Форум по Астрология

Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Лично творчество и полезни връзки => Темата е започната от: mlm в Февруари 06, 2010, 08:40:09 pm

Титла: Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 06, 2010, 08:40:09 pm

Попаднах наскоро в една фейсбук група., та там всяка вечер ни разказват приказки за лека нощ.   Понеже са много хубави, ще ги споделям тук. Групата се казва ЛЕТЯЩИТЕ ХОРА (http://www.facebook.com/inbox/?ref=mb#!/group.php?gid=260802216246) /closed, for people without hearts and souls   :blink:


" ...Тъй, както пълзиш, ще стигнеш ли скоро реалния свят на летящите хора?"  Мадлен Алгафари



Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.

Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.

Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.

Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.

Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.

Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.

Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат та летежа да стане.

Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.

Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.

Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.

автор Валентин Йорданов

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 06, 2010, 08:45:18 pm

Не ме интересува с какво си изкарваш прехраната. Искам да зная за какво копнееш и дали смееш да мечтаеш за срещата си с обекта на своя копнеж.
Не ме интересува на колко си години. Искам да знам дали би поел да се изложиш на риск заради любовта, заради мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува в какви кръгове се движиш. Искам да зная дали си докоснал сърцевината на собствената си скръб, дали предателствата от живота са те направили по-открит, или си се сгърчил и затворил от страх да не те наранят отново.
 Искам да зная дали можеш да седиш с болката, моята или твоята, без да помръднеш, за да я прикриеш, потушиш или премахнеш.
Искам да зная дали можеш да изживяваш щастието, моето или твоето, дали можеш да танцуваш от радост и да оставиш възторгът да те изпълни чак до пръстите на ръцете и на краката, без да ни предупреждаваш да бъдем внимателни, да бъдем реалисти, да не забравяме ограниченията на човешкото...
Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да зная дали можеш да разочароваш друг, за да бъдеш верен на себе си; дали можеш да понесеш обвиненията в предателство, но да не предаваш собствената си душа, дали можеш да бъдеш обезверен и по този начин достоен за доверие.
Искам да зная дали можеш всеки ден да виждаш красотата, дори и когато тя не изглежда красива, и дали умееш да подхранваш живота си от нейното присъствие. Искам да зная дали можеш да преглътнеш провала, твоя или моя, и независимо от това да застанеш на брега на някое езеро и да извикаш към сребърната пълна луна: "Да!".
Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да зная дали след нощ на мъка и отчаяние можеш да станеш, отпаднал и съсипан до изнемога, и да направиш необходимото, за да бъдат нахранени децата.
Не ме интересува кого познаваш и как си се озовал тук. Искам да зная дали можеш да застанеш заедно с мен в средата на огъня, без да трепнеш.
Не ме интересува къде, какво или с кого си учил. Искам да зная кое е онова, което те поддържа отвътре, когато изгубиш всичко останало.
Искам да зная дали умееш да оставаш насаме със себе си и дали наистина харесваш собствената си компания в моменти на празнота.

ЗА ДА ОТКРИВАТЕ СМИСЪЛА ДА СТАНЕТЕ И ПОЛЕТИТЕ ОТНОВО В УТРЕШНИЯ ДЕН! ЛЕКА НОЩ.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 06, 2010, 08:48:43 pm

Беше обикновено забързано утро, когато приблизително в 08.30, възрастен мъж около осемдесетте, дойде в отделението, за да свалим конците от палеца на ръката му.
Видимо бе, че много бърза, а и с леко треперещ от вълнение глас ми каза, че има много важна работа в 9 сутринта.
Със съжаление поклатих глава и го помолих да седне, знаейки, че всички доктори са заети и ще могат да му обърнат внимание след не по-малко от час.
И все пак, наблюдавайки го с каква печал в очите поглежда към часовника си, моето състрадание се пробуди и аз реших – така и така в момента не съм зает с други пациенти, да се заема с ръката му.
Преглеждайки го, установих, че раната е зарастнала добре и съветвайки се с един от докторите, получих необходимите инструменти за сваляне на конците и медикаменти за обработване на раната.
По време на манипулацията ние се разговорихме. Не се сдържах и го попитах:
- Навярно имате запазен час при доктор, след като така бързате.
- Не, не точно. Трябва да успея да отида до друга болница за да нахраня моята болна съпруга.
Попитах го какво й има. И старецът ми отвърна, че за съжаление са й открили Алцхаймер. Докато си говорихме успях да сваля конците и промих шева. Поглеждайки към часовника го попитах, дали тя ще се тревожи, ако той малко закъснее.
За мое пълно удивление, моят събеседник ми каза, че тя, уви, вече не го познава през последните пет години.
- Тя дори не знае, какъв изобщо й се падам – поклащайки глава каза той.
Изумен аз възкликнах:
- И вие отивате там всяка сутрин, въпреки това, че тя даже не знае кой сте вие?
Ставайки, старецът се усмихна, потупа ме бащински по ръката и каза:
- Да, тя не знае кой съм аз. Но, затова пък аз зная коя е тя!...
С труд удържах сълзите си.
И когато старецът си замина, си помислих:
Именно това е Любовта, за която всеки мечтае в живота си!...
Несъмнено, въпреки болестта си, тя бе щастлива жена, имайки такъв грижовен и любящ съпруг...
Истинската любов, това не е физическата страст и не е просто романтика.
Истинската любов, това е способността да се приема всичко!
Всичко, което е било, което е, и което ще бъде...

С ЛЮБОВ ЗА ВСИЧКИ ВАС. ЛЕКА НОЩ!!!

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 06, 2010, 08:50:50 pm

Здравей! Позна ли ме? Аз съм твоят ангел-пазител. С теб съм от раждането ти; от първата глътка въздух, през годините, та до днес... Помниш ли ме? Твоята съдба, щастливата случайност, щурия късмет... Това бях аз - вечната ти бяла сянка, която ще бди над теб, докато те има. Понякога идвах в съня ти, за да ме чуеш. Тогава падаха предразсъдъците ти и ти се вслушваше в думите ми. Наричаше ме интуиция, предчувствие. Но това пак бях аз - вътрешния ти глас, пазителя на твоите тяло и душа. Моята мисия е да те пазя и да ти помагам в нелеките житейски битки. А когато дойде време да те предам в ръцете на Създателя, животът ни заедно ще е запечатан на филмова лента. Тогава ще можеш да ме видиш; да осъзнаеш, че ме има и че винаги бях до теб, дори когато отричаше Божията благословия. Да, знам, че много пъти се чувстваше забравена от Бога. Но аз чувах среднощните ти молитви; давех се в сълзите ти и виждах как душата ти се превива от болка. Бях с теб! Усещах страданието ти! И исках да ти кажа, че то е най-великия вселенски урок. И благодарение на него ставаш по-силна, по-мъдра и по-добра. Страданието е справедливо. Ужасно справедливо! Знам, че не го възприемаш така, но някой ден ще го разбереш. Как иначе ще се докоснеш до вселенската мъдрост? Страданието поражда състрадание. Отваря ти очите за чуждата болка. Защото ти не си сама на този свят! И други страдат, плачат, кървят... Някои дори много повече от теб. Зад всяка болка стои един урок. Тя те връхлита, за да ти покаже къде бъркаш и да те научи да се справяш с нея. Ти избираш как. Може с любов, може и с отрицание. Но нима има нещо по-силно от любовта? Когато усетиш любовта и се предадеш на нея, болката се изпарява, тъгата се разтваря, светлината те озарява...Чувстваш се богоизбрана. Ти наистина си Негово дете. Помниш ли колко пъти си се пощипвала, за да узнаеш това неземно щастие, което те огрява сън ли е или реалност? И се питаше с какво заслужи този земен рай. За всяко нещо си има причина. И за лошото, и за доброто. Понякога лошото е скрита благословия и един ден ще я разбереш. Дори и сега да не вярваш. Имаш още да се учиш. Но аз ще съм до теб и никога няма да те изоставя. И в най-тежкия ти миг. Ще ме видиш на лентата в края на земния ти път. Тогава, когато съзнанието ти се отвори към другите измерения. Бялата ти сянка, твоето второ “аз”. Не вярваш ли? Аз бях там, когато ти се отречи от Бог и от света. Когато ридаеше безутешно за пропиления си живот. Когато болката беше непоносима. Когато вярата ти се срина в бездната на измъчената ти душа...Вгледай се внимателно- аз пак съм там! И ти помагам. Как ли? Защо не виждаш стъпките ми до твоите? Погледни лентата – това са моите стъпки. Точно в този миг, мила, аз те носех на ръце...

ОБИЧАЙ ТЕ СЕ !!! ЛЕКА НОЩ ОТ МЕН !!!

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 06, 2010, 08:52:22 pm

МОМЧЕ С КРИЛА

Някога, но не помня кога, и някъде, но не помня къде, в семейството на един обущар се родило момче с крила.
– Ах, нещастното то! – плеснала с ръце майка му.
– Как ще живее толкова различно от другите?
– И как ще си вади хляба? –промърморил бащата.
– Хляб се вади с ръце, а не с крила.
В началото крилата били мънички и немощни, но момчето растяло, растели и крилата, станали силни и могъщи. Цели дни момчето прекарвало само в стаята си, защото се срамувало от другите деца, и гледало към небето със завист.
Един ден бащата го повикал при себе си и му рекъл:
– Аз съм вече стар и не мога да поправям обувки. Ти също не можеш да поправяш обувки. Как ще живеем? Дълго плакало момчето, затворено в стаята. „Аз не искам да съм птица в клетка - си казвало то. - Не искам да кълва наготово трошички.“ Докато една вечер, тайно от мама и татко, поело без посока по широкия свят.

