Форум по Астрология

Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Астрология => Темата е започната от: AH в Юли 06, 2011, 01:28:16 am

Титла: Венера/Сатурн
Публикувано от: AH в Юли 06, 2011, 01:28:16 am
"Мотива душата да избере подобни предизвикателства в дадено прераждане чувствам че са неин личен "приоритет", съобразно това какво тя иска да реализира на физическо ниво. Опростено казано мотивите са подчинени на закона за причината и следствието или с други думи тя все още не може да се изчисти от законите на причинния свят. Как и по какъв начин ще се реализира  са второстепенни, но те винаги трябва да включват болка изживяна на физическо ниво. Защо болка? Защото (лично мнение) истинското развитие за душата идва когато съзнанието се пробуди на физическо ниво след като започне да действа закона за забравата след нашето раждане или с други думи да чуем посланията на сърцето. Мисля че това е момента в който Човек избира съзнателно посоката и тя е да се завърне към Дома си. Единствено болката ни прави трезви за това че тук на земята всичко е "само" игрално поле. И правилния въпрос мисля, че би бил не как ни се случва (загуба на близък, "предателство" от любим човек и т.н.) а защо?

"Възможно ли е и кога не се изправяме пред трудни предизвикателства при тая натална ситуация?:)" Много ми харесва този въпрос. За себе си считам че е невъзможно - именно присъствието на тази "натална ситуация" ни прави изключително трезви :) и смятам че именно това и е целта. Тя носи някакво затруднение (всеки сам си го усеща по натал какво е) но "правилния" начин според мен е не да се фокусираме върху нея (не и прекалено дълго :)) а да видим защо я има и да я превърнем в отправна точка. Откровено казано мисля че има един много характерен елемент при нея. Когато бъде активирана от транзит - съзнанието на човек отключва дълбини, които обикновено го довеждат до решение от типа: "било каквото било - цял живот ще се мъча и подтискам или от тук нататък ще бъда себе си.. с цената на всичко" и това което остава като съмнение е "откривайки моята чувственост наранявам ли другите"...."



Да разширим въпроса, като засягаме и други аспекти

Съгласна съм с изследователите, които твърдят, че колкото по напредваш в духовното си израстване в тая инкарнация, толкова по-скоро / почти тутакси/ изживяваш или разплащаш карма, създадена в тоя живот.

Това ми дава основание да кажа, че дори да няма тоя аспект между Венера и Сатурн в радикса, дори при благоприятен транзит /примерно съвпад/ на тр. Сатурн над натална Венера, е възможно човек да усети болката на кармична разплата.
И аз съм забелязала, че болката можем твърде често да я свържем със загуба на близък поради  предателство. В тия случаи нормално е да отговорим на въпроса „защо?“, по следния начин:- за наше добро:) / тоя отговор намалява болката след по-кратък или по-дълъг период на депресия:)/
 И тоя отговор няма да ни свърши работа, примерно при аспект между Венера и Плутон, когато смъртта ни разделя с близък човек.

Смятам обаче, че има случаи, когато не се изправяме пред  много трудни кармични ситуации:)
Ако според радикса Духът не е си избрал труден кармичен път, остава ни само грижата за кармата на тая инкарнация, което пък не значи, че задължително ще е лека:)
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: abroad в Юли 06, 2011, 01:36:41 am
мога ли да се припозная в темата със Сатурн в дома на Венера :-\, май не мога
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: AH в Юли 06, 2011, 01:38:53 am
мога ли да се припозная в темата със Сатурн в дома на Венера :-\, май не мога

а, що - винаги можем да се припознаем в каквото си поискаме - отделно, че така може да излъжем Духа, че сме натрупали опитност с по-малко болка:)
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: abroad в Юли 06, 2011, 01:40:23 am
това с предателството го усетих много живо сега при Сатурн във Везни над МС - иначе не ми е присъщо ;D
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: AH в Юли 06, 2011, 01:54:39 am
това с предателството го усетих много живо сега при Сатурн във Везни над МС - иначе не ми е присъщо ;D

