Ноември 28, 2009, 09:54:50 am

tuk pro4etah strahotni stihove i re6ih i az da vi napi6a ne6ti4ko :-*



слушай приятелко моя

ще ти споделя съдбата своя

аз влюбих се в едно момче

и болка раздира моето сърце

защо го обичам толкова не зная

защо пред него ме е страх да си призная

дали и той ме обича се питам

дали към мене той нещо изпитва

аз питам се и за отговора чакам

но май и за него и за любовта ще трябва да почакам

ще чакам... жестока е съдбата моя

а ти слушаш ли приятелко моя...




Времето тъй бавно минава,

до връщането толкоз много остава.

Ти си тъй далеч от мен,

без теб за мен няма следващ ден.

 

Не знаех, че толкоз ще ме боли,

че без теб сърцето ми ще кърви,

че без теб сънят ще бяга от мен,

че без теб духът ми ще  е тъй сломен.

 

Аз чакам завръщането на съня,

аз чакам завръщането на любовта,

чакам да се завърнеш ти,

да иэтриеш сълзите от моите очи.

 

 Без теб аз бавно умирам

и за теб да плача не спирам.

Без теб всичко е като кошмар,

а  самотата болест, за която няма цяр...

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Синухе в Януари 05, 2010, 10:05:18 pm

СИНУХЕ


Синухе... ела със мен,
ще се върнем пак в Египет,
там край Нил... зелено смел,
ще гадаем по звездите,

ще сме малки фараони,
ще владеем две пустини,
два оазиса, небе
и едно дърво маслиново,

ще усещаме калта
и на пясъка прегръдката,
спри да пееш. Ти успя,
балсамира ме отвътре,

нека видим пак нощта
на умиращите сфинксове,
да се слеем със света
на една епоха минала,

да заспим под пирамидите
и да дишаме кристали
от гигантска самота
във недрата им заспала.

Синухе... бъди със мен
в моя поход към предишното,
знам, че там съм бил роден,
знам, че някога съм дишал,

тази пясъчна дъга,
този восък по очите ми
е от спрелите сърца,
били някога в гърдите...

Синухе... аз ще заспя,
ти през Нил ще ме прекараш,
в лодката ще съм мечта
или свещ в тъга догаряща.

И тогава ще се спра,
искам вече да сме в рая,
пред Анубис ще мълча,
само краят да признае.

И да спре да ме гори,
да ме връща пак в отвъдното,
само с мен ела и ти
и сънят ще бъде сбъднат.  



РА

Това ли е наградата ми, Ра,
затуй, че триста пъти ме преражда
да гледам на любимите смъртта,
да видя, че смъртта им ме изяжда.
Видях го вече, цял живот кръжа
над скелети, от ноктите ти скършени,
това ли е, което ти дължа,
това ли е, което ще ми върнеш.
Убий ме пак... и пак ме прероди,
снеси ме на върха на пирамида,
на сфинкса във нозете ме снеси,
но няма да съм твоята Изида
и няма да ме има в твоя свят,
дори със нокти в мене да разкъсаш
останалото мъничко небе,
останалото мъничко нескъсано.
А тях ги остави... да пият
от мъките на своите доверия,
от бликналите в тъмното сълзи,
от вярата в пропукани съмнения...

source: http://liternet.bg/publish22/st_stoianov/index.html

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Януари 06, 2010, 03:37:58 pm

Стихотворението само ли те откри или ти него откри :P ;D

Много е красиво :)

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Emma в Януари 17, 2010, 09:12:46 pm

Че хубава тема. Ще се включа и аз, макар силата ми да не е в поезията.  ;D

Аз съм слънчоглед в пустиня,
а ти си Слънцето, което ме изгаря.
Моделираш ме с лъчите си,
извърташ дланите ми с краткотраен плам,
целуваш листите несигурно.
Превръщаш се в Луна и ме оставяш
да вехна недокосната във мрак.
Звездите са очите ти злокобни,
пируват алчно с моята забрава.
Сълзите ми са капчици роса,
към корените ми потъват бавно,
изпълнили с живот листата жълти -
разперени във полет към Луната,
опипвам с пръсти всяко камъче
с надежда да открия Слънце.

И нещо закачливо и много релаксиращо. То и в такъв момент бе създадено. ;D

Ароматни мисли

В жасминов чай с кубчета лед,
с дъх на смокиня, канела и мед,
плуват мислите ми разпилени.
Редят се, топят се, изнизват се на капки,
звънливо удрят се, простенват.
През тънките ми пръсти ще изчезнат,
от слънчевата ласка изпарени.

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Uran в Януари 20, 2010, 01:43:31 pm

Хана публикува една ирландска молитва, това ме подсети за един епитаф на У. Одън:

ТРАУРНО


Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Uran в Юни 13, 2010, 12:49:05 pm

Лигония, позволих си да "преместя" Киплинг тук :blink:

 АКО           Ръдиард Киплинг


Ако можеш да запазиш главата си, когато всички около теб са изгубили своите и обвиняват теб за това;
Ако можеш да вярваш на себе си, когато всички хора се съмняват в теб, но и да държиш сметка за тяхното съмнение;
Ако можеш да чакаш и да не се изморяваш от чакане;
Или ако си мразен да не се отдаваш на омразата;
Или ако си лъган да не даваш път на лъжата;
И все пак да не изглеждаш много добър;
И да не говориш твърде мъдро;
Ако можеш да мечтаеш, но да не правиш мечтите свой господар;
Ако можеш да мислиш, но да не правиш мислите своя цел;
Ако можеш да чуеш истината, която си изрекъл преиначена от мошениците, за да служи за капан на глупците;
Или да видиш нещата за които си дал живота си – разбити
И да се наведеш и да ги построиш отново с изхабени сечива;
Ако можеш да направиш една купчина от всичките си начинания,
И на един завой да ги подхвърлиш на дюшеш и да ги загубиш;
И да не въздъхнеш нито звук върху своята загуба;
И да започнеш отново своите начинания;
Ако можеш да заставиш своето сърце, и нерви, и мускули
Да вършат своята работа дълго след като са престанали;
И така да се държиш, когато в тебе нищо не е останало, освен волята, която им казва: “Дръжте се !”;
Ако можеш да попаднеш сред порока, но да запазиш своята добродетел
Или да вървиш до крале, но да не загубиш допира с народа;
И ако никакви врагове, нито любимите ти приятели могат да те засегнат;
И ако всички хора разчитат на теб, но никой твърде много;
Ако можеш да запълниш отлитащата минута
със стойността на 60 секунди бързо бягане;
Твоя ще е земята и всичко, което е в нея, и което е нещо повече:
“You`ll  be a MAN my son !”.

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: daisyline в Юни 13, 2010, 01:12:45 pm

 Що има толкова много интепретации - ха вижте, още една на стихотворението - което много харесвам още от ученическите си години....но смисъла на много от написаното съм осъзнала в последствие и може би съдържа цялата мъдрост, от която ние като хора се нуждаем.

Ако

Ако запазиш ум, щом полудяват околните и теб винят;
повярваш ли, когато се надяват,
с невярата си да те заразят;
ако търпението си запазиш
и на лъжата не отвръщаш ти,
ако откажеш да намразиш,
без гордост в теб да запламти;

ако мечтаеш и не се забравяш
и мисленето не превръщаш в цел,
и пред Триумф и Крах ти се изправяш
еднакво ведър и еднакво смел:
и казаното чуеш изкривено
от зли уста, без да се разгневиш,
и видиш делото си разрушено
и се заемеш пак да го строиш;

рискуваш ли богатството си цяло
и загубата твърдо понесеш,
и после пак започнеш отначало,
без нито дума ти да споменеш;
ако сърце и мускули, и жили
напрегнеш ти дори и след смъртта
и пак във себе си намериш сили
да наредиш: "Преследвайте целта!",

и съхраниш духа си сред тълпите,
а скромността си в кралския палат,
ако ни брат, ни враг не нарани те
и ако с мяра всички те ценят:
ако секунда ти не пропилееш
в мига безпощадно бързотек,
благата земни, сине, ще владееш
и нещо повече, ще си Човек!
Ръдиард Киплинг....

