Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Мистика => Темата е започната от: lin в Януари 27, 2005, 03:56:54 pm
-
Става дума за състояние, в което изпадам регулярно.
Ето сега слушах Lacrimosa на Моцарт.
Държа да отбележа с достойнство неговото име и творчество! :) Той би бил рожденик на този ден! :)
Понеже това произведение е дълбоко прочувствено и разтърстващо, ме накара да го свържа с някаква емоция и конкретна ситуация.
И в съзнанието ми изникна загубата на мой много скъп човек и буквално преживях всичко, свързано с нея.
Повечето ми такива случки са до такава степен силни и осезателни, че ми се е случвало да се разплача.
Представям си всеки как би реагирал около мен. Представям си как ще се промени животът ми...
И е така все с неприятни неща.
Не знам защо?!?!?
Ако можех и с хубавите, щеше да е безценно!
Друг много чест случай е например когато слизам по стръмни стълби.
За секунди си представям страшно детайлно как се спъвам и падам по тях, къде точно се удрям, каква точно болка изпитвам, как биха ме открили и как бих изглеждала...
много, много са епизодите...
Засега не съм си навличала подобни инциденти с мислите си за тях, но ми е странно и малко стряскащо.
Да не кажете да отида да се прегледам някъде, а? :D :D :D :D :D
-
е, какъв ти преглед :D
това си е способност да се потапяш дълбоко или да се сливаш с някои неща....
и някъде може би съм чела нещо за техника, която провокира точно такива състояния и използването им....
всъщност интересно след такива състояния как се чувстваш или пък дали ти се случва нещо....
-
Можеш ли да ме насочиш за техниката, за която се сещаш?
Каква е целта на подобно целенасочено упражнение?
Очевидно ми е много лесно да се потопя в трагичните и драматични сюжети.
Искам да мога да правя това и с хубавите.
Всъщност през лятото ми се случи и един положителен, който ми даде заряд за месец напред.
Значи то е като да живееш с идеята за нещо, което реално още не съществува /или пък е като мечта, която може да се сбъдне/, но пък представата за него те зарежда с енергия.
Малко ми е сложничко да го обясня.
Това не ти пречи да си стъпил здраво на земята. Това не е илюзия. То е нещо като източник на жизнена енергия.
За после.... нищо не се случва.
Не съм падала по стълби - слава Богу!
А иначе като тонус след подобни преживявания се чувствам по жива и над ежедневните неща. Това е и в 2-та случая - и на неприятни и на приятни емоции.
-
Можеш ли да ме насочиш за техниката, за която се сещаш?
Каква е целта на подобно целенасочено упражнение?
Очевидно ми е много лесно да се потопя в трагичните и драматични сюжети.
Искам да мога да правя това и с хубавите.
Всъщност през лятото ми се случи и един положителен, който ми даде заряд за месец напред.
Значи то е като да живееш с идеята за нещо, което реално още не съществува /или пък е като мечта, която може да се сбъдне/, но пък представата за него те зарежда с енергия.
Малко ми е сложничко да го обясня.
Това не ти пречи да си стъпил здраво на земята. Това не е илюзия. То е нещо като източник на жизнена енергия.
За после.... нищо не се случва.
Не съм падала по стълби - слава Богу!
А иначе като тонус след подобни преживявания се чувствам по жива и над ежедневните неща. Това е и в 2-та случая - и на неприятни и на приятни емоции.
разбирам...
не се сещам къде съм го чела - но ми е познато...
аз не съм изпадала в такива състояния - може би нещо подобно....
ако се сетя от къде ми е познато, ще пиша...
макар че твоя си отговор ще си го намериш сама, след като това ангажира съзнанието ти... - може би потребност от емоционален израз на нещо, на което не намираш разумен или по-точно рационален израз... - но не знаеш кое е то и трябва да откриеш кое е...- може би желанието за интензивни изживявания, а начинът ти на живот не ги предполага....
-
Повечето ми такива случки са до такава степен силни и осезателни, че ми се е случвало да се разплача.
Представям си всеки как би реагирал около мен. Представям си как ще се промени животът ми...
И е така все с неприятни неща.
