Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Мистика => Темата е започната от: Milkyway в Януари 16, 2010, 06:53:38 pm
-
Не знам дали на темата мястото и е тук,но бих желал този който е преживял тежка загуба на близък любим човек да пише тук.
В момента съм изправена пред подобна загуба(която не е реалност все още) :( но болката и мъката ме тровят и задушават.
Очите са ми подути ,спомените ме преследват като демони,задушавам се.
Просто се нуждая да прочета може би ,че не съм сама в тази болка :(
Знам,че алкохола няма да ми помогне...
-
Милки, за мен баща ми беше стълба до небето - опирах се на него, разчитах за всичко и най-вече на подкрепата му. когато почина аз изпаднах в шок - не можех да плача, не можех да мисля, вършех всичко като автомат. и това продължи много дълги месеци. майка ми и близките ми ме обвиняваха в безсърдечност, защото не стъпвах на гроба му и не говорех за него... в същност, просто сърцето ми си замина... но не можеха да ме разберат, защото страдах вътрешно и не го показвах като тях - да рева, да се кося и постоянно да кисна на гробищата - мразя ги и до ден днешен не стъпвам там... татко си остана и до днес в сърцето ми и никога няма да си замине оттам... малко след смъртта му ме сполетя друг жесток удар - бившият ми съпруг /тогава настоящ/ си хвана няква фльорца и заби на нова година с тимаджии на Дуранкулак и ме заряза в къщи... нещата с времето все по-гадни ставаха и по-гадни... татко го нямаше да ме подкрепи или да ми избърше сълзите и аз продължавах да си страдам сама... много трудно ми беше да се разделя и с брака си. след като го направих 3 месеца само плачех и не си показвах носа от вкъщи навън... после нещата се уталожиха и постепенно всичко си дойде на мястото...
но беше много тежко.
дръж се момиче, живота продължава и всичко се преживява, само се иска малко търпение :kissd: :88:
-
Милки, не казваш за кого се страхуваш....
Аз съм загубила майка. Преди 2 години след много години боледуване.
В деня, когато почина /тя почина в къщи/, беше работен ден - събота, татко ми се обади по телефона видимо разстроен и ми каза да се прибирам и да карам внимателно. Нищо друго. Естествено, че предположих, че е най-лошото. Каза ми като се прибрах: "Отиде си"... :'(
Да ти кажа, ако има нещо, което е удовлетворяващо за мен е това, че след смъртта й почувствах, че съм направила всичко, което мога, за да напарвя старините й добри. Може би затова не чувствам такова опустошение от загубата й. Абсолютно вярвам, че е на по-добро място и там няма нито болка, нито мъка.
Да знаете, че чистата съвест е благословия.
Странно, че тази тема идва днес, а аз снощи сънувах, че говоря с нея, а това се случва за втори или трети път откакто почина.
-
Благодаря ви много.Радвам се,че ми писахте.Става въпрос за баба ми(която обичам повече от майка ми и баща ми)
Лошото е,че аз не мога да приема начинът по който я виждам днес ,с това което е била.
За три дни се влоши...и в момента бере душа в болницата и е съвсем сама.....о ако знаете колко ми е тежко.Не може да говори,да каже дали я боли,какво чувства,не може да яде....кашля.Не може да се движи....свижданията са по 1 час.
От както се помня съм с нея и една лоша дума не съм чула от нея,само на добро ме е учила,само ласка съм получила от нея.
Възпитавала ме е да обичам враговете си,да ги тача и уважавам.....толкова извисена не мога да бъда...а тя е била...
Миличката сега е сама и незнам какво чувства...знам,че си отива ,а аз не съм до нея. Бере душа...
Лунното затъмнение на 31.12 ми се случи в 12 дом,а проблемът с нея започна на 5.01.
Вчерашното ми се случи в 6 дом...
..но това няма значение,благодаря ви че пишете ,за де ме успокоите,за да ми кажете как сте преживели вашите болки :(
-
От както се помня съм с нея и една лоша дума не съм чула от нея,само на добро ме е учила,само ласка съм получила от нея.
