Плутон - "джудже" или... нещо повече?Плутон се асоциира с борбата на границата между живота и смъртта и с трансформацията на най-фундаментално, първично ниво. Подобно на вулканичната лава плутоновите процеси могат да “узряват” под повърхността в продължение на дълъг период от време и в един момент внезапно да изригнат с титанична сила и забележителна интензивност. Еволюционният растеж, катализиран от Плутон, е болезнен и понякога мъчителен, защото кара всичко старо и непотребно да се гърчи в агония преди да бъде разрушено из основи и да положи началото на един нов /начин на/ живот. Подобно на новородено всички подсъзнателни процеси изригват, напускайки “утробата”, по време на мажорни плутонови транзити, и старият познат свят и начин на съществуване изведнъж се сриват и биват разрушени, за да освободят “терена” за покълналите вече и устремени към живот семена на предстоящата промяна.
Силата и интензивността на Плутон могат да намерят манифестация и по доста патологичен начин, събуждайки стремежа към доминация, ненаситност, поквара и обсебващ контрол. Пример за деструктивната сила на Плутон може да бъде егоцентричен диктатор с месианска мания и ненаситен стремеж към контрол и манипулация на другите. Хищническите инстинкти на Плутон могат да се окажат безмилостни, ако се използват безскрупулно с цел тотално доминиране и потискане свободната воля на другите. Това усещане за сила и надмощие може да провокира ненаситен апетит към още и все повече. Ярък пример за това е растящата тенденция към сливане и поглъщане /елиминиране/ на корпоративно ниво и в сферата на крупните капитали и инвестиции.
Три фигури в съвременната западна история по забележителен начин представят архетипа на Плутон в сферата на литературата и изкуството. Фредерик Ницше с неговия непоклатим стремеж към безкрайно себенадмогване и безкомпромисно прокламиране на саморазрушителната и екстатична страна на човешкия живот, цинично отхвърляне стойността и значението на живота, активно изразява тъмната страна на Плутон. Фройдистската теория като отражение на инстиктивната, агресивна и еротична страна на човешката психика може да бъде също разгледана като измерение на колективния плутонов архетип. Голяма част от сюрреалистичните картини на Салвадор Дали са символично представяне на дуализма между креативната и деструктивната страна на Плутон, които движат еволюцията напред.
Плутон се свързва със старите, архаични, първични и скрити измерения на човешката същност и психика, символизирани от кобра и издигащ се дракон. Тези инстинктивни енергии могат да събудят една почти хипнотична, магнетична сила във всеки от нас, ако биват канализирани и използване за постигането на градивни цели, какъвто е примерът с митологичния образ на критската змийска Богиня. Неслучайно Плутон се свързва с процеса на регенерация и репродукция в човешкото тяло, а също с генетичния код и структурата на ДНК. Многоликите змийски богини в античната митология са персонификация на плутоновия архетип и процесите, които той управлява. Кадуцеят, който е атрибут на митологичния Хермес-Меркурий, е изобразен като жезъл с две увити около него змии, чиято езотерична символика вероятно се свързва с двете нишки ДНК на човешката раса. В глобален мащаб Плутон управлява ядрените процеси, а на ниво човешки индивид процесът на делене, регенерация и необратима промяна в клетките (и в генетичния код) на организма също се подчинява на плутоновия принцип.
Независимо от това, че все още не е постигнат консенсус относно смисъла и значението на думата “окултен”, нейната конотация се свързва с мистериозните, скрити и ирационални сили извън рамките на конвенционалното разбиране на нещата. Окултното е измерение, тясно свързано с архетипа на Плутон. Магическите и спиритуални практики с използване на окултните сили и целящи манипулация са силно плутониански в своята същност.
От астрологична гледна точка, когато една планета бива открита и наблюдавана, енергиите и влиянието, свързани с тази планета, стават по-очевидни и добиват манифестация на колективно ниво. След откриването на Плутон през 1930 г. в процеса на международни научни изследвания се изработва първото ядрено оръжие – титаничната сила, символизирана от Плутон, попада в човешки ръце. Последствията за цялото човечество са повече от очевидни.
В индивидуален план, плутоновото преживяване в живота ни се свързва с претърпяване на кризисни и гранични състояния “на ръба” между два свята – старият, чийто сетен момент неумолимо наближава, и новият, който предстои да бъде изграден върху руините на старото статукво. Процесът на символична смърт и прераждане /възраждане/ прави, образно казано, една част от душата/психиката ни “мумифицирана”. По време на плутонов транзит скритите измерения на изживяната от нас опитност изригват и изплуват на повърхността, а други измерения сякаш потъват, за да бъдат пречистени и възродени към нов живот по пътя на еволюционното ни развитие. След временен престой в “отвъдното” семената на промяната покълват, придавайки на живота ново измерение и смисъл, който процес се представя символично от метаморфозата на пеперудата.
Плутон винаги ни отвежда в най-дълбокото измерение на психиката, и призивът му е да сондираме дълбините на личното несъзнателно и да открием скритите под повърхността енергийни ресурси.
Плутон управлява областите в живота, които остават скрити от обществения поглед или забулени в мистерия. Секс, смърт, раждане и други феномени от този “спектър” – всички те попадат под егидата на Плутон, защото в същността си представят много лично, интимно преживяване. Когато тези измерения на Плутон добият публичен фокус, ние често ги изразяваме по особено схематичен, експлицитен, груб и недвусмислен начин, дължащ се на силата и интензивността на плутоновото изживяване.
Еротичните и сексуални измерения на живота също попадат под плутоново влияние. Съвременната “урбанизирана джунгла” – червени светлини, неонови реклами, стриптийз клубове, казина, нощен живот – всички те са сянка на първичния плутонов архетип, въплътила в себе си горещата страст и вулканична интензивност, които са манифестация на най-дълбоката първична и инстинктивна природа на Плутон.
В митологията и религията на народите сферата на плутоново влияние се простира върху ада, дявола, демоничните същества и други злокобни същности. Обърнатият пентаграм може да се разглежда като плутонова форма на плътска/чувствена инициация. Този символичен “праг” може да бъде една необходима крачка по пътя към интеграция и психологическа цялостност. При негативно използване на плутоновите вибрации злоупотребилият с тази мощна подсъзнателна енергия може лесно да се озове на ръба на пълно обсебване и фиксиране, възпрепятстващи процеса на духовен растеж и самореализация.
Плутоновото изживяване е дълбоко, интензивно и всепоглъщащо. Изгревът, чиято светлина озарява Големия каньон, символично възпроизвежда дълбоката вътрешна същност и психологическо съдържание на трансформацията, която се случва по време на плутоново влияние в живота ни.
