Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Съновник => Темата е започната от: zoiah в Септември 08, 2005, 04:00:46 pm
-
факт е, че колкото повече си мислим че сме наясно със себе си ,толкова повече повтаряме еднакви грешки в едни и същи ситуации - Еднакви емоции стари състояния. Самоусъвършенстваме ли се в действителност, или само така ни се струва?
-
кой го знае отговорът на тоя въпрос :D
Дано да се самоусъвършенстваме :D
Я по-добре кажи защо си така настроена към грешките - изобщо към всички ли или само към грешките в някоя област?
Аз определено съм забелязала, че имам периоди, в които лесно допускам грешки...
После отминава периодът и се връща концентрацията ми....
-
И аз се канех да пиша по подобна тема и сега е момента да се включа :)
Но не смятам, че ако наистина сме наясно със себе си, ще продължаваме да правим едни и същи грешки.
Ако се случвва така, то значи сериозно сме се заблуждавали.
А поводът, по който исках да пиша бе, че наистина не можем да избягаме от живота и неговите уроци. И ако избягваме - умишлено или подсъзнателно - да се учим, уроците стават много тежки, почти непосилни.
Много поразсъждавах над това заради мой познат, чийто урок наблюдавам от години...
Той е голям човек - навлязал е в зрелоста си, но негова слабост са МПС-тата и високите скорости.
През годините съм косвен свидетел на няколко негови катастрофи - коя от коя по тежки и всичките по негово невнимание, в които освен той, са пострадали и други хора.
И наскоро той получи надявам се последния си урок, с който не знам как би се справил, защото ще го бележи за цял живот.
Слава Богу той е жив и здрав, но любовта му към екстремното коства живота на друг човек.
Много лесно ми беше да видя неговата прогресия от уроци.
По-трудничко е да видим своите собствени. :ph34r: :ph34r: :ph34r:
-
НЕ АН,
МИСЪЛТА МИ Е СВЪРЗАНА ЕДИНСТВЕНО СЪС ЕМОЦИОНАЛНОСТТА И ДУХОВНОТО В МЕН. ЗАЩО ОСЪЩЕСТВЯВАЙКИ МЕЧТИТЕ СИ СТАВАМ ВСЕ ПО НЕУДОВЛЕТВОРЕН ЧОВЕК? ОТКЪДЕ ИДВА ТАЗИ ПРАЗНОТА АКО НЕ ОТ ЗАКОДИРАНАТА ГРЕШКА ОЩЕ В МЕЧТАТА.И ЗАЩО ВСИЧКО ОБЩОПРИЕТО ДОБРО ЗА МЕН СТАВА ИСТОЧНИК НА ПЕСИМИЗЪМ. НЕЩО МИ ПРЕЧИ ЗА ЗАТВОРЯ КРЪГА . ЖИВОТЪТ СИ ВЪРВИ А ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ НАЙ-ВАЖНОТО ГО ИЗПУСКАМ.
-
представете си събуждате се една сутрин и си казвате: "това моя живот ли е? Аз ли така прецизно съм подредила всичко?Не извинете - станала е някаква грешка. Нечий друг е!" И като в приказките главният герой си събира вързопчето и тръгва по прашния път до следващия кръстопът.
-
НЕ АН,
МИСЪЛТА МИ Е СВЪРЗАНА ЕДИНСТВЕНО СЪС ЕМОЦИОНАЛНОСТТА И ДУХОВНОТО В МЕН. ЗАЩО ОСЪЩЕСТВЯВАЙКИ МЕЧТИТЕ СИ СТАВАМ ВСЕ ПО НЕУДОВЛЕТВОРЕН ЧОВЕК? ОТКЪДЕ ИДВА ТАЗИ ПРАЗНОТА АКО НЕ ОТ ЗАКОДИРАНАТА ГРЕШКА ОЩЕ В МЕЧТАТА.И ЗАЩО ВСИЧКО ОБЩОПРИЕТО ДОБРО ЗА МЕН СТАВА ИСТОЧНИК НА ПЕСИМИЗЪМ. НЕЩО МИ ПРЕЧИ ЗА ЗАТВОРЯ КРЪГА . ЖИВОТЪТ СИ ВЪРВИ А ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ НАЙ-ВАЖНОТО ГО ИЗПУСКАМ.