нали виждаш, че съм цитирала един господин:)
Допускам, че той има какво още да ни каже, ако пожелае, след като го е провокирал аспект между тия планети:)
При транзит е възможно всички да се запознаваме с предателството, но вероятно има разлика, ако това е почти задължително според радикса.
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Марая в Юли 06, 2011, 03:45:40 am
При транзит на Сатурн и настъпваща окултация с Венера можем да преживеем един от най-ползотворните и благоприятни периоди не само , ако това е заложено в радикса , а и ако аспектацията м/у двете планети дава шанс за това....От опит знам , че в много карти /висок процент/ аспекта м/у Венера/Сатурн в натала е полуквадрат и по-рядко хармоничен. Всъщност ...полуквадрата като аспект можем да приемем в групата на твърдите аспекти и , бихме го свързали с желанието на Венера за любов и то при равни условия...Или любов с изискванията на Сатурн. При този аспект Венера търси вярност , лоялност , точни и ясни чувства...И когато в радикса настъпи конюкцията събитията понякога са в полза на Венера... :blink: , друг път на Сатурн...или студенина , неразбиране , липса на желание за близост...Сатурн приключва връзката , защото тя е изчерпана , или защото миг преди съвпада е преценил...,че има и други пътища...И това не го намирам за предателство...На мен Сатурн при първата си среща с Венера ми донесе смъртта на съпруга ми ...той сложи край....
Иначе понякога този аспект в картите на по-възрастна жена..носи връзки с по-млади мъже , както и обратното...А при такива връзки често има край...Неприятното е , че се приема като вид предателство...,а всъщност е една кармична разплата....
Аз имам полу-каре в натала , както и Венера в Козирог...При мен сатурнясалата венера е изключително показателна и важна защото управлява десцендента... :blink: , но отдавна не намирам аспектите за предателски...,по-скоро за аспекти свързани с нови възможности...защото знам , че Сатурн не може да не реализира и материализира Венерините заложби...
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: valski в Юли 06, 2011, 04:02:53 am
Поздравления,за темата... До сега не съм се замисляла /...просто от сравнотелно скоро се ровя по- надълбоко в астрологията / Та  ... аз имам в наталната карта абсолютен съвпад на Венера и Сатурн в Телец. Подсказахте ми "размисли и страсти"  :-\
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Марая в Юли 06, 2011, 04:22:34 am
Поздравления,за темата... До сега не съм се замисляла /...просто от сравнотелно скоро се ровя по- надълбоко в астрологията / Та  ... аз имам в наталната карта абсолютен съвпад на Венера и Сатурн в Телец. Подсказахте ми "размисли и страсти"  :-\

Като знаем , че Венера е управител на знака Телец , а Сатурн е приятелски настроен към знака на Телеца би следвало за теб това да е един положителен съвпад на двете планети...Разбира се , че тук огромно значение има декада на съвпада , както и фаса в който попада същия... градусите също имат огромно значение...Всеки градус бива управляван ...Да попитам едно въпросче  ;D КОЛЕКЦИОНЕРКА ЛИ СИ?  А ,  ако съвпада е в последната декада си ударила 10-ката.... :blink: и има в/у какво да размишляваш...
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: valski в Юли 06, 2011, 04:35:15 am
Поздравления,за темата... До сега не съм се замисляла /...просто от сравнотелно скоро се ровя по- надълбоко в астрологията / Та  ... аз имам в наталната карта абсолютен съвпад на Венера и Сатурн в Телец. Подсказахте ми "размисли и страсти"  :-\

Като знаем , че Венера е управител на знака Телец , а Сатурн е приятелски настроен към знака на Телеца би следвало за теб това да е един положителен съвпад на двете планети...Разбира се , че тук огромно значение има декада на съвпада , както и фаса в който попада същия... градусите също имат огромно значение...Всеки градус бива управляван ...Да попитам едно въпросче  ;D КОЛЕКЦИОНЕРКА ЛИ СИ?  А ,  ако съвпада е в последната декада

си ударила 10-ката.... :blink: и има в/у какво да размишляваш...


...това за колекциите не съм сигурна, че го разбрах ... ?  :-[ :blink:  Но съвпада, наистина е точно в последната декада
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Lillie в Юли 06, 2011, 04:41:00 am
Чакам и аз транзитния Сатурн да ми направи опозиция с нат. Венера в 5 дом, да видим кога ще вдигна белия байрак.  ;D
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Lillie в Юли 06, 2011, 04:54:41 am
Венера ми управлява важни домове, но със или без Сатурн дотук все уроци усвоявам, надявам се този път да дойдат плодовете, а не да ми опразнят пак кошничката.  :-[
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: abroad в Юли 06, 2011, 04:55:38 am
радвам се за вас - аз до сега не съм разбрала :blink:
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: valski в Юли 06, 2011, 05:08:26 am
Аз със моя съвпад...си мисля, че  най - точна ми е  Марая : "...Неприятното е , че се приема като вид предателство...,а всъщност е една кармична разплата...." Аз поне така го усещам ... И аз очаквам опзицията им : Каква ли карма ще ми се изсипе ...? Страх ме е да си помисля :(
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Lillie в Юли 06, 2011, 05:13:54 am
Венера/Сатурн и Венера/Плутон по това си приличат (донякъде, макар и да са различни), че най-силно ги жегва предателството. И при двете има тенденция периодично да подлагат на изпит обекта на своите чувства, същото може би важи и за приятелите, на които най-много държат.
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: sasha в Юли 06, 2011, 05:18:42 pm
Венера/Сатурн и Венера/Плутон по това си приличат (донякъде, макар и да са различни), че най-силно ги жегва предателството. И при двете има тенденция периодично да подлагат на изпит обекта на своите чувства, същото може би важи и за приятелите, на които най-много държат.
Може би е защото и двете се страхуват и и двете искат гаранции...а гаранции в отношенията няма...
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: vanilla в Юли 06, 2011, 05:55:22 pm
този линк съм го поствала и другаде във форума, но мисля че е актуален...
http://theinnerwheel.com/2009/10/05/beyond-mom-and-dad-saturn-as-a-relationship-planet-part-one/

