Форум по Астрология
Астрология, Мистика, Съновник, Здраве => Астрология => Темата е започната от: Asol в Март 31, 2013, 09:07:32 am
-
Няма такова нещо „Алтруизъм”
Калин Янев
Текстът е публикуван в списание "Инсайт", бр. 12, 2005 г.
Никак не е чудно, че понятието алтруизъм е въведено едва през 19-и век и то от философ. От повечко френски и малко италиански Огюст Конт съставя дума, с която за прегледност нарича противоположното на егоизма: безкористни подбуди, които водят до действия в полза на другите. И така, вече си имаме термин, който да използваме за Майка Тереза, безкористност и философски забавления. Религиите, Червеният кръст, ТВУ, Джордж Буш и още хиляди други ни учат, че алтруизмът съществува и е най-похвалното нещо. Ние самите учим другите на същото. Помагай на хората, без да търсиш изгода. Хайде обаче за едно изречение време да бъдем честни: противоположното на егоизма е невъзможно понятие, нещо като комплексно число – корен квадратен от минус едно. Съжалявам.
Разбира се, „егоизъм” може да се дефинира по много начини, но почти никой не е в полза на съществуването на безкористност. Най-фрапиращият пример е т.нар. хедонистично гледище за психологически егоизъм: удоволствието е изгода. Ако се приеме този възглед, алтруизмът директно отпада. Всяко действие е насочено към удовлетворяване на дадена потребност – сега или в бъдеще, а удовлетворяването на потребност е удоволствие - изгода. Сигурно на това място у някого могат да възникнат възражения, но в този брой няма място за подробни разяснения. Партизанин ляга върху граната, за да спаси другарите си. Мислите, че това не му носи никакво удоволствие? По дефиниция бъркате.
Философските забавления едва започват. Повечето мислители благоразумно набеждават човека за абсолютен егоист, всяко действие на когото е насочено към собствена полза под една или друга форма. Някои възразяват (това им е работата). Джоузеф Бътлър, проповедник от 18-и век, остроумно отбелязва, че е необходимо да желаем нещо различно от собствената полза, за да я постигнем. Да кажем, че имаме интерес да помогнем на някого. Ако нямаме желание някой друг да е добре, а единствено ние самите, не бихме получили полза (удоволствие) от това да му помогнем.
Други философи възразяват срещу възраженията и т.н. Стигаме до социалната психология, в която алтруизмът се нарича просоциално поведение. В дефиницията колегите прагматично се ограничават до: действия в полза на друг човек, без външна изгода за извършващия ги. Определението е продуктивно, но не съвсем издържано. Неясен е видът на ползата, благото, което бива дарено от страна на алтруиста. Убиец стреля напосоки в болница и по случайност умъртвява болен от рак, който желае да сложи край на живота си, за да се отърве от страданията. Това алтруизъм ли е? Младеж реже крака на своя приятел по негова молба, за да го спаси от казармата. Баща не се съобразява с желанието на дъщеря си и с връзки я урежда да влезе в доходоносна инженерна специалност. В трите случая ползата като такава е преценявана от гледната точка на различните участници. Кое трябва да наричаме алтруизъм зависи от това кое ще бъде полезно при научна работа. Такъв е принципът, който трябва да се прилага при дефиниране на термин. Не бива да се преследват всекидневните смисли на дадена дума.
Някои зависимости
Без особено да задълбават в понятието, социалните психолози откриват интересни закономерности. Доброто настроение благоприятства алтруистичните прояви. Накарайте съпругата си да си спомни най-хубавото нещо, което й се е случило миналата седмица, после й поискайте безвъзмездно месечната заплата за футболни залагания. (Току-виж проработи.) И обратното: когато изпитваме неприятни емоции и особено страх, алтруизмът е слабо вероятен.
Възможни са различни обяснения. Някои автори смятат, че настроението е своеобразен филтър, който допуска до съзнанието паметови следи, свързани с подобни емоции. Следователно е възможно да си спомните как на вас са помогнали някога, това е предизвикало приятни усещания и сега вие да направите същото за нуждаещия се човек.
Друго твърдение гласи, че настроението може да ни послужи като информация, която да замени изчерпателен анализ на ситуацията. „Чувствам се прекрасно, следователно обстановката е безопасна.” Усещането за застрашеност намалява тенденцията за алтруизъм. При липса на такова тя ще е по-голяма.
Хората в добро настроение възприемат преобладаващо добрите страни на другите, докато тези в лошо – неблагоприятните. Когато няма негативни информационни индикатори (какъвто понякога е лошото настроение), се наблюдава тенденция към отчитане преди всичко на положителните качества на другите. (Терминът е особено живописен: снизходителна диспозиция.) Помагаме на този, който заслужава, нали?
От своя страна алтруизмът също понякога предизвиква приятни усещания. Това невинаги е така, но е възможно, защото помагайки, ние се освобождаваме от чувството на състрадание, което определено не е с положителна емоционална окраска.
Изобщо, съчувствието е мощен фактор за просоциално поведение. Поставяме се на мястото на страдащия и по някакъв илюзорен начин помагаме на себе си. Изживяваме катарзис (може би). Наглед състраданието не води до добро настроение, но една хипотеза твърди обратното. Съпреживявайки болката на другия, осъзнаваме собственото си по-добро положение. Дори това да не е така, не оставяйте с впечатление, че приповдигнатото настроение е необходимо или единствено условие за алтруизъм.
Много е важно по какъв начин евентуалният алтруист възприема нуждаещия се от помощ. Съществува т. нар. имплицитен принцип за справедливост, според който жертвата първа е длъжна да се погрижи за себе си. („Ако сам не си помогнеш, и Господ няма да ти помогне.”) И ако страдащият се е държал безотговорно, алтруистичният отклик отслабва. Нещо повече, хората са склонни да винят жертвата за сполетялото я („Да би мирно седяло, не би чудо видяло”), без да полагат усилия да анализират дали това обективно е така. Принципът се нарича фундаментална атрибутивна грешка. Ключовата дума е „грешка”.
Други фактори, влияещи на алтруистичното поведение, социалните психолози откриват в полуосъзнати, неписани, но общовалидни норми. Основната е т.нар. принцип за реципрочност - задължението да се отплатиш с добро за доброто. Получилият услуга трябва да прояви ответен алтруизъм.
Предоставянето и получаването на помощ обаче съвсем не са съпроводени с еднозначно тълкуване. Подобни взаимоотношения могат да се интерпретират като подчиняване на нуждаещия се чрез продължителна зависимост, основана на принципа за реципрочност (спомнете си „Кръстникът”). Въпреки разходи на време и усилия алтруистът в общия случай печели – да се помага е престижно и благородно, предполага някакво възнаграждение. Получилият помощ, от друга страна, се стреми да се справи с представата, че не е способен сам да ръководи съдбата си, че е слаб – наблюдава се тенденция към преработка на възприятието за ситуацията в посока на увеличаване значимостта на собствения принос, което намалява мотивацията за ответни услуги.
Интересна е нормата за социална отговорност: човек е длъжен да помага на хора, които зависят от него. Колкото по-зависим от даден човек е страдащият, толкова повече помощ би получил от него. И напротив, ако отговорността е споделена от повече хора, се наблюдава ефектът на размиване на отговорността, потенциалните алтруисти се превръщат в равнодушни наблюдатели.
Ето че дойде ред на любимия феномен – безразличните минувачи. Ако се строполите на площад „Славейков” в понеделник на обяд, вероятността някой да ви помогне е значително по-малка, отколкото, ако го направите пред очите на един-единствен наблюдател. (Внимавайте къде и кога се строполявате!) Защо става така? Освен разпределянето и размиването на отговорност, определящ фактор за равнодушието е двусмислеността на ситуацията. Свидетелите забавят реакцията си, защото се опитват да направят преценка. По този начин стават пример един на друг за пасивно поведение. Процесът на сравнение води до погрешен извод, че останалите възприемат за нормално положението на бедстващия. Допълнително се наблюдава неловкост, че другите ще станат свидетели на алтруистичната намеса. Тъй като помагащото поведение е малко или много непривично от гледна точка на всекидневието, по-вероятна е неувереността дали ще се справите и как ще изглеждате отстрани. Ако обаче алтруистът е достатъчно сигурен в способностите и компетентността си (редкият случай), оценката на другите може, напротив, да е допълнителен мотивиращ фактор - води до желание за демонстриране на сила и превъзходство, за получаване на одобрение. (Типичен пример е благотворителността – особено на кметове и депутати по Нова година.)
