Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Съновник => Темата е започната от: Lillie в Февруари 23, 2010, 12:35:50 pm
-
Постоянно сънувам как си стягам багажа и се приготвям да отпътувам нанякъде, в незнайна за мен посока. Този сън се повтаря в продължение на месеци при мен... Какво ли може да означава? Щъ съ мре ли? ;D
Да уточня, че в съня често се случва да закъснея и да изтърва автобуса. Търся едно място, но след като успявам да стигна до него, заварвам руини, сякаш са минали стотици години... Всичко изглежда променено, разрушено.
-
Промяна, може и професионална.
Нужда от поемане на нова посока.
-
Според мен искаш да отидеш на някое образно казано място, където ще намериш спокойствие и пристан, обаче не можеш да хванеш графика и точното "превозно средство" за там и не си сигурна дали тази дестинация ще ти донесе това което търсиш, защото се е случвало да пристигаш на места, които не ти допадат ...
Нали след Кету следва Венера - попътния вятър е на един полъх разстояние :P :blink:
-
Какво ли може да означава? Щъ съ мре ли? ;D
Изгубването на посоката е също толкова лошо нещо.
Обикновено загубата на посока е свързано с взимането на погрешни решения, особено от решения взети заради страх или несигурност.
-
Наистина съм на кръстопът, не знам какво да правя...
Но сякаш вътрешният глас тихо, но натрапчиво ми казва да не го правя. Онова дето си мисля... Чувам го, когато спра да мисля, да претеглям всички "за" и "против", когато успея поне за миг да спра вътрешния диалог...
-
И аз тази нощ сънувах, че заминавам :unsure: :unsure: :unsure:
Тръгвам с родителти си без багаж/майка ми е покойник/ . Сменяме автобуси, пристигаме на гарата. Аз осъзнавам, че нямаме багаж - не ми и трябва, но се сещам,че ще им трябват лекарства за кръвното и търся аптека, за да купя. След като ги купих си помислих, че сега можем да тръгваме. Боже, тия болести така са ми са се внедрили в подсъзнанието :'(
-
от месеци съм в чужбина ( в бг не седя), аерогари предимно, билети, други градове- много обичам да пътувам и за мен сънуването на чужбина е приятно - означава промяна
-
от месеци съм в чужбина ( в бг не седя), аерогари предимно, билети, други градове- много обичам да пътувам и за мен сънуването на чужбина е приятно - означава промяна
:08:
-
и ти ли си пътешественик в сънна страна?
-
Когато и ако ми се отдаде съм щастлива :rolleyes:
-
Аз също често сънувам сънища свързани с пътуване. Влакове, автобуси, метра, все търча, все търся някакво място, а се оказвам на друго или на мястото където трябва да ида, но то изглежда съвсем различно. Или забрявам багаж, или си губя парите. Или тръгвам уж с някого, пък накрая се оказвам сама...все ей такива. Предполагам, че е свързано с липса на цел и посока в живота. Че все още се лутам в търсене...ама на какво ? Обикновено се случва след някакъв кризисен период в живота ми, където съм затворила вратите след себе си, изгорила съм мостовете назад, а се оказва, че не съм го направила докрай...Ей такива ми ти работи...Един вид Лили, липсва ти мотив, за да вървиш напред, а сънищата проектират търсенете му....
-
Влакове, автобуси, метра, все търча, все търся някакво място, а се оказвам на друго или на мястото където трябва да ида, но то изглежда съвсем различно. Или забрявам багаж, или си губя парите. Или тръгвам уж с някого, пък накрая се оказвам сама...все ей такива.
Да, същият сън се повтаря и при мен през последните две-три години, а напоследък става все по-натрапчив.
-
Аз също често сънувам сънища свързани с пътуване. Влакове, автобуси, метра, все търча, все търся някакво място, а се оказвам на друго или на мястото където трябва да ида, но то изглежда съвсем различно. Или забрявам багаж, или си губя парите. Или тръгвам уж с някого, пък накрая се оказвам сама...все ей такива. Предполагам, че е свързано с липса на цел и посока в живота. Че все още се лутам в търсене...ама на какво ? Обикновено се случва след някакъв кризисен период в живота ми, където съм затворила вратите след себе си, изгорила съм мостовете назад, а се оказва, че не съм го направила докрай...Ей такива ми ти работи...Един вид Лили, липсва ти мотив, за да вървиш напред, а сънищата проектират търсенете му....
В твоя случай сънищата ти много точно отразяват живота ти.
-
Да уточня, че в съня често се случва да закъснея и да изтърва автобуса. Търся едно място, но след като успявам да стигна до него, заварвам руини, сякаш са минали стотици години... Всичко изглежда променено, разрушено.
Ще вземеш грешно решение или няма да стане това, което в последно време планираш.
А може и да е страх от провал.
-
Странно, но сънят продължава да се повтаря.
Напоследък сънувам как идва покойната ми майка и казва да си приготвяме багажа занякъде... Снощи пак я сънувах, но така и не успях да отпътувам, тя си отиде.
-
Странно, но сънят продължава да се повтаря.
Напоследък сънувам как идва покойната ми майка и казва да си приготвяме багажа занякъде... Снощи пак я сънувах, но така и не успях да отпътувам, тя си отиде.
