Ваклуш Толев за Зодия Овен

Mили приятели, с предреченото и с приложението му да се осъществяваме!

Ще се спрем върху зодиакалния знак Овен - неговото въздействие, планетата, която го доминира и нейното отражение; принципите, които този зодиакален знак носи и това, което в Посланието е дадено - съвместимост, приложение, как резонират. И кое е това, което ни прави единни в тази ритмика, която Послание и Зодиакален знак дават на Учението на Мъдростта.

Зодиакалният знак Овен, както знаете, обхваща цикъла от 21 март до 20 април, т.е., когато с двата предни крака Овенът е минал през обръча. Има една такава илюстрация за тази зодия - обръч, и в този обръч половината от тялото на овена е минала напред, а другата половина е още назад. Това е великолепна фигура в така нареченото Равнодение (мисля, че равнодение е по-хубава дума от равноденствие). Надмогнат е онзи период, който дава хладината, надмогната е студенината в човека, надмогнат е зимният период и сега се търси преминаването в пролетта , защото на 21-22 март започва пролетта. Затова тази илюстрация е най-хубавият израз на минаващия в света, в онова, което наричаме радост. И мисля, че най-подходящ би бил един израз - \\\\\\\\\\\\\\\"Corriger la fortune\\\\\\\\\\\\\\\" - \\\\\\\\\\\\\\\"Да коригираме съдбата\\\\\\\\\\\\\\\". За зодиакалния знак Овен този израз е най-добрият. Да коригираме - не казвам, че е коригирал. Да коригираме съдбата. Половината от тялото му ведно с рогата е напред. Рогата и главата са признакът, който носи промените. Главата и рогата са свидетелство за Азовата страна и затова надписът, който стои над зодиакалния храм на Овена е \\\\\\\\\\\\\\\"Аз съм\\\\\\\\\\\\\\\" - това е важното за тази зодия. Този зодиакален знак има девиза \\\\\\\\\\\\\\\"Аз съм\\\\\\\\\\\\\\\" и затуй той минава, той е устремен. И безспорно, едно от качествата му е устремът, едно от качествата му е смелостта, живият темперамент. \\\\\\\\\\\\\\\"Аз съм\\\\\\\\\\\\\\\" - това е част от голямата егоцентричност, която при него има и своята приложност. Овенът е господар на две неща: на \\\\\\\\\\\\\\\"Аз съм\\\\\\\\\\\\\\\" и на делото. Той обича да бъде следван, но не обича да следва. Това е една акционност, която е много съществена за родените в този знак. Затова Овенът слага на всяко място първата сричка и първия изговор, който има - това е Аз.

В египетската митология (в египетския зодиакален кръг имат неговото съответствие), това е Изида, но плачещата. Изида, която е устремена, която със своите сълзи иска да умножи водите на Нил, та да изтласкат ковчега с тялото на нейния съпруг - убития Озирис. Устремената в скръбта си, плачещата Изида - това е другата илюстрация за Овена. Вие знаете победния знак на Овена - Victoriа (устрем, дела). И затова под лъчите на този зодиакален знак обикновено са личности, които изявяват и осъществяват, водачески качества. Това никак не значи че всички, които са от зодиакалния знак Овен, ще станат водачи, но това е в подчертаното, това е в даденото. Както и другото, за Изида - то не значи, че всеки, който плаче да умножи водите на Нил, непременно ще изведе ковчега за възкресение на своя любим. Същата тази Изида, същият този зодиакален знак се движи още и с музиката, със самостоятелното , с творческото чувство. Но едно нещо липсва - липсва му въображение. Това е много важно. Козирога може да се качи на върха, защото е с изключително въображение и е катерач. Но Овенът няма да се качи. Има изумително трудолюбие, има чувство за самостоятелност, иска справедливост, борбен е.

Овенът е основният - първият от кардиналните знаци и затова неговото естество или неговият елемент е огънят, който се разпръсква, който се разлъчва наляво - надясно.

Неговата планета, която му дава и борбеността, и водаческите качества, това е Марс. Бележи се с един кръг и стрела, а това е устремът, това е и могъществото й. Тя е, която доминира в този знак, тя е, чиято енергия граничи от куража до разумната смелост. Наистина, нужна е една разумна смелост и непременно една вложена жизнерадост, за да може това, което ги следва, да не унива в пътя на трудностите, защото и те не са много устойчиви в трудности. Така можем да кажем, че техният егоцентризъм в добрия смисъл е, когато трябва да изявят водаческите си качества, а в отрицателния - много често преминава в тиранизъм. Това е бедата, че може да се употреби една жизнена енергия, една макар и разумна смелост да премине в неразумна измеримост. И тогава може да употреби енергията в тиранство.

За Овена историята ни дава много примери, че е даван като символ на жертва, и то на свещена жертва. Още във времето, когато Авраама е приканен да даде своя син и го води на планината, за да го принесе в жертва, чува се глас: \\\\\\\\\\\\\\\"Ето овена\\\\\\\\\\\\\\\". Знаете и легендата за овена със златното руно, който фактически е спасител. Спасител е на Фрикс и на Хела - тази Хела, която е оставила името си на Дарданелите. Овен извършва акта на спасение на децата на Атамас (или Атамант - някои от енциклопедиите го пишат Атамас, в други е Атамант) - Фрикс и Хела. Атамас решава да ги принесе в жертва, подбуден от своята втора жена, но тяхната майка праща чрез Хермеса овена със златното руно и те са спасени. Този овен е принесен в жертва на Зевс, а самото златно руно остава - това на което казваме златно рухо (дреха). Тя е сложена като дар в гората. В дъбовата гора е сложена в дар - на кой бог мислите? - на Арес. Същият този Арес, който в Римската митология е Марс. На него златното рухо е сложено в тази гора и се пази, за да не бъде откраднато. Знаете вече легендата за аргонавтите, как чрез магия и измама, със сътрудничеството на Медея това златно рухо е отвлечено. И оттам - едно друго наименование на този зодиакален знак - Златния овен. В митологичния образ се крият много тайни. Трябва да се знае какво е една Медея, какво е Язон, кои са тези, които отиват, за да вземат това златно рухо... Това което е същественото, е че този зодиакален знак се води от планетата Марс - това златно рухо е принесено в жертва и закачено в гората на дървото в признателност на Арес, т.е. на Марс или бога на войната. Но когато става въпрос за планетата Марс, тя се нарича Червената планета. Това е един от цветовете, който е най-действен. Най-действен е и за този зодиакален знак, въпреки че неговият скъпоценен камък е аметист, който излъчва малко по-различна светлина. Тя е възморава, червено-синя светлина. И знаете ли защо преведено аметист значи \\\\\\\\\\\\\\\"не опивам се\\\\\\\\\\\\\\\". Той предпазва от опиянение и е талисман против пиянство. Защо? Защото виолетовият цвят (разбира се, тук не е чистият виолетов цвят, но е подобен) е духовният цвят, цветът, когато у вас доминира еманацията на Духа над душата дори. А Духът няма нужда от опиати. Душата в нейните разпластявания - нисши ментални, астрални и прочие - може да бъде изкушена да търси опиата, чрез който ще усети някакви въображения и дребни радости, но Духът - никога. И затова този скъпоценен камък (аметистът) е един мощен магичен талисман за тази зодия. И друг път съм казвал - когато си избирате пръстени с камъни, посъветвайте се, за да сложите онзи камък или онова скъпоценно камъче, което е в ритмичната група на вашето име и на вашия зодиакален кръг. Много е важно това. А не да се накичат, пък всички да са все в противоречие... Това не са нереални неща, както не е нереалност самата зодиакалност. Много са реални. Колкото и къса да е вълната, излъчена от един скъпоценен камък, тя е във вашето тяло, вие я носите и нейната дължина на вълната с нищо не е спряна, за да въздейства на клетъчния свят на вашето живеене.

Разбира се, червеният е основен цвят на Овена - събуждащият цвят, борбеният цвят. Ето защо знамената на революциите, знамената на войните са червени. Той е активният, той е най-активният цвят в спектъра въобще. Преди време беше излязъл труд на един руски професор, който тридесет години е живял в Америка и е изследвал въздействието на цветовете върху работниците в техни големи предприятия. До такава степен нещата са уточнени, че се знае в коя професионалност какъв цвят да се постави и се търси всякога, когато е нарушен балансът; всякога, когато едно производство ще спада; всякога когато качествеността му е с милиметри нарушена. Търси се къде е причината и всички фактори се вземат, за да не се наруши хармонията. А ние тъй безотговорно си слагаме дрехи, слагаме си пръстени и какво ли не щете, а се чудим защо сме в един постоянен свят на противоречията. Колкото и смешно да прозвучи някъде, тези науки станаха вече не само практически приложими, но крайно необходими. Защо? Защото ние сме много по-усетни към сили, за които до вчера имахме защитна броня. Бяхме, както казва народът, по дебелокожи. Но колкото повече човек се изфинва, толкоз повече малките енергии започват да го докосват. Така че тези науки човек дори като потреба за личната си пътека може да ги понаучи. Нищо няма да тежи на някого да вземе да прочете една хирология, да прочете една хиромантия или една френология. Разбира се, няма нужда да се увлича цял ден да си гледа ръката и какво му се е изменило там. Не, просто да е наясно, когато погледне една ръка. Да се следи един хороскопен свят, даван всеки ден. Всяка сутрин в западните страни се съобщава хороскопа на деня и съответно е казано на коя зодия (този ден) как въздейства. А големите предприятия всеки ден, когато пращат свой агент, са проверили съответната му зодиакалност и благоприятната или неблагоприятната отразимост на зодиакалния знак. На нас нищо не ни струва, ей тъй на едро, както се казва, да знаем частица от тези неща.

Другият камък, който има зодията и който също така може да бъде ползван, за да гради с него вътрешния си дом, това е смарагдът. А вие знаете, че има т.нар. смарагдена таблица на Хермес и там бяха дадени част от откровенията. Видите ли как всичко е ненарушима сграда, толкоз хармонична, толкоз цялостна, че винаги можем да се учудваме. Ами там нарисували един овен... Не. Този Овен си дава своята небесна еманация и ние попадаме под неговите лъчи. Той има много добра афинитетност с Лъва. Тъй като Лъвът е знак на сърцето, а Овенът е знак на главата, те образуват това, което наричаме сърце и ум, което фактически ни определя битието. Това е тяхната хармония, техният афинитет на дължините на вълните и енергиите, които ни дават.

Сила на Овена е огънят,както вече казах, и той е свързан с творчеството. Водаческото качество би трябвало да има две неща: първо - една мисъл, която да има прозрение и второ - воля, за да надмогне препятствието. Това е творчеството, защото там, където има и въображение дори, там, където има и пробудено чувство на интуиция или усещане, ако нямаме волята на приложение, ние ще останем, ей тъй на пусто, както казва Христос: \\\\\\\\\\\\\\\"Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива...\\\\\\\\\\\\\\\" (Йоан 3: . Така че Овена трябва да ражда идеята, той трябва да я търси, ако не може да я роди (обикновено те не раждат идеи, а ги търсят - казах, че им липсва въображение), но идея, която може усвоена да направи нов път. И това е водачът. Едно съчетание на раждащия идеи и осъществяващия ги, и чертаещия нови пътища - това е вече голямата личност, която прави значими промени, която минава цели планини. Човечеството е закриляно от този зодиакален знак, съчетан с другия - Лъвът, който е Слънцето или пък сърцето. Те са закрилници, защото няма да намерите водач, който да не казва че се бори за другите. Те са закрилници на човечеството, а основният белег на човека това е Азът. И затуй в някои от търсенията се споменава, че Овенът е бил и белег на Вениаминовото коляно. Вениамин, най-малкият син на Якова, е негово най-пълно въплъщение, защото е казано, че той като вълк ще си разкъсва плячката и ще върви напред да прави завоеванията. Затова Овена го наричат още ума и нагона, това, което изхожда от Вениаминовото коляно, от Яковия син.

Ето така мисля, че можем да закръглим знанието за този зодиакален знак - за Овена. Разбира се, има докосване, но не е съвсем цялостно, между Овена и Агнеца. Не бива да се смесват, не може Овенът и Агнецът да бъдат едно и също. Агнецът предимно е жертвата. И за това на Христос е казано: \\\\\\\\\\\\\\\"Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света\\\\\\\\\\\\\\\" (Йоан 1: 29). Но никъде за Овена не е казано. Агнецът е символ на невинност и Го виждаме в небесните селения, и в лъча на духовното избавление и просветление, а не в социалната пътека, както е при Овена. И в Откровението изрично е казано, че там, където двадесет и четирите старци пеят на Бога: \\\\\\\\\\\\\\\"Достоен си, Господи, да приемеш славата, честа и силата...\\\\\\\\\\\\\\\" (Откр. 4: 11), никой не смее да отвори, да разкъса седемте печата на Книгата на Живота. Агнецът взе Книгата на Живота и скъса печатите - първи, втори и т.н. до седмия, но не и Овенът. И затуй Агнецът не влиза в зодиакалните знаци. Зодиакалните знаци са служители на земната ни еволюция в размерите на висшия мисловен свят. А Агнецът е духовният принос на Небето към Земята и Неговата жертва е избавлението или довеждане до осъществяване еволюцията. Човекът-бог е станал Бог. Това са две големи и далечни неща, не ги бъркайте. Така че Агнецът е един съвършено друг възвишен символ. А колкото до обстоятелствата, че светът на това животно влиза в реторичните формули на Христовото слово, това е безспорно и е употребено като илюстрация, че ще дойде Страшният съд и ще раздели овцете от козите и излезе, че козите са грешни.

Аз към тия тези съм бил винаги много критичен и не ги приемам. Добродушието не е достатъчно, за да бъдете божествен. Защото една божественост, която ви държи в низините и не сте вкусили стремежа на козата във върховете, са две различни неща. Старозаветието си ги вее неговите - за грешни и безгрешни. Илюстрациите са добре въздействащи, но нравствената им стойност не всякога е така вярна. И тогава, когато ще се прави легендата за обяснение на илюстрацията, трябва да бъде човек много просветлен, за да може да знае, че в дадени места, когато се дават известни илюстрации, трябва да се знае докъде са верни. А колкото до загубената овца (че когато се загуби една, Той ще остави 99 и ще отиде да я търси), това е съвършено друг въпрос. Това се отнася за цялата еволюция на нашата планета. Аз много пъти съм казвал: всички просвети, всички йерархически знания, които е получил, ще се върне човекът и ще ги дава на своите по-малки братя и сестри, за да могат да еволюират. Той ще се връща безвъзмездно, защото и една загубена овца има нужда да бъде спасена. Това е вече другата етика. И мисля, че тя не бива да се смесва със зодиакалния знак на Овена, който е огнено-червената стихия, който е хранен от енергията на планетата Марс, който винаги ще казва:\\\\\\\\\\\\\\\"Аз, аз, аз!\\\\\\\\\\\\\\\", колкото и да дразни. След това той ще слиза да го даде, този импулс, в душата на онези, които са закъснели и които имат нужда да се видят, че и те са \\\\\\\\\\\\\\\"Аз\\\\\\\\\\\\\\\". А пък нека върви с устрем и прави добрини в своя егоцентризъм, докато надделее един друг зодиакален знак и разбере, че приносът на безличната божественост е по-важен, отколкото личната небожественост. Това е.

Към Посланието как се съчетават тези неща? Овенът, с неговите водачески данни, безспорно хармонира с първото повеление от Посланието: \\\\\\\\\\\\\\\"Деца на Слънцето, на Път сме\\\\\\\\\\\\\\\". На път сме, точно когато този чембер той го е минал половината и в себе си носи пулса да го премине. Това е еволюцията, която извървява човекът - когато в неговата хоризонтална гръбначност е направено обтекалното човешко. Но мисля, че това беше най-красивия израз - наполовина чемберът го вързва - \\\\\\\\\\\\\\\"Деца на Слънцето, на Път сме\\\\\\\\\\\\\\\". Извървяхме пътя преди да бъдем деца на Слънцето. Ето, че е ударил час да бъдем на Слънцето, да го посрещнем и да не оставаме в едно зазоряване. И ако в този зодиакален знак сме в пладнето си, нека с повече устрем и с това вечно (поне за еволюцията ни) \\\\\\\\\\\\\\\"Аз\\\\\\\\\\\\\\\" стимулно преминаваме нататък. \\\\\\\\\\\\\\\"Деца на Слънцето, на Път сме.\\\\\\\\\\\\\\\" Овенът е дал своята дан да дочака Равнодението, като е минал през ледената пустиня на мълчание, на съсредоточаване, на събиране на енергиите, докато онази светкавична искра започне да лъчи и с неговото изобилие (главата с рогата, рогът на изобилието) премине този път и тръгне. Така че излъчената енергия на този зодиакален знак най-добре се съчетава с вложената, обещаната и вече вдигнала крак белязана мъдрост: \\\\\\\\\\\\\\\"Деца на Слънцето, на Път сме\\\\\\\\\\\\\\\". Тя не може да бъде нито сложена в клетка, нито заровена в гроб. Защото Христос беше казал: Светило не може под шиник да се постави. То е огнено и то е светещо.

Този зодиакален знак, в чийто дом ще влезем, е един от най-благоприятните, защото Пътят е начертан, вратите са отворени и неговите енергии ще съдействат. Ние ще трябва да го вложим в действие, та в други зодиакални знаци, когато ще трябва да стихнем и с една мълчаливост да узреем, да сме взели благодатта на ония планети, чиято активност сега е налице. В този смисъл в Посланието това беше най-важното за нас.

Що се отнася за Евангелието, за зодията е посочено:
Лука глава 19:

10. ... понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

11. А когато те слушаха това, прибави една притча, - понеже Той беше близо до Йерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, -

12. и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;

13. и като повика десет свои слуги, даде им десет мини* и им рече: търгувайте, докле се завърна.

—————

* мини - една мина = един фунт сребро.



\\\\\\\\\\\\\\\"Понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото\\\\\\\\\\\\\\\". Да подири и да спаси - и двете са активни, и двете показват устрема, и двете искат смелост, и двете свидетелстват за господарство. Дирите и спасявате. Хармонията е съвършена и то свързана точно с това, което лежи в този зодиакален знак - склонност към господарство, смелост, за да излезете и устрем или усърдие да подирите. Това са силите, които носи този зодиакален знак и той е, който ви дава ръка и иска от вас дело, защото той освен \\\\\\\\\\\\\\\"Аз съм\\\\\\\\\\\\\\\" е и делотворството.

\\\\\\\\\\\\\\\"... понеже Той беше близо до Йерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие...\\\\\\\\\\\\\\\" Не трябва от една малка съблазън да изпаднем в голямото изкушение - ето минахме половината обръч, ето лъчите на смелостта, които са у нас, ето нашето дело - готово, открихме Царството Божие. Някои погрешно разбраха това. Тези сили наистина ще ни извеждат, те ще ни освобождават, те ще ни кажат за едно царство Небесно, но нека не се живее със съблазънта, че са близо до него, въпреки че вложената сила точно натам ни води. Ще трябва да поемем Пътя, а не да изживеем съблазънта: \\\\\\\\\\\\\\\"Ето го, Йерусалим е до нас, ние сме в царството Небесно.\\\\\\\\\\\\\\\" От тази съблазън не бива да бъдем подмамени, но и в никакъв случай отчаянието не бива да ни вземе, защото ръката на зодиака ни е подела.

Дали сме родени в този знак няма значение. Всеки от нас носи всичко от всички знаци. Доминантата само остава на родените в него, иначе всеки носи всичко. Щом една личност е изградена с всички възможности за взаимна кореспонденция на зодиакално различните, каквито сте, а слушате и живеете в един и същи мир, какво показва - че всеки носи всичко в себе си. Доминантата е миг в едно битие, наречено време. Това трябва да се знае. Така че някой да не се извинява - ами аз не съм в този зодиакален знак, нека да си върви там Овенът. Не, всеки си има по един Овен, ама в една частичка от неговото битие може да е... Всеки си има един Козирог, всеки си има Риби. Това е голямото, което трябва да се разбере. И затуй взаимстваме, защото сме всичко, като сме си оставили по един рог или по една риба. Това искам да се разбере. А учениците Му не го разбраха. Понеже Той беше близо до Йерусалим, те мислеха, че в тоз час ще открият царството Небесно. Казвал съм ви и за Йоан Богословът - когато им говори за Второто пришествие, те помислили, че на другия ден ще стане. Не може така, човек трябва да знае всичко друго.

\\\\\\\\\\\\\\\"... някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне...\\\\\\\\\\\\\\\" Ето, при всекиго идва един благороден час, за да бъде и благороден човек. Затова, когато за някого казвате, че той е лош, не сте избрали благородния му час. А когато е станал благороден човек, той пък ще ви каже в кой благороден час ще ви намери. Трябва да се усети благородния час, за да събудим благородния човек. Трудно е човек без всичкото прозрение да намери благородния час на другия, въпреки че по-трудно е да намери благородния час в себе си. Защото в другия може да съзрете благоразположение, но в себе си ако нямате тънката везничка - трудно се намира. Но отсрещният може да ви се усмихне и вие да счетете, че това е благородния му час. Той може да прояви щедрост и да ви покани да направите великолепен свободен разговор, и да намерите, че в него вратата се е отворила. Той може да дойде да поиска прошка и да каже: \\\\\\\\\\\\\\\"Прощавайте, не знех, че нещо скръбно съм нанесъл в душата ви; някаква скръбност има в душата ми - мисля че е към вас - искам в този час да се разгнезди, тук в сърцето ми скръбта да няма гнездо.\\\\\\\\\\\\\\\" Ето ви външния му признак на отсрещния. Но трудното е кога вътрешното ви око ще намери своя благороден час. Това е по-трудното. Защо? Защото е борба със себичното, борба с егоистичното. Ами не е ли благороден час човек да поиска прошка? Но точно, когато се е събудило с един интуитивен пулс в душата му това желание: \\\\\\\\\\\\\\\"Аз ще отида да поискам прошка\\\\\\\\\\\\\\\" и изскочи мисълта на егоцентризма. Хайде, намерете си тогава благодарния час. Или пък изведнъж, когато сте решили в името на прощението да узреете, у вас ще излезе: \\\\\\\\\\\\\\\"Ами той как ме нарече\\\\\\\\\\\\\\\" - ха намерете благородния час. Точно когато човек се освободи от всичката си себичност, е ударил часът на благородството му. Няма измерения. И пак ще кажа: Стига този траур по миналото! Обидил ви е - обидил. Ама траурът на миналото: \\\\\\\\\\\\\\\"Е, така ми рече...\\\\\\\\\\\\\\\" Не! Ето в този момент, когато се събуди благородникът, махнете миналото. Махнете го, за да може мъничкият камбанен звън на благородния ви час да бъде чут с цялото ви сърце. И тогава какво беше казал Христос: Когато отивате в храма и по пътя се сетите, че имате нещо да прощавате с брат си, върнете се, вземете си прошката и идете в храма. Ето ви благороден час. Аз мисля, че в другия, в отсрещния, по-лесно се намира благородния час. Може да го видите, може да го усетите, защото той ви подава магнитната си лопатка, своето хлебче на прошението. Усеща се. Но вътре в себе си да видите своя благороден час е нещо голямо и много потребно.

И тогава, когато всичко сте разгърнали, всичко сте носили, тогава именно ще получите за себе си царство. Но благородният не го пази за себе си. Не казват, че един егоист отиде да получи царство, а един благороден човек. А благородният какво е? Това е щедростта в безмерност. Както съм казал, нека щедростта на сърцето да не се мери с ръката, за която Христос каза: \\\\\\\\\\\\\\\"...нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната...\\\\\\\\\\\\\\\" (Матея 6: 3). Свободата на щедростта!

И така, отиде да получи царство, \\\\\\\\\\\\\\\"и като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече: търгувайте, докле се завърна\\\\\\\\\\\\\\\". На всекиго е дадена някаква мина - златна, сребърна, нека да е тяхната парична единица... Това няма значение - мина е дадена. Трябва да я рови, трябва да я сее. Тези, които са вадили злато от пясък, знаят как се промива... Ей тъй трябва - да отидат, да вадят, да търгуват, докато той се завърне. Това е, което ни дава всеки зодиакален знак. Пак да повторя, не е важно дали сте в него родени. Всеки зодиакален знак ви дава, идва и ви казва: Ето ви тридесет мини този месец, търгувайте, като се върна, ще видим. Това дава. Всеки зодиакален знак дава свойта мина. Това трябва да се направи. А знаете притчата с талантите. Единият ги направи десет, другият четири, а пък третият ги зарови - лош бил благородникът... Няма лоши благородници.

Това е по отношение Светото Евангелие в Посланието за тази година. Предвиденият параграф от \\\\\\\\\\\\\\\"Агни йога\\\\\\\\\\\\\\\" е:

# 162. Всяка опасност дава същевременно и предимство. Центърът на гърлото е този на синтеза. Така мечът се закалява в огъня. Разбира се, всеки пламък е опасен, но тънкостта на възприятията се утвърдява с пламъка. Затова Агни Йога се създава върху явленията на огъня, жизнедателя и създателя на волята.

Всяка опасност е едно предимство. Повтарял съм много пъти, че страданието е развитие, когато го съзнаеш като развитие. А когато го усвояваш или го чувстваш като болка, то е пречка. Болката има своята целебност, ако я сложите като идея за развитие или за опитност как се надмогва нещо. \\\\\\\\\\\\\\\"Центърът на гърлото е този на синтеза.\\\\\\\\\\\\\\\" Ето тук трябва да бъде извършена синтезата, за да се роди балсамът, синтезираното знание, че страданието е еволюция, е развитие, за да не го усещате само като болежка.

\\\\\\\\\\\\\\\"Така мечът се закалява в огъня.\\\\\\\\\\\\\\\" Виждате страданието като меч, който се закалява в огън. А мечът се закалява като се разкалява няколко пъти. Нагрявате го, нагрявате го, чукнете го, сложите го във водата, обратно чукате, слагате го в огъня - ето страдание и малко дишане, страдание и малко радости, закалявате-откалявате. Така мечът става нечуплив, гъвкав и траен. А мечът е словото. Това е мечът! Днес няма добре да го кажете, утре ще ви кажат: \\\\\\\\\\\\\\\"Този говори хули\\\\\\\\\\\\\\\". Вие ще ги приемете. Тъй или иначе, от дом на дом, от път на път, докато мечът стане непобедим.

\\\\\\\\\\\\\\\"Разбира се, всеки пламък е опасен, но тънкостта на възприятията се утвърдява с пламъка.\\\\\\\\\\\\\\\" Да, пламъчето на една светулка е повече от цяло слънце, когато пред вас няма дори и свещ. Това е, то се утвърждава, то е потребно. Достатъчно е една мисъл в целодневието ви да прокросне деня на безслънчево мислене, достатъчно е. Достатъчно е понякога една дума да родите, която да е като атомна енергия. Тя е пламъкът - пламъкът, който утвърждава.

\\\\\\\\\\\\\\\"Затова Агни Йога се създава върху явленията на огъня, жизнедателя и създателя на волята.\\\\\\\\\\\\\\\" Ако изходим, че огънят е творческият баща, той не само воля е създал, а и всичко друго. Но източната философия и религия, която внася и своего рода упражнения, все иска чрез волята да побеждава. В т.нар. неоплатоници, в гностиците ще намерите това, което можем да наречем екстаза. Далечнинят Изток малко бяга от това понятие, защото упражнява и воля, макар че е предимно духовен. Но неоплатониците, гностиците, ето вземете и нашите исихасти - тези велики мълчаливци, са намерили като че ли по-верния път за вътрешното откровение чрез екстазата. А волята ще упражните преди това, но не както ни поднасят в \\\\\\\\\\\\\\\"Агни йога\\\\\\\\\\\\\\\", че огънят е жизнедателят и създателят на волята. Волята от всичко може да дойде. Изключвам това, което официалната философия нарича трите стълба - воля, чувства и мисъл, чрез които тя прави една голяма фигура - т.нар. колесница, когато мисълта и чувствата са конете, а волята е кочиящът. Това в официалната западна философия е прието като същност и тя го отстоява в своята психология - западът е такъв. Изтокът го отрича, въпреки че в известни свои школи дава подчертано (ето както в Агни Йога, но те са чисто мистични, не толкоз експириментални, не толкоз екстазни), друго осенение - аскезата. Аскезата, аскетизмът, който не значи буквално това, което е натрапено в нашето съзнание, няма нищо общо с анахоретството (както го казват), с пустинничеството. Аскезата е деятелност, духовна и мисловна, която не е волево насилие, а е търсене на пробуда и чрез екстазата да се получи знанието - мечът да е кален. Това е във включения параграф към този зодиакален знак.