Помагам единствено на себе си. Аз – това са моите гени
Социобиологията – науката, която изследва общественото поведение в цялото разнообразие от форми на живот, е изградена около феномена алтруизъм. Да помагаш на други организми, е наглед парадоксално от гледна точка на еволюционната теория. Още Дарвин е притеснен защо в някои случаи организмите, които се предполага, че са в непрекъсната борба за съществуване, намаляват шансовете си за оцеляване и възпроизводство, помагайки на свой конкурент. Как се наследява и просъществува алтруистичното поведение, щом то определя по-малко потомци за извършващия го? Би трябвало след някои и други десетина хиляди години подобна мутация да изчезне като неадаптивна. Но в много случаи се случва обратното.
Отговорът е прост: индивидът винаги помага на гените, които носи. Представете си гена като абстракция на наследствеността. Няма значение какви конкретни биохимични параметри има. Основната му характеристика е понятието форма. Тя обозначава базисна философска категория – другата е съдържание. Формата може да се възпроизвежда в идентични дупликати, намирайки си нужната субстанция (съдържание). В този смисъл за мен, като машина за оцеляване и възпроизвеждане на своите гени, е без значение дали помагам на гените в моето ДНК или на същите в ДНК -то на клетките на друг организъм. От еволюционна гледна точка е изгодно да съдействам на родствените си организми – колкото по-генетично близки са ми, толкова повече. Според теорията в доста случаи, ако се пожертвате за еднояйчния си близнак, гените, които са определили да направите това, ще просъществуват в поколенията. Помагаме повече на децата си, отколкото на племенниците си, отколкото на вторите си братовчеди, отколкото на някой непознат. Правите подаръци на жена си, защото така помагате на своите деца, на които тя помага, или на себе си, опитвайки да станете баща на детето й. Теорията обяснява огромен спектър от алтруистични прояви и се нарича кин-отбор (приблизително: естествен отбор чрез родственост).
В предишния абзац се опитах незабелязано да пробутам едно особено важно твърдение – аз и вие сме просто нашите гени и някаква надстройка (тяло, мозък, съзнание, трепети, образование и пр.), която им помага да се възпроизведат във възможно най-много копия в пространството и времето. Съждението е леко горчиво за преглъщане. Предполагам, че на мнозина от вас не им харесва. Но поне на мен ми изглежда вярно. Не в тази статия е мястото за повече обяснения по темата. Засега го приемете или не. Ако искате, разглеждайте само мен и социобиолозите като машини за възпроизводство на гени. Но после потърсете научна литература. Красотата е, че концепцията предполага вид безсмъртие. И на мен ми се иска да има „живот след смъртта” в класическия смисъл – рай и ад, прераждане... но по-вероятно е науката поне в този случай да се окаже права.
И така, органичните същества помагат или на гените, които самите носят, или на копията им в други организми. Разбира се, тази възможност не е единствената. Но поведение, противоречащо на този принцип, е редно да изчезне в поколенията, което не пречи от време на време да се появява отново и пак да отмира. Важното е, че е универсално неадаптивно, независимо от параметрите на конкретната среда.
„Грижата за другите”, когато всъщност целта е полза за себе си, може да има разнообразни форми. Например алтруизъм, който директно следва да се нарече егоизъм (тук попада и мутуализмът, наричан още симбиоза). Ние с мравките от моя мравуняк защитаваме листните въшки, за да ядем секрета, който произвеждат. Развъждам кокошки, за да се храня с тях и с яйцата им. Помагам му да си извади виза за Австралия, за да използвам мястото му за паркиране.
Робърт Трайвърс, един от най-влиятелните социобиолози (и между другото член на „Черните пантери”, макар че е бял като българин), предлага теорията за реципрочния алтруизъм. Ще ти почеша гърба, а ти после ще почешеш моя. За индивидите е целесъобразно да правят услуги в замяна на ответни, когато разходите са относително малки, а приходите за нуждаещия се – големи. Фактори, благоприятстващи наличието на реципрочен алтруизъм у даден вид, са дълголетие (за да има време услугата да бъде върната), относително непроменлив кръг от познати, висока степен на взаимозависимост (възможност за оказване на незаменима помощ), способност за разпознаване на индивиди, които няма да върнат жеста, и злопаметност към такива.
Възможна хипотеза за функциите на алтруизма, чието авторство неправомерно съм си позволявал да обявявам за свое, може да се изведе от хенди кап теорията на Амоц Захави. Концепцията на израелския социобиолог е виртуозна. При половия отбор в повечето случаи женските избират самец за чифтосване в зависимост от неговите адаптивни характеристики (сила, нокти, мускули, пари и т.н.). Мъжките нямат изгода да мамят, показвайки лъжливи качества (например напомпани със силикон мускули), защото ще бъдат избрани от самки, чиито дъщери вероятно също ще са податливи на измама от страна на неадаптивни лъжци, а синовете им – по-малко приспособени от синовете на честните и способни конкурентни. Подобна стратегия би трябвало да се накаже от естествения отбор. От своя страна честните, надарени самци трябва да са сигурни, че самката, която ги е избрала, не би се подлъгала по измамник. За всеки мъжки е адаптивно да се рекламира максимално искрено и по начин, неподатлив на фалшификация. Прекрасен способ е хипертрофирал орган, който пречи на оцеляването. Това са огромните рога на благородния елен, които се заплитат в клоните на дърветата, ярката окраска на райските птици, привличаща вниманието на хищниците и пр. Въпреки рогата, които ми пречат, аз съм способен да оцелея. Ако излъжа и си сложа изкуствени рога, ще загина. "Моята" хипотеза е, че алтруизмът служи именно за подобен индикатор пред представителите на срещуположния пол. Въпреки че изразходвам усилия и ресурси, за да помогна на някого, аз добрувам. Алтруизмът не трябва да е насочен към родственици, реципрочен или прикрито егоистичен, т.е. трябва да бъде максимално „безкористен”, но показен. Проблем за хипотезата е, че въпросният „чист алтруизъм” лесно може да бъде фалшициран и заменен с някой от изброените видове.
Заключението е кратко: всички постъпки са егоистични. Ако това е вярно, понятието „егоизъм” е научно безполезно, а „алтруизъм” – без съдържание.
Източник: psihologia.net (http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=3055&postdays=0&postorder=asc&start=0&sid=62c6b8d20c16f6590db5d503d950ec72)
-
Статията изглежда интересна, довечера ще я изчета.
В живота съществува относителен баланс - както има алтруисти, така и егоисти.
Разбира се, рядко ще срещнем алтруизъм на 100%, в най-чистата му форма.
И всеки от нас на различен етап от живота си и в различни ситуации е бил и от едната, и от другата страна.
Човек, който не изпитва или не умее да изразява благодарност, рядко живее с усещане за пълнота и цялостност, все ще търси егоистични мотиви у някого.
-
Заключението е кратко: всички постъпки са егоистични. Ако това е вярно, понятието „егоизъм” е научно безполезно, а „алтруизъм” – без съдържание.
Асол, а какво у теб е провокирало такива разсъждения тази сутрин? :blink:
Защо според теб трябва да се обяви на всеослушание, че всички постъпки и добри дела в основата си са егоистични? Темата сама по себе си е интересна, не мога да го отрека.
-
Това е от "The Selfish Gene" на Ричард Доукинс, нали? Така и така не я прочетох цялата.
-
Лили, нищо конкретно, ако си ме чела и преди имам коментари в подобна насока. Търсех с Гугъл нещо по въпросите на психологията и се натъкнах на тази статия и ми се стори интересна.
-
ако приемем, че няма алтруизъм, а само егоизъм, егоистични ли ще наречем следните:
-хора, извършили пълна саможертва - боло за близки, било за другари, или за родина?