Възпитавала ме е да обичам враговете си,да ги тача и уважавам.....толкова извисена не мога да бъда...а тя е била...
Ти си щастливка, че си била около нея!
Майка ми беше ангел! Веднъж не каза за някого нещо лошо. Никого не обиди. Толкова добър човек едва ли ще срещна някога в живота и ако има нещо, за което да ме е яд най-много е това, че ако имам деца те никога няма да видят тази доброта. :'(
-
недей да тъжиш. като си замине, тя ще отиде на по-хубаво място, където няма болка, сълзи, тъга. тя ще ти изпраща любовта си и ще продължава да ти е опора, ако и го позволиш. духът и винаги ще е с теб щом сте били толкова близки. зная че боли, боли повече от всичко, но с времето нещата се уталожват и просто боли по-малко. бъди силна :wub:
-
да,до вчера се молих Господ да и дава сили за да се оправи,но днес се моля да я прибере, за да не се мъчи повече....
много хубави неща ми написахте,благодаря ви.
ето сега стоя и пиша тук на вас,а мъжа ми стои и една мила дума не ми е казал,гледа си филм,смее се с детето ни и преди малко ми каза ,ама какво ти е,защо си нервна...представяте ли си???
какъв мъж си имам....той преди 20 години е преживял подобна болка,но е бил 18 годишен и е по-различно ако човек я преживее на по-стари години(както съм аз). :(
просто някои хора имат камък вместо сърце...и как да не потърся утеха другаде,като той не ми я дава.
аз седя на компютъра,той пред телевизора.мълчим си.и нищо.после аз ще си легна и ще си кажем едно сухо лека нощ и това е....що за човек съм избрала..да не може да ме успокои.
сега си седя и ровя в интернет теми за загуби на близък човек,за да мога да се успокоявам...ако може това да е успокоение...
-
Милки уей, напълно разбирам тъгата ти, защото и аз бях много близка с моята баба. След смъртта и зейна огромна дупка в сърцето ми.
Не обвинявй съпруга си, хората имат различен тип емоционалност. Бъди уверена, че той разбира чувствата ти, но не е много сигурен в това как да те утеши. Аз също изглеждам в очите на другите коравосърдечна заради сдържаността си и нежеланието си да ходя на гробища като Вещичка.
-
Милки, дори и да си подготвена за това, никога не можеш да приемеш нещата спокойно и философски, докато не мине известно време. Няма да спре да те боли никога за нея, поне при мен е така, въпреки че татко си отиде преди 6 години. Най ми беше тежко, че не можех да му облекча боките и страданието...Само като го видех безпомощен и краката ми се подкосяваха и започвах да плача неконролируемо. Исках да дам част от моя живот за да има още малко той, но.... това не зависи от нас. Та исках да кажа, че винаги ше те боли, само че с годините болката се притъпява, не е толкова остра. В началото мисълта ти е заета само с това, а с времето другите проблеми я изместват малко по малко...Липсва ми въпреки времето не само когато имам проблем да споделя и помоля за помощ, а и в щастието...искала съм да види, че съм добре, да се зарадва на хубавите неща около мен.
Спомените не избледняват, само приемаш новия си период на живот - без него ( в случая при мен ).
Само искам да ти кажа със сигурност, че ТАМ на другото място те са много по-добре. Там нямало болка, а само чувство и усещане за любов!
И още нещо - когато тялото страда, душата вече не издържа и иска да го напусне! Дано си отиде в спокойствие баба ти!
Трябва да си силна, защото никой, който не го е преживял няма как да те разбере, сама трябва да си изстрадаш болката.( по повод съпруга ти) - сами се раджаме, сами страдаме, сами се радваме, сами се справаме - хубаво е, ако има някой до теб, но това наистина е рядкост.
Желая ти сила да издържиш!
-
Благода ря ти Лазарова и Уран,
да и аз снощи се молих на Бог да я прибере за да не страда повече.Мъчи се,а не може да каже.Само издава един звук "ъ-ъ" :(
Мъката ми е ,че я виждам така,а преди няколко дни се усмихваше,говореше,движеше ръце,целуваше ме и аз нея.