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Ноември 13, 2010, 11:40:52 pm

Отивай си!

Oтивам си , дори и да не вярваш ,
дори да знам , че всичко в теб крещи....
Отивам си от болката прекрасна....
И точно днес не го очакваш ти!

Сълзите парят- думите ти са пустиня...
Във безтегловност съм.....
Аз съм луна.....Намери ме на пълнолуние....
Красива....и преливаща...изпълнена с любов жена...

А губиш ме сега.... И трудно е ....
Дори и да не вярваш днес , че  е така...
Простих на теб , на любовта излъгана....
Но....на себе си НЕ! Не не мога да  простя!

Затуй ти казвам -Тръгвай си...
Не се обръщай! Знаем , ще боли....
Но с болката и спомените минали
не можем себе си да победим!!!

Върни се в оня океан от чувства....
И плувай и бъди щастлив....
За тебе ще бъда  винаги луната.....
Един единствен незавършен стих!

17:35 мин.
Бургас!
13.11.2011

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Last_Kiss в Ноември 13, 2010, 11:58:18 pm

Цитат на: Марая в Ноември 13, 2010, 11:40:52 pm

Отивай си!

Oтивам си , дори и да не вярваш ,
дори да знам , че всичко в теб крещи....
Отивам си от болката прекрасна....
И точно днес не го очакваш ти!

Сълзите парят- думите ти са пустиня...
Във безтегловност съм.....
Аз съм луна.....Намери ме на пълнолуние....
Красива....и преливаща...изпълнена с любов жена...

А губиш ме сега.... И трудно е ....
Дори и да не вярваш днес , че  е така...
Простих на теб , на любовта излъгана....
Но....на себе си НЕ! Не не мога да  простя!

Затуй ти казвам -Тръгвай си...
Не се обръщай! Знаем , ще боли....
Но с болката и спомените минали
не можем себе си да победим!!!

Върни се в оня океан от чувства....
И плувай и бъди щастлив....
За тебе ще бъда  винаги луната.....
Един единствен незавършен стих!

17:35 мин.
Бургас!
13.11.2011

Хубав стих,обаче май идва от бъдещето,явно не ти се иска да си отиваш  :rolleyes:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: nerealna в Ноември 14, 2010, 01:28:34 am

едно кратко стихче :

ти беше мъничко дете
и ти трябваше играчка.
подарих ти моето сърце,
а ти в играта си го смачка!

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Last_Kiss в Ноември 14, 2010, 01:42:10 am

 :blink:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Ноември 21, 2010, 03:34:25 am

MУ МЬОНГ  ( БЕЗ СВЕТЛИНА )


Облечена в одеждите на странстваща вселена,
съдбата ми пристан на преродени въжделения,
плаваща с бездомен вятър и арфа на раменете,
акустирала между смъртта и небесните селения,
орисана е завинаги да бъде авантюра на Боговете.

Загубена сред оазиса на неразцъфнали копнежи,
тя плува в миража от примамливи мечти,
сълзите й догарят в един пресъхнал кладенец,
устните й напукани от толкова прераждания,
трудно разпознават вече досега на Любовта.

Господи, обърни  душата ми като пясъчен часовник,
а после разпилей песъчинките в безкрая,
звездите... твоите очи,
светулки са танцуващи в съня ми ,  
разпалващи един нестихнал блян по рая,
задрямала съм неусетно .....
Не ме събуждай!
Искам да проспя нощта на Брама,
И да се събудя в манватарата на Вечността.


Автор: ИНТИ

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Декември 05, 2010, 03:49:30 am

Светулке, извиси се над тази тъмнина, танцувай в нощното небе станало мъгливо от сълзи,Ти си тази, която ме научи че този момент е всичко и нищо. Светулке, изиси се сред звездите, танцувай и блести близо и далеч, Ти си тази, която ме научи, че този момент е вечен. Светулке, изгори моето сърце ярко, танцувай и блести силно и слабо, Ти си единствената , която ми отговори, Ти си единствената, която ме научи, че цялото време е един момент.

От песента на Chihiro Onitsuka - Hotaru ( Светулка )

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Новият Месия в Декември 16, 2010, 12:07:58 am

За да ти позволя да ме достигнеш... (Камбанено прошепвай)

Като кървава пита
се търкулна
луната
и изпърха с криле
на премръзнали
птици.
Листопадно
шумоляха завесите.
И изтръпваха
в чистия
тъжен сняг
на звездите...
...
Ръцете ми са
сухи
бели клони,
прегръщащи се
с вярата ни кръстова.
Камбанено прошепвай ме.
Безименна.
Във мрака непрогледен
замириса
на топла пръст.
И смърт.
И липси.
А ти ме измълчаваше
със вик,
понесъл
на плещùте си
небе гранитно.
Смехът ти
прокънтя като
плесник,
залута се из мен
многовалентно.
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.
За да ти позволя да ме
достигнеш...


Автор: Desert_Rose (http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=print&sid=108235)

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Декември 18, 2010, 07:43:17 pm

Давид Овадия

 Аз вярвам в мълчаливата любов
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.



Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
със поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада,
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.
Защото те обичам,
затуй си ти красива!
Но не бъди надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето,
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: gal в Декември 18, 2010, 08:23:15 pm

Цитат на: Марая в Декември 18, 2010, 07:43:17 pm

 Аз вярвам в мълчаливата любов
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Ии, много хубаво! И аз точно в тая любов вярвам. По нептун трябва да е, щом е мълчалива .. :rolleyes:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: gal в Декември 18, 2010, 09:06:50 pm

Просяк


Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда
стоеше просяк почернял
от глад, страдания и жажда.

Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
а някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа.

Така те молех аз преди
за обич чиста и голяма.
Така и ти възнагради
надеждата ми със измама.

Лермонтов

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Декември 24, 2010, 02:38:05 am

                На НЕГО!
                   
Енергиите се борят като вятъра...
Безсилни пред космическия бряг...
Изхвърлени , самотни и разплакани....
Надеждите се лутат в нас....

Дори не осъзнаваме покоя....
На миналите спомени в съня....
Все търсим , сякаш сме изгубени...
Като деца в непрогледна тъмнина....

Изплашени , смутени и объркани
Във търсене на висшето си АЗ....
В очакване да спрем на ъгъла....
Там дето ИН и ЯН се сливат с вечността....

20:35 мин...
23.12.2010г
Бургас

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Януари 16, 2011, 03:18:29 am

Зима  е.
Валят мечти,искрят  в очите заснежените сълзи.
Забулени в изгрева на новия живот,
невидими орисници шептят в съня,
носят ти космичен дар – огърлица от лунни перли,
тук са, за да събудят твоите стари спомени,
заровени в онуй пустинно кътче на душата,
тук са, за да ти припомнят, че в теб е силата на Ра
жигосвайки върху гръдта ти слънчев диск,
пробуждат за сетен път силата на  война,
мечът положен в твоите ръце започва да трепери ,
припознал в блясъка на острието повелята на космоса,
Съдбата, която пред теб отваря нови двери.

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: danni_it в Януари 16, 2011, 05:31:03 am

Цитат на: Марая в Декември 24, 2010, 02:38:05 am

                На НЕГО!
                   
Енергиите се борят като вятъра...
Безсилни пред космическия бряг...
Изхвърлени , самотни и разплакани....
Надеждите се лутат в нас....

Дори не осъзнаваме покоя....
На миналите спомени в съня....
Все търсим , сякаш сме изгубени...
Като деца в непрогледна тъмнина....