Не знам защо?!?!?
Ако можех и с хубавите, щеше да е безценно!
Друг много чест случай е например когато слизам по стръмни стълби.
За секунди си представям страшно детайлно как се спъвам и падам по тях, къде точно се удрям, каква точно болка изпитвам, как биха ме открили и как бих изглеждала...
много, много са епизодите...
Засега не съм си навличала подобни инциденти с мислите си за тях, но ми е странно и малко стряскащо.
Да не кажете да отида да се прегледам някъде, а? :D :D :D :D :D
Ne sym sigurna dali e syhtoto ,pri men moje bi e obiknovena trevojnost ,ponqkoga syznanieto mi risuva ujasni kartini ,za moi blizki ,priqteli... :ph34r:
No povecheto podobni systoqniq sa v polojitelna nasoka ,edno zamechtavane... :)
slynce ,dalechi pyteshestviq i dr. takiva .. :)
-
Jeni, концентрирай се в-ху хубавите неща, щом се справяш и с двете крайности! :)
АН, може би има истина в предположението ти...
Но най-често иде реч за смърт, наранявания, инциденти... Надали подсъзнанието ми тайничко желае да изживявам такива неща.
Ще видим.
Може би просто да е свързано с артистичната ми натура. :D :D :D
Отдавна не съм имала изяви в тая насока и сигурно избива по този начин :D :D :D
-
сега се сещам какво ми напомни постинга ти - властните драми, на които се приучаваме и подчиняваме от детството... - сещаш ли се?- чела ли си ги?
-
не съм :(
Къде мога да прочета по въпроса?
Но сега като прочетох думите ти, автоматично в мен изплува спомен от детството ми.
Като малка летувах на село заедно с баба ми.
Като всяко село, жителите му обичайно бяха възрастни хора...
По този случай аз присъствах на поне 3 погребения на хора, които обикновено не познавах, но пък бях свидетел на цялата трагедия...
Но може би не е това.
Аз нямам лошо усещане от тези спомени.
По-скоро още от малка съм се сблъскала със смърта и това ми е помогнало по-късно да я разбера и приема трезво.
-
продължавам да не се сещам, но смисълът беше следния - имаме нужда от енергия - получаваме я от разни източници, включително и от хората...За да я получим от хората "играем" драми - /всички ние, но някои не го осъзнават/ - бяха няколко типа - напр. на "властника", на "горкия аз", на "резервирания", на "взискателния" - това са модели чрез които някога в детството сме получили мощен приток на енергия и сме запомнили "пътя" - сега при необходимост той идва на помощ...
В случая ми прилича на "горкия аз" - така усещайки съжеланието през детството при погребението си получавала енергия - сега при необхомодимост ползваш метода...
Освобождаваме се от драма /ако е необходимо, защото не винаги е необходимо май/ като се връщаме назад в миналото.. Ти направо интуитивно си го направила :)
-
Много интересно!
Ама защо "горкият аз"?
В моите сюжети обикновено страдам аз.
Това е примерът със стълбите.
Такива неща ми минават за секунди пред очите като от ония филм Профайлър ли беше или как?!?, където на психоложката й се явяваха моменти от престъплението :D
Същото е, само че нито се е случило, нито пък после се случва.
Тези секундни епизоди са нещо съвсем различно от описаното за въздействието на Lacrimosa.
Там вече иде реч за огромен приток на такава емоция, която придава автентичност на всичко :ph34r: :ph34r:
Или пък всичко си го представям толкова истинко, че следва голям приток на емоция :D :D :D
Хи-хи! ;)
:D
-
нещо "отключва" представите, а представите - емоциите....
но кое у нас дава такъв силен тласък на емоциите... - носим ги явно и те се явяват в определени моменти....
а имаме тъга по загубен близък човек или пък страх от падане....- кое е общото?
-
Общото са инцидентите, болката, смърта...
Няма лошо!
По-добре емоции, отколкото скука.
Сега се сещам нещо по въпроса за смърта, което скоро обсъждах с брат ми.
Траките, са плачели, когато се ражда дете и се радвали, когато човек си е отишъл от този свят.
Причината - смятали са, че истинският живот е в отвъдното.
