Истинското значение на Битието

Нумерологията на сътворението е простата, основна математика; свещената /сакрална/ геометрия повтаря експлозията на Живота и цялото съзнание във Вселената. Толкова е просто, че бихте могли да подминете очевидното в стремежа си да проумеете величието на Върховното Същество и универсалния замисъл на интелекта. Това е вашето минало и бъдеще- безвремието, Всичко-Което-Е - и искаме да ви напомним, че в символите и устната традиция на човешката история, в архитектурата, музиката и изобразителното изкуство са заложени основните конфигурации и геометрични формули. Насърчаваме ви да изследвате дълбоките, неразкрити тайнства и да издирите истината, вместо просто да поглъщате нашите мисли и да приемате възгледите ни. Желанието ни е да ви събудим за собственото ви величие.
Водени от това намерение, сега нямаме търпение да ви изложим универсалните значения - Тайната мъдрост - заключени в седемте дни на Битието, описани в Стария Завет на вашата Библия.
Може да се изненадате, дори да се настроите скептично, когато научите за Тайната Мъдрост на нумерологията, формата и уравнението, забулени в традиционните тълкувания на книгата Битие. Молим ви да се доверите на намерението ни и да се присъедините към нашето изключително пътуване през вече добре познатите и отъпкани земи на интерпретацията, което ще ви разкрие езотерично познание, скрито там, в седемте дни на Битието - сътворението на света.

Първият ден
"В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един".

Едно - това е число на Първосъздателя. То е началото, импулсът, основната вибрация. Във всичките ви древни писания, йероглифи и свещени ритуали на туземните народи двуизмерното представяне на Вселената се появява последователно като кръг, чиято "граница" е равноотдалечена от централната точка - основното съзнание, от което същият този кръг или Вселена са били създадени и определени. От трансценденталните мандали на източните религии, индианците и други туземни народи до стерилната механика на компаса, централната точка е онзи необходим първи опит за това, което може да се определи като периферия. Тя е семето на разширяващото се познание, Божествената глава на греещата светлина.
Помислете над специфичните елементи на скритото или заложено значение в този пасаж, първият ден на Битието, които изобразяват вибрационните качества на квантовата физика, броя и формата:

"В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната..."
Разбираме, че Бог /съзнанието/ създава и прониква във всички неща, включително и в "мрака", от който винаги са ви учили да се страхувате и отричате.

"И Дух Божий се носеше над водата..."
Съзнанието, създателят на всяка действителност, е изобразено носещо се над водата - изражение на енергията, която в океаните се вижда главно на повърхността. Следователно се разбира, че мисълта, еманацията на съзнанието, се носи на вълни и това е отпратка към квантовата теория за вибрационната механика.

"И рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един."
С тези фрази се въвеждат звуковите и светлинните вълни. Тъй като са "произнесени" от Бог, също са еманация на съзнанието. Следователно звуковите и светлинните вълни са проекции на съзнанието... градивният двигател на всичко, което съставлява Вселената.

Вторият ден
Чрез графичните елементи на кръга виждате как Бог може да се изобрази като съзнание, излъчвано от центъра навън. И ако Бог винаги се е възприемал от религията ви и Тайната Мъдрост като "мъж", това се дължи на факта, че подобна насочена навън сила на движение е активен, ян-процес. Внимавайте да не объркате тези енергии с разделението на родовете, защото мъжкото и женското са пълните архетипи на всичко съществуващо. Добре е да постигнете мир в тази постоянна война на половете, която е белязала опита ви като човешки същества още от времето на засяването ви. Никъде в Тайната Мъдрост не е отбелязано, че "мъжкото" превъзхожда "женското", което се появява при разделянето на Бог или първосъзнанието на две.

"И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
Биде вечер, биде утро - ден втори."

