Форум по Астрология

Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Астрология => Темата е започната от: Lillie в Ноември 13, 2005, 10:19:26 pm

Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Ноември 13, 2005, 10:19:26 pm
Сродни Души

Карта Таро:  “Светът” /Венера/, представена чрез фигурата на Андрогин – божествено създание – въплъщение на връзката между Ин и Ян, женска Дух-монада и мъжка Дух-монада, които са част от едно цяло, наречено Душа – единството на Анимус /Слънце, Марс, Сатурн/ и Анима /Луна, Венера, Нептун/ във Вечния океан на Любовта.
Езотеричен и кабалистичен символ: Космическо яйце = “първоначално единство”
Други пресонификации на Венера/Афродита: в античността - Великата Майка, Изида, Ищар /Астарта/; в християнството – Дева Мария.
Символ на Душата: бял гълъб /висша персонификация на знака Скорпион/.

…Понякога целият ни живот или част от него минава в търсене на Сродна Душа, т.е. нашата “половинка”, с която да се слеем в едно цяло. Тази “сродна душа” ще ни обича и безусловно ще се грижи за нас по начин, по който никой друг не би могъл… Независимо по какъв начин сме свързани с духовната си половинка – чрез брак, сексуална или роднинска връзка, или приятелство – в редица случаи изживяваме цяла палитра от чувства, осъзнавайки, че срещата ни в този живот е кармично предопределена…и ни свързва цяла верига минали животи, в които сме били заедно – по един или друг начин… и в този контекст се подразбира негласното ни съгласие да се срещнем отново в други животи, т.е. земни въплъщения.
Всеки има своя Сродна Душа и често повече от една, което се обяснява с това, че в продължение на много минали инкарнации /предишни животи/ сме срещали неведнъж с Любовта…
Много въпроси и противоречия излизат на повърхността при срещата ни с тези Сродни Души, с които ни свързва общо кармично минало.
В настоящия живот те могат да бъдат  женени/омъжени за друг,
да бъдат от същия пол като нас,
да бъдат “обречени” на безбрачие или подложени на някакъв вид ограничение -  от тях самите или поради външни обстоятелства,
да бъдат членове на нашето семейство като майка, баща, брат/сестра или други роднини,
а могат да бъдат просто…недостижими…
и те са свободни да направят своя съзнателен избор да се слеят с нас в този живот.

Често се случва много фактори да ни възпрепятстват да реализираме такъв вид обвързване, както и немалко дилеми да бъдат осъзнати, преди наистина да разпознаем в тях своята духовна половинка –огледално отражение от противоположния пол.
Ако не следваме основния си духовен път, нашата Сродна Душа на този етап може да бъде само еквивалент на енергията, която е вътре в нас /и съответно която бива проектирана в заобикалящия свят/ на тази фаза от еволюционното ни развитие. В повечето случаи тази идея трудно се приема поради факта, че никой от нас не иска да допусне, че в момента, т.е. “тук и сега” – в настоящия живот -  не функционира на най-високото си духовно ниво. Но понякога наистина не сме…
Животът ни предизвиква да преминем през редица фази, черни дупки, ограничения във физически, материален план, семейни задължения, отговорности и забрани/табута.
И в този момент привличаме и биваме привлечени от партньор, който е готов да посрещне тези нужди, когото сме склонни да приемем за Сродна Душа… като на всяка поредна нова фаза от еволюционното си развитие ние продължаваме да ги привличаме – всеки път различни в зависимост от емоционалните ни и духовни нужди на даден житейски етап.
Много хора изпитват чувствен и сексуален магнетизъм като често го разбират погрешно, мислейки, че това е енергия на Сродните Души…
В астрологията Сродните Души имат силна връзка с Нептуновия архетип, който създава ИЛЮЗИЯ  за БЕЗУСЛОВНА/РОМАНТИЧНА ЛЮБОВ…и по дефиниция това отхвърля ЛИБИДОТО или сексуалното желание… Това не подразбира обаче, че сексът със Сродна Душа винаги е илюзия…
Когато постигнете сексуално единение/сливане със своята Сродна Душа, чието духовно ниво е равностойно на нашето, добивате  усещане за  /образно казано/ звън на райски камбанки, космическо свързване и духовно просветление…и много повече от едно обичайно сексуално чувство – ще ви обземе чувство за цялостност и завършеност, макар че сексът не е във фокуса на Сродните Души. И всички тези чувства продължават обикновено от 6 месеца до 2 години, когато наистина живеете с тази персона, което може да бъде сравнено с едно състояние на пълно щастие и блаженство, докато не осъзнаете ОТГОВОРНОСТТА  да БЪДЕТЕ ЗАЕДНО по пътя на еволюционното развитие на двете Души.

От гледна точка на езотеричните науки съществува хипотеза, че притежаваме Космическа памет преди да се появим  /в поредното си земно въплъщение/ на тази планета. Имаме план, или по-точно казано, Душата има план, който предвижда да се срещнем с хора, които да ни помогнат да създадем баланс… също имаме и недовършени задачи по отношение на другите – и тези важни за нас хора идват в живота ни в различни въплъщения и роли, защото ние имаме НУЖДА  от тях… или идват в полезрението, фокуса на нашия живот на определена фаза от нашето развитие. Но необходимостта да създадем цялостна, завършена връзка с другия в този живот не означава обаче, че този човек е нашата Сродна Душа…

Можете да правите предположения дали сте срещнали своята Сродна Душа въз основа на следното:
1. Двамата сте на едно и също духовно ниво;
2. Двамата обичате и давате безкористно и с безусловен респект един към друг;
3. Двамата признавате правото на другия на свобода да се развива независимо дали ще сте заедно или разделени;
4. Двамата имате цялостно разбиране и подсъзнателен усет за това на кой стадий от еволюционното си развитие се намира другият.
Усещате едно естествено чувство на доверие и любов в момента, в който срещнете за първи път своята Сродна Душа. Това наистина е ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА и високо ДУХОВНА връзка, често съпроводена със силна емпатия и телепатия, т.е.  ПОДСЪЗНАТЕЛНО РАЗБИРАНЕ НУЖДИТЕ НА ДРУГИЯ. По този начин усещате всички емоционални/психически/ментални състояния на другия без въпроси и съмнения…
Сродна Душа НЕ е човек, който:
- злоупотребява с вас;
- който ви мами и предава;
- който ви използва;
- който ви манипулира;
- който ви обсебва и иска да ви притежава;
- който ви ревнува;
- който ви изтощава/потиска емоционално, психически или ментално…

Когато имаме чувството, че се намираме на кръстопът в една връзка с човек, за който имаме усещане, че е нашата истинска Сродна Душа… да речем с който сме близки приятели от N години, но съществува съзнателна или несъзнателна емоционална бариера от страна на единия или другия, наречена  СТРАХ ОТ ОБВЪРЗВАНЕ… Ако наистина това е вашата Сродна Душа, НЯМА СТРАХ… нито каквото и да било… НЯМА ЧУВСТВО ЗА НЕСИГУРНОСТ с истинската ни Сродна Душа – дори ди ни разделят хиляди километри един от друг или ангажименти спрямо друг човек… или дори да сме привлечени сексуално /или емоционално/ от друг и същевременно да се чувстваме привързани и към двамата.
По дефиниция всеки от нас има  Сродна Душа, с която има да приключва важна задача в този живот. Загубата на този човек се изживява особено болезнено и дълбоко. Независимо от обстоятелството, че човекът си е отишъл, продължаваме да го обичаме и да се надяваме, че ще се върне…дори и в някой следващ живот…
В някои случаи наши Сродни Души могат да бъдат и родителите ни или това са Души, с които имаме много интензивна кармична обвързаност. От психологическа гледна точка редица инцести се случват на база на първичното подсъзнателно привличане родител-дете поради неправилно управляване на енергиите…но е твърде сложно за обяснение…

- Има ли начин да разберем от астрологичните карти дали човекът отсреща е нашата Сродна Душа и ако да, тогава как?
Обикновено това е връзката Венера-Нептун, а също и някои опозиции… в зависимост от фазата, през която преминаваме в конкретния момент от живота си. Не на последно място и някои плутонови контакти… Срещат се композитни комбинации Венера-Уран, а защо и не Марс-Сатурн /колкото нелепо и отблъскващо да звучи вторият вариант/. Синастрията наред с актуалните транзити и прогресии ще даде /донякъде/ отговор на въпроса какви са нашите очаквания в конкретния момент и какви характеристики и планетни енергии  проектираме в търсенето си на Сродна Душа.
Възможно е да срещнете Сродна Душа, която обаче да не разпознаете в продължение на много години…и впоследствие, доста по-късно да го осъзнаете, когато сте ГОТОВИ  за това. Обикновено този тип връзки не се усещат съзнателно преди навършване на приблизително 30-годишна възраст или след първото сатурново завръщане.
Спорен е въпросът доколко е възможно да се постигне идеална хармония.  Целта е да се постигне БАЛАНС, защото полярностите са много важни.

- Доколко Лунните възли могат да бъдат индикатор за връзка между две Сродни Души?
Много фактори се използват с цел да хвърлят светлина върху астрологическата интерпретация на връзките между Сродните Души… В редица случаи това може да бъде, например, Луната на мъжа върху Слънцето на жената. Юнг би казал: “Тя /Луната/ олицетворява неговата Душа, неговата Анима”.  И за да постигнат баланс, те имат нужда да бъдат заедно…
Възлите, и особено Южният възел  /Опашката на дракона/, свързани с Венера, Слънцето или Луната на партньора също могат да бъдат индикация за силна кармична привързаност. Но няма общовалидни правила, защото винаги ще се намери изключение от правилото.
- Къде да се търсят индикации?
Навсякъде – в наталните карти, в синастрията, композита, комбина…

Понякога имаме чувството, че сме срещнали сродната си душа, когато и двамата усещаме силна връзка – емоционална, духовна,  като не е задължително връзката да се основава на физическо привличане. Всъщност тук акцентът не е върху чувствената ни страна…връзката между две Сродни Души е много повече от ментална/емоционална – тя продължава дори след като физическата връзка е прекъсната. Душата е андрогинна по своята природа и в никой хороскоп  няма индикация дали той принадлежи на мъж или жена, защото включва две неразделни части – Анимус и Анима, - интегрирани в астрологичната мандала, каквато всъщност е нашата натална карта, в едно свързано Цяло.
Предполага се, че възрастта също не е от особено значение в такъв тип връзки между двама души. Често възрастта е доста относително понятие…
Когато с някой ни свързва кармичен дълг от минала инкарнация, това не означава обаче, че този човек е нашата Сродна Душа – в този случай най-вероятно  има  недовършени задачи от  минали животи и за двете страни.
Ключът е в интензивността на чувството, което ни свързва и ще последваме устрема си до там, докъдето ни е позволено от Съдбата с оглед на конкретната задача /мисия/ на това земно въплъщение… Дори когато чувството е много силно и завладяващо, трябва да сме готови да позволим на този важен за нас човек да си отиде, когато пожелае, ако той не иска обвързване…всъщност привързаността ни от минали инкарнации отново и отново ни кара да се прераждаме и да се връщаме тук, на Земята…
На всеки от нас поне веднъж му се е случвало да усети една тайнствена и необяснима телепатична връзка с друг човек. Срещаме  го в момента, в който и двамата имаме особено силна подсъзнателна нужда един от друг. Дали той/тя е допълващата ни половинка, дали може да бъде приет/приета като Сродна Душа? Този човек ще бъде до нас, докато е необходимо, докато се усеща тази нужда от двамата…впоследствие обаче може и да си отиде… Трябва да ценим тези Души, които са дошли тук, за да бъдат до нас,  и vice versa, т.е. заради които ние сме дошли на този свят.
Това наистина ни натъжава – да осъзнаем, че не можем да бъдем завинаги заедно… Те идват при нас на конкретен етап от живота, след това си заминават… Тези Души, с които сме свързани духовно, емоционално, ментално,  може да са някъде  около нас…във времето и пространството…дори може да усещаме много интензивна връзка с тях, но не е задължително да се срещнем с тях…в реалния живот… Съществува хипотеза, че колкото Душата ни е по-еволюирала, толкова повече сродни души  може да срещнем по пътя си… Някои от тези връзки обаче не са социално приемливи от гледна точка на обществения морал, етични норми, нравствени предубеждения или табута. Когато две Души са свързани по особено силен и интензивен начин, те са склонни да игнорират общественото мнение /или това на родителите, социални и семейни табута/ и да бъдат заедно независимо от това колко са различни – “различни” от гледна точка на обществото…
В духовния свят моралът и етиката нямат нищо общо с дефинициите за “социална приемливост” и рамките, в които ги поставя обществото. Ние се сливаме в едно след смъртта си, т.е. след като напуснем физическия свят…смъртта е само началото…
Когато изживяваме особено проблемна връзка, носеща болка и фрустрация за единия или за другия /а може би и за двамата/, сме изправени пред необходимостта да се доверим на интуитивното си чувство и да осъзнаем, че болката е неразделна част от пътя на еволюционно развитие на Душите. Няма осъзнаване без болка…