Освен това са убивали хората, които са смятали за най-добри /по какви критерии и как са го преценяли това?!?!? - сигурно има някъде писано по въпроса/, защото не са заслужавали да се мъчат в земния живот.
Много любопитни неща...
-
Лин,
Сега прочетох постингите ти по тази тема и трябва да кажа, че и аз имам подобни усещания. Понякога си представям някаква ситуация - точно като теб, че падам например и ми се случва някаква драма. Представям си болката, представям си и хората, които са ми близки и изстрадват случката. Много е живо и истинско. И аз дори понякога се разплаквам или нещо такова.
Скоро гледах "Криминалисти" по Discovery и там даваха някакъв случай за сериен убиец и изнасилвач, който хванал една от жертвите си и я държал 24 часа вкъщи, удрял я и я изнасилвал. Интересното е, че тя го е надхитрила и оцеляла и благодарение на нейните показания са го хванали.
Та това така ме потресе - от една страна цялата болка, която е изживяла, и от друга - факта, че е имала сили след това да прояви изобретателност и наблюдателност. Замислих се дали аз бих могла да бъда борбена след такова преживяване, защото ми се струва, че такъв тип изпитания сломяват съпротивителните сили поне за известно време. И като си легнах сякаш изведнъж изпитах някакви части от подобна ситуация. Беше някакво състояние на полу сън, но не сънувах, а си го представях. Сякаш исках да го изживея, така че, ако ми се случи наистина, да знам какво е и да не е толкова страшно. Това разбира се в този момент не съм го осъзнавала - предполагам, че е било подсъзнателна нагласа.
Обикновено след такива усещания изводът е положителен - много съм щастлива, че не ми се е случило наистина и още повече се радвам на това, което имам и на всичко добро наоколо.
-
Аййй, адаш! ;)
Гледах я точно тази серия! :D :D :D
Друго, което много често гледам са филмчетата за много редки заболявания.
Последното беше за болеста Прогерия - това е ДНК дефект по рождение, поради който клетките в организма ни се делят твърде ускорено и започваме да остаряваме много рано.
Фактически на 13 год. детето вече изглежда като 70 годишен човек.
Обичайно болните не оцеляват повече от тази възраст :( :( :(
Та гледайки такива филми, изливам цялата си състрадателност и много често си поплаквам. Това ми действа отпускащо и започвам да не се ядосвам толкова при проблеми от ежедневието.
След този филм проверих официалните сайтове на фондации и други организации, занимаващи се с такива случаи. За жалост не мога да се включа в нито една от тях.
А в България всички търсят предимно финансова подкрепа.
Не съм чула за организации, които да набират доброволци за помощ.
Доброволци, които например да се занимават с деца-сираци или да вършат неща, за които не се иска някакво образование, а просто човечност.
Ето това май ни е нужно на нас.
И мисля, че твърдо стигнах до този извод.
Аз имам нужда да проектирам реално в-ху някого това състрадание и грижа.
Реално нямам къде да удовлетворявам тази си необходимост и затова се стига до подобни преживявания, за които и ти си писала.
И това не е като да се грижиш за цветята в кухнята или за работата в офиса...
Съвсем различно е!
Какво мислиш?
-
Здравей Лин,
И аз съм гледала серията за тази болест! Беше много тъжно и трогателно! :ph34r: Много въздействащо!
Обаче сякаш моите такива усещания и преживявания не са подхранвани от необходимостта да отдавам грижи и състрадание, ако правилно те разбирам. Някак по-лично е. Но днес пак го преживях и беше много страшно. След това отново бях много щастлива, че съм жива и здрава и изпитах прилив на енергия! За мен очевидно тези усещания са свързани предимно с едно постоянно напомняне да оценявам щастието си и въобще да го приемам като такова. Сигурно има и още нещо, но засега не го откривам.
Струва ми се много полезно това, което ти откриваш за себе си - от една страна резултатът би могъл да бъде положителен за другите, а от там естествено и за теб. Нещо като балсам за изстрадали души. :D
-
Привет Lina!
Хубаво е, че си стигнала до такъв извод за себе си.