това дали не е съвсем закономерно....
Като напреднем малко в някаква област и тутакси срещу нас се изправят или външни или пък даже вътрешни сили, който сякаш се стремят да ни върнат в първоначалното състояние....
Пък и понякога съвсем естествено ни идва да превърнем живота си в борба...Ако няма срещу кого друг, то срещу себе си се борим....
Нищо....То все в някой момент се отказваме от максимализма си и се научаваме да се радваме на малкото...
Не знам дали можем да затворим кръга....Най-вероятно не можем....
/е, има и самоуверени и самодоволни хора, които все са си щастливи и все се хвалят :) - няма лошо, никога не е късно човек да опита да им подражава, ако желае :) /
-
Много лесно ми беше да видя неговата прогресия от уроци.
По-трудничко е да видим своите собствени. :ph34r: :ph34r: :ph34r:
Точно...
И въпреки че никак не е ни приятно да чуваме негативни бележки за себе си, пък и даже може и да престанем да харесваме тоя, който ни показва слабости или недостатъци или грешки, някак трябва да надмогнем себе си и да се научим да се виждаме по- безпристрастно и обективно...
Пък и повтаряме ли едни и същи грешки, това всякак е кармично и изобщо няма що да се заблуждаваме, че ще махнем с ръка, ще вземем решение и ще се откажем от високите скорости/в случая/....Де да ставаха така лесно нещата.... :)
-
да се научим да се радваме на малкото- философия на щастието!
Ами вижте слънчицето днес навън! И нека за всички ни денят да е прекрасен!!!
-
A я да Ви попитам - Много се говори за телепатия, някой от вас има ли някакъв пробив в тази посока. От пренавъдилите се екстрасенси, озарени от гласове и светлини струва ми се съвсем се чалнахме. Аз като че ли донякъде успявам чрез сънищата си да уловя посоката на мисли на някой човек към мен,
но не знам докъде подсъзнанието ми работи.
-
Един пример - определен човек /скъп за мен набеден приятел/ в сънищата ми винаги избягваше пряк контакт с мен.виждах го в някакви помещения ,в приземни етажи ,с наведена глава. Почти не говореше.С годините ми стана ясно ,че той действително не е почтен спрямо мен.
Друг случай: Винаги постъпвам с добри чувства на работа. Сънищата ми символизират човека с/у мен моментално. С течение на времето предценявам, че са точни.Но много пъти не включвам на момента.
Най-голямата ми мечта е да осъщесвя телепатична връзка с някой.
-
A я да Ви попитам - Много се говори за телепатия, някой от вас има ли някакъв пробив в тази посока. От пренавъдилите се екстрасенси, озарени от гласове и светлини струва ми се съвсем се чалнахме. Аз като че ли донякъде успявам чрез сънищата си да уловя посоката на мисли на някой човек към мен,
но не знам докъде подсъзнанието ми работи.
Na men mi se se sluchvalo, "sluchaino", no dosta qsno.
Beshe neveroqtno. Smqtam , che za da ima telepatichna vryzka, horata trqbva da sa nastroeni na edna vylna edin vid. Naskoro s AH obsyjdahme temata v "Astrologiq" :)
-
Най-голямата ми мечта е да осъщесвя телепатична връзка с някой.
Привет zoyah! :)
Наистина ли е най-голямата ти мечта?
Аз явно не мога да го видя съвсем от твоята гледна точка...
Би ли ми казала защо е толкова важно за теб?
Сигурно си видяла и темата "телепатия" в Мистика.
За някои това е страшничко - да се съобразяваш какво мислиш, чувстваш и пр....
Да имаш маска и там, където най-сетне можеш да бъдеш себе си е сериозен избор.
Защото това не е забавление като да се появиш неочаквано в нечие ICQ и дружески да си поговориш със собственика му. ;)
За мен поне е отговорно нещо.
-
чакай,чакай малко- ти се страхуваш от голата си душа ?
адски велико е да успееш да видиш и да те видят чист като бебе!
да отпаднат погрешните впечатления,които сами си изграждаме от самомнителност и болно его.Егото така ние притиснало и деформирало, че ни е проблем да общуваме.Не ме е страх от себе си (по скоро внимавам с постъпките си).Чувствата са у всеки и много бели и много черни, но не виждам никакъв страх .Какво те притеснява?
Аз по скоро изпитвам постоянно притеснение, че наранявам без да искам или не се разбирам с приказки.
-
нека бъдем отговорни в действията си. А ИСТИНСКИ с останалите
-
Привет zoyah! :)
ти се страхуваш от голата си душа ?
адски велико е да успееш да видиш и да те видят чист като бебе!
Не ме е страх. Аз обичам душата си, защото тя съм АЗ :)
Обаче не намирам за уместно и наложително това, за което пишеш.
Идеята ти е много хубава, обаче дали не е нож с 2 остриета?!!
Ако сме създадени такива, каквито СМЕ създадени, то явно си има причина и обяснение.
Не избираш ли по-сложния начин, вместо да опиташ първоначално да отработиш нормалното общуване?
Аз лично също изпадам отвреме-навреме в ситуации, когато не разбирам, защо не разбират думите ми или пък как така съм засегнала някого... :blink:
И когато ми се случи, сядам и мисля. Самоанализът е велико нещо.
И способността да се видиш отстрани! /не казвам, че ги владея перфектно, но се старая! ;)/
Иииии.... обичайното, до което стигам е, че ВИНАГИ си има причина и ВИНАГИ тя може да бъде коригирана или избегната... иииии че ВИНАГИ това зависи до голяма степен и от нас самите.
И всичко това ми се струва доста по-лесно за постигане отколкото телепатията.
Та затова и те попитах де...
А пък не е изключено разбира се, да има хора, при които телепатията би била по-лесния начин за комуникация.
И пак стигаме до въпроса за баланса... :)
-
проблемът не е точно в общуването,а по скоро в комплексите във всички нас.
те като че ли ни ограничават силно , ако се усещаме ......Абе пак си представям голи бебета
-
а аз си представям голи бебета, които после цял живот се обличат с илюзии :)
-
а къде е страшното? и какво е страшно. В цялата природа всички живи създания общуват със своя си език защо ние да не минем на по- визш етап /интернета много облекчава от към визуални впечатления/ но това повече ни връща към каменната ера.
-
звучиш революционно :)
Толкова искаме да израстваме духовно, да минем на следващ етап на развитие....Може би в някой паралелен свят сме :)
-
шоколад
-
!шоколад
-
Здравейте отново. И така колко от вас си представиха себе си.
На курса на Норбеков от около 100 човека ръка вдигнаха единици. Аз не бях измежду тях. Бях си представила двете ми деца и съпруга ми.
Мислех, че щом съм отговорна и любяща майка и съпруга, съм изпълнила човешкия си дълг.
Не мислете ,че спрях да бъда такава. Сега ги обичам дори по-силно.
Между другото Норбеков е много провокативен и аз затова го харесвам. Създава много уловки. Още казва, че пътищата са много и той предлага само един от тях, като въобще не твърди, че е най-правилният. Естествено не всички го харесват. А пък аз само това съм пробвала. Може би след време ще открия и дгуги пътища.
Не случайно избрах тази тема за продължение. Много важно е в какво настроение правим всичко. Настройката е 90 % от резултата. Не губете вяра в себе си, не се самобичувайте, не се обвинявайте непрекъснато.
Мисълта е енергия. Тя е материална, а мозъкът е компютър. От вас зависи с каква програма ще живеете. Мечтайте всеки ден.