След три дни и нощи то стигнало Голямата река.
– Как ще те преплувам? – попитало то. – Аз нямам ръце.
– Защо се страхуваш, нали си птица?
– Не съм птица. Аз съм обикновено момче с крила.
– Щом е тъй, по-надолу има мост, мини по него. Човеците минават по моста – обяснила Голямата река. И момчето минало по моста.
След още три дни и три нощи то стигнало Голямата планина. – Как ще те изкача? – попитало то. – Толкова е стръмно.
– Защо се страхуваш, нали си птица?
– Не съм птица, аз съм обикновено момче с крила.
– Щом е тъй, вляво има сипей, ще ме заобиколиш. Човеците минават по сипея – обяснила Голямата планина. И момчето минало по сипея. След още три дни и три нощи то стигнало Голямата гора.
– Как ще те пребродя? - попитало то. – Сигурно ще се изгубя.
– Защо се страхуваш, нали си птица?
- Не съм птица, аз съм обикновено момче с крила.
- Щом е тъй, има пътека, тръгни по нея. Човеците минават по пътеката – обяснила Голямата гора.
И момчето тръгнало по пътеката. Върви момчето и си мисли: „По моста минах, значи съм човек. И по сипея минах, и по пътеката, значи съм човек. Обикновен човек с крила.“
След още три дни и три нощи то стигнало до Големия град. Улиците били шумни от хора и автомобили.
– Хей, вижте, този се е маскирал като птица! – викнал един минувач.
– Сигурно ще участва в бал с маски – подметнал друг.
– Или в театрално представление – допълнил трети.
– Не, не, добри хора – обяснило момчето. – Просто съм такъв. Обикновено момче, но с крила.
– Този нещо си измисля – викнал първият минувач.
– Въобразява си – подметнал вторият.
– Може да е луд – допълнил третият.
Момчето било много огорчено, очите му се напълнили със сълзи и тръгнало назад с болка в сърцето. Стигнало Голямата гора.
– Мини по пътеката – казала Гората.
– Не – отвърнало момчето.
– Ще се опитам да те прелетя. Иначе защо са ми крила, ако не се опитам да те прелетя?
Момчето разтворило широко крила, направило няколко плавни движения и - о, чудо! – полетяло. Полетяло високо, високо, до най-синьото на небето. Прелетяло над гората, без да мине по пътеката. Прелетяло над планината, без да мине по сипея. Прелетяло над реката, без да мине по моста.
И тогава момчето забелязало, че редом с него лети Големият орел. Орелът бил навъсен и със зли очи.
- Защо си се качил до моето небе? – попитал Орелът.
- Защото съм птица - отвърнало момчето.
- Не е вярно! - креснал Орелът. - Ти си само човек. Ти си обикновено момче с крила и нищо повече.
Тогава момчето усетило как крилата му отслабват, отслабват и бавно го спускат надолу. И пак било много огорчено, и пак очите му се насълзили.
"Какъв съм аз? - се питало момчето. - Хората не ме искат, защото съм птица. Птиците не ме искат, защото съм човек. Какъв съм аз, толкова различен от другите?"

Тук приказката свършва. И аз ви я разказах, защото момчето с крила още обикаля по широкия свят и нищо чудно да го срещнете някъде. Не му казвайте, че крилата са само театрален костюм; не му казвайте, че си въобразява. Не го питайте защо е различен от другите и как ще си вади хляба. Иначе ще го огорчите и на сърцето му ще легне болка.

Той си е просто такъв – обикновено момче, но може да лети.

(с помощта на Ваня Герганова)

БЪДЕТЕ ТОВА,КОЕТО СТЕ!!!ЛЕКА НОЩ ОТ МЕН!!

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 06, 2010, 08:56:52 pm

Казват, че Бог дава на всеки човек едно крило, за да могат хората да летят прегърнати ... Но често се случва единият да се умори да лети, да се умори да прегръща и тогава той разтваря своите обятия и другият полита към камъните долу, пада на земята ...
Тази девойка паднала. Боляло я, много я боляло ... Падайки тя наранила душата и сърцето си с парчетата от нейната мечта, която се разбила в земята на хиляди остри късчета. С тях наранила и крилото си. Повече не можела да лети, даже и прегърната с някого. Крилото и се влачело след нея по мръсния асфалт и тя се чувствала най-нещастния човек на света. Тогава при нея се спуснал ангел. Той и казал, че е дошъл да заличи раните и и носел две малки снежнобели крила. Сложил ги на раменете и, паснали идеално. Взел счупеното и крило и искал да си тръгне. Девойката го догонила:
-Но нали Бог дава на човек само едно крило?
-Едно ... - тихо казал ангелът.
-Но ... Ти ми даде две крила. Какво означава това?
-Как мислиш, какво става с човек, който е слаб и не може да удържи партньора си в небето?
-Не зная ... Навярно той продължава полета си.
-Но той също е имал само едно крило .
-Но когато аз падах, той не беше до мен, сигурно е останал в небето.
-А ако падаше редом с теб, какво би направила?
-Щях да го прегърна и да имаме отново две крила.
-За да не падне ли?-поинтересувал се ангелът.
-За да не падне-тихо отговорило момичето.
-Когато единият човек пуска другия под въздействие на своята слабост, страх или друга причина, ти вече знаеш, че пуснатият пада на земята.
-И това боли ... - едва чуто казало момичето.
-Заради счупеното крило?
-Не,-поклатила глава девойката-това, разбира се боли, но много по-болезнено е разбиването на мечтата.
-Да ... А този, който е пуснал другия е подхванат от Бог. Той го поема на ръце и тихо го спуска на земята. Човекът не изпитва нито болка, нито тъга, нито съжаление. Бог не му причинява вреда, само му отнема крилото.
-Но това е ужасно!
-Защо?
-Но този човек никога повече няма да може да полети.
-Но той си го е заслужил, причинил е болка на някой, който му се е доверил.
Девойката мълчаливо гледала в земята.
-Не му ли се сърдиш? Та той ти причини болка!-възкликнал ангелът.
-Не, не му се сърдя.
Ангелът я погледнал учудено.
-Просто го обичам, разбираш ли?-една сълза се спуснала по бузата и.-И не мога да му се сърдя.
Ангелът се усмихнал и казал:
-Бог дава на падналия две крила и две възможности. Човекът, имащ две крила може да срещне друг такъв човек и да лети с него, държейки го за ръка. А може да подари едното на този, от когото е било отнето.
Ангелът замълчал за кратко и после допълнил:
-Ти не си длъжна да правиш избор сега. Имаш време за размисъл.
-А как ще разбера, че е дошъл момента да избирам?
-Ще разбереш, но запомни, ако решиш да дадеш едното си крило, отново може да се случи същото.
-А ако избера човека с крилата?
-Тогава никога няма да паднеш. Можеш да летиш и сама.
-Струва ми се, че тук има някаква уловка ...
-Ако избереш човека с крилата, можеш да го държиш само за ръка. Крилата биха ви пречили да се доближите плътно един до друг.
-Сега всичко е ясно-казала девойката и се усмихнала нежно.

ЛЕКА НОЩ!!!

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 06, 2010, 08:57:56 pm

Думите ОБИЧАМ ТЕ! Това са може би най-силните думи докосващи сърцето ни. Колко често ги произнасяш? Вероятно не достатъчно. А със сигурност има на кого да ги кажеш. Приятел, любим човек, майка, баща, син, дъщеря, баба, дядо, съпруг или съпруга… Всички хора имат нужда да чуват тези две думи и ще са безкрайно щастливи, ако ги казваш по-често. Вероятно тогава и те ще започнат да правят същото.
Всеки човек има нужда да бъде обичан. Разбира се можеш да покажеш обичта си много по-добре със своите действия и малки жестове всеки ден. Но понякога и две малки думички са достатъчни, за да покажат на човек, че не е сам в този свят.
Преди да произнесеш тези думи спри за миг, осъзнай какво означават, почувствай цялата им сила. След това погледни човека срещу теб в очите и кажи „обичам те!“ – с думи, с поглед, и най-важното със сърцето си!
..ОБИЧАМ ТЕ!
- Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Ами... "ОБИЧАМ ТЕ!" - каза той.
- А ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш. - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го. - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов. - каза той.
- А ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш... - каза той.
- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не. - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят, какво е да обичаш! - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш! - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого... - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш. - каза той.
- А какво правиш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Вярваш му! - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”!- каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно... - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”! - каза той.
- А какво правиш, когато някой те попита “ОБИЧАШ ЛИ МЕ”?
- Нищо. - каза той.
- Защо?
- Защото, ако го обичаш, той ще знае... и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Защото не са сигурни... - каза той.
- В какво?
- В любовта си! - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо. - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва! - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо. - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не... - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание! - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да... - каза той.
- ОБИЧАМ ТЕ!...
- Знам! - прошепна тихо той...

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 06, 2010, 08:59:37 pm

Бях на десетина години тогава. Родителите ми решиха да ми купят нови обувки за Коледа. Но тъй като в града ни нямаше магазин, в който да продават готови обувки, с баща ми отидохме да ги поръчаме на местния обущар.В работилницата той ме накара да се събуя и да стъпя върху едно парче картон. След което взе молива, забоден зад ухото му, наплюнчи го с език и очерта периферията на крака ми.
Това парче картон, на което беше нарисувано моето ходило, всъщност беше размерът на обувките ми.
Дни наред въодушевено си представях как ще изглеждат и какво ще представляват новите ми обувки. Татко ми беше казал, че ще бъдат черни и с връзки. При всяко хлопване на входната врата тичах да отворя, с надеждата, че ми ги носят…
Получих ги точно в деня преди Коледа. Наистина бяха черни и с вързанки.
Не ги обух него ден. Вечерта преди да си легна, ги поставих под леглото. През нощта ставах от време на време, вадех ги от кутията им и ги поставях пред мен на земята. А после дълго и внимателно ги оглеждах от всички страни – ту отгоре, ту отпред, после отстрани. Не помня колко пъти докосвах с възхищение кръглите им и лъскави муцуни в мрака на нощта. От вълнение така и не успях да заспя нея нощ…
Сутринта, когато другите станаха от сън, аз вече стоях на стола, а в скута си държах кутията с обувките. Татко дойде да ми ги обуе. Обувките обаче не ми станаха, бяха ми тесни и ми причиняваха болка. Но това не го казах на татко. На няколко пъти той попита: “Стискат ли ти?”, но аз всеки път отговарях с: “Не, добре са ми!”. Ако кажех, че са тесни и ми убиват на пръстите, щяха да ги върнат обратно на обущаря, за да ги поправи, а той нямаше да успее да го стори веднага. Затова си премълчах.
През целия ден на Коледа вървях, стискайки зъби от болка. Не след дълго тя стана толкова непоносима, че чак започнах да накуцвам. А когато ме попитаха какво ми е, отвръщах, че съм си ударил коляното. Така и на никого не признах, че новите обувки ми стискат…
Беше толкова отдавна, от тогава минаха много години. Но като се замисля сега, всъщност Животът до голяма степен прилича на това, да вървиш с тесни и стискащи ти обувки:
Понякога недостигащата заплата ни притиска, друг път – работата, която сме принудени да вършим не по собствено желание…
Случва се някое място да се превърне в тясна обувка за нас. Или средата, в която сме. Някоя улица или пък град…
Понякога взаимоотношенията, приятелствата, дори и връзките ни, ни причиняват болка, наподобяваща тази от стискаща и неудобна обувка…
Случва се и времето да бъде като тясна обувка – когато сякаш е спряло да тече…
Дори възглавницата, на която всяка вечер полагаме уморено глава, е в състояние да създаде подобно неприятно усещане…
Всичко това ни причинява болка, силна и пареща…
Но въпреки това, сме принудени да продължим да вървим – макар и бавно, болезнено или накуцвайки…
Вече знам!
Животът – това е изкуството да се научиш да вървиш, въпреки стискащите обувки…

ЛЕКА И СПОКОЙНА ВЕЧЕР!

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Вещичка в Февруари 06, 2010, 09:25:14 pm

Цитат на: supersonic в Февруари 06, 2010, 08:50:50 pm

Аз бях там, когато ти се отречи от Бог и от света. Когато ридаеше безутешно за пропиления си живот. Когато болката беше непоносима. Когато вярата ти се срина в бездната на измъчената ти душа...Вгледай се внимателно- аз пак съм там! И ти помагам. Как ли? Защо не виждаш стъпките ми до твоите? Погледни лентата – това са моите стъпки. Точно в този миг, мила, аз те носех на ръце...

това съм чела в друг вариант и го имам в компютъра си. винаги когато го препрочитам се разплаквам - толкова много истина има в него  :03: :25:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 07, 2010, 12:14:40 am

аа да, верно бе .. май че беше от неква притча ..  :rolleyes: 

ама нееедей да плачеш тъй, щот нема ти разказвам повече приказки,  да знайш ..  :03: : :88:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Февруари 07, 2010, 02:17:35 am

 :03: :03: :03: ,някой от тези приказки са СУПЕР  , за добро утро!
прказката за счупеното крило ме разплака .
благодаря!

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Vision в Февруари 07, 2010, 10:00:02 am

Цитат на: supersonic в Февруари 07, 2010, 12:14:40 am

аа да, верно бе .. май че беше от неква притча ..  :rolleyes: 

ама нееедей да плачеш тъй, щот нема ти разказвам повече приказки,  да знайш ..  :03: : :88:

много са хубави, благодаря ти  :88:

и аз се сещам за тази приказка, където Бог показал на човека, че винаги е бил до него, защото имало два реда стъпки по пясъка, а човека попитал- а защо когато ми е било най- трудно и тежко стъпките са едни, и Бог отговорил- защото тогава те носех.. :72:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 07, 2010, 11:10:57 am

Радвам се, че ви харесват. И аз чакам с нетърпение новата приказка довечера.  :85:  :88:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 07, 2010, 08:25:34 pm

Съдебната зала бе препълнена.
Двойка в преклонна възраст се развеждаха в същия ден.
Присъстващите гледаха с интерес към двойката, като от време на време се повдигаха на пръсти за да ги видят.
Възрастния мъж гледаше със срамежливо напрегнати очи. Възрастната жена, може би от старост, може би от вълнение се стремеше да контролира треперещите си ръце, като от време на време поглеждаше гневно прегънатия старец, седнал до нея.
- Хайде, разкажете моля. - започна съдията. - Защо искате развод?
Възрастната жена, обърна поглед към съдията.
Пое дълбок въздух:
- Стига вече. - каза с пресъхнало гърло.
Преглътна. След няколко безуспешни опита да пречисти гърлото си, продължи:
- Този мъж, от 50 години ми трови живота. - каза, сочейки с пръст стареца до нея, без да го поглежда.
Залата бе потънала в мълчание.
Паузата, сторила са на всички като цяла вечност, бе пробита от светкавицата на журналист от местен вестник.
Последваха още няколко светкавици.
Кой знае, какво заглавие щяха да поставят.
Делото бе интересно за тях. Седнаха на местата си, извадиха си тефтерчета, готови да си водят записки. След делото, щяха да имат възможност да зададат и въпроси.
Жената, в желанието си да отбегне погледа на мъжа си, обърна гръб към него. Облизвайки сълзата, стекла се до устната и, успя да навлажни пресъхналите си устни:
- Имахме си цвете... което аз много обичах! - отново посочи мъжа до нея. - Той не знае... беше преди 50 години... Бях си отделила от луковиците които ми бе дал тогава. Деца не ни даде бог. Цветето което отгледах, го считах за мое дете. Милвах го, обичах го... След известно време, цветето нещо повехна. Уплаших се да не пресъхне. Обещах си, всяка вечер, да стана и да го поливам. Бяха ми казали, че ще му се отрази добре. В продължение на 50 години, непрекъснато го правех. Този мъж, ни една вечер не стана, да го полее! Поне миналата вечер да бе станал, пак щях да му простя! Премаляла бях... проспала съм се
Жената се умори. С последни сили, успя да добави:
- С такъв човек прекарах 50 години.. Живот, мечти, всичко каквото имах му дадох, но нищо не получих. Поне един път не свърши някоя от моите работи. Ето защо мисля, че без него ще съм по-добре. Няма да ми липсва.
Съдията се обърна към мъжа:
Имате ли нещо да кажете, господине?
Възрастния човек никога не бе говорил със съдия. Срамуваше се. Стана, подпря се на бастуна си, поогледа присъстващите:
- Военната ми служба в голямата си част, бе като градинар в генералния щаб на армията. Имаше най различни, разкошни цветя. Цветето за което говори, което аз бях и дал, го срещнах именно в тази градина. Там я срещнах и нея, в него град се запознахме, там живееше. Много я обичах, често и пращах букетчета. Няколко години след брака ни...започнаха някакви болки по врата и. Доктора бе казал, че не бива да спи дълго или да стои неподвижна дълго време. - Всяка вечер, поне един път да стане и да се поразкърши, ми бе препоръчал. Възрастния мъж погледна с очи пълни с тъга и обич жената, която стоеше с гръб към него.
- Жена ми не послуша доктора. Мен също. Обичаше съня.
Очите му блеснаха хитро. По устните му, премина бегла усмивка.
- Тъкмо по това време, цветето бе повехнало. Казах и: - Ако го поливаш всяка вечер, ще се оправи.
Обещах и. Всяка вечер я събуждах. Гледах отдалече, как любимата ми поливаше цветето, което имаше за свое дете. За момент се спря и я погледна така, както я гледаше в ония нощи:
- Всяка вечер, цветето сякаш бях аз.
Цялата зала бе съсредоточена в стареца. Мъжът, събра сили, остави бастуна и се изправи.
- Всяка вечер, след като тя си легне, аз ставах.
С обяснителен тон продължи:
- Това цвете, вечер влага не понася, господин съдия. Затова, бе нужно, след като тя заспи, аз да стана и да изпразня саксията, полята от нея.
Премести тежестта на тялото си върху другия крак
- Ех, старост. Нея вечер... и аз съм се проспал.
- Обвини ме... Не можах да и разкажа, съгласих се.


ПОКАЗВАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН НА ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ , ЧЕ ГО ОБИЧАТЕ И МУ РАЗРЕШЕТЕ ДА ВИ ОБИЧА!!!!    :88:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: crazy_666_999 в Февруари 07, 2010, 08:34:47 pm

Цитат на: supersonic в Февруари 06, 2010, 08:50:50 pm

Здравей! Позна ли ме? Аз съм твоят ангел-пазител. С теб съм от раждането ти; от първата глътка въздух, през годините, та до днес... Помниш ли ме? Твоята съдба, щастливата случайност, щурия късмет...

Благодаря ти.. :blink:Точно днес имах нужда да прочета нещо подобно...

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: sunrain в Февруари 07, 2010, 08:50:05 pm

Цитат на: supersonic в Февруари 07, 2010, 08:25:34 pm

ПОКАЗВАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН НА ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ , ЧЕ ГО ОБИЧАТЕ И МУ РАЗРЕШЕТЕ ДА ВИ ОБИЧА!!!!    :88:

:wub:
Страхотно е!

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: mlm в Февруари 07, 2010, 09:22:07 pm

Alanis Morissette - City of Angels (http://www.youtube.com/watch?v=4VJyZtpG5bQ)     :88:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 08, 2010, 10:34:10 pm

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.
Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно. Мога ли да попитам, какво означава това? Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. - Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'

Той се просълзи .. и се отдалечи.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 10, 2010, 10:49:52 am

(http://gdgdg.hit.bg/17949_105250226168256_100000498375518_135947_6755000_n.jpg)

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 10, 2010, 09:11:24 pm

….при нея в леглото се появил неканен гост. Дори и двойното легло било твърде малко за него и той енергично я избутал до стената. Краката и ръцете му били ледени и тя се свила на кълбо, зъзнейки от студ.
- Кой сте Вие? – тя шепнела едва доловимо.
- Аз съм Самотата.
- Самотата … – тя повторила ужасното име, от чиито звуци угаснала последната свещ. – А какво умеете?
- Умея да рисувам- казала Самота и нарисувала Болка.
- Умея да пея – казала Самотата и изпяла Страдание.
- Знам как да правя магии – казала Самотата и направила Сълзи.
С побелели устни тя прошепнала:
- Махайте се! Аз … Аз не Ви искам тук.
- Не мога да се махна.
- Но защо?
- В едно двойно легло винаги трябва да спят двама души. Когато вторият не е на мястото си, то става мое – Самотата се поклонила леко, докосвайки нейната нежна кожа с косите си, подобни на бодлива тел.
- Ами ако … ако си взема единично легло? – тя прехапала устни до кръв.
- Тогава … – Самота одраскала гърба и – тогава, когато дойде вторият, за него няма да има място.
- Но … но … но когато той дойде, ние можем да се върнем тук! – тя рязко се обърнала с лице към Самотата.
- Не! Когато се върнете, няма да има място. Тук ще има две Самоти. Самотата също не обича да бъде сама.
Самотата сложила ледената си длан върху сърцето и.
-Е, какво избираш? Завинаги сама? Или ще изтърпиш госта за известно време?
- Ще потърпя! – тя рязко се обърнала към стената и ритнала Самотата по крака.
Но Самотата вече спяла …

ЛЕКА НОЩ НА ВСИЧКИ!!! СПЕТЕ СПОКОЙНО ЗА ДА СИ ОТПОЧИНАТ КРИЛАТА ВИ!!!!    :88:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 12, 2010, 03:06:06 pm

Градът не бил населен с хора, както всички останали градове по света.
Градът бил населен с кладенци. Живи... но все пак кладенци.
Кладенците се различавали помежду си не само по мястото, на което били изкопани, но и по устието си (тоест отвора, който ги свързвал с външния свят).
Имало кладенци заможни и пищни, с гърла от мрамор и скъпоценни камъни; скромни кладенци от тухла и дърво и други, по-бедни, с прости дялани отвърстия, които излизали на повърхността на земята.
Общуването между обитателите на града ставало от устие на устие и новините бързо обикаляли от единия до другия му край.
Един ден в града се появила „мода", която сигурно била родена в някое градче на човеци.
Според тази нова идея, всяко самоуважаващо се Живо същество трябвало да се грижи много повече за вътрешността, отколкото за външността си.
Не повърхността била важна, а съдържанието.
И така кладенците започнали да се пълнят с предмети. Някои се пълнели с бижута, златни монети и скъпоценни камъни.
Други, по-практични, се напълнили с домакински електроуреди и механични апарати.
Имало и такива, които заложили на изкуството и започнали да се пълнят с книги, с идеологически манифести и специализирани списания.
Минало време.
Повечето кладенци се напълнили толкова, че не им останало място за нищо повече.
Не всички кладенци били еднакви, така че, докато някои се примирили с положението, други решили, че трябва да направят нещо, за да продължат да побират предмети във вътрешността си...
На един от тях му хрумнало, че вместо да сгъсти съдържанието, може да увеличи вместимостта си, като се разшири.
Не минало много време и други започнали да му подражават.
Всички използвали голяма част от енергията си, за да се разширяват и печелят повече пространство във вътрешността си.
Един кладенец, малък и отдалечен от центъра на града, наблюдавал как другарите му се разширявали извънмерно. Казал си, че ако продължават да растат по същия начин, очертанията на различните кладенци щели скоро да се слеят и всеки щял да загуби самоличността си...
Може би тази мисъл станала причина да му хрумне, че другият начин да увеличи вместимостта си бил да расте не на широчина, а на дълбочина. Да стане по-дълбок, вместо по-широк.
Скоро осъзнал, че всичко, което имал у себе си, правело тази задача невъзможна. Ако искал да бъде по-дълбок, трябвало да се изпразни от цялото си съдържание...
В началото се уплашил от празнотата. Но след това, когато видял, че няма друга възможност, го направил.
Изпразнен от собствеността си, кладенецът започнал да става по-дълбок, докато останалите присвоявали нещата, от които се бил освободил...
Един ден нещо изненадало кладенеца, който растял навътре. Вътре, много дълбоко в себе си... намерил вода!
Дотогава никой кладенец не бил намирал вода.
Кладенецът преодолял изненадата си и започнал да си играе с водата на дъното - мокрел стените си, пръскал устието си и най-накрая извадил водата на повърхността. Дъждът бил единственият, който понякога напоявал града, но той впрочем се оказвал доста оскьден.
И така почвата около кладенеца, съживена от водата, започнала да се пробужда.
Семената в недрата й покълнали и се превърнали в трева, в детелини, цветя и крехки стъбълца, които по-късно станали дървета...
Животът избликнал в цветове около отдалечения кладенец, когото започнали да наричат Оазиса.
Всички го питали как е успял да постигне това чудо.
Не е никакво чудо - отвръщал Оазиса. - Трябва да се търси вътре, в дълбочина.
Мнозина пожелали да последват примера му, но се отказали от тази идея, когато разбрали, че за да бъдат по-дълбоки, трябвало да се изпразнят. Продължили да се разширяват все повече, за да се пълнят с нови и нови неща...
В другия край на града друг кладенец решил да поеме риска да се изпразни... И също започнал да става по-дълбок... И също стигнал до вода...И също напръскал наоколо, с което създал втори зелен оазис в града...
Какво ще правиш, като свърши водата? - питали го.
Не знам какво ще правя - отговарял. - Но засега колкото повече вода вадя, толкова повече из вира.
Минали няколко месеца преди голямото откритие.
Един ден, почти случайно, двата кладенеца разбрали, че водата, която всеки от тях намерил на дъното си, е една и съща... Че подземната река, която минавала през единия, напоявала дълбините на другия.
Осъзнали, че пред тях се откривал нов живот.
Не само можели да общуват от устие на устие, на повърхността, като всички останали, но чрез търсенето си познали нов и таен начин да контактуват.
Така открили дълбокото общуване, до което стигат само онези, които имат смелостта да се изпразнят от съдържанието и да търсят в дълбините на съществото си всичко, което имат да дадат...

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 13, 2010, 08:12:04 am

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си, когато отивала за вода. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла пълното количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената носела вода в къщи – всеки път, една делва и половина. Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от непълноценността си и се чувствала отчаяна, че прави само наполовина това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:

- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.

Възрастната жена се усмихнала:

- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях красиви цветя и украсявах масата в къщи. Без да си това, което си, нямаше да имам украса, а и цветята по пътя нямаше да ги има.

ЛЕКА НОЩ! НЕКА ТАМ КЪДЕТО МИНЕТЕ ДА ПОНИКВАТ ЦВЕТЯ!   :88:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 13, 2010, 08:48:52 pm

Тя беше малка жена, която вървеше по запрашения полски път. Беше вече доста стара, обаче вървежът й беше лек и нейната усмивка имаше свежия полъх на едно безгрижно мoмиченце.
Тя се спря пред една купчина с неопределена форма и погледна надолу. Не можеше много да разпознае. Нещото, което седеше в прахът на пътя, изглеждаше почти безтелесно. Напомняше на една сиво покривало с човешки контури. Малката жена се наведе малко и попита:
– Кой си ти?
Две почти безжизнени очи погледнаха уморено.
– Аз? Аз съм Тъгата, – прошепна гласът вяло и толкова тихо, че едвам се чуваше.
– Аа, Тъгата! – каза малката жена толкова радостно, все едно че поздравяваше стара позната.
– Ти ме познаваш? – попита Тъгата недоверчиво.
– Разбира се, че те познавам! Неведнъж си ме придружавала по Пътя.
– Да, обаче... – каза подозрително тъгата, – защо не се страхуваш тогава от мен? Нямаш ли страх?
– Защо трябва да бягам от теб, скъпа моя? Ти самата знаеш прекалено добре, че хващаш всеки беглец. Но това, което искам да те питам е: защо изглеждаш толкова отчаяно?
– Аз... аз съм тъжна, – отговори сивата купчина с крехък глас.
Малката, стара жена седна до нея.
– Тъжна си значи, – каза тя и кимна с разбиране с глава. – Разкажи ми, какво толкова те угнетява.
Тъгата въздъхна дълбоко. Наистина ли някой този път щеше да иска да я чуе? Колко често си го беше пожелавала.
– Моята работа е да ходя между хората и за известно време при тях да пребивавам. Обаче, когато отивам при тях, дърпат се. Плашат се от мен и ме избягват като чума. – Тъгата преглътна тежко. – Те измислиха дори изречения, с които искат да ме анатемосат. Те казват: Животът е весел. И техните фалшиви усмивки водят до спзми в корема и проблеми с дишането. Казват: Любимо да бъде, което ни прави силни. И тогава получават болки в сърцето. Казват: Човек трябва да се държи. И те усещат държенето в рамената и гърба. Казват: само слабаците плачат. И задържаните сълзи почти разбиват главите им. Или се притъпяват с алкохол и наркотици за да не могат повече да ме чувстват.
– О, да, – потвърди старата жена, – често съм срещала такива хора.
Тъгата се вглъби още повече в себе си.
– А в същото време искам само да помогна на хората. Когато съм съсвем близо до тях, те могат да срещнат сами себе си. Помагам им да свият гнездо за да излекуват раните си. Който е тъжен, има една особено тънка кожа. Някои печали се обаждат отново като една лошо зараснала рана и това боли много. Но само който допусне тъгата и изплаче всичките сълзи, може наистина да излекува раните си. Но хората не искат да им помогна в това. Вместо това си слагат една светла усмивка върху своите белези. Или навличат една дебела броня от горчивина. – Тъгата замълча. Нейния плач бе отначало слаб, след това по–силен и накрая съвсем отчаян.
Старата, малка жена взе купчината здраво в ръце. "Колко е мека и нежна", помисли тя и погали мило треперещия вързоп.
– Поплачи си, Тъга, – прошепна тя любящо, – успокой се, за да можеш отново да събереш сила. От сега нататък не трябва вече сама да скиташ. Аз ще те придружавам за да не може отпадналостта никога повече да те обземе.
Тъгата спря да палче. Тя седна и погледна учудено своята нова спътница:
– Но... но – коя си в края на краищата ти?
– Аз? – каза малката, стара жена усмихнато и след това се засмя отново толкова безгрижно като едно малко момиченце.
– Аз съм Надеждата.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 15, 2010, 09:16:42 am

Едно малко човече отишло в железарския магазин и си купило кутия с едно много, много лепкаво лепило от онова, дето мирише лошо, но стегне ли, няма отлепяне.
Това бил железарски магазин от онези, селските, които са в приземния етаж на старата къща точно на кьошето на средсело, срещу училището. Вратите са стари, дървени, с олющена боя и се заключват с обикновен катинар и две халки. Магазинерът отключва катинара с парче изкривена, сплескана стоманена тел, защото отдавна е загубил ключа. Никой друг в селото не се и сеща колко е лесно да си сплескаш стоманена тел. В магазина се продават три цвята боя (бяла, черна и синя), четки с животински косъм, железни канчета и алуминиеви кръчмарски мерилки за ракия и мента „пе’десеграмки”, както и лагери за задната ос на велосипед „Балкан” (ония там, при „контрата”). ‘Щото последните често се пукат и много се търсят. В тази железария мирише на пирони и изобщо не мирише на силикон. Работното време е от осем до два. След два часá магазинерът сяда в синия си Москвич и запрашва до градчето, за да „зареди от склада” цветовете (боя), които са свършили, лагери за велосипед и понякога, по поръчка, панти за бюфет или стъкларски маджун.
А когато няма какво да се зарежда, магазинерът отива в кръчмата, която се намира в приземния етаж на къщата на отсрещното кьоше и там пие „едно пладнешко”, премерено в алуминиева мерилка, купена преди много време от неговия магазин.
А, да, малкото човече... То е любимец на селските деца и никой не знае на колко години е, но някои хлапета с развинтена фантазия казват дори, че е „ по –стар от даскала, а он е на трийсе’!”. Децата обичат малкото човече, защото то „прожектира фю’ми” в читалищния салон. Толкова е мъничък, че подскача, за да смени ролките. Машината е само една, така че по средата на всеки филм има антракт.

Малкото човече е съвсем само.

Затова то няма време да светва лампите в салона, докато сменя ролките. Кой ще ти се занимава? Докато малкото човече подскача и промушва лентата на втората половина от филма през магическите серпентини на прожекционния апарат, в тъмнината на салона юношите се целуват, а по-малките им се смеят на глас. На ум обаче и те пресмятат колко им остава, докато дойде тяхното време за целуване... Понякога, след като салонът се изпразни, малкото човече остава само и си пуска отново филма, а ако много му хареса, може дори да го гледа няколко пъти. И без това живее в крайната къща под лозята и дори лятоска в собата му е студено. В читалищния салон е по-добре. Там винаги се носи усещането за временното отсъствие на много хора, а такова едно усещане е по-поносимо от усещането за постоянното отсъствието на един само човек.

Та един ден малкото човече отишло в железарския магазин точно в осем часа сутринта и си купило една туба с онова много, много лепкаво лепило. Когато магазинерът го попитал за какво му е, то рекло: „Гледах един филм, че земята и небето се отдалечавали и като се разкъсат съвсем, ние тука ще останем без небе. Ще ида на покрива на училището, ще си залепя обувките за комина, а после ще си намажа ръцете и ще се протегна нагоре колко’ мога и ше ‘фана небето... Дано само небето още да се стига от покрива на училището, че иначе, к’ъвто съм къс, може да го не стигна.”
Магазинерът предложил на човечето вместо лепило да си вземе синя боя и да боядиса олющената ограда на бащината си къща – онази, на края на селото под лозята. Но човечето настояло на своето лепило.

А после? Ами после всичко е ясно. Човечето се качило на покрива на училището, покатерило се на шапката на най-големия комин и протегнало ръце нагоре – да провери как стоят нещата с небето. Небето, слава Богу, все още не било избягало по-високо от комина на селското училище. Малкото човече извадило бояджийска четка от джоба на дочените си гащи и намазало дебело подметките си с миризливото лепило. После оставило четката на ръба на комина и потопило в металната кутия двете си малки, мазолести ръце. Погледнало дланите си за последен път, пък се протегнало нагоре и сграбчило небето.

И ако днес поглеждате нагоре и над вас има облаци или слънце или дъжд или нещо синьо и хубаво, това значи, че малкото човече все още стои върху комина на селското училище и късичкото му тяло свързва Земята и Небето с помощта на най-здравото (макар и леко миризливо) лепило от селската железария.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 15, 2010, 09:17:57 am

Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки чувства и състояния - Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали. Включително и Любовта. Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване. Останала само Любовта. Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент. Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.
В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:
- Богатство, ще ме вземеш със себе си?
А то отвърнало:
- Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб.
Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.
- Суета, моля те, помогни ми!
- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка... - оправдала се Суетата.
Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:
- Тъга, нека дойда с теб!
Но и тя не се съгласила:
- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама...
В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък била толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала...
Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:
- Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала, а и била толкова развълнувана, че ще успее и тя да се спаси, та забравила да попита за името му.
Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път. Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:
- Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и спаси живота ми?
Мъдростта отговорила:
- Това беше Времето.
- Времето ли? учудила се Любовта. - Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?
- Защото само Времето е способно да разбере, колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее, въпреки трудностите! - усмихнала се Мъдростта...

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Иво в Февруари 15, 2010, 03:28:40 pm

Цитат

- Защото само Времето е способно да разбере, колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее, въпреки трудностите! - усмихнала се Мъдростта...

Благодаря , supersonic за приказките! :'( За пореден път ме разплакваш :-[Темата ти определено бърка в душата и я пречиства!Е как става това не знам-май съм голям ревльо, затова.Такава мокра тема не е имало отдавна :-[Ши са издавим от сълзи,девойко :(

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 16, 2010, 06:45:21 am

ай, ай, ай .. ми явно имате нужда от тези сълзи..  :rolleyes: 

ама спокойно де, нема да ви оставя да се издавите .. ше ви докарам и до катарзис .. безплатно .. (http://daobg.com/forum/style_emoticons/default/tooth.gif)

 :88:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 16, 2010, 06:50:11 am

Един атеист се разхождал в гората, възхищавайки се на всичко,което е сътворила еволюцията.
- Какви величествени дървета, какви могъщи реки,какви красиви животни! И всичко това е станало случайно, без ничия намеса. Само слабите и неграмотните хора, които се страхуват, че не могат да си обяснят живота и вселената, се нуждаят от някаква висша сила.
Докато вървял покрай реката, той чул шум в храсталака зад себе си. Обърнал се и видял грамадна мечка, която го настигала. Без да му мисли, човекът  побягнал с всички сили, но започнал да се задъхва, а мечката все повече го настигала.
Човекът се търколил на земята и се опитал да се изправи, но мечката вече се надвесила над него, протягайки ноктестите си лапи.
В мига, в който вече нямало какво повече да губи, атеистът извикал към небето:
- Боже мой !
И мигом се случило чудо: времето спряло, мечката замръзнала, гората потънала в тишина и дори реката престанала да тече. Постепенно всичко наоколо се изпълнило със светлина и той чул великодушен глас:
- Какво искаш? През цялото време ти отричаше моето съществуване, твърдейки пред другите, че аз не съществувам, и обясняваше акта на сътворението с космическа случайност. Смяташе, че светът е съчетание от случая и необходимостта, с които се ограничават научните теории, за да обяснят всичко, и че религията е само начин да се заблуждават хората. Но сега, когато си в трудно положение, търсиш мен. Ще промениш ли гледната си точка, ако ти помогна?
Атеистът смутено гледал пронизителната светлина и отговорил:
- Би било твърде лицемерно от моя страна да променя своите убеждения, само защото съм на крачка от смъртта. През целия си живот аз обяснявах, че ти не съществуваш, и трябва да остана верен на убежденията си до края.
И Бог попитал:
- Какво тогава искаш да направя?
Атеистът леко се поколебал, разбирайки, че тази дискусия не може да трае дълго, и казал:
- Аз не мога да изневеря на своите убеждения, но мечката може. Затова те моля да превърнеш този див звяр –убиец в хрисимо християнско животно.
- Нека така да бъде!
Светлината мигом изчезнала, птиците в гората отново запели и реката продължила своя бяг.
Мечката  се отдръпнала от  човека, склонила глава и изрекла проникновено:
- Искам да ти благодаря, Господи, за Твоята милост да ме дариш с тази храна, която сега ще изям...

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 16, 2010, 07:41:05 am

(http://gdgdg.hit.bg/22345_103670806329395_100000594274014_101202_5498626_n.jpg)

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 16, 2010, 08:23:14 pm

Чувала ли си историята за кралят на рибарите?
Като момче кралят трябвало да преспи сам една нощ в гората за да докаже смелостта си и стане крал. Докато бил сам тая нощ го посетило божествено видение. От пламъците му се появил Свещеният Граал - символ на божието съвършенство. И един глас рекъл на момчето:
“Ти ще си пазителят на Граала и ще лекуваш сърцата на хората с него.”
Но момчето било заслепено, поради младостта си даваща му толкова сила, знаменитост и красота.
И така за един кратък миг се почувствал не вече крехко момче а единствен и непобедим като Бог.
Затова протегнал ръка към огъня за да вземе Граала, но Граалът изчезнал. Ръката му потънала изгаряща в пламъците, покривайки се с ужасни рани. И колкото повече остарявало момчето толкова по-дълбоки ставали раните му…докато един ден…той окончателно не загубил вяра в живота. Изгубил вярата си в хората, изгубил вярата и в себе си. Не можел да обича или да се чувства обичан. Бил просто един болен и напатил се човек. Умирал. Един ден, бродейки из замъка един от шутовете му… се сблъскал със самотният крал. Шутът бил доста слабоумен. Той не разбирал кой стои пред него. Виждал само пред себе си един болен и самотен човек. “Какво те мъчи, приятелю?”, запитал шутът краля. А кралят му отвърнал…“Жаден съм. Искам малко вода за да утоля жаждата си.”Шутът напълнил една чаша с вода…и му я подал. Когато кралят започнал да пие…усетил как раната му заздравява. Погледнал ръката си и видял, че в нея държи Светият Граал…търсен от него през целият му живот. С почуда се обърнал към шута…“Как успя да намериш това, което най-смелите ми и умни войни не откриха?” “Не зная.”, отвърнал му шутът. “Знаех само, че беше жаден”.”

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Isis в Февруари 17, 2010, 08:11:35 pm

Цитат на: supersonic в Февруари 16, 2010, 06:45:21 am

ай, ай, ай .. ми явно имате нужда от тези сълзи..  :rolleyes: 

ама спокойно де, нема да ви оставя да се издавите .. ше ви докарам и до катарзис .. безплатно .. (http://daobg.com/forum/style_emoticons/default/tooth.gif)

 :88:

(http://prikachi.com/files/1372225o.gif)

........ а ти нямаш ли нужда от малко сълзици за пречистване? Да питам, защото като гледам колко си загрижена за другите.
Редно е инякой и теб да те докара до катаразис нали?

Пояснение:
Катарзиса не е задължително приятна емоция, това е
рязък емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението,

или за по просто казано означава - Истерия (http://prikachi.com/files/1372228W.gif)

Използва като метод в  а в психотерапията - на освобождаването на потискан афект или психична енергия.
 (http://prikachi.com/files/1372227T.gif)

Така де, ако това предлагаш на съфорумниците си.
Нали знаеш за закона за принципа на бумерагна. (http://prikachi.com/files/1372226P.gif)

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 17, 2010, 09:00:22 pm

Цитат на: Némesis в Февруари 17, 2010, 08:11:35 pm

........ а ти нямаш ли нужда от малко сълзици за пречистване? Да питам, защото като гледам колко си загрижена за другите.Редно е инякой и теб да те докара до катаразис нали?

да, разбира се .. всеки има нужда от пречистване, аз също .. и в този смисъл ако някой успее да ме докара и мен до катарзис, ще съм му мн благодарна ..  :rolleyes:  :P

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 17, 2010, 09:01:28 pm

През покривите на къщите тихо пълзеше топлината на зимата. Формите губеха остротата си под малки купчини сняг. Снежният човек в двора на къщата белееше, самотно сгушен в трите си грижливо оформени топки. По небето пропълзя сияние, за миг озари върховете на нощта и тихо изчезна, за да остави аромата на…….. приказка. Времето безшумно отмерваше часовете, в които се случват вълшебства...
В снега оставяше дири едно ярко червено сърце, което безцелно обикаляше улиците на спящия град. Слабият му ритъм едва се долавяше в тишината на зимната нощ. То подритна вяло снега, погледна снежният човек, усмихна му се и се зачуди дали да спре.

- Да не смяташ да спираш?- попита Снежният човек, усетил намеренията му.
- Май... няма голямо значение- тихо отвърна Сърцето.
- Тъжно е да видиш спряло сърце, особено през зимата.
- Май наистина няма чак толкова голямо значение- още по- тихо каза Сърцето.
- Трябва да говориш по- силно, ако искаш да те чуя!- посъветва го Снежният човек и припряно пооправи моркова си. Нещо в това малко същество го притесняваше. Помисли си, че не му се случва всяка нощ да види самотно сърце, което на всичкото отгоре се кани да спира.
Тази мисъл го стресна и той започна да говори още по- силно:

- Виж сега... Не може да спираш посред зима... Така де, студено е! То и да е топло, пак не бива да спираш... И изобщо... Защо ще спираш???
- Май наистина няма...
Но този път Снежният човек изобщо не можа да долови края на изречението. Започна да усеща как лека- полека започва да губи малка част от теглото си. Понамести двете сливи, които заемаха мястото на очите и, изпаднал в най- голямата паника, в която може да изпадне един Снежен човек, започна да вика:

- Толкова приятно студено е! И бездруго животът ми не е от най- дългите, не е честно да вземеш спреш във най- вълшебната част на нощта! Нямаш ли сърце?!
- Тъжно ми е. Обаче, не ми е студено. Ти ме стопли. Това значи ли, че трябва да съм твоето сърце?
- Не... Ъ, да...- Снежният човек се обърка. Вече съвсем не знаеше как да говори с това малко сърце- Ще опитам от начало. Аз съм снежен човек, а снежните човеци нямат сърца. Мисля, че всеки го знае. Ние оживяваме от вярата на децата, които ни правят. Напролет всичко свършва.
- Кратко и ясно- каза Сърцето.
- Просто и ясно!- поправи го Снежният човек.
- И... и е тъжно.
Снежният човек се замисли. Обичаше живота си такъв, какъвто е- кратък, бял и тих... Имаше своята зима и тя му беше достатъчна.
- Искаш ли да направиш нещо за мен?- внезапно поде Снежният човек- Искаш ли да ми разкажеш за... За пролетта... Двамата затвориха очи. Сърцето остави тишината да се разходи помежду им, хвана я под ръка, а после гласът му тихо изплува от нея.
- Тя идва с ароматите си. Настанява се в равнините и запретва ръкави. Обича да боядисва- тук ще избере оранжево, там- жълто, после- розово. Нахална и зелена. Истерично зелена! Прелита над клоните на дърветата, проверява гнездата на птиците и ги кара да пеят... А те пеят, пеят! Посрещат я. Тя ги милва нежно и продължава да разтребва. Стъпкте й събуждат земята, тревата. Слънцето... Ех, Слънцето... Такава е тя! Слънцето, да... Топло е.
Сърцето блажено отвори очи. Стресна се и се огледа наоколо. Беше само! Малка вада струеше от мястото, където Снежният човек затвори очите си, за да слуша за пролетта. Вадата криволичеше по земята, боязливо докосваше Сърцето и бързо попиваше в пръстта.

Пролетта изпрати първите си топли дни.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 18, 2010, 06:48:07 am

Останалите приказки може да следите тук: >> http://hawairai.bulgarianforum.net/forum-f39/topic-t101.htm#535 (http://hawairai.bulgarianforum.net/forum-f39/topic-t101.htm#535)

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Vision в Февруари 18, 2010, 07:02:19 am

Цитат на: supersonic в Февруари 18, 2010, 06:48:07 am

Останалите приказки може да следите тук: >> http://hawairai.bulgarianforum.net/forum-f39/topic-t101.htm#535 (http://hawairai.bulgarianforum.net/forum-f39/topic-t101.htm#535)

какво става, защо....

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Isis в Февруари 18, 2010, 09:46:51 am

Цитат на: Vision в Февруари 18, 2010, 07:02:19 am

Цитат на: supersonic в Февруари 18, 2010, 06:48:07 am

Останалите приказки може да следите тук: >> http://hawairai.bulgarianforum.net/forum-f39/topic-t101.htm#535 (http://hawairai.bulgarianforum.net/forum-f39/topic-t101.htm#535)

какво става, защо....

(http://prikachi.com/files/1373001m.jpg)

Защото преживя катарзис, точно както тя искаше .
Всеки намира това, което търси.

(http://prikachi.com/files/1373002v.jpg)

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: supersonic в Февруари 19, 2010, 10:41:19 am

  В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга-яростна и ревнива, трета-силна и дълбока, много били в племето, всичките различни. От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат. Веднъж една мъдра Любов казала:"Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят". Идеята допаднала на останалите. Така всички хора получили Любов, всекиму своя.
Когато при човека дошла Любовта, тя видяла, че в сърцето му са се заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там. Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце. Но един ден Любовта се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил:"Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?" Любовта се замислила и казала:"Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти." Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му Тъга.
Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите и и се опитвали да я сломят. Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се вълни. Любовта седнала до Щастието. "Чаках те!"-казало то ...
Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото те били заедно. Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека.
Търсят го и днес. Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори-Радост, Възторг, Надежда. Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи ...
Никога не се предават, бродят по света и търсят човека. Когато почукат в твоето, помогни им да да намерят вратата, ключ те си имат. 
 
   
 

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Isis в Февруари 19, 2010, 03:08:55 pm

OOOOOOOO  Super Sonic, добре дошла отново, много бързо ти поправиха изгорелите бушони.
Много хубави приказчици разкарзваш, човек наистина  може да ти повярва, ако не те познава.
Хубавите приказчици са за глупавите хора, така им се замазват най-лесно очите и ти прекрасно го знаеш, личи си. Това е и начин да ги манипулираш, естественно.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Helo в Февруари 19, 2010, 08:24:45 pm

Цитат на: Isis в Февруари 19, 2010, 03:08:55 pm

OOOOOOOO  Super Sonic, добре дошла отново, много бързо ти поправиха изгорелите бушони.
Много хубави приказчици разкарзваш, човек наистина  може да ти повярва, ако не те познава.
Хубавите приказчици са за глупавите хора, така им се замазват най-лесно очите и ти прекрасно го знаеш, личи си. Това е и начин да ги манипулираш, естественно.

И това го казва Онго Бонго, с поредния си профил. Този път от Nemesis става на Isis.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Isis в Февруари 19, 2010, 08:39:15 pm

Хелото, нямаш и грам интуиция, но не си лошо момиче, просто са ти притъпени усещанията. За това не схващаш шегите, не се засягаш и предизвикваш смях в останалите. Чистосърдечна, макар и бавно схващаща, е много по-добре отколкото надценяваща себе си и лицемерна.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Vision в Февруари 20, 2010, 07:21:56 am

Цитат на: Isis в Февруари 19, 2010, 03:08:55 pm

OOOOOOOO  Super Sonic, добре дошла отново, много бързо ти поправиха изгорелите бушони.
Много хубави приказчици разкарзваш, човек наистина  може да ти повярва, ако не те познава.
Хубавите приказчици са за глупавите хора, така им се замазват най-лесно очите и ти прекрасно го знаеш, личи си. Това е и начин да ги манипулираш, естественно.

айдее- поредния пендел  :34:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Vision в Февруари 20, 2010, 07:24:50 am

 :58: :88:

19-ти е хубава дата за регистрация, прави сборно 6, това май четох някъде че било на любов ;)

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Isis в Февруари 20, 2010, 12:35:54 pm

Цитат на: Vision в Февруари 20, 2010, 07:21:56 am

Цитат на: Isis в Февруари 19, 2010, 03:08:55 pm

OOOOOOOO  Super Sonic, добре дошла отново, много бързо ти поправиха изгорелите бушони.
Много хубави приказчици разкарзваш, човек наистина  може да ти повярва, ако не те познава.
Хубавите приказчици са за глупавите хора, така им се замазват най-лесно очите и ти прекрасно го знаеш, личи си. Това е и начин да ги манипулираш, естественно.

айдее- поредния пендел  :34:

Vision, не реви над чужд гроб, защото не знаеш какво е заровено вътре. Не изразявай мнение по въпроси с които не си запозната. И не си пъхай пръста, където скърца вратата. Към теб специално намам никакво отношение.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Isis в Февруари 20, 2010, 12:40:57 pm

Цитат на: Vision в Февруари 20, 2010, 07:24:50 am

:58: :88:

19-ти е хубава дата за регистрация, прави сборно 6, това май четох някъде че било на любов ;)

(http://prikachi.com/files/1371755v.gif)

Нова регистрация, Нови мераци  Хе, Хе, хе, но в Стария форум. Ако пак тука ще търсите любовта, значи няма никакъв напредък у вас.

(http://prikachi.com/files/1371756k.gif)

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Isis в Февруари 20, 2010, 03:18:41 pm

(http://prikachi.com/files/1371755v.gif)

Вихър от незадоволени страсти, лъжи и самоизмами,
трудно си намира място))))))

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Helo в Февруари 20, 2010, 09:32:39 pm

Цитат на: Галя Николова в Февруари 20, 2010, 09:30:56 pm

Здравейте отново,върнах се ,не можах да издържа.Много бях обидена на един потребител,на които се доверих и си дадох скайпа/никога не го правте с непознати/,който жестоко се подигра с мен и ме обиди.Аз съм простила обидите,но Вселената  няма да му прости.

Онго Бонго пак се прави на обиден, докато в същото време ръси обиди и цинизми и злослови зад гърба на хората!!!

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Lillie в Февруари 20, 2010, 09:35:08 pm

Преди известно време един новорегистриран ник също се опита да влезе в контакт с мен, искаше ми и скайпа, така и не разбрах какво е целял... Който и да си, ако искаш да знаеш нещо за мен, няма нужда да го правиш с хиляда различни ника.  :blink:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Helo в Февруари 20, 2010, 09:41:42 pm

Освен това си беше сложил снимка на потребителка, с която няма нищо общо. Ето, виждате ли какво става, когато си слагаме снимките по форумите и разни психопати ги събират и използват със зла умисъл. Няма да споменавам, че това е подсъдно, макар и трудно за осъждане.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Февруари 26, 2010, 02:12:41 am

ето и от мен няколко приказки:

Притчa

 Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.

Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.

На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я "вързал", се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.

 Същото е и при хората. Те всъщност са свободни, но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Февруари 26, 2010, 02:18:29 am

Приказка за кармата

Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:
- Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.
Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява.
Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много изненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал:
- Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?
- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.
разказана от Зл. Андронова  

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Февруари 26, 2010, 02:21:36 am

Пътят

Джошу се обърнал към учителя Нансен:

- Кой е верният Път?

Нансен отговорил:

- Всекидневният път е верният Път.

Джошу запитал:

- Мога ли да го науча?

Нансен отвърнал:

- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.

Джошу полюбопитствал:

- Но ако не го изучавам как ще го узная?

Отговорът на Нансен бил:

- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.


- Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.

/Неизвестен автор/


Двата вълка в нас
Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
 :blink: :blink: :blink:

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Февруари 26, 2010, 02:25:42 am

Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”. Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът
   
 Всяка сутрин, когато антилопата се събужда,
тя знае, че трябва да надбяга най-бързия лъв,
защото в противен случай ще умре.
Всяка сутрин лъва се събужда с мисълта,
че трябва да надбяга най-бавната антилопа,
защото в противен случай ще умре от глад.
Затова всяка сутрин, без значение дали си лъв или антилопа, когато слънцето изгрее, най-добре е вече да тичаш!

Стара африканска мъдрост


Вратата на Щастието

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.
Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога!
Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.
Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи. Поставяйте се винаги на мястото на другите. Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите.
Не е нужно да имаш най - доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза. Светлото бъдеще винаги лежи върху забравено минало. Когато се родим ние плачем, а всички около нас се смеят. Живейте така, както когато ще умирате. Вие сте единствения, който се смее, а всички около вас плачат.
Ако се боиш от щастие, щастие няма да видиш. В нещастие не падай духом, в щастието не се възгордявай. Важно е не само какво говори човек, но и какво чувства и защо го чувства. От всекиго, комуто е дадено много, много ще се иска. Което бързо се прави, бързо загива. Злото, което ни е известно е по - добро от неизвестното. С всеки може да се случи това, което може да се случи с някого. Върховете се постигат постепенно.
Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.



Помислете за момент. Вие в кой списък сте?
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така…
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

- трима приятели, помогнали ви в труден момент

- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.


Помислете за момент. Вие в кой списък сте?
 

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Февруари 26, 2010, 02:30:43 am

Събрал Аллах всички хора и започнал да ги наказва за нарушение Законите на Вселената. Най-голямото наказание се паднало на лекаря. Той се възмутил:

- Защо? Аз съм лекар и цял живот съм се старал да избавя хората от техните страдания!

А Аллах му отговорил:

- Защото аз изпращам болестите на хората за техните прегрешения, за да ги поуча, а ти им пречиш да осъзнаят това.

Къщата, в която ще живееш утре

Уважаван строител решил да се пенсионира и да се посвети на семейството си през оставащото му време на земята. Той известил шефа си, че се оттегля. Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа. Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща. Но отдалеч си личало че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал неугледен. Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл, отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: "Ето тази къща е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!"

Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията. Също така бил много ядосан, защото ако знаел че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия. Така е и с нас. Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки по-малко от това, на което сме способни всъщност.

"Животът е „направи-си-сам проект", беше казал някой. Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре.

Работи все едно не се нуждаеш от парите!

Обичай сякаш никога не си бил нараняван!

Танцувай сякаш никой не гледа!

"За света може да си един човек, но за един човек може да си света"
.spiralata.net

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Февруари 26, 2010, 02:51:20 am

Морков, яйце и чаша кафе

 

Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори с живота. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума.

След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"

„Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето. Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо.

Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита: "Но, какво всъщност означава това, мамо?"

Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?"

Спомни си за това: "Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.

 

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Февруари 26, 2010, 03:20:50 am

Когато Буда напускал света, събрал своите ученици под едно вековно дърво, взел една шепа листа в ръката си и им казал:

"О мои мили ученици, колко са знанията в света?"
Те се зачудили какво да му отговорят. Той продължил:
"Колкото листа има по дърветата в Хималаите - толкова са знанията в света. Колкото листа има по това дърво, под което сме ние - толкова са знанията, които човек може да научи в един живот. А колкото са листата в ръката ми - толкова са знанията, необходими за спасението ви, които аз ви давам. Вземете ги и не се разсейвайте с излишното!"