Искането, което трябва душата да помоли в своето битие е:

\\\\\\\\\\\\\\\"Дай ми (ни) властното Си Слово, та Мъдрост да води дните на моето (нашето) служение\\\\\\\\\\\\\\\".

Това е търсенето, това е водачът, който ще трябва да поиска: Дай ми, дай ни! Трябва да поиска онези качества и онова слово, което може да направи дните му в служение на Всемирността. Колкото и несъзнато да е, колкото и чудно да е, но човек понякога извършва едно велико дело като потреба на еволюцията в целостта на онова, за което цяла една духовна вълна го е подела и върши своето - както Слънцето - безпречно. Дали го обича или не го обича някой то просто върши своето. В този смисъл, както казва нашият св. Кирил Философ: \\\\\\\\\\\\\\\"Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слети и глухи?\\\\\\\\\\\\\\\" (из \\\\\\\\\\\\\\\"Панонски легенди\\\\\\\\\\\\\\\").

Ето така може всеки да поиска квасното слово на Мъдростта, за да го приложи в служение и с това да допринесе както за будността, така и за личното си изпълнение към това, което тази година Планетният Логос ни остави не толкоз като дълг, колкото като обич в името на обреченото.

www.vaklush.org
 

Телец

Зодия Телец (от 21.04. до 22.05.), както всеки зодиакален знак, има своя еманация, която върху всеки от нас оказва съответно влияние. С оглед на това ние винаги сме търсили как в този зодиакален знак да хармонизираме онова, което Посланието ни дава - да видим с кои негови изисквания той най-добре вибрира, с кои параграфи от Агни йога трябва да се работи и с кои стихове от Светото Евангелие.

Зодия Телец или Бик (както известни народи или известни астрологически определения дават) има свой покровителствен, защитен и хранещ го планетен знак - това е Венера. Венера, богинята на любовта, съпроводена и с еманациите на Нептун, който подсилва любовната фантазия,ражда максимализма. С това, и тъй като Бикът е в неподвижните, в твърдите зодиакални знаци, естествено е тогава, че Нептун допринася много за разгръщане и разширяване на неговото въображение, по отношение на любовта. Любовта като добродетел винаги е съществувала, макар че Венера подсилва повече това, което наричаме земна любов, подхранва това, което е будност за усещане, с оглед на човешкия род. Но не оная евтина еротичност, която се смесва понякога със самата добродетел. Логично е едно - че самата добродетел е съществувала преди разделянето и диференцирането на половете, за да дойде потребата от еротичното в любовта, като необходимост, тъй като трябва да се развива, да се възпроизвежда човешкият род. Това никак не значи, че тази любов няма вложена необходимост да премине в служение на Учението на Духовната вълна на Любовта.

В различните митологиите този знак има различни наименования: за вавилонците той е Бик, както и за нас в Европа се нарича Телец (Бик); за китайците под този знак е Крава или Вол.

Тази зодия, както казахме, е ръководена от Венера, която е красота и любов и за цвете има маргаритката. Но, когато я делят на декади - в първата десятка тя има за цвете гергината, във втората си десятка (от 1-ви до 10-ти май) - момината сълза. А в Християнската мистериалност, сълзите се считат, че са сълзите на майката на Иисуса Христа - Света Богородица (такава е поне легендата). И има едно цветенце, което се нарича богородичка (аспра) и то може да символизира цветето в тази декада на Телеца. В третата десятка е т.нар. тубероза, която символизира в този зодиакален знак недоверчивостта, съмнението, ако щете понякога неспокойствието, но в същото време пък създава семейното спокойствие и семейната хармония.

Зодиакалният знак Телец, който е земен и е под влиянието на Венера, е и, както казахме, неподвижен. Той може да създава или да храни енергиите повече на разумността, на реалната практичност, защото той не е сатурнов тип, който трябва да нарушава, да търси и да сменя. Затова и в някои други митологии ще го намерим символизиран чрез оръжията - онези оръжия, които имат средната размерност. Не късите каквито са да кажем нож, кама, не каквото е копието, а от средните оръжия, какъвто е боздуганът. Ето го и в средината между тези, които могат да нарушават (нормалността или реално мислещия и разумния човек) и онези (прекалено въобразяващият си и Козирога) - качващи се из върховете, за да търсят нови пътища и нови духовни вълни. Ето и тук - той не е копие, което може да бъде хвърлено далече; не е стрела, която може да се пусне; не е и кама или нож, която трябва от упор да ви удари. Едно разстояние - това е неговата разумна трезвост, това е търсеното спокойствие - нито да е близо, нито да е далече. Виждате колко много неща крие в себе си. В същото време Телецът има равновесието да обича живота повече в междината, която можем да наречем човек - Природа - Бог. Той е фактически природен човек (ако можем така да го наречем).

Не обича много разправиите, но е изумително сприхав. Амбициозен е в размерност, но обича да има главенство. Добре се ориентира, защото притежава известна артистичност, с която може да си извоюва място и по този начин да бъде бранен, тъй като предимно под влиянието на Венера любовта и наслаждението му са основно битие. Освен това е твърде патриархален.

Не му е чужда завистта. В отрицателните му качества можем да прибавим и до известна степен бохемството (не подчертано), сладникавостта, която е присъща повече на жените в този зодиакален знак и както споменах нормалното фантазьорство. Защото не може под давлението на Венера да няма и известно минаване границите на реалното мислене, за да се обогатява с въображение, с фантазия. Телецът не обича да приема съвети, но не му е чужда назидателността.

В немската митология този знак се приписва повече на Богинята на изгряващото Слънце. И знаете, че се изобразява с един кръг, на който има рога. Двата рога на Телеца са били във всички времена и във всички митологии поставяни, и те са безспорно, и двата полюса, с които той прави равновесието си. В това отношение нашата поезия много добре казва: \\\\\\\\\\\\\\\"рог извила, или рога извил Месец...\\\\\\\\\\\\\\\".

Телецът е посветен предимно на богинята на Луната и неговото въздействие или нейното въздействие, върху родените под този знак, играе голяма роля. Именно Луната създава най-голямото въображение и тя е, бих казал, молитвеният праг на поетите. Така Телецът е внесен във всички митологии и дори с основание ще се каже, че има космичен характер, щом е бил посвещаван на Луната, а Луната е била жизнено поприще на човека много преди, а и сега още има свои нескъсани астрални връзки. От там ще видите и намерите определение за лунатиците, тъй като астралната им тъкан още не е скъсала връзката с Луната. И затова може да се каже, че има едно въплъщение на космично начало. Разбира се, в Индия го има преди повече от 3000 години. Оставени са храмове, в които Телецът е едно божество, наречено Нандин, което се счита дори за символ на Шива.

В някои от митологиите ще го намерим като Осел (например в еврейската). Казвал съм защо Христос възседна осела, за да влезе в Йерусалим, а не коня. Защото оселът е кротостта и казано е: \\\\\\\\\\\\\\\"Твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица ... \\\\\\\\\\\\\\\" (Матея 21:5), защото той първом е носещият. Телецът е носещият планетата ни. Той е стъпил върху гърба на Голямата риба, а на неговия гръб - канарата, на която се намира Земята. И нищо чудно, че Телецът символизира в Индийската религия Шива, който все пак се счита, че е въплъщение на Луната.

Ето защо Бикът или Телецът го има във всички митологии. В Персия ще го видим като Бог на Луната, който е Нана и е изобразяван със синя брада, защото на тази зодия цветът е син. Така идеята за Бика или Телеца, както ние го казваме, продължава и във финикийската митология. Там ще намерим как той е призован от Богинята на Любовта, на която Гилгамеш и бил отказал любов, да дойде и да изсмуче водите на реката Ефрат, за да бъде да наказан любимият й. Но Гилгамеш побеждава Бика, преди е изпил водите.

В славяните също го намираме, само че като жертвопринос. Като жертвопринос го намираме и в староеврейството вече съвършено ясно. Но преди това ще го видим като Златен Телец. Моисей се качва на планината, за да получи Десетте Божи заповеди, а евреите го чакат и на своето хорище си правят Златен Телец, и около него играят митологичното си хоро. Когато се връща, разгневен от идолопоклоничеството им, той счупва скрижалите.

Общо взето в Средиземноморието Телецът често е олицетворяван като израз на Юпитер, на Зевс - Гръмовержеца. От тук е и този парадокс, да се търси и в нашата фолклорност и се определя с подобен знак, или подобно жертвоприношение да се прави на Свети Илия. За ме н една такава аналогия между Зевс, който хвърля гръмотевиците и Свети Илия, който с колесницата си прави гръмотевиците е парадоксално невярно.

В митологията на Египет това е Апис - официално божество. Този Апис е черен с бял квадрат на челото, обратно на Гръко-римския Бик, който е пък бял. Така навсякъде ще намерим зооморфност на боговете и полубоговете (един Апис, един Кентавър, Свинкс...), навсякъде ще намерите идеята за животното като несъбудено, неосъществено човечество. И така в религиите той ще стои.

Но в Зороастризма говорихме* и за свещеното семе на свещения Бик. Там той трябваше да дойде да донесе огненото семе на оплождането. Така че не е само зооморфно, те и генетично. Ето другото предназначение на Телеца - генетично.



———————-

* В. Толев. История на религиите, 1992 (Бел. ред.)



Наред с това в гръцката митология ще намерим как Зевс се преобразява в Бик, за да подмами Европа - красивата девица (дъщерята на финикийския цар). И така, тя се качва на неговия гръб и той я пренася отвъд морето на остров Крит. Европа е влюбена в него и така те имат своето поколение - трима синове - Минос, Радамант и Сарпедон. Знаете, че Минос и Радамант са съдии в царството на Адеса. Така девицата Европа става родителка на едно правосъдие. Буквално преведено името й значи \\\\\\\\\\\\\\\"с широките или големите очи\\\\\\\\\\\\\\\" - епитет, който е даван на Селена (латинското име на Луната). Ето пак се затвори кръгът - тя е символизирала Луната. В такъв случай Луната наистина можем да я свържем с едно предшествие на човешките раси и да я сложим като събудена необходимост в третата коренна раса, когато човечеството е имало по-реална връзка със своята отвъдност.

Рогата винаги са били символ на изобилието - оттам е и Златният рог на изобилието, от който е хранен, гледан и отгледан и Дионисий. Ето защо и тук енергията да се вземе е същественото. Ето защо на царствените корони (особено на египетските фараони) ще намерите рога сложен - който взема енергии и става рог на изобилието. Има рога, които трябва да приемат свръхенергии, за да търсят върховните пространства - това са рогата на Козирога; има рога, които ви са потребни, за да водите борба, а не за откривателство - това е Овенът; и има рога, чиято широта е неотправена нагоре, за да проявят устойчивост, да приемат енергии, които подхранват и дават сили. Това, което наистина Телецът притежава.

Телецът се определя с една много интересна формула - делят го на три съдбовности. Едната е датата на раждането, с която се обуславя т.нар. предопределение, другата е мястото на раждането, с която определя тенденцията му и третата - с оглед социалното положение на родителите, от които идва. Така че когато се разглежда астрологически един аспект от този, който е роден в Телеца, трябва да се каже и датата, и мястото, и социалното положение на родителите. Ето три фактора, които можем да наречем: предопределение, тенденция и шанс. Три елемента, от които трябва да определим (във възможните граници на далновидността), поради планетното разположение, битието на даден човек. И така се правят хороскопи. Разбира се, там трябва да се сложат и таблиците на възмездието.

Бикът, понеже е с елемент Земя, е свързан със земеделието. И точно тази благодат при него трябва да се знае - че той трябва да премине през Слънцето. Като съзвездие трябва да даде израз на работа на нивата. Този, който носи Земята на гърба си, трябва и да я обработва. И затова неговият израз и неговият белег върху тялото са шията и ушите - степени. Не можете без хомот. И в битието си роденият човек под този знак, ще не ще, трябва да прилага голямо трудолюбие, т.е. това, което Бикът трябва да сложи на своята шия, за да влачи колата на развитието си. Шията е неговото място и гърлото. Това е за световния човек. И ушите, заради степента на послушанието.

Така че той като съзвездие вече, на небето, се илюстрира с един от синовете на Яковото поколение - Исахар или с Исахаровото племе, Исахаровото коляно, които са били трудолюбиви и служещи на другите. Така Телецът е в една пряка служба на другите. И затова именно в превод Исахар е силно магаре, върху което лежат два товара. Значи той ще носи товара на Земята и товара на амбицията, с която трябва да се отвори тенденция, ползвайки шанса и датата на предопределението. Това е, което го прави и колкото много здравеняк (естествено видимо разбира се - това не може да бъде оспорено), толкоз много и амбициозен.

В друга една митология го наричат Бобър, който се стреми към независимост. И тъй като ще трябва да се оправи в една среда, трябва да проявява изумителна будност в изобретението. Ето още едно качество - изобретателност. И в такъв случай трябва да търси индивидуализация, защото ако не сте индивидуалност, не можете да раждате изобретения. Или - изобретението, което може вашата разумност да даде ви индивидуализира.

Можем да кажем за Телеца (което много добре се забелязва, когато е впрегнат понякога), колко е навъсен, колко е потаен и саможив. Разбира се, както винаги съм казвал, никой роден в една зодия в цялост не може да е само неин по простата причина, че той идва с един отработен астрален и ментален свой субстанциален свят. Някои идват със свой отработен и интуитивен свят, който са градили в столетия, в хилядолетия. А защо в даден момент една дата на раждането ще бъде тази на зодиакалния знак Телец - това е предмет на далечно виждане какво е имал да научи (дали да сложи хомота...). Но той носи всичко от миналото. Отделен е въпросът колко от всяка зодия е, и до каква степен е усвоил и приложил. В някого ще намерите търсачеството. Това, което Христос казва: Търсете, и ще намерите; в други ще намерите: Чукайте и ще ви се отвори, защото не може да се качи горе, но го има като потреба; и в трети: \\\\\\\\\\\\\\\"Искайте, и ще ви се даде\\\\\\\\\\\\\\\" (Матея 7: 7). Всичко е казано и всичко е дадено. Така че когато човекът идва и тъй като има известна закономерност (може би не всякога в такава строгост, в която се мисли) през седем прераждания да се сменя и половата формация (т.е. принципите Мъж, Жена), безспорно, с това се сменят и зодиакалните присъствия. Или това, което е казано - рождена дата, която е предопределение. А този, който е завършил в голяма степен своето развитие, може в себе си да носи всички зодии. Но това съвсем не значи, че той във всяка от тях всичко е усвоил и се е освободил от отрицателни черти като едно бохемство или фантазьорство... Те са нужни за дадената му възраст: възраст на мисъл, възраст на духовна будност. Така че когато кажем, че той може да дойде с дванадесет зодии, не значи, че е съвършен в такава степен, че няма да прояви някои от тези качества, които за дадения момент се наричат отрицателни. Не бива да се схващат нещата в тяхната буквалност или в тяхната идеалност.

Нека когато човек надникне в тези зодиакални знаци и изчетените плюс-минуси, не се хване за главата и да каже: \\\\\\\\\\\\\\\"Ох, какво съм бил!\\\\\\\\\\\\\\\" Не! Човек е много по-цялостен, много повече от един зодиакален знак. А защо сега е в този (пак повтарям), е предмет на далечно виждане. И понякога потребността може да бъде равна на шанса. Тогава вече влияе социалното положение на родителите. Но когато една личност сама определя времето, сама определя мястото си, тогава, безспорно че социалното положение няма да играе роля, а той просто го ползва, за да може да се илюстрира в такъв момент, в такава среда, заради определени неща. Така че не трябва да си слагаме воденичен камък и непременно да се каже: \\\\\\\\\\\\\\\"Ето моята зодия какво ми донесе\\\\\\\\\\\\\\\". Всяка зодия е потребна, за да се развие всичко.

И всяка зодия си има скъпоценен камък, който трябва да се знае, а също и кога и как да се носи. Така че и Телецът си има своя - ахата. Той, казват, му носи сполука, пази го от нещастие. Разбира се, може да си избере от обикновените камъни, например бял корал или някои опали. Ведно с това Телецът има и известни талисмани необходимости, каквито всеки зодиакален знак крие. За него, това е сапфирът, който е и талисманът на влюбените. А Телецът не може без това, защото е под влиянието на Венера (Venus). Венера дава и поезия, отработва и изящен вкус. Ето защо някой ведно с хомота, който ще носи, ще трябва под влиянието на Венера в този именно зодиакален знак да дойде, за да събуди или да разгърне, или да пожъне (ако е сял) поетично въображение, изящен вкус, чувствителност към артистичност ... Така че благотворното влияние, което има Венера върху човечеството се знае. Защото колкото и да й предоставяме еротичното начало, тя не е само еротизъм, тя е и благоразположение, а щом е благоразположение, Венера има една благодатна сила върху човечеството. Затова се прави сравнението, че тя е така щедра в благодарността си, както е и Юпитер.

Така трябва да се схващат тези неща, за да вземем техния добър аспект. За Телеца не се изключва и гениалност. Един Фройд е Телец, един Леонардо да Винчи е Телец. А какво е имал да учи Леонардо да Винчи... Неговата Мадона също крие тайни - Мона Лиза е един таен приказ. И какво разкриват сега компютрите, че това е неговият образ вътре. Така че не е лишен роденият в Телец от гениалности, не е лишен от вдъхновение, както и в отрицателния знак, не е лишен от умопобъркване. Антитези има и те са необходими за баланс. Нежността, изящността, която дава Венера, не лишава човека от небрежност, която също много често се забелязва; не лишава човека от разпуснатост, защото обича сладникавостта ,венериния тип.

Пътят му е трудолюбието, устремено в търсене на високо мислене. И тук вече трябва да кажем защо Телецът, сложен на окомера на Посланието, го свързваме с третата точка:

Отворен е новият храм -

там има: олтар, трон и жезъл;

чакаме Вашата жертвена дързост\\\\\\\\\\\\\\\".

Значи не е Телецът, който отваря. Но той е, който може - с трудолюбието си, със събуденото си внушение, със своята устойчивост, на която се крепи цялата Земя, и с това, че е земен и неподвижен, т.е. твърд (това е неговото естество) - в отворения храм да намери това, което е посочено. А именно: олтар - който той може да защити със своята сила, може да му се пренесе в жертва за каквато, безспорно, е бил обречен; трон - може да защити трона на Богинята на Луната (като знак на духовна будност и вземане чрез неговите рога на духовни сили е сложен в тиарата на египетските фараони); жезъл - може с него да отработи оная нива, за която е бил предназначен и да създаде онова, което в края на краищата най-много те (Телците) крепят, и на което най-много се дължи религията - традиционността. Защото традиционност е негово качество.

Така можем да кажем как ще хармонизира нашето поведение в един резонанс с този зодиакален знак. Родени или неродени в тази зодия в продължение на един месец тя ни съпровожда. И всеки прави своето в олтара, на трона и с жезъла. Енергиите в този месец, именно енергии на трудолюбие, внушение на устойчивост, артистичност, чувство за изящност, въображение, ни дават основание да направим от трона си повече от обикновеното и от храма си - светилище. Така ние можем да хармонизираме това, което ще наречем, чаканата от нас, жертвена дързост. А тази жертвена дързост е да се работи над нивата на Мъдростта, за която сме обречени, колкото и да не щем дори. Защото дадена е идеята за един нов храм, сложени са знаците, с които Мъдростта се определя за ново битие и служение. Тогава нужна е жертвата, нужна е устойчивостта, нужна е и ръката на нашата дързост. Така се свързваме със зодиакалния знак Телец, с Посланието на Логоса в Неговото Искане.

В този смисъл от Светото Евангелие от Лука са определени следните стихове от глава 10:

# 25. И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

26. А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?

27. Той отговори и рече: \\\\\\\\\\\\\\\"Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си\\\\\\\\\\\\\\\".

28. Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

29. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

\\\\\\\\\\\\\\\"Един законник...\\\\\\\\\\\\\\\" - традиционалистът, който не смее нищо да наруши, който не е събудил и дързостта си - \\\\\\\\\\\\\\\"стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?\\\\\\\\\\\\\\\", \\\\\\\\\\\\\\\"какво да направя...\\\\\\\\\\\\\\\" Вижте, липсва идеята. Това, което принадлежи на Телеца, е да изпълни, но не и да открие. Не казва: Учителю, аз правя това и това, за да наследя живот вечен. А казва: \\\\\\\\\\\\\\\"какво да направя\\\\\\\\\\\\\\\"? Липсва инициативността на откривателите, макар че има нюанси.

\\\\\\\\\\\\\\\"А Той му каза: В закона що е писано? как четеш?\\\\\\\\\\\\\\\" Значи не дава идея, за да роди въображението му нови неща. Какво пише там - ти си още законник, ти си още традиционалист, ти имаш свой храм. Не е оня новият храм, където ще намери нови неща. \\\\\\\\\\\\\\\"В Закона що е писано? как четеш? Той отговори и рече: Възлюби Господа, Бога твоего...\\\\\\\\\\\\\\\" - вечния закон, с който Той го връща към вечните неща, това, което го пише винаги, това, което е нашата котва, защото в морето на живота ние не можем да се откъснем от нея. Кой е нашият Творец? \\\\\\\\\\\\\\\"Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си\\\\\\\\\\\\\\\" - това, което е дадено, направи го!

Иисус му рече: \\\\\\\\\\\\\\\"Право отговори\\\\\\\\\\\\\\\", т.е. ти добре знаеш вековното си битие, знаеш нивата си, знаеш поклонението си - \\\\\\\\\\\\\\\"тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. Но (ето ви къде е другото) той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?\\\\\\\\\\\\\\\"

Ето староеврейството, което считаше за ближен само кръвния и само кръстения в тяхната религия. И тези два стълба на тяхната вероизповед и социална историческа правда Той разруши - \\\\\\\\\\\\\\\"Който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка\\\\\\\\\\\\\\\" (Матея 12: 50).

\\\\\\\\\\\\\\\"Кой е моят ближен?\\\\\\\\\\\\\\\" - ето това разруши и правдата им. Не \\\\\\\\\\\\\\\"око за око\\\\\\\\\\\\\\\", не \\\\\\\\\\\\\\\"зъб за зъб\\\\\\\\\\\\\\\"! Това е, което смути законника и по-нататък знаете, че той не отиде с Него и не Го последва. Това е, което традиционалистът, което законникът, книжникът и фарисеинът правят. Но тези неща Духовната вълна на Любовта отдавна отми и раковините на едно старо схващане са изхвърлени на брега като ненужни. Разбира се, в морето има още много раковини, но със живителна същност вътре. Така че там, в тези раковини, в които има още живот, когато падне песъчинката, те от нея правят бисери. Това трябва да направим ние, когато някой смути нашата същност. Когато някой внесе една прашинка пясък, една пясъчна прашинка в душата ни да се сменим, ние изваждаме от себе си своята защита от ум, сърце, дух и правим бисерите.

Ето така чрез Евангелието ще трябва в благодатните тенденции на Телеца - на тази любов, която в човечеството мина от нейното афродитно начало в духовното - да направим едно развитие като отговорим кой е нашият ближен. Ние никога не бива да казваме:\\\\\\\\\\\\\\\"Кой е нашият ближен?\\\\\\\\\\\\\\\". Ако искаме да сменим пулса, трябва да кажем кой е нашият чужд. И тогава няма да търсим измерения кой ни е ближен, а кой ни е чужд. А много трудно се намира. Ето това е да сменим и да ползваме Нептун, който ни дава фантазия и в същото време максимализъм. Не е страшно човек да бъде максималист. Защото ако се измами Икар, веднъж се измами с восък да си сложи крила. Човекът не се мами вече с восък да си слага крила, а храни своята духовна плът, своята духовна мисъл да му станат крила.

Така че нека се освободим да търсим ближния, тъй като трудно се намира, а да търсим кой е далечният. И така всеки, който не е далечен, е наш близък. Това трябва да направим, за да тръгнем към един нов свят.

Ведно с това, в Посланието имаме включен и текст от Агни Йога и той е следният параграф:

# 425. Отгде идва приложението и действието на огъня Кундалини? От този същия източник на любовта. Ние наричаме източник на правдата отражението на същността върху екрана на живота. Как радостно е да гледаме издигащите се като вълшебна градина вълни на огъня. Тъй много обичам, когато огънят на любовта сияе и може да бъдат надмогнати всички препятствия.

\\\\\\\\\\\\\\\"Отгде идва приложението и действието на огъня Кундалини? От този същия източник на любовта\\\\\\\\\\\\\\\". В един материален свят, в един зодиакален кръг от двадесет зодиака, има една богиня на любовта - планетата Венера и има един огнен, стаен, чакащ пламък в нас, наречен Кундалини. В този зодиакален знак трябва да направим така, че с дух и мисъл, с дело и прилежание, да пораздухаме малко огнището на Кундалини. А тази зодиакалност е благоприятна за това. Така че може малко да бъде пламъчето, но ако Кундалини засветлее, ако това огънче ни стопли, ще знаем кой е нашият ближен. От там идва източникът на любовта.

\\\\\\\\\\\\\\\"Ние наричаме източник на правдата отражението на същността върху екрана на живота\\\\\\\\\\\\\\\". За Правдата (това, което ни се отразява) имаме отработени статути на преоценка що е право и що не е. Но на Любовта беше идеята за ближния и тя ще стои винаги. Тя е, която ще може, както казах, да ни даде топлинката за определението кой е ближният. А другото е това, което е казано: \\\\\\\\\\\\\\\"... наричаме източник на правдата отражението на същността върху екрана на живота\\\\\\\\\\\\\\\".

Върху този екран са работили две големи системи. Тази на еврейството с техния закон и тази на Буда с неговата идея за правдата: права мисъл, право дело, право вглъбяване... И те наистина са екранизирани. Екранизирани са и за тях имаме дългогодишен, хилядолетен опит на преценка, защото животът не можеше да не се преценява, с оглед на развитието си, изпълван от нуждата за правда. Може да се роди от Любовта, но когато се развива, когато се осъществява като еволюция, той, първом, трябва да мине през правдата, за да определите левия си и десния си бряг, а след това да греете и за двата и да ги топлите. В идеята на развитието битието ни има един принцип - съществуване, което дава основание на закона за приложение на правдата. И оттук е дошла полярността добро и зло, за да може да се развива, да не стои човек и в същото време да осъществявя нещо, което му е вложено, предшестващо. Но неговият свят на ориентиране (какъвто е астралният и менталният) не е могъл да бъде облъчен от Божествеността, а в разбудността на развитието да става все по-съвършен и тогава вече лъчът на любовта Божествена, да му дава определение. Така че със съзнание той трябва на този екран да определя източника на правдата. \\\\\\\\\\\\\\\"Как радостно е да гледаме издигащите се като вълшебна градина вълни на огъня\\\\\\\\\\\\\\\".

В тази зодия, под знака на Богинята на хубостта и на красотата (не само на любовта, затова е Афродита), се отработва изяществото и не може да не се направи такава красива илюстрация, каквито са цветните фонтани. Те са бледа сянка на една вътрешна струйност, на събудилия се Кундалини, на този, когото сте раздухали и той се разпалва като огън. Разноцветието е свидетелство на вашето астрално тяло, на вашето ментално тяло, на вашия причинен свят. То няма откъде да дойде - тази разноцветност е това, което сме. Затуй според аурите определяме ранга на посвещението, защото това, което в нас цветее, ако мога така да го кажа, е това, което сме. Аурата е нашата изявеност. И колкото и да иска някой да скрие потайностите си, тя е огледало за очите на виждащия. Както лицето, както походката, както очите, както косите на човека са огледало на известна душевност. Те са дадени, за да го оприличат и различат. Така е и аурата - тя оприличава и различава. Колкото и еднакво да мислят някои, там някъде ще има някой в потайности да мисли нещо друго. И там се вижда.

