Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Астрология => Темата е започната от: Nebesna в Февруари 13, 2010, 11:58:20 am
-
http://aryansunforums.21.forumer.com/a/_post232.html
Според тази статия най-мощните егрегори са тези на парите и на секса.
Парите са необходимост, а сексът е средство за интимност и продължение на рода (изключвам сексът като средство за търговия на тела). Смятате ли, че "битието определя съзнанието" и че щом основните ни потребности не са задоволени ние няма как да мислим за по-висши неща. Вероятно знаете, че има нации, които живеят в информационен глад, забранено им е да слушат дори музика и мозъците им са промити с цел да бъдат контролирани по-лесно (визирам таалибаните).
Мислите ли, че човек САМ избира егрегора си или егрегорът избира него?
Кои са вашите егрегори?
-
Сега остава да кажем и какъв е астрологичният символ на егрегорите?
Защо ли мисля,че това ще са Плутон и Нептун-пасва им от всякъде,и двете са водни планети и са свързани с психиката,с индивидуалното и колективно подсъзнание.Плутон е силата на колективната енергия,манипулацията,а и до колкото помня,мисля че егрегорите се търсят по 8 дом (както и табутата).И докато Плутон събира енергията и енергията на този егрегор паразитизира върху душите,то Нептун е идеала,заблудата или как да го кажа-астралната форма,
есенцията на това в което се е зародило като масова вяра.
Може да проследим и как влияят тези егрегори през съответните поколения . :rolleyes:
Едит: Пари и секс-стигаме пак до 8 дом и Плутон.А по Нептун са масовите вяри в различни религи,тези при които дори има вярващи без познания (Юпитер),просто по течението.
-
Сега остава да кажем и какъв е астрологичният символ на егрегорите?
Да, миличък, тъкмо това ми беше идеята, но исках първо да се осмисли съдържанието на думичката "егрегор".
Егрегорите нали си имат "нисши" и "висши" измерения, така както и планетите си имат нисши и висши проявления.
-
Според мен Астрологията също е егрегор, защото зародишът на идеята възниква и съществува в Духовния свят, след което се пренася, покълва в материалния. И, ако трябва да сме точни, свързана е с два подегрегора, на които се разцепва основният - висш егрегор и по-нисш егрегор. И докато първият съдържа в себе си идеята в най-чистата й и непокварена форма, вторият съдържа проекцията й в материалния свят и последвалото изкривяване на първоначалната идея. Вторият подегрегор съдържа в себе си стремежа към комерсиализиране на тази свещена наука, желанието за обогатяване чрез нея, а и дори упражняване на власт и контрол. Не можем да отречем, че силните и великите на мира сего са ползвали услугите на редица астролози за упражняване на власт, контрол, влияние и постигане на не чак дотам етични и хуманни цели. Не може да се каже също така, че астролозите не са се кланяли на монетарния бог, поне някои от тях, не визирам всички без изключение.
-
Егрегорите нали си имат "нисши" и "висши" измерения, така както и планетите си имат нисши и висши проявления.
Всяка планета има духовна същност, т.е. разум или т.нар. планетарен дух. Не са само транссатурновите, защото са "трансперсонални". Планетите в Слънчевата система не се разделят на "по-висши" и "по-нисши", "по-малко" и "повече" разумни. Това е само условно разделение, въведено от нас, земляните. Всички планети са едно свързано цяло, жив организъм, захранен и съдържащ в себе си енергията и светлината на Слънцето.
-
Егрегорите нали си имат "нисши" и "висши" измерения, така както и планетите си имат нисши и висши проявления.
Всяка планета има духовна същност, т.е. разум или т.нар. планетарен дух. Не са само транссатурновите, защото са "трансперсонални". Планетите в Слънчевата система не се разделят на "по-висши" и "по-нисши", "по-малко" и "повече" разумни. Това е само условно разделение, въведено от нас, земляните. Всички планети са едно свързано цяло, жив организъм, захранен и съдържащ в себе си енергията и светлината на Слънцето.
Планетите не се делят на нисши и висши, но техните енергии имат висши и нисши проявления в зависимост от техните съчетания и местоположения. Например Венера може да означава благополучие, но и алчност. това имах предвид.
-
Планетите не се делят на нисши и висши, но техните енергии имат висши и нисши проявления в зависимост от техните съчетания и местоположения.
Да, от астрологична гледна точка е така. А позитивното и негативното им влияние отново е пречупено през призмата на нашите възприятия и представи. Ако приемем, чи ние, хората, съдържаме в себе си енергията на всички планети в нашата звездна система, изявата им в нашия хороскоп посредством материята (доколкото хороскопът отразява условията на материалната среда) също е избор, като ни се дават винаги повече от една алтернативи.
По-горе дефинирах егрегора от езотерична гледна точка, не толкова от астрологична.
-
Енергоинформационните паразити и тяхната власт над света- ЕГРЕГОРИ
Хиляди години назад пред човечеството е стояла една единствена задача-да оцелее, да оцелее на всяка цена. А когато много хора искат едно и също, техните желания и мисли под формата на енергийни потоци се сплотяват в една енергийна същност, която започва самостоятелен живот. Представете си колко векове наред по континентите на земята от милиони мозъци се е излъчвала една и съща енергийна вълна: Да се нахраним! Да оцелеем! Да се нахраним! Да оцелеем! В резултат от това общо желание се е формирала всемирна енергийна същност, която започнала да живее самостоятелен живот. Съгласуваната енергия на 100 човека леко ще привлече още десет, а други десет може да загуби (енергоинформационната структура подчинява все нови и нови участници, а други губи-които се усъмнят в нея или са прихванати от друга структура).
Сега тази структура може вече сама да влияе върху хората, защото е набрала огромна сила и може да застави всеки да играе по свирката и. Заради нея и ние се оказваме от детството си въвлечени в играта и и забравяме енергоинформационната си същност.
Патологичните ни енергоинформационни връзки с другите хора са трошица в сравнение с гигантските енергоинформационни същности, открай време управляващи човечеството. Хората са оплетени в пипалата на тези чудовища, които се простират от един към друг човек, завързвайки цялото човечество в един възел.
Отделни хора винаги са могли да се откъсват от тази чудовищна конструкция-като правило светци, пророци, ясновидци, магове, а в днешните времена това откъсване могат да направят и съвършенно обикновени хора.
Такива мощни енергоинформационни паразити са образувани много за времето на съществуване на човечеството. Тях може да ги създаде което и да е желание или стремеж, обединяващ маса хора. Зараждат се като порив или желание, обединяващ няколко човека, а след това започват да въвличат в оборота си все по-голямо количество хора и все повече аури. Хората могат да се сменят-някои успяват да се откъснат, други влизат, но за паразита е важно да има достатъчен брой хора, които да поддържат съществуването му.
Ето пример за образуването на такъв паразит-събират се няколко революционера, замисляйки сваляне на настоящия строй. Те предават желанието си в енергийна форма на други хора, те пък на по-следващи и т.н. и се събират достатъчно, за да подхранват енергоинформационния паразит. Той пък, хранейки се от тяхната енергия, започва да ги подтиква към терор, кръвопролития и граждански войни.