при мен Сатурн :scorpios: опозиция Венера :tauruss:....
малко ми е трудно да проникна на по-дълбоко ниво....
само знам за себе си, че от време на време мога да съм много студена и дистанцирана, да не допускам много хора до себе си......
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 06, 2011, 06:24:27 pm
хубаво си го написал/а

вече писах, че темата е лична - какво по лично от квадратура и взаимна рецепция по екзалтация и упр. на Сатурн на асц. (везни) и Венера на ис и юлв (козирог)...  :rolleyes: наистина тук имаме намесен и един Плутон, които всъщност задълбава темата и я прави още по-дълбока, по-лична и може би по-болезнена. (бонуса е един воден Юпитер, който е вярата, а тя е голяма  ;)).

модела "приемане-орхвърляне" (обичаш ме - не ме обичаш) е най-трудния в еволюцията, всъщност какво е еволюцията? повтаряне на модели, разбирането им, тяхното овладяване или тяхното разчупване? Не се смятам за еволюирала или за пораснала, не точно обратното. 

пренебрегването според мен не е решение. не можеш да се грижиш за другите, когато се пренебрегваш. Не! точно обратното, първо се започва с грижата към себе си - собственото си здраве - психично и физическо. Няма как болния да се грижи и да учи другите.
Усещането на другите не е причина да се явяваме техни учители. Вярно, че да оставиш другия да се набоде от розата, знаейки, какво ще се случи, когато я погали е един вид урок. И все пак смятам, че е безполезно да се нараняват другите, за да бъдат научени.

 
Цитат
С други думи в дадени моменти "пренебрегвате себе си в името на другия, но пък той за вас остава открита територия - или по-точно подтискайки нашите венерини качества можем да управляваме сатурновите владения.

Според мен тук се учи нещо друго "изкуството да бъдеш егоист"! не става въпрос за подтискане, а за показване, подтиснатата емоция е болезнена, ранява - егото и другите, тя е нож, които реже до кокал, осъзнаването и изливането на болката лекуват изключително силно - тези около нас и нас самите. Признатия проблем е почти решен проблем.  Осъзнавайки, че те е страх от тъмното, когато си сам е табелката сочеща към решението - дава и свободата да избираш, дали да помолиш някои да те придружи или да запалиш свещта. Подтискането е вредно, защото не позволява да се работи по проблема.

Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 06, 2011, 07:00:11 pm
И все пак трябва да има баланс между изразените емоции и тези, които не изразяваме. Мисля, че това води до голяма отсявка на средата и личностите около нас ако изберем да бъдем верни на себе си. В този смисъл сам за себе си оставаш самотник но осъзнат а за другите просто един студен човек. Ти как мислиш?