Но вече не е така,пъшка и не вижда...а може би ме чува...
Ще си изтърпя болката,дано не изпадна в тежка депресия и да се съсипя,че имам малко дете,което няма на кой друг да разчита.
-
Аз имах колежка, която също имаше много силна връзка с баба си. Бабата не беше много добре през годините, но тя се грижеше за нея, също съпругът й,който по онова време все още не й беше такъв. Много й помагаше.
В един момент състоянието на бабата много се влоши. Колежката ми беше бременна. Влезна в болница да ражда, а бабата почина същия ден. Колежката ми е раждала ревейки за баба си. Да не говорим, че лекарите са се видели в чудо около нея.
...или както е модерно да се казва сега - моята колега ;)
-
Милки, когато татко умираше - той се отрови с гъби, здрав, прав човек с напълно здраво сърце си отиде за 4 дни. когато го гледах в болницата как се мъчи в безсъзнание, отровата разяжда вътрешностите му и той за 2-3 дни си изпишкваше вътрешностите, които ставаха на каша от отровата се молих на Бога да му спести мъките, да го отърве от тях..... Господ ми е свидетел, че после се измъчвах страшно много от това. страхувах се да не би аз да съм причинител с моите молитви за смъртта му, въпреки, че съм абсолютно наясно, че не е така... мина много време докато дойда на себе си и да успея да го кажа това на някого... ние имахме много силна кармична връзка - неговият СЛВ беше в съвпад с моя Плутон :'( :'( :'(
до днешният момент, когато съм имала най-голяма нужда от подкрепа в някое решение, татко ми се явява на сън и ме хваща под ръка - за да знам, че той ме подкрепя във всичко... и все още продължавам да имам връзка с него, защото го пазя в сърцето си :blink:
-
Майка си замина точно за 5 месеца. Преди 5 години точно по това време се върнах от Германия, защото ми казаха, че е болна от рак с метастази. Очаквах че поне 2 години ще издържи. Направихме операция само и само за да не я боли - диагнозата беше поставена от професора 3 месеца живот. Докато бях с нея в онкологията в София, плачейки излизах навън и докато се прибера отново - трябваше да залича следите от плач. А сърцето ми на топка през цялото време. Аз знаех и точно кога ще си иде...Но до последния момент, не можах да й кажа - че си отива. И тя до последния момент не разбра, че е болна от рак, бори се до последно. Аз и баща ми се грижехме за нея - понякой път викаше, погледни кво става, това не е добре, май ще умирам. На шега, на майтам извъртах нещата, а сърцето ми ......Една нощ - към сутринта след цяла нощ болки - състоянието много й се влоши, мисля че разбра че си отива - зарева, не можах да я погледна в очите, обърнах гръб и се отдалечих за да не зарева и аз. След това изпадна в кома и на другия ден почина. Не можах да се простя с нея - още ме боли за това. Не мога да приема смъртта, просто знам, че жива повече няма да я видя.
-
хората идват и си отиват от живота ни. дори и с близките ни е така. важното е какво са ни оставили в наследство - уроците, които са ни дали, това че са ни научили да бъдем себе си и да обичаме искрено, подкрепяли са ни и са били до нас. това е била тяхната мисия в този живот и когато е трябвало да ни оставят вече самички да се оправяме в този свят, са си тръгнали оттук... най-важното е да не забравяме техните уроци, а това, че ще ги помним винаги - то е ясно. когато човек обича някого силно и искрено, то този човек му остава завинаги в сърцето :58:
-
Така е,прави сте за всичко....тревожа се да не би докторите да са влошили състоянието й.Или някоя сестра да не есвършила работат си и да се е случило това.Днес за сега няма никаква промяна,лежи безжизнена и диша тежко.Следобед ще ходя пак,но гледката не мога да понеса...дано не започна да плача пак.Въпреки ,че тя няма да види сълзите ми.
Чак утре ще има доктор,но той така или иначе,няма да каже или направи нещо по-различно.