Вторият ден на Битието описва разцепването, разделянето на Всичко-Което-Е на две равни части; съзнание, разделено на допълнителни аспекти. От момента на разцепването, разделянето на цялото противоположните полюси се стремят да се съберат отново и да се върнат към Единното, и това е динамичното напрежение, характерно за всяка материална действителност. Тук ви се представя отражението, огледалото и разделението. Чрез делението, основната градивна сила на всичко съществуващо, съзнанието създава полярността: привличането и отблъскването - съществени за проявлението. То бележи електромагнитната динамика, символът на полярността мъжко-женско.

Третият ден
"И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
Биде вечер, биде утро - ден трети."

Третият ден на Битието донася разгръщането на третия елемент - "сушата", така че сега аспектите на съществуването са "небето", "водите" и "сушата". Познавате тази конфигурация в геометричния й символ триъгълника, който е основата на Евклидовата геометрия, защото едва след появата на трите елемента възприемате геометричната фигура в тази математическа система. Съставено от небе, вода и земя, числото три присътства във всичките ви духовни учения като основната единица - Светата Троица. Тройката е бащата, майката и детето; сперматозоидът, яйцеклетката и ембрионът: най-забележителният израз на съзидателните сили на житейския опит. Нещо повече, тя е аспектът, който възниква от полярността и освен това се стреми да възстанови разделеното цяло.
Помислете над повторението на Троицата в религията, изобразителното изкуство и науките за човешко поведение, и въздействието за това динамично взаимоотношение. Като изучавате фигурите в модела, "състава", може да свържете смисъла на третия ден с архетипния триъгълник.
Щом схванете взаимосвързаността на тези вибрации, привличането на електричеството (активното съзнание) към неговия полюсен аспект - магнетизма (подсъзнателната възприемчивост), ще добиете пълна представа за езотеричното значение на Троицата - динамиката на взаимодействащите сили и съзидателната експлозия на техния съюз. "Сушата" символизира изкристализирането на това взаимодействие в материя: това е вид появяване... новият живот.

Четвъртият ден
"И рече Бог: да бъдат светлина на небесната твърд, да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години§ да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; и го постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, да управляват деня от нощта и да разделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.
Биде вечер, биде утро - ден четвърти."

Четвъртият ден от мита за Битието предоставя богатство от информация за цикличния характер на живота във физическата реалност, изобразена чрез раждането на нова форма - сушата. Този текст е богат по значение, както сами знаете, като се има предвид колко е важна вибрацията на числото четири за всяка езотерична мъдрост и за собствения ви опит като физически същества на Земята.
Цикличният характер на живота на Земята се определя от взаимозависимостта между Слънцето и Луната, описани в пасажа като "двете големи светила". Слънцето, по-голямото светило, се превръща в централната точка, около която се върти Земята и отбелязва още една вселена. Ако последваме по-ранния модел на точката и кръга - Бог и Вселената, можем да заключим, че Слънцето става божество на Земята. Луната, която се върти около Земята, отбелязва още една вселена и нейното божество е Гея - Богинята. Това става навсякъде в небесата, както и се отразява от податомните частици на съществото ви във всяка клетка и в цялото ви тяло.
Текстът описва отбелязването на дните с появата на слънчевата и лунната светлина, които владеят деня и нощта, и които в съчетание бележат времевата рамка на един ден - пълното завъртане на Земята около оста й. Четирите сезона бележат пълното завъртане на Земята около Слънцето - цикличната мярка за една календарна година.
Числото четири добавя обем в математическата фигура, внася в Евклидовата геометрия елемента дълбочина. От простия двуизмерен триъгълник сега можете да построите триизмерната фигура на четиристенника, признат от вашата наука за основната структура, върху която се изграждат атомите, молекулите и другите форми на живот.
Четири са елементите (въздух-огън-вода-земя) на Земята; четири са посоките (на хоризонталната равнина); четири сезона бележат завъртането ви около Слънцето и има четири лунни фази. Навсякъде устойчивостта и редът на вибрацията на числото четири отразяват самия характер на физическия живот на вашата планета и изначалните енергии, които съставляват материята. Така чрез разказа за "двете светила" (Слънцето и Луната) четвъртият ден на Битието разкрива силите зад цикличния характер на живота, ритмите на Гея, моделите на раждане и регенерация като аспекти на Слънцето и Луната - физически въплъщения на изначалното подразделение на Божието съзнание.