така е, хората се учим на идеалния баланс (ако изобщо съществува такъв). незнайно как се научих да изразявам своите чувства без да ги показвам :), които иска може да ги посети (види) по всяко едно време - съвсем конкретно казано това е моето творчество, независимо дали ще е набързо надраскано цветенце на гърба на билетче от автобус, дали ще е някои колаж или просто надраскано четиристишие - няма значение, дори и идеята, че го правя е достатъчна :) по този начин никога не се отклонявам от себе си, но на никого не натрапвам и емоцията си.
не мисля, че е нужна отсявка на личностите или на средата - това е връщане към модела "обичат ме не ме обичат" чувството за неувереност, копнеж да се доказваш, слабостта и страха да бъдеш или да не бъдеш отхвърлен. Според мен най-голямото предизвикателство на аспектите Венера-Сатурн е да се овладее страха. Мисля, че при такива аспекти той е в голямо количество - страха е Сатурновото, а любовта - Венера. Няма как да обичаш, когато те е страх, можеш само да се заблуждаваш, че обичаш, защото те е страх да не останеш сам.
разбира се леката дистанция до определен момент помага да се пазиш - инстинкта за самосъхранение, но нали точно в това е идеята на аспекта, да се научиш да се обичаш такъв какъвто си, да не се страхуваш да показваш емоцията си и да не очакваш другите да се хвърлят в прегръдките ти. Никои не е длъжен да те обича и ти ни си длъжен да го правиш. Но все пак да обичаш е много по-красиво, и истинско, и живо, ти си свободен да обичаш, да приемеш хората такива, каквито са, да разчупиш страха от това да изпитваш любов е пътя към свободата. Силният човек умее да обича дори, когато не му отговарят, той не е самотен дори и сам, не се страхува, че ще бъде отхвърлен.
Аз искрено вярвам, че когато обичаш и ти ще бъдеш обичан. (не говоря само сексуално). Всеки един от нас има божествената любов и светлината, и вярата - а страха, той е нашата сянка, която пречи и трябва да бъде овладяна. Сигурно сте чели магьосника от землемория? да се изправиш пред собствената сянка и да я победиш - това е най-трудното, но "наградата" ако изобщо тя вече е награда и има смисъл да бъде наричана така, е свободата. Счупените окови.  :blink:
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: vanilla в Юли 06, 2011, 07:01:04 pm
"при мен Сатурн  опозиция Венера ....
малко ми е трудно да проникна на по-дълбоко ниво...."

кое е по-дълбокото ниво и как разбираш, че си попаднала в него....какво показва при теб опозицията не като външни събития а като вътрешно чувство?
Сатурн ми У АСЦ
ами искам да разбера корена на проблема да го видя ясно пред очите си....защо започвам да се държа така в определени моменти...явно действа като условен рефлекс.....
имам само това предобито студено държание и дистанцираност, трудно ми е да прощавам и да вждам доброто в хората....недоверието в другите.....тук вече нещата започват да ми се преплитат с Луната и Плутон и Слънце и Нептун и Меркурий..... :rolleyes: и много стана... :thinking: :rakeattack:
трудно ми е да усетя венерините качества и х-ки в мен, ако ги има въобще..... :-[ :-[ :blink:
най-малкото трудно усещам венерината енергия, непонятна ми е .....
ако си задам въпроса "защо" ............и сякаш има някаква пропаст, нещо липсва, нещо ми пречи......
и пак не мога да стигна до задълбочен отговор.....
 :rakeattack: :rakeattack: :rakeattack: :rakeattack: :thinking: :umnik: :confuse3:
акто вътрешно усещане и особено, когато бях по-малка опозицията мисля ме караше да се чувствам нежелана и необичана от връстниците си.....някакъв странен комплекс, който с времето може би не съм превъзмогнала и си я карам по сатурново му....както по-рано Fairy много добре описа...
Цитат
разбира се леката дистанция до определен момент помага да се пазиш - инстинкта за самосъхранение, но нали точно в това е идеята на аспекта, да се научиш да се обичаш такъв какъвто си, да не се страхуваш да показваш емоцията си и да не очакваш другите да се хвърлят в прегръдките ти. Никои не е длъжен да те обича и ти ни си длъжен да го правиш. Но все пак да обичаш е много по-красиво, и истинско, и живо, ти си свободен да обичаш, да приемеш хората такива, каквито са, да разчупиш страха от това да изпитваш любов е пътя към свободата. Силният човек умее да обича дори, когато не му отговарят, той не е самотен дори и сам, не се страхува, че ще бъде отхвърлен.
общо взето това е на вътрешно ниво....предполагам, че с времето всичко ще си дойде по местата .....пак дедо Сатурн... :blink:
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Рая в Юли 06, 2011, 07:47:29 pm
след голямата болка идва просветлението.
започваш да гледаш по друг начин на себе си и на света.
започваш да се учиш да се приемаш и обичаш, такъв какъвто си.
вече не се съдиш и критикуваш толкова жестоко затова, че не си съвършен (Сатурн).
не е задължително да простиш и забравиш, просто продължаваш напред, насочваш вниманието си към бъдещето, а не към миналото.
в крайна сметка едни ден всичко си идва на мястото.