И да приключим с едно упражнение за медитация:
Да си представим окръжност, излъчваща ярка светлина и любов към всички, които ни заобикалят…
Визуализираме очите на партньора…на нашата истинска Сродна Душа…и си представяме как той ни гледа в очите, изпращайки любов.
Усещаме как изпращаме топлина…и огъня, който пламти в сърцето ни.
Създаваме аура на обич, носеща светлина…навсякъде около нас…и блаженна любов, милосърдие и прошка, състрадание и съчувствие…това е изворът на Любовта към ближния.
Оставаме с това си чувство, което ни изгаря с искрящата си светлина…чувството, което ни изпълва, е толкова универсално, трансцендентно, екстатично…това е Космическа Любов, която е вечна и абсолютна…
Сърцето ви се изпълва с вяра, любов и светлина. Дарете ги  на всички, за да постигнете баланс.
Благословете всички с любовта си, обгръщайки ги със светлина…
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Iris в Ноември 15, 2005, 11:58:20 am
Привет Лили!  :D

Темата е страхотна.. и ме улучваш точно като чета напоследък за Афродита и Венера.. обаче искам да ви накарам да прочетете нещо, което прочетох преди няколко дни, което дава малко по-друга представа за "нашата половинка"  - не говоря за сродна душа!  Знам че много от вас се интересуват и от духовното..  така че се надявам това да ви е интересно  B)

Ето го линка към конкретното нещо  ;)
http://www.sirius-bg.iskri.net/dictations/54kuthumi2604.htm (http://www.sirius-bg.iskri.net/dictations/54kuthumi2604.htm)


Лили..  ;)
Поздрави!      
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Ноември 15, 2005, 12:28:29 pm
Защо пък не, изглежда интересно  :P  :blink:  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Ноември 21, 2005, 08:10:00 pm
Малко е извън темата, макар и да може да се направи паралел...
АН, отдавна се чудя, но просто досега нямаше кого да питам, какво може да означават еднакви соларни асценденти в дългосрочна перспектива в картите на двама свързани по някакъв начин души? Разбира се, Sol Asc и Sol MC най-вероятно ще попадат в различни натални домове, но фактът, че в продължение на много години са в един и същи знак не свързва ли тези двамата по един особен начин? Дали пък бележи някаква особено силна духовна връзка...?  :blink:  :o
 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: АН в Ноември 22, 2005, 05:28:39 pm
Соларният асценсент зависи и от мястото, на което ще се отбележи рождения ден.

Доколкото астрологията изследва трансформациите на душите ни, включително и в социален план и в тоя живот, общите асценденти сочат общи трансформации. Ние в равни степени сме и различни и еднакви помежду си, а еднаквите асценденти засилват акцента върху еднаквостта ни и са предпоставка за по-лесно разбиране помежду ни :)

Една от най-хубавите характеристики на астрологията е, че е твърде практична. В случая практичността и се свежда до това, че чрез еднаквите асценденти сочи средствата за най-интензивно сливане и взаимодействие на две енергии – съвпадът си е съвпад.

Всъщност общо взето, ако сме наясно с въпросите, на които търсим отговори, то отговорите винаги идват – дали чрез еднаквите асценденти или по-друг начин не е важно :)

И кой е тоя общ асцендент? :)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Ноември 22, 2005, 07:35:08 pm
Цитат


"И кой е тоя общ асцендент?"
Има двама близки мъже в живота ми, с които соларните ни асценденти всяка година попадат в еднакъв знак и почти в един и същи градус...и тази тенденция се запазва в много дългосрочна перспектива, едва ли не до края на живота ни...  :blink:  :o
 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: АН в Ноември 23, 2005, 05:50:21 pm
ти как си го обясняваш това с двамата мъже?

Ако човек има нещо да учи, то неминуемо му се дава по много начини :)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Ноември 23, 2005, 06:40:46 pm
Цитат
"Ако човек има нещо да учи, то неминуемо му се дава по много начини..."
Всъщност все още не знам как да си го обясня...твърде различни бяха двата вида опитност и научаване...  :blink:  :o  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: АН в Ноември 24, 2005, 05:44:49 pm
остава да си изясниш и общото в двата вида опитности :)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Декември 06, 2005, 11:57:50 pm
“Ерос и Афродита” –  в превод от Ерин Съливан

В "Теогония", датираща от VIв. преди Христа, произходът на гръцката йерархия и теокрация е установен. Хезиод започва прекрасната си поема с възникването на света от Хаоса. "Хаос" буквално означава "празнота", "зейнала бездна", точка на оживено очакване. Гръцката интерпретация на хаоса  означава необвързаност, т.е. едно отворено, недиференцирано състояние на битието. В други митологични първоизточници се прави паралел - в египетски, шумерски и вавилонски предания и легенди, както и в преданията на местните жители на Северна и Южна Америка, Африка, Тибет, Индия, - съществува едно първично състояние на хаос, което поражда материя. От тази първична материя се раждат разнолики божества - в повечето случаи, представящи природни сили и стихии или неизбежни предвестници на зараждащия се Живот. Следователно, Хаосът е многообразие от природни сили, събрани в едно цяло, но без форма и диференциация.
В първоначалния си контекст Хаосът обединява всички неща в безкрайната бездна в състояние на съзнателно очакване... Това е жизненоважен компонент в творческия процес - във всеки съзидателен акт. Юнг нарича този феномен "pleroma" или "пълно освобождаване". В състояние на "pleroma" или, както го наричат в Тибет, състояние bardo,  е налице перфектно  взаимодействие на космически сили,  като при разделянето на света чрез необикновени процеси във времето и пространството събитията се случват и изместват едно друго... Този тип случайна развръзка или синхронизация е неразделна част  на предтворческия хаос, което кара събитията да се случват...
В тази митична първопричина, след състоянието на хаос, наречено "pleroma", елементите започват спонтанно да се диференцират, т.е. разделят, образувайки по безбройни начини реални форми и същности като Любов, Тартар, Нощ и т.н. Плероматичното състояние е т.нар. "ennoia" преди Логоса -  източник на Божествена прана /ennoia/ с инска природа,който предхожда в съществуването мъжкия Логос.
Ранната поява на Ерос в първоначалния мит не само измества мрачните аналози на Тартар, но също така утвърждава функцията му с цел по-нататъшно съзидание. Ерос е първопричината, породила Любовта и Творчеството, а оттам и целия Живот.
От изворите на съзнанието човечество се е стремяло да разбере мистерията на Сътворяването, на Живота - в митовете Космически Създател  /Бог-Творец/ приема фантастични форми като тук, ако използваме понятието "ерос" в контекста на нашия език, ще трябва да разберем първоначалното значение на Ероса.
 В първоначалния мит възникването на "нещо от Нищото" е аналог на нашето индивидуално състояние  на очакване, застой, за да поемем загадъчната Божествена прана, която  да претърпи след това естествен инкубационен период. И когато се почувстване цялостни и завършени и сме готови да приемем Промяната,чувстваме се готови за нещо ново, налице е изява на функцията на Ерос в чистия му вид.
Дискомфортът, който съпровожда това чувство на завършеност в копнежа ни да дадем нов живот - независимо дали става въпрос за ново виждане, еволюция на нашето развитие или на конкретна връзка или идея - трябва да бъдем съзнателно готови за предстоящата ни нова опитност, въпреки което  несъзнателно оставаме в "капсулирано" състояние, т.е. на инкубация, което от своя страна е източник на вътрешна фрустрация и дискомфорт. Например, чувството за  потиснатост или дискомфорт може да бъде предзнаменование, предвестник  на творческа експлозия - често творческият акт се предхожда от някаква форма на депресия  /символично "раздуване" и след това "повръщане" на творческото потомство от Сатурн/. Или, от друга страна, може да се усети чувство на тревога или силно вълнение, възбуда без очевидна за това причина. Предтворческото "раздуване" може да създаде сложни и объркани симптоми, всички от които са в основата на творческата сила.
Състоянието на "самоооплождане", "инкубация" и символично "раждане" е част от вътрешния ни творчески процес. Психологически нещо се разпада и трансформира във всепоглъщащо пълно, завършено освобождаване. Астрологически това се бележи чрез своего рода "гранични" периоди, маркиращи началото на този процес. Тези периоди на прага на нещо или в предверието на предстоящата промяна често се изживяват като опитност по време на ретроградни цикли; сатурнови транзити през ъглите в хороскопа /понякога в посока към и от ъгъла/; прогресивни лунации; затъмнения; периоди на завръщане на Луната, Марс, Сатурн и т.н. А също и циклите на външните планети като, например, когато те транзитират в аспект с натални планети от три до пет пъти в интервала на 18 месеца,  са  несъмненно  гранични и забележителни, като често бележат периодите на хаотично творческо "зачеване". Всички тези астрологични периоди са "заплодени" от семето на Ерос, т.е. от Божествената прана, без която е немислим творческият процес, както и всеки акт на сътворяване. Ерос е "deus ex machina" - той се появява очевидно като въплъщение на зрелия опит, като божествена искра в момента, в който сме готови за това...
На пръв поглед Ерос може да се яви под формата на конкретно събитие, но в действителност това е продължителен процес. Актът на творчество и любов е изпълнен с потенциално нещастие или дискомфорт, дължащ се на това, че много хора забравят за риска, който съпровожда любовта и творчеството. Ерос в качеството си на Бог е първичен, аморален и напълно необуздан - той има присътствие навсякъде в ролята си на Космическо семе. Боговете са твърде могъщи, за да бъдат манифестирани чрез някой простосмъртен, без посредничеството на трансформатор, преобразовател. Напрежението е твърде високо. Този посредник или представител е необходим на Ерос, за да преобразува и фокусира силата му.
В легендата за появата на Афродита Урания виждаме този посредник, проводник на първичната сила на Ерос. Афродита е могъща богиня в смисъла, в който Ерос е бог, но с тази разлика, че тя е дефинирана като  форма, същност, докато първичният Ерос не е реална фигура, а по-скоро сила. Посредникът Афродита, която се свързва с астрологическата Венера, е канал, проводник на творческия изблик на Ерос. Ерос присътства във всички планети в качеството им на определен творчески прицип и агент, посредник между духовния и материалния свят /Духът, затворен в материята/, при все това, че в митологията Ерос е любимец на Афродита, дарен със силата й да трансформира  първичната си сурова мощ в реални, достъпни форми. Аспектите на Венера с другите планети в хороскопа представляват само едно последващо въплъщение на творческия ерос, и Венера в аспект с планета/планети ангажира планетата в творческия акт.
Ерос не винаги обаче се съгласява да бъде  канализиран - импулсът му да вилнее, представен като "Амок", също е налице - имаме много опитности,  когато творческият импулс ни тласка, образно казано, към обезумял лов на гъски, което ни кара напразно и безсмислено да прахосваме време, пари, любов или енергия, тоест по непродуктивен начин.

*Еротичен копнеж*

Предвербалната фаза на сближаване е заложена в сърцевината, основата на всяко зряло чувство, познато като любов и привързаност. Първичният спомен за пълно сливане с другия е скрит дълбоко в психиката ни. Метаморфозата и трансценденталността са прерогатив на боговете, и трансформацията, която настъпва още в утробата, представлява човешко, простосмъртно копие на Бога вътре в нас. Тази интраутробна метаморфоза е следствие на човешка еволюционна и божествена "морфоза". Вътреутробната памет често определя романтиката, която се опитваме да пресъздадем, възпроизведем във връзките си. Това се случва тогава и там, където две сърца бият като едно. Желанието да пресъздадем това състояние на пълно сливане с любимия е толкова първично - присъщият ни копнеж към сливане е нормално явление, но може да се превърне и в натрапчив импулс. Това е сантиментален феномен, а не физическа, нито пък психологическа реалност.
Хороскопът - в момента, в който изживяваме първия си творчески акт, дори като сътворяване и интегриране на собствения ни Аз - има няколко основни индикации за вида посредник, медия, която ще транслира, канализира принципа на Ерос. Самият акт на раждане ни изпъжда от безкрайните владения на Ерос /напускане на утробата, изгонване от Рая/ в жестоката реалност на самостоятелния, обособен живот. Това ни изправя пред необходимостта да търсим начини да обособим /и интергираме/ първичната сила за живот като част от Егото и индивидуалността.
На първичното, инстинктивно ниво Нептун и Луната имат силна връзка с Ерос, докато но по-индивидуализирано екзистенциално ниво Венера осигурява на Ерос въплъщението на неговата нужда от съзнателни, очевидни резултати.