Петият ден
"И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
Биде вечер, биде утро - ден пети."

Пет, нумерологичният символ на пентагона и неговата вътрешна пентаграма (звездата с пет лъча) е преобладаващата геометрична фигура, която може да се открие във всички живи същества, проявена в телата на повечето животни и в човешката фигура. Представлява жизнената сила, възстановителната способност на съзнанието, вдъхващо живот в елементите, които съставят живите неща. Разказват ви как съзнанието, основният двигател, активира елементите, за да създаде живот. Отново гласът на Бог (съзнателната воля)  задейства процеса.

Шестият ден
"След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете си, пълнете земята и обладавайте я и господарувайте над морските риби, над небесните птици и над всякакви животни, които пълзят по земята. И рече Бог: ето, давам ви всякакво трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна; а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка гадина, която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всички злак тревист. Тъй и стана. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро.
Биде вечер, биде утро - ден шести. Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство."

Толкова много ключове към Мъдростта има тук, в разказа за шестия ден от Битието, че може да му се посвети цяла книга. В опит да извадим най-ярките нишки ви приканваме да поразсъждавате над началната фраза:
"И рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята."

Не ви ли се струва странно, че никой никога не се е замислял над противоречивото използване на езика в това Божие изявление, където той нарича себе си "нас", а човека "тях". Според нас използването на местоименията за множествено число във всички случаи са кодирани лингвистични символи, които целят да подбудят разбирането ви, че всяко съзнание е мисловна вълна, която прекосява цялото - и че цялото, Всичко-Което-Е, се усеща като безкрайно море от безкрайни вибрации и честоти.
Дълго сте вярвали в божествения Отец в човешка форма, тъй като понятието "по наш образ" е било неправилно тълкувано от първия прочит на свещените текстове. В много култури и от незапомнени времена адептите на Тайната Мъдрост са ви учили на значението на аксиомата: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе", която се изобразява символично в шестолъчната звезда. Показахме ви Бог като изначално сазнание, което се излъчва от центъра; ще наричаме тази концепция "макрокосмос". Твърдим, че микрокосмосът, онази искра светлина, която е вашият център, също излъчва из цялото ви същество, което е също толкова вселена, колкото и макрокосмическото цяло - това отражение се има предвид като съществуване "по Божи образ" в думите от свещения текст.

"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори."
Четете отвъд очевидния смисъл, че Бог създал мъжа и жената. Езотеричното значение на тази фраза е далеч по-задълбочено в обхват и смисъл, защото описва Всичко-Което-Е, цялото, което съдържа и двата елемента ян и ин, също както човекът (проявеното съзнание). Когато изучавате Мъдростта, ви съветват да премахнете категорията род от разбирането си на терминологията мъжко/женско и да я приемете като лингвистичен модел за всички полярни противоположности, които съставляват реалността. Тогава всяко същество е ян/ин, мъж/жена, електромагнитна единица съзнание.

"И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете си, пълнете земята и обладавайте я и господарувайте над морските риби, над небесните птици и над всякакви животни, които пълзят по земята."
Следвайки сравнението на макрокосмоса  с микрокосмоса, и на Бог с мъжа /жената/, смятаме, че концепцията за пълненето на Земята означава смесването на материята със светлината на съзнанието, за да бъде тя "обладана". Господството над животинското Аз е задачата, която Бог (макрокосмосът) възлага на човека (микрокосмоса).
Алюзията за господаруването на човека над животинския архетип на морето, въздуха и земята ("водите, небесната твърд и сушата") е двупосочна. Първо, задачата на човека като съ-творец е да се издигне над животинското Аз; и второ, като внася светлина в елементите на материята на клетъчно ниво, той постига тази задача.

