Цитат

Темата за смъртта ни най-малко ме притеснява... притеснително ми се струва настървението, с което вси4ки се хвърлят да обсъждат какво е имало в картата на еди кой си в момента на смъртта му... в момента, когато 4аст от него още е тук. И мисля, 4е явлението е тенденциозно, не говорим за 4астен слу4ай. Не е първият, не е и последният такъв. Както и да е... всеки е свободен да прави това, което сметне за "приемливо"... с което ни най-малко бих искала да засегна някой... и вси4ки онези, които са изживяли загуба на оби4ан близък. Ако някой знае каква е разликата между "смърт" и "умиране", ще ме разбере защо така реагирам... но не виждам смисъл да коментирам.
С горецитираното от сънрейн съм напълно съгласна... ако си правим труда по-4есто да се замисляме за уж "дребни" на пръв поглед неща от "тук и сега"-то, животът ще е много по-красив.

В случая става дума не за нещо друго,а за етика.Не можем да си правим учебникарски примерчета от картата на човека,който до вчера е бил сред нас,без да заприличаме на мародери.Не го бъркайте с мъката на близките,които гледат натални карти и се питат защо.Те го правят в безкрайната си мъка,а не за да постнат в някой форум картата,за да я разкостват хора,които са безстрастни,защото починалият не е техен близък.

Да, съгласна съм, че поне трябва да мине време преди да се предприеме такова разглеждане на картата. Аз така бих направила, но разбирам другите, някак си не ги съдя .. Всеки постъпва по своему. А това, че има огромна разлика между мъката на близките и останалите е безспорно. Само едно ги свързва. Всеки търси отговора на въпроса защо, особено когато става дума за човек, оставил слънчева следа след себе си ...

Забелязва се някаква емоционалност в постовете. Нормално да изпитваме състрадание в такъв момент, но смъртта не се интересува от имена и от личността,когато тя е факт и налице, дали ще разтълкуваме днес или утре астрологично влиянията е без значение, и не смятам това за липса на уважение.Мисля, че е напълно в рамките на етичното да представиш астрологичното си виждане за случилото се точно сега, защото всичко във вселената е закономерно, включително и смъртта. Задачата на човека е да я приеме единствено и само като преходно състояние. Нищо не се случва просто така, и именно това е задачата на астролога, да представи обективната картина,да прояви безпристрастност и да се опита да разтълкува съответни астрологични съответствия, от момента на формирането на процеса до неговия завършек. Това НЕ те прави "мародер", нито пък безпристрастността означава липса на съчувстие и разбиране. В опита си да дадем разяснение ние още веднъж потвърждаваме, че никой и нищо не е над законите на вселаната и че всичко е закономерно. Лошото в случая е, че когато човек е развил потенциала си в дадена сфера и оставил след себе си следа и принос , смъртта прекъсва тази нишка , а Иван Станчев беше в разцвета на силите си и можеше да завещае още много от труда си на хората( говоря единствено и само за астролога Иван Станчев, а не за личността) Не сте ли се замисляли , че дори самият той като астролог е бил наясно с възможните тенденции и проявления, предполагам и той е търсил отговори в картата си, ако вече преди това не ги е открил вътре в себе си.

Моите уважения към Иван Станчев като астролог и към неговия принос към астрологията, сигурна съм че душата му е почива в мир.
 

Джордж Гарлин
"Животът не се мери с броя вдишвания,
а с моментите, които спират дъха ни!"

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...