Така че наистина \\\\\\\\\\\\\\\"...радостно е да гледаме издигащите се като вълшебна градина вълни на огъня\\\\\\\\\\\\\\\".

Е, вълшебството е най-евтиният епитет, който се слага. \\\\\\\\\\\\\\\"Вълшебно\\\\\\\\\\\\\\\" - какво значи? Когато не можете да създадете това разноцветие, тогава да кажете \\\\\\\\\\\\\\\"вълшебно\\\\\\\\\\\\\\\". И така под вълшебно все нещо чудато трябва да бъде, а всъщност всичко е толкоз реално и живо. Защото вие цветеете. Така че във вълшебството няма нищо вън от възможното.

\\\\\\\\\\\\\\\"Тъй много обичам, когато огънят на любовта сияе и може да бъдат надмогнати всички препятствия.\\\\\\\\\\\\\\\" Единственото нещо, което човек радее и радства, т.е. бори се, това е да се види свободен - надмогнал, разкъсал обръч и вериги. Това е пътят на съвършенството, в който надмогвате едно по едно препятствията си, за да усетите радостта на свободата. Няма по-голяма радост от тази, щом и Христос каза (когато излезе из Йосифовата гробница), когато възкръсна: Радвайте се, Аз победих света!. Ето това е да надмогнеш всички препятствия. Разбира се, че радостта и надмогнатите препятствия са също тъй градирани. Един човек с една своя възможност ще изпита същата тази голяма радост и будност, според неговото ниво.

Когато сутрин орачът отива на нивата и види слънцето, прекръсти се и е пълен с радост. А щом има дъжд хиляди сърца, които ще работят земя, са неизмерно щастливи. Потреба и ниво. А онзи, който разбира другото от дъжда - неговата магнетична сила, с която може да се зареди - ще се остави да го навали. Така че има мерилки и общочовешки радости. Но какво е голямото, за да има радост? Победа над нещо - огън, който гори и изгаря, но не ви пояжда. Ето това е в този зодиакален знак, който може да създава и хаос, и смут; който може да създава разочарование, неимоверна радост или го виждате като максималист с въображението на родената фантазия на богинята Афродита (защото тя самата е една фантазия и една нереалност). Афрос от гръцки значи пяна. Пяна, от която е направена тя. Изчезва, изчезва... Пяната я хващате и я няма. Така е и любовта, а е направена цяла богиня. А у нас е събудено... и е извършена превратност. Станали сме по-любвеобилни, по-добри - това, което може да направи Богинята на любовта. А знаете в Пигмалион, че тя съживи направената от слонова кост статуя на Галатея. Значи, Богинята на любовта може да оживотвори едно материално тяло. Така ,в този параграф, тази богиня ни отвори път.

И пак в осъществяването на Посланието и на зодиакалния знак на Телеца е посочена третата точка от искането за личното ни действие. А тя гласи:

Поискай, Господи, послушание,

което ме освобождава от себичност!\\\\\\\\\\\\\\\"

Когато любовта влиза в нас и тъй като тя ведно с другите добродетели сътрудничи за нашето съвършенство - било като предопределение, което е дадено за тези, които са родени в тази дата, било като място на раждането като тенденция (тъй като всички сме родени тук, за да направим светилище и храм), било като социално предназначение или шанса, който ни е даден за съответно време (не от това само да изходим от родителите, но и от това, което ни е дадено) - може и трябва да събуди в нас едно искане да бъдем послушни, за да намерим ключа да се освободим от себичност. Защото никоя любов не е само за някого - тя е за всички.

И ние не бихме били добри послушници, ако я запазим само за себе си. И затуй искането е да ни освободи от себичност. А когато сме свободни от себичност, тогава можем да свършим това, което тя дава на света, а именно да направим света максимално божествен. А знаете какво казах - че Пътят Голготски е свършил и че сега сме в Път божествен. В такъв случай зодиакалната значка на Телеца с неговата планета може да ни послужи да направим, да ходим пътя си свободни от себичност - Път на божествено служение!
 

Близнаци

При влизане в нов зодиакален знак, ще трябва да хармонизираме своята аура с тази на космичността. Отделната зодия храни преимуществено онзи, който има своя знаменател или числител в нея, но целостта на Космоса е за всички. В даден зодиакален знак има енергии за всеки, макар да е в различна зодия роден. Всяка зодия непременно има своята съставка във всекиго. Ние по принцип сме космични, а по раждане и отиване сме вечни и сме имали в тази или онази зодиакалност свое присъствие в това или онова прераждане. Следователно и тя като зодиакално битие е отредила място у нас и ние в даден исторически момент на присъствие на Земята сме съществували под нейно въздействие и нейно битие. И друг път съм казвал, че когато някой сложи тежкото ударение върху своята зодиакална картина, не бива да изпуща изпредвид, че неговото раждане не е едноактно, че може би в някое от предишните си раждания не е бил в този зодиакален знак и когато не срещне съвместимости, да не счита, че той не съответства или зодията му е грешна. Много често слушам: \\\\\\\\\\\\\\\"Но това - казва - не е така\\\\\\\\\\\\\\\". Да, не е, защото вие сте със стотици прераждания, а зодиите са дванадесет. Затова казах да хармонизираме, да намерим резонанс между своето аз, което е родено под даден зодиакален знак и онази част от времето, оня цикъл, който в даден зодиакален знак, ще трябва да преминем.

Това е частица, разбира се, от големия и неоспорим факт - да намираме съвместимости и сътрудничество. А такава е и самата зодия, за която сега ще говорим - зодия Близнаци. Под близнаци ние разбираме едноутробни - брат или сестра, двама братя или две сестри, но ги считаме за едноутробни. Те са една съвместимост, те са една хармония, макар и в различни полушария. Тази зодия има едни от най-белязаните имена в древногръцката митология, именно Кастор и Полукс, т.е. Полидевк (Полукс е латинското име на Полидевк). Трябва да знаете едно нещо, че те не са едноутробни близнаци, не са родени като близнаци. И тук искам да направя голямото разграничение, за да се разбере смисълът на тази зодия. Нека не се заблуждаваме, а да разберем защо са близнаци и не са едноутробни (макар да са от една утроба по майка, те са различни по баща). В някои енциклопедии пишат за тях като за диоскури, т.е. деца на Зевс. Но това съвсем не е вярно. Кастор е син на Тиндарей - Спартанския цар и хубавата му съпруга Леда, в която Зевс е влюбен. Според легендата, преобразен в бял лебед, той й гостува и се ражда Полидевк. И така Полидевк е безсмъртен, а Кастор е смъртен. Ето това искам да разберете. Другото ще го намерите, ще го четете. Приказки и книги, колкото искате върху тези неща.

Но защо Кастор и Полидевк могат да бъдат наречени близнаци? Разберете тайната - те не могат да не бъдат близнаци по отношение материята, но те се различават по отношение смъртност и бъзсмъртност. Когато идва големият ден на разлъката между двамата, Кастор e убит, т.е. смъртният трябва да умре. Търсете ги тези идеи и ще ги видите. Кой трябва да умре? Знаете тезата ми и върху Авел и Каин - физическото и астралното тяло. Тогава кой трябва да умре първи, макар че е роден втори? Всичко е едно огърлие, стига човек да знае ръката, която го е низала.

Какво става обаче? Полидевк до такава степен е родствено жертвен, предан, верен на своя брат, че идва неразделността. И иска, и прави молитва пред своя баща Зевс да му позволи да умре и той - безсмъртният (виждате до каква степен е сраснал със своето тяло), за да бъде вечно с Кастор, да сдели участта на брат си. Ето къде е близначеството. Безсмъртието трябва да влезе в смъртното. Започвам с тази тайна най-напред. Защо? Имаме ли го някъде другаде в митологията? И какво тогава решава Зевс? Тъй като Кастор трябва да отиде в Адеса, а Полидевк е безсмъртен и не може да умре, Зевс скланя, но при едно условие -един ден в Адеса, един ден на небесата (шест месеца в Адеса, шест месеца в небесата). Къде имахме такова нещо? При Евридика и Орфей. А коя беше Евридика - душата на Орфей, любовта на Орфей. Разделянето и идеята за саможертвата! Духът е, който трябва да слиза да одухотворява; Духът е, който върши великото; Духът е, който е безсмъртен и може да приеме смърт, за да спаси своя брат. А нямаме ли го в Голготския път? Духът трябва да възкреси плътта, трябва да възкреси Иисуса. Затова казвам: материята не трябва да бъде отричана, а одухотворявана. Ето това е, което дава идеята за Близнаците - материя и дух. Няма онова полярно - когато ядете плода на знанието, да сте познали добро и зло, а има великия закон на слизането на безсмъртното, за да извисява преходното и смъртното. Духът винаги е. Той се жертва - безсмъртният, защото Кастор няма какво да даде, той чака. Материята чака одухотворяването и това е тяхното близначество. Това искам да разберете в тази зодия.

Разбира се, за същата тази зодия основното мото, големият надпис, това е: \\\\\\\\\\\\\\\"Аз зная!\\\\\\\\\\\\\\\" Е, как няма да знае, след като Полидевк е син на Зевс и Леда. Леда - земната плът, и Зевс - баща на боговете. Трябва да иска и трябва да знае и затова нейното основно кредо е \\\\\\\\\\\\\\\"Аз зная\\\\\\\\\\\\\\\". Кой знае? Знае Зевс. Имаме ли Зевс в себе си? Имаме го - това е Духът. Знае ли повече от тялото ни? Знае. Когато телесно ще се сравнява тази зодия - това са раменете, това са ръцете, това са белите ни дробове и т.н., защото са двойни.

Другото, което е същностно в Близнаците е верността. Вярност, макар и към преходното, вярност към Кастор - той ви е брат. Къде ще отива Полидевк - при материята и ще я извежда един ден на небесата, един ден в Адеса. Да сложим тук и колелото на прераждането, на развитието - отиване и връщане, раждане и умиране. Вярност! Значи кой е принципът, за да може да възземете или да издигате (защото едно от качествата е възземането) - принципът е вярност и преданост.

Другото е - двойствеността. Защото единият е смъртен, другият е бъзсмъртен. Носим ли в себе си тази двойственост - носим я. Умираме ли, раждаме ли се, имаме ли в себе си Дух, който понякога ни осенява и ни дава какви ли не тайни? И имаме ли плът, която понякога така ни наболява, че искаме да се отречем?

Преданост, двойственост, вярност, неуловимост (кой може да каже, че е уловил Духа?), мистериалност. Защото наистина трябва да владеете някоя голяма наука, за да може да слизате в Адеса и да прекарате един ден там, един ден в Небесата. Тогава, когато Орфей отиваше да моли боговете, какво владееше - владееше звука - великата песен. И показа ли вярност? Показа, защото се пожертва за своята Евридика. Така трябва да приемем същината на тази зодия.

Близнаци е знак на пролетта и е зодия на въздуха. Въздухът пренася вълните. Двойствеността е това, което можем да кажем за етерния двойник у нас. Нейна добра проява е подвижността - това, което е безспорно за всички зодии от въздушната сфера. Лошата й проява е хитростта. В своята вярност и в своето предназначение тя много често може да прояви една мисъл на натрапчивост и може в крайности да стигне до фикс идея. Защо? Защото нейното кредо, както казах, беше: \\\\\\\\\\\\\\\"Аз зная!\\\\\\\\\\\\\\\". Не са изключени тези крайности на фикс идеи. Но неслучайно, те, овладяни обаче, могат да представляват и откривателство.

Близнак е и един, бих казал, магьосник както на музиката, така и на митологията - Рихард Вагнер. Има ли по-мощен \\\\\\\\\\\\\\\"олимпиец\\\\\\\\\\\\\\\" от него, който свали целия мит на древноаланците (алеманците,немците) и направи знаменитите свои опери. Кой с такава дълбочина и прозрение можеше да види цялата митология на немеца като имате предвид, че той сам си пишеше текстовете. И при него имаме не либрето - драматургия имаме. И затуй са по шест часа оперите му.

Щастливият ден на Близнаците е вторник и числото им е пет. Скъпоценен камък им е беригоят и то синкавият (а това е и самият зодиакален цвят). Друг камък, който Близнакът носи за благополучие (на лявата си ръка), е ахатът. Може да се носи с добро чувство и т.нар. зелен хризопраз. Но все пак трябва, както много пъти повтарям, да се прецизира декадата - първа десятка, втора десятка, трета десятка, за да се знае. Да не стане така, че някои еманации да не съответстват на това, което е дадено за вярно, а всъщност не е.

Ако човекът в тази зодия успее да надделее хитрината си, т.е. да се освободи от разсъдъчното начало, той може да стане задълбочен в духовното си предназначение. Защо? Защото тази зодия е подчинена на планетата Меркурий. А там е и хитрината, и интелигентността, и движението. Следователно, тя може да надмогне отражението на мисълта си, като премине към теорията, към учението. Тя е, както казахме, двойствена и затова принципът й на двете (вече споменах за раменете и ръцете) в нравствено отношение е онова, което наричаме добро и зло.

Като нейни отрицателни качества можем да отчетем още несъобразителността, непостоянството и понякога с нищо неоправданото упорство. Без да е Овен - упорство.

Съдбовни години за нея са (това, което човек може да вземе в съображение) 42, 49, 56, 63, 70. Значи има една закрила до четиридесетте си години. Е, това не значи, че някой, когато има беда и е по-млад, и е от същата тази зодия, да каже: \\\\\\\\\\\\\\\"Не, мене няма да ме сполети нищо\\\\\\\\\\\\\\\". Трябва да се знае размера на покушението или на бедата и след това да се търси смисъла на дадено причинено болезнено изживяване дали няма друга цел, вместо възмездието и страданието. Така че не бива закованият гвоздей да служи да закачите своите години - не. Защо? Защото макар и в даден зодиакален знак човек да е роден, той носи в себе си космоса - човекът е космична даденост и въртележките от дванадесетте зодиакални знака ще го настигат в неговата хилядолетна история. Не се оверижвайте с фаталности!

В различните времена с различни илюстрации е била гледана тази зодия. Ние можем да я намерим в митологиите като зооморфна - виждате как животното и човекът имат своето съжителство. Това е частица от голямата теория на развитието. Какво е един кентавър - кон с човешка глава - красива глава и мощта на коня. Много често ще намерите, и особено в тази зодия, пулсациите чрез коня. Казвал съм, че конят е един от лъчите, от който човекът-животно е преминал към чистия човек. Това е зооморфното в Близнаците - един Полидевк, който е духът (защото баща му е Зевс) и един Кастор, който е материята. Същото нещо можем да го намерим и в двата близнака - Ромул и Рем, единият от които ще остане главатар на Рим.

Ние можем да намерим Близнака и в неговата полова диференциация - така наречените андрогини, т.е да носи двете начала, да е Близнак в изходно-възпроизведното си начало. В митологиите намираме брата и сестрата близнаци да стават съпруг и съпруга, какъвто е случаят с Изида и Озирис. Тази двойственост и това единоначалие, ако могат така да се нарекат, съпътстват историята на човешката еволюция. Така че когато ще разглеждаме зодиалните знаци, ние не бива да ги късаме от целостта на еволюцията като материя и на Духа като низпослание. Ето виждате - в света са казани символи, живи образи са дадени - безсмъртният Дух ще слиза, ще взема материята и ще одухотворява. Трябва да разберем цялата тайна на Сътворението. Тогава чак можем да разберем кога ще дойде Ева (раздвоявайки Адам) и защо трябва да се върне.

Така че ще имаме Близнаци, макар и да не са едноутробни. Ще имаме вярност, защото ако не проявим вярност на Духа към онова, което е наше продължение, не можем да направим обратния знак. Еволюцията трябва да ни послужи да се върнем към Божествеността. Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове. И ето защо Кастор ще умира, ето защо Полидевк ще се жертва - защото трябва да създават богове (а не да им отредят хубав живот). Това трябва да се разбере, затова се жертват те. И в митологията често ще срещнем, когато водачът на едно племе е брат-близнак на тотемното верую. Оттук е и преобличането с кожата на тотемното животно - да го наподобяват; оттук са и остатъците на кукерството и други подобни фолклорни игри.

Така ние ще трябва да разграничаваме оплождащото начало и оплоденото (това, което митологиите като своя вечна теория са сложили - Небе и Земя, Оплождащо и оплодено). Това не дуалистично, а близначество - има го в Слънце и Луна, има го в Север и Юг, има го като Светлина и Тъмнина. Това са цялостите на тази зодия.

Дори в египетската митология ще намерим, че самият фараон има за близнак своето Ка, което преведено значи душа (това, което казахме за един Орфей и неговата Евридика) - тя е близнакът, тя е неразделността за еволюцията. И така смъртният ще трябва да се обезсмъртява, така ние ще одухотворяваме материята и освобождавайки се от нея, ще се обожествяваме. Това е Меркурий, който е наистина и много подвижен, и много интелигентен. Меркурий - великият Тот или Хермес. Хермес, който има крила на обувките си, който има своя кадуцей с двете змии (eто ви Кастор, ето ви Полидевк). Всичко е едно, само трябва да се познае в процеса на развитието му, на еволюциоността му - кога тези близнаци ще бъдат едно. Духовната същност - тя е, която дава близначеството. Плътта, макар и да не е на двамата една и съща, една утроба ги храни. Близначеството е духовното родство - плътта е, която го подтвърждава.

За същите Близнаци се говори още, че те са светкавицата и гръмотевицата - неразделни. Светкавица и гръмотевица! И така те са същност от голямото дърво на вечното ни развитие. Следователно трябва един Зевс в душата ни да разреши да живеем един ден със земното си, един ден с небесното си. Този Зевс е нашият Дух. И точно в този смисъл от Посланието за тази година е дадена точка втора за зодия Близнаци:
”Вие ядете хляба на Мъдростта,

не събирайте трохите на миналото\\\\\\\\\\\\\\\".

Ето това прозрение отново ни вика в тази зодия. Когато някой е съжителствал с Полидевк, е сигурен, че един Кастор ще трябва да бъде нахранен с хляба на Мъдростта. Ако това не е събудил в себе си като чувство на вярност, чувство на преданост, той тогава ще се връща да яде трохите на едно минало, като е предоставил първенството на Кастор, вместо на Духа си. Това правило или това изискване е частица от нашето настоящо еволюиране. Често сте слушали да казвам: да свалим дрехата на траура по миналото. Навикът до такава степен сраства с мисленето и поведението ни, че когато поискаме да се разтрогне взаимността ни, за да проявим нова вярност и нова преданост, почваме да страдаме по това, което се нарича минало. Търсим трохите. И точно това показва съвремието, където е наситено с трохарско мислене и с трохарски религиозни убеждения. Предъвкват се дъвкани неща, казват се недомислия с половин Кастор и половин Полидевк. Така не може. Отдавна синът на Хермес и Афродита отмина. Щом има оформени духовни вълни, имало е цялостно приложение на будност. Колкото и да е жестока вълната на Правдата, особено в приложението на еврейското учение, все пак е цялостна като даденост. Колкото и неосъществена да е вълната на Любовта в Христос, все пак е цялостна, дадена, изживяна. Но половин Кастор и половин Полидевк не върви. И точно това е нашето съвремие - съмнение в ценостите на миналото, но непременно, когато искаме да правим нещо ново, ще кажем - да пазим ценостите на традицията, да дадем ценостите на християнската цивилизация?! Че те отдавна са дадени, кой не ги е знаел? Отделен е въпросът колко са приложени. Но Христос, когато дойде да дава Вълната и Учението на Любовта, се изпречи пред един колосален храм, наречен Йерусалимския, в който цяла Юдея се събираше. Трябваше ли да се спре и да не каже своята смела мисъл: Аз и Отца едно сме! Нещо, което е повече от поругание за староеврейството. Или когато се изправи пред хилядите каменни божества, трябваше ли да се спре? Ето това е да не ядем, да не събираме трохите на миналото. Но когато ви се поднасят такива безквасници (както по радиото и телевизията, така и по улиците), наистина по-скоро трябва да се изходи, да се извърви това, което е писано в книга Изход - някъде в пустинята да страда един народ или една душа, за да може да тръгне към една нова Обетована земя. Чувам някакви неделни проповеди, ами то е толкоз обидно и толкоз несебестойно. Аз не зная кой е малоценен - дали тези, които ще ги слушат, или тези, които не знаят да мислят и излизат да правят проповеди. Това е беда. А други с евтиния парфюм ни поднасят стари учения.

В тази зодия на Близнаците, за да имаме вярност и преданост, ето, това е: \\\\\\\\\\\\\\\"... не събирайте трохите на миналото\\\\\\\\\\\\\\\". Самият зодикален знак и самата интерпретация трябва да получи виделина. Не както ги четете в различните вестници и списания дали тази седмица сте сексуално най-добрият... Не заради това, че този въпрос не бива да бъде говорен, не - трябва да се говори, култура е нужна, но да сложите ударението на това... Ако някой схваща бога на Любовта Ерос само в еротичност, нищо не разбира. Когато са ковани тези неща, които зодиакалните знаци носят, имало е андрогини. Така че ако някой се себевлюби, тогава ще стане Нарцис и щом е Нарцис, ще се удави в собственото си вглеждане. Ето това е, от което не съм смутен, а просто се учудвам. Затова не събирайте трохите на миналото.

Другото нещо от Посланието за зодията, това е Евангелието на Йоан глава 20:

8. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,

9. защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.

Тук има един много странен въпрос в цялото Писание се говори за възкресение - в какво не са могли още да повярват и какво не са знаели? Не са знаели тайната на Учението на Христос! Защото ако кажем, че знамението Му беше Възкресението, то самата същност на Учението е да простиш и да обичаш врага си. Това е същността - да простиш и да обичаш врага си! Това е тайната на Учението на Любовта. Другото е вложената възможност, предназначена за всекиго - да възкръсва! И един пророк Исаия го казва, и Иезекиля още по-добре го казва как костите ще се търсят и как ще се наредят. Но никой не каза: Обичай врага си!, никой не беше казал да простите. Това е голямото и те това не знаеха. Кой беше другият? Кой е този, който не знаеше още - това е Кастор. Той не знаеше и затова брат му Полукс моли да бъде с него и да дели съдба. Духът е, който знае; Духът е, който е силен, а плътта е немощна и затова Христос казва на учениците Си: \\\\\\\\\\\\\\\"Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна\\\\\\\\\\\\\\\". (Матея 26: 41)

Те научиха, че ще има възкресение от мъртвите. Но кога? Когато Христос влезе у тях, когато Полукс отиде да дели съдба с Кастор. Ето това трябва да се знае.

Когато вашият Дух, вашият Зевс, дели съдба с вашата лицевост, с вашия аз - тогава в този гроб има Възкресение. Това именно Той им даде и то е, което хармонира с тази зодия.

От Агни йога за зодия Близнаци е определен следния параграф:

426. Често без никаква нужда, човечеството е преправяло своите дрехи. Ту ги скъсяват без всякакво мярка, ту пък влачат след себе си цели опашки. Ръкавите са се влачили по земята или са изчезвали съвсем. Ту началото е широ ко, ту краят ставал грамаден. Като че ли за ръката не е все едно с какъв ръкав ще хване съседа си за гърлото. Но преобличанията са отишли напразно. Да приемем нещата такива, каквито са. И да помним, че не трябва да унищожаваме ентусиазма, откъдето и да идва той. Няма да скриваме истината, но ще намерим място на всеки възторг. Нима възторгът ще попречи на големите мерки? Ще се намери място на всяко нещо. Да се строи на ентусиазма е по-лесно и постройката бива по-здрава. Както любовта, така и ентусиазмът запалват огньовете. Да съберем всички огнеродители и да помним как ценна е всяка искра. Светлина и тъмнина - да не забравяме нищо, създадено от светлината! Ний даваме жизнедателите от растителното царство, но не ще оставим това, което лежи в нас без внимание.

\\\\\\\\\\\\\\\"Често без никаква нужда, човечеството е преправяло своите дрехи.\\\\\\\\\\\\\\\" Идеята за преобразованието на човека в неговия духовен и идеен път винаги ще съществува. Дали ще прекроява, дали ще прави ново - нека не събира трохите на миналото. Преправената дреха - Реформацията, може да донесе и донесе свобода на ума, но не донесе нито мистичното зрение, нито екстазата в човешката душа. Преправената дреха, широки или къси ръкави, дълги или къси дрехи, няма да спасят човечеството. Друг е въпросът дали в даден момент от историята му не е необходимо разумността да спре безумието. Но трудно е да се каже дали разумието може да прецени това, което Реформацията нарича безумие, вместо вътрешно възрение. Защото един синедрион нарече безумие поведението на Христос и на учениците Му, а то са оказа, че е Учение за света. Те не преправяха, те не прекрояваха. Дори Христос когато, каза: \\\\\\\\\\\\\\\"Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците...\\\\\\\\\\\\\\\" (Матея 5: 17), пак им рече: \\\\\\\\\\\\\\\"Милост искам, а не жертва...\\\\\\\\\\\\\\\" (Матея 12: 7). Казано ви е това и това, аз Ви казвам - не. Не преправяше, а противопоставяше. Даваше битие, ново битие даваше! Така че идеята за преправянето, идеята за измеримостта не може да бъде определена от разумното начало. Разумното начало може да поздрави нормалното, но в такъв случай искрите и огньовете, които трябва да се запалят от ентусиазма, няма да ги има. Защото ентусиазмът се ражда като тенденция за ново. \\\\\\\\\\\\\\\"Да се строи на ентусиазма е по- лесно и постройката бива по-здрава\\\\\\\\\\\\\\\". Ентусиазъм има онзи, който отива да се качи на Монт Еверест, а не онзи, който се е качил десет пъти на Мусала. Идеята за новото е, която дава ентусиазма. И затова тук изрично е казано както за ентусиазма, така и за възхищението. Това са подбудители, това са възземащите вълни, от които човечеството гради новото. А този, който не гради с обич, този, който не гради с любов, е обречен на разрушение. В нашия народ има едно поверие и то е много силно - когато искат да дадат трайност на нещо, което изграждат (мост или църква), вграждат сянката на любимата - жертва и любов. Сянката на любимата... - любов вграждате, жертва давате! Ето това е, което трябва да направим. Другото е измеримост на ума. И щом ние даваме жизненост на света, колко повече бихме дали жизненост на Духа. Това ние трябва да приложим - да приложим своята любов чрез внимание към света на духа и творчеството.

За тази зодия искането от Посланието е:

\\\\\\\\\\\\\\\"Поискай, Господи, послушание,

което ни освобождава от себичност.\\\\\\\\\\\\\\\"

Мисля, че по-голяма еквивалентност от това, което поиска един Полукс, за да се освободи от себичното, едва ли друга зодия би ни го дала. Дай ми, Зевсе, правото да умра, за да бъда постоянно с моя брат. Това иска Полукс, за да изпълни великото си предназначение, а именно вярност и преданост. Така се освобождаваме чрез това, което наричаме послушание за свобода от себичност. Духът никога не е бил себичност, а проявата Му в отделния човек или в отделното животно или растение (в неговата биология и еволюция) е проява на себичност, разбира се, необходима, защото иначе те нямаше да се развиват и нямаше да имат трайност. И за това съм казал, че природата е безжалностна, но не и жестока! Жестокостта е изобретение на човешкото мислене, защото не ще да бъде в потока на еволюцията, а природата си върши своето и ще кърши клони (дали ще ги свива, както Ботев казва на венец, това е отделен въпрос). Факт е, че природата е безжалостна, заради самото съвършенство на еволюцията, в която то върви. Така че този трети параграф от Искането е един жив, плътен израз на молбата на Полукс за единство в своето близначество.

Така Любовта се пожертва, така Мъдростта ще се пожертва, така ще се жертва и Истината, за да се изградим с едно - Свободата е живот в Отца
 

РАК

В деня на равенството, при смяната на дадена зодия, трябва да направим своите капони (везни) в едно равновесие. Да не се лишаваме от вълнението, но да запазим спокойствието.