И е наистина хубаво да оценяваме онова, което имаме и да виждаме колко много всъщност сме получили даром - естествени неща, за които другите се борят цял живот!
Ама мен това не ме прави по-щастлива.
Може би грешката е в мен - не знам!
Прави ме благодарна, че имам онова, което имам.
Кара ме да съм по-внимателна и отговорна към собствения ми живот, за да не прахосвам подареното ми.
Но определено не ме прави по-щастлива.
Не е възможно чуждото нещастие да извика щастие, та било то и за себе си.
-
Лин,
Аз имах предвид, че моите преживявания т.е. усещанията ми, че изстрадвам някакво нещастие и дори си го представям в детайли сякаш наистина ми се случва, ме кара, когато свърши усещането, да съм доволна, че не се е случило наистина. Не бих си помислила дори, да си предизвиквам щастие от чуждото нещастие!
-
Да де! :)
За едно и също говорим - да преживяваш нещо, като че ли се е случило наистина.
Аз явно не съм те разбрала - sorry! ;)
-
Друг много чест случай е например когато слизам по стръмни стълби.
За секунди си представям страшно детайлно как се спъвам и падам по тях, къде точно се удрям, каква точно болка изпитвам,
много, много са епизодите...
Засега не съм си навличала подобни инциденти с мислите си за тях, но ми е странно и малко стряскащо.
Да не кажете да отида да се прегледам някъде, а? :D :D :D :D :D
Аз не си го представям-сънувам го винаги,когато ме тревожи нещо.Падам надолу с главата от високата тераса на къщата,в която живеех като дете...В детайли и до болка познат един и същи сън...винаги се случва!Досега все се събуждам навреме...Интересното е,че след това съм живяла по високите етажи на многоетажни блокове и никога детайлите не се промениха по някакъв начин.Този сън ме спохожда като предупреждение за нещо неприятно и аз волю-неволю съм подготвена за развитие,което не ми е по вкуса-независимо дали е конфликт някакъв в ежедневието или инцидент,или пък не дай боже нещо още по-сериозно...
-
Привет nel_a!
А може би твоите сънища са спомен за предишни опитности.
Има описани много такива случаи, когато човек е загинал при подобни обстоятелства и в последствие това се проявява като страх, фобия или като сънища в настоящия живот.
За това обикновено помага регресивната терапия или медитацията.
Би ли могло да е това, как мислиш?
-
Привет nel_a!
А може би твоите сънища са спомен за предишни опитности.
Има описани много такива случаи, когато човек е загинал при подобни обстоятелства и в последствие това се проявява като страх, фобия или като сънища в настоящия живот.
За това обикновено помага регресивната терапия или медитацията.
Би ли могло да е това, как мислиш?
Здравей,lin...Никога не съм мислила за сънищата си от тази гледна точка!Това е нещо,което много ме вълнува,лошото е че не зная много по темата.Откъде бих могла да си набавя допълнителна информация? :)
-
Горното е от мен :D :D :D
-
Друг много чест случай е например когато слизам по стръмни стълби.
За секунди си представям страшно детайлно как се спъвам и падам по тях, къде точно се удрям, каква точно болка изпитвам, как биха ме открили и как бих изглеждала...
много, много са епизодите...
Засега не съм си навличала подобни инциденти с мислите си за тях, но ми е странно и малко стряскащо.
Да не кажете да отида да се прегледам някъде, а? :D :D :D :D :D
Не е стряскащо и да се прегледаш файда няма да има. :D
Пък и няма начин да се преодолее според мен. Това е свъзано с някакви енергийни процеси. Именно тия процеси карат разума да се чувства заплашен и изниква представата че се нараняваш.
Не е много лесно за обяснение но да кажем че на разума му е лесно да те предпазва от опасни неща които са достъпни от нормалните възприятия на човека (зрение, слух..и т.н.) В случая с енергийната намеса обаче разума няма как да реагира освен да ти прожектира някаква картина при която се нараняваш. Той толкова си може - с ежедневните неща се справя, но с абстрактните се оплита в собствените си интерпретации.