Най-разнообразни гигантски енергоинформационни паразити непрекъснато се засичат, срещат и взаимодействат помежду си, заставяйки хората да се държат така, както им е необходимо на тях. Срещат се и приятелски настроени същности и хората, въвлечени в тях, дружат. Срещат се и враждебни един на друг паразити и тогава хората воюват.
Войната е идеалната храна за такъв паразит, защото там се освобождава неизчислима негативна енергия. От нея паразитът се храни, расте и дори ражда нови паразити, които могат да се появят на противоположния край на света.
При това не е нужно чудовището обезателно да разпалва война, вместо това то може например да събуди алчност у някои политици примерно. В резултат тези хора започват да действат, сблъскват се интереси и колелото се е задвижило. И при това тези политици в крайна сметка нищо не получават, защото те са само пешки в ръцете на паразита, а неговата цел е повече храна.
Паразитите винаги действат чрез конкретни хора, които участват в техните игри, надявайки се да получат нещо за себе си…
Наистина, не е ли обидно да осъзнаеш, че ти изобщо не си свободен и независим човек, какъвто си свикнал да се считаш, а си само пешка в поредната игра на враждебни сили.
За паразитите е абсолютно безразлично дали енергията е позитивна или негативна, те заличават полюса и, важното е да е енергия.
Верищагин, Първа книга
-
Егрегорите са неизбежни за хората. Те са енергии, на които сам човек не може да устои, независимо дали си въобразява, че е творец и властелин на собствената си съдба, или че е независим. Дори просветлените са принудени да работят с егрегори и да им плащат дан, независимо, че могат да се отдалечат от всичко и да пребивават в блаженно неведение относно повиците и законите на вселената.
Едновременно с това обаче те и нищо не могат да свършат или битието не може да свърши чрез тях.
Какво значи да си просветлен? Да избягаш от тая вселена?
Приятно бягство на всички, напиращи да го сторят. :-)
Вселената прилича на крепост, в която всички отвън се натискат да влязат, а всички отвътре напират да излязат на всяка цена. :-)
Не всички впрочем...а тези, които са в тази вселена, тоест всички ние, щем не щем, волю неволю, сме принудени да боравим с егрегори, защото цялото енергоинформационно поле е запълнено с тях.
Значи просто въпросът да си сам и независим, камо ли свободен, изобщо не стои, освен в главите на безумните наивници.
Над човека съществуват сили по-големи и по-малки и високите нива на третия велик план на съществуването се обитават от същества, чиито ум, сравнен с нашия, е все едно нашия ум, сравнен с този на минералите.
Извънредно човешко високомерие е да се смята, че човекът е венец на творението и че е пълновластен господар на съдбата си и вселената...или най-много да я поделя с господ бог.
В тоя ред на мисли е полезно да се съобразява със силите, които управляват съдбата му, за да не се сблъсква с тях по извънредно неприятни за него поводи.
Егрегорите са навсякъде около нас и са различни-низши, висши, по-низши или по-висши. Всеки човек си има кармичен егрегор, който го води през живота и съответно го подлага под действието на различни други егрегори за изпълнение на определена кармична задача или за определен срок, след който връзката с егрегора се прекъсва, независимо дали задачата е изпълнена или не
-
Подводни
Колкото е по-низш даден егрегор, толкова по-директно е неговото влияние върху човека и толкова по-лесно е да се забележи действието му. Висшите егрегори се характеризират с почти неуловимо въздействие, заповеди не дават, правят просто подсказки и то много фини, които лесно могат да бъдат подминати.
Високите егрегори се интересуват от чисти хора, които могат да им служат за проводници. Ниските егрегори обаче не прекратяват действието си, ако човек попадне в сферата на висок егрегор, напротив, при слаба плътност на връзката между човека и високия егрегор, ниските се опитват да я отрежат, а при по-голяма плътност, се опитват да пренасочат тази връзка към себе си, за да черпят енергия от високия егрегор.
Така че в тънките нива съществува борба за енергия.
Високият егрегор изисква от човека да умее да поддържа контакт с него. това значи да има правилно установена и фиксирана позиция на събирателната точка, осъществяваща връзката с него. И да има ниско ниво на вътрешни вибрации. Тоест-да може да остава максимално хладен и безучастен. Често високият егрегор използва човека просто като свои очи, т.е. като наблюдател и рядко го използва като инструмент за прокарване на волята си на земята. Така човекът се явява служещ, на служба на висок егрегор. За тази служба той получава награди, които не идват пряко и в пряка връзка от егрегора, но просто обстоятелствата се стичат по определен начин и човекът върви лесно през живота.
Когато човек обаче попадне под влиянието на низши същности, егрегорът просто се отключва от него и спира подръжката му. Ако човекът достатъчно дълго е бил на "хранене" от високия егрегор, при прекъсване на връзката с него е безпомощен. Обратно, онези, които са се научили и сами да се борят и справят, могат да превключат на егоистичния си егрегор и да се опитат да се справят с обстоятелствата.
Колкото по-силен егрегор от низш тип е привлечен от даден човек, толкова е по-невъзможно човекът сам да се справи с него, защото силите са неравностойни. Така човек има нужда и от висш егрегор за защита, което в християнството е познато като ангели хранители и прочие светли сили.
-
"битието определя съзнанието"
И обратното.
Смятате ли, че "битието определя съзнанието" и че щом основните ни потребности не са задоволени ние няма как да мислим за по-висши неща.
Иначе хората няма да имат стимул да работят, а ще са мързеливци, които не се развиват.
-
Избирайте какво мислите, избирайте какво усещате, избирайте какво гледате, избирайте какво четете – всичко ви влияе и се засява в съзнанието ви после пониква и вие казвате какво стана откъде дойде този ужас в живота ми? Защо страдам? Защо става това което не искам? Отговарям ви: Става защото сте го искали и не осъ...знавате че зависи от вас това което става с вас. Бог само дава възможности – вие избирате.
Вниманието това сте вие самите – това е най-интимното ви нещо, не секса е най- интимното, вниманието е най-интимното нещо. Това на какво ще обърнете внимание е единственото нещо което зависи само от вас. Това е и единствения път към вас самите. Използвайте го, това е вашия път към спасението.
Важно е какво избират и другите до вас защото има колективно избиране – то определя колективната карма. Всички ние сме избрали земята и имаме земя, ако изберем небето ще имаме небе. Така е и за нещата от живота – материални и духовни
Мислите, чувствата и желанията възникват в нас от нищото – вие избирате на кои от тях да обърнете внимание и тези на които обърнете внимание стават ваши и вие ставате като тях. Ако се появи нежелана мисъл, чувство или желание заменете го с противоположното и нежеланото няма да има власт над вас. Една положителна мисъл е по-силна от една отрицателна мисъл. Това е пътя към щастието. Пътя към освобождението е друг.
Пътя към освобождението е не реагиране на вашите мислите, чувствата и желания – когато се появят във вас не правете нищо и ще видите какво ще стане, в един момент ще откриете че вие не сте вашите мислите, чувствата и желания. Тогава тяхната власт над вас ще изчезне и вие ще станете господар на себе си. Тогава ще можете да правите истински избор отвъд кармата.
Отвъд кармата можете да сте още сега и тук – не е нужно да напуснете това тяло за да сте свободни от кармата. Кармата е поредната измама на ума. Не се подавайте на тази заробваща измама на ума. Само това което приемате става ваше. Но кои сме ние?