Ще поговорим върху зодиакалния знак Рак (или на латински Cancer). Като болестно състояние е твърде неприятно, но, тъй или иначе тя, тази зодия, е откак светът съществува. Съществувала е и преди да има заболяване и съвсем не значи, че нейното отражение създава и самата болест. Нека не живеят с такова смущение родените в тази зодия. Изрично казвам, че всеки от нас носи всички зодии по силата на един прост, естествен акт на нашето идване и отиване.

Този зодиакален знак, както всеки друг, има три декади и трябва да се съобразява човек със съответната декада (когато иска една по-уточнена негова въздейственост), за да не изпада в разминаване, че общите неща, които са казани за тази зодия, не са в неговото вътрешно писание. Той се търси, а не може да се намери. В такъв случай ще трябва да потърси декадата си. Първата декада, примерно, е повече под влияние на Венера. Безспорно, там ще се забележат онези елементи, които правят хората по-любвеобилни, които правят хората по-артистични, които правят хората достатъчно поетични. Разбира се, това е едната страница. Както знаете, във всяка зодия всеки човек в своето развитие, в своята еволюционна йерархия или изграждане между добродетели и прагове (не пороци - пороците са човешка придобивка, а самата еволюция издига прагове, които трябва да надкрачим) има и по-други отражения или по-други разгласи. Може например това увлечение да стигне до една мегаломания, за която се говори като за лудост, но тогава, когато този зодиакален знак е повече под действието или под влиянието на Луната. Макар в третата декада Луната да е преимуществено властницата, взема се в цялост, че Ракът повече е под това въздействие - въздействието на Луната. Така че там някъде, в нейните отражения трябва да се търси уточнената мегаломания или лудостта, която често се смесва с, както казва Ботев*: “Свестните у нас считат за луди...”/Хр. Ботев, \\\\\\\\\\\\\\\"Борба\\\\\\\\\\\\\\\"/

Тази грешка не бива да допущаме, защото един човек, нарушил нещо, което е много нормално, може да е свръхнормален. Нека и по този въпрос да сме наясно. Знаете, че Христос Го наричаха луд, какъв ли не. И сега някои ги наричат луди. Това е една благодатна роса. Така че едно увлечение, което може да доведе до лудост, трябва много прецизно да се установи в коя от декадите е. Безспорно, Венера носи един такъв аспект, но Луната най-вече, без да считаме, че лунатикът е луд. Разбира се, че лунатици (сомнамбули) се раждат не в тази зодия само.

Така че когато ще се говори за един сомнамбулизъм, не бива някой да го приписва само на тази зодия или че родените под тази зодия са сомнамбули. Не, сомнамбулизмът е присъствие на един увлечен астрал, който има много голяма близост със своето лунно минало живеене. Приливите и отливите, както знаете, определят цяло битие на Космоса. И в тези моменти на пълнолуние (когато имате приливите) ще видите и приливи на подобна енергия, която отвлича човека от неговото легло. Това е едно добро свидетелство, че съществува някаква друга субстанция у нас, която така добре ни ориентира, че можем да ходим по покривите без да падаме (стига да няма външен стрес, който може да смути и да събуди човека). И какво показва това тогава - че със своя собствен астрал ние можем да бъдем по-съвършени в ходенето си, отколкото с мисловната си будност и това, което наричаме реалност. Но, разбира се, че в никакъв случай не бива да поощряваме сомнамбулизма. Той не може да бъде поощряван, защото в такъв случай астралното откъсване, с което е изведена и нашата физика на една такава разходка, може и по-дълго се задържа без да се развива, т.е. живее в спомена и силата на Селена.

Така че когато ще говорим в тази зодия за праговете (така ги наричам аз, не пороци, не лоши наклонности), не бива да забравяме и това, че именно Луната, която в третата декада е най-властна (а тя е и белегът на Рака), не изключва маниакалността, но това е, според мен, преценка на човешкия ум. Защото Луната е, която дава поетичното въображение. И няма поет, който да не се е вглеждал в нея (отделен е въпросът дали я е възпявал). И затова тези, които се занимават с хиромантия, хирология знаят, че когато една линия на ума клони към хълма на Луната, човекът има склонност към изкуството. Разбира се, това предполага повече познания, защото трябва да се има предвид, че една линия на ума може да върви към лунния хълм, но да нямате линията на изкуството и тогава с въображението си бихте станали един великолепен моряк например (което е преимуществено като избор на тази зодия). Нейното изборно отдаване, това е морячеството, скитничеството в добрия смисъл на думата. То в същото време е и неукротимото въображение. Така че когато ще разглеждаме проблема за ръката с линия на ума, наклонена към хълма на Луната, ще трябва да видим дали нямаме един добър авантюрист, който завоюва чужди пространства. Или ако имаме белега на линията на изкуството, да бъдем убедени, че този човек е наистина белязан. Защото линията на ума може да върви нормално, но щом е налице линията на изкуството, в такъв случай ще имаме един поет. Но нещо друго, ако и линията на ума върви към лунния хълм, ще имаме вече не само поета, ще имаме голямото въображение, което дава и голяма поезия. Защото всички са поети, особено в по-младите си години. Но едни пишат стихотворения, други оставят поезия, а малцина на света ще оставят изкуство. И именно тази зодия (на Рака) е, която дава този белег. Ще трябва, разбира се, човек да бъде много деликатен и много внимателен.

Втората декада е под влиянието на Меркурий. Знаете, че това е прочутият Тот, или Хермес, но когато е като зодиакален знак, там имаме малко ексцентричност, неискреност, данни за търговски способности, за наука и без да крием - за измама.

Вземайки впредвид съответните дадености в тези три декади (макар Луната да има цялостна доминанта), можем да правим великолепни хороскопи - Ракови, така да се каже. И трите различни дадености, макар и да не приличат на “Орел, рак и щука” от Стоян Михайловски, все пак са нещо подобно.

Изразният елемент на тази зодия (от който тя се води) е: “Аз се съмнявам”. Това е характеристиката й. “Аз се съмнявам” - това е девизът на Рака. Пак ще кажа: нека никой буквално не взима нещата - всеки от нас носи всички зодии. Носи ги поради естествения закон на раждането, прераждането и логично е тогава така да бъде. Нека не се обвързваме с безизходното - тук съм роден и това ми е всичко. Доминанта може да бъде, но не и решаваща сила.

Как се ражда идеята за Рака като наименование на съзвездие? Това е много далечна история. Още в древни времена, когато са наблюдавали астролозите (а вие знаете, че една най-богата астрология и астрономия, но астрология най-вече, имаме във Вавилония), забелязали са, че от един етап на мартенското равноденствие имаме едно изкачване на Слънцето. Изкачване, изкачване и след това едно спиране. Именно на 22 юни има едно спиране и както казва нашата поговорка: “като рак на бързея”, започва някакво “шумолене” - назад-напред, назад-напред и почва връщането. И когато се говори за Рака, се има предвид това минаване на известна височина, където спира и започва връщането. Затова в древността са направили една характеристика на съзвездието как прилича на рак. То е съставено от около шестдесет звезди, от които пет образуват фигурата на рака, както е дадена. Друго, което е също така много характерно за неговия символен знак (когато го означават в зодиакалните знаци), е, че се обозначава с една шестица и една девятка, или две шестици обърнати една към друга. Това трябва да се разбере и тогава можем да правим нашата интерпретация. Какво беше шестицата - посятото семе; какво е девятката - изникналото семе. Ракът носи ли в себе си тези противоречия? Носи ги. Може ли да се съмняваме, че той е противоречив - едно срещу друго, едното само за себе си (6 против 6 или 6 и 9). Ето ви едно съмнение.

Различните митологии много пестеливо са го употребили. Ракът има цялостно фигуративно представяне само във вавилонската митология и то там се говори за големия морски рак. Само там има ясно изображение. Докато, да кажем, в Египет той е символизиран чрез скарабея. Това е големият бръмбар - златният скарабей (така се нарича в тяхната митология и е щастиеносецът). Той е и знакът на Озирис.

В Гърция този зодиакален знак е означен със самия Меркурий, т.е. с Хермес, с костенурката, от която Хермес беше направил (от нейната коруба) какво - лирата. Тъй че в различните митологии или религии Ракът е означаван различно, когато трябва да изрази символната страна. И ето, ще го видим в Юдаизма чрез вълка или чрез персоналността на един от синовете на Иаков - Вениамин, за когото се казва, че е вълк единак (има някаква рушителна сила). В Християнството като сила, която изразява самата същност на астрономическия знак, ще го илюстрират като Светий Дух, а когато е като персоналност - Ракът е освидетелстван чрез Юда. За мен така изведено не е много вярно. Юда не е представяне на Раково поведение. Може да имаме онова колебание, което той за момента върши, но трябва да не забравяме активната страна на думите на Христос: Каквото има да вършиш, иди го свърши. Безспорно, в Индия в този знак е сложен Вишну. За Рак в гръцката митология (казах вече за костенурката) имаме и едно поведение на Хера към Херкулес. И именно в гръцката митология се дава, че самият рак като естествено, като биологично същество, е по искане на Хера изведен в зодиакален знак на небесата. Защо?

С лернейската хидра, която имала девет глави и която е вършила много големи пакости, Херкулес води една жестока битка. Той сече главите й, но на мястото на всяка от осемте отсечени глави израстват по две, а само една от деветте е безсмъртна. Тогава именно Херкулес вика на помощ своя племенник и придружител Иолай и те изгарят мястото на всяка отсечена глава и така тя не се възстановява. В този момент Хера (която ненавижда Херкулес, защото е син на съпруга й Зевс от Алкмена), виждайки изхода от битката, праща един голям рак, наречен Каркин, да помогне на хидрата. Ракът се впива с щипците си в краката на Херкулес, но Херкулес и него унищожава. Тогава Хера, богинята майка, извежда хидрата и Каркин в небето като зодиакален знак. Само в тази митология (и в асиро-вавилонската) по-плътно ракът е обозначен като зодиакален знак.

По характеристика, както знаете, Ракът е воден знак и активен, плоден и женски. Онова, което макар и малко невероятно да звучи, но във втората декада (където е Меркуриевото царство, ако мога да кажа така) личностите са домоседи. Докато един Хермес, или Меркурий, това е куриерът на боговете, в тази декада ние виждаме хората родени с едно чувство на добри домоседи, на добри грижовници. Даже нещо много особено има за тази зодия, изрично е подчертано, че Раковата зодия дава най-добрите майки.

Разбира се, че Ракът има несъвестимости много. Както казахме, когато е под влиянието на Венера ще имате деликатното, благородническото, ще имате артистичността. Когато е в Меркурий, ще имате и жестокостта, и активността.

Положителните черти са, че той е един голям грижовник към дома, има тенденция за просперитети. Има и идеализъм (който може да стигне до лудост), особено в увлеченията му към пътувания, към добрия авантюризъм. Трябва да се проследи - тези, които завоюваха Америка, дали поне две трети не са под Раковото съзвездие. Така например един от големите, който в Южна Америка отива да воюва, е Гарибалди. Гарибалди е под тази зодия и знаете, че най-напред се бие в Бразилия, а след това за своята родина. По късно воюва срещу Австро-Унгарската империя, срещу Папата и т.н., докато идеята за обединена Италия надмогне.

В областта на поетичното въображение има един голям поет, роден в тази зодия - това е Фридрих Клопщок, който е творил в XVIII век, а в началото на XIX умира. Той е един от големите поети и неговата творба “Месиадата”, в сравнение с Джон Милтън с неговия “Изгубеният рай”, е наистина несравнима (макар и трудна за четене, но като въображение изумителна).

Също в тази зодия можем да видим един от реформаторите, какъвто е Калвин. Калвин е, който (може би една частица от това, което казах, когато Ракът е под давление на Меркурий) може да прояви жестокост. Този пастор и този реформатор не е бил много жаловит. Това са илюстрации на самата зодия.

Така имаме един идеалист, един добър домосед, един пътешественик и един остър ум. В същото време - един човек, който се страхува от нововъведения, непостоянен, проявяващ страх и жестокост, доста капризен и понякога наивен.

Телесен орган, съответстващ на Рака, е стомахът и той е най-същественото, което Ракът управлява. Предимно в тази зодия заболяванията са гастритни и стомашни. Тя управлява също и цялата гръд. Още нещо има за Рака - той води северната посока (в нашето полукълбо).

В тази зодия се е работило твърде много за материята - да получи тя форма. И има някаква логика - пулсацията и след това изграждането. Защото пулсацията като динамика трябва да бъде спряна, за да се изгради формата. Фактически какво е движението, материята какво е - смълчано движение. Материята е смълчано движение! Ето това е, тук е работил Ракът - отиване и връщане.

Трябва да кажем, че той, също както и другите зодиакални знаци, носи определени периоди, които не са благоприятни: един период пролетен, от 20 март до 20 април (Овенът), и другият - есенен (Везните), от 21 септември до 22 октомври. Това са неблагоприятни, неудачни периоди за родените в зодия Рак и би трябвало да се съобразяват. Съдбовни години са: 43, 50, 57, 64, 71. Щастливите им числа са двойката и седмицата. Хубавият им ден - понеделник, а той е ден на Луната. Тя е, която създава магичното въздействие, миролюбие и съответната душевност. Камъкът, който могат да изберат и да носят, е смарагд или опал. Като цвят, цветът доминиращ в Луната, това е зеленият. Той е познание и безспорно с известни надмогвания. Затова и при тях може да се каже, че острият ум регулира битието им. Като второстепенен цвят си остава сребристият (макар че някъде в писанията ще го срещнете като основен) - той е втората му принадлежност. Зеленият е първичният, там е доминантата и оттук Ракът е много сензитивен, много усетен. В природата именно зеленият цвят е, който е успокоителен, но в същото време е и едно въображение, една познавателност се крие в него, когато се пробужда умът. И в този смисъл може да се каже, че Ракът има известно чувство за отговорност, има чувство за вярност, въпреки че “Аз се съмнявам” е основното му битие. Има и чувство за гордост. Логично е, така добре украсен, с осем крака, може да върви напред и назад, логично е да има и такова чувство на гордост. Хората в тази зодия обичат лукса и са приветливи. Подвижни са, защото той е подвижен знак.

Така този зодиакален знак като общо въздействие върху човека, и по-специално върху родените в него, дава вътрешно съсредоточение (интравертност - не екстравертност -”вътрешни” хора) и от тук е голямата им впечатлителност и много изтънчена чувствителност (защото поглеждат навътре). Обратният знак е една екзалтация и оттук - капризност. Но една екзалтация не всякога може да доведе до капризност и един каприз не може да бъде всякога плод на екзалтация, защото една екзалтация може да дойде от възхищение. Но капризът не всякога е възхищение. Може да е една прищявка, която нарушава приличната хармония - било в дом, било в общество, било в личния ви свят. Тези неща трябва да се различават.

Като символ на майчинство (и затова казват, че това е знакът на най-добрите майки) можем да кажем, че тази зодия съответства и на нашата лимфна система, на жлезите с вътрешна секреция. Добрата майка е наистина владееща жлезите с вътрешна секреция.

Ракът в Посланието е свързан с втората точка, която гласи:

Вие ядете хляба на Мъдростта,

не събирайте трохите на миналото.

Как можем след като дадохме тази характеристика да хармонизираме зодията с това, което е казано в Посланието. Най-естественото, което можем да приемем, е, че Ракът като цялост, като будност (която носи както неговия свят, така и неговата вътрешна размисъл) е достигнал до известно място, че той е ял от хляба на Мъдростта със своето пътуване до оня разделен момент, когато ражда колебанието си дали да извърви крачката напред, за да направи откритие (както да кажем Козирогът го прави), или това “Аз се съмнявам” стои в неговото сърце като пулсация. И това “Аз се съмнявам” е, което ще го накара (а не бива) да събира трохите на миналото. Може би тази зодия най-трудно се дели с миналото, защото онова, което може да я върне, я удовлетворява; онова, което може да и даде майчинството, е благодатното домоседство, докато едно немирство е нарушаване на удобния лукс, за който имат добра съблазън. И в такъв смисъл тази хармония е един апел към родените в Рака, а и към онези, които в даден момент, макар и в други зодиакални пътища, изпитват влиянието на този знак. Вие ядохте хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото. Вярно е, че човек не може без минало - това е неговата легитимация, за да се отстои, иначе той може да се нихилира. Но и другото е вярно - ако стои постоянно в миналото, никога няма да стане добър моряк (а в тази зодия все пак са добрите моряци). И тогава съветът е: “Не събирайте трохите на миналото”. Трябва да направим една разлика между благородния авантюризъм и подготвеното пътуване, с което обикновено морякът върши своята работа. Морякът е владеел помагала, които му дават ориентиране - външни помагала. Чел е звездите и е пътувал. Идеята е подпомогната от реалния свят. Докато откривателите са великото блуждение на реалната мечта. Там губите всичко и никой не ви ориентира, но мечтата ви е реална, защото имате събудено чувство за откривателство. И затова тези, които правят големите свои набези на това, което наричам благороден авантюризъм, не са предимно родени в тази зодия, а в търсещата откривателство.

За да се спаси Ракът от съмнението, той трябва да си послужи с естествените помагала за ориентирането. Затова този съвет е към тях - Ядохте хляба на Мъдростта..., т.е. вие имате своето дадено, вие имате своята душевност, вие имате своето въображение - не се връщайте към трохите. Вървете! И тук е вече голямото, когато един пробуден в този път не се върне да събира трохи, защото в него пулсациите на някоя минала зодиакалност ще му дадат достатъчно упование. Така това обръщение към тях е и основният им път.

Текстът от Евангелието, който хармонизира с Рака, това е Евангелието на Лука, глава 1:

34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

35. Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

“А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?” Отличителният белег на Рака - съмнението. Цялата юдейска религия е пълна с пророчества, с осенения, както е казано, на профетите. Мария е седемнадесет години в храма Йерусалимски (на три години я въвеждат, а на двадесет я извеждат) и е готвена за велика мисия. И когато идва Благовестието, тя казва: “Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?”. Ето това видяхме в тази зодия - съмнението. Мария се съмнява и “Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий”. Вижте как точно това допълва - допълва нейното съмнение с безспорното (с ориентира на смелия моряк, а не онзи, който е самовдъхновен за откривателство). Ето тук правим връзката с тази зодия. Съмнението е отстранено от един позитивен момент, толкова добре известен в цялата юдейска религия - наличието на Светия Дух в това, което те нарекоха пророческото време или профетското време. Това е един безспорен, съвсем безспорен елемент на видимо дори доказателство, подкрепено от всички предишни истории на юдейската вяра и религия.

“Аз се съмнявам” - това беше знакът им. И ето как е отстранено съмнението - с нагледност. Макар и да е в областта на обещанието, макар и да е в областта на нереалното, все пак то е и образно, и предопитно дадено в цялата им история. Цялата юдейска история има достатъчно богат опит за наличието на фактора - Дух Светий ще слезе и Той ще те осени. Това изключва съмнението на ума, защото съмнението е дело на ума, а не на вътрешното прозрение. Умът е, който създава колебанието във везната - не прозрението, не вътрешното откровение. И затова ангелът си служи с фактите на собствената им история, за която тя има достатъчно знания.

Това, което всяка зодия крие в себе си е, че в нея, в нейните потенциалности, е скрито едно послание. Посланието на всеки зодиакален знак, разбира се, надминава това, което е определено за негов основен път. Защо? Защото той всяка година ще бъде все същият знак, но с нови енергетични сили, които космичната даденост има и което Логосовата духовна вълна ще дава. Когато Логосът изпрати Своята духовна вълна, Той не я разделя на благодатни и неблагодатни зодиакални знаци, а я изпраща на всички, та всеки, в съответния зодиакален знак, да вземе вибрация от новото. И тук затова е казано: “Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий”. Така че не е изключено в утробата на Луната или от съзвездието на Рака това, което една личност иска, да осъществи като свое предназначение. Тя, безспорно, ще бъде в една от трите декади и тогава ще вземе най-благоприятното, защото Ракът е и от плодоносните знаци. Значи някъде в ковчежето му има семето на плодоносието. И ето - Роденото ще се нарече Син Божий. Това е благодатното в тази зодия.

От “Агни йога” преценяваме в съзвучие с Рака следния параграф:

631. Приветстваме всички, които идват за в полза на Учението, но радваме се на тези, които са направили от Учението свой живот.

Тези, които нападат Учението, ще бъдат поразени. Но в какво се състои вредата и поражението? И в какво е ползата и приношението? Не знаете, где е границата на световната мисъл. Носителю на щастие, где са одеждите на щастието? Коя светлина запалва блясъка на дъгата? Но в Чашата се покоят и частиците на познанието.

Вижте как ясно са двата пласта: пластът на генералната теза “Аз се съмнявам” - тези, които са приветствани, които идват за в полза на Учението и пластът на онези, които са го направили свой живот. Ето пак има два момента - момент, когато ще се дойде да се вземе и моментът, когато взетото сте го направили онова, което бяхме казали: Ядохте хляба на Мъдростта. Значи съмнението може да се надделее с едно пътуване, което не бива да спре до там, а събудената необходимост да роди - това, което сте искали да вземете, да стане живот.

“Тези, които нападат Учението, ще бъдат поразени (поправям го - поучени, не бива да се поразява). Но в какво се състои вредата и поражението?” Ето колко ясно и тук има резонанси със зодията. Колебанието, съмнението (на бързея, където се чуди накъде да отиде) - напред, назад. Може да се изрече хулна дума - това е позволено. (Дори Христос казва, че срещу Него може да се каже хулна дума, но срещу Светия Дух - не.) Но има нещо друго - те трябва да бъдат поучени, а не, както е казано, поразени. Едно учение, което може да поразява тези, които не са с него, няма характера на цялост към присъствието на Бога във всекиго. Защо един Бог в другия може да се възправи - това е проблем на развитие и на йерархия, но не и проблем на възмездност и съжалявам, че тук е така казано (прилича малко на Староюдейство). Ето защо се търси в какво се състои вредата и поражението (защото Христос казва: Тези, които не са против нас, са с нас) - една разлика, която трябва да се направи. Но не значи, че и този, който е против нас, може непременно да е донесъл вреда и пораженство, защото в параграф 21 на “Агни йога” е казано, че клеветата е “...като факел на диваците, но в тъмата на нощта всеки огън е полезен”. И така, ако човекът, казал хулна дума, е, примерно казано, роден в този зодиакален знак, който ражда сам за себе си съмнение, защо тогава да не потърсим извинението, вместо да употребим удар за поразяване. Трябва да преценяваме точно нещата - с такава мярка, с каквато е скроен съответният друг. Как? Ако е роден някой в отрицанието към всичко, защо да го съдим и да го поразяваме? Ще трябва да потърсим в това отрицание колко полза ни носи. Другото е съвсем деликатното капсулиране, както се казва, защото в едно общество една отрицателност може да бъде иззета и може да бъде капсулирана. Това е да се върши едно учение, а не - “Този е враг! Анатема!”, както чувам по улиците.

“И в какво е ползата и приношението?” Казахме, че едно отрицание може да донесе полза и може да направи приношение, точно в този смисъл, както в “Агни йога” е казано за клеветата, а Христос пък казва на учениците Си: Радвайте се, когато ви похулят заради Мене. Защо? Защото те като Негови апостоли, Негови носители не са Него Самият, но когато заради Него ги охулват, те говорят за Него. Това е голямото - Радвайте се, когато ви похулят заради Мене, когато кажат лоша дума... Дори в блаженствата казва още по-ясно: Мен гонеха и вас ще гонят. Така че в това е приношението, в това е ползата - когато в този съмняващ се, в това дете на Раковото съзвездие, съмнението е родило изказ, който може да бъде опроверган или е родило подозрение, което може да падне. В такъв случай той ще премине в друга будност, защото е получил доброто прозрение. Какво е прозрението, в края на краищата, срещу онова, което е така стабилизирано в живота? Това е да отречеш нещо, в което вече се съмняваш - в неговата стойност. Отрече ли Христос юдейския закон Око за око, зъб за зъб - съмняваше се в стойността на учението на Правдата и го отрече. Ето това трябва да се познае. Така че когато ще направим едно благодатно признание на хората, родени в този знак, в съмнението (когато са сложили хулна дума или са похулили учението), ние ще бъдем благодарни, че те са излезли от своя статус и са станали приносители - било на приношението в доброто, било на хулата, но все пак са разживяли.

“Не знаете, где е границата на световната мисъл.” Ето това е тайната. Точно този, който е родил съмнения и ги отрича, както самият Декарт казва: Съмнявам се в самото съмнение. Добре, щом раждаш съмнение, в което се съмняваш, ти се променяш. Какво значи това? Че не знаем границата на световната мисъл, която може да е събудила във вас съмнението срещу едно учение, да кажете хулната дума и след това да се събудите и да дойде онова, което един ап. Павел направи. Хулеше, хулеше, а след това каза: Разпнете ме, за да бъда Христов. Това е границата на световната мисъл, която обикновеният човек не знае. Границата на световната мисъл ще ви доведе до брега на божествената река, в която, както е казано в древните митологии, ще се умиете и ще забравите миналото - в реката Лета (Стикс). Трябва да се окъпете вътре. И съмнението ще изгори, и бездиханното ви отрицание ще умре.

“Носителю на щастие, где са одеждите на щастието?” Към тази проблема винаги съм имал някакво много особено отношение. Този, който търси щастие, нищо не разбира от щастие. Грешката е, че някои търсят известни определения. Щастие! Може да познае човекът своята възвишена пробуда и никога да не я оприличи с щастие, защото няма нищо по-менливо от това, което наричаме удовлетвореност. (“От ден до пладне” - има нашата поговорка своето слово.) Удовлетворен си един миг, другият миг - отново: новата паст - отворена, чакаща ви зове да паднете или нов връх ви казва: “Качете се!”. Тогава какво значи удовлетвореност, какво значи щастие? Някои казват: “В пустинята една чаша вода е цяло щастие и един килограм злато е цяло нещастие.” Какво значи щастие? За мен този, който не дефинира и не търси щастие, е щастлив, първом, защото е свободен от илюзия за щастие. Така че неговата одежда, според мен, е загвоздена на някакъв личен, социален или всемирен кръст (в добрия смисъл на думата), който трябва да занесе, за да даде на човечеството или на отделния човек свобода в служението.

“Коя светлина запалва блясъка на дъгата?” Само една светлина може да запали блясъка на дъгата - това е светлината на Мъдростта, защото тя е действието на Кундалини.

“Но в Чашата се покоят и частиците на познанието.” Под Чаша винаги трябва да разбираме и Всемирната утроба (в която едно ново духовно дете ще бъде родено или пратено на живот), а в нас (когато погледнем своята анатомия, в символа, разбира се, на духовни служения) - четвъртия център, чакрата, наречена Чаша, която има наистина, както е казано: частици на познанието за всемирното. Тя дава познания за всемирното. След това същата тази символност влиза в ордена на рицарите на Светия Граал.

И последното, което, от личните ни щения, имаме към тази зодия, това е първата точка от Посланието:

Дай ми, Господи, свобода от страх

за принадлежност.

Какво значи свобода от страх за принадлежност? Да махнем съмнението! Съмнението е, което като сеизмографните писалки пише, пише... Дай ни! За да можем да се освободим за едно служение - безсъмнено и цялостно. Свобода от страх! Всички религии са изграждали известни тревожни постулати, за да смутят човешката душа в нейното служение към Бога. Отколе е време да се осъществи идеята за свобода от страх. Само тя може да ражда свободно и достойно служение. Тя, като искане (както го дадохме тази година в Посланието), повтаряна като молитвеност, освобождава в съответния зодиакален знак отрицанията, които времето е сложило в душите на всички ни.
 

ЛЪВ

Зодия Лъв има един основен белег: първо, че е под водителството на Слънцето и второ, че има едно призвание - основно легнало в нейния цикъл на трите декади - “Аз искам”. Това е оная жизненост, която, само за себе си, Слънцето дава - “Аз искам да създам живот, аз искам да създам светлеене на човечеството, аз искам да събудя спящия, аз искам...”. В “Агни йога”, параграф 32, който от Посланието съответства на зодиакалния кръг е казано: Време е да се каже не само аз искам, но зная. И ние може би точно това вършим в своето школуване в продължение на няколко години. Да искаме само - не, а - да знаем. Безспорно, тази зодиакална цикличност в себе си крие както “Аз искам”, така и “Аз вярвам”, така и “Аз зная”.

И друг път съм казвал, че от всяка една зодия има специфика във всеки, който макар в дадена зодия роден, е жив роднина на всички зодии. Защото, ако погледне своите минали прераждания ще се види, че не е само Лъв, не е само Риби, не е само Близнаци, а е всичко. И затуй понякога нямаме едно пълно покритие на това, което съвсем конкретно и откъслечно се говори за дадена зодия. Това трябва да се знае.

Зодия Лъв е с елемента огън, който още повече я оживотворява, затова е и жизнетворческа. Отделен е въпросът за онези легенди, които говорят как се е родил този зодиакален знак, как е влязъл в употреба. В древен Египет има едно поверие, което аз ще оспоря. В този зодиакален знак, в периода на най-силното слънце (тогава то се е падало през март - знаете, че има изменение на тези месеци; че навремето годината е започвала от март), е настъпвала голяма суша и голям глад. Тогава самите лъвове излизали от пустинята и отивали по улиците да търсят храна. Оттам произлиза името - Лъвова зодия. Аз мисля, че в същината си глад може да има една година, но цикълът на промените или това отиване и връщане е било много преди глада на лъвовете. Така че, ако искаме с глад на лъвове, излезли по улицата, да обясним създаването на зодиакалния знак Лъв е твърде легендно, въпреки че (казвал съм го) легендата е една голяма истина. Друго е, когато жреците казват, че това е зодията, под която се раждат (вижте, това може да бъде една хронология вече) рексовете (царете), раждат се фараоните - тя е зодия на водачите.

Това вече можем да приемем, в другия случай (ако глад на сто години един път има такъв голям, че от пустините да излязат лъвовете, а през другото време да е стояла зодията без наименование) - не върви. Това е, както казвам много често, рефлекс за истина.

Като елемент казах, че има огънят. И съм говорил за този жив огън, за тези големи уроци, на които един Хермес е учил своите ученици - да улавят огъня, електричеството, и това посвещение се казва “Небесният лъв”. Значи Лъвът има стихийна сила. Тогава безспорен факт е, че Слънцето, щом доминира над тази зодия (а то е огненото, животворящото), в основата й лежи праната - животворящата сила на човека.

Зодията е по естество неподвижна или твърда. Неподвижността е един догматизъм, въпреки че това е зодията на царствеността; въпреки че Лъвовете са и верни, и истинни като типизация в хороскопа на човека. Но трябва да се знае, че много често има разминаване между хороскопи и зодиакални знаци и това е отбелязано още в старите науки - не всичко съвпада. Затова понякога един хороскоп, когато се направи, ще трябва да се види какви изменения са настъпили, а не буквално да се вземат зодиакални знаци и хороскопи. Всяка година таблиците се менят. Този, който иска да направи един верен хороскоп, трябва непременно да има и таблиците за възмездието.

Зодия Лъв е неподвижен знак по естество и в него стои догматизмът, но стои и достойнството, стои и търпеливостта, и издържливостта (за разлика от зодиите, които са кардинални, където има предприемчивост, а не догматизъм). Но, макар и царствена да е зодията на Лъвовете и макар да иска (“Аз искам”), не може да направи онова, което може този, който се качва на планината.

Като покров Слънцето се счита за баща на тази зодия и тя характеризира общественото деяние и общественото положение на родения в този зодиакален знак (затуй е рексова, царствена).

Лъвът, както всяка зодия има два аспекта - добър и лош, не толкоз като взаимно отричане, колкото като това, което като цяло сме казали: злото е нееволюирало добро, т.е. податки, които още не са плодния клон - но клон, който трябва да бъде облагороден, за да даде добрия плод.

Когато говорим за положителните качества, където е великодушието, благородството, гордостта, много често се подчертава липсата на поведение на низост, въпреки че в отрицателните качества са малко хитреци и хора, които могат да не устояват. Но в позитивния аспект те са убедени, те са верни, те са смели. Имат и искат почит и търсят, безспорно, слава. Славата е една потреба, която може да бъде употребена за стимулация, защото тя трябва да бъде защитена. Евтината слава или дребното честолюбие, това е един знаменател, който, ако е безкрайност (за един живот може някой да се загуби), тогава числителят колкото и да е голям, дробта е нула. Така че човек трябва да се брани от едно евтино честолюбие, от една дребна тщеславност. Но имат чест и това е тяхната вярност, истина и безстрашие.

Този знак като тотемен не го срещаме много често, но вече като хералдически знак (което, безспорно, свидетелства за дадени племенни извори, които са считали, че техният прадед е лъвът) го откриваме. А оттук го намираме и в съответните национални знамена. Но това трябва да бъде търсено в един по-друг аспект. Не само вече като зодиакален знак за личност, но като битие на един народ, който носи някакво духовно причастие за неизмерна смелост, за истинност или онова, което казахме за “Небесния лъв”. Това е формула на посветеност, чрез която една народност, изразявайки го в своето национално съзнание - именно знамето, започва да го употребява като историческо битие. Едно знаме, което не е историческо битие, е само къщна вещ. И тогава, ако дадено коляно (както е казано, че Лъвът е защитавал коляното на Юда), абсорбира енергията на този зодиакален знак, тя прераства след това в народностно-историческо битие. Иначе, както ви казвам, то ще стане и остане само домашна вещ. Както, безспорно, цялото ни средновековие е пълно с гербове, които останаха музейни или пък само феодални знаци и историята в своя еволюционен потреб ги претопи. Нацията, народът прие едно знаме, другото остана домашна употреба, родова защита. Така че лъвът ще влиза като символ и е влизал, затова и в съответните места ние ще го виждаме да изразява цяла една потреба на дадени народи.

В Египет (оставам настрана легендата) зодията е представена с една двойка лъвове, двете божества: божеството на въздуха, наречено Шу, или лъвът, и лъвицата - богинята на влагата, наречена Тефнут. Виждате, въздух и влага - битие, защото светът не може без тях. Разбира се, в различни религии лъвът е бил включван. Например Озирис или Амон Ра са идентифицирани с Лъва - божеството или властността, защото именно той е изразът, както казахме, на властността. Така е и в Китай, и в други народи.

В нашия прабългарски календар има делом, т.е. змията, но нямаме лъва. Това какво говори - че още из пазвите на този народ мъдростта е вземала връх над идеята на властността, защото мъдростта не може да не бъде по-властна от безмъдростната власт.

Идеята за символния знак е минала през различни образци. Първом, както знаете, за прабългарите конят е атрибут на Тангра. А Тангра е Слънце. И тогава като символ на Небето и самото Слънце, конят се счита за една зооморфна формула на инкарниращия се цар. И оттук трябва да потърсите защо от конската опашка - след едно прекръщение и преди своето посвещение край планината Имай, или Емеон (край Хималаите), където българинът се подготвя - след това идва Лъвът. Има издаден специален труд върху гербологията. В нашето знаме са сложени белият цвят, зеленият и червеният (както традиционно го знаем) и вътре извезаният златен лъв, който заедно с короната (горната) е символ на Всемирната светлина. Короната е символ на Всемирната светлина. Лъвът не може да не бъде коронован, след като той е това, което нарекохме “Небесният лъв”. Но над него е златната корона, която е символ на Великата светлина. В някои от нашите енциклопедии е дадена тази поредица, в други е сложен червен, бял и син цвят - нещо, което съвсем не отговаря. Не говоря за знамената на бунтовното време, говоря за историческото държавно знаме. Бунтовните знамена са различни. Вие ще намерите лъв, ще намерите “Свобода или смърт”, но в едно държавно знаме не може да се сложи “Свобода или смърт”. Кого ще самоубива държавата - себе си ли? Но в едно бунтовно знаме, при липсата на свобода, това вече е съвършено друго.

Така че конят е атрибутният знак, атрибутът на Тангра. И тогава няма защо да се чудим кой е Мадарският конник. Не е тракийският герой, а е царственост, сложена на коня.

Но когато се изобразява Слънцето, това е вече върховният Бог. А орелът е тотемно начало и символ на Слънцето и Небесното божество. Затова във Второто българско царство ще намерим орлите. Аз съм говорил и друг път, че когато разгледате цветовете на знамената, вие можете да направите психология на цялата ни история и предназначението (но това са другите неща). Така трябва да се схващат преминаващите постепенно символи - орелът ще остане и на лъва ще сложат шест крила. Всичко това е великата метаморфоза на психологията ни.

Има специална наука, стематография наречена, в която са описани всички гербове. Тя някъде още от XI век започва своето живеене и своята разработка, но в България в книгата на Христофор Жефарович, издадена в 1741 г., са дадени гербовете на другите народи и на българския. От там Паисий Хилендарски е почерпил голяма информация и историческа датировка.

В гръцката митология знаете за т.нар. немейски лъв, който опустошава, върши злини (защото другата страна на Лъва - негативната, това е рушителната сила, това е евтиното тщеславие), когото Херкулес побеждава. Херкулес трябваше да извърши дванадесет чудеса, за да бъде това, което е в съзнанието не само на митологичния свят, но и на реалната история. Навсякъде са дадени идеите за чудеса, но чудеса в реална приложност. Така че този немейски лъв, въпреки стрелите, които отпраща Херкулес, не може да бъде победен - те се връщат. Властта, властолюбието не може да бъде победено - връщат се стрелите, които праща Херкулес. И тогава той употребява боздугана и собствените си ръце и тъй немейският лъв е удушен. Понякога трябва да внесем не удар от далече, а удар от близо, защото оръжието, което на тази зодия отговаря, е средно размерното - сабята и боздуганът. То не е дългото копие, нито е късата кама, а всяка зодия има приложно оръжие. Ако една властност не може да бъде победена с далечната стрела, тя трябва да бъде удушена със собственото ви съзнание.

Ето защо винаги ще се твърди, че властта е най-добрата развратница. Странното е друго, че обвиняваме развратницата, а не развращаващия се. Не е виновна развратницата - виновен е оня, който е съблазнен от нея. (И Христос ви показа начин на избавление.)

Знаете образа на великите божества - Зевс е отбелязан с лъв и орел, а Юпитер с мълния. Лъвът какво е - огънят, мълнията. Всички тези символи изразяват едно и също нещо - силата и властта.

В Юдаизма също има теза, че човекът може да победи лъва. Защото лъвовете не можаха да напакостят на пророк Даниила, хвърлен в ямата, а Самсон унищожава лъва. Въобще Лъвът, именно като стихийна власт и сила, е употребен навсякъде. И не само в положителния смисъл, защото самият немейски лъв, както виждате, е вършил пакости.

Ще намерите, че тази зодия в Будизма има ролята на пробудата, мигът на пробудата. Когато този зодиакален знак живее и се осъществява, той е пробуждане в Будизма, в Християнството той е гостуването на Христа пред Каиафа. Дързостта пред Каиафа е именно знакът. В Християнството, още над един от четирите апостоли евангелисти, стои образът на Лъва. Това е апостол Марко. На някои от Светите Отци, на някои от творците или светите писатели на църквата също им се приписва влиянието на Лъва (дали това е зодиакален хороскоп, трудно е да кажа), например на един Игнатий. Но ако това е Игнатий Богоносец, логично е тогава тази благословия на това дете (още когато Христос казва: пуснете децата да дойдат при Мене) да му даде своята властна сила и след това той наистина да е един Игнатий Богоносец и да има над своето битие Лъва, т.е. смелостта!

Можем да говорим много върху зодиакалния знак Лъв, но това, което искам да кажа в неговата добра страна и лоша е, че под тази зодия, освен рексовете, се раждат предимно актьорите, артистичните хора, защото (макар да не е намерена онази връзка, която ги прави такива) един актьор може да се вживее в царственост. Това е възможността на превъплътяването. Следователно в тази зодия родените и осъществили се в това изкуство могат да се превъплътяват.

Когато говорим кои са родени под този знак, трябва да кажем, че там са един Бърнард Шоу, Фридрих Велики, Елена Блаватска, Олкат, Наполеон Бонапарт, там е Фидел Кастро и други, които потвърждават тезата за царствеността със своето водачество. Защото наистина една Елена Блаватска е изумително водаческа личност. Да основете едно общество и то в размери неимоверно големи! Но това не е най-чудатото, най-невероятното е в размери на обрат в мисленето да изнесете на света окултния хляб, да дадете “Отбулената Изида”. В това отношение царствеността на един Олкат, който е не само един от основателите на Теософското общество, не само една от най-деятелните и културни личности (той е поканен да чете в Атинския университет лекции върху агрокултурата), но този човек, припомняйки си своето минало битие, се познава в лицето на цар Ашока и се връща (разбира се, в границите на Теософското общество) в своята будистка религия, защото Ашока (както Константин Велики за Християнството), узаконява будистката религия в Индия. Така към тези личности да прибавим още баща и син Дюма и голямата шпионка и актриса Мата Хари.

На тази зодия скъпоценните камъни са рубинът и сапфирът. Най-вече рубинът. Това е талисманът й, който, както се казва, е отблясъкът на самата слънчева светлина и пази хората от този зодиакален знак от сърдечни и други заболявания. Растението, с което най-вече хармонизира Лъвът е шипката (тя във втората декада е най-властната), тя е и символ на търпеливостта - шипката е неосъществената роза. Там (в Лъвът) трябва търпение, там трябва реалност и проницателен ум. В тази зодия ще намерите и лавандулата, ще намерите и хризантемата.

Съдбовните години, които трябва да се съблюдават (разбира се, че тяхната математическа точност не бива да бъде толкоз математично приета), са 40 и след това през седем - 47, 54, 61, 68. Щастливият ден е неделята (разбира се, че царят трябва да бъде и с царствен ден). Числото, което е благотворно, това е единицата, другото е четворката. Значи те имат благоволението на азовото, индувидуализираното битие, но имат в себе си и четворката, за която съм казвал, че е знак на страданието.

И този, който мисли, че един монарх е просто един наслаждаващ се на величие и властност човек, се лъже. Институцията храни историческа отговорност. Монарсите трябва да забравят битието си, за да създадат това, което нарекох историчност - от домашната потреба да направите историческото знаме. Това е тяхната отговорност, много по-тежка, отколкото съдбата на другите.

Неудачни периоди за тази зодия, това са от 23 октомври до 21 ноември и от 21 април до 20 май.

Тежки заболявания могат да бъдат на сърцето, както казах, някои ревматични заболявания и флебитът. Разбира се, никак не значи, че те нямат и други заболявания. Нека някой, когато в дадена зодия види тези неща, да не каже от друго няма да пострадам, не. Защото пак ще повторя, че всеки от нас е всичко.

Ведно с това трябва да се включи и Посланието, което хармонизира със зодиакалните знаци. От Посланието е включена първата точка. А тя беше:

Деца на Слънцето, на Път сме.

Аз мисля, че един зодиакален знак, в който господства Слънцето, не може да не бъде в синхрон с това, което ни предстои и с това, което е казано: “Деца на Слънцето, на Път сме!”. Тук вече Словото става плът и безспорно, това, което имахме да вършим (а имаме още да вършим) е едно живо потвърждение на това, което Посланието ни дава. Не че в тази зодия трябва да получи пълното си покритие, но че синхронът с тази зодия е най-реален - “Деца на Слънцето, на Път сме!”. Няма по-възвишена повеля от тази, която Слънцето е пратило на земята - ти си Моята родилка. А родилката има едно задължение - да отгледа роденото. Следователно, като деца на Слънцето, в своя път трябва да отгледаме отрока на утрешната Мъдрост.

Другото, което влиза в този наброс, това е от Евангелието на Матея, глава 25:

3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;

4. а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си.

Аз мисля, че тук няма дори гатанка, нещата са толкоз чисти и толкоз непринудено ясни. Не може под една зодия на Слънцето да не имаме прозрението да си носим светлина. Ще каже някой: “Светлина се носи в тъмнината” - не! Христос беше Светлината и те отидоха със светлина да го срещнат. Тези, които имаха неблагоразумието, не си взеха достатъчно гориво. Защото човек трябва със своята светлина да приеме Светлината. Не може с тъмнина, с липсата на гориво в своето кандилце, да види иконата на Вечността. Това беше грешката на неразумността. Следователно Слънцето е светлина, която трябва да видим със собствената си светлина, защото Слънцето е сбор от висши духовни същества. И този, който иска да види Слънцето на тъмно - няма да може. То се вижда с вътрешната ни светлина, с онзи светилник, за който сте си взели гориво. А този светилник е духовната ни мисъл и божието ни предназначение.

Мисля, че този стих е съвършено ясен. И ако това направим - да си вземем гориво - то е достатъчно.

От “Агни йога” е параграф:



32. Международното Правителство никога не е отричало своето съществуване. То не се открива с манифести, но с действия, които не са пропуснати дори от официалната история. Може да се посочат факти из френската и руската революции, а също из англо-руските и англо-индийските отношения, когато една самостоятелна ръка отвън е изменяла хода на събитията. Правителството не скрива съществуването на свои посланици в различните държави. Тия хора никога не са се крили. Те са посещавали правителствата и са били забелязвани от много хора. Литературата пази техните имена, украсени от фантазията на съвременниците. Не тайни общества, от които тъй много се боят правителствата, но явни лица изпраща Международното Правителство. Всяка фалшива дейност е противна на международните задачи. Обединението на народите, справедливото възнаграждение на творческия труд, а също подигането на съзнанието, се подтикват напред от Международното Правителство с най-сериозни мерки. И ако можехме да проследим мероприятията на Правителството, то никой не би го обвинил в бездействие. Фактът за съществуването на Правителството нееднократно е достигал до съзнанието на човечеството под различни наименования.

Всеки народ бива избран само един път. Пратеник идва само веднъж в столетието - това е законът на Архатите. Проявите на Международното Правителство вървят паралелно с хода на световната еволюция, защото в основата им стоят точни математически закони. Това не е лично желание, но неизбежност на законите, които управляват материалния свят. Не “искам”, но зная. И затова решението от нищо не ще бъде изменено.

На планината може да се възлезе от север или от юг, но самото възлизане не може да се отмени.



По-горе казах, че Слънцето е сбор от висши духовни същества и че ние наистина трябва със светлина да го чакаме. Наличието на едно Международно Правителство не е отричано от знаещите. Реалното му присъствие и участие, както е казано тук, не е било крито от никого; отбелязвано е в историята на големи събития, че се явяват някакви личности (не скрити, разбира се; получават своето име, но те са нещо много повече от името си) и те движат събитията, които осмислят пътищата и които хранят промяна за бъдеще. Ето това се знае за Международното Правителство. То не е рожба, както казват тук, на тайни общества, няма никаква фалшива дейност. Разбира се, че след това започват украсите. Писателите го романизират, лековерието набъбва, спекулантите и злоупотребяващите си взимат печалбата.

И сега има хора със своето ясновидство, но има и хора, които се маскират като ясновидци; и сега има екстрасенсни явления, но голяма част маскира, че са екстрасенси. Всеки, който го осени нещо, веднага е екстрасенс. И знаете ли кое е най-странното? Най-странното е, че някой, кога роди нещо, веднага мисли, че е планина, а Езоп има страшна басня: Замъчила се планината, па родила мишка! Това е страшното. Самото явление съществува, самият феномен е наш и той ни е присъщ. И нека не го изпреварваме с нелогичности и с неистини. Оттам се роди мисълта ми, че сто миши опашки не правят една лъвска! Не могат да я направят, както и да ги лепят. Ето защо няма нищо нечисто в това, че подобен род представители са идвали и ще идват, че нееднократно те са достигали до съзнанието на човечеството под различни наименования.

“Не “искам”, но зная. И затова решението от нищо не ще бъде изменено.” В параграф 44 от “Агни йога” пише: “Не казвай - аз реших, но кажи - считам, че е целесъобразно”. Защо? Най-трудно е изпълнението. Трябва човек да е виртуоз, да няма партитурата, когато е диригент, иначе партитурата ще стои. Това е много важно. “Затова решението от нищо не ще бъде изменено” Това, което едно върховенство на цялата ни планета като пратеничество дава, то ще бъде.

“На планината може да се възлезе от север или от юг, но самото възлизане не може да се отмени” И аз много често съм говорил за пътеката - и пряката, и обикалящата. Когато искат да определят как да се качат, пущат мулето. То обикаля (има уред за равновесие, няма да падне муле) и тогава правят пътека. Когато доминира у нас още животното, ще обикаляме; когато доминира божественото - за Олимп се ходи пряко. Но казано е тогава: “От сърцето - кръв и от краката - кръв”. Това е пътят. От север или от юг - но ще се качи. И трябва да се качи.

И от исканията от Посланието, които трябва да изпълним, за зодията е дадено второто, което гласи:

Дай ми властното Си Слово, та Мъдрост да води дните на моето служение.

Как в тази зодия на властниците да не искате властното слово! Никой водач, никой цар не може да избяга от тази участ - участ да води. Белегът на водача е разкъсаната гръд на жертвено обещание и на изпълнено служение (защото вие може да обещаете и да не изпълните). Но двете се съчетават в една разкъсана гръд
 

ДЕВА

Мили приятели, с оглед, че трябва в списание “Нур” да включим това, което като задължение поехме тази година - зодиакалните знаци, макар и накратко, ще разгледам зодиакалния знак Дева. Кой какво ще намери вътре в списанието е въпрос, както съм казал, на йерархия. За някои то е праг, за други то е храм и отворен олтар (така както поискахме да бъде направено - един отворен олтар), за трети то е една нова концепция, защото вече върху корицата пише: “Няма зло, има нееволюирало добро.” Разбира се, съвсем друго е бил надписът “Познай себе си” на Делфийския храм, който може би ние заедно с вас сме строили, защото колкото и да звучи невероятно, все пак приемаме, че Законът за прераждането е валиден, макар и да се отрича от някои институции. Така че всеки ще трябва да знае от коя врата се влиза в храма на големите тайни.

Дева е един от най-вълнуващите като наименование, един от най-живителните като израз и дълбоко родителен за човечеството знак, защото, както е казано, още в пророчествата на Исаия: Дева ще зачене и ще роди сина на бъдещето.

Дева винаги ще се превежда като целомъдрие - партеномос. Затова и храмът на богинята на мъдростта - Атина Палада е Партенона, храм на девственицата (а тя не може да не бъде девствена, защото е родена от главата на Бога). Във всички религии, във всички системи Дева се превежда така. Дева е била и в индийската митология също знак на девственост, на доброта, на искреност, на трудолюбие - утроба, която дава богове. И така е. Затова образите на Девите са приети в литературата, в изкуството.

Пак ще повторя онова, което съм казвал: всеки е всички зодии. Защото те ще си останат дванадесет, а човекът много повече от дванадесет пъти е идвал и си е отивал. И няма нужда да се повтаря в една и съща зодия, защото с различната същност и култура на една от зодиите той ще трябва да има своето причастие и своето участие и в друга. Веднъж ще трябва да бъде воин, втори път ще трябва да бъде храмов жрец, трети път той ще трябва да бъде молитвена девственица...

Така че именно Дева крие в себе си всички тези тайни. Нейният белязан, нейният вечен израз ще си остане: “Аз анализирам.” Това е белегът й. Но аз бих го превел малко по-другояче, бих казал: “Аз размислям”, защото размисълът е мъдрост, а анализът не може без размисъл. Той не може и без отговорност, не може и без преднамерена добродетел, а не може и без трудолюбие, защото невъзможно е да се размисля върху нещо, което не е сътворено. Така виждате как всичко взема участие в изграждането.

И така, още в древния митологически свят, Девата е била девствена богиня майка. И в Индуизма и в Зороастризма с това наименование са боговете - деви. (Оттам е ведическото знание - от боговете.) И това е култ към Девата - буквално в стария индийски свят, Дева се е превеждало като богиня майка. Счита се, че една от жените на Шива е била дева.

За мен индийският епос е и религия. Те много по-късно изведоха Упанишадите, а Ведите им са и епос, и религия. Затова се явяват много различия, които съставиха техните три официални и, бих казал, още не по-малко от хиляда религиозни общества. Това, което се прави в Християнството, не е в техния, индийския смисъл, на епосна вяра, където има достатъчно образци да следвате. В Християнството има стотици отклонения само като предмет на тълкувания, но не и на епични образи. Това е голяма разлика.

Може да се каже, че зодиакалният знак Дева е свързан в гръцката митология с името на Деметра - богинята на земята (в смисъл на земеделието), на плодоносието и с нейната дъщеря, наречена Персефона (или Прозерпина на латински). Буквално Деметра или Церера на латински значи земя, майка, природа. Така Девата като един зодиакален знак е плът, която дава плът. И много добре е видяно: девица ще зачне и ще роди - плът, която дава плът. Разбира се, тази плът може да бъде изнесена в другите полета и да бъде мистичната дева, може да бъде мисловната дева. Но това е плът, която дава плът. Значи какво е тя - плодоносия. Какъв е бил белегът й в митологиите и религиите - сноп от жито. Белег - клас житен. Какво каза Христос: Ако зърното не падне и не умре, то няма да роди, но това, което е умряло в земята, то ще даде тридесет, шестдесет, сто. Затова нейният знак е житният клас и я изобразяват със сноп жито, защото когато минавала (през съответните свои въртения), тогава житото узрявало. Такъв е и в Египет нейният знак. Казано е, че Деметра е имала коси като цвета на пшеницата. Това е също така един от елементите да й се даде знакът сноп.

Към същата легенда може да се прибави и скръбта на Деметра, чиято дъщеря Персефона е пленена от Хадес (Адес). Зевс вика сестра си Деметра на Олимп, но тя казва: Докато не се върне дъщеря ми от царството на Адеса, аз няма да дойда. Виждате ли трагедията на жертвата, че трябва из дълбините на земята, от подземните царства на Небесното домостроителство да се извежда душата нагоре към Олимп и към Земята. Повтаря се голямата и вечна тайна - да се излиза от дълбините към светилището на Олимп, към божествеността, към Слънцето. Ето това сме ние: слизайки от небесността, отивайки в дълбините на Земята, отново трябва да се върнем - ето Евридика и Орфей, ето Дева.

И така Зевс повелява чрез своя Хермес да бъде освободена Персефона, а Адес й дава зрънце нар - символ на брачна вярност. И тя никога не го забравя и условността е тази, за която винаги съм говорил. Само че тук шест месеца, примерно казано, ще стои във външния, земния, слънчевия свят и шест месеца при Адеса в подземния свят. Виждате колко е ясна всяка една от тези легенди: ще отиваме - ще се връщаме, ще отиваме - ще се връщаме, за да се ослънчаваме.

Тази плачеща майка, наречена Деметра, ще я видим и когато се напътва към Елевзин (където са създадени Елевзийските мистерии в нейна чест), там да сяда, на камъка на скръбта. Колко верни неща са казани във всички уж детски приказки, наречени легенди. Камъкът на скръбта! Защо? Защото във всеки камък, във всяко дърво, във всяка трева на даден обект е написано всичко, каквото е минало от там. След това Деметра ще отиде на кладенеца на девиците. Вярно, за самарянката не е казано, че е девица, а че има пет мъже. (А защо да не са нейните пет тела.) Но и тя е на кладенеца на най-голямата истина, която каза Христос: Бог е Дух и с дух и истина иска да Му се покланяме. Ето ви една тайна.

Дева като зодиакален знак е под властта на Меркурий и на Луната, а знаете Меркурий, че това е Хермес. Когато е за зодиакалните знаци в планетните очертавания се употребява Меркурий, а когато е за всеобщата реч навсякъде се говори за Хермес, макар че са едно и също. (Никой не казва планетата Хермес - има някаква диференциация и заради самите детайли в знаците е употребено Меркурий.) Така че за покровителство Дева има Меркурий. А вие знаете богатството на Хермес, като се започне от великото му посвещение и се свърши с кражбата на кравите - кравите от Аполоновата градина.

Дева в Зенд-Авеста, в персийската култура се нарича Кшатра Вария - защитница на небесното войнство, праведница, неподкупност.

Тъй като тази зодия по превод е и земя, то нейният основен елемент е земя - разумно, реално, практично приложен характер. Доста обаче холерични са Девите, доста нервни. Те са подвижни, в подвижен знак по естество. Макар да не са консервативни по убеждения, обикновено не търсят новостите като самоцел както “рогатите”.