B)
-
Г-н Jinom,
ако прочета още 2-3 пъти написаното може би ще го схвана съвсем :D :D :D
Това е камък в моята си градина. :D ;)
Добре, енергийни процеси значи.
Имате ли някакво предположение за причината, поради която се радвам на тези процеси?
Те са рядкост общо взето.
-
Здравей,lin...Никога не съм мислила за сънищата си от тази гледна точка!Това е нещо,което много ме вълнува,лошото е че не зная много по темата.Откъде бих могла да си набавя допълнителна информация? :)
Привет nel_a! :)
Тук, ако поразровиш из старите теми, има писано по въпроса.
Слагам и 1 линк, да си изтеглиш книгата, която преди доста години успя да ми повлияе така, че тази тема да стане мой постоянен сериозен интерес занапред.
Аторът е Брайън Уейс.
Заглавието "Вестители от отвъдното" (http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=200&langID=0)
Чете се много бързо, така че чакам да споделиш мнението си! :)
-
Виж и тази под нея - "Лечители през времето".
Май тя беша 2-та част на "Вестители от отвъдното".
-
Добре, енергийни процеси значи.
Имате ли някакво предположение за причината, поради която се радвам на тези процеси?
Те са рядкост общо взето.
О, не нам дали енергийните процеси са рядкост. Понякога са трудно забележими.
Специално в твоя случай ми се стори доста подозрително желанието ти да сънуваш контролирано.
Когато има енергийни намеси се появяват разни такива желания но не искам да навлизам в по-големи подробности за да не стане твърде мрачно и злокобно. :ph34r: :D
-
Уважаеми г-н Jinom,
говори Франкенщайн /някакви такива усещания ме обзеха
след последния Ви постинг/
Шегичка! :D ;)
Защо да е подозрително да се занимаваш с осъзнато сънуване?
Всичко зависи от крайната цел.
Признавам, че познавам едно момче, което е много навътре в темата и е доста странно.
Но пък е добра душа. :)
Знам, че чрез техниката на осъзнатото сънуване може да се злоупотреби, но съм далече-далече от подобни хрумвания.
Мисля си също, че е далеч по-забано да не знаеш какво точно ще сънуваш всяка вечер.
Когато има енергийни намеси...
Това значи ли, че предполагате, че някой ми влияе на енергийно ниво?!
-
Когато има енергийни намеси...
Това значи ли, че предполагате, че някой ми влияе на енергийно ниво?!
Няма нищо чудно ако ти влияе. Човешките същества са доста податливи на такива влияния. Дори някои мъдри хора казват че човешките същества нямат собствена воля с което аз съм съгласен напълно.
-
Дори някои мъдри хора казват че човешките същества нямат собствена воля с което аз съм съгласен напълно.
Здравейте г-н jinom,
шокирана съм :blink: не за друго, а защото казвате "съгласен напълно"... може и така да е...
но защо тогава, според вас, им е дадено на човешките същества да си мислят, че имат известна свобода на волята...и защо им е дадено да усещат що е то съвест :rolleyes: ...
(... а дали г-н jinom, не ни пързаля първоаприлски...) :D
-
Аз съм абсолютно убедена, че енергията е огромна сила, но ние човеците изобщо не я владеем.
И ако имаме някакви проблясъци /т.е. напредък/, то те или са случайни, или са незначителни.
Покрай последните събития напоследък си мислех нещо...
Имам предвид смърта на Папа Йоан Павел II.
Милиони хора се молиха за него и това е генерирало огромна енергия, насочена към него.
Но, да - като му е писано на човека да си отиде от тоя свят, надали е щяло да стане чудо... :( :( :ph34r:
-
шокирана съм :blink: не за друго, а защото казвате "съгласен напълно"... може и така да е...
но защо тогава, според вас, им е дадено на човешките същества да си мислят, че имат известна свобода на волята...и защо им е дадено да усещат що е то съвест :rolleyes: ...
От какво си шокирана? Никой не избира своето раждане и своето умиране. От къде ще се пръкне тая свободна воля точно в тоя кратък промеждутък между живота и смъртта. Няма логика. B)
Отделен е въпроса какво ни се иска на нас.
Практиката показва че най-ефикасния начин да засегнеш някой е да го лишиш от илюзиите му.
-
От какво си шокирана? Никой не избира своето раждане и своето умиране. От къде ще се пръкне тая свободна воля точно в тоя кратък промеждутък между живота и смъртта. Няма логика. B)
Отделен е въпроса какво ни се иска на нас.
Практиката показва че най-ефикасния начин да засегнеш някой е да го лишиш от илюзиите му.
добре, да приемем че нямаме свободна воля...
но защо мога да се питам "за какво съм тук"...и защо мога и да не се питам "за какво съм тук"
не е ли например изборът ми между "да се питам..." и "да не се питам..." израз на свободната ми воля...
за какво сме нужни (на това над нас, което знае) ако сме просто био-роботи, все ми се струва, че на това над нас, което знае ще му е по-интересно да ни изучава какво правим, като ни даде и някаква свободна воля...с цел например за да участваме активно, а не пасивно, в разнообразяване на разнообразието
:lol:
-
добре, да приемем че нямаме свободна воля...
но защо мога да се питам "за какво съм тук"...и защо мога и да не се питам "за какво съм тук"
Ти не можеш да избираш да се питаш или да не се питаш- нали това ти обяснявам. :D
Твоето отношение към нещата е породено от фактори които никога не зависят от теб.
-
Твоето отношение към нещата е породено от фактори които никога не зависят от теб.
ами излиза, че и двамата сме прави :D
ако аз мисля, че имаме свободна воля, а вие мислите, че ние нямаме свободна воля, и понеже и двете противоположни отношения са породени от фактори, които не зависят от нас, то тези отношения просто могат да си съществуват едновременно в мирно съвместно съществуване в осъществяване на зададени извън нас единство и борба на противоположностите :lol:
:rolleyes:
-
Практиката показва че най-ефикасния начин да засегнеш някой е да го лишиш от илюзиите му.
размишлявах върху това :rolleyes:
и ми дойде наум да го обърна така:
Практиката показва че най-ефикасния начин да лишиш някого от илюзиите му е да го засегнеш.
благодаря за което на когото трябва :D
-
Практиката показва че най-ефикасния начин да засегнеш някой е да го лишиш от илюзиите му.
размишлявах върху това :rolleyes:
и ми дойде наум да го обърна така:
Практиката показва че най-ефикасния начин да лишиш някого от илюзиите му е да го засегнеш.
благодаря за което на когото трябва :D
покрай филосовските ти търсения ми идва на ум една поговорка, подходяща за Сатурн :)
"Който знае да чака, всичко на време му идва"
-
Практиката показва че най-ефикасния начин да лишиш някого от илюзиите му е да го засегнеш.
Прекалено самонадеяно звучи. Моя вариант повече ми харесва. Нямам предвид че непременно АЗ ще лишавам някой от илюзии. Просто живота доказва твърдението, че човек се чувства щастлив единствено в илюзиите си и тогава му поникват така наречените "криле". :D
Това всъщност е проклятие, но за "окрилените" си е чисто щастие. Също както при наркоманите. За тях си е щастие, но за страничния наблюдател е отвратително самоубийство.
А не е ли самоубийство да загубиш цял един живот в илюзии? Според мен - твърдо да.
B)
-
А не е ли самоубийство да загубиш цял един живот в илюзии? Според мен - твърдо да.
B)
Съгласна.
Но дори лишена от илюзията да разбера отговорите на всичките си въпроси "Защо...", ще си питам...и ще си отговарям.
Тия дни си формулирах един отговор, може и да е илюзорен, но ми изглежда приемливо обясняващ нещо си... ще се хвана за този отговор (до следващия, ако се яви такъв да го обори), защото в света на материята все на нещо трябва да се стои... <_<
-
"Който знае да чака, всичко на време му идва"
да се науча да чакам ;), това ще да е един от лайтмотивите - при толкова много Сатурн-асистенти - самия Сатурн, Слънце, Асцедент, Юпитер и Меркурий все в знака на Сатурн... и какъв ли бяс нявгашен имат да укротяват вкупом в опозе на марсчето ми в някакъв си рак :lol:
но ми мина времето за това-онова...