Сигурно си казват ,е тя е възрастна,какво повече да й правим.Те си знаят риска.Като казаха ,че има риск след операцията,за мен риск бе равно на смърт.Но тя издържа операцията,упойката,съвзе се,бе в съзнание,говореше и се смееше.И 24 часа след това даже повече,са я изправили с рехабилитатор,но и се е виело свят.След това вече е изпаднала в това състояние.Съмняват се за инсулт.Аз също мисля че е инсулт.Не може да яде,да пие,да говори...нищичко.
Никога лекарите няма да ни кажат истината.
Мъчно ми е че трябва да си иде по този начин.Винаги съм мислела,че ще си отиде в съня си някой ден,че просто ще заспи.
И аз сега реших да видя нашата синастрия,никога не съм я гледала ,но имаме силна връзка то е ясно.
Нейният нептун и сатурн е в съвпад с моя АС.Нейната венера с моя СЛВ.Нейният юпитер съвпад с моя сатурн.Мойто слънце с нейният хирон.
Молете се с мен да не страда....благодаря ви за подкрепата момичета.
-
Хората по различен начин понасят операциите. Анестезията не е майтап работа, особено за сърцето. Дори лекарите за са си свършили работата и сестрите, самото им отношение към пациента и близките им, те кара да мислиш, че са мърляви. Дори да я виждаш в това тежко състояние поне можеш да го направиш.
Майка ми през лятото на 2007-ма когато направи отново инфарт лежа 20 дни в интензивното и ме пускаха вътре 2 пъти по 5 минути. Само чувах гласа й през вратата. Беше ужасно. :'( Най-големия ми страх беше не, че ще си отиде, а че ще си отиде с чувството, че е сама и изоставена в тъпата болница.
-
Най-големия ми страх беше не, че ще си отиде, а че ще си отиде с чувството, че е сама и изоставена в тъпата болница.
Ей за това ми е най-мъчно.
Ние отиваме за 1 час и после си тръгваме,всеки по своите задачи,а тя остава сама,без да може да помръдне,да каже дума.
Само гледа в една точка и стене...не мога да понеса това нещо
-
Мерси Яворе,
ще прегледам задължително книгите.
Имам книги в къщи на Силвия Браун.Чела съм през годините много подобни книги.
Аз знам,че горе е по-добре от тук,и може би ще съм спокойна когато моята бабичка отиде горе.В момента съм зле защото се мъчи,няма комуникация с никой милата защото не може да произнесе звук и дума,само стене и хърка.Защото никой било то сестра или доктор може да разчете това стенание,този хрип и хъркане.Въпреки това тя чува много добре и разбира какво й казваме,но...не може да ни отговори...кой знае колко я боли душата,как сигурно крещи душичката й..но никой не може да я разбере.За това мен ме боли,защото е сам сама в тази стая,със всички системи забодени в ръцете й.С безжизнено тяло не помръдващо дни наред вече.....и се моля този Ад за нея да свърши за да не страда.
Чудя се с какво да се занимавам и правя за да не мисля за това ,а продължавам да мисля за нея.И за това как не мога с нищо да помогна..
-
Milkyway,
преди 6 месеца неочаквано загубих много скъп и ценен човек за мен - моята баба...
Най-доброто, което можеш да направиш е да кажеш на баба си, че я обичаш и че винаги ще я пазиш в сърцето си. Аз не успях да направя първото нещо... :'(
Трябва да се научим да приемаме смъртта като част от живота, колкото и трудно да е това, за да можем да продължим напред...
-
Благодаря Хана :(
Вчера и предните дни й го казвах,тя ме чуваше но не можеше да реагира,само вдигна едната си ръка за да ме погали :(
днес доктора е казал,че нещата вървят на зле.
молете се с мен Господ да я прибере за да не се мъчи повече,моля ви :(
-
Баба почина днес към четири без нещо :( :( :(
Господ чу молбите ми и я прибра.
Благодаря ви за подкрепата мили приятели.
Аз не бях до нея за съжаление :(
-
Баба почина днес към четири без нещо :( :( :(
Господ чу молбите ми и я прибра.
Благодаря ви за подкрепата мили приятели.
Аз не бях до нея за съжаление :(
моите най-искрени съболезнования Милки :'( нека почива в мир!