Дано да не звуча като наставник. Май доста се отклоних от темата. Успех на всички.
Нека всеки от вас да намери своя верен път.
Аз май провалих експеримента, защото първо прочетох новото в рубриката "съновник" :D Астрологията си е до известна степен наука, мистиката са си учения, а сънищата са най-лични и неманипулирани от чужди мнения и са ми най-интересни :D
За 3-те същества - ами малко са :) - идеята на Норбеков е била да установи колко човека ще включат и себе си в тройката ли?
-
Да . Въпросът на Норбеков е наистина кой ще види себе си в тази тройка.
Но за теб явно трябва друг подход.
Как можа да провалиш великия експеримент? :P
-
надали Норбеков случайно е избрал тройката :D - аз евентуално имам шансове да се класирам в петицата :)
И знаеш ли какво установих докато правих експеримента - по-скоро първо като картина се мярват сенчесто едни хора, пък после се включва разума дали тях, дали точно тях трябва да включиш в бройката :D И да речем, че ако за някой много се замислиш, независимо дали бройката е 3, 5 или 10, то следва ли или не следва да е включен....Значи представи си, че първо ти се явява в съзнанието, но после като почнеш наистина да мислиш, то го отхвърляш... :) - това е симптоматично :D - но то за това подобни експерименти са ценни :)
-
Привет и от мен!
И аз също провалих експеримента, но защото след като се отпуснах за да го проведа... веднага заспах :( :ph34r:
Sorry - сънят ми е твърде ограничен напоследък :ph34r:
Обаче имах време да помисля за експеримента.
Бях си набелязала кого да 'извикам' в мислите си.
И аз не се сетих за себе си, но странно защо, ми се стори много важен въпросът с кого да започна.
И то не съзнателно си го определих този въпрос, ами като започнах да извиквам образите... някак си се подменяха един друг.
Това явно е било вече на заспиване... липсвала ми е добра концентрация.
Кали, в последсвие проведе ли експеримента и като участник 'от другата страна'?
-
Какво имаш предвид Лин?
Дали се обяснявам в любов на себе си?
Не. Само осъзнах колко малко неща правя за себе си. И все нещо не харесвах, все се притеснявах. Това е достатъчно.
Не знам дали успях да се изразя добре. Но съм сигурна, че каквото и да кажа, всеки ще разбере различно нещо.
-
Не знам дали успях да се изразя добре. Но съм сигурна, че каквото и да кажа, всеки ще разбере различно нещо.
Аха :D
Винаги става така и то също е нормално.
Понякога е много изморително да се обяснява... да претеглиш кои неща си успял да обясниш правилно и за кои е рисковано, че може да останеш неразбран...
Ужас!
Но в случая те разбирам. :)
Много трудно постижимо е да прощаваме на себе си.
По-лесно е да простим на другите.
Обаче от друга страна 'все нещо нехаресването' може да има и положителен ефект, ако се постараем за това.
Т.е. да бъде двигател за това да търсим и да се развиваме.
Нали? :)
-
И аз така мисля.
Трябва да бъде двигател, а не причина за комплекси. А пък много често това, което не харесваме в себе си , привлича другите. И май е по-лесно просто да се харесваш и да се приемаш такъв какъвто си, защото всеки човек с нещо е уникален.
-
Аз до преди малко се мотивирах пред едно дете, как всъщност повечето от нас се самохаресваме и самообичаме, при това сме склонни да не признаваме чужди заслуги, да не оценяваме другите по достойнство :D Говорих за "златната среда" и как обществото в нея се опитва по правило да дърпа назад тоя, който е излязъл напред :D И как същото това общество е готово да натисне още по-надолу тоя, който е изостанал :D Разговорът тръгна от това, което сега се случва в един клас - оказва се, че няма нито един, който да изпъква, но има едно дете, което всички пренебрегват :D
Дали още от детството сме склонни да обичаме някаква тройка, в която ние не попадаме, или това се случва по-нататък...? :)
После ще питам и децата около мен по експеримента :)