извод - не се ли научиш да чакаш на време, всичко на време ще ти дойде, но в друго пространство-време...
и пак отначало...
:D какво друго освен философски да се надсмея на себе си :D
-
при толкова много Сатурн-асистенти - самия Сатурн, Слънце, Асцедент, Юпитер и Меркурий все в знака на Сатурн... и какъв ли бяс нявгашен имат да укротяват вкупом в опозе на марсчето ми в някакъв си рак :lol:
:blink: чета напоследък тук там за Юнона, рекох да видя имам ли и аз такова чудо и къде ми е :blink:
и какво гледам - Юноната ми и тя (или е той :huh: ) козирожка моля ви се, и тя във фронта срещу крехкото ми марсче...що ли ще рече пък това...отгоре на всичко...и точно сега опозиционирана от транзита на сатурн в седми :unsure:
-
при толкова много Сатурн-асистенти - самия Сатурн, Слънце, Асцедент, Юпитер и Меркурий все в знака на Сатурн... и какъв ли бяс нявгашен имат да укротяват вкупом в опозе на марсчето ми в някакъв си рак :lol:
:blink: чета напоследък тук там за Юнона, рекох да видя имам ли и аз такова чудо и къде ми е :blink:
и какво гледам - Юноната ми и тя (или е той :huh: ) козирожка моля ви се, и тя във фронта срещу крехкото ми марсче...що ли ще рече пък това...отгоре на всичко...и точно сега опозиционирана от транзита на сатурн в седми :unsure:
те много планети срещу крехкото ти Марсче :)
и звучи тоя Сатурн сега при теб, звучи така, че направо няма какво да изправим срещу него :) - ето ти една поговорка като за Юпитер: "На добър син наследство не му трябва, на лош - съвсем." - в смисъл че с каквото разполагаме, него и използваме :) - който го може, го може :)
-
направо няма какво да изправим срещу него :)
и в пряк и в преносен смисъл - няма :lol:
това нещо в мене, дето може да се отдръпва и да гледа баталията отстрани, наблюдава с интерес как ще се развие мача Сатурн срещу Сатурнианци...
пък после ще си гледка следващия кръг от първенствата по седми дом, ха-ха ако има там кой с кого да играе :D
но ако се върна пак на темата за свободната воля и има ли я, или я няма - едно е сигурно, скука няма :D
-
направо няма какво да изправим срещу него :)
и в пряк и в преносен смисъл - няма :lol:
това нещо в мене, дето може да се отдръпва и да гледа баталията отстрани, наблюдава с интерес как ще се развие мача Сатурн срещу Сатурнианци...
пък после ще си гледка следващия кръг от първенствата по седми дом, ха-ха ако има там кой с кого да играе :D
но ако се върна пак на темата за свободната воля и има ли я, или я няма - едно е сигурно, скука няма :D
тук звучиш едновременно войнствено и миролюбиво :D
ето една фраза като за Марс:" Най-добрият войн е тоя, който може да превръща враговете в приятели" :D
-
една фраза като за Марс:" Най-добрият войн е тоя, който може да превръща враговете в приятели" :D
още:
"И сам воинът е воин", енергията му поиска ли да се срещне с енергия - и когато е сам срещу другите, и когато е сам срещу себе си :D
-
и сам срещу себе си и сам срещу другите :D
за да стане "срещу" трябва да решим, че се включваме в конфликта :D
-
за да стане "срещу" трябва да решим, че се включваме в конфликта :D
и още:
Вместо конфликт бих казала взаимообмен (може да е конфликтен, а може и да не е, а може да е ту такъв ту онакъв :D )...
За взаимообмен ще са нужни поне две същности...или ще са други отвън, или ще са някакви в себе си...
Да решим дали се включваме - е, сега пак опряхме до въпроса има ли/няма ли свободна воля...май щем не щем - включваме се :D ... иначе замръзваме в непродуктивна кристализация, и значи - не ставаме за воини :lol:
-
:D свободната воля и избор срещу предопределеността и закономерността - взаимното им обуславяне и от там парадокса - подчинението на закона е свобода - свободата да кажеш:"да бъде твоята воля, а не моята" :D