"И рече Бог: ето, давам ви всякакво трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна."
Тук, в шестия ден на Битието, ви се дава ключът към постигането на тази задача, пробуждането на светлинното тяло - възходът от плътността на материята ("заземеността" на физическото тяло) към светлината. Този процес изисква привличане на светлина в клетките на телата ви, защото всяка клетка е цяла вселена, пълноправна частица от Бога. Както и семето, Божията сила и центърът на плода, греещият център на неговата вселена. Тук е скрита голямата тайна на жизнената сила и съзидателния огън, които са заложени в семето и трябва да ви разкрият могъществото си като хранителен източник:
"...това ще ви бъде за храна."

След многобройните обяснения колко е важно да отстраните месото от хранителния си режим, вярваме, вече разбирате, че растителната храна привлича светлина в клетките, докато животинското месо увеличава плътността и мрака.

Седмият ден
"И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави , и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал."

Числото седем не подлежи на определение и убягва на формата: геометрична особеност, която не следва естествената прогресия на фигурата и формата, които съставляват геометрията на метерията, както видяхме до числото шест. Въпреки това седмицата от незапомнени времена се смята за най-мистичното от всички числа, защото съответства на седемте посоки, на седемте дни на седмицата, на седемте чакри, лъчите на безброй други системи, които неизбежно отразяват фино-материалния аспект на числото. То е спектър, призма и тон: тнива, пластове и аспекти. Седем е денят Сабат за почивка и свещен размисъл... най-святата нумерологическа цифра в много от свещените ви книги и традиции. Дали има връзка между тази ексцентричност, това изключение на формата и неговото мистично значение?
Помислете, че геометричната седмица седмоъгълникът, просто не изглежда естествено в света на плътната материя. Няма го в структурата на листото, нито на клетката, на кристала или на капката роса. Въпреки това седем са цветовете на дъгата; нотите в музикалната стълбица; енергийните центрове в системата на чакрите. Дали седмият ден на почивката не символизира съзнанието, което проявява висшите си измерения... може би времето за мечтаене на Бог?
Седмият ден на Битието описва как Бог "си почива от всичките Си дела, що извърши". Думата "извърши" е нарочно използвана, тъй като иска да разграничи работата на съзнателното проявление на материята, която достига завършеност в шестия ден от текста. Дали тук, на седмия ден, не ви показват как Бог (съзнанието) изразява "своето" разнообразие и неизмерима мъдрост в изследването на собствения си възвишен Аз? Числото седем наистина принадлежи на света на цвета, музиката и духовността, понеже е мярката на дъгата, на диатоничната стълбица и на чакрите - отражение на божествената съзидателност, която притегля материята нагоре.
Подобно на боговете на Олимп, приспивани от подръпването на седемте струни на Лира, Бог си почива като забавя честотата си. Когато го прави, се появява видимият спектър /дъгата/. Музиката, хармоничното отражение на звука, танцува по седемте ноти на стълбицата и във Вселената отеква Музиката на Сферите. На седмия ден Бог, художникът, полага основата на вашата еволюция от материята - чакрите на светлината, енергията и вибрацията: божественото се устремява към идеала, вдъхновението на душата.
Спомняте ли си седмата посока? Представете си, Бог влиза навътре в себе си - Първосъздателят изучава "себе си" - и сигурно ще откриете по-дълбокото значение на благословения и осветен седми ден.
Тогава ще проумеете магията на седмия ден.

От Патриша Кори

Седемте дъщери на Змията
египетска система на чакрите

Седем дъщери имаше змията. Ще говорим за седемте чакри.
Първата спи вцепенен сън и не вижда нищо.
Втората спи дълбоко и вижда пъстри мъгли около себе си. Третата вижда сънища и далечни картини.