Ние сме вечно, неунищожимо “АЗ”. Нашия “АЗ” е Бога в нас. Ето защо ние сме вечни и неунищожими божествени “АЗ”. Всичко друго в нас е преходно и променливо. Но този “АЗ” е всемогъщ. Той съществува много преди създаването на този свят в който сме сега. Ако вие гледате на себе си като на безсмъртен “АЗ” и забравите самоубиствените теории за егото вие ще постигнете истинска свобода.
http://www.azsamsega.com/ (http://www.azsamsega.com/)
-
Хаха , включих се и аз в информационното поле. ;)
Сега виждам, че Небесна е пуснала тема за егрегорите, а аз тъкмо преди 1:30 се връщам от морската градина и казах на един приятел, абе като дойда тук на разходка винаги ми се прияжда цаца, сигурно ще да е от цациния егрегор ;D ;D ;D
-
Избирайте какво мислите, избирайте какво усещате, избирайте какво гледате, избирайте какво четете – всичко ви влияе и се засява в съзнанието ви после пониква и вие казвате какво стана откъде дойде този ужас в живота ми? Защо страдам? Защо става това което не искам? Отговарям ви: Става защото сте го искали и не осъ...знавате че зависи от вас това което става с вас. Бог само дава възможности – вие избирате.
........
Пътя към освобождението е не реагиране на вашите мислите, чувствата и желания – когато се появят във вас не правете нищо и ще видите какво ще стане, в един момент ще откриете че вие не сте вашите мислите, чувствата и желания. Тогава тяхната власт над вас ще изчезне и вие ще станете господар на себе си. Тогава ще можете да правите истински избор отвъд кармата.
Което ме кара да задам следният въпрос- какво е астрологията тогава? Възможностите, които са ни дадени, как ще ги развием ние зависи от нас. Трябва ли тогава например при напрегнат аспект на две планети, да съдим задължително за трудности, борба изпитания, воля, всичко, което се индикира от този аспект, не е ли важно да си зададем и въпроса, дали този човек не е разбрал силата на мисълта, не е осъзнал че може да промени така наречената карма.Можем ли тогава категорично да съдим за характер и обстоятелства при човек, когато не го познаваме?
-
Което ме кара да задам следният въпрос- какво е астрологията тогава?
Можем ли тогава категорично да съдим за характер и обстоятелства при човек, когато не го познаваме?
Според мен Астрологията ни дава възможност да съдим за характера и наклонностите на човек, когото не познаваме, въз основа на заложеното в хороскопа, но не можем еднозначно да съдим за нивото, на което ще се манифестира енергията на планетите и аспектите в картата, трудно е да предположим какви ще са изборите и решенията му в дадена ситуация. По-лесно предвидими са реакциите, доколкото склонността към определен тип реакция е заложена в радикса. И въпреки, че в сърцевината на хороскопа стои духовната и енергийна същност на родения, в чисто материален план той /хороскопът/ дефинира условията на средата, затова се взема предвид домификацията. Потенциалът в картата може и да е статичен, т.е. придобит по рождение, но разгръщането му е поетапно и зависи от редица фактори, от динамиката на заобикалящата среда, в голяма степен и от обстоятелствата, които също имат свойството да се променят...
-
Lillie, не ме разбирай погрешно. Просто отдавна ме тормози въпроса за избора.Аз вървам в астрологията, много събития от живота ми са предсказани с точност до ден от астрологията, неща на които съм се смяла и не съм вярвала, че ще се случат, но точността е била до ден.Съгласна съм с теб за начина по който определяш астрологията, но въпроса ми е доколко реакцията определя избора. И предвиждайки реакцията доколко може да се предвиди избора, съответно и последствията от него. Не искам да разводнявам темата в никакъв случай, но тук намесвам и егрегорите и ако човек сам си избира съдбата, то тогава доколко хороскопът му и кармата са определящи?
-
...но въпроса ми е доколко реакцията определя избора. И предвиждайки реакцията доколко може да се предвиди избора, съответно и последствията от него.
Разбирам какво искаше да кажеш. :blink:
Не съм се опитвала да сложа знак на равенство между "избор" и "реакция". Там е въпросът, че докато реакциите са горе-долу предвидими, ако става въпрос за един "средностатистически" индивид, т.е. човек, който все още не е достигнал онова ниво на съзнание, което предполага умение да овладява всички инстинктивни реакции и импулси и зад всяко свое действие и мисъл да съзира бъдещите последствия, изборът му в дадена ситуация е труднопредсказуем. В това се състои и свободата ни в крайна сметка, никой астролог не може да отсъди в дадена ситуация каква алтернатива ще избереш, дори ако перфектно ти познава хороскопа. Разбира се, може да ти даде съвет, насока някаква, но не може да бъде сигурен, че съветът му ще бъде взет под внимание.
Преди няколко месеца имах такъв случай. Жена, която бе на ръба на раздяла с приятеля си, и всички астролози бяха единодушни, че предстои раздяла предвид проблемите и конфликтите в отношенията на двойката. В рамките на месеца, за който имаше предположения за окончателна раздяла, жената се обръща на 180 градуса и взема решение да се върне при половинката си, под натиска на обстоятелствата.
Затова следва да разграничим прогнозите, които имат по-скоро препоръчителен характер, от категоричните прогнози. Категорична може да бъде само смъртта - твоята, моята или на някой близък.
-
Хаха , включих се и аз в информационното поле. ;)
Сега виждам, че Небесна е пуснала тема за егрегорите, а аз тъкмо преди 1:30 се връщам от морската градина и казах на един приятел, абе като дойда тук на разходка винаги ми се прияжда цаца, сигурно ще да е от цациния егрегор ;D ;D ;D
Много си сладка.
-
Просто отдавна ме тормози въпроса за избора.
Винаги имаш избор, но той е в предварително детерминирани граници, защото "Хороскопът" това си ти - това са твоите вродени качества. Твоите желания са запечатани там вътре. Човекът може да се развива в определени граници, затова и един живот не е достатъчен, за да разгърне всичкия си потенциал.
-
Мислите ли, че човек САМ избира егрегора си или егрегорът избира него?
Кои са вашите егрегори?
Мисля, че процесът е двупосочен. Човек може да избира някои главни егрегори, но е длъжен да се съобразява с хиляди други по-малки, които не са му приоритет, но въпреки това съществуват. Освен това егрегорите, а и хората се развиват, те не са статични. Ако човекът надрастне своя егрегор, той ще го напусне. Ако егрегорът промени своята енергетика и тя вече не съответства на енергетиката на индивида, егрегорът ще отхвърли индивида. За да се откъснеш от един егрегор, бил той връзка или съобщество, трябва да направиш едно от 2-те неща: да престанеш да захранваш егрегора с енергия или да си намериш друг, по-значим за теб егрегор.
"Влиянието на един егрегор може да подпомага развитието на един човек (или общност), но от един момент нататък започва да бъде спирачка за неговото еволюционно израстване. Затова е добре човек да успее да надрасне влиянието на егрегорите, да не се отъждествява с тях, да успее да открие собствената си програма, такава каквато е дадена в неговия личен хороскоп." К. Стойчев
-
И аз дойдох до извода от наблюденията, че когато човек е несъзнателен, каквито сме в 99% от случаите, егрегорите взимат решенията вместо нас.