*Нептун и Луната: космически Ерос и смъртен /човешки/ Ерос*

Въпреки че все още не съществува еднозначна и общовалидна доктрина относно реинкарнацията, има нещо, което Душата е донесла като спомен още от преднаталната си фаза на съществуване, че ние не сме "tabula rasa", кармичният съд не е празен...Разказът на Платон за Ер - мъжът, който умира и се връща с ясен спомен от владенията на Хадес, е увлекателно и интересно четиво. В царството на Отвъдното, Ер отива на брега на Лета - реката на забвението /Oblivion/, от която произлиза коренът на думата "летален". При реката Душата, в своето транзитно сътояние, бива предупреждавана "да не се опива", колкото и да е ожадняла след пътуването си през нагорещената като Аризона през лятото равнина на Забвението. Ако Душата се опие от водите на Лета, тя се преражда в състояние на пълна забрава, забвение, което е летално. Ако Душата само си утоли жаждата, тя ще премине в новата си инкарнация с възможност за припомняне, т.е. анамнезия. Това е основен източник на творческо откровение, и Забвение. Реката Лета се свърза с Нептун - и с Нептун се свързват с всички забравени предишни опитности на Душата, и по този начин с всички неща, така необходими за творческия живот като предстояща нова опитност.  Нептун също е символ на поколенията, на даването на живот, на космическата Вода на Забвението...
По този начин, Нептун като астрологичен символ на Космическа Утроба - първичният извор, където се генерира Живот и става реалност, излиза на повърхността в нашия сатурнов свят. Идвайки от Нептун в поредната си инкарнация, влизаме във връзка със следващия си посредник и това е физическата утроба, чийто астрологичен символ е Луната. Луната символизира биологичната майка, която ни подслонява и храни в своето тяло, и по този начин представя нашето чувство за защитеност, топлина, сигурност и душевна памет. При връзка или аспект между Луната и Нептун много често може да усещате дълбочината на копнежа да се върнете към това мистично място и трансцендентно преживяване, където две сърца бият като едно - нептуновата страна на вътреутробния живот.
Първичният Ерос /Нептун/ е представен чрез инстинктивния копнеж да се завърнем в това състояние на абсолютно и пълно сливане с природата... Състоянието, към което така копнеем да се върнем, е споменът за забравения Ерос, с чийто принцип сме свързани, докато еволюираме в утробата на майката /Луна/. Безкрайната космическа утроба е символизирана чрез Нептун, а Луната е символ на майчината утроба - физическо /тоест като биологичен феномен/ въплъщение на Нептун. Ние всички търсим сливане с Космическа Утроба - посредством Нептун и архетипната връзка с Несъзнателното - чрез духовност, изкуство, музика и други разнообразни трансцендентни изживявания.  Всички ние несъзнателно търсим сигурността на първичното /преднаталното/ сливане, спокойствието и безкрайната любов на майчината утроба - изживяваме този си устрем във връзките си, в дома си, в своята вяра и в навиците си.
Космическият копнеж за творчество и съвършенство, подтикнат от ерос в най-първичната му форма, се свързва с наталния ни Нептун, докато по-човешкият и по-лесно постижим стремеж към свързване, "творческият отдушник" и "сигурното място" са силно лунарни и се символизират от Луната. И този екзистенциален копнеж е не само чисто физически/соматичен феномен на преднатална памет, изразена в подсъзнателния ни спомен за вътреутробното състояние на пълно сливане с Абсолюта, но лежи в основата на архетипа на Ерос. Архетиповете в своето първично състояние са опасни и в повечето случаи имат доста комплицирана външна изява, те резултират, т.е. се изразяват в натрапчиво поведение, както и в тяхното принизено, твърде индивидуализирано
/отделено/ състояние; архетиповете са в основата на организираното човечество /групи, народи, цивилизации.../, на сърцевината на егото, съзнанието /и самосъзнанието/ и идентичността.
По този начин еротичният архетип, символизиран от Луната, загатва за това, че фигурата на Великата Майка стои в основата на нашите копнежи, творчески импулси и нуждата ни от свързване и интимност - и връзката ни с майката е в основата на този феномен – да превърнем магията в нещо осезаемо, реално... В този смисъл тъй нареченият "mother complex" може да бъде превърнат и в нещо позитивно, защото той ни подтиква да потърсим дълбоко в подсъзнанието си вечния творчески извор; същият този комплекс може да се изрази и негативно, когато той ни кара да търсим този извор у другите или извън психическата ни реалност или да търсим безкраен комфорт без да полагаме усилия.
Лунният ерос има физическа, телесна, органична проява, докато нептуновият ерос е трансцендентен, той е в съзнанието ни. Някои хора се нуждаят от /аспектна/ връзка между Луната и Нептун, за да свържат трансцендентното, имперсоналното със земното и по-индивидуализирано  измерение, да въплътят креативната еротична сила /първично либидо/ в реалния живот, под формата на такива феномени като "любов", "свързване" и "творческа реализация". Психика-Сома, Тяло и Душа - тясната и неразривна връзка помежду им олицетворява висшата проява на Ерос...
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Декември 07, 2005, 08:39:06 pm
В превод от Gwynne Sonnen-Mayer

*Дуализмът 1-7 дом   –   Аз и сянката на Аза*

Планетен архетип: Марс-Венера /като сигнификатори на първи и седми дом; Слънце-Сатурн /Его и сянката на Егото; екзалтация на Слънцето в Овен, екзалтация на Сатурн във Везни/. Асцендент-Десцендент – “линия на взаимоотношенията”, “Аз-Ти”, “Аз и интеграция на Аза”.

…Тук ще фокусираме вниманието си  върху опозицията 1-7 дом, за да дискутираме темата за Сянката на личностната ни индивидуалност и нейните измерения, как се свързва тя с вътрешния ни растеж и способността да видим как ни влияе сянката на другите в наталната карта.
Сянката е неразделна част от индивидуалността ни и трябва да се търси  в Индивидуалното Неосъзнавано в опозиция с най-дълбокото Неосъзнавано или колективното Неосъзнавано. Много от последователите на Юнг вярват, че може да добием такова виждане и да потърсим отговор в сянката на Съзнанието в случай, ако развием периферно виждане на нещата... Сянката е тази част от индивидуалността, която бива потискана, но всъщност тя е неделима част от Личността, представена чрез 1-ви дом. Първи дом представя нашата личност, ролята, маската, с която излизаме на житейската сцена и тази част от нас, която е белязана от момента ни на раждане и годините, формиращи растежа ни, през които ние научаваме коя роля е приемлива за нас да я ИГРАЕМ  или да БЪДЕМ. Сянката, дори ако е представена посредством много други фактори в астрологичната ни карта, в повечето случаи може да бъде видяна чрез задълбочено изучаване на 7 дом… като това е тази част от нас самите, която ние ПРОЕКТИРАМЕ ВЪРХУ ДРУГИТЕ и която става очевидна в нашите ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. С хора от същия пол проекцията на енергията се изживява чрез Сянката, с противиположния пол енергията зависи от РЕАКЦИЯТА ни към сексуалния партньор в опозиция с асцендента  /в случай, ако сте жена и става въпрос за вашия съпруг, това може да бъда вашата НАУЧЕНА РЕАКЦИЯ спрямо мъжете съобразно начина, по който сте се учили от майка си или други важни жени в семейството ви, и само да олицетворява тези енергии, които ние ПОТИСКАМЕ/. Има много съществени измерения на личността, които по някакъв начин остават неинтегрирани, и с течение на времето минават в сянката на Неосъзнаваното, защото те биват дефинирани като НЕПРИЕМЛИВИ и ОСЪДЕНИ от нас ДА НЕ БЪДАТ ИЗРАЗЯВАНИ. Постепенно в процеса ни на израстване като зрели индивиди,  започваме да виждаме своите ПОТИСКАНИ ВЪТРЕШНИ ИЗМЕРЕНИЯ  в другите, които привличаме в качество на  партньори, бизнес съдружници, сътрудници и дългортайни приятели. Сянката винаги изплува в сънищата и в съзнанието, представена чрез същия пол. Ако виждате сянката си в противиположния пол, това единствено се дължи на научените ви сексуални реакции.
Преди да фокусираме вниманието върху оста 1-7 дом по реда на зодиакалните знаци, където 1 дом представя Личността, а 7 дом – Сянката,  искам да ви напомня, че енергията на Сянката може да бъде видяна чрез взаимовръзката ЛУНА/САТУРН/ПЛУТОН и повечето други планети и астероиди в зависимост от техните транзити,тяхната позиция в картата и позицията на ъглите.
Погледнете върху картата си и вижте кой знак владее вашия 1-ви и 7-ми дом, които се свързват с присъщия ви вид енергийно взаимодействие с другите.  Също така помнете, че слънчевата карта, където Слънцето ви се поставя на купсидата на 1 дом, е също приложима в случая, тъй като знакът в опозиция на Слънцето представя вашата Сянка, така че обърнете сериозно внимание на тази двойка зодиакални знаци.

Ще започнем с опозицията Овен/Везни като по реда на знаците ще опишем 12-те знака по двойки. Овенът е олицетворение на човека-войн, агресора, независимата личност, чиято сянка Везни е нерешителният, колеблив, зависим във връзката, “миролюбив на всяка цена” тип личност. Запомнете, че СЯНКАТА  не е най-приемливата част от нас, съществуването на която бихме искали да признаем с лекота и откровеност. Така че някои от нейните измерения могат да бъдат негативни, макар че съществуват и много позитивни качества, които по-нататък ще наричам ЗЛАТНАТА СЯНКА, като архетип от легендата за Светия Граал и келтската митология…
Следващата двойка е представена чрез Телец/Скорпион. Телец е земна, реалистична, с фундаментални ценности и чувствителна натура, докато скорпионската му сянка е представена чрез една манипулативна, сексуална, догматична/властна, обсебваща, ревнива част от личността.
Личността Близнаци със сянка Стрелец е представена чрез близнашката приказливост, привлекателност, любознателност, дружелюбност в опозиция със стрелешката авторитетност, бохема, страх от обвързващи ангажименти, честа смяна на интелектуални хоризонти…
Личността Рак е тип закрилник, грижовен, любящ, със силен майчински инстинкт, емоционален и капризен и ще вижда сянката на Козирога вътре в себе си като студен, ограничаващ, емоционално сдържан, свръхотговорен и с началническо държане тип.
Личността Лъв е каризматична, приятелски настроена, драматична, царствена, с лидерски качества/авторитарна. Сянката във Водолей ще се стори на Лъва отчуждена, непостоянна, ексцентрична, непокорна, с бунтарски дух и твърде разпиляна.
Личността Дева е аналитична, аскетична, взискателна, добър събеседник, прекрасен изпълнител, докато вътрешната й сянка в Риби е мечтателен, объркан, променлив, на който не може да се разчита тип, нецеленасочен и непоправим романтик.
Преди да разгледаме следващите двойки зодиакални знаци, искам да акцентирам вниманието ви на това, че всъщност по-скоро бихме могли да наречем 7 дом “дом на личните отношения”, а не “дом на връзките”.
Продължаваме с Везни на купсидата на 1 дом, т.е. на Асцендента  и Овен на върха на 7 дом, т.е. Десцендента. МАСКАТА, която си слага личността с акцентирани Везни, трябва да създаде впечатление за гладки и миролюбиви отношения на всяка цена, като Везните често се колебаят и трудно вземат решения поради страх да не се стигне до разрив в отношенията. От друга страна, сянката в Овен създава независима, непокорна и пълна с вътрешни борби личност, която обаче рядко намира изява, освен може би в някой друг тип връзки… Много рядко бихме могли да видим асцендент във Везни да прояви някои от характерните качества на сянката си в Овен, понеже те са проява на лош вкус и неприемливи в очите на венерианеца.
Личността с изгряващ Скорпион на купсидата на 1 дом и сянка в Телец /7 дом/ най-вероятно ще се разкъсва между две крайности. Маската, която си слага един Скорпион, олицетворява интензивност и тайнственост по отношение на всичко, което се случва във вътрешния му свят, което обаче го прави много проницателен в разбулването на чужди тайни, скрити мотиви и конфиденциална информация. Телeшкият 7 дом ще се стори на изгряващ Скорпион  прекалено обсебващ, твърде земен, практичен и фокусиран на физическото равнище на съществуване и желанието си да притежава. Всичко това е скрито под повърхността на вътрешните му психологически конфликти…
Личността със Стрелец на асц и сянка в Близнаци, т.е. на дсц  е обичащият свободата бохем, непрекъснато на път и в движение, със стил и грация говорещ с всеки срещнат събеседник, често обаче с липса на такт и толкова честен и правдив, което понякога внася известна доза неудобство за обкръжението му. Близнаци на дсц ще олицетворяват за изгряващия Стрелец образа на вечния студент, любознателен, с флиртуваща природа, донякъде повърхностен, хвърлящ се от една връзка в друга поради скука и отегчение да се задържи на едно място и да създаде трайни отношения. Звучи доста менторски, нали така, Стрелци?
Двойката Козирог на асц и Рак на дсц ще изглежда общо взето така: Козирогът ще олицетворява практичния, упорит, реалистичен, отговорен, земен тип на прагматичния мислител, докато Ракът е твърде чувствителен, вслушващ се във всеки глас, поддаващ се на влияние, без емоционални граници и изпадащ в сълзи при всяко хвърляне на шапката…
Асц във Водолей – дсц в Лъв: Водолеят е свободолюбив дух, бунтар с благородна кауза, размирник, приятел с всички и хуманист, с напредничави идеи и блестящ ум, който непрекъснато се стреми към нови знания, Лъвът е величествен, драматичен, претенциозен, прекалено експресивен, индивидуалист и Водолеят го мисли за ексцентричен.
Риби на асц и Дева на дсц: Рибите са сензитивни, чувствителни, медиуми, мистично духовни, романтични индивидуалисти и смятат Девата за критична, контролираща, натрапчива, аналитична и неспособна да види гората на фона на отделните дървета…
Искам да отбележа, че често осъждаме Сянката поради негативния или неуспешен опит да я ПРИЗНАЕМ, макар че срещата ни със сенките може да се превърне в много позитивно и интензивно духовно изживяване, което ще ни помогне да постигнем ЦЯЛОСТНОСТ само обаче, ако позволим това да се случи. И тогава наистина сянката ще се превърне в ЗЛАТНАТА СЯНКА…
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Декември 08, 2005, 12:03:40 pm
"Ерос и Афродита" - продължение