Четвъртата, сърцето, тя е будна. Тя вижда всичко създадено около себе си. На египетски тази чакра се нарича Хепер. Хепер означава сърце. На египетски да имаш сърце, означава безсмъртие. От тази чакра нагоре започва спасението, духовното раждане. Да нямаш сърце, означава да си придобил смъртта. Хепер означава, че сърцето е духовното раждане на човека. Какво означава това? Това означава: работа за другите и работа върху себе си, но най-вече работа за другите. Сърцето е владетел на духовните неща, но не на Божествените, а на духовните неща. Исаак Лурия казва: “В чистото сърце е скрита древна светлина, тя осветява духовния път на човека”. Хепер означава още, че в чистото сърце отсяда Нетер, Божеството, в чистото сърце отсяда Бог със Своя чист Огън. Това е началото на девствеността. Тук се намира тя, в чистото сърце, няма значение какъв път е извървял човек, щом е стигнал дотук, в него се заражда девствеността, зачатъкът на силата на Истината. Хепер се съединява с духовността на нещата – значи с хора, с животни, с Ангели… За Хепер е казано: “Отвори ушите на сърцето си”.

Петата чакра вижда душите, има много неща, които не вижда, но тя вижда душите, не вижда Боговете, не вижда Върховното духовно Слънце, т.е. Върховния Бог, но тя има способност да вижда душите. На египетски петата чакра се нарича Сехем, наричат я още Меду Нетер, което означава Съкровената Реч. Значи само този може да отвори тази чакра, който е постигнал в абсолютен смисъл Съкровена Реч. В Египет е казане, че който ползва Меду Нетер, т.е. Съкровената Реч, божествен начин на говорене, той не се различава от безсмъртните. Хепер означава да обичаш, или преведено на египетски – да одухотворяваш. Това означава да обичаш каквото и да е. Няма значение дали това ще е човек, животно, птица или камък, скъпоценен или обикновен камък. Щом обичаш, ти го одухотворяваш. Докато Хепер означава да обичаш, да одухотворяваш, то Сехем – петата чакра – означава въведение към Нетерите, въведение към Боговете. Хепер означава, че когато някой те обича или когато ти обичаш някой, го насочваш към вечността. Значи, ако някой те обича истински, те насочва към вечността, ако ти обичаш някой истински, ти го насочваш към вечността, към реалността. Сехем е въведение от духовността към Чистата Святост като тайнство. Това е въведение в огнените енергии на Третото око към голямата динамика. За Хепер Доброто е вечната религия. За Сехем Съкровената Реч е вечният разумен път.

Шестата чакра вижда Боговете. Тази чакра е също едно въведение към нещо по-дълбоко. Тя е въведение в Богосияещото единение с Единния – най-високата степен, тя е въведение. На първо време тя свързва човека с Нетерите – Боговете, и посел това друго въведение. Така се стига до седмата чакра.

Седмата чакра вижда Слънцето. На египетски е Нетер Нетеру – Върховният Бог. Това е върховната чакра. Според един египетски жрец Истината можеш да я видиш само тогава, когато станеш Нетер. Само тогава, когато станеш Бог. Дотогава можеш да я търсиш, можеш да я жадуваш, можеш да я страдаш. Но само когато станеш Бог, можеш да я видиш. Това се осъществява в седмата чакра. Тя вижда Слънцето.
Седем дъщери имаше змията.


 

Намерих нещо интресно за единицата.