А когато човек е съзнателен, решенията се взимат общо взето фифти фифти.
Изобщо човек в болшинството случаи е марионетка на други сили също като впрегнат кон и кочияш с камшик.
Та това във връзка с другото питане звездите ли определят или ние самостоятелно си взимаме решенията...
-
Словото е имало мистично и магическо значение и в съпоставимите с понятието “клетва” понятия “заклинание” и “проклятие”. Във всяко от тях са били задействани различни страни на многоаспектната дума: при клетвата силата й е била насочвана към себе си от този, който си дава сам дума, а при заклинанието и проклятието - навън, към някого другиго. При това действие енергиите на думата при заклинанието, от една страна, и при проклятието , от друга, са практически противоположни: при заклинанието човекът, който го изрича, прави опит да установи енергийна връзка на симпатия с обекта на заклинанието, докато при проклятието е точно обратното: той се опитва да прекъсне вече съществуващата връзка, да се отдели от обекта на проклятието, да бъде в егрегор, различен от неговия.
Такъв вид заклеване е много силно и човекът, който прибягва към него, отдава себе си на волята на духа, към чиято сила се е обърнал - и чак до мига на изпълнението на клетвата си на практика е негов “неволник”. Съвсем е възможно подобна клетва да разшири своето действие и при следващата инкарнация (или следващите инкарнации) на заклеващия се. Има случаи, когато някой човек при първа среща с непознат изпитва ужасяваща неприязън към него. Агни Йога твърди, че примерно 50 % от хората, с които се срещаме в настоящото си въплъщение, тъй или иначе (в различна степен) са пресичали своите кармични линии с нашата в минали инкарнации: и това значително ни облекчава в установяването на контакти в сегашния ни живот. Това обяснение може да хвърли светлина върху сякаш с нищо немотивираните много силни симпатии или антипатии, възникващи понякога при първо запознанство с някои хора: ние вероятно сме или големи приятели, или непримирими врагове в някоя предишна инкарнация. Понякога за ускоряването на развързването на подобни кармични възли душите на бившите врагове може да се окажат в едно семейство - да бъдат или братя и сестри, или родители и деца, изпитващи огромни страдания един от друг.
Божидар Ставров
-
Изобщо човек в болшинството случаи е марионетка на други сили също като впрегнат кон и кочияш с камшик.
Та това във връзка с другото питане звездите ли определят или ние самостоятелно си взимаме решенията...
Според руски астролози на човек му е отредено до 20 % свободна воля, останалото е съдба или кодирано вече, в рамките на които той трябва да работи. Това според с по-голяма сила се отнася за по-старите души, които са натрупали много опитности и съответно редица кармични уроци, навлязли са в множество кармични кръгове, от които не се излиза лесно, естествено не изключвам една стара душа да е достатъчно зряло и еволюирала до по-високо ниво, но това е рядко явление.
Подводни е изключително прав, ако някой си мисли че е свободен жестоко греши, ние сме зависими от всичко и всеки, само когато вътре в нас се настани любов, мир и хармоноя можем да се почувстваме свободни, но въпреки всичко ние сме част от този свят, и едва ли някога ще можем да бъдем свободни в истинския смисъл.
СВОБОДА какво наистина означава това? Това е Уран, но не анархиста и революционера, а просветлителя, само когато мъдростта като есенция от живота достатъчно назрее в нас, включително и в духовен аспект, можем да кажем че ние вървим по пътя на свободата.
-
Такъв вид заклеване е много силно и човекът, който прибягва към него, отдава себе си на волята на духа, към чиято сила се е обърнал - и чак до мига на изпълнението на клетвата си на практика е негов “неволник”.
в християнството тези егрегори се наричат духове, /дух на омраза, дух на алчност.../, но ми се струва, че като се наричат така, едва ли не им се слагат личностови черти, едва ли не тези духове стават личности и аз наистина съм виждала някакви хора, които едва ли не вярват, че се бият с някакви демони- това е крайният вариант на оличностяването на този егрегор, а това ми се струва неправилно, как мислиш..
Не смятам, че е неправилно. Не казваме ли "духът на групата" или "духът на форума". Това е енергия. Егрегорът си има колективен дух.
-
едва ли не тези духове стават личности
Съм твърде склонна да мисля, че висшите егрегори се явяват по същността си създания по-висши от нас, какво да говорим изобщо за личности.
Човекът се намира някъде по средата на стълбицата на развитие според херметиците.
Я да си вдигнат ушите които мислят, че човекът е венецът на творението.
-
Един, според мен, опростенчески начин да се определи енергетиката на групата е като се построи композит или комбин от хорскопите на отделните нейни членове. Колкото по-многобройни са групите, толкова повече се усложнява модела. Затова се взема като отправна точка датата на създаване на дадена организация, група или държава и на тази база се определя енергетиката.
-
СВОБОДА какво наистина означава това? Това е Уран, но не анархиста и революционера, а просветлителя, само когато мъдростта като есенция от живота достатъчно назрее в нас, включително и в духовен аспект, можем да кажем че ние вървим по пътя на свободата.
Тамън щях да кажа какво стана с тази тема и щях да я пращам към Мистиката вече и точно щях да вмъкна,не е ли Уран този който е ключа към освобождаването от егрегорите,защото той е не просто свободата,той е индивидуалният висш разум,уникалността а не унифицирането,озареният ум който вибрира на много високи честоти-там където се приемат идеите само на Висшият АЗ.
Късането на окови,ограничения също е по Уран-Плутон и Нептун омагоьсват,обричат и завличат,тука са емоциите чрез които биваме владеени,образите които се нагаждат в нашата психика навсякъде около нас и ако не е висшият разум-ще сме кукли на конци,макар че често сме и такива :-[ напоени с образи и невидими послания навсякъде от средата ни.Добре че е Уран-стремежа за запазване на уникалността,за свободната изява-а коя изява е свободна наистина- само тази която не отразява никой и нищо,освен чистият АЗ или това ниво на Аза,което не е сформирано от материята,там където се е отпечатал висшият разум. Или с две думи Уран е този който разваля магията само с една мълния,искрица от висшето съзнание,той e така нареченият DE-SPELL , а SPELL-там са водните Плутон и Нептун,докато Луната е просто тази част от нас където се случва всичко това.
(http://www.yugioh-cards.net/Merchant2/graphics/00000001/deck-s/SDY-029.jpg)
Тая картинка ме навежда и на Хирон-ключаря и ако Уран е импулса за отключване,освобождаване,то Хирон е средството за осъществяването,настройката към земното изменение -погледа встрани,от друг ъгъл-измерение-връзката със Сатурн формата.Сатурн може и да задържа към формата,но той е и реализма,суровата действителност и суровият урок и в тази триада-Уран-Хирон-Сатурн, той също освобождава-от всякакви зависимости към този или онзи егрегор,Сатурн е аскет и не търпи фалшивото,това което води до изкривявания .Егрегора съще е структура,а структурите са под властта на Сатурн-така че той може и да ги унищожи,особено след като е канал на влияние на Уран.
Аз ги виждам така нещата като ред на сформиране:
Нептун-колективната вяра/нужда в едно нещо създава неговият образ на астрално ниво
Плутон-това е фазата от изграждането на егрегора когато колективният образ се вгражда в индивидуалното подсъзнание и започва да бъде захранван и енергийно от него;тук вече той придобива собствен живот и започва да влияе,да властва
Луна-психиката и емоциите са инструмент на неговата изява,ние тук отразяваме това което виждаме,а в отразяването на чужди светлини,ние не излъчваме своята собствена
Или имаме канал за сформиране на егрегор Нептун-Плутон-Луна и канал за разрушаване Уран-Хирон-Сатурн .
Като разрушението може да е както на самият егрегор,така и на връзката ни с него.
Слънцето не е включено като най-основен символ, след като всичко става на едно неуловимо равнище-водните планети,рефлекторно и реакционно, неосъзнато,то няма пряка връзка със съзнателният разум.А и егрегора не пречи на изявата на Аза,нито заменя неговата същност- просто той се храни в областта на Луната на материално равнище.
Едит: За тези които не са разбрали картинката -Уран е самата анти-магия като импулс и модел-нейната идейна форма,ключа е Хирон-нейната материална изява или аналог по съответствие, катинара-Сатурн или това което трябва да се отключи физически,да се повлияе материално на самата структура.
За това аз винаги някой като ми каже откачалка го приемам за огромен комплимент,но и винаги връщам-по-добре от закачалка ;D :rolleyes
Само дето аз знам за какво говоря,а много не знаят-но това е живота на закачалката ,ох ще падна вече от смях ;D Не че е смешно де :(
-
Един, според мен, опростенчески начин да се определи енергетиката на групата е като се построи композит или комбин от хорскопите на отделните нейни членове. Колкото по-многобройни са групите, толкова повече се усложнява модела. Затова се взема като отправна точка датата на създаване на дадена организация, група или държава и на тази база се определя енергетиката.
Силата на енергетиката на групата зависи от силата на най-слабият и член-това е окултна максима.
А за енергетиката може и така да става да се види-чрез дата на възникване в материалният свят (но така ще разберем повече за настоящата му изява и цели отколкото като цяло мисля),но самият егрегор може да е създаден много преди това или да е много стар егрегор с по-съвременна облицовка и за това да се смята за нещо друго.
-
и канал за разрушаване Уран-Хирон-Сатурн .
Като разрушението може да е както на самият егрегор,така и на връзката ни с него.
Егрегорите са толкова пъти по-мощни от нас, че на нас като единици не ни е съдено да ги разрушаваме. Ние приличаме на - имаше един ням филм, дето един си имаше една малка количка и един огромен магнит. Излизаше на шосето и насочваше магнита към оная кола, която вървеше в неговата посока, на кръстовище сменяше с друга кола и така до местоназначението си.
Та нашата работа с егрегорите ми прилича на това - накъдето насочваме вниманието и отношението си, натам се залепяме за съответен егрегор. Да ги използваме, придвижвайки се в различни посоки - да. Ако успеем да се откъснем от някои от тях. Но да ги разрушаваме...егрегора на нацизма, егрегора на нацията...борбата е безмислено жестока.
-
Ето какво говори херметизмът:
За удобство херметическата философия разделя вселената на три велики планове, а именно:
1. Велик физически план.
2. Велик ментален план.
3. Велик духовен план.
Човечеството се намира в най-високата точка на средния план - Велик ментален план. Ето какво казват херметиците за великия духовен план:
За Великият духовен план можем да говорим само както слепец говори за светлината. Този план се обитава от същества толкова по-високо стоящи от човека, колкото последният стои по-високо от минералите и химическите елементи. На тези същества ние им се струваме спящи, както на нас ни се струват минералите, а нашите мисловни процеси им се струват механистични. Материята, от които са изградени, принадлежи към най-високите форми на материята, за някои дори се говори, че са от най-чиста енергия.
На по-низшите подпланове се намират съществата, които ние наричаме учители или адепти. По-нагоре вървят великите йерархии на небесните сили, които е непостижимо за човешкия разум да разбере, а още по-високо са тези, които с право могат да бъдат наречени богове. Тези същества са недостъпни дори и за най-силните пориви на човешкото въображение.
И въпреки всичко дори и тези същества са смъртни и техният план се намира по-ниско от плана на абсолютния дух.
Само тези, чиито умове са щателно натренирани в продължение на много години и които са донессли със себе си знания от минали прераждания-само тези могат да постигнат смисъла на ученията за тези нива. И много от тези доктрини са скрити и се пазят в тайна, защото дори са и опасни за публично разпространяване.
-
Егрегорите може и да ни конторлират, но без нас май са изгебуни.
Те ни помагат, като улесняват контактите на отделните членове, за да намират те отговорите, които търсят чрез включването си в даден егрегор. По този начин - помагайки си, отделните членове се задържат в егрегора и той продължава да съществува. Егрегорът продължава да им помага несъзнателно да си помагат - търсили сте информация за нещо, но не сте я намерили. После във вашия форум някой е написал нещо точно за това, което сте търсили съвсем наскоро.
Сигурно провокират и конфликти, но хората често са зависими - вземете за пример зависимостта към някой форум. Някои хора казват по десетки пъти обидени от нещо, че напускат, ама все ги влече към форума и те се връщат.
-
а ангелите и другите висши духовни йерархии нямат свободна воля
Нима?
-
На мен не ми е съдено да знам как е там, тка че не знам свободни ли са или не.
А ти базираш цялата си теза на величието на човека върху нещо, което дори не знаеш и не се замисляш откъде си толкова сигурна, че е вярно.
Човекът е опъната струна между животното и бога.
Човекът е пътник.
За някого ние можем да сме просто лишеи край пътя по ниво на развитие.
Този план се обитава от същества толкова по-високо стоящи от човека, колкото последният стои по-високо от минералите и химическите елементи.
-
Е хубава работа. Просто знаеш, че те нямат свободна воля и толкоз...откъде го знаеш?
-
и канал за разрушаване Уран-Хирон-Сатурн .
Като разрушението може да е както на самият егрегор,така и на връзката ни с него.
Егрегорите са толкова пъти по-мощни от нас, че на нас като единици не ни е съдено да ги разрушаваме.
Егрегор е и една връзка между енергията на двама души. Когато единият напусне връзката, егрегорът се разпада, така че....Сигурна съм ,че напусна ли моята фондация, тя ще спре да съществува, понеже аз съм движещата сила там, аз съм обединяващото звено. Била съм свидетел как новопостъпил член на даден колектив го променя изцяло, налага нов ред, нови цели и трансформира целия егрегор. Гурбачов наложи идеята за промяната и Съветския съюз се разпадна.
-
Ако успеем да се откъснем от някои от тях. Но да ги разрушаваме...егрегора на нацизма, егрегора на нацията...борбата е безмислено жестока.
Да по принцип говорих за нашето освобождаване от тях,за прекъсване на връзката.
Но все си мисля,че е възможно и да бъдат разрушени-и то дори от единици,а не задължително от групи.Защото всеки егрегор си има някаква начална точка на създаване от някой,а нещо което се е образувало и е създадено,може да се разруши (дори не и точно от създателят му) и да бъде заличено.Пример за това са различни системи и строеве,Небесна е споменала дори за трансформирането на егрегор от една личност пак естествено,може и да се заменя.