ПП: при мен Венера е в квадрат със Сатурн и тригон с Плутон.
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 06, 2011, 07:48:18 pm
Само наблюдаващ, аз също харесвам тази дискусия - тя е като топла супа за душицата ми. Аз все още не съм преминала своето завръщано, но се усещам, че то вече работи  ;D (същинското ще е някъде през септември нач. на октомври). Сега се възползвам от последните му дни в 12-ти дом, да се изправя пред най-скритите си Страхове, да им простя и да ги излекувам. Едва наскоро простих на една от истинските си любови и приех (едва сега след 5-6г. отричане) му простих и го приех като приятел. Все още не съм простила на мъжа до мен, но истината е, че моите чувства към него не са достатъчно силни - просто ми е все тая дали ще го загубя. Звучи гадно и може би сурово, но това е истината - не ме интересува дали той ще си отиде по-скоро си мисля, че ще му помогна, него ще го заболи, но длъжна ли съм да отговарям за чуждите чувства? Не! Това, което се очакваше от мен той го получава, но защо трябва да се лишавам от нещата, които той не може или не иска да ми даде? Длъжна ли съм да подтискам желанието си да обичам? Не! Вината е до толкова, че започнах тази връзка само, защото не исках да бъда сама. Истината е болезнена! Но по-болезнено ще е да се продължи както до сега.

Представи си, че искаш да влезнеш в най-чистия и светъл Божествен храм, но за да бъдеш допуснат там трябва да си съвършено чист. Започваш да сваля риза, след риза - дрехите са мръсни! С всяка крачка сваляш още една и още една оцапана сива дреха, стъпка след стъпка - става ти по-леко, прощаваш (истинската прошка е сърцето, тя не става на сила). Едва когато свалиш и последната дреха и се измиеш виждаш, се друг, пречистен, нов и лек, едва тогава можеш да влезеш в храма и да познаеш истинското си АЗ. Но не трябва да има страх, страха не е допустим.

Според мен нараняването е въпрос на гледна точка. Наранен си защо? Защото вече не те обича? Но длъжен ли е? Трябва ли да го обичаш? Трябва ли да бъдеш с него? Защо? Защото ти го обичаш - ти можеш да го обичаш и без да бъдеш с него. Трябва ли да бъдеш с него, за да го обичаш? Кой на кого е длъжен? Защо? Никой, никога не може да ти забрани да изпитваш обич, нито да я показваш - не сме 7б. клас да се притесняваме, че обекта ще разбере, че го харесваме. Какво от това, че знае, че го обичаш - това не те прави по-слаб, нито зависим, нито задължен. Ако и той те обича добре следва да се построи моста, но ако не те обича, какво от това, не си длъжен да се съобразяваш с неговите чувства. Те не са бреме, нито слабост. Това да си отхвърлен не те прави самотен или захвърлен - чувствата не са повод за самота. Ако те са чисти и силни, никога не могат да те карат да си сам. Чувствата са божественото в нас!
http://www.youtube.com/watch?v=-JaHNMoVjpo&feature=autoplay&list=HL1309948400&index=39&playnext=4 (http://www.youtube.com/watch?v=-JaHNMoVjpo&feature=autoplay&list=HL1309948400&index=39&playnext=4) 
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Марая в Юли 06, 2011, 07:50:17 pm
Много интересна дискусия и ви благодаря за отговорите. За себе си откровено ще споделя,че май Сатурн повече ми действа особено сега - края на сатурновото завръщане квадрат с Венера в козирог пети дом и май няма следа от лъчезарния човек, който бях преди. Харесва ми и се чувствам себе си или по-скоро естествено ми е да съм по резервиран. Чудя се дали и Плутон в Козирог не оказва влияние. И все пак съгласете се че там където Сатурн прави по напрегнат аспект с Венера след това нещата никога не са същите и завинаги една част от вас е безвъзвратно изчезнала или по скоро трансформирана. Не се ли усещате по стари, хайде нека думата не е стари но доста по тежки и студени. Може би мисля доста пресметливо но често си задавам въпроса - защо този човек който съзнателно ни е наранил (козирог в моя случай като външно събитие) трябва да го обичам. Мисля си също така че прошката не е решение. Разбира се прощаваш и той е минало свършено за теб, но какво правиш сам за да изчистиш чувствата си - тук е истинската работа. Как да излекуваш собствената си болка. Любов?

Любопитна съм , какъв аспект има между Сатурн и Луната ти? Къде е луната знак и дом? И нодалната ос... :blink:
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: sunrain в Юли 06, 2011, 08:04:08 pm
Прошката носи преди всичко облекчение и тя освобождава от миналото,
може "да не е задължителна" и "да не е решение", както казвате, но не е достатъчно да продължиш напред с вкаменено сърце и поглед в бъдещето, това е един от капаните на Сатурн, ще даде една сила и стоицизъм да се справиш, но по-важното е в какво се превръщаш, дали не си точно тогава издигнал поредната стена между теб и другите, че да дойде ден, в който отново болезнено ще се наложи да бъде срутено всичко. В този смисъл само_наблюдаващ прошката е част от решението по отношение на това изчистване, за което говориш. Аз нямам аспект в натала, но имам другия споменат в темата и сега тр.Сатурн върху Плутон го прави съвсем актуален, поне откъм анализ върху отминали грешки и ситуации.    
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 06, 2011, 08:14:59 pm
Слънчевдъждец, точно прошката е лековитата билка  :blink: и най-вече прошката към Себе си! След това и тази към другите!  ;)
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Марая в Юли 06, 2011, 09:24:22 pm
Сатурн управлява пети, намира се в трети във Везни; Луна в Рак единадесети дом; по натал опозиция с Венера в пети и тригон с Плутон и Юпитер в трети