*Платонична любов*

Копнежът за единство и въплъщение на Неосъзнатото - ментално и духовно - е присъща на човека вътрешна характеристика. Различните автори наричат този феномен по различен начин; Гьоте нарича тази сила "избирателен афинитет". Древните виждат Ерос като божествено привличане, сливане и изграждане на връзка, изразено във взаимодействието и баланса на нещата. Последователят на Сократ,  Платон мисли, че сливането на Ерос с човешката психика е форма на "божествено безумие" - и в позитивен, и в негативен смисъл. В тази връзка той казва:  "Това е най-добрата форма на божествена обсебеност - едновременно за субекта и за тези, с които се свързва, асоциира. И това се случва, когато той бива докоснат от това безумие, защото човек, чиято любов е събудена от прекрасното у другите/другия, се нарича "влюбен" или "любим". Това, което Платон е разбирал под "влюбен" и "любовник" не съвпада напълно със смисъла, който придаваме на този феномен днес. Това понятие означава човек /мъж/, който е обзет от божествения Ерос, и по този начин един философ би могъл да бъде наречен "любим/любител на мъдростта. “Любим” и “любов”  не в контекста на физическо притежание.
Независимо дали Ерос представя по-високо равнище на съзнание и допринася за абсолютното спокойствие и хармония на душата, или тласка човека към безумие или сексуален хедонизъм,
това бива повлияно изцяло от съзнателния стремеж на обсебения от Ерос индивид. Очевидно една такава атака на Ерос не винаги донася желание да четем класика или да напишем ария или новела. Напротив, устремът да "прегърнем" някаква форма на свобода или вяра е една от атаките /а понякога и кризи – когато творческият потенциал не може да намери външна изява и признание/  на Ерос. Еротичният копнеж се изразява в опита да придадем на трансцендентното изживяване по-осезаем, физически облик. Това се случва, когато Афродита - едновременно явявайки се с двете си лица - Урания и Пандемос, трябва да придаде форма на това чувство.
Афродита Урания - безполова и с янска природа - нейната сфера е Божествена любов, безсмъртна и философска... Докато Афродита Пандемос, родена от Диона  и Зевс Диос, е богиня с човешко лице на простосмъртен, богиня на сексуалната любов. Всички знаем, че любовта към приятел не се заключава в "сексуален териториализъм", тя е по-цялостна и не така лична, обсебваща. Докато  сексуалната и романтична любов - независимо до каква степен "опитомена", "задомена" или поставена в определени рамки, - има своята скрита сенчеста страна, при което е налице заплаха за Егото, за цялостността и индивидуалността, която подхранва страстта и желанието. Платонична любов понастоящем наричаме любов, в която не присътства сексуална активност и въобще сексуалният контакт като такъв. Ерос присътства във всички връзки и взаимоотношения, изпълвайки ги с креативната си сила за живот и творчески импулс, но най-натрапчивата и силна платоническа връзка, колкото и учудващо да ни се стори на пръв поглед, често е приоритет на  
урановия тип хора - например, с Венера във Водолей или в твърд аспект с Уран. По-земният и човешки облик на Венера е представен от Афродита Пандемос - например, Венера в земен знак, акцент върху Рак/Скорпион в наталната карта, аспекти Венера/Плутон с посредничеството на Марс като приемник на силата на Ерос, чийто импулс нерядко намира изява не само в начина, по който изразяваме енергията си и се налагаме, а и в сексуален аспект.

*От Урания към Пандемос*

И понеже не можем да издържим натиска на абсолютната и първична сила на Ерос, налага се да се изправим срещу неуправляемата му и разрушителна енергия на разделяне, разчленяване, диференциация - и понякога без очевидна причина. Скритата заплаха на този път "навътре" /символичното слизане на Ищар в Ада/ е с дуалистична, двойнствена изява - такава, каквито са платоновото търсене на Вяра, Красота и Мъдрост в чистия им първичен смисъл, в какъвто са отдавна загубени. Деликатният баланс между идеала и реалността е трудно постижим, но и така необходим. Балансът между Афродита Урания и Афродита Пандемос трябва да бъде постигнат и запазен.
Всъщност Платон казва, че всичко в Природата е само "дефектно копие" или "бледо подобие" на идеалната първична форма. Понятията като любов към мъдростта и философията са олицетворение на живото въплъщение на Ерос посредством Урания и функциониране на неговото най-висше равнище. Влюбването в Идеала ни свързва с категориите "съвършенство", "вяра", "красота" и
"мъдрост" стига да го пожелаем достатъчно силно, с цялото си сърце и душа.
От философска гледна точка Платон е прав, но в действителност той се е докоснал само до една малка част от Цялото! Според разбиранията му Ерос е бил едновременно тъмен демон и екзалтация,
издигане на душата, но това по-скоро прилича на съзнателно усилие в рамките на смъртното, човешко битие да интегрираме и използваме първичната сила на Ерос за любов към Непостижимото - и по този начин се счита, че любовта на добър човек по-скоро би трябвало да ни стимулира да се издигнем на по-високо духовно ниво и дори да стигнем тавана на своите възможности,
отколкото да ни повлече към бездната на първичния хаос, изразена във физически план чрез безразборен секс, секс като самоцел и "творчески отдушник". Същата първична сила събужда желанието от една страна да изследваме ефирните, фини полета и измерения на Битието, а от друга - физическото измерение на биологическата ни обвивка, т.е. тялото, в което живеем. Способността да поемем отговорност за тази неосезаема идея и да я превърнем в конкретна, дефинирана, материална субстанция е най-великото постижение на човешката същност, интегрирала като своя
неразделна част онази искра на Божествена Любов, на първичния Ерос, която ни прави безсмъртни…



 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Декември 18, 2005, 11:43:49 pm
"Ерос и Афродита" - отново продължение

*Творчество - мостът между идеала и реалността*

Състоянието, в което няма връзка между тялото и съзнанието, психиката и душата, се нарича от френските митолози participation mistique - "мистично съ-участие". Това е становище, основано на принципа на първичното и демоничното начало, при което връзката между Човека, Боговете и Природата запазва елемента на символичното обсебване/обладаване от боговете, или състоянието ethios, когато богът се въплъщава в тялото на простосмъртен посредством обсебване на неговата психика. Понятието enthios е в основата на феномена "ентусиазъм", което означава да усещаш Бога в себе си, да бъдеш изпълнен с неговата креативна сила,  и се свързва със състоянието на participation mistique.
Способността на Ерос да завладява и налага първичната си воля се вижда в случаите на спонтанно божествено обсебване. Истинското първично обсебване и еротичният копнеж са трансцендентни в своето проявление. Нима поне веднъж не сме се почувствали ентусиазирани и обсебени от творчески импулс? Спонтанно получаваме брилянтни идеи, вдъхновение да рисуваме, да пишем, да композираме, да творим - всичко това се твори и получава искра живот от Безкрайното Всичко, което Е...
Творчеството като дейност, процес  се свързва със света на въображението и изисква богата фантазия от една страна, а от друга – мистична връзка с невидимия и неосезаем свят на божественото, на идеалите - и тогава се създават творения толкова съвършени, че хората биват изумени и трансформирани от досега си с прекрасното. Еротичната функция на Урания се канализира и добива реални форми и измерения посредством Пандемос. Творчеството като процес изиксква сатурнова намеса, изисква полагане на усилия и труд - и Кронос/Сатурн е посредник на Афродита Урания... Това е онзи Сатурн, който “се издига в митологичния пантеон от божества със стоманения си сърп, подкрепян от майка си Гея и кастрирал впоследствие баща си Уран и прегърнал Гея в копнежа си за любов". Астрологически, ние имаме нужда от Сатурн  да канализира и придаде реална форма на нашата "родена от морската пяна" креативност /Афродита/. Без дефинирана форма божествената идея ще остане в сферата на непостижимото и неуловимото, в небесата и без възможност да бъде манифестирана на земята, в реален и осезаем, т.е. който може да бъде "почувстван" с посредничеството на сетивата,  план.
Кръвта на кастрирания небесен бог се разпилява по земята, давайки живот на Еринеите – трите фурии, които стават сивмол на кървава разплата и оттогава се превръщат в метафора на нашата съвест - или вина, чийто астрологичен символ е Сатурн. И от семето, попаднало в Кипърско море, се ражда Афродита - "златната", "родена от морската пяна, която се явява от морето", "жената от океана". Неслучайно астрологическата Венера екзалтира в Риби, а Риби са символ на великия океан /Посейдон-Нептун/. Морските богове и богини обикновено са способни да променят образа си, затова в Спарта богинята на любовта била наричана Морфо, "променливата". Многоликата богиня на Спарта често била рисувана окована във вериги. Този талант за метаморфози се комбинирал с въображаемите вериги, които подсказвали, че тя е проявление на първичната Велика Богиня. Тук се прави паралел между Афродита и Евринома, родена от първичния Хаос и танцуваща по океанските води и флиртуваща със змея Офион, който се увива около нея и дава живот на Космическото яйце - символ на всичко сътворено - оттук идва изображението на богинята във вериги. Във фигурата на "жената душа" или anima mundi, която танцува, обкръжена от гирлянди в картата Свят от колодата Таро, можем да разпознаем Евринома, която танцува с вълните, увита от Офион.
Точно Венера, богинята на любовта, е онази, която танцува по водите на колективния ум или световната душа - колективното Неосъзнато на Юнг. Тя се явява  от този океан, тя е "медиатрикс" - водач към най-дълбоките нива на подсъзнанието.
Забележимо сатурново присътствие в качеството му на проводник се усеща и в позитивен, и в негативен план - творчеството, за да добие реална форма, е невъзможно без Сатурн, но той е и в основата на вината, болката и ограниченията...
От архаични времена във всички последващи персонификации и митове за Афродита/Венера, предания и легенди  Ерос се явява в качеството на задължителен неин спътник, любовник или син. Римската легенда за Ерос и Психея, за пръв път спомената в новелата на Апулей, Златното магаре, е пълна с метаморфози  и трансмутации, и легендата за Ерос и Психея хвърля светлина върху свещения брак между Психея - земното въплъщение на Афродита - и нейния син Ерос! От колективното Неосъзнато изплува вечният копнеж  за свързване, представен  като свещен брак между Небето и Земята, между смъртното и безсмъртното - съюз между архетипното и човешкото.
Поради тази причина боговете се нуждаят от нас, хората, за да проявят силата си, и както Психея е въплъщение на Афродита или нейна дъщеря, така Амур/Ерос е същевременно и бог на Любовта и син на Венера... Образите са различни, но смисълът е един и същ: божественото, безсмъртното се трансформира и проявява посредством смъртното и простосмъртните. Тази идея се манифестира отново и отново като проекция в хороскопа, символизиращ наталния потенциал, върху непосредствените прояви на човешка опитност.
Колективният ни стремеж към свързване, съюз  наред с първичната воля за живот се манифестират по безбройни начини в мистична връзка с всички митове и архетипни образи - от първичния Хаос към Ерос, Афродита и накрая  - астрологичният символ Венера в хороскопа с нейните аспекти, позиция по знак и дом с проекция върху психиката и земния, физически живот.