жана д'арк, левски, бащи скочили в огъня, за да извадят децата си, и после изгорели в него, двамата големи мъже, които спасиха чуждите две деца на черноморието миналото лято, останаха в черните морски вълни на мъртвото вълнение, изоставяйки собствените си деца и жени без бащи, а майката на спасените деца дори не отиде да благодари на семействата им.
или българското момче, скочило в реката в лондон, за да спаси давещо се дете, спаси детето, но там си остана.
мога да пиша много. разбира се, че има алтруизъл. има и добри намерения. като знаем, те не винаги завършват добре, било заради обективни, било заради субективни причини и фактори. нивото на осъзнатост обаче може да помогне или намали за способността за проекции на евентуални последици от евентуални дейности / алтруистични или не, действие или последствията им.
защото и пътят към рая, но и пътят към ада обичайно е постлан с добри намерения :blink:
и още - повечето хора съдят според себе си. хора, които изобщо не са мислили з апълно отдаване, безкористно, саможертва, идеал - няма как да смелят нещо като алтруистично. винаги и до последно ще търсят корист и егоизъм, и е факт - че в огромния процент от случаите такива все пак има. дори под формата на мъничка суета ;)
-
Аз мисля, че съм алтруист
Примерът за измръзналия човек-колко от вас са го правили?
Аз да-вярно, че си подарих шапката и шала само, но не очаквах никаква отплата, нито го направих за собствено задоволство, просто жената продаваше книги-имаше много силен вятър, а сергията беше на открито
В същото време съм и егоист-ако трябва да избирам м/у благото на семейство/приятели и благо на непознати-първите са с превес
Не може черно-бяло. Алтруизмът идва от умението да се поставиш на мястото на другия
-
Прия, ако има такива хора те са по-скоро изключения. Кой човек в днешно време е склонен да направи нещо такова - малко утопично ми се струва ? Дали има такива хора, които ще направят нещо, което ще им е в ущърб или им разваля рахатлъка заради друг човек ? Ако не ти коства кой знае колко всеки може да направи някакъв жест за друг човек.
Човек помага и като един вид презастраховка, че един ден и на него когато му е необходимо да му отвърнат със същото т.е. добър си, за да бъдат такива и с теб.
Винаги имаш изгода, даже само от това, че си примерно горд със себе си, че си направил подобна постъпка в стил "Ех, колко добър и благороден човек съм, цяло съкровище" пък другите какви егоисти са...
-
Прия, ако има такива хора те са по-скоро изключения.
...
важното е, че все пак - има такива хора. да - изключения. но те дават светлия пример - извън общото блато.
ако темата е за статистика на алтруистичните и егоистичните/користни постъпки - разбира се, че вторите преобладават.
избираме ли обаче да напасваме собствените си избори според статистически или политически по-лесното, преобладаващото и удобното?
-
Тези с консуматорска нагласа процентно надвишават онези, които са склонни към алтруистични постъпки, затова и ги напасвам по чисто егоистични причини. Както се вика друг няма да се сети да го направи. Крайностите изморяват затова гледам да не залитам нито в алтруизъм нито в егоизъм, а да са доколкото е възможно в златната среда.
-
Къде е астрологичното в темата?
Стига приказки за добри дела-отивайте и ги правете-после елате да обсъждаме как сте се почувствали
-
"Няма такова нещо „Алтруизъм” - Калин Янев"
ако приемем, че няма алтруизъм, а само егоизъм, егоистични ли ще наречем следните:
- хора, извършили пълна саможертва - било за близки, било за другари, или за родина?
- жана д'арк, левски, бащи скочили в огъня, за да извадят децата си, и после изгорели в него, двамата големи мъже, които спасиха чуждите две деца на черноморието миналото лято, останаха в черните морски вълни на мъртвото вълнение, изоставяйки собствените си деца и жени без бащи, а майката на спасените деца дори не отиде да благодари на семействата им.
или българското момче, скочило в реката в Лондон, за да спаси давещо се дете, спаси детето, но там си остана.
...повечето хора съдят според себе си. хора, които изобщо не са мислили за пълно отдаване, безкористно, саможертва, идеал - няма как да смелят нещо като алтруистично. винаги и до последно ще търсят корист и егоизъм...
НОКАУТ с един удар! Това обезсмисля цялата статия, нейното четене и обсъждане! Спестете си времето за нещо по-смислено.
-
Къде е астрологичното в темата?
Стига приказки за добри дела-отивайте и ги правете-после елате да обсъждаме как сте се почувствали
преди да минеш към решаване на висша математика - трябва да изкараш алгебра и геометрия. иначе дупките в образованието стават пропасти.
едит - искаше ми се да ви постна една задачка за решаване, но системата тук не допуска подобни поствания ;D
-
Кой човек в днешно време е склонен да направи нещо такова - малко утопично ми се струва ? Дали има такива хора, които ще направят нещо, което ще им е в ущърб или им разваля рахатлъка заради друг човек ? Ако не ти коства кой знае колко всеки може да направи някакъв жест за друг човек.
Има и три категории алтруистични самоубийства - отказваш се от живота в полза на групата.
От днешно време - самозапалването на Пламен Горанов във Варна е пример за остро алтруистично самоубийство.
-
Защо да обезсмисля цялата статия и четенето ѝ? Това е една от състезаващи се помежду си еволюционни теории. Хубаво е човек да бъде запознат с различни теории. Но не и да ги приема за чиста монета, а да поразсъждава над тях, както и правим в темата (основно другите потребители, на мен днес не ми се мисли ;D).
-
Не е вярно, ти мислиш по същество, а някои разтягаме психологически локуми. :P
-
Защо да обезсмисля цялата статия и четенето ѝ? Това е една от състезаващи се помежду си еволюционни теории. Хубаво е човек да бъде запознат с различни теории. Но не и да ги приема за чиста монета, а да поразсъждава над тях, както и правим в темата (основно другите потребители, на мен днес не ми се мисли ;D).
Какво да разсъждаваме над статия, която започва първо с исторически довод? (Понятието е родено едва в 19 век - ерго няма такова нещо)
Всяко понятие е историческо и се появява някога във Времето. Това не го прави "измислено", а наложително!
Може би в случай с алтруизма става дума за остра липса и нужда от такова явление (поради неговото изчезване) и затова се налага да се дефинира то като нещо различно и обособено. ... Ама въобще не ми се влиза в спор за безсмислени неща! Вече си казах мнението глобално в предишния пост!
-
Защо да обезсмисля цялата статия и четенето ѝ? Това е една от състезаващи се помежду си еволюционни теории. Хубаво е човек да бъде запознат с различни теории. Но не и да ги приема за чиста монета, а да поразсъждава над тях, както и правим в темата (основно другите потребители, на мен днес не ми се мисли ;D).
Какво да разсъждаваме над статия, която започва първо с исторически довод? (Понятието е родено едва в 19 век - ерго няма такова нещо)
Всяко понятие е историческо и се появява някога във Времето. Това не го прави "измислено", а наложително!
Може би в случай с алтруизма става дума за остра липса и нужда от такова явление (поради неговото изчезване) и затова се налага да се дефинира то като нещо различно и обособено. ... Ама въобще не ми се влиза в спор за безсмислени неща! Вече си казах мнението глобално в предишния пост!
мдам. просто с развитието на научно-техническия прогрес, търговската задруга, и въобще икономически и обществени явления след западноевропейския ренесанс - идва на фокус индивидът - като контрапункт на дотогавашната родова задруга, и изобщо феодализъм.
преди да изобретят и фокусират и ограничат вниманието върху категории като хуманизма, егоизма и алтруизма - алтруизъм е била просто всяка добрина. както е и сега всъщност.