По отношението на структурната страна на нашето тяло, обикновено Девите са свързани с вътрешните органи, дробовете и нервната система. Едно от въздействията, които Меркурий оказва върху тях, това е сръчността. Вие знаете колко изобретателен беше Хермес - вкара кравите с опашките напред в своето скривалище, така че когато ги търсят да има излезли крави, но не и влезли. Значи влиянието на Хермес, или на Меркурий (нека така го казваме, защото се касае за планетата), върху Девите е да им създаде сръчност, приспособеност, тактичност. Девите усложняват малко живота като проявяват известна мярка на упоритост, но не са инати. Разумната душа е под Меркуриевото влияние, а биологично-животворната душа е под влияние на Луната, която също слага върху тях белег голям. Така че когато се виждат понякога и отвлечени (тогава когато са космична даденост, за да раждат небесен син) и когато са земни (за да родят пак, но земен син), трябва да разберат, че едното е влияние на Меркурий, а другото е влияние на Луната.

Ако тази зодия се раздели на нейните декади - в тях ще има и различни нюансировки на влиянието. И ние ще я намерим в различни цветове и цветя дадена.

В първата десятка (от 21 до 31 август) Девите са склонните към аскетика. Те, които са жизнени и слънчеви, могат да имат свое пробудено, а понякога и тайно живеене като аскети. Вглъбеност и безспорно гордост и страст.

Другата десятка (от 1 до 10 септември) има за цвете карамфила. Това е чувствителност, нервност и своего рода революционност. Карамфилът винаги е бил емблема на революциите (червеният).

Третата декада (от 11 до 20 септември) е с цвете здравец. И тогава има вече т.нар. смекчена мъка, търсено надмогване на болката, тъга, която не ви унищожава, но която дълго време ви люлее; там има вече естетичност, артистични дарби и добри амбиции.

Девите могат мъдро да управляват. Една белязана Дева, това е Агата Кристи. Разбира се, че тя за нас е известна със своите криминалогии, но ако се отстраним от това дали въображението й не е било по-голямо, отколкото би трябвало, тя е голям човек. Също така Грета Гарбо - голямата актриса, както и принц Алберт - съпругът на кралица Виктория. А много неща човек трябва да знае от това, което наричаме “аристократическа суета”... Не, няма суета в аристократизма, има изопачаване, когато аристократизмът като вещина и като церемония отиде надолу. Затова трябва будност и надмогване на апатията. Обидна е духовната апатия. За всичко ще трябва прозрение.

Скъпоценните камъни, които Девите могат да ползват, са ясписа, кремъка като камък, нефрита, смарагда. Разбира се, това е, когато прецените десятките или декадите. Не бива човек да наниже всички тези камъни. Трябва да знае в коя десятка е, за да определи и въздействието. Някой казва: “Аз сложих онзи камък, който е даден за зодията.” Да, но в третата декада може да си е сложил камък, който е валиден за първата декада. Защото (винаги съм твърдял) не може да има пълно покритие на това, което за една зодия обикновено пишат във вестниците. Някога няма да намерите нито ред за вас да отговоря. Защо? Защото това е много общо, а декадата, битието ви е много детерминирано, за да бъде лесно измамено с общи неща.

Няма да изброявам стойностите на камъните какво представляват, но трябва да направя една голяма разлика между амулета и талисмана. Някои, от дадените камъни или от други ценности, си правят амулети, но трябва да знаят, че амулетите пазят от нежелателно влияние. Те ви пазят, бих казал, като вълна, докато талисманът поддържа качество в характера ви. Така че един камък може да стане талисман за дадено качество, ако знаете коя добродетел искате да подсилите. Например един гранат дава “сердце веселиться” - който е меланхоличен може да си сложи такъв камък. Така трябва прецизно да се гледа на нещата. Това е моят страх - от информации без знание. Следователно амулетът има едно предназначение, талисманът - съвършено друго. И затуй в различните митологии има и различна властност на съответния зодиакален знак. Защото, примерно казано, за индианците кафявата мечка е символ на воля и е знак на Дева. Въобще мечката, дори когато я сънувате, е символ на физическа здравина, на воля, на сила. И колко уточнено са го поставили - кафявата мечка. Бялата мечка има друго предназначение. А някой, без да знае, взима си за сувенир мечка (бяла или кафява мечка) - не върви.

Искреност - това е Дева. Тя има качества на доверчивост, но никога не се лишава от един надежден път. Понякога се изгражда и като много добър оратор. Обикновено жените са по-миловидни и свенливи; мъжете са остроумни, често присмехулни, но в много случаи са весели, повече отколкото трябва, без да са сангвинични типове.

Девата в западните хороскопи (така както ги казваме) е и принцип на безстрашието - има голяма вяра в себе си, докато в отрицателния си знак тя е егоцентрична и доста педантична. Малко е упорството й, затова много често е недисциплинирана.

В източните зодиакални знаци Девата е аналог на петела. Там тя означава по-задълбочено и по-мислещо същество с известни шансове, които приливат и отливат. Но в нея няма да намерите онази дързост, каквото например една римска поговорка ви казва: “Alea jacta est!”, “Жребият е хвърлен!” Не, те не са такива. Макар да имат приливи и отливи на шансовете, те не са от онези цезаровци, които могат да ви кажат жребият е хвърлен. Така че когато искате да се омъжите (или ожените) за Дева, премерете си своя ръст и тогава решете. Ако ви трябва някой, който да ви укротява, вземайте Дева. Желаят авантюра, но в границите на срамежливостта, а срамежливостта не може да ви направи авантюрист. Това е много важно. Но когато говорим за авантюрата и авантюризма, трябва да ги разграничим. Аз съм акламирал авантюризма на Европа, когато отиде в Америка, но той беше плоден; след като европейците стигнаха в Америка, спря им авантюризмът - дойде необходимостта от сигурност и от местозастой. Защото който не може, както казват, да сложи стожер, той няма да запали огнище.

Щастливият ден на Девите е сряда, хубавото им число е пет; лоши периоди имат през септември-октомври и май-юни. Съдбовни години са през седем като започват от четиридесет и две.

Това е в рамките на едно по-кратко обяснение за зодия Дева, за да мога да я свържа с Посланието в неговата втора точка:

 Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото.

Както ви казах, без да са консервативни, Девите не са предприемчиви за нови неща. А не бива да се връщат да събират трохите на миналото. Това е едно предупреждение, което би трябвало много добре да се знае. Защото да повтаря: може един духовен аристократизъм или авантюризъм да ви отведе в едно ново пространство, в една нова йерархия на вашето битие и вие да искате да сложите ново огнище, а да нямате куража да сложите стожера, защото се страхувате от това дали не нарушавате нормалното. Ето това е - когато ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото! Който иска да пази огньове, който иска да сложи стожер и около него да прави своето битие, трябва да сложи ръка върху браздата на миналото. Това е, което трябва да се знае в цялата Дева. Тя може да роди Онзи, който ще разруши света (в добрия смисъл на думата), но тя самата - не. Това е предупреждение за нейното битие, защото макар и да е уж безстрашна, макар и да има вяра в себе си, тя има един пъргав ум, който обаче не е фантазия. А авантюристът има нарушено мислене по отношение пространствата. Той е именно, който може да прави новости. Когато видите, че някой си прави въображения големи - поощрете го.

Питам веднъж едно момче: “Какво има, защо се карате?” (деца по на четири, пет години). “Ами - казва - той лъже, нарича този стълб змей.” Казвам: “Вижте, той не е излъгал, само че стълбът още не е станал змей.” Но отидох и го потупах - “Добре, ще стане змей.” Това е въображение. Разбира се, юзди трябват върху неубюздения кон, но добрият ездач знае как да държи коленете си, за да язди и без юзда дивия кон. Защото иначе как щяхме да имаме питомни коне, ако не знаехме да обяздим дивите. Ако ние имаме питомна мисъл, трябва да се радваме, че сме имали дива. Въображаема, прескачаща - това, което нашето въображение роди - с единия крак на Хемус, с другия на Пирин. (Въпреки че Крали Марко беше един пораженец - би се срещу нас с турците.) Въображението на този народ ме възхищава - да каже, че с единия крак стъпя... - значи иска, иска из недрата му да има такава личност, която с единия крак да стъпва на Пирин, с другия на Хемус. (И да освобождава три синджира роби, а той ги беше вързал.)

И така, Дева в Посланието какво място има. “Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото”. Е, разбира се, ние не можем да й кажем, ако е много гладна (консервативността е гладна) да не си вземе нещо от старото. Аз не се страхувам от приемственост, но се ужасявам от приемственост, която е убийствена, която не дава възход и която не прави нови граници. Приемственост, която създава това, което нарекох криза на идентичността.

Към Дева от Евангелието е определено Матея гл.8:

 21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.

22. “Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци”.

Ето две зодии. Ето една Дева, която трябва да отиде да погребе (виждате ли, някои се връщат) и един Христос, Който казва: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци, защото Той е един Козирог. Разлики! Затова в Посланието това е дадено към този зодиакален знак. Антитези! Онези, които трябва да извършат всичко прилежно; онези, които трябва с всичката своя даденост - и с трудолюбието си, и с разумната си душа, и с първичното си любопитство да си свършат работата. И Онзи, Който ги е надкрачил и казва: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци, елате да ви науча да ловите човеци вместо риба.

От Агни йога за зодията е определен следния параграф:

 501. В кой дом ще расте психичната енергия? Естествено, в дом, който се стреми към бъдещето. Това не е тъй просто и лесно. Хората са увлечени извънредно много в настоящето. Когато се говори против въздаянието, то погълнатият в настоящето не ще разбере дори важността на това правило. Но устременият към бъдещето дори не ще разсъждава за условията на въздаянието и всяко въздаяние ще бъде за него само подготовка за нов път. Тогава се запалват пътеводните огньове и психичната енергия се развива. Защото всичко чрез опита се добива. Опитът се осмисля чрез проникване в бъдещето и е противен на безмисленото вегетиране.

Върховният опит е опитът над себе си. В него има и центробежност и центростремителност. Тези прости истини трябва да бъдат повтаряни. Именно в отдаването на своя дух за човечеството се заключава и жертвата и придобивката. Несъединените противоположения не дават кръг; а без кръг не може да съществува система на движение. Всяка спирала, гледана отгоре или отдолу, изглежда като кръг; но всяка сложност изчезва, ако се устремим в бъдещето.

Не трябва да усложняваме пътя на психичната енергия! Тя сама ще пошушне на чувствителното ухо кога трябва да се съкрати съня, като ненужен, кога трябва да се намали храната, кога трябва да се намали питието. Защото всяка енергия храни, а особенно психичната.

Временното отслабване на краищата не бива да ви смущава - отровните земни течения действат преди всичко на краищата. Но естествения растеж на психичната енергия може да замени телесните способи и да спомогне за установяване на равновесие между видимото и невидимото.

“В кой дом ще расте психичната енергия? Естествено, в дом, който се стреми към бъдещето” - това, което днес като отворена врата за нашия нов път, е празник на бъдещето. Мъдростта като духовна вълна е единственият гост, на който може да се каже, че е гостът на бъдещето.

Само в онзи дом може да расте психичната енергия, който се стреми към бъдеще. Това не е тъй просто и лесно. Хората са увлечени извънредно много в настоящето. Настоящето има логика и всяка зодия поотделно го преценява. Онзи, който твори бъдеще не може да не е стъпил на настоящето, защото то е именно трамплинът. В едно настояще вие сте преценили всичко що миналото е дало и от това настояще може да изходите за едно бъдеще. Увлечението обаче е рисковано, когато липсва преценката (а без увлечение не може). Тогава ще трябва да се разбуди повече любознателността и преценката, за да може да не остане човек само в увлечението, което е най-тежкият данък на всяка люлееща се душа.

“Тогава се запалват пътеводните огньове и психичната енергия се развива. Защото всичко чрез опита се добива. Опитът се осмисля чрез проникване в бъдещето и е противен на безмисленото вегетиране.” Да, вярно е, че цялата еволюция е построена заради този единствен момент - получаване на опит, с който вие сменяте възможностите си чрез усвоеното. Но идват времена, когато опитът няма да се получава само в сферата на еволюцията тук, а и в йерархията на другите полета. И тогава е властно това, което съм казал преди десетки години - изживейте поне половината от нещата си във въображението, направете еволюция там и по този начин вие сте добили още един опит. Защото този друг опит го получавате и когато отивате в Астралното, Менталното и Интуитивното поле. И това може да го прилагате тук. А какво твърдя - че един нов метод на знание има, чрез кое? - чрез сънищата. Трябва ли да станат реална метода за работа тук? - Да.

“Върховният опит е опитът над себе си. В него има и центробежност и центростремителност.” Тази центробежност трябва да мине (което казах преди малко) в другите полета. Така да го уловите, там да го изживеете. И тогава сте сигурни. Защото ужасно е, когато някой изолирал се не може да изживее исканията си във въображението и тогава прави своето единство с обикновения осел, който намери там и го нарича Росинант - кон голям, а то магаре обикновено и като мислене, и като реалност. Това е страшното. А вие виждате какво каза един Дон Кихот, неговият Росинант е ненадминат, а Санчо какво беше - с магарето считаше, че той е героят. Ето тези неща трябва да ги махнем от себе си.

“Именно в отдаването на своя дух за човечеството се заключава и жертвата и придобивката.” Когато Дон Кихот извади своето копие да се бие с големите “войскови съединения”, те бяха в действителност вятърни мелници, но войнство бяха за съзнанието му. Това е отдаване на човечеството, жертва за човечеството. Дон Кихотовци са жертва за човечеството, Христовци са жертва за човечеството. Кой е мислил, че този там, ей тъй бледичък и “слаб” Иисус ще преобрази света? Но събори големите каменни божества - Зевсовци и другите божества си отидоха. Това е отдаване духът на жертва за човечеството. Придобивка!

“Не трябва да усложняваме пътя на психичната енергия. Тя сама ще пошушне на чувствителното ухо кога трябва да се съкрати съня, като ненужен, кога трябва да се намали храната, кога трябва да се намали питието. Защото всяка енергия храни, а особено психичната.” Ето - тогава когато сме надмогнали нещо има един душеприказчик, това е нашият Вечен, който ще каже: нямаш нужда от толкоз сънлива ленност, защото ленността на духа е най-големият убиец на човечеството. Гледам как си пият кафето... - това е ленността на ума. Не защото пият кафе, а защото не знаят какво друго да правят. Това е трагедията - те внасят безотговорност, където и да отидат или махаленщина, с която всеки ден се живее. Когато се удовлетворявате с клюката не може да говорите за психична енергия. Може да се говори за страсти, но не и за енергии.

Разберете, това е трагедията на ленността на духа. Чудиха се какво ли не да си измислят. Цялата медицина казва, че можете да пиете две кафета, те пият двадесет и две. Защо? От ленност, от безмислие! Защото могат да си дърдорят два часа без да си кажат нищо. Ще си го пият...

“Временното отслабване на краищата не бива да ви смущава - отровните земни течения действат преди всичко на краищата.” Не е ясно под краища дали се разбира географски краища или краищата на нашата анатомия. Краища е например главата, краища са и краката, краищата са и ръцете и наистина “...отровните земни течения действат”. Така е. Затова трябва да координирате спането си по магнитните течения, които има: север - юг или изток - запад. Накъде трябва да бъде главата? Има указания окултни и така че когато имате главоболие, първом проверете посоката, в която спите. Първото най-важно е това. Ако наистина тялото ви е обратно течение, ще имате не само главоболие, в обикновения смисъл на думата, но и други дисхармоничности.

Второто това е цветът, в който обитавате - цвета на спалнята, на кухнята, на хола ви и т.н. Хората до такава степен са изострили усета си, че знаят кой цвят как действа. С това ще определите и своята аура. Дали е в цвета на развитието - научно, културно, духовно..., защото цветът действа.

“Но естественият растеж на психичната енергия може да замени телесните способи и да спомогне за установяване на равновесие между видимото и невидимото.” Много добре е казано. Безспорно е. И това, което се нарича сеанси, е едно балансиране на видимо с невидимо, когато астралната ни излъчка трябва да бъде в хармония с физическото ни тяло. Когато тя се наруши вън от нас или се съсухри вътре в себе си, ние имаме прояви на болезненост, но едно равновесие може да се внесе. В единия случай (и точно тук е грешката на тези екстрасенси, които нищо не знаят от това) трябва да се активизира съсушеното да излезе, а в другия - трябва да се изтърси, за да се вгмезди правилно астралното тяло във физическото. Така че дадено е равновесие между видимо и невидимо.

Искането, което също влиза в тази зодия е:

Дай ми свобода от страх за принадлежност.

Много трудно човек се определя. И точно идеята за свобода от страх за принадлежност е най-доброто, което бих нарекъл огледало на необходимостта. С тази наша огледалност ние трябва да видим необходимостта, за да можем да събудим принадлежност. Защото може човек да се е определил там, където не му е мястото и хората казват: “Къде отиваш, там не ти е мястото” или поговорката, че “всяка жаба трябва да си знае гьола”. Виждате, народът го е изразил без да има големи схващания. Просто е знаел: всяка жаба - гьола. Тази нужда да бъдем свободни от страх да си намерим мястото. А какво казва Христос: Не сядайте на първите редове, защото като дойде големият гостенин на жениха, за неудобство ще вземат да ви вдигнат. Че всяко нещо е един res in rebus - мярка. И трябва да имаме свободата, за да го направим, а не принудата. Принудата може да ви заведе много назад, а да искат да ви видят напред. Принудата от горделивост може да ви заведе, както онзи в храма: Благодаря ти, Господи, че не съм като него. Свобода от страх за принадлежност! И тогава вече с тази огледална необходимост ние бихме направили своето пълно присъствие в този зодиакален знак.
Мисля, че нищо лошо никоя зодия не носи!
 

ВЕЗНИ

Да погледнем отново звездната карта, небесните селения (макар че сме присъствени на Земята), за да видим частица от съдбовностите, които небето има върху нас - жителите земни, а души и духове небесни. И така, пак сме пред небесната карта, за да поговорим върху зодиалния знак Везни.

Датите са знайни, разстоянията са ясни, а по принцип ние казваме, че волята на знанието, пътят на съвършенството и идеята за божествеността са ония три сили, които фактически създават еволюцията, които стимулират нашето битие. Битие, което започва от пещерите и завършва с личния ни дом, който вече не е пещера, но пещерата остана в окултните учения като знак на посвещение. И ако някой влезе в сън или наяве в пещера, трябва да знае, че това наистина е място за посвещение, т.е. за освобождаване на нашата първичност (която е била в своята духовност много по-чиста), защото умът, защото чувствата ни, защото това, което ни прави в еволюцията необходими, трябваше да заеме място, а първичността ни, причинността ни, духовността ни остана в пещерите. Така че сега просветленият човек отива на просвещаване, отива на инициране. Затуй казвам, че тръгнахме от пещерите, които бяха скривалища, а сега са тайнства.

Везни е седмият зодиакален знак в цикъла от дванадесетте знака. Той е под голямото въздействие на Венера и частично на Луната.

Неговият основен принцип, за да търси по-възвишеното, това е “Аз се колебая”. “Аз се колебая”, за да търси, а когато спре колебанието си, да даде равновесието и безспорно хармонията между едното и другото блюдо - между главата и сърцето, между разума и чувствата, между правдата и неправдата. Имам дързостта да кажа: везната, ако й махнете блюдата, ще я видите в Христовия кръст на Разпятието. Ето защо петъкът е съдбовният ден на Везните, денят на Разпятието, на двубоя (това, което винаги съм казвал) между Дух и Материя. Това е Везни. Махнете блюдата и ще видите кръста, сложете блюдата и ще се видите в Еволюцията. И така в колебанието центъра на кръста ще търсите. Ще търсите хармония между двете блюда.

Беше речено: Той ще дойде да съди народите. А под съд, когато се говори в християнските Евангелия, се разбира управление, ръководство. Значи ще дойде да ръководи, ще дойде да даде път и наистина този път е даден - в един вертикал и в един хоризонтал - път Голготски ходен, който с Учението на Мъдростта става път Божествен.

Какъв е тогава символът на везните? В тази тайна е сложен кръстът, но безспорно преди кръста да бъде осветен е търсен друг символ. И досега обаче (бих казал за нещастие) човешката наука, не можа да изведе везните от кръста, а само от приложеното им правораздаване - богинята Темида (разбира се, с превързани очи) държи везните, за да търси равновесието, справедливостта, правдата. Богинята Темида се счита за дъщеря (според “Теогонията” на Хезиод) на Уран и Гея и е съпруга на Зевс, една от съпругите. (Аз мисля, че тук не се касае за брачни действия, макар че в митологиите така са дадени, за да ги възприема човекът.) Тя е негова съпруга, защото не може един Бог, какъвто е Зевс да не носи правда. Зевс извежда своята Атина Палада - Мъдростта, но ще има и трябва да има и справедливост.

Когато пък Есхил, в своя “Прикован Прометей”, говори за Темида, счита (макар да има и други версии), че е майка на Прометей, майка, която носи таланта или дарбата на откровението. Тя много често му е шепнела за тайните, които има светът да изживява. Прометей е прикован не само заради това, че открадна огъня, а и защото знае тайната кога Зевс ще падне и от кого. И Есхил в своята трагедия казва така: А майка ми Темида много пъти ми предричаше какво ще има да се случи в бъдеще. И още: О, ти премъдри сине на великата Темида - така се обръща вестоносецът Хермес към Прометей. Достоверността на тези неща, ако тръгнем по родословието на митологиите (а те понякога толкоз много се кръстосват) е такава, че ще кажем: “Тези богове имат много валенции и затова и много богини са им съпруги...” По-важното обаче е вътрешната, окултната страна. Може ли върховното Божество без справедливост? - не може! Може ли онзи, който взима огън за спасението на човечеството да няма майка (а коя е майката в този случай тогава - неговата душевност), шепнеща му тайни за бъдещето. Тези тайни трябва да търсим, тази съкровеност, тези пещерни скривалища в нас самите, а не вън в разиграните образи, в пъстротата на словото или в играта на богините и боговете. Вътре в нас трябва да ги търсим!

В египетската митология избират знака Везни за равнодението (по-точна е тази дума - равнодение, вместо равноденствие), защото в това време, когато преминава слънцето, тогава се измерва житото, за да се прибере в хамбарите. Вижте външната фигура колко е образна - взема се мерилката, тегли се житото. А какво е житото? Какво е зърното? Какво беше речено? - Излезе сеяч и хвърли семето и ако някое от тези зрънца не умре, то няма да даде тридесет, шестдесет, сто. Трябва да измерим в себе си какво внасяме от света, за да го изнесем след това като посявка в душите на хората. Така че този образ за Везните е взет от древния Египет, въпреки че най-ярък и най-изразен е чрез Темида (но с малко по-друга нюансировка) - мерят човешките доброти и човешките злини.

В Християнството когато внасят идеята за “Страшния съд”, вместо да укротят малко този образ, го правят по-див и по-жесток. Виждали сте картината на “Страшния съд”. Там е везната и стоят ангелите с копията си и така дълбоко признаваните и уж непочитани (но достатъчно уважавани, щом винаги говорят за тях) дяволи чакат да си вземат жертвите, които са извършили само лоши дела. Ужас! Страшният съд като мотивировка, за да внасяш в душата на човека Бога на Любовта?! Това не мога да го разбера! Да внесете Бога на Любовта със “Страшния съд” и там “геените огнени...” Всички тези ужаси, които са опитани да влезнат в човешката душа, мога да ви кажа, че не са помогнали. От страх Бог не се събужда в човека! От болезненост - да! И точно в този смисъл е кръстът - кръстът на разпятието, на болезнеността, който трябва да прерастне в кръст на победата над материята. А страданието е нотация на развитието ни. Така - да! Но ужасът да събуди Бог - не!

Наистина в гръцката митология Везните влизат като измерение на доброто и злото. Там имат своите богини (ериниите) на отмъщението. Но в Учението на Христос отмъщението отпада. Възмездие - да, но възмездие наложено чрез прощение (а не отмъщение, което цял един хор на древна Гърция пее). Отмъщението не е възмездие, то е ожесточаване - изострен е мечът. Вместо да бъде по-малко остър, ериниите слагат и отровата на отмъщението, за да бъде сигурна смъртта. В Христовото учение, това нещо отпада, защото само Той можеше да каже: Благославяйте тези, които ви клеветят; благославяйте тези, които ви хулят. Така че някои, които искат да ни похулят и които искат да получат нашата благословия, нека го направят! Виждате големите разлики. И всичко това като същност, като концепция го има в тази зодия, в зодията Везни.

“Аз се колебая” - това е сторонността, това е стожерът. Но това колебание трябва да се надмогне, а като се надмогне какво идва? - Йерархия на добродетелите. Това, което винаги съм говорил - от обикновеното възмездие се върви към прощението, без да се е загубила силата на правдата на Везната. И затова в тази зодия вие ще потърсите равновесието, справедливостта, жизнената радост, домоседът (не може с крила да се хвърчи и да се държи везната, трябва да сте домосед и нищо лошо няма в това). Везните са и добри гостолюбци.

Разбира се в тази зодия, когато има своето отрицание, могат да се намерят и други неща - като денгубие, като разточителство, като нехайство, които попълват портрета на родените Везни. Вие не изпускайте никога това, което съм казал изначало (особено ако приемате идеята за отиване и връщане) - всеки носи всички зодии. Не може да се повтаря в една зодия, защото има да учи различни ценности от даденото - било от Учителя, било от мъдреца, било от своя възпитател, било от майчиния дом. Така че логично е, когато в даден откъс от живота си на Земята някой има да научи нещо, да бъде и разточителен, за да се пребори. Но когато в тази зодия подобна черта се прояви малко повече, трябва да се знае, че е точка или запетайка в неговата повест.

В зодия Везни Венера може да ви носи мир, щастие, доволствие. В същото време сребърната сянка на Луната носи промяната, носи въображението, а и желанието за популярност (защото под Венера повече има любов, отколкото искане за социална популярност).

Виждате как понякога в един и същ зодиакален знак въздействието на две, три планети ще дойде, за да могат да се съчетават. Там, където има срамежливостта от популярност - сянката на някоя от планетите ще го задвижи и ще го изнесе в подлунието, където ще дойде въображението, а то все пак е популярност, защото написал една поезия и тя е нещо. Така можем да търсим и жизнерадостта...

Трябва да се знае, че под действието на Везните в мъжа се проявява характерът. Везните в жената дават женственост. Освен Девите, трябва да кажем, че и Везните са изящни, много женствени - нещо, което дължат на покровителството на Венера. Е, кое блюдо ще бъде малко по-нагоре, кое надолу, там вече, бих казал, и самата Венера трудно може да определи. Понякога увлеченията могат да дадат навеждане на блюдото на обичта, на любовта, на гостолюбието, но жената Везна има едно преимущество (макар че понякога е много гневна) - да не забелязва, когато едното блюдо малко е вдигнато.

Като отрицателно качество може да се каже още (но това е проява, която винаги може да бъде овладявана) и безгрижието, лекото безгрижие; може да се каже лекомислието и понякога страх от себе си, страх от самота. Това е обща болест за всеки, който не е достатъчен на себе си. Всеки, който не е достатъчен на себе си винаги е имал чувството на страх от самота. В какво може да бъде подчертано това е отделен въпрос, но Везните имат чувство на страх от самота. Разбира се, трудно е човек да бъде достатъчен на себе си, така че да не бъде смутен, че около него нищо няма, а самите Везни искат кръгът, който ги заобикаля, да е хармоничен. Точно затова се стремят към равновесието, към одухотворяването, а то само за себе си не може да не даде смут да търсим духа, да търсим културата; да търсим на другото блюдо нещо, което трябва да уравновесява пустотата, т.е. на блюдото на духа да придаваме разумност, духовност, която трябва да равновесим с това, което нарекохме кръст или Везни.

Като естество Везната е кардинална, като елемент е въздушна. Щастлив ден, както казах, това е петъкът, числото е шест. Скъпоценният камък, най-носимият и най-предпочитаният, е опалът, който може да се нарече и “камък на надеждата”, защото другото име на “аз се колебая” е “надежда”. Разбира се, там е и диамантът, там е и ахатът (според декадите, на които се разделя зодия Везни).