-
Милкиуей, съболезнования.
-
Моите съболезнования Милки уей! :(
-
Бог да я прости!
-
Да се обвинявам ли,че не съм била до нея? :(
-
Да се обвинявам ли,че не съм била до нея? :(
недей! ако е трябвало да си до нея, бъди сигурна, че щеше да си :wub:
-
Да се обвинявам ли,че не съм била до нея? :(
Е, сега що за въпрос?! Била си до нея, когато е трябвало. Не се измъчвай. :wub:
-
Milkyway, моите съболезнования за баба ти...
Не се обвинявай, че не си била до нея. Нека да почива в мир и ако има Рай дано да е там.
Ирландска молитва
Не стои на гроба ми и не плачи,
аз не съм там... аз не спя...
Аз съм хилядите ветрове, които веят...
Аз съм диамантените отблясъци на снега...
Аз съм слънчевите лъчи върху зрелите зърна...
Аз съм нежният есенен дъжд,
когато се събуждаш в утринната тишина.
Аз съм зашеметяващият полет на птиците,
дето летят в кръг.
Аз съм меката звезда дето блести нощем.
Не стой на гроба ми и не плачи - аз не съм там...
Аз не съм умряла...
-
Благодаря ви :(
-
Моите съболезнования, Млечен път! Мир на духа й !
-
Milkyway, моите съболезнования. :'(
-
Благодаря ви :(
-
милки , бях само на 30г. ,когато останах вдовица....сама с 3 деца. :(
загубата ,тикога не може да бъде компенсирана :'( , носиш я в душата и сърцето си и се примирявааш.
но тази болка ти дава правото да избираш и да израстваш ,да продължаваш.
и сега , и сега усещам силата на любовта до себе си.
дя!,вярно е ,че идва в критични моменти,тежки.....,но идва и е до мен.
смъртта е просто друго състояние , във вселената.
вярвай!до теб е!
-
Благодаря Марая за подкрепата.
Искам да ви попитам друго нещо ако знаете.
Знаете ли какви са законите до 40 дни на починал човек?
Какво може да се прави,какво не е разрешено.
Искам колкото мога да ги спазвам.
Мога ли например да отида да се подстрижа.
Мога ли да чистя?
Благодаря ви.
-
Милкиуей, според мен не задълбавай в тия неща, всичко е в ума и в сърцето. Ще ти дам за пример нещо, в което съм убедена - не е задължително да ходиш на църква, за да си вярващ.
Върши всичко, което ти се прави, твоята баба ще е винаги с теб в мислите ти и в душата. Разбирам те напълно, защото аз също бях много близка с моята и до ден днешен усещам липсата й, но редовно говоря с нея, макар и наум, сякаш е до мен.
-
Благодаря ти Сънрейн,
права си за абсолютно всичко.
Ще последвам съвета ти.
-
Milkyway,мойте съболезнования :'(
Нека душата й да намери покой
Аз вярвам,че нашите ангели- пазители са нашите близки и обичани хора,
които вече не са сред нас,защото не ги виждаме,
но можем да ги усетим и да си поговорим телепатично на сън със тях,
да ги докоснем сънувайки, те бдят над нас и са винаги със нас,
защото са в нашите спомени и мисълта за това ни изпълва с щастие,
припомняйки си всички хубави моменти на споделеност... :blink:
Гледай снимки със нея и изживявай хубавите ви моменти заедно,
така болката от загубата няма да изчезне, но ще намалее, но трябва време :blink:
-
Искам да ви попитам нещо.
Днес от църквата ни казаха,че няма да можем да направим на баба ми 40 дни(на 27ми февруари),защото били пости.
Моля посъветвайте ме как да отбележим 40те дни на баба ми,подобаващо и християнски.
Благодаря.
-
Искам да ви попитам нещо.
Днес от църквата ни казаха,че няма да можем да направим на баба ми 40 дни(на 27ми февруари),защото били пости.
Моля посъветвайте ме как да отбележим 40те дни на баба ми,подобаващо и християнски.
Благодаря.