Но може и да се руши-нима Учителите не рушат егрегори? Ако приемем,че Истината е Светлина-тя би трябвало да ги изгаря.
Разбира се далеч съм от мисълта,че в свят в който всеки твори във всяка една секунда,с толкова много планове,може да има тотално заличаване или поне още мисля по въпроса.Даже сега ми хрумна,че определени личности просто неутрализират силата на егрегора за дадено време,население и т.н. т.е. просто му дават turn off,но телевизора си е все още там. И ако един егрегор няма налична енергия в определен момент,той дори и да не е жив,си остава съществуващ като информационна/торсионна структура.
-
По мое мнение енергията за разрушаване на един егрегор е многократно по-голяма от енергията за местене от един егрегор на друг. Природата не търпи празно пространство. Същото като с бездомните кучета в София - ако убиеш наличните, отнякъде идват нови.
Напоследък съм на мнение, че е безмислено да се бори човек с вятърни мелници, като може да пренасочи вниманието -своето и на други-към нещо различно. И тогава като намаляват хората, захранващи егрегора с внимание, той гасне от само себе си.
Това, което гледаш, на това даваш енергия, абсолютно е без значение дали гледаш на него с добро око или с кръвясало око с цел да го трепеш.
-
И ако един егрегор няма налична енергия в определен момент,той дори и да не е жив,си остава съществуващ като информационна/торсионна структура.
И аз така мисля. Егрегорът временно "заспива". Някъде четох пример с древните религии и учения, за които никога не е късно да се възродят отново или поне интересът към тях. Достатъчно е някой да "извади" идеята от "прашните папки", да я поизтупа малко и да и придаде съвременно звучене. Егрегорът на фашизма продължава да съществува в неофашистките организации, но никога няма да придобие същите тези размери, в които е властвал на земята, защото и егрегорът на антифашизмът помни. За всяко семе си има точното време и точното място, за да покълне.
-
като може да пренасочи вниманието -своето и на други-към нещо различно. И тогава като намаляват хората, захранващи егрегора с внимание, той гасне от само себе си.
Това, което гледаш, на това даваш енергия, абсолютно е без значение дали гледаш на него с добро око или с кръвясало око с цел да го трепеш.
Права си,това е най-добрият подход,важи за всякакви обекти,които искат да ти изсмучат енергията-дори и за хора.
-
http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php?topic=8913.0;wap2
В англоезичната channeling-литература се говори за “веществото” Лууш, което наподобява етерна субстанция, възникваща от съзнателните процеси, с които човекът възприема Реалността около себе си. Счита се, че човешките възприятия и съзнателни интерпретации на това, към което насочваме вниманието си, са способни да възпроизведат определени остатъчни “вещества”, които ние нарекохме Лууш. Тези “вещества” придобиват самостоятелна плътност и по-нататък с тях се обясняват цели метафизични сектори, като митологичните реалности например, така наречените мафлоци или устойчиви теории, парадигми, с които си служим през епохите и избираме да определяме като “най-важното от живота”. Според тази теория например сега, когато четете този текст, също възпроизвеждате определени настроения, съпреживяване, приемане или отхвърляне, съпричастност или отегчение. Всички тези чувства отделят нещо като светъл прашец от енергийната ви структура, който психологически може да се обясни като насоченост на вашето внимание към определени посоки на мислене, които ви свързват с вярваната от вас Вселена. Матрицата или липсата на Матрица, в зависимост от това накъде сте насочили мислите си. Тези насочени резултати от вашето съзнание, наречени от теорията “Лууш”, са особено ценен субтант на едно по-нататъшно градиране на Реалността. Казахме, това са системите от възгледи, митологии, устойчиви образи, които [ни] обясняват света и дават вдъхновение за по-нататъшното развитие. Определени далекоизточни възгледи съединяват този устойчив субстрат с идеите за Карма, или устойчиво и справедливо еволюционно развитие, което по силата на доктрината можем да проследим до бъдещия му край, все едно, че разсъждаваме за отминала история; разказ от типа на митологията, религията или възпитателната цел на нравоучението. Теорията “Лууш” продължава и нататък, като засяга още метафизични въпроси, свързани с енергоинформационните паразити (мафлоци) и свързаните с това Предразсъдъчни светове. Предразсъдъчни светове тук наричаме един вид устойчиви системи на интерпретация на света, един вид колективни матрици на възприятие-интерпретация, която хората избират и съответно преживяват относително единно, “на стада”. Теорията “Лууш” учи, че това специално метафизично вещество, отделяно от нашето съзнание, може да послужи в изграждането на тези “по-горни светове”, които можем да сравним със “световете” на изкуството, науката, религията, както и медийния образ. Медийният образ е особено актуален днес, когато публичният разказ се тиражира с масови средства за информиране, в особено голям размер. Счита се, че веществото “Лууш” притежава особени свойства, които зависят от настроението ни в момента, когато сме създавали този Лууш. Нашето съзнание може да създава “доброкачествен” Лууш, но също така и по-малко качествен, като например продуцирания по време на раздразнение, страх или физически стрес. Всичките тези чувства от гледна точка на осъзнаването са съвсем илюзорни, но преживяването на временната физическа реалност като “реална”, прави изпитанието на негативните чувства да създаде един особен вид “черен Лууш”, който особено много се харесва на някои недоброжелателно настроени към земляните раси. Става дума за извънземни същества, рептилии, които опитват да въведат драконови порядки от типа на тоталитарните империи или лицемерния разврат в така наречените “демокрации”. Единствените места по Земята, където са останали напълно свободни от това драконовско влияние, днес са около дивите планини и горски райони, където все още “Медийният образ” на масово тиражираната тирада не е завладял мисловното пространство. В останалите урбанистично концентрирани култури хората “сънуват” един масов сън, наречен с гръмкото име “глобална цивилизация”. Да оставим това настрана. Концепцията на теорията “Лууш” е, че създаваното от нас мисловно вещество привлича към нас определен тип същества, намерения и идеи, които от своя страна предизвикват “прожектирането” на по-нататъшния “филм на реалността”, възприеман от всеки от нас по отделно като “истинската реалност”. От тук извеждат някои далекоизточни теории, като признават фалша на видимото и го детронират напълно от стремленията си, естествено преминавайки по този начин към това, което християните, юдеите и мюсулманите могат да определят като Царство небесно. Според конспираторските идеи, които гравитират около теорията “Лууш”, съществуват определен тип съзнания, които “се хранят” с произвеждания от нас Лууш и заради това съзнателно се опитват да ни накарат да го произвеждаме за тях. Това е един вид енергоинформационен паразитизъм, при който един вид човечеството страда от колективна психическа болест, ограничаваща съзнателните ни стремежи само към неща, които ни карат да произвеждаме безмислено голямо количество Лууш. Това са силно непродуктивни откъм еволюционен заряд зони, които бълват Лууш, обилно събиран от нашите паразити и развъждащ ги около градските съсредоточия