Именно опозицията на Венера с Луна е причина за това , което те терзае...Но ние винаги сме свикнали да виним Сатурн...Просто защото най-лесно разпознаваме чрез определени състояния неговата символика...Луната има сходна функция с него..,тя не е по-малко кармична...Аспекта опозиция дава възможност чрез *разбиране* на другата гледна точка да решим проблема...

ПР.Луна къде е и има ли аспекти? Дом и знак....

Сатурн в трети дом имам и аз...И бих казала , че не е никак лошо място му тук,,Макар и трудно разбрана от по-близките си...Мисля , че чужд сред свои-свои сред чужди е най-точното изречение за това му място...Възврата , който преживяваш е сериозен изпит за качествата на сатурн...,и като всеки изпит е труден...
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Марая в Юли 06, 2011, 09:52:31 pm
Да определено нещата идват на мястото си. Сега със сигурност знам, че Сатурн много ми помага, наистина не са лесни неговите уроци, но като правя равносметка за предишни периоди виждам че именно Той ме е спасявал и карал да се трудя и прогрес и развитие е имало благодарение на Него.

Да третодомния Сатурн не е никак лошо място му тук! Определено се усеща чужд сред свои и обратното, но си мисля че дава голям тласък в обучението (изключвам университетското ниво, което е само на база обща култура), но и много след това - все едно си вечния ученик жаден за информация още и още и още

Нищо не може да бъде материализирано без намесата на Сатурн...Писала съм много по темата, защото с него сме добри приятели и се познаваме.... ;D

http://astrosite.org/forum/index.php/topic,4977.0.html
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: sasha в Юли 06, 2011, 10:14:22 pm
Странно наистина, но въпреки че би трябвало някак тази дискусия изобщо не е близка до сърцето ми :-\
Може би защото съвпада ми е в Рак, но не се усещам по подобен начин дистанцирана от света (макар че света може да усеща точно обратното).
Наистина трудно ми е да демонстрирам любовта си по обичайните начини, но по моите разбирания любовта е грижа и отговорност.
А може и да не съм дорасла да ви разбера  :93:
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: sasha в Юли 06, 2011, 10:57:56 pm
Много ми се иска някой да се грижи за мен, но за съжаление нямам този късмет.
За сега аз се грижа за всички и всичко....
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 07, 2011, 12:09:09 am
а не ви ли се е случвало да се прокрадне мисълта, че любовта е свобода? избор дали да се грижиш? или да се грижат.

подобно на моето прословуто отказване от цигарите  :-[
нагласата ми е следната:
аз избирам да ги спра, за да бъда максимално свободна, за да не завися от нищо. Никои, не ме задължава да го правя, ако поискам винаги мога да запаля, но ако го направя значи не съм свободна. Ако се справя с този проблем, значи мога да се справя с всичко и със себе си!
не знам дали съм права... след няколко месеца ще ви кажа дали е проработило  ;D
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 07, 2011, 12:27:36 am
http://www.book.store.bg/p2283/ne-pusha-veche-syvetite-na-edin-bivsh-zaklet-pushach-alyn-kar.html
тази е по-добра http://www.spiralata.net/kn_bul/cigarite.zip (http://www.spiralata.net/kn_bul/cigarite.zip) учи да променим мисленето си и нагласата си ;), което е по-важното
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: sasha в Юли 07, 2011, 05:10:39 pm
а не ви ли се е случвало да се прокрадне мисълта, че любовта е свобода? избор дали да се грижиш? или да се грижат.

подобно на моето прословуто отказване от цигарите  :-[
нагласата ми е следната:
аз избирам да ги спра, за да бъда максимално свободна, за да не завися от нищо. Никои, не ме задължава да го правя, ако поискам винаги мога да запаля, но ако го направя значи не съм свободна. Ако се справя с този проблем, значи мога да се справя с всичко и със себе си!
не знам дали съм права... след няколко месеца ще ви кажа дали е проработило  ;D
хм...колкото и добре да ми звучи и на мен някак не виждам така нещата. Любовта е ангажимент - когато обичаш нещо или някой си свързан с него. Зависим си от обекта на любовта си. Ако той не се чувства добре същото е и с тебе. Любовта и привързаността са една от веригите ни тук на тази земя. Колкото по малко такива привързаности имаме толкова по свободни сме.
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: AH в Юли 09, 2011, 01:03:56 am
Може ли да се каже че това, което ще очакваме на вътрешно ниво в резултат на двете планети засяга определено проявите на любовта но в границита на физическия свят - сатурн? Във всички случаи е урок, но дали кармичен - може би просто сатурн тук ни позволява да очертаем докъде можем да стигнем или дори в какво трябва да концентрираме любовта си така да се каже да я материализираме

Аз бих казала, че ако е заложено в радикса, сме малко по подготвени – в някаква степен от детските години нещичко сме научили.

