Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Астрология => Темата е започната от: euph0ria в Април 11, 2012, 08:30:40 am
-
Бих искала да разбера мнението Ви за тази снимка.......? Моето такова е доста противоречиво. Имам Уран и Сатурн в рецепция в 1-ви дом, та необходимостта неизменно да спазвам правилата и крайният бунт с/у тях са често явление в мен :blink:
П.П.: Транзитен Уран си "играе" с мои лични планети и не се сдържах ;D
(http://prikachi.com/images/49/4631049R.jpg)
-
Това какво общи има с демокрацията. по-скоро е лична дилема за надскачане на втълпените ни от обществото и възпитанието стереотипи на поведение и следване на някакви норми. На мен ми е дадена тази дилема по рождение и съм се научила да се справям с нея - Сатурн и Уран в опозиция помежду си. Но нали са включени в конфигурация "хвърчило", се справям по секстилите и тригоните.
-
Демокрацията е система за управление, а щом е свързана с управление, то значи включва определени норми, които трябва да бъдат следвани. Затова демокрацията не е свобода. Докато в света съществуват режими на управление свобода не може да има. А те винаги ще съществуват, защото това е нужно на хората - има групи, не само малцинствени, които биха се саморазрушили и разрушили останалите, ако няма кой да регулира действията им. Но всичко това се отнася най-вече за социалната свобода.
За личната свобода е нужно самосъзнание. Поне при мен се получи така че колкото повече се осъзнавах и порасвах, толкова повече автонорми ми падаха. Но и нямам спомен да съм се съобразявала особено с останалите. Това може и да се разглежда като егоизъм, но аз смятам, че имам достатъчно задачи за този живот, който едва ли ще продължи хилядолетие затова нямам време да изпълнявам чужди очаквания.
Имам Уран на асцендента и когато транзитния Уран премина в трети дом и през СЛВ се разделих с едно свое схващане, което страшно ме промени.
Преди приемах като естествено житейско правило това, че ако си добър, красив, мил и правиш така че на другите да им е добре те ще те харесват, ще те обичат, ще те боготворят и няма да могат да дишат без теб. Вероятно това е представата насадена от обществото. Много еднотипни ситуации, разочарования и неприятни моменти ми костваше, за да разбера, че хората не се обичат по заслуги и любовта не е орден, който се връчва за подвизи. Затова сега съм само аз. В личните отношения правя това, което ми харесва и не се опитвам да припокрия нечий идеален образ. Откакто осъзнах, че 2 и 2 почти никога не прави 4 съм свободна.
П.П. Постера много ме кефи ;D
-
Нещо ме смущаваше в картинката от първия момент. Прекалено е обяснителна, за да ми внуши нещо. Леко ми се разминават идеите за подчинение и смъртта-посланието не е синхронизирано. И...текстът освен че ми е в повече, ми е малко...детски
Като цяло я възприемам като тийнейджърски бунт.