-
В същото време съм и егоист-ако трябва да избирам м/у благото на семейство/приятели и благо на непознати-първите са с превес
Не може черно-бяло. Алтруизмът идва от умението да се поставиш на мястото на другия
зловещо е когато изоставиш семейството и собствената си кръв -децата,заради алтруистични чувства към самият себе си :'(
-
зловещо е когато изоставиш семейството и собствената си кръв -децата,заради алтруистични чувства към самият себе си :'(
И такива има
Най-лек пример в тази посока-родителите на ресторант до 1 през нощта, децата покрай тях оцеляват
Но всеки родител при тоз пример ще ти каже-и аз съм човек :)
-
Човек помага и като един вид презастраховка, че един ден и на него когато му е необходимо да му отвърнат със същото т.е. добър си, за да бъдат такива и с теб.
Тоест помагаш, за да можеш някой ден да разчиташ на същата помощ от човека, на който си помогнал, така ли да разбирам? Или по принцип помагаш, за да си "изпросиш" (срещу извършената добра постъпка) помощ "свише" някой ден, когато и ти изпаднеш в беда? Това ли е мотивацията според теб?
-
Питам се в случая на Асол кое от светилата оказва повече влияние...Слънцето или Луната? :-\ :rolleyes:
Заглавията ми правят впечатление... :rolleyes:
И понеже съм и гледала картата ...и понеже знам къде са светилата...все си мисля, че тя е поела пътя на слънцето...,а не на женското- луната. :rolleyes:
В което няма нищо лошо разбира се...,но по всичко личи, че е имала здрава връзка с баща си. :blink:
-
Има и три категории алтруистични самоубийства - отказваш се от живота в полза на групата.
От днешно време - самозапалването на Пламен Горанов във Варна е пример за остро алтруистично самоубийство.
Да, жалко за него.
Но с какво е помогнал на групата/общността и какво е постигнал с постъпката си, освен купчина натрупани камъни пред Общината? Можем ли да сме сигурни в това, че решението на варненския кмет да си подаде оставката е продиктувано от този трагичен инцидент?
А когато Пламен се е самозапалил, дали наистина е мислил, че протестната му акция ще приключи с летален изход за него или просто е искал да покаже и докаже нещо, без да допуска такъв завършек?
-
Алтруизма свързвам с няколко психологически фактора.
Дали е продиктуван от липса на правилна самооценка или обратното.
За мен всичко, което излиза извън разумните граници е психологически проблем.
Бог да го прости Пламен..,но аз мисля, че там все още не е ясно и не е доказано кой е палнал фитила.
Не смятам обаче , че тези хора са по-полезни за обществото палейки се...,а точно обратното.
-
Бог да го прости Пламен..,но аз мисля, че там все още не е ясно и не е доказано кой е палнал фитила.
Не смятам обаче , че тези хора са по-полезни за обществото палейки се...,а точно обратното.
Случаят е доста мътен и неизяснен, но е натиснал спусъка на други подобни случаи в страната, други хора последваха неговия пример, отново чрез самозапалване. Ако чрез алтруизма си е въздействал (без да знае и иска) върху нечия психика, което е довело отново до трагичен инцидент, какъв тогава е неговият принос?
-
Бог да го прости Пламен..,но аз мисля, че там все още не е ясно и не е доказано кой е палнал фитила.
Не смятам обаче , че тези хора са по-полезни за обществото палейки се...,а точно обратното.
Случаят е доста мътен и неизяснен, но е натиснал спусъка на други подобни случаи в страната, други хора последваха неговия пример, отново чрез самозапалване. Ако чрез алтруизма си е въздействал (без да знае и иска) върху нечия психика, което е довело отново до трагичен инцидент, какъв тогава е неговият принос?
За мен това са психически проблеми..,които в никакъв случай не бива да бъдат използвани с политически цели.
Това касае здравето на децата...и на подрастващите поколения...
Наскоро гледах Бате Енчо...и ме изуми факта...,че на въпроса: Какъв искаш да станеш като пораснеш?" децата отговаряха ПОЖАРНИКАР или ПОЛИЦАЙ. :blink:
Това е показателно за времето в което растат децата и за вменяването на едно основно чувство- РОБСКО САМОСЪЗНАНИЕ...,което води след себе си ментални проблеми.
-
Човек помага и като един вид презастраховка, че един ден и на него когато му е необходимо да му отвърнат със същото т.е. добър си, за да бъдат такива и с теб.