А когато идва като карма на Сега, просто защото трябва да се сблъскваме с всевъзможните проявления на някаква енергия, може да ни отнеме много време да приемем, че сме заслужили болезнен урок.
Помага малко, ако успеем да открием примери от тая си инкарнация, в които сме действали по отношение на другите по сходен начин..........
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 09, 2011, 04:57:46 am
дали не да се научи, че любовта е отговорност?
или да се научим как да обичаме въпреки отговорността?  :-\

вече съм писала, че при мен сапунката е доста по-сложна... според някои автори рецепцията действа като съвпад с + или тригон, но пък тез са и в екзалтация и в хард аспект  :rolleyes:

не знам за другите, но за мен това е идеална възможност да изразиш любовта си във форма - да и предадеш вид - независимо дали е крилата фраза, смешка или задълбочен текст :)
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 09, 2011, 01:17:06 pm
Да,Fairy,мен специално ме научи ,че любовта е отговрност ,но и да не съм толкова крайна ,изразявайки любовта си-понякога толкова импулсивна,а друг път силно дистанцирана. :blink:
това е хъмм май попадане в 10-та :)

любовта е красота - нека всички я видят :), любовта е свобода да останеш или да го пуснеш (това любов за мъж - жена), любов е да разбираш хората, любовта е сутришното слънце от прозореца, любовта е и усмивката :) :P
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 09, 2011, 05:22:55 pm
Fairy,а дали можем да даваме свобода във връзките си ,когато Сатурн ни аспектира Венера? Дали и ние се чувстваме свободни в една връзка? ;)

ето още един отговор Свобода - да се научим да я имаме и да я даваме - с обсебване, притискане и ограничаване далече не се стига :)
а ако имаш предвид свободни връзки - мисля, че е точно обратното, активен аспект Сатурн-Венера не би си губил времето с неперспективна връзка :-\
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Santi в Юли 15, 2011, 12:13:07 am

ето още един отговор Свобода - да се научим да я имаме и да я даваме - с обсебване, притискане и ограничаване далече не се стига :)
а ако имаш предвид свободни връзки - мисля, че е точно обратното, активен аспект Сатурн-Венера не би си губил времето с неперспективна връзка :-\

Проблемът, който поражда самият аспект се корени в това, че човекът "Венера-Сатурн" изпитва страх от отхвърляне . Той търси сигурност, съмнява се, иска доказване, любовта непрекъснато трябва да се "декларира" пред него . Отработването на този проблем е дълъг и мъчителен процес понякога, преминаващ през сътресения и разочарования, докато не дойде моментът в който осъзнае, че всеки обича по свой собствен начин, който е неподправен и уникален сам по себе си и не подлежи на премоделиране .

Друг факт е че наистина се отблъсква от неангажиращите и безперспективни отношения, което пък от своя страна си има своите плюсове, изразяващи се в това, че цени истинските отношения, които издържат във времето .



Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 15, 2011, 11:06:30 pm
в действителност страха от отхвърляне си е проблем за този аспект и не само, там където е Сатурн винаги има страх, преработката е да се приеме този страх :)

страх ме от гадното и тъмно мазе пълно с космати паяци, мишки и каквото си има в едно мазе, но все пак отивам там, защото искам да взема любимото сладко от малини :) - когато си намажа от ароматното лакомство на филията, разбираш, че усилието си струва, но ако не се осмелиш да отидеш до него как ще разбереш наградата.