ЧИСЛОТО 1
Обикновено то е поставяно редом с планетата Слънце и означава началото на "живота, подарен ни от светлината ". Към тази негова характеристика може да се прибави и значението, че то съответства на знака на Лъв, който се управлява именно от Слънцето. Слънцето се свързва с Лъва не само според традиционните схващания на съвременната астрологична наука, но и от Древността. В различните митологии то битува под названията Helios (гр.), Sol (лат.), Ra (при египтяните). Но свойствата, които му приписват са твърде близки. Известна е легендата за сина на титана Хиперион, комуто всички завиждали за неотразимата хубост и който неуморно препускал със своята колесница през деня по небето, но все пак му се налагало да се завърне вечер в своя дом и да предостави ролята на пазач на небосклона на Луната - нощното светило. Тези две светила са единствени сред всички познати планети, които разполагат не с едно нумерологично съответствие, а с две. За Слънцето това са числата "едно" и "осем", чиито сбор "девет" изразява действения удар на началото, на новото, изградено върху старото, отмиращото. Астрологичното съответствие на числото "девет" е знака на Овен. Връзката между характера на влиянията и ролята на Слънцето с нумерологичната система изразява "единицата". Тя представя чрез своята природа абсолютното лидерство, потенциала и възможностите, които предоставя творческото начало на личността, но заедно с това носи елемент на непредсказуемост и непроницаемост, който е неразделна част от съдържанието на изразената индивидуалност. "Единицата" (като личност) трудно бива оценена и разбрана по достойнство от околните и най-често предпочита да действа самостоятелно и да прави съдружия само когато я притиснат обстоятелствата. Затова на числото "1" най-вече му приляга да символизира все още непроявеното творческо начало, затворената в себе си личност, която не чувства липсата на обществото, защото притежава достатъчно богатства. Тя не търси и начини да сподели своите мисли за разлика от напиращата от желание да общува "тройка", тъй като е най-самостоятелната от всички цифри и може сама да си подсигури средата, от която се нуждае. Защото силата, която излъчва - тази на "мъжкото начало", символизирана чрез "единицата", присъства във всички нечетни числа, не може да бъде лесно накарана да се сдружи със своята противоположност - "женското начало", съдържащо се в двойката и въобще в четните числа. Когато откриете доминираща роля на единицата при използването на една от разпространените нумерологични системи, извън тази на името, която е посочена в настоящата книга, вие трябва да обърнете внимание и на следните значения: Ако е първа цифра или е твърде силна, тя може да се окаже в ролята на халата, която погрешно разбира свободата и не желае да насочи своята енергия към съзидание, а разрешава вече постигнатото или построеното. Когато пред "единицата" стоят други числа или тя не е водеща, то от нея би могло да се очаква да подтиква живота ни към развитие и да търси връзката между началото и следващия момент, без обаче да се интересува какви ще бъдат резултатите от нейната намеса. Когато срещнете една силна "единица", ще я познаете по това, че тя не се интересува какво говорят другите и сама се справя великолепно с проблемите на бита и професията. Лоялността и способността да владеят чувствата си им помагат да преуспяват. На числото "едно" подхождат червеният цвят и златисто-оранжевите тонове от по-високата октава на цветовете, понеже "едно" е пряко свързано с "девет", както ще видим по-долу, и се докосва, чрез идеята "че всяко начало има своя завършек", до съвършенството, достойно за завършващото число на всеки житейски цикъл.  
И още нещо

Християнството и числата

Във всяка религия цифрите и числата заемат важно място. Така е и в Християнството.
1- Единобожие(монотеизъм)
2- Двама месии(Йоан Кръстител и Йешуа наречен Иисус Христос)
/ Според религиозните догми двата живота на Христос - човек и Бог/
3- Светата Тройца(Бог Отец; Бог Син и Бог Свети Дух) - Триединният Бог
4- Четирите реки изтичащи от райската градина(Фисон; Гихон или Геон; Тигър или Хидекел и Ефрат)
.......................
6- Дни на сътворението(дни за работа)
7- Деня в който си почива бог от работата по сътворението. Всеки седми ден е ден за почивка и принадлежи на Бога.
.......................
10- Толкова са Божиите заповеди.
11- Толкова са племената ползващи се с Божието благоволение
12- Толкова са учениците на спасителя.
13- това е дяволската дузина(12 бяса или демона и Сатана)
.......................
666- числото на звяра(6+6+6=18;1+8=9- край на стария цикъл и начало на новия)
.......................
888- Божествено число.
.......................
И така нататък, и така нататък.

Защо числото на звяра да е точно 666, а на Бога- 888?
За звяра се казва, че е противник на Бога. Има само две цифри които могат да се противопоставят и това са 6 и 9. Двама противници, две цифри.
Защо, обаче, 666 вместо 66 или 99; 999? Ето какво мисля аз:
Живеем в триизмерен свят, затова 66 или 99 не са подходящи. Трите шестици символизират триизмерността и преходността на света в който живеем.
Добре, но защо 666, а не 999? Защото 6 е по-малко от 9, т.е. се съдържа в 9(всичко е сътворено от Бог- всичко се съдържа в него). Логично изглежда тогава числото на Бога да е 999, а не 888. Защо има такова разминаване?
Всъщност, разминаване няма. 9+9+9=27; 2+7=9- ясно е за какво става въпрос, преминаването от един цикъл в друг; от един начин на възприемане на нещата към друг; на едно тълкование на религията към друго и т.н. и т.н. Ето защо Числото на Бога не може да бъде 999.
Защо да е 888 тогава? Да разгледаме числото- има три цифри, значи отговаря на триизмерността на света; 8 е по-голямо от 6, значи 6 се съдържа в него; 8+8+8=24, а 2+4=6- противника на Бога се счита равен на него и е съвсем логично неговото число да равни с цифрата която се получава след редукцията на числото на Бога и за да е в унисон с триизмерността се и повтаря три пъти, т.е. заявява своята претенция, че е равен на Бога. Освен това 6 е далече от края на цикъла и така гарантира съществуването на Бога. Логично е ако е имал съперник той също да подсигури своето съществуване. Но само за това ли 888 е определено като Божествено число? Ето още един аспект- ако обърнем 8 под ъгъл от 90 градуса се получава символа на безкрайността. Бог е вечен. Той е съществувал преди нас и ще продължи да съществува и след нас.
Нека да обърнем внимание и на двете противопоставящи се цифри 6 и 9. По същество означават, че това което е горе е и долу и обратно. нека да видим какво се получава когато ги сложим една до друга- 69  Това е стирлизирания символ на рака. Какво се случило през епохата на рака, което е било толкова важно за хората за да остане в паметта им? Какво се е случило преди повече от 8 800 години? Отговора на този въпрос трябва да търсим не в Библията, а в по-древни източници и във вярвания които са по стари от Християнството.
Истинския въпрос не е защо числата са такива, а защо Бога има само един съперник, който претендира за трона му и защо само един счита и заявява, че му е равен?

*Цитирам го оттук.
 

Защо 108 Е СВЕЩЕНО ЧИСЛО?

Свами Сатянанда – „Хората често ме питат защо 108 е свещено число.
Всъщност, това не е 108, а едно, нула и осем. Едно представлява Пуруша (мъжката, слънчева енергия, семето, потенциала), осем – Пракрити (женската, ментална енергия, двигателя, природата, проявата), а нулата е нищото, шуния, или празнотата. Когато Пуруша и Пракрити се съединят, има творение - 8+1= 9, и ако вземете всички кратни числа на 9 - 9х2=18, 9х3=27, 9х4=36, 9х5=45, всяка сума, когато я съберем се получава 9! Всички кратни на 9 са 9 и това никога не се променя.

Каквато и двойнственост или разруха да има, творението е там, вселената е там, творението продължава. Но помнете че няма начало и няма край на творението. Било е, има го и ще бъде! И е точно 108. Едно е Пуруша и осем е Пракрити, но ако разделим Пракрити от Пуруша, се получава вакуум, шуния, не-присъственост, празнота, тишина. Това е йога. Числото 108 представлява процеса на йога, разделението на Пуруша от Пракрити чрез създаване на празнота, което се нарича самадхи или дхяна.

Нищото е нулата, когато умът стане тих и спокоен, няма вълни. Състоянието на шуния изгрява, когато умът е напълно празен от всякакво изживяване: съзнателно, подсъзнателно или несъзнателно. Шуния или празнотата, нищото, разделя Пуруша от Пракрити, самадхи разделя Пуруша от Пракрити, и това е значението на
едно-нула-осем.”
По-долу може да прочетете още някои от причините, поради които 108 се приема за свещено число.

9 пъти по 12 е 108, приема се че и 9 и 12 са духовни числа в много традиции.
Също 1+ 8 е 9.