Изплашени , смутени и объркани
Във търсене на висшето си АЗ....
В очакване да спрем на ъгъла....
Там дето ИН и ЯН се сливат с вечността....

20:35 мин...
23.12.2010г
Бургас

Haresva mi mnogo. :blink:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Януари 16, 2011, 07:17:20 am

Цитат на: danni_it в Януари 16, 2011, 05:31:03 am

Цитат на: Марая в Декември 24, 2010, 02:38:05 am

                На НЕГО!
                   
Енергиите се борят като вятъра...
Безсилни пред космическия бряг...
Изхвърлени , самотни и разплакани....
Надеждите се лутат в нас....

Дори не осъзнаваме покоя....
На миналите спомени в съня....
Все търсим , сякаш сме изгубени...
Като деца в непрогледна тъмнина....

Изплашени , смутени и объркани
Във търсене на висшето си АЗ....
В очакване да спрем на ъгъла....
Там дето ИН и ЯН се сливат с вечността....

20:35 мин...
23.12.2010г
Бургас

Haresva mi mnogo. :blink:

Пише сърцето ми , същността ми , душата ми....
Радвам се , че ти харесва!....
Да докоснеш нечия душа не е трудно...,по-трудно е да останеш в нея! :wub:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Синухе в Януари 16, 2011, 07:26:08 am

Преражда се след мъка и тъмнина
изгубила завинаги старото Аз
ослепена от новата светлина
високо лети освободена
слята вече с Висшия Аз

Едно кратко стихче от мен инспириран покрай стихотворението на Марая и днескашният ми досег с Плутон  :blink:

(http://th00.deviantart.net/fs31/300W/i/2010/063/f/8/Butterfly__s_Sleep_by_yumi_in_the_sky.jpg)

Някои летят като пеперуди,други пълзят като гъсеници,трети спят като какавиди ... толкова различни,а същевременно с една същност!

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Януари 16, 2011, 07:53:00 pm

на СИНУХЕ

Сродна душа по пътя си срещнах....
Безпътна , безмълвна вървях...
И в някаква бездна дори непрогледна
Открих я , загубена сродна душа....

Сърцето ми трепна ....Душата прогледна
И спомни си много неща.....
В миг спомени , срещи , раздели и вярност
Затоплиха нашите сродни  сърца....

И времето спря своя ход безнадеждно....
Забързани ,забравихме всичките земни неща....
Вселената знае какво е потребно....
И знае точно КОГА!

16.01.2011г
Бургас
12:03"

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: danni_it в Януари 16, 2011, 09:37:34 pm

Цитат на: Марая в Януари 16, 2011, 07:53:00 pm

на СИНУХЕ

Сродна душа по пътя си срещнах....
Безпътна , безмълвна вървях...
И в някаква бездна дори непрогледна
Открих я , загубена сродна душа....

Сърцето ми трепна ....Душата прогледна
И спомни си много неща.....
В миг спомени , срещи , раздели и вярност
Затоплиха нашите сродни  сърца....

И времето спря своя ход безнадеждно....
Забързани ,забравихме всичките земни неща....
Вселената знае какво е потребно....
И знае точно КОГА!

16.01.2011г
Бургас
12:03"

  Komplimenti !!! Pojelavam dylyg i pylen s emozii pyt , ... ne kato avtostrada, zashtoto tq e skorosten pyt, no bez spomeni, a kato vieshto se shose s rqdko sreshtani avtomobili v slynchogledovite nivi i maslinovi hylmove na Toskana!  :blink:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Януари 16, 2011, 10:39:20 pm

Цитат на: danni_it в Януари 16, 2011, 09:37:34 pm

Цитат на: Марая в Януари 16, 2011, 07:53:00 pm

на СИНУХЕ

Сродна душа по пътя си срещнах....
Безпътна , безмълвна вървях...
И в някаква бездна дори непрогледна
Открих я , загубена сродна душа....

Сърцето ми трепна ....Душата прогледна
И спомни си много неща.....
В миг спомени , срещи , раздели и вярност
Затоплиха нашите сродни  сърца....

И времето спря своя ход безнадеждно....
Забързани ,забравихме всичките земни неща....
Вселената знае какво е потребно....
И знае точно КОГА!

16.01.2011г
Бургас
12:03"

  Komplimenti !!! Pojelavam dylyg i pylen s emozii pyt , ... ne kato avtostrada, zashtoto tq e skorosten pyt, no bez spomeni, a kato vieshto se shose s rqdko sreshtani avtomobili v slynchogledovite nivi i maslinovi hylmove na Toskana!  :blink:

Благодаря! :-[ ;D Мило и красиво....Аз обичам Италия.... ;D ,с нейната история и неповторима красота , както и темперамента и , който много ми пасва....
Сигурна съм , че Вселената е чула посланието ...  :wub:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: holanda в Януари 19, 2011, 02:06:22 am

to be continued..

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Февруари 02, 2011, 05:14:24 am

of course  ;)

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Февруари 02, 2011, 05:17:38 am

БЕЗКРАЙНА ТИШИНА


Далеч от изгрева на страха лицето си Аз скрих,
В олтара на звездите положих,Душата си не спяща,
Поисках с теб да се изкъпя в пламък от мечти,
И в сблъсъка на това алхимично стълкновение
между ОГЪН и ВОДА, кажи:
Буден ли си да споделим заедно Нощта?   

Животът ми е дъх от дъхът ти,
Разпален нестихващ огън в океанска падина,
Радостта ми е смях от смехът ти,
Потопяващ ме в приток ромоляща топлина,
Невинност съм в душата на дете.,
Разгаряща се сила в галактическа сърцевина.

Сгушено в шепота на далечните звезди,
Сърцето ти, неугасваща стихия,
Като разтърсващ отглас в мен кънти,
Приюти ме, гнездо в него нека свия,
Потопи ме в извора на благодатта,
Нахрани ме с плодовете на вечността.

С палитра от аурични цветове,   
Любовта рисува магични светове,
Скрила себе си дълбоко в тишината,
Тя намира път към твоите очи,
А безкрайна тишината, към мен лети.   


             ИНТИ
      22.04.2008г.

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Март 08, 2011, 02:08:37 pm

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Sevinch в Март 15, 2011, 07:27:12 pm

Здравейте!
Благодаря за красивите емоции.
Ето нещо и от мен -
Хайку
Влюбих се в слънцето.
Изгори ме с целувка.
Небето потъмня от мъка.

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Март 22, 2011, 06:22:14 am

Горещо кафе
Събудих се със мисъл за кафе,
но още слънцето навън не грее.
Във нежна мекота от кадифе
дали е спряло... и ще закъснее.
...
Ще го почакам. Може би и ти
ще дойдеш с него тази сутрин рано.
Ще те помоля тихо - остани,
кафето да изпием с тебе само.

Със сънена усмивка на лице,
несресана, без грим... ще те посрещна
със две димящи чаши във ръце,
пълни с кафе - ухаещо, горещо.

Ще е без захар, много ще горчи,
но ние ще го подсладим с надежда -
погaли ли ме слънцето с лъчи,
във твоите очи да се оглеждам.

Сълза от обич искам да съм в тях,
желана и жадувана с години...
Кафето ли? Не може да е грях!
Ще го оставим бавно да изстине...

кадифе
 ;D

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: romantica в Март 23, 2011, 04:44:08 am

Добро утро

Затвори очи.
И не мисли…

Зелени гори.
Цветни пътеки.
Бистри реки.

Слънчеви лъчи.
Ангелски стрели.
Любов струи.

Не се чуди!

За
Мен
Това
Си
Ти!!!

Затвори очи.
И не мисли…

Автор: Виктория

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Май 03, 2011, 04:28:14 am

На теб :wub:

Веднъж в живота...Само миг и после...
Остатъчната болка забрави...
В безсънни нощи и във дни среднощни
По пясъчните плажове ,сред дивите вълни....