разбира се нещата не са толкова прости. честно ни карат (обстоятелства, външни фактори, хора, мисли) да влезнем в мръсното мазе, когато не ни се иска, дори понякога няма и "награда". приемането на страха и хващането на неговите юзди според моето скромно мнение е част от преработката на аспекта

и пак да се върнем към прошката - на първо място е тази към нас самите! че сме допуснали или искали да слезем до мрачното мазе, може би сме пипнали и някои гнусен паяк там, докато местим катинара, копнежа ни да достигнем до вкусното сладко на баба :) Да простим на другия (ако изобщо можем да виним някого), че ни е пуснал, накарал или пратил там, че не ни е хванал за ръчичка, не е отишъл сам, а ни е оставил сами! можем ли да го виним? дори и при условие, че сладкото не е за нас, а за него? дори и ние да не го опитаме?
прошката отправена към самите нас често е доста по-трудна от това да простиш на друг човек :) - това е друга преработка на аспекта (вече казах според моето скромно мнение де)

освен всичко е важно точно къде попада този аспект, какви бонуси имат "ранените" планети (не е задължително винаги Венера да е ранената)... и така :)

а за болката? това според вас какво е? следствие, че не сме приели или не сме си простили? че сме допуснали страха или сме го овладели?
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Lillie в Юли 16, 2011, 01:50:51 am
в действителност страха от отхвърляне си е проблем за този аспект и не само, там където е Сатурн винаги има страх, преработката е да се приеме този страх :)

Луна в 8 дом понякога действа подобно на Венера/Сатурн, дава страх от отхвърляне. Причината за това може да се корени още в детска възраст, когато емоционалните нужди на детето са били пренебрегнати/дискредитирани по някакъв начин, ако Луната в картата е наранена. При родените с такава позиция може да има тенденция да пренебрегват своите емоционални потребности за сметка на тези на партньора, т.е. те се идентифицират с чуждите потребности, приемат ги за свои, принасяйки в жертва своите собствени нужди. На за разлика от Венера/Сатурн тук има проблем с разграничаването на собствените емоции, потребности и ресурси от чуждите, за сметка на това дава силно изразена способност за съпреживяване, ако Луната е във воден знак или в аспект с Нептун.

Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: abroad в Юли 16, 2011, 02:02:42 am
Потвърждавам казаното за ранена Луна в 8ми, но мен вече ме интересуват начините за възползване от тези "специални" позиции, констатирането го преживях :-[
Брат ми, например, има квадрат Сатурн/Венера и освен останалите съпътстващи характеристики се оформи като добър архитект :blink:
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Divna в Юли 16, 2011, 08:21:21 am

ето още един отговор Свобода - да се научим да я имаме и да я даваме - с обсебване, притискане и ограничаване далече не се стига :)
а ако имаш предвид свободни връзки - мисля, че е точно обратното, активен аспект Сатурн-Венера не би си губил времето с неперспективна връзка :-\

Проблемът, който поражда самият аспект се корени в това, че човекът "Венера-Сатурн" изпитва страх от отхвърляне . Той търси сигурност, съмнява се, иска доказване, любовта непрекъснато трябва да се "декларира" пред него . Отработването на този проблем е дълъг и мъчителен процес понякога, преминаващ през сътресения и разочарования, докато не дойде моментът в който осъзнае, че всеки обича по свой собствен начин, който е неподправен и уникален сам по себе си и не подлежи на премоделиране .

Друг факт е че наистина се отблъсква от неангажиращите и безперспективни отношения, което пък от своя страна си има своите плюсове, изразяващи се в това, че цени истинските отношения, които издържат във времето .





Абсолютно вярно! Особено това, което съм болднала е като ключов елемент за Венера/Сатурн.
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Santi в Юли 16, 2011, 10:21:46 am
Търси се качество за сметка на количеството  :blink:.
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 16, 2011, 03:52:00 pm
а и човек едва ли трябва да се хваща за ниско прелитащи неясни обекти, особено ако не знаят как да боравят срещу Венера и Сатурн ;) провокирането не винаги е най-добрата рецепта :)))) , а когато имаме и други участници и условия (ако не е "чист" аспект - проявата и кашата е пълна ;) и не всеки може да я улови, дори и да си мисли, че го е направил) :mellow:


 :( жалко, че изчезнаха няколко поста, защо ли?
Титла: Re:Венера/Сатурн
Публикувано от: Fairy в Юли 16, 2011, 06:23:38 pm
Fairy,когато аспекта Венера/Сатурн е самостоятелен малко по-трудно се преработва.По-добре към него да има "отдушник", ако е твърд -опозиция или квадратура по-трудно ще става осъзнаването ,но нещо непрекъснато  ще ни провокира да работим там ,ако аспекта е лек към Венера/Сатурн ще ни два възможност и вдъхновение да използваме енергията на аспекта. ;)
знаеш, че моя случай е голяма каша....дори само рецепция по управление и екзалтация + квадратура вече е достатъчно объркваща, да не споменавам, че двамата са си добре аспектиранки - явно някои хора улавят само аспекта, но не се усещат, че има достатъчно приятели, който да идват на помощ, когато кашата е пълна ;) - като започне от възли, асц./ис, урани, слънца..марсове, всичко живо се е втурнало да помага или да пречи на влюбената секретарка и нейният шеф ;)