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Февруари 26, 2010, 03:33:52 am

притча за самотата

При нея в леглото се появил неканен гост. Дори и двойното легло било твърде малко за него и той енергично я избутал до стената. Краката и ръцете му били ледени и тя се свила на кълбо, зъзнейки от студ.
- Кой сте Вие? - тя шепнела едва доловимо.
- Аз съм Самотата.
- Самотата ... - тя повторила ужасното име, от чиито звуци угаснала последната свещ. - А какво умеете?
- Умея да рисувам- казала Самота и нарисувала Болка.
- Умея да пея - казала Самотата и изпяла Страдание.
- Знам как да правя магии - казала Самотата и направила Сълзи.
С побелели устни тя прошепнала:
- Махайте се! Аз ... Аз не Ви искам тук.
- Не мога да се махна.
- Но защо?
- В едно двойно легло винаги трябва да спят двама души. Когато вторият не е на мястото си, то става мое - Самотата се поклонила леко, докосвайки нейната нежна кожа с косите си, подобни на бодлива тел.
- Ами ако ... ако си взема единично легло? - тя прехапала устни до кръв.
- Тогава ... - Самота одраскала гърба и - тогава, когато дойде вторият, за него няма да има място.
- Но ... но ... но когато той дойде, ние можем да се върнем тук! - тя рязко се обърнала с лице към Самотата.
- Не! Когато се върнете, няма да има място. Тук ще има две Самоти. Самотата също не обича да бъде сама.
Самотата сложила ледената си длан върху сърцето и.
-Е, какво избираш? Завинаги сама? Или ще изтърпиш госта за известно време?
- Ще потърпя! - тя рязко се обърнала към стената и ритнала Самотата по крака.
Но Самотата вече хъркала ...

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Февруари 26, 2010, 03:35:40 am

притча за желанията

Казват, че всички наши желания могат да бъдат изпълнени. Просто ни се дава време да разберем, това ли искаме наистина. Или ни е нужно друго.
Един богат търговец имал четири жени. Отпътувал по работа и няколко дни преди завръщането си изпратил на всяка от жените си писмо, в което я питал какъв подарък желае да и донесе.
Четвъртата, най-младата от жените отговорила, че иска да получи красиви дрехи, благовония и задморски скъпоценности. Третата, често боледуваща жена поискала лекарство, което да я изцери от всичките и недъзи. Втората жена, която била много любознателна, пожелала да получи книги по метафизика, окултни науки и темподобни. Първата от жените загърбила мирските желания и написала просто:"Мой драгоценни съпруже, нищо не ми е нужно, само се завърни при мен жив и здрав и остани винаги наблизо."
Търговецът се завърнал и донесъл на всяка това, за което помолила. Стоки и скъпоценности за най-младата. Лекарства за третата. Книги за втората. А тъй като първата жена искала само него самия, останал да живее само с нея и безрезервно да и принадлежи.
Когато останалите жени усетили, че той рядко ги посещава и живее само с първата, спокойно им обяснил, че просто изпълнява техните желания.

Какво искаме ние наистина?

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Април 16, 2010, 08:57:59 pm

легенда за приятелството

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"


Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"

Заинтригуван, приятелят му го попитал:
"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"

Засмян, другарят му отвърнал:
"Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…"

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: romantica в Юни 08, 2010, 07:34:52 pm

НЕДОСТАТЪКЪТ на ЖЕНИТЕ

Жените имат сили, които изумяват мъжете...
Те понасят страдания, те понасят мъка,
но те носят щастие, любов и радост.
Те се усмихват, когато искат да крещят.
Пеят, когато искат да плачат.
Плачат, когато са щастливи
и се смеят, когато са нервни.
Те се борят за това, в което вярват.
Те се изправят срещу несправедливостта
Не приемат „не” за отговор,
когато вярват, че има по-добро решение.
Лишават се от нещо, за да има за семейството.
Отиват на доктор с изплашен приятел.
Те обичат безусловно.
Плачат, когато децата им успеят
и са щастливи, когато приятелите им получават награди.
Радват се, когато чуят за раждане или сватба.
Сърцата им са разбити, когато си отиде приятел....
Скърбят безкрайно, когато загубят член на семейството,
и все пак са силни, когато мислят, че не им е останала сила.
Те знаят, че една прегръдка и една целувка
може да излекува разбитото сърце...
Жените идват във всички форми, размери и цветове.
Те ще карат километри, ще летят, ходят, тичат или ще ти е-майл-нат само,
за да ти покажат колко са загрижени за теб.
Сърцето на жената е това, което
кара светът все още да се върти.
Те носят радост, надежда и любов.
Те изпитват състрадание и имат идеи.
Те дават морална подкрепа на
семейството си и приятелите си.
Жените имат важни неща да кажат,
и всичко да дадат.

НО ВЪПРЕКИ ТОВА, АКО ИМАТ НЯКАКЪВ НЕДОСТАТЪК,

ТОВА Е, ЧЕ ТЕ ЗАБРАВЯТ КОЛКО СА ЦЕННИ.
Господ не ни дава хората, които искаме.
Той ни дава хората, от които се НУЖДАЕМ...
да ни помогнат, да ни наранят, да ни напуснат, да ни обичат
и да ни направят човека, който искаме да бъдем.

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: sunrain в Юли 25, 2010, 07:29:24 pm

                         Любовна медитация


Отчаяно беше търсил любовта през целия си живот, но съдбата категорично му бе показала среден пръст. Като бе изучавал образа си в огледалото, както и външния вид на другите мъже, той оставаше с твърдото убеждение, че никак не е грозен. Тази хубава новина беше донякъде помрачена от неприятния извод, който следваше – просто беше смотан.

Любовният поток си прокопа друг път към морето на живота – Валери се обърна страстно към духовното. Някъде сред дългите редици от окултни томове и часове, прекарани медитация, в главата му се роди идеята за безбрачие, целомъдрие и чистота.

„Ето за това не ми е вървяло с гаджетата” – мислеше си той. „Така е трябвало да стане, за да се пробудя за истината.”

Разбира се, някои автори и гурувци застъпваха тезата за сродните души, вечната обич и единство, но тя бе яростно смачкана още в зародиш и захвърлена в най-тъмното кътче на съзнанието му. Не можеше да й позволи да залива със спирт любовната му рана.

Обичаше духовните практики. Когато медитираше, забравяше за гадното си ежедневие и се потапяше в странния свят на цветни кръгове и приятни емоции. Нямаше как, а всъщност и с кого, да ги опише и сподели. Това засилваше усещането за самота и втвърдяваше устните на решимостта му – знаеше, че пътят на избраните е тесен, труден и трънлив.

Както всяка сутрин и тази, точно в пет, той затвори очи, за да полети натам, накъдето го повеждаха крилата на неспокойната му мисъл. Е, ранният час си казваше думата и твърде често Валери се приземяваше в царството на Морфей.

Сънят му го отведе в странен храм, с колони от полускъпоценни камъни, разположен на нереално зелена поляна. Десетки красиви момичета танцуваха, хванати за ръце, а навсякъде се редуваха ярки и нежни цветове. Музиката беше просто убийствена – красива и проникваща, тя звучеше и вън, и вътре в него. Но мелодиите бледнееха пред хубостта на девойките и това бе още по-убийствено за горкия, спящ аскет.

Валери ги зяпаше и искаше да прегърне всичките. Да се влюби тях. Устните му се раздвижиха, за да промълвят непознато име и едно от момичетата се обърна и впери поглед.

В него.

Черните като кафе очи мигновено опърлиха душата му, кестенявите й коси го замилваха нежно, червените й устни обещаваха любов. Незнайно чувство запали пъпа му и завихри кръвта, сърцето полудя.

Девойката се приближи, с усмивка му подаде венец от алени рози.

Чувството от пъпа избухна и Валери умря от щастие.

Събуди се, удавен в пот и възбуда, и след няколко минути осъзна студената истина – не се намираше в никакъв божествен храм, а на проклетото си, разхвърляно легло.

С мъка накара краката си да го довлачат до банята и завъртя крана със синя точка.

Ледената вода го върна в тялото му.

Наля си от чешмата и се върна в спалнята – спешно се нуждаеше от дистанционното на телевизора.

Пръстите му се разхлабиха, а счупеното стъкло направи пода бляскав.

Валери изобщо не обърна внимание на изпуснатата чаша – погледът му бе прикован към свежия венец от кървавочервени рози до леглото.


Радислав Кондаков

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Януари 18, 2011, 01:16:49 am

КАКВО СИ ТИ ЗА МЕН

(http://30dumi.pozicii.net/wp-content/uploads/2010/02/mirror-150x150.jpg)

Винаги ли ще бъдеш тук?
- Зависи от твоето "винаги"... - каза той.

- Къде отиваш?
- Малко по-нагоре от "там долу в ляво"... - каза той.

- Когато се върнеш, същия ли ще бъдеш?
- Залезите и изгревите никога не са същите! - каза той.

- Как така?
- Залезите и изгревите никога не са същите, а който ги види се променя... - каза той.

- А какво ще правиш там?
- Ще ти откъсна цвете... - каза той.

- Какво цвете?
- Ще прилича на ТЕБ! - каза той.

- Защо ми е цвете, което прилича на мен?
- За да видиш онова, което не можеш да видиш в огледалото... - каза той.

- Какво не мога да видя там?
- Какво си ТИ за МЕН! - каза той.../автор неизвестен/

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Януари 18, 2011, 08:47:36 am

Първото стъпало
(индийска притча)

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
 — Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!


(http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/719/Image/entrada_convento_capuchos_sintra_03.jpg)

Не спестявайте вашата любов и не я пресмятайте. Не се скъпете. Така ще изгубите всичко. Обратно, позволете на вашата любов да цъфти, споделяйте я, раздавайте я, нека тя расте.(http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/719/Image/convento.jpg)

Титла: Re:Приказки за лека нощ ..
Публикувано от: Марая в Януари 18, 2011, 08:53:07 am

Защо плачат жените?     (http://3.bp.blogspot.com/_EQ9Bbo236qg/SuVoVwwQI7I/AAAAAAAAFWY/_NN4fSeSVz4/s320/sulzi.jpg)


Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"

„Защото съм жена?", отговорила му тя

„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"

„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност  да  обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

 И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."[/b][/i][/size]

www.spiralata.net