Веднъж в живота , само миг от вечност...
Не искай да променяш , просто приеми...
На твоята и моята съдба греховно бремето
И после...после замълчи!

И после целуни вълните във очите ми...
И после погали ме с вятъра на мъдростта...
Така обичай ме  , така съм истинска...
Понякога съм само мъничка жена...

21:46 мин.
2май2011

Току-що родено с много болка и тишина..

Марая

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Май 03, 2011, 06:47:50 am

На Дани-ит ;D

Да се усмихнеш никак не е лесно,
когато всичко в теб крещи...
Когато болката в сърцето не спира да кърви...
Когато червейте безпощадни

опитват твойта плът и кръв...
Когато политици мазни
разпъват вярата на кръст...

Когато в тишината на звездите откриваш красота...
в очите ти блестят сълзите по девственността..
Да се усмихнеш-дума проста е...
А движи цял един живот...

Нима съм се усмихвала напразно Господи....
И днес като Иисус разпъната на кръст?!
Ще се усмихвам с ледена усмивка-жалка
Ще се преструвам колко е добре...

Сред някаква мизерна шайка , сред подлеци-
наречени от простия народ-царе...
Сред търтей и жалки темеруди ,сред комплескари и лъжци...
О,не усмивката е свята ще я подаря аз  другаде

Не се усмихвам -нека ме боли!

Още нещо Дани-ит...Днес отговарям в стихове...
Обичам да ги пиша в/у салфетки...

23:07
02.05.2011

Марая

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Май 09, 2011, 01:36:19 am

На ........

Един копнеж бе ти , една омая
замръзнала от самота в сърцето ми сълза.

Една илюзия в която имах вяра.
Душата ти- пустиня от тъга.

И самотата в чуждите одежди
посрещаше в нощта без свян......

Убиваше ме бавно, без да се усетиш
как след това оставаш сам....

Убиваше , разкъсваше ме без пощада
в ръцете ти пулсираше умиращото ми сърце

Една звезда ме галеше в мрака.....
И нежно ми нашепваше :Защо?

Безмълвна бях и няма...нямах сили
Умирах от любовните лъжи....

Не ме моли за нищо! Моля те иди се!
Погребах те в последните сълзи!

19:15
08.05.11

Марая

(http://strangerzone.info/forum/uploads//1260215155/med_gallery_14_5_15934.jpg)

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Май 09, 2011, 03:38:23 am

Нежност...Обречена...
Бяла сянка в платното...
Нарисувани думи....
Вечност....Безнадежност...
Празни спомени....
Тишина и покой...
Студ и дъжд....
Порив , тревога....
Кому е нужен този миг?
В звън на китари и огън...
В пясък заровена шепа надежда...
Гръм от небето , рисува етюди....
Полъх на майски трепети...
В душата-пеперуди!

21:33
08.05.11

Марая


(http://www.newfreedownloads.com/imgs/12879-w520.jpg)

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Май 09, 2011, 07:44:15 pm

Страхуваме се....Потънали в образи и маски...
През карнавален бал живота преминава...
Една неповторима ласка и взрив в душите ни -настава...

Страхуваме се .....Бягството във виртуала....
Оплетени в мрежите на суетата....
Животът е окова , в която има отпечатък.....

Наивни до безумие.В очакване на времето....,
което в мислите изтича и влива се отново в себе си....
прелива в сенки и отричане....

Отричаме , а гоним вятъра....Като деца се мразим и обичаме...
а СЪЩНОСТТА НИ РАЗПИЛЯНА ПО ЗЕМЯТА...
ни дава право да обичаме...

И битката е непосилно бреме...
И ужас и тревога във душите ни....
Кое е всъщност нашето противоречие.....

......Откриване.....

13:41
09.05.11

Марая

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Май 09, 2011, 10:52:43 pm

Натисна спирачката и видя , че котката вече агонизираше....Тъжните и очи го гледаха за последно...В тях нямаше нищо друго освен безпомощност....Майка му стара- на мен ли защо на мен?! С яд и страх попита той....
Така е трябвало отвърна тя....Защото смъртта е причина и следствие...Защото тя е начало не е край- промълви тихо тя , загледана в облаците , зареяна далеч....в небесата.....Дървен философ!-троснато отвърна той...Качвай се , какво я гледаш?! Няма да я спасиш!
Но ти можеше.....- , плахо отвърна тя , убедена в думите си....Ти не прецени скоростта , както препускаш и в живота си. Нямаш правилния подход към пътя , към хората , към ситуациите....Ти все бързаш и не стигаш никога на време ,закъсняваш....Вероятно един ден ще закъснееш завинаги....
-Няма ли да млъкнеш?- попита той....
Тя го погледна , почти унесена в размисли за живота и смъртта. Побиха я тръпки от безскрупулния поглед на мъжа до нея....Тъга премина през лицето и като було....Крис Риа огласяше купето на скъпия автомобил....Тя не го чуваше дори...
Мислеше за причината и следствието , за пътя , за това как в един момент за миг един човек може да промени съдбата...Това можеше да бъде човек , не коте....Тишината беше тягосна , залеза гореше с ярките нюанси на природата...Картината бе достолепна творба на вселената....бОГ беше сътворил с любов вечността.
...
Замисли се , защо всички мъже след баща и я наричат дървен философ....Има ли нещо , което не им дава покой?Защо искат да променят , да заменят , да бъдат слушани , да доминират....Всъщност , дали искат да подчинят нея или себе си...Едни такива мисли се мотаеха в прашните кюшета на спомените....Като в  килер се опита да се върне назад в годините , в детските спомени сред куклите и онази много специалната...кукла от сънищата.....Да намериш философията на живота се иска много...много смелост и желание....Смелост , за да тръгнеш по пътя , желание...за да го покориш....Защото пътя е труден , той не е написан като готварската рецепта в тефтера на бабите , той е инпровизация , миг , част , философия.....
На прозореца...едно коте беше втренчило поглед в нея....
 ;D Знаците на Вселената са навсякъде си каза тя....Важно е да ги разчетем....В същността......

16:47.....
09.05.11

П.П. Не се сетих за друго място на тази си публикация....Нека звучи като стих в проза.... :blink: ;)

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Юни 07, 2011, 03:07:48 am

Чувам само стъпките си...Тежат....
Уморени от толкова много пътуване....
Към илюзии , страх...тишина.....
В себе си кротко потъвам...

http://www.youtube.com/watch?v=ipzR9bhei_o

Кал и студ....ТИШИНА...
Бреме , време на своите плещи понесло....
Тук е края на тази земя....
Всеки миг е обречена нейде надежда....

Всеки студ има своя сезон...
Няма дъжд без химични процеси...
Учих химия....просто съдба...
Всяка катализа има "химични" процеси.... ;D

21:02
Там някъде където свършва и започва света....

06.06.2011

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Юни 07, 2011, 03:24:30 am

http://www.youtube.com/watch?v=psU1dOjB_4U

На една рибка...на керемидка....


И днес....си тръгвам...уморена погледа ми пуст е.....
"ПРОСТО ПОРЪЧАЙ ТАКСИ"....
А толкова много те обичах....
Раздадох се и вероятно ме боли...
Не ще ме спре "ОБИЧАМ ТЕ"....Върви си...
Във  този океан от страх и от лъжа....
Не мога , не не мога аз да плувам....
обречена  на лудите мечти ....
Не ме вини за празния ми поглед...
за думите и втората война...
виновна съм за болката с която топлех ранената душа...
Сега оръфана , на ъгъла и жалка....
Ще търси свойта нова самота...
Не ме вини -иди си....
Простила съм....и искам ТИШИНА!

21:19
ТАМ НЯКЪДЕ КЪДЕТО СЪРЦЕТО СПИРА ДА БИЕ....
06.06.2011

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Fairy в Юни 07, 2011, 04:33:10 pm

 :-[ стари дъвки...


Призрак

Погледнах аз към небето,
видях призрак зловещ,
ръка протегнах и ето...
усетих пламък горещ.
Сянка през него премина
дали ме видя, не разбрах.
Небето сякаш загина.
Вцепених се цяла в страх.
Кикот зловещ и грозен
тишината нейде раздра
скитник ням и бездомен
неволно сведе глава.
Денят в нощ се превърна
луната наля се със кръв
пръстта под мен прегърнах,
но уви, уви не бях пръв...
Розата нежно погалих
сякаш от болка се сви...
длан по тревата прокарах
тя във земята се скри...
Ръце към мене протегна
същият скитник сломен,
после и той, и той изчезна
от демона зъл повален.
Отпратих на горе молитва
беззвучно разтворих уста
и вместо зов нагоре политна
с писък моита душа...

1999

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Юни 08, 2011, 06:49:50 am

(http://prikachi.com/users/elena58/112f.gif)

Мерси Приказна... :wub:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Марая в Юни 09, 2011, 07:35:29 am

В косите ми вятъра рисува...
Бърза...сякаш за миг...с любов да нарисува
своя безпаметен вик...
Прожектор срещу лицето....
Суета , страх и какво....
Рисува нощта във сърцето....един благо-слов...

И нейде лулица припява....
в очакване трепетно днес.....
Покоя е забрава....
Не ми е студено...не днес...
И лае съседското куче...
А Айко в краката ми тегне...

И в превод -обичам те значи...
А тази дума е безполезна...
Света е пред бедствие страшно...
ей, хора...живота приключва...
И някак си нееднозначно....

покоя е вечна присъда....

01:30
09.06.2011

М/У гЕРМАНИЯ И бЪЛГАРИЯ...В европа...тОЙ ЗНАЕ ЗАЩО.... :blink:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Lillie в Юни 11, 2011, 06:40:52 am

И едно от мен, лирично  :blink::

Горещи капки лято стичат се
по росната трева,
мигът застинал е
в перфектния си край.
Очите на зората
се омайват в забързана игра
със светлината,
притваряйки вратата към
нашия изгубен рай.
Където лунната пътека
се среща с вечността безкрайна,
там нежността превръща се
в мистична тайна.
Не ме откривай там, където
няма да ме задържиш в твоя
лабиринт, изпълнен със съмнения.
Изтичам аз през пръстите ти
пясъчна, понесена от вятъра,
потънала в безвремие.
В прегръдката на бездната,
в която свършва твоят
леден и самотен свят...
Неназована и незнайна,
като среднощен блян.
Започваш да ме търсиш ти
в капките дъждовни,
докосвайки дъгата
със забързано дихание.
Ще ме откриеш там,
където любят се с нощта
звездите и луната -
безмълвен миг, в който
срещаме съдбата...


11.06.2011, Варна
Lillie

(http://img-fotki.yandex.ru/get/3307/soneata.14/0_2766d_f8bd8160_XL)

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Инти в Юни 11, 2011, 05:44:46 pm

O, Луната във Везни си е казала думата.

Много красива любовна лирика, Лили:

Поздрав с една песничка от една Везничка  ;D

http://www.youtube.com/watch?v=ir3dqFNAPWI&playnext=1&list=PLB2C845120E1EE0A5

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Lillie в Юни 11, 2011, 06:07:57 pm

Цитат на: Инти в Юни 11, 2011, 05:44:46 pm

O, Луната във Везни си е казала думата.

И изпитото бяло вино.  ;D

Благодаря за песничката.  :blink:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Lillie в Юни 12, 2011, 10:47:02 pm

БЕЗИМЕННА

Безименна, изпратена в забвение,
тя си отива и не търси съжаление.
Не се забравя тъжният й лик,
смехът й нежен, завладяващ, галещ сетивата,
извивките на тялото, ухание тръпчиво
и чувството на изоставяне горчиво.
Отеква нейният прощален вик в душата,
а времето е сякаш спряло в този миг.
Не ще забравиш сладката й нега,
обгърната в мистерия и страст,
когато победен предаваш се
в екстаза на нейната неумолима власт.
Отива си, в сърцето болка еква
и огласява сива тишина.
Забравата поглъща нейната тъга
и мракът се разцепва,
а изгревът на утрешния ден
изписва с огън името й
в кървавочервената зора.
И тя остава в твоето сърце
с болката нестихваща,
мечта непостижима -
извечната жена.
Красива, горда, силна, дива,
оставила следа незабравима,
завинаги една.


12.06.2011, Варна
Lillie

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: danni_it в Юни 16, 2011, 07:53:56 am

част от един хубав стих на Иван Методиев..


Човек забравя всеки миг и си измисля нова памет,

и облаци сме ние, а животът е дъжда...

И кой е проповядвал нашите съдби?

И кой ги е измерил с истинското време?

И кой от всички сънища ще бъде

нашето пробуждане?

 

При старците се спрях,

за да потърся отговор на вечните въпроси...

Но колко струват думите, родени в самота?

Прочетох много книги – много ли разбрах?

И колко от това, което съм живял,

наистина съм го живял?

 

О, всичките велики формули са само прах,

а думите на мъдреците – само плач сиротен...

А истината е ветрец – отлита тя

и само ехото я произнася...

И истината е в надеждите,

а не в събитията...

 

Движение на морските вълни и на прашинките,

едва сега разбирам смисъла ви аз...

Бъди със мен,

аз нищо повече не искам...

 

Светът е съвършен –

защо да го рушим със своите въпроси?

 

Разпръснати са нашите съдби, като тревите

и срещат се съдбите ни, и пак се разминават,

като частиците на дим...

 

Разпръснати са нашите съдби, като тревите

и срещат се душа с душа и тяло с тяло, о, игра

на сенките-души и сенките-тела

в единството, наречено забрава...

 

Нещата застиват за миг,

с надеждата, че са вечни...

Уви, човек съзира само спрелите неща.

Да, както прилепът се лута в мрака,

така човек се лута в светлината...

И както броди есенният вятър

сред мъртвите листа,

така човек се скита по земята,

така се скита и скимти в душата си,

с надеждата да бъде споделен...

 

Бъди със мен,

аз нищо повече не искам...

Обичай ме – това е всичко за света!

Каквото изгревът посее, залезът го жъне.

Каквото търсим на земята, ще го търсим и отвъд.

Обичай ме, защото всичко е страдание

сред тази самота, наречена човечество,

сред тази тишина,

наречена вселена...

 

До изгрева те чаках аз, до залеза те чаках,

до новата луна...

Тишината на вселената отеква

в тишината на вика ми...

Устните ми бродят,

ноздрите ми търсят всички миризми.

Мисълта ми е самотна, като ранено животно...

 

За миг поне,

да бях те срещнал пак сред пропилените години,

походката ти плавна, като облачна луна,

смехът ти, като речните звезди между тръстиките.

 

Да бях разсякъл възела, да бях разплел кълбото,

да бях разплел невидимите нишки на съзвездията,

да бях се полюлял на тях едва-едва,

за миг да можех в истинския свят да се завърна!

 

О, бяхме ние рибата първична и морето,

в мига, когато нямаше ни риба, ни море...

И бог видяхме как се раждаше преди това

от мисълта стихийна на звездите...

Ала в началото не беше нито словото, ни бог,

нито звездите.
А беше жаждата, която се позна в човека...
и се нарече самота...

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Lillie в Юли 03, 2011, 06:52:53 am

Пеперудено свободна
лети нощта и носи мирис на липи,
в жарта на твоите ръце
потъва моята душа, кръвта кипи...
Безмълвно се съблича
тишината, луната ни примамва
със свенливия си лик,
а на звездите светлината
блести в очите ти
в този кратък, но върховен миг.
И тъмнината ни зове
в нощта обгърната,
където сгушени
в облаци дъждовни
звездите ни изпълват
с тяхното сияние.
Нощта зове, превръщайки
страстта в ненаситна мания.
Не искам този миг да свърши
и в забрава да потъне,
оставяйки в сърцето ми
самотна и изстинала пустиня...



Lillie, 03.07.2011

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: abroad в Юли 08, 2011, 03:27:41 am

Да, бих – но защо ми е да ми отива?
клоните да не са прекършени
И да няма сила, която като река в поток
Със  слънце и вода да ме насили
Да взема, за да дам - непосилно ми е, знам
Ще взема ... да дам
И когато в теб да се взирам, ще се объркам
И ще знам, че ти си сила
За да ти благодаря, че те има :blink:

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Deter в Юли 24, 2011, 04:00:26 am

(не)възможности

Заспива ми се някъде далече.
На Марс ми се заспива! Ако може...
Омръзнаха ми тези земни вéчери,
рисуващи измислици по кожата ми.
Омръзнаха ми лунните истории,
които си разказвам сам-самичка.
Омръзнаха ми всичките герои,
които не обичам. И обичам.
Омръзна ми да ми е толкова сложно.
Заспива ми се някъде далече...
На Марс ми се заспива, ако може.
Или пък,
ако може,
във ръцете ти.

Caribiana

Титла: Re:ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Lillie в Август 04, 2011, 06:35:01 am

В НОЩТА

В стаята изстинала,
която пази спомена за теб,
и стъпките отекват в тишината,
а дни и нощи се изнизват
в монотонен и безкраен ред,
попили в себе си мелодия
на самотата,
затваря се вратата
и червеят на тягостно
съмнение прокрадва се в душата.
В цвете бяло се превръща
самотата и ароматът на тъга
прониква в тъмнината.
В безсъние очакваш да усетиш
близостта на топъл дъх
и аромата на познатото ти тяло,
да изкачиш в екстаза най-високия
и стръмен връх, потъвайки в нощта,
в която сгушва се страстта
под изтъкано от копнеж
и нежност наметало.
И любовта докосва със сияние,
с мечти обагря твоя леден свят,
в който траен гост бе
някога страдание...


Lillie
04.08.2011
00.25 ч

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Vanila в Август 19, 2011, 07:44:52 am

Реприз

Мой, копнежен друм, откърмен с небе
по теб поех с босите стъпки
и вяра в ръце...

Още ме питаш, дали ще те следвам
и аз рисувам с онова, подарено
от феи, перце.

До сетен акорд на пиано и звън
от нежния припев ~ на влюбено
в красотата, сърце...

http://www.youtube.com/watch?v=GcjvDfemsQE (http://www.youtube.com/watch?v=GcjvDfemsQE)

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: venerra в Октомври 22, 2011, 11:26:31 pm

СЪДБА

През улиците здрачни, през къщите, стените,
през плачещия ромон на есенния ден,
през този град, погребан в желязо и гранити -
усещам, че ме чакаш - ликуващ и смутен.

Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,
усещам ти ръцете, протегнати насън,
усещам как се вслушваш за стъпките познати
и как сърцето трепва при всеки шум отвън.

И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат
и теглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий...

/един стих на Елисавета Багряна/

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Вещичка в Ноември 11, 2011, 08:49:22 pm

Много сладко стихотворение  ;D 

Поздрав за всички яздещи метли тук!


Върви по дяволите, Принце!

Върви по дяволите, Принце!
И конят ти, и правилата!
А аз ще си налея винце
и ще си яхна пак метлата.
Аман от етикета дворцов,
аман от лигави велможи!
Не ставам за предвзета фльорца
и си обичам мойта кожа.
Не ми изпращай куриери
и предрешени съгледвачи.
Теле под вола да намериш,
ти себе си недей надскача.
Аз различавам лицемери -
въобразени уникати,
но любовта си не заменям
срещу декор и сурогати.
Не ме ухажвай ни с букети,
ни с резервации за Рая.
Звезда си имам - да ми свети,
за друга и не ща да зная.
Ах, казваш, много съм ти скъпа,
и като мене няма друга?
Защо не вземеш да се гръмнеш,
да сториш и на мен услуга?


от Елеонора Княжева
от тук: http://eleonoraknyazheva.blogspot.com/2009/07/blog-post.html

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: venerra в Ноември 18, 2011, 08:24:18 am

Не всяко "Браво!" е достойно.
Не всяко "Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

Надежда Захариева

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: LibrawithTaurus в Декември 23, 2011, 12:13:59 pm

Разсипана

Пресипвам се в
пясъчна действителност.
Изплъзваш се из
ронещите ми частици -
знаеш как, полепва ти се по пръстите -
зрънце по зрънце,
моята, недодялана отникъде
към теб, наклонност,
разсипана от излишъка
на твоето отсъствие -
до последната гранула...
 
Вдишвам дълбоко и се потапям
в плаващите пясъци
на глухата ти безпристрастност.
По детски - нехайно е
сърцето ти,
а наивността ми натежала
още не може да повярва -
изтърсва ме от ръцете си,
детето с пясъчника наиграло се -
отегчено се изправя
и изтупва коленете си...

LibrawithTaurus

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: LibrawithTaurus в Януари 21, 2012, 12:35:46 am

Белите ми листи почернено са празни,
с превити краища от неуморни походи
се свличат покосени и не се отказват
да коленичат пред прага на вратата ти.
 
"Това е пътят" - казват си за мотивация,
подписани с последните "трохи надежда",
нехайно ти - щом с размах отпратиш я
и встрани безчувствено поглеждаш.
 
Дъждът понася ги към шахтата под тротоара,
докато отсреща тайно гибелта си наблюдавам,
а капчици дълбаят във асфалта -"неуспяла"
с пореден опит в любовните си мемоари...

LibrawithTaurus

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: The_One в Януари 30, 2012, 08:59:02 pm

Не е лично творчество, но пък много ми харесва.

Безглаголно Стихотворение
Радой Ралин

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: The_One в Януари 30, 2012, 09:53:26 pm

Сетих се за това:)



Не те обичам аз и те обичам,
животът също е ту ласкав, ту сърдит;
във всяка дума има лъх мълчание,
във всеки огън студ и сянка.

Обичам те, защото искам да обичам,
да тръгвам винаги на път в безкрайността,
да не оставам никога без обич.
И точно затова не те обичам.

Не те обичам и обичам - сякаш имам
на щастието ключовете златни
и семената тъмни на скръбта.

Живея раздвоен, за да обичам.
Когато аз не те обичам, те обичам,
когато те обичам, те обичам.

Пабло Неруда

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: ThunderGoddess в Януари 31, 2012, 09:50:44 am

Това последното е страхотно, agreed with it.  :P

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: venerra в Февруари 08, 2012, 09:23:31 am

Да не се сбогувам се научих,
а да казвам аз: “До следващия път”!
Макар да знам, че може да не се случи
отново пътищата ни да се пресекат…

Да кажеш “Сбогом” – трудно е, ненужно,
че може следващ път да няма…
Но поне аз зная, че не зная -
дали ще има следващ път, или пък няма!

И колкото и да е трудно да изгуби нещо ценно
и да не знае пак дали ще се повтори -
човек е длъжен пътя свой да следва неизменно
и да се вслуша във сърцето свое, в туй, което му говори!

Понякога е нужно да се разделиш с човека!
Не от лицемерие, а заради себе си!
Че няма смисъл туй общуване, ако не върви в една пътека…
Пътеки много! Ала трябва да запазиш себе си!

Да те запомнят като малко чудо!
Тъй както пролетният лъч на зимата студа пробива
и заиграва се в косите твои лудо -
като усмивка, стоплила сърцето ти щастливо!