*Аспекти на Любовта и Творчеството*

Ерос е първичната мотивираща, движеща сила, чийто посредник е Афродита/Венера. Животът е необятна сфера на опитност. Какво е проявлението на богинята Афродита в нашия хороскоп? На първо място, трябва да обърнем внимание как наталната ни Венера "комуникира" и се свързва с останалите планети в картата, за да бъде Идеалът, т.е. архетипната сила, чиято персонификация е Венера, индивидуализиран и персонализиран. Да определим как взаимодейства Венера на различни нива с другите планети в хороскопа е само началото. Архетипните сили са в основата на всичко, като на ниво човешки живот биват персонализирани посредством астрологичната карта.
Художникът в момент на на предтворческа депресия се чувства потиснат, измъчен, обсебен, разгневен и обезверен от призванието си понякога - и това е присъщото на творческата дейност архетипно затруднение да въплътим идеала в нещо реално, осезаемо. Позицията на Венера в картата ще покаже как въображението намира изява в реалността. Творчеството винаги подразбира тежък труд, и тук Сатурн помага на Афродита да придаде на рожбите си реално измерение.
Скулпторите казват, че превръщат в осезаема, видима форма затворената в prima materia идея. Завършената скулптура всъщност *хипотетично* се приема, че предхожда материята, тоест камъка, от който е направена. Материята е живо въплъщение на Идеята.
Художниците казват, че са посредници на образа, който транслират в действителността; писателите се чувстват ограничени от неадекватността на думите, т.е. невъзможността им да станат въплъщение на идеята в първичния й вид. И тук отново се изправяме пред Ерос, чийто могъщ потенциал трудно намира адекватна изява или бива разпилян, ако не бъде канализиран чрез друг посредник...
Творчеството е безкраен изследователски процес, а не само проектиране и скициране. То е невъзможно без Любов, защото не е само автоматично възпроизвеждане на първичната Идея  и неслучайно попада под влияние на Афродита, тъй като в основата на творческото вдъхновение стои първичната енергия на Ерос. Изворът на творческа енергия е безкраен и неограничен, но нейното канализиране е задължително ограничено и рафинирано - и крайният резултат зависи както от свободната ни воля да изпълним тази конкретна задача, така и от реалното въплъщение силата на Ерос посредством измеренията на Венера в хороскопа...
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Декември 21, 2005, 12:32:23 am
"Ерос и Афродита" - край на сагата  :)

*Йерархията*

И така, първичният творчески импулс се трансформира и персонализира посредством Афродита. Всичко, което ни заобикаля, се появява от Хаоса, преминавайки през състояние pleroma или full void - "пълно освобождаване", и след това с посредничеството на Афродита в нейната най-висша форма - Афродита Урания  /да не забравяме и за Нептун като висша октава на Венера/.  Да видим как йерархията се проявява в Битието:

ХАОС - ЕРОС
ГЕЯ - УРАН
АФРОДИТА ПАНДЕМОС - АФРОДИТА УРАНИЯ

*Двойнствената Богиня: ВЕНЕРА*

Склонни сме да придаваме на нещата различни форми и да ги разглеждаме на различни нива, докато не стигнем до първоизточника, до първичната Идея. Именно астрологичната функция на Венера и връзката й с други радикални точки в картата ни помага да въплътим  идеята от caelo, т.е. от сферата на нематериалност и неосезаемост в mundo - всекидневния ни живот в земно, физическо измерение.
Творчеството, разбира се, не се ограничава само с изящните изкуства, и да бъдеш творец не означава задължително да си художник, писател или да композираш арии или подредени математически формули, - това е спонтанно и непосредствено себевъзпроизвеждане, когато една безсмъртна част от нас живее в творенията ни.
Това е най-основното и фундаментално живо творение на човешките същества - да еволюираме по пътя към Цялостност, Завършеност и Пълнота на Егото. Понякога смисълът на творчеството се ограничава с факта, че сме тук и сме живи... Може да се каже много за видовете творчество, които нямат нищо общо с изкуството, и в тази връзка все още същесвуват много стереотипни модели. Имиджът, който проектираме в обкръжението си, често се изкривява от общоприетите рамки на социална приемливост, т.е. *да бъдем като всички*, *да го направим по нормалния начин*, *да следваме примера на еди кой си* и т.н. все в същия дух...
В процеса на еволюционно развитие - не само в духовен план, а и във физически - по пътя на израстването ни посредством разширяване на хоризонтите, когато придобитият опит и умения добиват материална форма във вид на конкретни постижения, - се налага да се изправим пред немалко казуси и дилеми.

Да вземем един хипотетичен пример: човек с Венера в Козирог, 5-ти дом си мисли, че Сатурн е този, който "блокира" енергията на Венера. И да приемем, че същевременно Венера е в квадрат с Нептун или, да речем, в квадрат с мидпойнта /а защо и не съединение?/ Сатурн-Нептун, позициониран във 2-ри дом.
- На пръв поглед това е типичният "complex of relationships going on", т.е. да се реализира връзка, изразена чрез реално  /без проекции и прехвърляне на вина/  свързване между двама равностойни партньори. В случая Венера е диспозитор на Сатурн/Нептун, при това Венера и Сатурн са във взаимна рецепция, а Сатурн се намира в дома, чийто сигнификатор е Венера. Тип "кръвна връзка", в която всички планети са оплетени в една feed-back мрежа, чийто буквален смисъл е "обратна връзка" или "какво получавам в замяна?". Докато  Нептун копнее за пълно сливане и взаимна отдаденост, Сатурн нищо не дава даром! Това всъщност ни помага да разберем защо понякога се чувстваме толкова непроизводителни и "безплодни" в опитите си да се "свържем" с другия. Защото получава този, който дава  без да обмисля и пресмята бъдещите си "дивиденти".
Тази планетна конфигурация сама по себе си не ни "лишава" от креативност и творческа сила, но в редица случаи наистина затруднява, възпрепятства способността ни да видим какво всъщност сътворяваме и какъв е резултатът от положените усилия, разбирането за което, т.е. *да положиш усилия* в повечето случаи е твърде различно за всеки от нас, и може да бъде манифестирано както във вид на "действие", така и на "бездействие". Творчеството е начин на живот, а не само изкуство.

И да се върнем на конфигурацията Венера-Сатурн-Нептун.
В конкретния случай може да се направи паралел с детството на индивида, символизирано от 5-ти дом, което най-вероятно е било ощетено откъм емоции, детето е страдало от "емоционален глад" - и затова чувството му  /впоследствие като зрял индивид/  за стойност, ценност, полезност никога не е било признато и не е изключено индивидът да се е чувствал като един вид "инвестиция" на родителите, които са очаквали той да бъде точно като тях, тяхно копие и подобие, и особено на бащата. Вероятно на такъв човек впоследствие ще му е трудно да осъществи връзка с творческата си същност и да приеме, признае таланта си, защото не е изключено този талант, проявен още в ранно детство,  да не е намерил подкрепа от страна на родителите и да кара индивида непрекъснато да търси feed-back и да се чувства някак си отхвърлен, "дефектен" и "с липса на цел"...
Подобни ситуации се пораждат в някои случаи и при хармонични  /най-вече тригони/  сатурнови аспекти спрямо личните планети - Слънцето, Венера, Меркурий - особено, ако е намесен Нептун или планетата-управител на 12-ти дом  /но това вече е друга тема/. В случая повлияната от Сатурн
Венера в Козирог/5 дом  /или, хипотетично, Венера в твърд аспект или в конфигурация със Сатурн/ си налага самоограничения като се мисли за "непроизводителна" и "не-творческа", дължащо се на сатурновия стереотип за *запазване на статуквото*, който най-вероятно сте асимилирали, приели от опита на родителите си, следвайки техния пример и цел, и не на последно място детерминирани от общоприетите културни норми на обществото. В интерес на истината, напълно е възможно да сте невероятно конструктивна и творческа личност - особено в проблемни ситуации - при решаване на
неосъзнати и неизяснени проблеми и подреждането им по важност. Когато сте изправени пред няколко алтернативи и се чувствате объркани да помогнете или да дадете адекватен съвет на приятел в сложна ситуация, дали и доколко се чувствате способни на обективна и дистанцирана оценка и да дефинирате най-оптималния от всички вариат на действие/реакция? Венера в Козирог  /или силно повлияна от Сатурн/  е продуктивна по много практичен начин - помнете, че Сатурн е посредникът между Ерос и Венера, и най-вероятно вашата креативност ще намери "отдушник" по много земен, практичен начин с проекция върху материалните и осезаеми/овеществени форми. Това е перфектният резонанс между Венера-Афродита Пандемос - нейното земно, практично, осезаемо и ясно дефинирано измерение, и Афродита Урания - особено при наличие на аспект Венера-Уран...
Да предположим, че Уран е в опозиция с Венера и всъщност формира Тао-квадрат с Венера и Сатурн/Нептун. И, за да има още по-акцетирано ураново присътствие, да приемем, че Слънцето е във Водолей.
Тук е налице драматична връзка между Урания и Пандемос - в случая е налице същевременна аспектация на Венера от Уран, Сатурн и Нептун: Сатурн - "реалистът", Нептун - "романтикът" и Уран - "елитарният идеалист" /б.а.: нерядко съм чувала жена със силно поставена Венера в предизвикателен аспект с Уран или във Водолей да казва "аз съм идеална" или "той е идеален", макар че в повечето случаи е налице директна или индиректна намеса от страна и на Нептун  - а какво всъщност е "Идеалът" и да си "идеален"?/. И какво се получава? Странна смес между "практично" и "несигурно", "идеалистично"... Това предполага префинено въображение и романтизъм, но най-вероятно ще сте изправени пред предизвикателството да развиете и изградите себевъзприемането си /и чувството си за лична стойност и обособеност/ с полагане на повече усилия.
Ако случайно откриете такъв аспект или конфигурация в наталната си карта, от вас зависи доколко градивно и творчески ще реализирате потенциала в перспектива. А Сатурн изисква дългосрочна стратегия и дефиниране на приоритетите - това, което "Аз съм" и "Аз не съм", и което "Искам да бъда"... И когато сме изправени пред необходимостта да вземаме комплексни решения в определена проблемна ситуация, най-голямото предизвикателство е да спрем да мислим за себе си като "оковани в сатурнови вериги" и неспособни на адекватна реакция. Креативността, промяната и въображението се изправят срещу ограниченията и общоприетите "рамкови" модели.
Креативността обаче не може да се разглежда като абстракция, откъсната от мисловната функция. Всички ние сме обзети от един имплус - първичният копнеж за сливане, свързване в едно цяло и да сътворяваме, да даваме живот, - но в различни форми на проявление във физически план, наречен "действителност". Този неистов устрем да бъдем творци и да творим се свързва с еротичния копнеж и първичното либидо, който ни кара да се чувстваме живи, да живеем и да даваме живот... И двете - Творчество и Сътворяване, даване на Живот - са мотивирани и повлияни от Ерос. Независимо дали и доколко реално реализираме тази творческа сила, в случаите, когато обичаме човек/идея/дейност, ние манифестираме и въплъщаваме в реалността съзидателната сила на Ерос. Ерос ни мотивира, стимулира и "запложда" с божественото си семе като "подхранва" нуждата ни да знаем, да разбираме и да учим. По какъв начин ще индивидуализираме енергията и творческия импулс на Ерос ще покаже позицията на Венера в хороскопа.
Основното и най-важното е да въплътим тази "неосезаема" идея в сатурновата реалност - в един свят, в който всичко е дефинирано и структурирано.
Функцията на астрологията е да изгради мост между Идеала и Реалността, и да въплъти архетипните сили и образи в света на триизмерното пространство, в който ние "функционираме" във физически, материален план. По този начин  при анализ на картата "в дълбочина" астрологът може да изпълни ролята на медиум, посредник между могъщите архетипни сили и божества и човешката душа - и да позволи на Ерос да манифестира присътствието си във всички човешки деяния – в любовта, обвързването, творчеството, работата и обучението!
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: АН в Декември 21, 2005, 05:59:49 pm
чудесно :)

сега остана аз, някъде между Коледа и Нова Година, заедно с едни годишни хороскопи да го направя в подходящ формат, пък после уеб-мастера да го сложи на сайта :D  - ще сме настроени спокойно, търпеливо, филосовски :D  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Декември 21, 2005, 06:05:11 pm
Ок  :)
Остава да довършим започнатото и със Сатурн, макар че темата е доста обширна, почти безкрайна бих казала...  :blink:  ;)
 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Септември 23, 2006, 08:11:37 pm
Духовните връзки

Темата е представена от *tsv* тук:
http://www.occultbg.com/viewtopic.php?t=78 (http://www.occultbg.com/viewtopic.php?t=78)


"Случвало ли ви се е да срещнете изведнъж човек, когото не познавате, но при допир с него сякаш усещате вибрация от електрически ток. Човек, който, вероятно, няма и да видите повече, но в конкретния момент да установите, че просто го обичате.