в огромни количества, сякаш са хлеБарки. Тези животни съсредоточават нашето внимание в точно определени неща, които да въздействат на способностите ни за интерпретация по точно определен начин и този начин да ни накара да “изплюем” още малко Лууш. “Купете си още двойно количество по-вкусен кетчуп и ние ще Ви вземем само още 20 стотинки с Новото Меню на McDonald’s” Говори се, че тези енергоинформационни паразити са придобили организирано съзнание и са изградили за хората един вид “ферми”, концентрационни лагери за размножаване, уголемяване и заколение чрез тъй нареченото робство “Цивилизация”, в което на всеки му се налага във все по-еднообразна степен да се концентрира преди всичко в усвояване на един вид етикет и език, подчиняването на напълно безхарактерен делови живот и урешдане на едно материално стопанисване, свързано с някакъв вид семейно планиране и даване на поколение. Твърде малко място остава за едно цялостно зареждане на себе си с напълно чисто, дълго и ненасилствено развитие, израстване и успокояване на спокойствието от глъчката на живота, сравнимо спокойствие с най-дълбинните медитации на съзерцанието. Изнервеният автотрафик, бързането по график и притеснението за кредит, съчетани с постоянна реклама (Купете още един!), порно-стимулация и отлагане на истинското съвършенство за някой бъдещ момент, който междувременно винаги, когато настъпи, е твърде кратък, се определят като умишлени патила, въведени в ежедневието на хората, за да се принудят те да отделят още и още количества Лууш от своето притеснение, задъхване и изнервяне, вместо да бъдат оставени на спокойствие за съпреживяването на такива възвишени “понятия”, каквито са Радостта, Бистротата и Летенето през приказни пространства. Вместо това витаят чувство на отговорност, предпазливост, безпокойство, трудност в доверието или наказване на отдаденото доверие, насилие, фарс, военно-болестна психоза или твърде скучновати индекси от фондовите борси на новия политически цвят в Дядо-Мартовата вратовръзка. Според теорията ние биваме задържани в обятията на един изкуствен ред, който не е нито необходим за нас, нито приятен, за да произвеждаме повече Лууш от обикновено и за сметка на това изоставаме в своето развитие, заслабваме, убъркваме се и в последна сметка образуваме един по-ниско развит “цивилизационен организъм”, резултатите от което са бедствия, недоимък, война, разврат и драматизъм. Паралелно с това човешкият вид е способен и на много други цивилизационни модели, определяни днес като утопии, романтизми, идеали. Всички реалности, които можем да си представим, са напълно възможни според теорията “Лууш”, която изобразява продуцираното от нас вещество като корелативно на посоките, към които сме съсредоточили вниманието си. Така например, ако един човек се “зариби” от дадена религия, е способен да си предизвика едно истинско обкръжение от ангели и божества; ако друг бъде силно впечатлен от творчеството на определен автор, е способен да реконструира образи от неговото творчество в своята собствена реалност; ако накрая човек повярва в рекламите на CNN, е напълно резонно да се очаква, че той ще започне да “сънува” именно такъв свят, какъвто му указва съответната TелеVизия. Ето защо, според конспиративната теория, е толкова важно кой ще владее медиите, съобщаващи на обществеността кое е “същественото от деня”. В действителност номенклатурата на обществени знаци, с които ние говорим като с думи и съпреживяваме своята реалност, може да бъде и много по-различна от общоустановената. УПРАЖНЕНИЕ: наблюдавайте по някое време внимателно телевизията или някой вестник; какво искат да ви накарат да поставите във вашето внимание? Ето защо е било толкова важно с какви съобщения ще бъде заредена официалната религия, или изкуството, когато в миналото тези дейности са се възприемали като един вид “библейски код” или “висше съглашение” за разпознаване на реалността и може би – нейното модифициране “по волята Божия, която ни е дадено да изпълняваме”. Днес вниманието към тези символни езици е по-фриволно, главно под влиянието на секуларизацията и сериозен анализ на човешката мотивация, намерения и същност продължава да се прави предимно в маркетингови фирми, политически щабове или институти за управление на кризи. Някои конспиративни теории определят занижаването на интереса към философско-идеалистично обяснение на реалността като преднамерен акт на нашите енерго-паразитиращи гравитанти, които се стремят да ни държат откъснати от нашата еволюция и да ни принуждават да им произвеждаме все повече Лууш. Счита се, че най-полезния за тях вид Лууш е произвеждания в състояния на страх, депресия, сексуална възбуда или безмислено угнетяване и отегчение. Произвежданият от нас Лууш в състояния на радост, детска жиненост и чистосърдечно тържество е по-непригоден за паразитиращите същества и те отчаяно се стремят да ни накарат да не изпитваме такива състояния. Те постоянно влизат в главите ни, въздействат на мозъчните ни процеси и се явяват като мисловни образи в съзнанията ни, опитващи се да ни накарат да се раздразним на нещо, да се притесним, да изпитаме страх или сексуално желание. Човекът по този начин се озлобява, загубва сърдечното си отношение към света и престава да обича всички; загубва яснотата на възприятията си, става по-малко мисловно подвижен, придобива рутина и загубва способностите си да се адаптира по градивен за него начин спрямо “прожектирания като Реалност филм”. Човешкият живот става скучен, невротизиран, болезнен, мъчителен и безмислен, подхранван само привидно от усилията за просперитет и постиганите лично-обществени човешки “каузи”. (Шест Шест . Мамо, мамо, имам шестица и по биология, и по математика! Браво, мами!”) По този начин “глобалната цивилизация” формира общество, което е способно да произвежда големи количества стресов Лууш, но не и да постига онези представи за истинско и необвързано съвършенство, които смеем да си представим в най-великолепните романи и в съкровените изповеди на религиозната красота. Еволюцията се забавя, а критериите за нейното постигане се изместват от въображението, под предлога на неговата “непостижимост” и се съсредоточават в колективния сън, представляващ “кошарата на стадото, произвеждащо стресов Лууш”. Освобождаването от предразсъдъчни, натрапчиви и формални обяснения-заместители на реалността, която ни интересува и сме приели да изживеем като свой живот, позволява да поемем истинската отговорност за красивата ни Еволюция.
-
Според вас този егоистичен егрегор дали не е свързва със Сатурн? Или с Уран и Сатурн?
От книгата "Карма и егрегор":
Егоическият егрегор
Онзи, който си казва: "Край, писна ми да мисля за всички, от днес ще живея само за
себе си!" всъщност, без да знае, започва да служи на егоическия егрегор.
Егоическият егрегор има влияние върху всеки човек и неговата отличителна черта е, че за
всекиго той е различен. Функциите му, на първо място, са поддържането на човека като
биологична й социална единица и охрана на неговото самосъзнание. Егоическият егрегор
поддържа у човека усещане за собствена индивидуалност, чувство за собствено "аз". Когато
егоическият егрегор започне да отслабва, у човек намалява усещането за себе си и той
започва да плува по вълните на окръжаващите го ситуации. Способността за съпротива
срещу средата е силно свързана със самосъзнанието. Затова творческите личности почти
винаги са крайни индивидуалисти.