Да те запомнят! Като кратък миг красота -
оттеглил се, преди да е повехнал,
оставил той след себе си копнеж, една следа…
Бил той макар и само миг, ала като ехо да отеква!

Елена

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Lillie в Февруари 09, 2012, 08:50:13 pm

Отвъд забравата

Безлюдна тиха пустош
сърцето ми изстинало прегръща
и споменът за времена отминали
отново се завръща.
Къде си бил през дългите
самотни дни и нощи?
Защо си се вгнездил
в душата ми все още?
Опитваш се да съживиш
изгубения пламък на свещта
и да изпълниш пустошта,
да ме последваш
в храма на страстта
отвъд съмнението и страха,
в който песъчинките от
извора пресъхнал се разсипват,
потънали във вечността,
понесени от вятъра и
хвърлени в изгаснала жарава,
където в дъното на ледено безмълвие
се стичат капките на моята забрава.

09.02.2012, Варна
Lillie

(http://stat15.privet.ru/lr/09066cad509b121e280a477645335f4d)

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Uran в Февруари 13, 2012, 09:00:28 pm

ПО-ЛЮБЯЩИЯТ

Гледайки звездите, ми е ясно като ден,
че на тях въобще не им пука за мен,
но на света най-малките ни врагове
са безразличните хора и зверове.

Какво ако звездите ни пращат любов,
а ний сме равнодушни към техния зов?
Няма ли равностойна обич между нас,
нека по-любящият тогава бъда аз.

Имам, мисля, чувства романтични
към звездите, толкоз апатични,
и мога сега да кажа без страх:
"Пред дните аз звездите избрах."

Ако някога звездите изчезнат от света,
празното небе ще се науча да чета,
ще се слея с пълния му върховен мрак,
дори години да са ми нужни чак.

                        У.Х. Одън

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Purple в Март 08, 2012, 09:15:57 pm

...

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: venerra в Март 13, 2012, 11:16:09 am

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Автор: Кристина Филипова

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Deter в Април 11, 2012, 10:32:50 am

Завръщаш се. Пак уморен и гладен.
Днес сготвила съм старата любов.(Извадих я от фризера отдавна...)
Ще я сервирам само, ако си готов.
Във чашите ни сипала съм жажда за страст предишна, но и с огън нов.
Ала и тях ще поднеса (пак само), ако за нейното пиянство си готов.
Все чаках те и като в дълго тичане, изчерпах силите си. (Даже не боли.)
Но време е за крайното изричане - готов ли си за мен, или не си?!
Докато чаках, си изпрах... небето.
Посиних го.
Заших му светлина.
Закърпих му и слънце във сърцето, от теб зависи да пришия пролетта...
Изгладих гънките на грешки стари.
Накиснах във белина горестта.
Готова съм да я избеля пак до вяра, ако готов си да останеш у дома.
Ако не си готов, то, ето я вратата.
Заключвам я.
Изхвърлям и ключа.
Не искам преждата на самотата дори насън (без спомен) да тъка....
Ако не си готов, недей дори ме вкусва, че пак ще се завърнеш някой ден.
От хиляди трапези да опитваш, пак ще ти липсват глътките от мен...
Ще тръгваш ли? Или не си готов...

Павлина Джарова (vera )

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Anabell в Юни 07, 2012, 07:46:39 pm

Цитат на: The_One в Януари 30, 2012, 09:53:26 pm

Сетих се за това:)



Не те обичам аз и те обичам,
животът също е ту ласкав, ту сърдит;
във всяка дума има лъх мълчание,
във всеки огън студ и сянка.

Обичам те, защото искам да обичам,
да тръгвам винаги на път в безкрайността,
да не оставам никога без обич.
И точно затова не те обичам.

Не те обичам и обичам - сякаш имам
на щастието ключовете златни
и семената тъмни на скръбта.

Живея раздвоен, за да обичам.
Когато аз не те обичам, те обичам,
когато те обичам, те обичам.

Пабло Неруда

е това все едно е писано за Везните  :P ;D

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Anabell в Юни 07, 2012, 07:47:38 pm

Цитат на: Вещичка в Ноември 11, 2011, 08:49:22 pm

Много сладко стихотворение  ;D 

Поздрав за всички яздещи метли тук!


Върви по дяволите, Принце!

Върви по дяволите, Принце!
И конят ти, и правилата!
А аз ще си налея винце
и ще си яхна пак метлата.
Аман от етикета дворцов,
аман от лигави велможи!
Не ставам за предвзета фльорца
и си обичам мойта кожа.
Не ми изпращай куриери
и предрешени съгледвачи.
Теле под вола да намериш,
ти себе си недей надскача.
Аз различавам лицемери -
въобразени уникати,
но любовта си не заменям
срещу декор и сурогати.
Не ме ухажвай ни с букети,
ни с резервации за Рая.
Звезда си имам - да ми свети,
за друга и не ща да зная.
Ах, казваш, много съм ти скъпа,
и като мене няма друга?
Защо не вземеш да се гръмнеш,
да сториш и на мен услуга?


от Елеонора Княжева
от тук: http://eleonoraknyazheva.blogspot.com/2009/07/blog-post.html

а на тази дамата стихотворенията ме изпълниха, благодаря за споделянето.  :58:

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: zora в Юни 16, 2012, 10:03:11 am

За следващият

И следващият дето ме обикне,
прощавайте, но... ще го духа просто.
Не съм си го намерила на пътя
сърцето, че да каня често гости.
И няма да му давам ключ, парола,
легенда на душевност, и на нрави.
Аз дишам днес! Каквото е - такова!
А следващият сам да се оправя.
А следващият по-добре да бяга,
защото пазя още сметки стари
и ще му се наложи да ги плаща
в едно с съдбовните за мен шамари.
Той... следващият... винаги го има!
Но честно казано – не искам да го зная!
Студено ми е, плаче ми се... зимно е
и искам да съм хала, а пък лая.

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Papy в Юни 27, 2012, 09:23:40 am

Зора  :blink: хубаво е; и ми се е случвало  :blink:

Предлагам редакция на

Цитат

Той... следващият... винаги го има!
Но честно казано – не искам да го зная!
Студено ми е, плаче ми се... зимно е
и искам да съм хала, а пък лая.

С:
Той... следващият... винаги го има!
Но честно казано – не искам да го зная!
Студено ми е, в мен е зима
и искам да съм хала, а пък лая.

Особено края много ми харесва :))
Пък някой ден...може стихосбирка да издадеш :)

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: LibrawithTaurus в Август 12, 2012, 09:01:00 pm

Клавиш след клавиш
събличам душата ти
- нека те видя.

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: rumpelshtilchen в Август 16, 2012, 01:54:19 pm

днес ми е паднало да пиша в този форум:
а днес да трия:Д

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Shreya в Август 19, 2012, 06:05:06 pm

Цитат на: venerra в Март 13, 2012, 11:16:09 am

Автор: Кристина Филипова

от същата авторка

Една сълза

Една сълза – нежна и красива,
Като нощта неубуздана дива.
Една сълза – бързо бяга по лицето
и после бавно пада на сърцето.
Една сълза – не може да се спре
И разкъсва моята душа на две.
Една сълза – искам да я задържа.
Но тя пада – не мога да я удържа.
Една сълза – знак на вечната раздяла,
 И ето я – от мъка почерняла.
Една сълза – наивна и добричка,
стои си на лицето сам-самичка.
Една сълза – измъчва ми душата,
И ме плаши като гробище във мрака.
Една сълза – за теб единствено пролята,
Тя е като клас самотен сред полята.
Една сълза – стича се надолу,
И все така тя бърза към сърцето голо.
Една сълза – блести на светлината,
И аз като сълзата – падам ти в краката…

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: romantica в Октомври 27, 2012, 11:18:28 pm

Споделям малко разпръснати и разпилени думи на моя позната, която преди години издаде стихосбирка...