Духовна връзка

Това е връзка между две души /и респективно между двама души/ от така наречения "нов тип". Което означава, че при нея има обмен, който е на интелектуално, емоционално, сексуално и духовно ниво. Обменът между двете души е "пълен" и между тях се получава един синхрон, който ги кара те да се усещат щастливи само при мисълта за другия. Този тип връзки напоследък се среща все по-често и това налага да се дадат някои обяснения за типа взаимодействия, които се получават при тях.

Как да разпознаем духовна връзка

Срещате някого, който буквално разтърсва цялото ви "същество". Който обсебва мислите и чувствата ви. Който ви кара непрекъснато да се стремите към него. За когото страдате невъобразимо, ако не го чуете, не го видите, не го докоснете. Вие не сте луди в никакъв случай. Просто в този ви човешки живот се е реализирала една от "даденостите" ви. И вие сте срещнали своята духовна половинка. Боли ли ви душата, когато мислите за този човек? Получава ли се "неистов" стремеж към някой, който ви е напълно непознат? Имате ли чувството, че всеки момент "ще се разградите" вътрешно.

Какви са усещанията при духовна връзка

Най-важното усещане е радостта, която изпитва душата ви. Може да е силна радост в началото - като ликуване. А може да бъде "тиха радост", като усещане преди спокойствието. Понякога може да е свързано с катализиране на душата в чисто физически план, и поява на усещания, които изглеждат странни. Например подобно странно усещане е когато говориш с някого, през тялото ти да преминава вибрация, като от електрически ток. Това усещане може да бъде изведено на доста по-висока честота и да се среща даже при обикновен разговор по телефона, независимо къде се намират хората - дали в един град, или на голямо разстояние един от друг. Освен този тип усещане се срещат и на пръв поглед необясними неща. Едно от тях е "споменът" за някого. Човекът, който се е появил в живота ни, изведнъж ни се струва странно познат. Все едно се знаем отдавна. Все едно го познаваме от години и сме се разделили с него вчера. И изведнъж усещаме, че този непознат човек ни е странно близък. И нямаме обяснение защо е така. Или четейки нещо, изведнъж установяваме, че онзи, който го е написал, говори на "нашия език" и ние сякаш го познаваме. Разпознали сме го по "ключовите думи" в текста, които са отключили в съзнанието ни "спомени за бъдещето". На всяко човешко същество, още преди самото му прераждане, му е вменена програма, която да се отключва чрез "ключови думи", като чрез "код".

Ако не сме готови за такъв тип връзка

Ако страхът ви ръководи. Ако не сте готови да загубите собствената си идентичност и да се "влеете в общата такава", просто не правете нищо. За да не затормозявате партньора си от този тип връзка. Защото ако той е готов за този тип връзка, а вие не сте, ще се получи "пробив" по веригата. И ако той е по-издигнатата душа /на по-високо ниво - образно казано/ това ще се стовари върху него като бумеранг. И той ще пострада. Не говорим за физическо страдание, а за такова от енергиен тип. Което съответно рефлектира и психически. Това означава, че когато е налице такъв тип връзка, човек трябва да бъде много отговорен. И ако не е готов да преодолее самия себе си - собствените си страхове и съмнения, не бива да започва нищо. За да не навреди на другия партньор. И респективно на самия себе си. Защото се получава една своеобразна рефлексия - когато вредим на честота и вибрация, еднакви на нашата, това се връща като бумеранг върху нас самите. И ние също страдаме.

Принципи по които се ръководи духовната връзка

всяко нещо, което е направено от едната духовна половинка, се връща или рефлектира върху другата половинка. Това вероятно изглежда доста объркващо, защото според земните разбирания човек отговаря само за онова, което е извършил самият той. Според космическите разбирания обаче не е така. Ако е реализирана връзка от духовен тип и е получено общото цяло, макар и по хипотетичен начин / без двамата партньори да са се видeли или да са установили непременно физически тип взаимоотношения в реалността на Земята/, отговорността пада върху двамата партньори.

Как да разпознаем духовните връзки

Човек се чувства щастлив по един особен начин. Не непременно чрез еуфорията, а по-скоро чрез спокойствието и хармонията, които изпитва. У него се появява желание за духовно, емоционално и сексуално споделяне, но придружено с едно постоянно чувство на хармония. Всеки от двамата иска "да сподели " самия себе си по начин, по който не го е правил никога досега. Това е, казват от ИК, все едно така, сякаш другият човек му принадлежи по някакъв странен начин. И тогава открива любовта, но не я запазва за себе си, а започва да я раздава на другите хора. Докосването до неговата духовна половинка го е направило добър, щедър, прекрасен.
И човек осъзнава едно: че любовта му към другия човек съществува по начин, който я прави неунищожима, защото тя вече е част от божественото. И няма значение дали ще бъде декларирана или не, защото тя ще продължава да съществува. Тя ще е енергия, която ще помага на другия човек по пътя му и ще го крепи. Защото и двамата ще са осъзнали едно: че онова, което се е случило помежду им, не струва пари и не робува на интереси. То е безкористно. И даже да следва смърт или раздяла, нищо няма да се промени. Любовта ще остане. Тя ще претърпи някаква метаморфоза, но ще я има. Защото тя е най-важното нещо на този свят. И на тези двама души им е било "дадено" да получат любов в този им живот. И те са я получили по най-съвършения начин - чрез типа духовна връзка, при която човек се докосва до божественото. След преживяване на подобен тип връзка или докосване, всеки от двамата установява, че е на друга честота и вибрация. Разбира, че може да обича другия човек по толкова други начини. Може да е мислено с него и да го подкрепя. Може да излъчва любов и да стига до него по неведоми пътища.

Когато "докосването" се осъществи, нито една от двете души вече не е същата. Получава се една обща честота и вибрация, при която "енергията" получена от докосването, се разделя на две - като при скачените съдове, и двете души се усещат хармонично известно време. През това време, което не би могло да се дефинира точно какъв период ще бъде - година, месец, ден..., другата - "по-изостаналата душа", ще разбере нещо важно: как би се чувствала на по-висока честота и вибрация, ако избере тази душа /по-напредналата/ за спътник. И, естествено, да реши какво да прави. Дали да се стреми към усъвършенстване като сподели себе си и пътя си с тази душа, или да се откаже."Узряването" на "по-изостаналата" душа може да отнеме доста дълго време - понякога цял човешки живот, а понякога може той да не стигне.По този начин на Земята се залагат и "духовните" общности. Няколко по-напреднали души събират около себе си "кръг" от хора, които имат чисто духовни интереси и "се грижат" за тях. "Грижата" се състои в това да им помагат, като ги направляват по правилния път на развитие и усъвършенстване. Вероятно за в бъдеще ще се разчита все повече и повече на тези духовни общности, тъй като чрез тях душата по естествен път се учи и усъвършенства. И това е начинът всички души, които имат желание нещо да направят за себе си, да го направят. Така че елементът "принуда" е изцяло игнориран и това е най-важното."

 :)
 

 
 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Септември 26, 2006, 11:44:11 am
Още нещо, което мисля, че е в духа на тази тема и този форум,
цитирам го от тук:
http://www.occultbg.com/viewtopic.php?t=315 (http://www.occultbg.com/viewtopic.php?t=315)


* * *
Какво се казва на някого когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.

* * *

(Неизвестен автор)
Предоставено от ~iSkRiCa~

 :)
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Септември 26, 2006, 11:55:19 am
И още в същия дух...

Цитат:
"Не може да си истински добър, ако не си опознал безкрая на своята собствена лошотия.
Не можеш да кажеш на другите от какво се нуждаят наистина без да си опознал собствените си нужди.
Все едно оставяш една задача недовършена и отиваш да раздаваш акъл на хиляда други.
Пък и за да влагаш енергия в нещо, трябва да знаеш изворите на тази си енергия и колко дълбоки са те".



 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Kali в Септември 26, 2006, 08:04:00 pm
Мисля че предпоследния цитат е от книгата "Едно" на Ричард Бах. Дано да не греша. :)


Аз прочетох цялата тема от форума на окулт и намери много интересни коментари.

Интересно е, когато се постват мнения и от други форуми. :)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: *Eva* в Септември 26, 2006, 08:14:17 pm
Цитат
Мисля че предпоследния цитат е от книгата "Едно" на Ричард Бах. Дано да не греша. :)


Аз прочетох цялата тема от форума на окулт и намери много интересни коментари.

Интересно е, когато се постват мнения и от други форуми. :)
Здравейте, поздравявам Лили за темата.
Ще копна нещо тук:
Темата за сродната душа има и още една гледна точка, която донякъде може да обясни някои от въпросите на участниците. Изглежда, че често се случва, когато едната душа е на Земята във физическа форма, сродната и половинка да е на Небето, в Невидимия Свят. Един път на много прераждания има шанс двете сродни души да се срещнат на Земята облечени в плът....

Възможно е обаче сродната ви душа, която няма физическа дреха в момента, да работи чрез друг човек въхру вас или в помощ на вас. Тоест в даден момент обичате даден човек, тъй като сродната ви душа, работи и се проявява чрез този човек. Когато това въздействие престане, вие спирате да обичате. Естествено една такава гледна точка е възможно да предизвика ред допълнителни въпроси, а даже и объркване. Затова можете просто да я приемете като храна за размисъл, а не като абсолютна истина.

Освен единствена сродна душа, всеки си има и верига (най-веорятно повече от една) от сродни души. Твърди се, че сродните души слизат на Земята на групи с дадена мисия. С колкото с по-голям брой сродни души и вериги от сродни души, успеете да се свържете и да работите заедно в това си земно въплащение, толкова по-голям ще е шанса дадената верига от души да изпълниа космичната си мисия по-бързо и съответно толкова по-голямо ще е балгословението за вас.
Оттук е:   http://www.beinsadouno.com/board/index.php...topic=246&st=20 (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=246&st=20)
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Kali в Септември 26, 2006, 08:26:10 pm
И според мен човек има повече от една сродна душа.  Смятам, че е по-вероятно душите да се въплъщават на групи.

  Четох някъде, че идеята за търсене на единствената сродна душа е била необходим етап от нашето развитие. :)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: *Eva* в Септември 26, 2006, 10:08:14 pm
Цитат
И според мен човек има повече от една сродна душа.  Смятам, че е по-вероятно душите да се въплъщават на групи.

  Четох някъде, че идеята за търсене на единствената сродна душа е била необходим етап от нашето развитие. :)
Ето и друг форум, където са говорили на тази тема:

http://daobg.com/forum/lofiversion/index.php/t2186.html (http://daobg.com/forum/lofiversion/index.php/t2186.html)
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Септември 27, 2006, 08:17:23 am
Благодаря за линковете, *Ева*!  