Това е така, защото започват постите. В събота беше задушница. По време на постите не се прави помен. Ще го отбележите след Велик ден, когато ви кажат от църквата. :blink:
Не се притеснявай за ритуала.
-
Благодаря Аурора :'(
Можем да се съберем близките да го почетем в дома например?
-
Milkyway
(http://1.bp.blogspot.com/_A3oFfKDC2E4/SlILo0HdLgI/AAAAAAAABzI/bnqkvRN2s7Q/s400/IMG_7084.jpg)
това е добра идея с почитането вкъщи ( пък и се счита, че тя до 40 ден е около вас)
-
Благодаря Кайа,
да и аз така прочетох из статиите в интернет.
Даже вчера попаднах на статия в която обясняват как човек започва т.нар общуване с света на мъртвите :'(
Замайване,слабост и силен шум в ушите.
Странно и аз преди 5-6 дена ви писах в една тема че този шум ще ме подлуди.
Е разбира се ,че може да е от ниското ми кръвно....но знае ли човек...може да усещам вибрациите на баба ми :( :(
Всеки ден адски много мисля за нея,така както никой от фамилията.Даже и майка ми не страда много.
Чувствам силен товар от мисълта си за нея,как е,какво чувства.Въпреки че знам че трябва да оставим мъртвите на мира,за да могат по лесно да се настроят в новият свят.
Всеки ден паля свещ,моля се за нея,говоря с нея.
Може дори и да полудявам......
Знам ли?
Сега нептун,юпитер и хирон са ми в 8ми дом :unsure:
Преди един месец все пак бе жива...докосвах я,а сега не мога да си я представя че е пепел в урна :( :( :( :(
-
а сега не мога да си я представя че е пепел в урна :( :( :( :(
Пепелта в урната не е тя, разбери. А нейната духовна същност сигурно е някъде близо до теб...
-
а сега не мога да си я представя че е пепел в урна :( :( :( :(
Пепелта в урната не е тя, разбери. А нейната духовна същност сигурно е някъде близо до теб...
Така е Лили.
Но имам чувството че сме осквернили тялото й.
-
Милки, тялото, когато човек почине, е просто стара и ненужна дреха, която се захвърля. стига си се филмирала :kissd:
-
Баба почина днес към четири без нещо :( :( :(
Господ чу молбите ми и я прибра.
Благодаря ви за подкрепата мили приятели.
Аз не бях до нея за съжаление :(
Само не разбирам ,защо след това съобщение на Милки-то,сте направили опашка от съболезнования?....ами ,че нали тя самата казва ,че молбите и към Господ са били да прибере баба и.Е,като са били чути,за какво да я боли ,че да и пращаме съболезнования.Може би е по редно да и отдадем почит,задето е била чута.Доколкото знам Господ дава ухо на молитвите само на парведните хора.Следователно Милки-то е праведен човек.От друга страна пък,защо именно тяви благодари за подкрепата,акто се е молила сама баба и да си замине?...И защо съжалява ,че не е била до неяв последните и мигове от пътешествието и на планетата Земя.Старнно объркано съобщение и още по странни реакции на приятелите от форума....
-
Момичето сега е разстроено, защо да задълбаваме още ... има мъка, въпреки молбите й, защото баба ще липсва, независимо от всичко, има мъка, защото я виждаш безсилна и как си отива, има мъка, защото пазиш в сърцето си скъпи спомени. Подкрепихме я в мъката й, тя ни благодари за думите, които за миг може да са й дали нужното спокойствие.
Сигурна съм, че разбираш. :blink:
-
Така е Сънрейн.
Наистина е невероятно хубаво че сте до мен.
-
Поздрав за теб, Milkyway! Israel Kamakawiwo - Somewhere Over The Rainbow (http://www.youtube.com/watch?v=0ltAGuuru7Q) :88:
п.с. Хавайците очевидно умеят по-добре от нас да се сбогуват с близките си хора. :-[
-
офф.. чак сега се усетих, че това с музиката май не беше много добра идея .. съжалявам .. :'(
-
офф.. чак сега се усетих, че това с музиката май не беше много добра идея .. съжалявам .. :'(
Не се тревожи :blink: