Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Мистика => Темата е започната от: Вещичка в Март 30, 2011, 05:42:21 pm
-
нека тук се споделят всички такива преживявания и да ги събираме на едно място. предполагам, че доста хора биха се включили :blink:
-
леле мале, уж всички ги имахте па ся никой нищо не казва ;D
нека аз съм първа тогава:
преди две-три вечери си легнах да спя рано. децата гледаха тв до късно. по едно време, накъмто 12 часа се събудих, защото 1 тв трещеше силно и кучката ми скочи отгоре. седнах в леглото да го преместя зверчето да не е отгоре ми че ми тежи и като погледнах към тавана /на него съм нарисувала Слънчевата система/ и видях с физическото си зрение една пеперуда - черна на светлосини точки да лети около Земята в посока обратна на часовниковата стрелка. зяпах като онемяла. и до ден днешен не мога да си обясня този знак :unsure:
-
интересно е това дето го пишеш ;) ама мен никой не ме е обучавал. просто това са умения, които си ги придобиваш автоматично след определени вибрации, които достигаш - поне така пише у дебелите книжки ;D ;D ;D
иначе това са нормални възможности на човешкият мозък. всички останали 95%, които човек не използва крият невероятни умения и е хубаво да си ги припомни човек...
нали така се разхождам из нашата слънчева система и виждам туй и онуй... така видях и Черният Принц. интересното тогава беше, че като им цъфнах откъм тавана в някакво помещение с пултове, те веднага ме видяха. казах им Намасте с ръце пред гърдите и те се усмихнаха... туй беше и си изфирясах. отидох, видях и се върнах - точно като любопитно дете-идиотче :rolf:
обаче сега се сетих друго. що не направим един опит: в точно определен ден и час, всички които имат желание да се опитаме да отидем някъде с ума си и после да напишем тук какво сме видяли ;) мисля си, че ще е забавно :P
-
и Арктуре, що не споделиш нещо интересно от хайманосването си а :P
-
ми знам, ама вече много отдавна летачите не ме смущават. надживях ги ;D ;D ;D
-
:blink:
-
Уникална тема! Карате ме да се замислям за първи път дали не ми се е случвало да странствам и аз като вас, но не знам, не мога да преценя :(
-
През повечето време "пътувам" напред в живота си. Виждам определени моменти от него, които са изключително важни за душата ми. От известно време имам възможност и да накарам волево съзнанието ми да проследява определени събития, как ще се развият. Често в сънищата си отскачам на точно определени места, където никога не съм била в живота си. В такива моменти не мога да се разпозная, защото собственият ми образ, който е там, няма нищо общо с мен. Усещането е от две перспективи- на участник и на наблюдаващ.
ПРИВЕТ, Реприс!
От написаното подразбирам, че се свързваш с твоите паралелни Азо-ве може би?
И на мен ми е се случвало в някои от астралните пътувания да бъда просто наблюдател, в повечето случаи душата ми изпада в паника по време на сън, тъй като не осъзнавам, че в това астрално пътешествие ролята ми е на наблюдател само, ние сме свикнали в сънищата си да бъдем участници и е доста стресиращо в началото, защото си като невидим, и често точно в тези астрални видения получаваш важна информация, било за теб, било за друг човек, в смисъл, че можеш да присъстваш сред съвсем различни и непознати личности, като за сънуващия е изключително непонятно понякога защо е попаднал на това място.
-
:blink:
-
мисля, че мястото на това видео е тук:
Ангел прибира Душата на умиращо детенце! http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-692852
-
Също като листо от японска череша, се оставих вятарът да ме понесе из въздуха. Отдавна не се бях чувствала толкова щастлива и спокойна.
"Японска череша"- вълшебна думичка. Обожавам японските градини и лиричското ти отклонение просто ме възнесе.
Толкова много реалности, толкова много паралелни светове, толкова много вселени, а ние сме оковани в едно тук и сега. Като прелетни птици, отиваме и се връщаме, дава ни се толкова колкото да надзърнем от другата страна, сякаш сме детето, което наднича през ключалката. Понякога просто ми се иска да седна върху Сатурновите пръстени и да си полюшквам краката небрежно в космическия океан.
-
Някъде от около 13-14 годишен правя периодични опити за ОИТ (опитности извън тялото). Тогава, когато се запалих четох една статия за подобни преживявания и докато я четях имах чувството, че си припомням нещо. Няма да го забравя този момент.
До ден днешен, обаче, не съм мръднал в "успеха" и на йота. Не малко инфо съм изчел (на български има две книги - едната е на Монро, а другите не мога да се сетя името, но мисля, че е на руснак) сравнително скромно съм запознат с техниките на дишане при достигане на вибрациите, които предшестват отделянето, дори на няколко пъти съм достигал до тях (чувството е като гъдел в областта на гръдния кош; оприличавам го сякаш късам паяжина в която съм се оплел и докосва кожата ми с всеки дъх, който поемам; някаква странна смесица от еуфория и страх и лекота...). Обаче малко след това заспивам. :-\
* Независимо от всичко, ще продължа да опитвам от време на време, пък, ако стане - стане.
Вещичка, ти как така излиташ и си странстваш из космическата шир? Някой път, като те чета си мисля, че, наистина дилъра ти е много добър, но от друга страна - нещата, които пишеш са ми някак си познати... :-\
-
Тадж,
нещо на Монро не ми се нравят много книгите - много комерсиално ми звучат, а и човек ще може да прави ОИТ само ако Духът ти или Висшият ти Аз го позволи!
аз също не мога да правя. на сън съм го правила няколко пъти и това е. при мен е друго - просто ако река да хукна някъде ми се раздвоява съзнанието и съм едновременно и тук и там, ама как става номера идея си нямам ;D ;D ;D
и стига с тези дилъри - нема такъв, дори и алкохол не пия... само пафкам карелия от време на време и лоча чешмяна вода, защото вкуса на менделеевата таблица ми е по-близък от минералната :tongue2:
-
Ами не знам моят случай дали е за тази тема и дали си струва вниманието, но все пак ще го напиша. Преди може би точно година сънувах сън, който още помня - сънувах, че една жена ме въвежда в състояние на хипноза, душата ми се отдели от тялото, и беше малко над него, усещах покой и блаженство, много приятно чувство беше, не мога да го опиша точно, но ми беше хем странно, хем много приятно, знаех, че това долу е моето тяло, но не го чувствах много мое ;D и жената ми говореше нещо, попита ме "имаш ли проблеми с яденето" или стомаха (не помня кое от двете) и ми каза да ям редовно (което преди често пропусках, вече не толкова), и ми каза "ти ще бъдеш много красива" :unsure: Обаче трябва да спомена, че преди да заспя, четох книгата на Чопра "Живот след смъртта" и да си призная доста ми бяха интересни случаите в нея, вероятно и книгата да е повлияла за съня, а също и желанието ми да пробвам регресивната хипноза. Но самото чувство в съня беше много истинско и хубаво... :blink:
-
поне за веднъж си спомням - като изравних границите, ми се губи някъде около час, започна с усещане за безтегловност и невъзможност да дишам,студена пот и дупка, пропадане
или летене, невъзможно е да се определи, липсва усещането за пространство :o
-
Арктуре, покажи какво си научил:
[9522/5566]