:)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Септември 27, 2006, 08:47:05 am
Цитат
Темата за сродната душа има и още една гледна точка, която донякъде може да обясни някои от въпросите на участниците. Изглежда, че често се случва, когато едната душа е на Земята във физическа форма, сродната и половинка да е на Небето, в Невидимия Свят. Един път на много прераждания има шанс двете сродни души да се срещнат на Земята облечени в плът....


Наистина интересна гледна точка. Бях започнала да чета една езотерична книга, в която битието на Душите се разглеждаше в този контекст. Хипотетично се приема, че всяка Душа или тъй наречената Дух-Монада си има друга Сродна Душа, която обаче може и никога да не срещне тук, на Земята, въплътена в материална форма. Двете свързани Души имат Мисия - едната във видимия, земен живот, а другата на астрално равнище, в други сфери и измерения на Битието или, както казва *Ева*, "на Небето"...

В контекста на темата, ако трябва да потърсим някакви астрологични асоциации, отдавна ме 'човърка' един въпрос - задължително и непременно ли две Сродни Души, срещнали се "облечени в плът" на Земята, трябва да имат 'перфектна' синастрия, 'кармични' аспекти, активирани лунни възли и прочие астрологични "индикации" за силна привързаност един към друг?
Не ви ли се е случвало с човек, с който дори нямате кой знае каква синастрия, да имате обаче усещането, че сте свързани не само емоционално и ментално, а и духовно, астрално?
От гледна точка на тази перспектива сме свързани в астрала с всички свои близки и любими същества, връзката ни с които продължава да "живее", макар и въплътена в друга форма и в други измерения, дори след физическа раздяла.

Имали ли сте усещане за силна телепатична връзка с някой, с когото дори не ви 'свързва'  някаква забележителна на пръв поглед синастрия? Тази телепатия и чувството на искрена детска радост при всяка поредна среща с този човек на какво се дължи?
Има хора (Души), които идват в живота ни, за да го направят по-светъл и усмихнат, да ни 'отворят' очите и да ни 'пробудят' към нов живот, нов начин на живот, ново разбиране на живота... това ли е тяхната Мисия?

 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Септември 27, 2006, 02:42:39 pm
Символично представяне на многоизмерната същност на Битието на Душите

(http://www.lilithgallery.com/gallery/images/jonathonearlbowser-eternity2001.jpg)


*e-t-e-r-n-i-t-y*

 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Kali в Септември 27, 2006, 08:25:55 pm
Цитат
Имали ли сте усещане за силна телепатична връзка с някой, с когото дори не ви 'свързва' някаква забележителна на пръв поглед синастрия? Тази телепатия и чувството на искрена детска радост при всяка поредна среща с този човек на какво се дължи?


  Какво точно имаш предвид?  Аз лично последните две години проучвам предимно този въпрос, като не е изключено все още да съм много далеч от "Истината". :)
  За синастрията нищо не мога да кажа, понеже ми липсва информация. ;)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: *Eva* в Септември 29, 2006, 09:19:32 am
Според мене има наистина доста сродни души, които са от едно ниво с нашето, но само една е тази, която е в абсолютен синхрон. Според мене е дадено да я срещнем само един път в един живот в подходящото време, но понякога ние не я забелязваме или я оставяме да отмине. Затова някои казват, че не са я срещнали. Не е задължително да е интимен партньор, може да е всеки от обкръжението ни. Според това, което имаме да отработваме.
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Октомври 20, 2006, 08:37:03 am
Намерих нещо интересно - на английски, копи-пействам го оттук:

http://www.astrostar.com/ToxicRelationships.htm (http://www.astrostar.com/ToxicRelationships.htm)


* * *
"Are You Stuck in a Toxic Relationship?"
By Dinorah Blackman

Friendship is all about looking out for each other and helping each other blossom. Learn to identify toxic relationships and walk away from them because you can only thrive when you march with the right people.

So how can you tell if you are stuck in a toxic relationship? Let me share some thoughts with you:

1. Toxic relationships are based on manipulation. A person who uses tears, tantrums, threats or bribery to bully you into doing what he or she wants is not a good companion.

2. Toxic friends are usually unavailable when your hard times come. There is nothing like difficulties to show you who your real friends are. Some people might use the liberating-sounding excuse that they do not have time for other people’s dramas, but the truth is that real friends hang around even when your cup is empty. And then they help you to fill it up again.

3. Toxic people are always raining on your parade. Everybody has dreams—you are entitled to them. Because your true friends care about you, they offer honest advice, but they still support your wild ambitions. Stay away from people who are quick to point out all the reasons why your idea is going to fail.

4. Toxic conversations leave you feeling empty. About a year ago I decided that I was spending too much time on the phone in pointless chitchat. So I simply stopped calling people. It was a drastic measure, I know, but after a few months I was able to figure out that my true friends were the ones that stayed in touch simply because they had something enriching to say. Although I make a good amount of calls for many different reasons, I only take time to chat with the few who bring out the best in me and who allow me to inspire them.

5. Toxic relationships can be exhausting. Walking on eggshells can really wear you out. A true friend permits you to be yourself without taking everything too personally. I once had a friend who was constantly getting offended by the things I did, whether real or imaginary. She would start pouting and I would berate myself trying to figure out what I had done wrong this time. Usually when she pointed out to me what my misdeed had been, it was something silly like laughing too loudly, or not smiling enough or not calling her all week. It was tiring and unfair.

6. Toxic people think it is their duty to improve you. Avoid people who are constantly criticizing everything you do and are intent on changing you. Although I am all for friends helping each other to grow, that process cannot be forced—it comes naturally.

7. Toxic relationships isolate you from friends and family. Beware of any association that consumes so much of your time and energy that you barely have a moment left for other friends and family. Toxic people tend to engulf you to the point that you feel like you are suffocating. Friends who have each other’s best interest at heart know that everybody needs space sometimes, and they are willing to step back and allow you to adjust at your own pace knowing well that this does not mean that the friendship is over.

You cannot partner with someone who does not share your goals and dreams simply because no matter how hard you try, you cannot teach people to care about you. This lack of appreciation for your true self will contaminate your environment and rob you of the ability to be the person you were meant to be.

* * *

N.B.: Според мен същото важи не само в приятелството, но и в любовта, а и в междуличностните взаимоотношения общо взето. Има безброй примери за 'токсични' връзки с 'токсични' партньори, които независимо от фрустрацията, която създават и за двамата партньори (и всички други, които попадат "под ножа") продължават да съществуват и да ни изпразват енергийно не само, докато не бъдат осъзнати истинските причини и мотивация това да /продължава да/ се случва, но дори и след осъзнаването...  :huh:

 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Astroholic в Октомври 20, 2006, 12:01:50 pm
Absolutely. Адски гадно е да усещаш как някой те омотава в паяжината си и да не можеш да се измъкнеш. А гадината токсична дори е способна да ти внуши, че едва ли не си влюбен в нея. И като се осъзнаеш изпадаш в някакви шизофренни състояния - да се чудиш дали повече я мразиш или обичаш. Е, слава Богу това преходно състояние не трае вечно и лека-полека измамното усещане за любов изчезва и в душата ти се настанява само омерзение, трайно и незаличимо. Бррр...
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Октомври 20, 2006, 12:59:41 pm
Много силни думи. Омерзение... бррр  :blink: В такива ситуации изпитвам донякъде смесени чувства - доколко са трайни и незаличими не знам, но определено те карат да се замислиш защо това се случва и да не би си се омотал в "паяжината", защото просто си позволил тя да бъде изплетена или да съществува?  :huh:  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Kali в Октомври 20, 2006, 01:00:23 pm
Според вас какви могат да бъдат истинските причини? Защо позволяваме това да ни се случва? :unsure:  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Kali в Октомври 20, 2006, 01:02:32 pm
Lillie, какво е това единомислие? Е ти си го написала малко по-дълго. А аз както обикновено съм лаконична. Интересно ми е АН какво мисли. :)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Октомври 20, 2006, 01:19:21 pm
Цитат
Според вас какви могат да бъдат истинските причини? Защо позволяваме това да ни се случва? :unsure:
Защо позволяваме да ни манипулират и да бъдем манипулирани? О, това е много сложен въпрос! Дали пък науката психология е в състояние да даде точен и конкретен отговор на този деликатен въпрос?  :blink:

Причините да манипулираш са безброй, а що се отнася до причините и мотивацията да позволяваш да бъдеш манипулиран тук вече не са ми съвсем ясни нещата...  :o  B)
 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: АН в Октомври 20, 2006, 05:13:23 pm
Цитат
Absolutely. Адски гадно е да усещаш как някой те омотава в паяжината си и да не можеш да се измъкнеш. А гадината токсична дори е способна да ти внуши, че едва ли не си влюбен в нея. И като се осъзнаеш изпадаш в някакви шизофренни състояния - да се чудиш дали повече я мразиш или обичаш. Е, слава Богу това преходно състояние не трае вечно и лека-полека измамното усещане за любов изчезва и в душата ти се настанява само омерзение, трайно и незаличимо. Бррр...
Нещо в нас е било готово да ни се случи това.
Въпросът е да разбереме кое е това нещо, ако не искаме да ни се случва същото...
А може би все пак да искаме....
Общо взето, малко се познаваме, ако решим да се замислим...
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: АН в Октомври 20, 2006, 05:16:04 pm
Цитат
Много силни думи. Омерзение... бррр  :blink: В такива ситуации изпитвам донякъде смесени чувства - доколко са трайни и незаличими не знам, но определено те карат да се замислиш защо това се случва и да не би си се омотал в "паяжината", защото просто си позволил тя да бъде изплетена или да съществува?  :huh:
Слънцето или Азът ти реагира бързичко - това им е хубавото на огнените Слънца :D  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: АН в Октомври 20, 2006, 05:26:05 pm
Цитат
Lillie, какво е това единомислие? Е ти си го написала малко по-дълго. А аз както обикновено съм лаконична. Интересно ми е АН какво мисли. :)
Мисля си, че сега всеки от нас си говори за нещо негово си и съвсем конкретно, и никак не е задължително опитностите ни да се припокриват и даже може да говорим за различни неща :D

От астрологична гледна точка  - Венера в напрегнати аспекти /необходимост от работа по аналогиите и/, Венера в аспект със Сатурн/кармични причини/, Венера в аспект с Нептун /тя просто си е такава - харесва илюзиите и паяжините, но лекичко се измъква от тях, особено ако аспектът е хармоничен/.
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Октомври 20, 2006, 05:41:01 pm
Цитат
Цитат
Absolutely. Адски гадно е да усещаш как някой те омотава в паяжината си и да не можеш да се измъкнеш. А гадината токсична дори е способна да ти внуши, че едва ли не си влюбен в нея. И като се осъзнаеш изпадаш в някакви шизофренни състояния - да се чудиш дали повече я мразиш или обичаш. Е, слава Богу това преходно състояние не трае вечно и лека-полека измамното усещане за любов изчезва и в душата ти се настанява само омерзение, трайно и незаличимо. Бррр...
Нещо в нас е било готово да ни се случи това.
Въпросът е да разбереме кое е това нещо, ако не искаме да ни се случва същото...
А може би все пак да искаме....
Общо взето, малко се познаваме, ако решим да се замислим...
Интересна гледна точка. Да, нали всъщност така казват - дадено нещо (или някой) ни се 'случва' в момента, в който сме - Азът - готови за това изживяване. Други казват, че ние 'случваме' нещата и че всяка опитност - приятна или неприятна - ни е нужна и ни се 'дава' тогава, когато е необходимо да се изправим срещу тази си страна, осъзната или неосъзната...  :huh:

Целта е вместо да гледаме с "широко затворени очи" да се опитаме да разберем защо дадено нещо или някой идва в живота ни и защо именно в този момент. Вие как мислите?  :rolleyes:  :)
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: kaily в Октомври 20, 2006, 07:05:22 pm
Ние сме един камертон-всичко в нас трепти и резонира, само ако срещне външно нещо подобно на себе си. Или по-скоро обратното-срещаме външно само онова, което е вътре в нас.
Ние сме магнит, който привлича карфички-каквито намотки има магнитът, такива карфички привлича.
Подсъзнанието ни знае един единствен език-тоя на събитията, то не може да говори на езика на думите или на езика на логиката, неговият език са събитията. Всяко нещо, което ни се случва, е предизвикано от ония вътрешни намотки, привлекли съответните карфички.
Сменяш намотките и магнитът започва да привлича други събития.
Сменяш намотките и събитията остават същите-значи просто не си сменил намотките. И опитваш пак и пак, и отново и отново, докато се получи, после докато стане устойчиво...много е трудна тая дейност по сменяне на намотките, особено когато играем на сляпо.
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Kali в Октомври 20, 2006, 08:26:36 pm
Цитат
От астрологична гледна точка  - Венера в напрегнати аспекти /необходимост от работа по аналогиите и/, Венера в аспект със Сатурн/кармични причини/, Венера в аспект с Нептун /тя просто си е такава - харесва илюзиите и паяжините, но лекичко се измъква от тях, особено ако аспектът е хармоничен/.
  АН, да не би да имаш предвид, че малко поне успявам да си отработвам кармата по Венера? Ако е така, аз имам сериозен повод за празнуване. :)  :D  :rolleyes:

  И понеже стана дума за идеи...
  А една моя идея е свързана с творчество-анализиране и обобщаване на разни постижения. Незнам тази идея по Венера ли е и какво да я правя. Даже ме страх да я споделя. Да работя ли по нея, какво да я правя?
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: АН в Октомври 21, 2006, 05:29:06 pm
Цитат


  И понеже стана дума за идеи...
  А една моя идея е свързана с творчество-анализиране и обобщаване на разни постижения. Незнам тази идея по Венера ли е и какво да я правя. Даже ме страх да я споделя. Да работя ли по нея, какво да я правя?
Естествено, че ще работиш :D  - нали трябва да правим и нещо по-интересно в живота си, освен всичко рутинно, ежедневно и задължително :)
Пък и сега всякак идеята ти е благоприятствана от звездите и ще те радва. Може да продължи дълго, което пък е още по-хубаво :) Да не изброяваме всички аспекти сега в хороскопа ти, които бележат нова идея, и то творческа и полезна :)

Не смееш  да споменеш  хубавото, да не избяга :), т.е. да не призовеш противодействащи сили :) Е, можеш да не я споменаваш за сега пред мъже, понеже наталната Венера е в опозиция с транзитните Марс и Слънце :)  - но пък опозицията дава много енергия :)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Kali в Октомври 22, 2006, 12:35:23 pm
AН, благодаря ти за куража. :)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Синухе в Септември 20, 2007, 02:18:01 pm
Първо тази тема е много хубава и щеми е интересно да се разгърне още като мнения по отношение на Сродните души и възможните астрологични връзки.
Далеч съм от мнението,че само един вид аспекти в синастрията могат да определят едно такова положение,но въпреки това се установява степента на свързаност донякъде с аспектите на Венера/Нептун и Венера/Плутон и донякъде тези Венера/Уран заради влиянието на тези планети в някаква степен отвъд настоящите рамки на времето и засягайки нашите най-висши и дълбоки страни.Тези които имат двоен аспект между Венера/Нептун и/или Венера/Плутон със сигурност имат срещи през много животи и връзката е изключително силна-но това важи когато вече се установи,че дадена среща и човек е наша Сродна Душа-и сега няма да се повтарям достатъчно добре е описано тук кога това е така залагайки най-вече на общия резонанс който се усеща и прелива през всички или почти всички взаимни нива.
Иначе от кармични срещи до такива със Сродни Души трябва да се прави разлика.
Интересно е,че и при мен има нещо което Lillie  е видяла в живота си-съвпад на Соларния Асцендент до 1 градус с някой близък.При мен това е налице със определено Сродна Душа-явно допълнително освен всичко друго и в това няма нищо "случайно".С въпросното лице освен,че имаме двойни аспекти на Венера и Нептун и Плутон(съвпад и тригон/ секстил и опозиция) и съвпади с възли и други,сме родени и на едно число(16).За моя случай съм сигурен,че тази навързаност и със Соларния Асцендент е допълнителна индикация за свързаността на душите,макар че ако не се наблюдава силна синастрия дори и да срещаме някои хора за хубаво или за кармично разплащане едва ли тази сродност би била толкова явна и силна,като резонанс на душите и като важно значение на тази среща за пътя и на двамата, така че не може нещо толкова важно като Сродна Душа да не е заложено по съдба и в хороскопа/картите. ;)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Синухе в Септември 20, 2007, 02:24:20 pm
И нещо друго-за две такива Сродни Души общото в синастриите ми с тях беше образуването на конфигурация Пръст на Съдбата (2 планети в секстил правят куинконс към 3-та синастрична) много точен до 1 градус орбис и за 3 планети като пърия случай беше синастрична Луна,а втория Слънце(за майтап първото лице е от женкси пол(Луна),второто от мъжки(Слънце),а двете лица сами по себе си са огледален образ на Слънце,Луна и Асцендент-т.е. едни и същи знаци с различно разпределение на светилата и асцендента в тях). :rolleyes:  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Синухе в Септември 20, 2007, 02:25:23 pm
Оф,забрайх да вметна дори че основата на тази конфигурация са именно моя Нептун и Плутон.... :blink:  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Септември 20, 2007, 06:12:53 pm
Аха, интересно... от личен опит мога да подтвърдя същото. Често, когато съм имала усещане за силна духовна връзка с някой, е имало синастричен аспект Венера-Нептун в съчетание с Венера-Плутон, вкл. и в осреднената карта се среща - в композита и в комбина. Пръстът на Съдбата или така нареченият "yod" също нерядко има присътствие, включени са и лунните възли, еднакви и повтарящи се соларни асценденти...
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: лилид в Септември 20, 2007, 06:49:56 pm
мдаааа... изучавам едно взаимоотношение и аз, та рекох да видя имаме ли и "пръст на съдбата".
Ами, ако правилно съм разбрала как се образува фигурата, имаме

 :lol:  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Синухе в Септември 22, 2007, 12:24:30 pm
Вчера щях да припадна! :D  В един сайт гледах според източника основните показатели за съдбовни срещи,връзки тип Сродни души и освен всичко класическо,Вертекс,Ерос и Психея,се разглеждаше Мидпойнта Слънце/Луна като много важен в това отношение като висока точка на снзитивност и обмяна на енергии.И гледам аз за две синастрии с такъв тип контакт-в първия случай Мидпойнта Слънце/Луна се оказа на един и същ градус! и после гледам и  този на Венера/Марс е също в един градус(даже върху Локус Фортуната ми); втория случай Мидпойнта на Слънце/Луна на отсрещната страна е в точен съвпад с Десцендента ми.Не че някога съм се съмнявал в Астрологията,но именно с тези с които имам това разгръщане,потенциал,съдбвоност и т.н. дори и Мидпойнтите отговарят. :blink:  Установил съм,че ако нещо го има то е налице почти навсякъде и се припокрива от много места. Някой да има подобен "опит"? :lol:  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Септември 22, 2007, 12:39:24 pm
Мидпойнтите наистина работят, а So/Mo се счита за един от най-важните... ако не е най-важният. Разглеждам предимно мидпойнтите на реалните планети плюс на лунните възли с планета, дават допълнителна информация, особено когато нещо не е ясно. С транснептунови и астероидни мидпойнти не работя.  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Синухе в Септември 22, 2007, 12:51:29 pm
И аз останалите Мидпойнти не ги разглеждам-може би за да не изпадам в много голяма крайност бих казал,че ако в синастрията са акцентирани ясно и силно дадени планети извън тези,може и да ги погледна като допълнителна информация.Иначе,да този Слънце/Луна е най-важен и няма как да не е -както по отношение на нас самите+активизацията му от Солар,Лунар,Транзит, Прогресия и прочие(взимам съвпад до 1 градус) ,така и синастрично заради основния обмен Слъне/Луна или Ян/Ин принципа.Като цяло според мен е добре да се изследват мидпойнти на полярните двойки търсейки къде и как се изразява тяхното равновесие и силен обмен извън природата на аспекта ако съществува: Венера/Марс, Меркурий/Юпитер.
 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: лилид в Септември 24, 2007, 12:49:59 pm
Цитат
В един сайт гледах според източника основните показатели за съдбовни срещи,връзки тип Сродни души
кой е тоя сайт, моля  :P  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Септември 24, 2007, 01:18:41 pm
Да не е случайно този (http://www.cafeastrology.com/astrology_of_relationships.html)?  :)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Синухе в Септември 24, 2007, 02:11:02 pm
Да,този е сайта! :)  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Октомври 24, 2007, 11:10:33 am
Да актуализирам темата за Венера  :)
За пореден пък се убеждавам как си личи знакът на Венера при някои жени още при първа среща, особено ако е подсилен от Слънцето  :o
Преди около час бях извикана на една нотариална сделка. Клиентката, на която трябваше да превеждам, ме грабна веднага със силното си "въздушно" и "венерино" излъчване. Дори си помислих, че трябва да има нещо в Близнаци, а може и съвпад Слънце/Венера във въздушен знак или силно влияние на Везни. Подскачаше като маймунка на стола, непрекъснато жестикулираше, излъчваше един много типичен чар, характерен за силно поставена или акцентирана по някакъв начин въздушна Венера, когато жената напълно осъзнава силата на обаянието си и често злоупотребява с него.
Изобщо не се учудих щом разбрах, че е със Слънце в Близнаци  :lol:
Не на последно място беше много делова, прагматична и с отлична икономическа култура, което предположи силно влияние на Сатурн.
И ето какво установих, след като построих карта без час:
- Слънце в съвпад с Венера в Близнаци, т.е. изгорена Венера - бинго!
- Сатурн в един знак със Слънце/Венера
- Слънце/Венера в квадрат с Плутон - вероятно много добре знае как и за какво да използва чара си  ;)
- Луна/Уран във Везни - още едно попадение.
Непрекъснато прекъсваше другите, не спираше да бърбори, начинът на изразяване бе шеговит, престорено сладникав, обръщаше се към всички присътстващи жени, участващи в сделката, с "миличка", но се усещаше нетолерантност като при човек, който не би понесъл някой да го надприказва - Меркурий в знака на Луната в квадрат към Уран /и Луна/ и в опозиция към Юпитер, в един знак с Марс. Усмихваше се, демонстрирайки чаровни трапчинки, но погледът й оставаше студен като на човек, който мисли много прагматично и знае какво иска. Дори омайната "венерина" усмивка не успя да скрие твърдостта на намеренията й.
Последната й шега *но мисля, че никаква шега не е* бе да попита, кикотейки се, защо в декларацията за гражданско състояние няма оставени редове за повече от един-два разтрогнати брака, понеже нейният случай бил такъв  :lol: Не бих се учудила, ако всичките й бракове са били възприемани от нея като "сделка", какъвто впоследствие установих, че е бил и последният...
И колко често зад лъскавата фасада, зад една грижливо поддържана "за пред хората" опаковка няма абсолютно нищо. Все едно че гледаш порцеланова кукла. И си тръгваш с леко чувство на гадене...

 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Jabka в Октомври 26, 2007, 02:32:46 am
Здравейте,
виждам, че споделяте доста ценна информация. Аз се опитвам да чета най-различни неща и резултатът е плачевен. Информацията е много разхвърляна и много често си противоречи. Незнам дали и вие сте имали същия проблем?  
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Октомври 26, 2007, 12:02:46 pm
Цитат
Информацията е много разхвърляна и много често си противоречи. Незнам дали и вие сте имали същия проблем?
Разбира се, че сме имали и в някои случаи все още имаме  :rolleyes:
И за това е създаден сайтът - не само с цел популяризиране на астрологията, а и за споделяне на теоретичен и емпиричен опит, на лични виждания и отношение, на всичко прочетено, научено, систематизирано по пътя на изследване, наблюдение, тестване...
 :)
 
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Jabka в Октомври 26, 2007, 08:00:38 pm
Благодаря Lillie, от това което прочетох, виждам, че повечето участници във форума са доста "напред с материала". Забелязах, че сте давали доста линкове за сайтове на английски. Аз го поназнайвам, но все още ми е трудно да се справям с доста от термините, а и тях ги няма в повечето речници.
Аз съм в началото и информацията поместена във форума ми помага, за което отново "Благодаря"  :D.
Титла: За любовта, хармонията и многоликата Афродита...
Публикувано от: Lillie в Октомври 26, 2007, 08:09:02 pm
Цитат
Забелязах, че сте давали доста линкове за сайтове на английски. Аз го поназнайвам, но все още ми е трудно да се справям с доста от термините, а и тях ги няма в повечето речници.
О, и аз не съм филолог  :D
Но неволята учи на всичко, тъй като на български почти няма астрологични книги, които наистина да си струват. Много ценна информация се намира в чуждоезичните сайтове, хем така си упражняваш и съответния език, тук-там с помагала и речници  :)
Ако нещо не ти е ясно от специализираните термини, питай тук, може някой и да знае  :)