Въпреки че осигурява цялостност и защита на човешката психика от околната среда,
егоическият егрегор винаги е малък, притежава слаба енергетика и е склонен към бърза
кристализация и умъртвяване на формите. Това води до намаляване броя на каналите за
връзка на човек с други егрегори. Физическото съществувание е основа за всяка ево-
люционна дейност. Поради това ролята на егоическия егрегор е важна в системата на
отношения на човека с тънките светове. Онзи егрегор, който изисква интензивно служене,
винаги е принуден да съгласува това служене с егоическия егрегор. А това дава
възможност на егоическия егрегор да узурпира властта и да прекрати почти всички
връзки на човека с други егрегори. Но егоическият егрегор е твърде слаб и притежава
20
малка реализационна власт. Затова кармичните канали за връзка с други егрегори се
отварят, въпреки __________плътната защита на егоическия егрегор. Но това се схваща така, сякаш е
заслуга на егоическия егрегор. И импулсите в защита на трети лица или организации се
схващат от подсъзнанието като защита на собствените интереси.
Отстрани може да изглежда смешно, когато егоистът, подчинявайки се на неосъзнати
импулси, извършва неочаквана алтруистична постъпка. Самият егоист е ошашавен не
по-малко от другите. И на никого не му хрумва, че това е опасен симптом, че и ако не
бъдат взети бързи мерки, неизбежно ще последва катастрофа.
Всеки голям егрегор е по-силен от егоическия. Затова егоическият не може да окаже
особена съпротива. В случай на пряко въздействие той се приспособява или деградира.
Тогава човек или умира, или изпада в летаргия. Той съществува, но подобно на автомат: не
изпитва нито чувства, нито мисли, нито притежава вяра и надежда за нещо.
Но по-често кармическият егрегор постъпва по друг начин. Той създава дупка в
защитното поле на егоическия егрегор и отслабва енергетиката му, докато не успее да го
промени. Такива енергийни изтичания са важни знаци, по които може да се разбере в
каква посока трябва да се разширява същностното съзнание на човека и как да се
променя егоистическият егрегор. И ако тези знаци биват пренебрегвани дълго време, това
неминуемо ще доведе до катастрофални промени в егоическия егрегор. Подобни
енергийни дупки в егоическия егрегор са от различно естество, но най-типични са две:
съдбовната самота и нежеланата любов.
При всеки чувството за самота възниква от време на време. Обикновено то означава,
че даденият човек води твърде активен живот и кармическият егрегор го изключва за
малко, за да може да размисли върху своя живот. Но съвсем друго нещо е съдбовната
самота, която непрекъснато присъствува в дълбоките пластове на психиката, отравяйки
целия човешки живот. Тя представлява забрана на кармическия егрегор за включване на
дадения човек във всякаква групова и семейна дейност. Това е ясен сигнал, че човек не е
готов за такава дейност, защото егоическият егрегор е затворен от собствения си
егоцентризъм.
Друг вариант на енергийна дупка в егоическия егрегор представлява нежеланата
любов, продължаваща години и десетилетия, без признак на взаимност или радост.
Човек силно иска да се освободи от това чувство, но сърцето - кармическият егрегор -
не позволява. И човек, въпреки волята и разума си, се стреми към избрания обект.
Възниква ситуация на лъжлива привързаност, за която предупреждават йогите.
Привързаността е неизбежен спътник на еволюционната работа. Човек се
привързва към егрегора и към неговите проводници - идеи, общество, хора. Но това
става само за време на общата кармична програма. Когато тя бъде завършена,
привързаността изчезва. Ако пък съществува обща кармична програма, но тя не се
изпълнява, възниква лъжлива привързаност. Тя е съпроводена с изтичане на енергия и
за двете страни. Еволюционна работа не се извършва. "Не мога без теб, но не мога и с
теб!" - познато, нали?
Ако читателят е в подобна ситуация и запита: "е, добре де, а какво трябва да
направя?", авторът би му препоръчал да остави трактата настрани и след време да започне
четенето отначало.
- - -
Служенето на егоическия егрегор не трябва да се бърка с егоизма. Ние никога не
успяваме напълно да се справим с егоическия егрегор. Всички занимания, свързани с
външна дейност, неизбежно ни включват в различни егрегори - работа, неформални
групи, семейство и прочее. Егоистът в обикновения смисъл на думата, е онзи, който
получава енергия по канали от различни егрегори, но се стреми да отдава енергия
предимно на егоическия. Той е истински енергиен вампир. Такова поведение води до там,
че егрегорите, които не успяват да го подчинят, затварят каналите си за връзка и
прекратяват енергията си към него. Подобни хора биват изхвърляни от разни неформални
21
групи, а формалните колективи не ги обичат.
Бидейки прогонен от колектива, тоест — отлъчен от съответния егрегор, човек може
да направи опит да промени поведението си. Но може и да продължи по стария начин,
опитвайки се да се присламчи към друг егрегор, за да използва неговата енергетика за
собствени цели. За известно време такава хитрост може и да мине. Но трябва да знаем,
че в даден момент ситуацията непременно ще излезе извън контрол. Защото егрегорите са
различни. Едни действат по-меко, други по-твърдо, но голямата част от тях са много по-
могъщи от егоическия.
Съществува и друг, не толкова наивен начин на поведение. Усещайки слабостта на
егоическия егрегор, човек може да се пробва да се внедри в желания от него егрегор. За
целта използва енергията на други егрегори, на които служи и по чиито канали получава
енергия. Типичен пример са опитите на някои шефове да получат вниманието на
служебно подчинени хубавици.
Такъв подход дава ефект, доколкото е използвана значителна енергия. Но използването на
големи енергийни потоци за лични цели води до увеличаване на хаоса у всички
участващи егрегори. И те, естествено, вземат съответните мерки. Енергийните загуби
неизбежно ще бъдат забелязани и тогава ще последва отговор на съответно енергийно
равнище. Това е като ситуацията на шпионин, работещ едновременно за няколко вражду-
ващи страни. Рано или късно него ще го разкрият и ще го очистят. Вярно, че до тогава той
ще причини на "собствениците" си твърде много бели.
Във всеки човешки живот ролята на егоическия егрегор е много важна. Но тук, за
съжаление, не могат да бъдат дадени някакви общи препоръки. Тази роля за различните
индивиди варира в много широки граници. За едни самата съдба е определила да бъдат
водени от общоприетите норми и да плуват по течението. За други тази роля е само в
избора на течение, а всичко останало е предварително определено, тоест - егоическият
егрегор е твърде слаб. На другия полюс се намират хората, на които кармично им е
определено да създадат мощен егоически егрегор и да се противопоставят на средата
си и на общоприетия морал. Такива хора си създават система на поведение, своя етика и
морал, дори оригинална философия. Всеки опит за приспособяване към средата за тях е
пагубен: нищо не се получава, а собствената реализация закъсва.
Никой не получава способности безплатно. Един получава дадена способност за
сметка на някой друг и затова кармично е задължен да работи за двама. Всяко
нереализиране на способности, тоест неизползване на канал за връзка с даден егрегор
утежнява личната карма. И то независимо дали човекът осъзнава своите способности. Гени-
алният писател е длъжен да пише романи, а не да се занимава с проблеми на домсъвета.
Описанието на егоическия егрегор ще бъде непълно, ако пропуснем една негова
особеност. Всеки, който служи на егоическия егрегор, притежава минимална свободна
воля. Той е роб на своите желания, тоест — на низшите си подсъзнателни програми. За да
преодолее подобно робство, човек трябва да потърси по-възвишени цели и идеали, тоест
- да се включи към голям егрегор. Но в случая свободата на избора е все едно да си
избере пижама на кръгчета или на квадратчета.