До такава степен понякога се е съобразявало общественото мнение със зодиакалните знаци, че в средновековието се е считало, че тези, които носят на своя пръст опал, са опазени от чума (а знаете как в средните векове чумата е косила). И затова, когато специалистите разглеждат моменти от историята намират, че в средновековието за известен голям период, всички са се кичили с украшения и особено от опал. В Руския двор е било забранено пък носенето на тези скъпоценни камъни, които смущавали Екатерина Велика (макар че заповедта е била по предишна). Виждате до какви социални конфликти се е стигало в прецизността и във вярата - какъв камък да се носи и срещу какво е. Така че при Везните, да повторя, опалът е камък на надеждата.

Лоши периоди, за зодиално родените Везни, това са от 21 декември до 19 януари и от 21 юни до 22 юли. Съдбовни години - от 41 като прибавяте по 7 - 48, 55,... Цветовете, които ги хармонизират и които предимно с обич се носят, са: светло зеленият, небесно синият, розовият (разбира се, като цялост, човек си носи и другите).

Бележити личности в тази зодия (в различни разбира се осенения и виждания) има доста много, като например Джордж Клемансо (който погреба България в 1919 г. с т.нар. Ньойски Договор) - една голяма личност на френската политика. Там е Верди, защото тази зодия съдържа написани ноти в душата на всеки везнороден. Изумително музикални са, много обичат музиката, считат я за основа. Така че там е Верди, там е Ференц Лист - големият австро-унгарски композитор (или унгаро-австрийски по-вярно би било, защото той е унгарец по произход, макар че минава за австриец). Там ще намерим Оскар Уайлд, Ганди, Бриджит Бардо и т.н. Всички те са изпълнили ролята си и понеже са се изявили на хоризонта, стават прицелни точки на признание и по-скоро като съблазън ги казваме, отколкото като пожелание всеки да ги изпълни. Защото всеки поотделно след това си идва отново и си е почти същият - не може някой друг да стане Клемансо, освен Клемансо, не може някой друг да стане Лист, освен Лист, който ще се ражда и ще твори.

Везни са изтънчени, работят върху разума си и на него понякога дават по-предно място, макар че са твърде интуитивни. Това равновесие, което търсят - денят и нощта, тази смяна на равнодението в Космичната цялост, е и източник на тяхната любов за хармония и е мярка в тяхната теза за справедливост. Чарът който носят е обогатен и от изящност в словото. Сред тях се срещат много големи юристи, много добри оратори. Имат благородството да се грижат за другите, имат чувствителност, сприятеляват се с Близнаци, с Лъв и с Водолей. Проявяват и лична суета, но в повечето случаи тя отпада, защото имат изящността на природата, дадена като хубост.

Различните митологии и автори разглеждат и изразяват този зодиакален цикъл чрез различни символи, но във Вавилон за него си остава символът везни. В Египет обаче е бог Сет, в Индия - бог Шива, в Китай - белият Тигър или пък Конят. Но общо взето китайците имат и една по-друга нюансировка за съответните зодии. Там Везните съответстват на Кучето, в аспект не приятелство, а с критичност. При тях Везните имат антисоциален характер (в смисъл, че не обичат тълпите), повече са индивидуализирани. Китайците имат една специална книга, още от най-древно време, наречена “Канши Шинт Дзи”, което буквално значи “За звездите” - книга за звездите. Представете си, някъде преди пет хиляди години, хората си имат книга за звездите и си имат своя астрология, а много по-късно своя астрономия. А всичко това в цивилизования свят още го нямаме и нещо повече даже - отричаме астрологията.

Може доста неща да изглеждат въображение, но в никакъв случай въображението не е виновно, че на някого му липсва крилатия кон, за да го догони и да види тайната. Точно затова са дали на поетите Пегаса - крилатия кон, за да догони въображението. Това е символът на поетите и когато някой каже “много въображение”, а няма кон да го догони, му остава единственото нещо да добави: “това не струва”. Не, така не може, нито пък бива.

Така че китайците имат Кучето или символа на Везната като справедливост, като критичен разум, като дълг и като изискана и приложена грижа.

В Юдаизма, Везните се свързват със символа палма и със сина на Йосиф - Нанаст, а в културен аспект с притчите на Соломон. Там, в притчите, е казано, че погнуса е когато капоните не оттеглят справедливо. И знаете старото име на везните - капони. (За съжаление в нашите речници този термин го няма.) Това именно трябва да се разбере - капоните - отмереността.

Везните се символизират и с Дан, синът на Йаков (един от дванадесетте му сина), който, изрично е казано в Библията, ще съди собственото си коляно и другите колена - ще съди. В Будизма тези цикли се свързват с така нареченото изкушение и смъртта на Буда. В Християнството за съжаление говорят само за Пилат, а според мен това е кръстът, както ви го обясних.

В други астрологии и митологии зодията се свързва с гарвана. В египетската - с Нут, която е богиня майка, майка на майките, жена на Амон, на която предоставят също така справедливостта, но понякога и арогантността. Другото тяхно божество това е Капи - бог на реката Нил, който дава влагата и реколтата и е едно от Космичните божества, което държи два различни атрибута - лотоса като емблема на горния Египет и папируса като емблема на долния Египет. Капи е прям, чист, справедлив и ясен в целите си. Безпокойството за него е повече измислица, отколкото реален живот.

В различните митологии, каквато е например Скандинавската митология и астрология, Везни е разделена на десятки.

Първата десятка се символизира с бял имел, който говори за универсалност и за специалност. Родените под знака на белия имел са природно религиозни или вродено религиозни.

Втората десятка (от 1 до 10 октомври) има за символ камелията. Това говори за изтънченост, за дружелюбност и за комфорт.

В третата е люлякът, който показва целенасоченост и енергитичност.

Можем още много да говорим върху този знак, но най-същественото, това е, че той е двете блюда - съдията, който стои в съдебната зала. Той е Великият дух, който е вътре нашият съдник - между главата и сърцето, между разума и чувството или центърът на този кръст, който трябва да направи равновесие, за да даде както казахме - победа на Духа над Материята. И точно това прави Христос с тази Своя жертва, когато Възкресението идва и казва: Моя Мир ви давам, радвайте се.

В “Зенд Авеста” или Авестийските зодиаци (ако мога така да кажа) Везни е Митра - небесното божество, небесната светлина - познавачът на небесните закони. И той е закрилник на идейните архитипове. А кой раждаше архитиповете - Причинният свят, Архитипът за света. Значи Митра е там закрилник. Той закриля и приятелството, но в същото време е срещу онези, които изменят на клетвата си. Именно пазител на клетвата е той, на хармонията, на естетиката срещу лъжа и неправда.

Всяка зодия, всеки зодиакален знак свързваме с Послание, със стихове от съответното Евангелие, съответния параграф от Агни йога и съответното искане.

Когато някой е учуден от букета, който се поднася, трябва да разбере, че човекът е повече отколкото една принадлежност и едно изповедание. И ние не се лишаваме точно от това. Човек винаги може да си намери едно Евангелие и да си го прочете; човек винаги може да намери една Агни йога и да си я прочете; човек винаги може да срещне едно искане на своя духовен мир и да го осъществи. Но когато правим тази общност, ние говорим за онова, което е Мъдростта. Тя вече не е отделно служение, тя не е вече само, както казахме, Голготски път - тя е път Божествен! И там, от цвета на Светото Евангелие ние ще вземем онова, което вибрира в хармония с тази зодия; онова, което е достойнство за нашия път на развитие, ще го вземем от параграфа на Агни Йога; онова, което ни отваря вратите на бъдещето, ще го вземем от Посланието; а онова, което трябва със смирение да осъществим, ще го вземем от белязаната истина в исканията. Нека някои не се учудват, че така гледаме на нещата. И тъй, Везни от Посланието се съчетава с трета точка.

Отворен е новият храм - там има: олтар, трон и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост!

Дошъл е денят на равновесието, на равнодението и се влиза в нов храм, в който преди да влезете става преброяване и претегляне на онова, което трябва да посеете, на онова, което след това трябва да пожънете. Това е отвореният нов храм. Там вие ще намерите Духа, който като съдия, както казах, седи в този храм на нашата душевност. Там ще намерите разумността, осветена засега от Мъдростта, за да стане интуиция. Там ще намерите жезъла - жезъла на ръководството, жезъла, който можеше да каже на канарата: Дай вода, защото са жадни децата Ми; жезъла, който може да благослови и да вдига мъртвите към възкресение, както го правеше Хермес. Това е хармонията между зодиакалния знак Везни и отворения нов храм, където стоят тези три тайни: олтар, трон и жезъл. Но какво ни трябва? - жертвена дързост! Смелост да видим кое блюдо е надделяло и да положим жертва, за да намерим равновесие. Докато човек е в еволюция, ще търси равновесие. Когато махнем блюдата на везните, за да получим кръста на победата на Духа над Материята, няма тогава колебание, няма “Аз се колебая”. А ще има това, което, когато ме питаха: “Каква е Вашата цел?”, отговорих: “Аз нямам цел, имам служение.” Целта ограничава. Нямам цел - служение! Ето това е, когато махнете колебанието, когато сте свалили блюдата от везните. Ако в древността беше нужна Темида, ако бяха нужни тези блюда (защото добро и зло трябва да варират, защото еволюцията без брегове не върви), идва време, когато блюдата ще слязат. Ето тази “жертвена дързост”. Кой ще каже на блюдата да слязат? Ние подсказахме - няма зло, има нееволюирало добро.

Онова, което трябва от Евангелието за тази зодия да вземем, това е Йоан, глава 10:

 17. Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.

18. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.

Кой може да направи жертвената дързост? Той я е направил - Затуй Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. Има ли дързост жертвена, има ли образец, който е дал? Има го! Как да не вземем тогава от Евангелието това, което в астрологията е не само свидетел, а жив път! Така че ние не разказваме, а казваме. Има го! И после: “Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам”. Себежертва, дързостна себежертва! Никой не Ми я отнема, никой не Ми я иска, Аз от Самосебе Си - Имам власт да я дам, имам власт пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си. Ето накрая смирението. Аз имам право да я дам и Аз имам право да я получа. Тая заповед получих от Отца Си. Има ли по-съвършено нещо в световната история. Не!

Станете Везни, защото носите всичко! Това е да знаете защо правим тези съчетания - потребни, защото са жива плът от плътта на нашето живеене. И всяка зодия си има своя Евангелски текст. А там, на Везните, няма друго, освен несмутено да ви присъдят: Никой не Ми я отнема, защото Аз от Себе Си я давам.

И така, от Агни йога следния параграф:

598. Мъдрият знае словото, знае писанията, знае мисълта, знае мълчанието - така казва старата пословица. Да погледнем на нея от гледна точка на психичната енергия. Наистина, нужно е да се различава кога е нужно слово и кога - писмо или мълчание. Много може да се направи, когато направляваме енергията правилно. Изтънчената интуиция ще ни покаже способа, който е неизменим при даден случай.

Този параграф може да бъде гледан със сто очи. Човек може да се запита коя е тази стара пословица; човек може да се запита кога едно слово е мъдро, кога едно писание е потребно? Преди малко казах как трябва да се извика в живот, да се изведе из дълбините на Мъдростта онова, което в дадена зодия е най-хармоничното и най-творческото. А кое е това, което трябва да сложим така, че чрез психичната енергия да може да различаваме в кой момент какво да употребим - дали словото, дали писанието, или мълчанието. Везните! - ето как са нужни. Защо трябва слово, защо трябва писмо и защо ще трябва мълчание. Да тръгнете от будност, да се качите на върха и да направите своята молитва. Да сте глашатаят на онова, което трябва да отиде да види Слънцето. Защото този, който няма словото в душата си; този, който няма писаните тайни в сърцето си (а е казано: Писах законите Си в сърцето им, а те с ума си Ме почитат); и този, който няма своето величие чрез мълчание (това, което нашата религия чрез Исихазма постигна) - той не може да роди Мъдрост, той не може да направи равновесието, за да го осени интуицията. А безспорно, че тя е, която ще каже коя енергия къде да упражним и в кой случай, кое от трите тайнства - слово, писмо или мълчание да приложим. Тази зодия има привилегията, че е родена да пази равновесие и да търси справедливост.

И искането от Посланието е второто:

 Дай ни властното Си Слово, та Мъдрост да води дните на нашето служение!

Това, което като мото беше: “Аз се колебая” и “Аз се жертвам” е казано: Дай ни властно Си слово - в тази разгънка, за която преди малко говорих, в тази разцвета и пъстрота: слово, писмо и моление - та Мъдростта, т.е. интуицията, да води нашето служение. Най-великата тайна е служението! Това, което казах: Нямам цел, а служение. Това е голямото искане, което всеки (в коя да е своя зодиална трапеза, когато се самосъхранява) трябва да има, за да можем наистина да изпълним онова, с което всяка зодия, в своето циклично време, въздейства върху нас. (Независимо дали сме нейни поданици или не, ние сме нейни в еманациите.) Тя, тази цикличност е нашата непреривна свързаност. И това е идеята на задоволството, което трябва обаче да не се смесва със самообладанието. Някога самозадоволството или задоволството може да измести синура на нашето послушание, което е самообладанието. А никой не бива да схваща самообладанието като пасивност. Самообладанието е звездата на кръстчето отгоре, на езичето на Везната. Това е самообладанието. То не е пасивно - то е, което оправдава мотото “Аз се колебая”.

Не трябва, разбира се, колебанието да взима връх над предаността. А предаността идва от убеждението, че служим на по-висшето в йерархията за съвършенство. Така че съкровеното знание, което получаваме чрез тези дадености, е знание за света и знание за човека.

Нека всеки затвори своето златно ковчеже на знанията за свещен момент, когато ще е нужно.
 

СКОРПИОН

Да осъществим своето знание и върху следващия зодиакален знак -Скорпион (“скорпио” на латински), един от най-интересните, но не толкоз благозвучен, когато се чува и доста смутителен за този, който го носи. Трябва да се знае неговата вътрешна тайна, трябва да се знае неговото предназначение, за да няма смут онзи, който под него е роден, за да може този знак, който е съставка със своите тридесет градуса в общото зодиакално движение, да не ни смущава. И знаейки го, да нямаме упрек към онези, които го носят, а те да нямат неудобството, че са Скорпиони.

Този зодиакален знак е съзвездие в южното полушарие. Най-блестящата и подчертана негова звезда (от това съзвездие) е Антарес -едно “анти” и един “Арес”. Арес или Марс е господарят, под чието влияние се осъществява нотацията и песента на Скорпиона. Антарес е с диаметър 450 (в някои енциклопедии 428) пъти по-голям от този на нашето Слънце - представете си каква мощна еманация на една звезда, каква доминанта имате в този зодиакален знак.

В различните митологии на Скорпиона са давали различно присъствие и различни характеристики. Този знак е свързан и с една особена легенда, която ще се опитам да разтълмя в нейната сакрална, в нейната езотерична страна. Това е митът за Фаетон, което значи сияещият. (В по-старо време го казваха Паетон.*) Кое е сиянието? Кое е легендното в този мит? Фаетон е син на Хелиос и нимфата Климена. Нимфите са земни, водни, планински духове. Хелиос е бащата и той е именно богът Слънце. Във всемирната митология на гърците е и самият Зевс. Ако не разберем йерархията на богините и божествата в човека; на седемте тела, които носим; на седемте култури, раси и подраси, в които присъства Зевс или Върховното божество -Амон Ра или Хелиос, тогава не сме разбрали нищо от митологиите. Контактът на Зевс с различните богини, с различните нимфи, с различните светове е именно присъствието на върховния ни Дух в различните полета, с различни вибрации, а не с тези реалности, които сега отчитаме и ги наричаме “незаконни деца” на Зевса. И така, Зевс се съчетава със земята, с водите, с планините. От тях е детето Фаетон -сияещият. Това дете поставя едно особено искане (след като е пораснало) към своя баща -да му засвидетелства, да му даде знак, че той, Фаетон, е син на Зевс, на Върховния бог. (Искам точно тук да проследим -синът на Върховния бог съчетан със Земята -да разпластим това, което знаем за нашата същност, за физическото, астралното, менталното, причинното и духовното тела.) Така това дете, което е рожба на Климена и носи сиянието, иска от своя баща (а неговият баща е Всемирният, Вечният) да му даде знак, че е негов син. Искането е в следното -да му позволи един ден колесницата, златната колесница с крилатите коне, да управлява по свода небесен. Виждате ли -кое у нас са крилатите коне, коя е колесницата, кой е небесният свод, с който иска детето да стане господар на небесата?

———————

* Гръцкото “ph” може да се прочете “ф” или “п”. Предшествениците ни казваха Паетон поради близостта и давлението (преди Освобождението) на гръцката култура в България.

Разбира се, че бащата - Зевс, е смутен (Висшият ни дух е смутен от искането), защото нито е укрепнала силата, нито познава всичките закони синът му. И той го моли със сълзи: “Сине, не си готов още, не познаваш силата на земното притегляне -ще те отвлече. Сине, ти си дете на смъртна.”

Значи за сияещия -астрала, за детето на смъртната -физическото ни тяло, е това: не си още готов да пътуваш по небесния свод с крилатите коне на мисълта, със златната колесница на Духа. Ще те вземе земното притегляне, защото не си победил страстите. А Скорпион наистина е властен, страстен, волев (за добро или лошо, няма значение). И позитивната му страна е демонстративно властна, волева, и отрицателната му е също такава.

Това е и Марс -неговият господар, който, както знаете, има за символ един кръг със стрела. Това е бойният воин, който в душата ни ще води вечна борба, защото и девизът на Скорпиона е: “Аз желая!”, “Аз съм себето, аз желая!” Желанието е свят на астрала, Фаетон е какво -светлеещият.

И един ден бащата, в любовта си към него, обещава: “Пожелай нещо, каквото искаш, ще ти го дам.” Това винаги е ставало, за да се види желанието да се развива някой. Бащите не правят съблазън когато обещават, защото разчитат, че децата им ще имат граница на искането според своето си. Но те винаги са обещавали повече, отколкото добродетели са носели децата, а след това ги оплакват. Това ще намерите и в трагичната участ на Саломе, която поиска главата на Йоан Кръстител, защото Ирод беше обещал, че тя, ако направи радост на тържеството, ще получи каквото иска. Тогава майката (умът) беше пошепнала на ухото: Поискай главата на Йоан Кръстителя, който праща стрелите на отрицанието към мен -твоята майка и към Ирод -твоят чичо. Виждате ли стълбите? Историята е пълна с подобни неща.

Така Зевс е принуден в неразмерността на обещанието да прояви готовност - и го изпълнява. А след това трябва да бъде жесток. (Тогава нямаме основание да се сърдим, когато ни сполети нещо, щом не сме знаели размера на искането и сме принудили бащата -Духът, да ни разреши да се измерим и да пострадаме.) И така, той позволява на Фаетон да вземе златната колесница с хвъркатите коне и да се спусне по свода небесен. Разбира се, неовладяната страст, (каквато е тази на зодиакалността), желанието за величие, волята за изпълнение отпущат конете и... -колесницата удря планинския връх, всичко се запалва. Земното притегляне повлича надолу (можем да видим инволюцията) и така пламва земята, почват да съхнат изворите, да горят гори и планини. Зевс е принуден да употреби своята светкавица -поразява колесницата, конете и своя син. Но преди да стане тази трагедия, пред крилатата колесница се появява образът на Скорпиона. Скорпионът е, който уплашва конете, те се развихрят, Фаетон изпуща юздите и така сме пред катастрофа. Катастрофа, предизвикана от Скорпион -от “Аз желая”, от Марсовото покровителство, от естеството на неподвижността каквато тази зодия носи, от елемента вода, за който знаете, че съм казал -това е астралният образ на светлината, т.е. самият Фаетон -светлеещият, аструмът. Тази силна воля за себепоказ, неразмерността между “Аз желая!” и “Аз мога!” и между смъртния и безсмъртния води към това, което се случва. Зевс има своите възможности като всяко Върховно божество, като всеки от нас, когато неговият Дух ще го освободи. И нашата колесница, наречена тяло, макар и храм Божий, остава в тлението си. Тогава Фаетон, т.е. астралът, ще се намери къде -в реката. В реката, наречена Еридан, която е италианската По. Там ще се намери! Астралът ще си отиде при своето -във водата.

Това е тайната на зодията Скорпион -“Аз желая!”, желанието на Фаетона, на нашия астрал; смъртната майка и безсмъртният баща Духът. Така под покровителството и подбудата на планетата Марс, който е войнстващото начало, който е енергията и пламенността, ще се изходят известни пътища от небесното тяло, от свода небесен и от “Аз съм!” или себето. Хелиос -бащата на Фаетон, божеството на Слънцето, ще прати своя син в Еридан, а другото при тленната майка на нимфите.

Страхът, че няма да може да надмогне земното притегляне, което дава своя резултат, не лишава нито самия Фаетон или нашата астралност (чиято дързост е похвална, с искането да мине Слънчевия път), нито Климена или нашата плът, нашата Земя-майка от тяхното съществуване. Макар и да е станал жертва, както виждате земята (нашата плът) продължава, Фаетон също живее в нашия свят и ние, чрез фантазията си, често тези крилати коне ги препускаме.

Така тази зодия е балансирана с Арес - богът на войната. Огромният Скорпион остана знак на голямата битка между света на Зевс и детето Фаетон. Разбира се, могат да се изведат още много сакрални знаци.

Когато наблюдаваме скорпиона, ще видим, че той има шест крака, две щипки горе, една опашка -опашка, в която е сложена себезараждащата се отрова. Това е идеята за подбудителството, защото скорпионът е онова, което можем да наречем в божествата “Аз разрушавам - Аз съм смърт!” и “Аз възстановявам - Аз съм възкресение!” Това е Скорпионът -смърт и възкресение! Когато трябва да бъде свободен от това, което го е направило пленник, тогава опашката му пускаа своята отрова и скорпионът се самоубива. В този смисъл да активизира -от инволюцията да създаде идеята за еволюцията.

Така Скорпионът е едно божество, което гради и разрушава. И затова ще го намерим отразен в творчеството на най-големите умове, и то под различни формули, като вложена тайна. Дори и един Леонардо да Винчи ще го сложи на осмото място в поредицата на Тайната вечеря, защото осмицата е октавният знак на зодиакалите и знакът на равновесието, когато свършва инволюцията и започва еволюцията. Ще го намерим при Рубенс, при Микеланджело, както и в музиката -навсякъде той има своето действие. При един Скарлати е опера -“Фаетон”, при един Сен-Санс -това е романтичната, симфоничната поема. Големите творци (за радост на тези, които познават малко повече тайните знания) са били достатъчно будни да усетят и все с нещо са отбелязвали това езотерично, окултно знание. Достатъчна е една картина да видите на Леонардо -какъв поздрав има между учениците и Учителя им, за да сте наясно, че този човек е познавал окултните тайни, тайните, с които са били обучавани учениците.

Естеството на Скорпиона е неподвижност и твърдост. Безспорно, както казах, основният елемент на тази зодия е водата. (Но скорпионът не живее във вода -той обитава по-влажните места. У нас се срещат малки по размер скорпиони, а в топлия континент те са много по-големи и много отровни по действие.)

Този зодиакален знак попада и под още едно влияние -това на Плутон, т.е. подземния бог, мрачното царство, от което ще се извежда после на светлината (легендата за Персефона, легендата за Орфей...) и с това ще се надмогне тъмнината. Затова когато се търси в Библията един паралел на Скорпиона, не е толкова с Йаковия син Дан, както е казано в някои книги, а с друг от синовете му -Гад, за когото самият Йаков казва, че сега под него властва тъмнина, но той ще я надмогне и ще бъде светлина. Трябва да се види в различните пластове буквалността посветеността и йероглифността на четимото.

А трябва да признаем, че този зодиакален знак е изумително сложен. Като се чуе скорпион обикновенно се разбира -умъртвява всяко нещо. Но той, ако може да умъртвява или да изчерпва злото, как тогава да кажем нещо отрицателно за него. А Скорпионът като силна воля проявява както положителни, така и отрицателни качества. Активен е със своите криле, с които конете препущат (с тази поетичност бих казал), с мистичността, която носи и с подчертаното признание на традицията. Макар и да е мистичен, той е и традиционалист -има чувството на несигурност, когато ще сменя. В отрицателния аспект Скорпионите са подчернато отмъстителни, достатъчно любопитствени и язвителни, за да скроят подбуди за нещо. Могат да разстроят живота на някого. И тогава, когато се осъзнават като зависими, дали с опашката или с жилото, ще отравят живота на подтискащия ги или собствения си, макар че колкото и да са властни, все пак в семейния си живот те обичат дома и се подчиняват на другата воля. Не им липсва (както на всички) сребролюбие, размери на лъжа и чувството на подстрекателство. Тъй като Скорпионите по същина трябва да рушат и трябва да възземат, трудно е да се каже, дали идеята за едно подстрекаване на някого да се разграничи с нещо, не е един елемент, който след това ще изведе до едно възкресение. Но в никакъв случай това не бива да бъде основа, защото може да се превърне от подстрекаване -в корист и тогава рискът е голям.

Скорпионът е полярен и вие трябва да намерите тази рамка -тези Везни, които го предшестваха. А Везните имаха един знак -кръста, двубоят между Дух и Материя. Трябва да се намери тази везна на равенството!

Неудачните периоди на Скорпиона са от 20 януари до 22 феруари и от 22 юни до 21 юли. Съдбовните години, както знаете, са през 7 и за тази зодия започват от 39. Щастливият ден или ден, в който могат да бъдат властни е вторник. Хубавото им число е тринадесет. Едно и три прави четери: това, което е кръстът -вечният двубой; това, което е Разпятието. Техният вълшебен камък, ако можем така да се изразим, скъпоценният им камък е аквамаринът, за който има цяла една легенда -за Пиер Абелар и Луи Елуиза. Тя е една много хубава енергия, много хубава легенда. На тази Елуиза е наречен аквамаринът -камъкът на Елуиза. Даже той е наречен камъкът на щастливите дни, защото когато по принуда Елуиза и Пиер са разделени, тя му дава пръстен с този камък. (Пиер Абелар, роден в 1072 г., е един голям ум -голям философ, мислител и богослов, който създава цяла една система.) Други камъни, които хармонират със зодията, са топазът и коралът. Украшения, в които те най-предпочитано се носят, това са гривната или пръстенът. Ведно с това имаме магнитът, който наистина е много важен, както и т.нар. минерали като киноварът. От киновар в древността е правена боя, с която художниците са работили.

Този зодиакален знак под въздействието на Марс изявява още независимост, силна амбиция, изпълнителност, една вярност на голямото дело (въпреки кавгата, свадата, които не са чужди на никоя зодия в нас). Скорпионът е много действен. Оръжието, с което борави е от размера на късите, а от тях той разполага с най-дългото, т.нар. кинжал. (Има три вида -къси, средни и дълги оръжия.) Скорпионът не може да употреби друго освен отрова, самопроизвеждаща се в неговата опашка.

В египетската астрология този зодиакален знак, в периода 23 октомври -3 ноември, е изразен с божеството Гор, което се счита син на Изида и е подготвян за борба срещу Сет -неговия чичо. Сет убива Озирис, а Гор унищожава Сет. Но Озирис възкръсва след това, събран от Изида. Виждаме, че е сложена идеята за унищожението и възкресението; има и идеята за милостта и за отмъщението; запазена е идеята за личното благо, жертвано в идеята за обществената необходимост. Така трябва да се трансформира, да се роди нетърпимост към лъжата и лицемерието, за да се дойде до една обич в жертвата към другия.