Лили, на всички ни предстои пътуване... към 4то измерение... ;) майка ти просто те предупреждава - нищо повече според мен :rolleyes:
-
Странно, но сънят продължава да се повтаря.
Напоследък сънувам как идва покойната ми майка и казва да си приготвяме багажа занякъде... Снощи пак я сънувах, но така и не успях да отпътувам, тя си отиде.
Няма да я последваш скоро, щом не си тръгнала с нея.
-
Странно, но сънят продължава да се повтаря.
Напоследък сънувам как идва покойната ми майка и казва да си приготвяме багажа занякъде... Снощи пак я сънувах, но така и не успях да отпътувам, тя си отиде.
Ежедневието ти се е определяло преди от нея (предполагам, щом е била болна) и сега все още неможеш сама да диктуваш ритъма си.
Не си приела все още "свободата" си.
-
Напоследък сънувам как идва покойната ми майка и казва да си приготвяме багажа занякъде...
Лили, ти каза, че не си успяла да се сбогуваш с нея. Аз тълкувам тези сънища като желание отново да прекарате време заедно.
-
Тя също не успя да се сбогува. Тази нощ сънувах, че двете сме в старото ни жилище. Аз живея там, а тя се завръща от друго място, много отчаяна и разстроена. В съня си бързах да излизам или да тръгвам на работа, не зная... А тя плачеше и ме молеше да остана да си говорим, питаше ме кога ще се върна. Изглеждаше много самотна.
Интересното е, че точно вчера или онзи ден си мислех защо не усещам духа й да идва, дори си мислех, че може да посещава друг човек, когото навремето много обичаше и на чийто рожден ден се случи погребението й. Често ги сънувам заедно. Обаче снощи сънувах, че се връща от него, след като той я изоставя. Плачеше и се страхуваше да остане сама в апартамента. По едно време се появи друг човек от живота й, когото някога нарани. Изглеждаше, че като че ли се завръща. Но после изчезна, защото животът му отдавна вече протича по друг начин. А днес тя щеше да има рожден ден. Вероятно душата й още не може да намери покой, затова ми се изпращат такива сънища.
-
Предполагам, че съм писала някъде за този сън. В момента си спомням само фрагмент. Та пак на път...някакъв прашен влак пред няква прашна гара ама в нивята. Народ пълно, бутаница, блъсканица, а аз не мога да се докопам до майка, която вече е успяла да се качи. Със сетни сили, успях да догоня влака, газейки през тела, скачайки през тях...и в един момент се оказвам до майка ми. Но вече не е влак, а някво друго време, все едно някъв филм от 60-те - а тя млада дама със синя възкъса рокличка. Толкова много се смутих, не знаех как да реагирам. Майка ми беше абсолютна моралистка. Само я погледнах като много стара приятелка с разбиране, че това е нейния живот, а тя беше съвсем невъзмутима. Сякаш това е нормалното й състояние...
-
Снощи пак сънувах филми разни и майка си. Бяхме някъде цяла тумба от хора - познати и непознати. Но всичко гореше, черни мрежи от дим ни обгръщаха отвсякъде и трябваше да се направи нещо, за да не се задушим. Някаква жена с много буйна черна коса - направи нещо с нея, фантастика ....та се получи като черна мрежа по която тръгнахме да драпаме и изведнъж всичко се покри с огромни талази вода, хората потънаха заедно с тази мрежда от дим и коса, аз също, усещах че трябва да изплувам. Появих се над водата и тръгнах да плувам с всички сили, само усещах как закачам разни тела, но на повърхността на водата нямаше никой. Успокоих се че ще успеят като мен да изплуват. Както беше буйно море, изведнъж се превърна в нещо като река, не можех да плувам към брега, защото течението беше много силно, оставих се да ме влачи и на една улица с жив плет успях да се закача. След мен още някой и така няколко от хората успяха да се закачат за мен...Водите изведнъж спаднаха и видях майка си - по нещо като улей в реката се плъзгаше към мен с голяма скорост, беше ранена в ръката. Успях и нея да хвана...Внезапно реката, всичко изчезна и ние няколкото жени се оказахме засипани с преспи сняг и леден студ. От някъде се появи нещо като джип-трактор и падна нещо като парче питка на земята. В първия момент ни стана гадно, как този мъж който си мислехме че е дошъл на помощ се отнася така. А човека се извини, че ръцете му са премръзнали, но хлябът който държи още е топъл и да си вземем. Пак рязко картината се смени с пролетна и в далечината видяхме върволицата от хората, която си мислехме че е изчезнала. Там беше и моят син, но като мъничък на 3-4 годинки. А спасителят, трактористът ни посочи планината и рече: Еееей, толкова много търсачи, бури, ветрове, потопи, не успяха да извадят наяве делвата с жълтици, която онази жена /говореше за чинка ми/ е заровила там в планината...
Та във връзка с този сън си мисля, напоследък все повече хора сънуват разни катаклизми, бедствия и т.н. явно сме свързани всички човеци по земята с някакво общо съзнание. Но не сме достигнали мига, в който да разберем това и по този начин да си помагаме - дори от разстояние, като контролираме със съзнанието си света около нас.....