1, 0, и 8 : Казват че 1 е за Бог или Висшата истина, 0 е за празнотата или пълнотата на духовната практика, 8 е безкрайността или вечността.

Степените в математиката за 1, 2 и 3: 1 на степен 1 = 1, 2 на степен 2=4, 3 на степен 3=27. 1 X4X27= 108

Числото на Харшрад - 108 е число на Харшрад, което е цяло число, делящо се на сумата от неговите цифри. Харшрад на санскрит означава голяма радост.

Желания: В индийската митология се приема че има 108 желания в нас, смъртните.

Лъжи: казано е че хората използват 108 лъжи.

Заблуждения: Казано е че в човек има 108 заблуждения или форми на заблуждения.

Сърдечна чакра: чакрите са пресечните точки на енергийните канали и се казва че има 108 енергийни канала, които водят към сърдечната чакра. Един от тях е сушумна, който води към сахасрара, и това е пътят към себереализация.

Азбуката на санскрит: Има 54 букви в санскритската азбука, всяка от тях има и женски и мъжки род, шива и шакти, 54 х 2 е 108.

Прананяма: ако човек успее така да увладее дишането, че да има само по 108 дишания за деня, просветлението ще дойде.

Упанишадите: казват че има 108 Упанишади – древни текстове, изпълнени с мъдростта на учителите от древността.

Петоъгълника е формиран от 2 съседни линии, които имат 108 градуса ъгъл.

Мармас: това са енергийни точни из човешкото тяло, според Аюрведа има 108 такива точки.

Времето: Казват че има 108 чувства, 36 свързани с миналото, 36 свързани с настоящето и 36 – свързани с бъдещето.
Астрология: Има 12 съзвездия, 9 дъгообразни сегмента, наречени намшас или чандракалас. 9 х 12 е 108, Чандра е Луната, калас е разделението в цялостта.

Реката Ганга: Свещената река Ганга се разпростира на географската дължина – 12 градуса и ширина 9 градуса. 12 х 9 е 108.

Планетите и домовете: В астрологията има 12 дома и 9 планети. 12 х 9 е 108.

Гопите на Кришна: В Кришна традицията, има 108 гопи или девици, последователки на бог Кришна.
Слънце и Земя: Диаметърът на Слънцето се нанася 108 пъти към диаметъра на Земята. Разстоянието от Слънцето до Земята е 108 пъти диаметъра на Слънцето.
Луна и Земя: Средното разстояние от Луната до Земята е 108 пъти диаметъра на Луната.

Сребро и Луна: В астрологията, металът сребро представлява луната. Атомното тегло на среброто е 108.

Медитация: Казва се че има 108 вида медитация.

Дишане: В тантра се казва че човек диша приблизително около 21 600 пъти в денонощието. От които 10800 вдишвания и 10800 издишвания

Има 108 пътя към Бог.

Броениците могат да имат както 108 зърна, така и 9, 27, 36, 54 – кратни на 108.

Хиндуизъм: 108 се отнася към броя на хинду боговете. И всеки Бог има по 108 или 1008 имена.

Ислям: в исляма 108 е божествено число.
Джайнизъм: 108 са качествата, които притежаваме.

Сикхи: В тази традиция има броеници от по 108 възела, вместо зърна.
Будизъм: Някои будисти издълбават по 108 малки Буда в орехово дърво за късмет. Някои удрят 108 пъти камбаната на Нова година. Според тях има 108 качества, който е необходимо да се култивират и 108 замърсявания, които да се избягват.
Китай: Китайските будисти и Дао изпозват броеници с по 108 зърна, които се наричат су-чу и броеницата е разделена на 3 части от по 36 зърна. Китайската астрология казва че има 108 свещени звезди.
Етапи на душата: казват че Атман, човешката душа, преминава през 108 различни приключения или нива.
Танцът: Има 108 вида танца в индиийската традиция.

Първият човек в космоса: Първият полет на човек в космоса на 12.04.1961, Юри Гагарин, е продължил 108 минути.

Текстът е цитиран от тук.