Тоест помагаш, за да можеш някой ден да разчиташ на същата помощ от човека, на който си помогнал, така ли да разбирам? Или по принцип помагаш, за да си "изпросиш" (срещу извършената добра постъпка) помощ "свише" някой ден, когато и ти изпаднеш в беда? Това ли е мотивацията според теб?
Не, като цяло и по принцип. Човек инстинктивно прави сравнение със себе си ако е достатъчно човечен или е имал подобна опитност проявява алтруизъм.
-
Той на 99 години ли е?
-
Картата на дядо Добри. Луната има възможност и да бъде в Рак
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8)
да най-големият дарител на храма А. Невски , 35 хиляди,а живее в малка порутена стая с легло и маса :blink:
-
В началото започва добре, но след социобиологията вземат да се появяват меко казано съмнителни неща. Масовият "алтруизмът" наистина е от типа почеши ме, за да те почеша. И е съвсем нормално да се е появил с развитието на обществото, и все по-голямата обвързаност между хората. Повечето хора са огромни егоисти, и съответно не могат да понасят други егоисти. Така че е наложило всички да се правят на "неегоисти" за да съжителстват мирно. Това е масовият случай.
Другият масов случай наистина е когато човек се възприема отговорен. Дори не става дума за съчувствие, а по-скоро за вина идваща от съмнение дали постъпва правилно. Ако има и други в тая ситуация, и те не правят нищо, значи не се съмнява и обвинява.
Онова с гените е донякъде вярно, и то винаги действа на някакво ниво, но според мен е доста по-слабо. Има много примери и за хора, и за животни, чийто цел е само пръскането на гени, и не им пука особено за тяхното по-нататъчно оцеляване.
Забравен е другия разпространен вид "алтуризъм" - идеализмът. Такъв може да идва както естествено, така и да бъде наложен външно чрез култура и книги. Примерно патриотизмът е до голяма степен наложен. Естествен е ако става дума за човечеството като цяло и илюзиорният бляна, че то може да бъде нещо повече. Това не е обаче нещо нещо направено за другите, а нещо направено за една идея. Вярно, тази идея може наистина да бъде от полза за тях, но това е второстепенно.
Друг тип "алтуризъм", всъщност е егоизъм в най-развита форма - правене за пред другите, не с цел оцеляване, а за да се изживяваме просто на велики. Част от тези хора дори не го осъзнават, но го правят защото повишава самочувствието и себеоценката им.
Може да пропускам някой вид, но общо взето са това. Всеки който се смята за алтруист, и не се разпознава в някои от тях, има сериозен проблем - не зане от кой вид е. В най-добрите възможни взаимоотношения между хората, никои от тези или от стандарните прояви на егоизма не присъства. Ако цениш някой, правиш съответно каквото можеш за него, без да изпадаш в крайности. Като не се тупаш в гърдите колко мислиш за него, и пренебрегваш себе си. Човек не е способен да пренебрегва себе си. Може да пренебрегне желания свързани с него, заради желания свързани с други, тъй като последните са по-силни в него. Това не го прави "неегоист". Колкото и да го наричат "любов" някои, факт е че е много далеч от това...
-
Картата на дядо Добри. Луната има възможност и да бъде в Рак
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8)
Ей, това е алтруизъм вече.
4 планети във воден знак + Хирон и СЛВ в Риби. Юпитер в най-нестандартния знак и Уран на трон, подобно дарение и то в такава сума е доста необикновено деяние. Венера, която отговаря за лукса и ценностите е ранена в Дева. Луна тригон Юпитер, Юпитер тригон Сатурн. Дори астрологично погледнато човека си е безкористен.
Има и липса на огън :rolleyes: .
Партизанин ляга върху граната, за да спаси другарите си. Мислите, че това не му носи никакво удоволствие? По дефиниция бъркате.
Филанкишията ли казва, че бъркаме ;D ? Този партизанин, да не би да е и садо мазохист също така ?
-
Не знам, питай автора на статията.
-
Нали наскоро ви казах, че съм алтруист-е - сега взех решение вече да не съм
Като прочетох всичко, видях, че е много гадно, и реших-няма да бъда