...да пораснеш без да ти е време

боли. да пораснеш изведнъж.
преди да ти е време.
да се научиш да обичаш,
а после да забравиш.
да преглътваш тихичко тъгата,
която ти разказва приказки за лека нощ
със краища, които си изплаквала
повече, отколкото мечтала.

боли. да знаеш,
че можеш да обичаш
от днес до края на света
(или пък до утре,
но и то е толкова далеч!
лъжа е, че е близко и възможно
колко утре са си тръгвали,
когато са били най-сигурни
и ваши?...)
а все да срещаш хора,
които нямат нужда от обичане.

боли. да я чувстваш как си тръгва
по малко всеки ден
(на пръсти в тъмното си ходи)
и не, не можеш да я спреш

да ѝ извикаш
"остани, любов"
(още мъничко поне)
"ще ти направя чай с дъх на вяра".
не можеш, не, не искаш
защото тя е уморена
от чакане и обещания
(времето било пари)
и за да остане
трябват двама...

един човек любов не прави.
само я изпраща мълчаливо
и се моли да се върне някой ден,
но не, не, не сама...

Мария Василева, "Малко той, малко аз, малко ние"

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: issidorra в Октомври 30, 2012, 09:06:33 pm

ООО! Мария е страхотна! Радвам се, че и ти я познаваш, рядко интересна личност :)

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Tali в Ноември 09, 2012, 10:43:00 pm

На дедо - Мадлен Алгафари

Когато си готов да заплатиш цената,
Вселената желаното ти праща!
А ако си изгубил свободата,
когато я прежалиш ти я връща!

Еднакво е със самотата -
приключва, ако я приемеш!
Когато не целиш отплата,
ако си дал, ще вземеш!

Уроци кървави, но нужни -
от дедо завещани -
спомени гърбави и тъжни
разравят живи рани.

"Правете всичко, но с внимание!" -
закле ни дедо и замина.
И в мигове на отчаяние,
когато вътре в мен е зима,

си спомням често как се смее:
"Човек сърцето да не губи!
Не спира да обича, като остарее,
а остарява като спре да люби!"

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: 911 в Ноември 11, 2012, 01:47:49 pm

 Нещо,което нащраках набързо.Не е кой знае какво.Попринцип не обичам да публикувам във форуми,но ето..  ;D

 ............
 

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Rafaeo83 в Ноември 18, 2012, 12:34:36 am

... пудинг? Биръ?

Късно вечер  по-напред кое?
Трохите или сълзите да изтрия
Капят от тавана
Ще бръкна във небето
да извадя
На масата сърцето
ще тупти
Заедно с глада и мечти
Където беше ли и ти?
Питах те! :
Ще ли ме обичаш без двореца ми със сини стаи?
Ще ли ме обичаш без заграбената чужда свобода,
смляна в нашите стомаси?
Ножица на свободата!
Ще реже всичко!

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Restless в Ноември 18, 2012, 01:18:38 am

Много добри са последните две.

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: 911 в Ноември 18, 2012, 11:11:42 am

10х Restless :blink:
 

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: romantica в Ноември 20, 2012, 01:02:33 am

Няма

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Rafaeo83 в Декември 18, 2012, 08:28:48 pm

загледал се един в

дали ще се завърне моментът, като птица отлетял
в спомен сив или лилав?
аз съм толкова първичен
бос на село
песен цигански тъжна си слушам
как с лицето съм се разпъстрил като небе над твоята галактика
и с няква странна орбита на куче, проскубано, досадно вия
на тъмната страна на твоята луна ...
и страх ме е, че гръб на Господ съм обърнал
и Него наскърбявам в космична тишина
ловя си думи ей така и ги пиша в селска есен с песен
защо са ми сълзи? защо ...? за да видя звезди ли ?
безкрайните очи
а моите? очите на магаре
печалното магаре
засрамено и плаче
пасе трева на някоя планета с кометно радио
с уши големи, стои си грозно
заставено на пост да упътва всички,
ала себе си не знае накъде
Аз знам, бих се приближил само с мълчание
Но нали не мога да мълча, а само да вия
и под някоя стара къща сърцето си да закача като дисаги стари
Ей страх ме е да се усмихвам във еуфория
искам равновесие в лодката на тихата тъга
в дълбоко дълбочинно дълбоката вода
за да замълча и мен да видиш във мълчание
за да се роди танц на нашта сватба
и гости ще са смирение, разпятие
смирение, разпятие
едни до други наздравици ще вдигат:
смирение, разпятие, разпятие, смирение, смирение
"какво е искал да каже авторът" е някак си реклама-
транспарант пръстен на сатурн
думи, разрушени от себе си
огряти от твоето слънце в отговори,
чакат да станат мълчание и после светлина
Време в сол се мери или светлинни години
и времето ще пълня и ще гоня скоростта на твойта светлина
със скоростта на моите сълзи издялани във сол от разпятие, смирение,
смирение, разпятие
в безкрайни години ще вярвам
че ще де достигна твойта светлина с мойта бавна сол

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Lillie в Януари 07, 2013, 09:46:16 pm

Безмълвие

С ледено докосване,
кристално чувствено,
сияещо, обгръщащо
в опияняваща забрава.
Изгубена в безвремието,
скитаща в мрака, безжалостно
сковаващ сетивата,
аз стъпвам боса върху
въглени горещи на
моята изстиваща жарава.
Ухаеща на буреносен облак,
с лице от порцелан,
докоснато от пръстите
студени на тъгата,
вървя през лабиринта
на лъжата, в който стъпките
на чувствата объркани отекват,
потъвайки самотно в тишината.
Не зная вече аз ли съм това,
къде си ти, защо зовеш ме
в пустотата?
И струна тънка на доверието
срязваш в момента, в който стигаме
до края на скалата.
Накрая пак оставам само аз,
а ти изгасваш бавно...
Завесата се вдига –
отвъд нея в звезден прах
превръщам се и тръгвам.
За чужда консумация оставям
камъка на твоя страх,
изпълващ празното
пространство в душата.
Пристъпвам плахо
към ръба на бездната,
изхвърлям болката с
широк замах и
сливам се безмълвно
с тъмнината.


7.01.2013, Варна
Lillie

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Stella в Януари 11, 2013, 07:51:18 pm

Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана...
Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.
Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата -
не се връщай тук никога вече.
Даже вън да е тежко - ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък - поне се живее.
Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.
Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.
Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха...
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!
Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е...
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.
И да пишеш... Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета...
Усмихни се, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета..

Ясен Ведрин

Титла: Re: ПОЕЗИЯ
Публикувано от: Stella в Януари 11, 2013, 07:53:44 pm

Писмо от една Емигрантка

И този ден умира натъжен
от бързане, от болка, от умора.
Небето плаче, плаче вътре в мен
изгубена сама сред чужди хора.
...

Годините минават и боли,
когато няма на кого да кажеш,
че взирането в празното тежи
и от тишината оглушаваш даже.

Всеки ден умира нещо в мен,
сърцето плаче и боли душата-
тъй тежко е,когато си ранен,
а е сама във тъмното ръката.

Далеч от дом,от близки и земя,
в гърлото напира вик разплакан,
сама ли се обрекох на това
и хубавото докога ще чакам?

Когато няма връщане назад
от пътя ти по стръмното нагоре,
когато само с болка си богат
и искаш да заплачеш от умора,

когато нараненото сърце
повтаря ти,че имаш още време,
че имаш още двете си ръце
и никой не ще ти ги вземе.

Върви напред дори да те боли,
земята е под теб и е надежда,
през всичките прегради премини
да видиш този път къде извежда!

А стигнеш ли накрая до върха,
не гледай долу и назад,не се обръщай.
Сега ти трябват само две крила
и Вярата,че ще се върнеш у дома!!

автор: неизвестен