Другият период от този зодиакален цикъл, в тази същата египетска астрология (от 4 октомври до 21 октомври), е изразена със Себек, който е бог на водата (виждате как се повтаря един Фаетон, астралът), на реката Нил. А Нил, когато се разлива, носи какво -и благодат, и опустошение. Тя прелива, залива и в плача се ражда радостта, защото нанася своята благодатност като полива и наторява. След това се сее и жъне. Ето това е Скорпионът в египетската митология. Там ще намерим вече как този скорпионен знак Себек се изразява у жената -в изящността на облеклото. В днешно време трудно можем да намерим изящност, но една египтянка (от зодиакалния знак на Себек), ако видим как се е обличала, наистина бихме се учудили. И сега, когато погледнем по намерените съдове рисунките, се възхищаваме от изящна грациозност на поднесената лява или дясна ръка -това е съвършенство. А днес как ги виждаме на телевизионните екрани -въртят се, като манифестират своите атрибути. Това не е изящност, а съблазън. Съблазънта не е най-доброто чувство на красота -това е истината. Трябва някои да отидат, да се преродят под знака на един Скорпион, за да се научат на изящност, а не да демонстрират сексуалности (които са толкоз древни), защото човечеството се насити на голоти. Себек -Скорпион в жената, жената в Скорпион. Изящност! И общо взето жената Скорпион във всичките митологии е наистина израз на изящно обличане. Това е усет за естетика, размерност в изграждането.

В скандинавската митология зодиакът се символизира в цветя и първата декада на Скорпиона, това е фрезията -изящно цвете, дори като аромат. Тук искам да запазя място и за аромата на другото цвете, което също така влиза в тази зодия -шибоят. Шибоят, това е нещо невероятно! За съжаление градинката на българина помръкна в обикновени изкуствени цветя. Не се сее вече шибой. А Пенчо Славейков така го възпя! -макар че няма нужда да бъде възпяван. Откъсайте си от някоя градинка едно стръкче шибой и ще го носите три месеца все нежно, ароматно... А фрезията в скандинавската митология е израз на безстрашие. Виждате ли, че нежността може да бъде безстрашна. Ние мислим, че е крехка, а тя е безстрашна, защото над всичката наша волевост, над всичката наша даже грубост идва нежността, която ни покорява. Фрезията е и настойчивост. Победа или равновесие -между физика и психология -това е Скорпионът.

Във втората декада е орхидеята -тайнственост и загадъчност. Всеки трябва да има своя хербарий с орхидея -тайнственост и загадъчност, конфликт и прямота, мъдрост и смирение.

И в третата декада това е божурът -здраве, което понася всичко. Бих казал -китка за бойните войни, защото той предимно е червен. Носи справедливост, но и необузданост и символизира дръзкия характер.

Скорпионът излива всичката си сила чрез опашката. Тя е кърмата на плаващия съд, овладяната природа, хипнотичната сила. В целостта си скорпионът е една широка предница, изтъняваща и постепенно минаваща в опашка, където се крие всичката му мощ. Той може да жертва себе си, за да подбуди нисшия свят към йерархията на духовния, по-висшия. И носи вгърнатия тайните на Плутон, на подземното царство, на Адеса.

Скорпионът е единственият, който не може да бъде победен. Затуй незасегнато живее в радиационни места -от радиация не може да бъде поразен. Значи има зодиакален знак, който е надмогнал отрицателното въздействие на атомната енергия. Той единствен може да живее в такава среда без дори да бъде докоснат.

Така Скорпионът е една концентрация на силата на есента и силата на пролетта като бог на разрушаването и на възстановяването -смърт и обновление. Преносно се счита, че той е змията, която изкушава. Логично е, защото именно тя изкушава Адам и Ева, за да знаят що е добро и зло. Ето с тези тайни, които е имала цялата природа, в нейното разгръщане напролет и с нейното разлъчване в есента, Скорпионът или Фаетон се приближава към великия замък на Зевс, двореца на Зевс. Този замък е цялата наша същност, в която се намира и седмият център, или хилядолистникът. Този дворец е иззидан и направен от Хефест (Вулкан, братът на Зевс) -онзи, за когото съм казал, че направляваше действията на силите без физическа намеса, а само с думи. Нямаше робот, а имаше дума, слово: “Да бъде...” -и меховете работят, дават огньове; само с дума: “Да спрат” -и спират. (Алберт Велики* беше направил робот, но Вулкан използва нещо повече от робот!)





————-

*Алберт Велики - голям алхимик, учен и философ (1193 - 1280)





Зодия Скорпион има своето величие и своето място и ние ще трябва, познавайки закона на подтикването на материята към живот, да признаем необходимостта от отрова, т.е. от нарушаване принципа на инволюцията и преминаване към принципа на еволюцията. Тогава ще дойдем до онази фраза, която е казана в Евангелието: О, смърт, къде е твоето жило. Радвайте се, Аз победих света. Тази подбуда създава един символен знак за Скорпиона, който еволюира от скорпионното към орела. Това е символът -слизането, отравянето и раждането на Орела, Фаетон на колесницата на Зевс. Така ние стигаме до сигурността на необходимото да имаме духовна власт. Детето Фаетон, наследявайки баща си Зевс, искаше да има духовна власт, но не беше подготвено и отиде в реката. Отиде си на мястото. Ето това е, което можем да наречем възкръсналия Скорпион в Орел.

Ние винаги свързваме зодиакалните знаци с Посланието на Планетния Логос, за да можем (всеки в своя зодиакален знак и всеки с всички зодиакални знаци в себе си) в съответното свое служение, да изпълним онова, което едно мирово търсене иска и една лична воля трябва да осъществи. На Скорпиона в Посланието за тази година съответства третата точка:

# Отворен е новият храм -там има: олтар, трон и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост!

Ето, тази необходимост на овладяното -да осигурим своята духовна власт. Имаме ли го този отворен олтар у нас? Приложили ли сме отровата на опашката, привършили ли сме своя инволюционен свят, вдигнали ли сме очи към Царство Небесно, а не към Плутон, не към Адеса? Имаме ли своя трон? Да. Зевс стоеше на него. Фаетон същото искаше -стигна донякъде. Хвана юздите, но не можа да надмогне земното притегляне и се върна до своята Еридан, до своя астрал. Имаме ли своя жезъл? Да. Имаме го, защото възземащият се нагоре Орел е, който ще ни заведе в царството, където може и трябва да се тронува. Овладяното земно притегляне, възмогата чрез крилатите коне и измерената безстрашност! Трагично е, когато някой не измери и в безразмерността си е ударен по-жестоко, отколкото тези, които имат чувството за мярка. Какво е нужно за всичко това -нужен е един жизнен поглед и един жертвен път. Нужно е онова, което няма да каже на Христос: Махни се, защото Ти прогони стадата ни и те погинаха в морето. Казаха го тези, които не можаха да се радват на освободеното адесово начало в човека, т.е. от страстите, които Той премахна от бесуващия, а останаха да плачат над своите материални блага. Ето това е необходимостта от жертвена дързост, за да може онзи, който ще овладее жезъла, да го употреби така, както беше даден на Моисей -да каже на канарата: Дай вода, защото моите деца са жадни или да може да употреби своята власт така, както Христос каза на самарянката: Къде е черпалото ти, дай Ми вода. Тя не можеше да Му даде, но Той каза, че има вода, от която се не ожаднява. Дай ми Учителю! Дай! -ето тази жажда, това предолтарно служение, този жертвен и дързостен път са, които съединяват Скорпиона в неговата инволюция и Орела в неговата еволюция. Това е голямото в Посланието -имаме го като задължение за една будност, която времето ни носи.

Другото от Посланието, с което е свързана зодията е Евангелието на Марко глава 8:

# 31. И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.

32. И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.

33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.

Когато дойде разлъката, когато е употребена отровата от опашката, идва страданието, както е казано тук, че Син Човеческий трябва да пострада. Той трябва да изходи един Голготски път, за да даде идеята за Възкресението (за първи път на човечеството), трябва да извърши двубоя между Дух и Материя и да започне Духът да доминира. Ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне! Затова е скрита идеята за възкресението в Скорпиона. Затуй двете начала са дадени -разрушение и възстановяване. Но ние винаги носим един Петър, съмняващ се, който има поглед за земята, а няма бъдеще в очите. Петър, който Го наставлява, който Му говори и Му възразява. Носим своето пратеничество, носим и своята съпротива -вътре у нас, Петър -човека. И не случайно върху човека трябваше да се сгради храмът. Но на същия този Петър, който в нас много често се обажда, Той рече: Махни се от Мен, сатана! Освободи Ме в жертвата, защото освен човешкото, има и желание на Фаетон, който иска да срещне своя Скорпион. Защото падането не е страшно, то е потребно, за да може да се родим отново и да побеждаваме. Учението, опитът -това е полето, на което трябва да се осъществим. Махни се от Мен, защото мислиш само за земните неща.

От Агни йога на зодия Скорпион съответства параграф:
 
# 563. Всяка самостоятелност бива поощрявана. Но може ли да се порицае желанието да влезем във връзка с Учителя, когато идва време да поискаме съвет и да се проникнем от общата аура? Винаги се е казвало: първом бурята, после гръмотевиците и след това -тишината. На този глас на тишината са приписвали безмълвието. Но и свръх този глас има и друго общуване. Вий знаете как се предава гласа на Учителя. Но може да се съедините в съзнанието, без да прибягвате към думи, мигновено пренасяйки съзнанието си в съзнанието на Учителя. Почти преставате да чувствате себе си; само окръжността на Чашата е пълна с непосредствено чувстване. Такова сливане стои по-високо от всякакви думи, защото то е източникът, който подхранва интуицията. Разбира се, трудно е да се достигне до това състояние, но при разширението на съзнанието то идва естествено, ако не му се правят спънки поради незнание. Това съзнание обгръща всички видове общение.

Защо Учението трябва да бъде прието като основа на съществованието? Ако някой почне да приспособява Учението към своята собствена личност, той ще изгражда постройки, без да се грижи за основанията. Частичният стремеж води към разкол и не ще доведе до възраждане. Всички гибелни резултати са причинени от частичните стремежи. Те пречат на човека да се усъвършенства и да очисти чувството си за красивото. Но без това качество е невъзможно сливането на съзнанията.

Наистина, всяка самостоятелност, всеки роден иск за вода от кладенеца на живата истина трябва да бъде поощряван, но в никакъв случай пък не може да бъде порицавано желанието или волята да се слеем, да влезем във връзка с Учителя. Това е битие. И тогава вече тази обща аура да закрепи твърдото убеждение за жертва, макар и да имаме падането на Фаетон на земята. Защото желанието да се влезе в една аура, това е тя да ни облъчи в едно сияние, да сме надмогнали личността си.

“Първом бурята, после гръмотевиците и след това -тишината.” Така е -нещо трябва да разлюлее нашия клон, ако искаме да падне плод. Ако не може бурята да откъса плода, тогава гръмотевицата е, която ще ни го донесе и когато буря и гръмотевица са обгорили с пламъка си нашето щение, тогава настъпва часът на тишината. Това е великото безмълвие. След всичката буря и гръмотевичност човекът влиза в царството на тишината. И тогава той е в общение, тогава се предава гласът на Учителя. Учителите не говорят високо, а шептят тайната. Тя е вътре. Затова Христос казва (ясно е, че имат очи; ясно е, че имат и уши): Тези, които имат очи, ще видят; тези, които имат уши, ще чуят. Какво значи това? В часа на тишината да се чуе тайната.

“Почти преставате да чувствате себе си; само окръжността на Чашата е пълна с непосредствено чувстване. Такова сливане стои по-високо от всякакви думи, защото то е източникът, който подхранва интуицията.” Чашата (именно сърцето) ще бъде препълнена и тогава ще нахрани откровението на интуицията. Това, което искаше детето от своя баща -да мине по неговият път, който е царствен, да знае да управлява и да дава слънце на всички.

“Разбира се, трудно е да се достигне до това състояние, но при разширението на съзнанието то идва естествено, ако не му се правят спънки поради незнание.” Виждате колко ясно -“поради незнание”. А какво беше казал Той: Не бихте имали грях, ако не бях ви казал. Казаното е именно светлина. Мъдростта е зрение в пътя на нашето възземане.

“Ако някой почне да приспособява Учението към своята собствена личност -съблазън, за която всички си имат по една, две валенции -той ще изгражда постройки, без да се грижи за основанията. Частичният стремеж води към разкол и не ще доведе до възраждане.” Това, което много пъти съм казал: капка в океана на еволюцията, а не лично сребреене над някакъв цвят свой. И когато наблюдавам понякога стремежите и непоносимостта един към другиго, виждам, че те се дължат до известна степен на това -стремеж към разкол.

“Те пречат на човека да се усъвършенства и да очисти чувството си за красивото.” Казвайки “красиво” тук не се говори за жеста, а за хармонията.

Ето защо и третата точка от исканията се хармонизира със зодия Скорпион:

Поискай, Господи, послушание, което ни освобождава от себичност!

Няма да зидаме храм на разкола. Поискай послушание, Господи, което ни освобождава от себичност, от личен стремеж. Разбира се, човек трябва да е личност, човек трябва да е същност, за да може да направи себе си храм, защото Той беше казал: Там където са двама души в Мое име, Аз съм при тях.

Това е Скорпионът, това е Посланието, това е йогознакът и личното ни търсене. Нека в тази зодия във всички времена да послужим!
 

СТРЕЛЕЦ

Бдението е дълг на всяка будност, а всяка будност има предназначение, което трябва да осъществим.

Привършваме един цикъл -зодиакалните знаци. Този цикъл е нов ъгъл и една нова светлина върху проблем, който има своята строга научна задължителност. И не случайно човечеството е определило зодиакалните знаци, внесло ги е в небесната сфера, след това ги е включило и в своите градивни паметници (в египетските пирамиди почти цялата астрология и астрономия са дадени, а и във всички митологии астрологията я има). Така човечеството и в своята земна дейност си е послужило с тези важни небесни сили, които помагат и сътрудничат; които изграждат, или разрушават частица от нашето битие, но във всички случаи са един пръст от ръката на съдбата.

Последният зодиакален знак, който остава да разгледаме, това е зодия Стрелец -дванадесетият пръст на съдбата.

Стрелецът започва от 21 ноември (според някои от 22 или 23 ноември) и продължава своето отстояване в декемврийския месец.

Онова, с което искам да започна тази зодия, ние го имаме като народно поверие -“Когато искате някой да ви каже истината, идете при дете, питайте го и то ще ви я каже, защото не може още да лъже.”

Зодия Стрелец е чистата зодия. Казва се, че когато искате да научите някаква истина, когато искате да чуете истината, трябва да идете при Стрелец. Те са прями, понякога доста безкритични в казване на истината -твърде далеч от дипломатичната приспособеност. (В дипломацията компромисът е приемливо явление, стига размерът да не мине границата на приличието; но все пак е компромис.) Така че Стрелецът е зодия на истината. Разбира се, това никак не значи, че безпрекословно я казва, но относно нашата хубава поговорка: “Само при детето ще намерите истината”, тя е с известен аванс над всички други зодиални знаци.

Зодия Стрелец има за свой надслов: “Аз виждам!” Както знаете, имаше “Аз вярвам!”, “Аз искам!”, “Аз действувам!”... -нейният надслов е “Аз виждам!” За символен знак има лък със стрела (лъкът е част от окръжността) -изобразява се с Кентавъра (получовекЇполуживотно), който опъва лъка. Забележете недовършеното, нецялостното; забележете еволюцията в прехода от една културна духовна раса към друга, когато налице е човекът, който е горната част на кентавъра, а долната е конят -безспорно неовладяната, голямата сила (за която трябва да се знае, че я имат и дори светът още измерва своите тяги с конски сили).

Зодия Стрелец се намира под щедрото господство на Юпитер. А Юпитер е нещо изключително. Той е не само правдивост, която подсилва лъчевата сила на истината, но и великодушие, топлота, щедрост, доброта, любов. Стрелецът има любов към природата (половината е кон още). Виждате, как всичко е така добре съчетано, така цялостно. Има услужливост, но и гняв; избухливост, но и неподправеност, жизнерадост. И наистина няма по-изявена жизнерадост от тази, която гледате в надбягванията на хубавите коне.

Тази зодия като знак е в пазвите на всички митологии. НайЇподчертано се среща в митологията на древните гърци, изразена доста добре, както казахме, в идеята за Кентавъра. Кентаврите -това са едно племе, за което се знае, че живее между планините Пелион и Оса в Тесалия (неукротими, разбира се, защото са и кон, и човек). Най-известният от тях, който може да се нарече учителят на учителите -това е кентавърът Хирон. Още в този момент на себеовладяването на човека, излизащ от животинското си царство, имаме устремена мисъл за анахоретство, за пустинничество, за самост (отлъчване, да се живее сам). Този Хирон е син на Сатурн, бащата на боговете. Като негов син той безспорно е и безсмъртен. Това в митологията е знайно -синовете на боговете са безсмъртни. И за Близнаци казахме -Полукс е син на Бога, на Зевса, и е безсмъртен, а Кастор е на царя и е смъртен. И когато смъртният умира, безсмъртният желае да сдели съдбата му -затова са и вечни близнаци. Това е и голямата им тайна на взаимна жертва -един ден в Адеса, един ден на светлината на Земята. Ето и тук -един безсмъртен кентавър -Хирон, който, носейки бащините дарения, е учител. Живеейки в самост, през неговата школа, през неговото обучение, минават всички велики личности, не само от митологията, но и от живата социална история на Елада. Там ще видите Язон, там ще видите Ахил, там ще видите Асклепий... -живи, големи личности. Единият е предводителят на аргонавтите, другият е водачът на голямата битка в Троя, третият е баща на медицината, четвърти е гениален поет или писател, или философ. А коя е тази школа, която научава ума да овладява тялото. Именно Хирон знае как със своя ум, със своята бащина даденост на прозрение и божественост в безсмъртието да овладее коня -да овладее животинското царство в себе си. Той е, който ще даде обучението -божественото (такъв е произходът му) през царството на животните.

И знаят тези, които се занимават с окултните науки, за произхода и за седемте лъча, през които преминава индивидуализираната душа, за да стане Човек, т.е. да стане Адам. Не случайно Адам е взет от цялата планетна плът; не случайно при Адам заведоха всички животни, за да им даде име -той беше минал през тях. На друг не, водят ги на него -на Адама, на Човека, който е изведен от всичко, който владее всичко -Адаме, ти ще дадеш име на всяко животинче. Не Бог дава имена, а Адам!

Ето този Хирон. През него минават големите личности на Елада. Той им дава мъдрост и сили. Той дава знания на Херкулес как да направи дванадесет чудеса, за да бъде за нас -героят Херкулес; той дава на Тезей тайната да победи; той дава астрономия и астрология на Язон, за да управлява кораба на аргонавтите. Именно в това знание, на което ги е учил, ние откриваме света на културата, на цивилизацията, която тази зодия носи на човека.

Един път Херкулес, когато си играе със своя лък, най-случайно изпуска стрела (ето ви стрелата) и улучва бедрото на Хирон. А стрелата е била натопена в отровната кръв на Лернейската хидра (която Херкулес бе унищожил). Ето защо Хирон е в голямо страдание. (Трябва да разберем, че безсмъртните не умират, но могат да страдат и страдат. Така че някой, ако си мисли, че като стане безсмъртен няма да страда -не, ще страда, за да учи великия урок.) Той страда и то доста болезнено -до такава степен, че моли Зевс (Зевс вече е цар на боговете -друга културна раса е на това място), моли да го пощади, като го дари със смърт.

А едно от исканията на Зороастър какво беше? Безсмъртие. И какво му отговори Ахура Мазда? По-добре е да бъдеш смъртен, за да можеш да имаш възкресение и да научиш великия урок. Виждате ли колко тайни крие всяко нещо.

Така Хирон пожелава смърт, Зевс му я дава и ето на небесата има едно съзвездие -Стрелец. Това е Стрелец -съзвездие, лъч, стрела, лък. Разбира се, той слиза от своите небесни селения в земното ни служение.

А Артемида (Диана) спомняте ли си какво поиска, за да тръгне корабът на гърците срещу Троя? -Ифигения -дъщерята на Агамемнон в жертва и принос. И когато след дълги колебания решават да бъде принесена, тогава тя, богинята на лова, Артемида, която винаги носи своя лък със стрели, поднася сърната и опазва девойката. Така че стрелата и лъкът имат своето дългогодишно, хилядолетно битие в целия митологически свят, а след това, в поЇмодерните наши времена, вече само като зодиакален знак или като развлечение на аристокрацията. Във всички религии, под различен надслов, ще срещнем Артемида, или Диана. Разбира се, че при нея ще намерим и кучето, но то не е отличителният знак на Стрелеца -то е само верността, то само придружава. Големият атрибут на тази зодия, това е лъкът със стрелата.

Във Вавилон Стрелецът се изразява също чрез Кентавъра, в Китай -чрез маймуна, в Египет -чрез сокола. Виждате в различните митологии има и различен символен знак.

В Будизма на Стрелеца съответства моментът на зачатието на Буда, а то от какво беше -от белия слон. Защо? Защото , както казахме, тайната на тази зодия е: “Аз виждам.” И безспорно “виждането” в Християнството е Голготският път, който ни води към какво? -към Разпятието (двубоят между Дух и Материя) и към прозрението. В Юдаизма -това е лъвът, или четвъртият Йаков син, наречен Иуда.

Лъкът като знак още в Египет са го разчитали като сила и са изписвали лък и сила с един и същи йероглифен знак. Ето защо Кентавърът е овладяна сила от човека и затуй на него се позволява да опъне половината същност на своето битие.

В Елада понятията “ лък” и “живот” са били белязани само с eдна дума -“биос”. Вижте тайната -живот, защото няма сила, която да не е жизнено необходима за нашето проявление. А къде най-добре ще бъде посочена? Къде най-добре ще бъде преценена? Тези, които знаят случая с вярната Пенелопа, нейните женихи и скрития Одисей, си спомнят какво беше изпитанието, за да я получат за съпруга. Дават им лъка със стрелата, лъка на Одисей, а те не могат дори да го опънат и никой не може да се ожени за нея. Одисей, който потайно е в дома си, опъва лъка, пуща стрелата и ги прогонва. Това е биос, това е сила. А какво да кажем за Аполон, който носи лък; а за Купидон, или Амур (божеството с крилцата), който носи стрелите на любовта и който ранява сърцето? Значи каква сила още е свързана с лъка -не само биосът и неелементарният Ерос, а Любовта. Любовта!

А един от най-съвършените актове на вътрешното откровение за лъка и неговата власт, това е в Откровението на Йоан, където в глава 6, стих 2 е казано за приидващия, за новия Месия -за Онзи, Който ще дойде с белия кон. Той ще носи лък и ще победи! И победата Му ще бъде увенчана с венец, а тя ще бъде донесена от лъка. Сила, власт, жезъл, смелост, любов, всеотдайност и жертва -ето това носи лъкът, половината окръжност . Цялата окръжност е нещо голямо, нещо друго -тя не може да бъде отделно съзвездие, а е целостта във всички съзвездия.

Виждате, с всичкото това, как светът е живял една цяла Одисея. Със съзвездията, със зодиакалностите той е правил битието си и то е било много по-реално отколкото сега.

Като духовност тази зодия се изявява във физическия свят в една религиозност, в една проповедническа, месианска роля. Твърде обрядна е личността, обвързана със Стрелец, но обрядността може да бъде сменяна -сърцето не се сменя.

Родените под знака на Стрелеца не понасят много униженията. Затова когато обичат, те по-скоро имат предаността или верността, но и това трябва да измерим с протяжността на времето. Верността и предаността също имат преходност. Една преданост, която се дължи на не още изхабеното чувство на обич или на вярност, има определена трайност, но когато тази преданост и когато тази обич няма своето лично търсене, а просто оценка за преданост, тогава наистина тя не е преходна. Когато Христос спасява грешницата, изгонва седемте бяса от бесоватата, това е нейното поведение -поведението на една Мария Магдалина, която разнася учението Му из вси страни, която първа отива до римския император. Ето преданост и то не се дължи на пробудено чувство за обич, а на свобода от нещо, което е носила. Чувството за обич е само фигурата, с която се извинява официално писаното. Не. Духовното родство или спасението ви, извеждането на душата от един водовъртеж на страстите към един пристан на свобода -свобода от страст, вече не ражда робство от любов. Това е голямото и така че трябва да ги разграничим, но Стрелецът не е онзи, който понася човешки унижения от обич. Не!

Човекът юпитеров, обикновено е под знака на огъня -това е и за Стрелеца. Той е и в двойността (каквато има в двойнствените зодии Близнаци и Риби). Подвижен е по естество. Като отрицание твърде избухлив, малко неумерен в ядене и пиене и затова често клони към алкохолизъм. Като тип -безспорно изящен, разточителен въпреки скъперничеството си. Това е интересно съчетание -моменти, когато може да бъде изключително разточителен и моменти, когато е изумителен скъперник. Справедливостта му, както казах, граничи с истината, защото истина и справедливост не са едно и също нещо. Затова и митологиите си имат богини на справедливостта и богини на истината. Даже за богинята на истината се казва, че е гола. Тя не може и да бъде облечена -облекат ли я в някаква дреха, опасността да бъде подкупена е голяма. Затова се казва: “Кажете ни голата истина!” и се явява този израз:”голата истина” -необлечената, не мирогледно подготвената, не условно ангажираната. Стрелците не са много злопаметни, но все пак държат, както се казва, под езика си камъчето и в своята избухливост не го задържат.

Неудачни периоди са обикновено от 19 февруари до 19 март и от 22 август до 21 септември. Съдбовни години -от 38 през 7: 45, 52, 59 ... Цвят, който най-импонира на тяхната вътрешна същност, това е синьото, но като цвете обожават хризантемата. Болезненост, която в тяхната анатомия може да прерастне в болест безспорно ще бъде бедрото (раненото бедро на Хирон), но като заболяване те са често атакувани в гръдта, белите дробове и очите.

Някои от личностите, бележити в историята и паметни в нашето съзнание, които са родени под този зодиакален знак, са Мария Стюарт -великата кралица, която води своята неуморна борба и стана жертва от своята посестрима Елизабет (или Елисавета I), с която делят Англо-Ирландското кралство; Хенрих IV, английският крал; Алфред дьо Мюсе -един от забелижителните поети на Франция -изящен; Берлиоз -всеки е чувал ритъма на неговата “страшна” музика; Гюстав Флобер -знаем за неговата велика дама, “Мадам Бовари”; Суворов -гениалният военноначалник на царска Русия; Хайне -певецът на любовта, прочутият болник (почти десет години той лежа на легло, но написа своята “Песен на песните”); Спиноза -голeмият философ, по-скоро голeмият етик; Алберто Моравия -известният писател на съвременността; Мария Калас -вълшебният глас (всички са имали възможност да я чуят). Стрелец е и Уинстън Чърчил -големият държавник на Англия, човекът, чиято гробарска лопата хвърли пръст върху българската ни земя и история. Той се спазари със Сталин (разбира се, преди него ни продаде Рузвелт) да бъдем в зоната на червеното сияние. Още много известни личности има, които са родени в този зодиак, но това не значи, че някой, който не е писан в историята, няма право пък да бъде Стрелец и да бъде любвеобилен, и да бъде правдив, и да бъде жертвен, и да бъде знак на едно сърце, обречено на вечна младост.

В египетската астрология, където разделянето е на декади (на десятки), за тази зодия, от 22 ноември до 31 ноември, е Сохмет -богът, който пази тяхната източна граница. Направен е като култ на делтата на река Нил, носи дълга дреха и две големи пера на главата си. Това значи дружелюбност, работоспособност, пестеливост. Роденият в този цикъл търси популярност, но най-вече е подвластен на парите. В отрицание е склонен към сплетни и позьорство.

Във втората декада, от 1 декември до 10 декември, е Мафдет -богинята на отмъщението, чиито атрибути са палката и ножът. Това, което безспорно внася и възмездието. Счита се, че тази богиня се е борила със змея(или змията), като е сътрудничела на бог Амон Ра в борбата му срещу злото. Родените в този цикъл са обаятелни и интелигентни, наблюдателни; обикновено имат склонност към виждането и отразяването (нещо, което журналистиката прави).

И в третата декада е бог Непри -бог на зърното (буквално “непер” значи зърно), който се изобразява заобиколен с житни класове. Тук имат качествата на безкомпромисността. Не можете да мотивирате с друго това, което се проявява като родено.

В скандинавската митология зодиите се символизират с цветя. За Скорпиона в първото десетдневие -това е гладиолата, която е символ на топлота, на трудолюбие; обича похвалите, капризна, религиозна и мистериозна.

Втората десятка -това е глухарчето, което е символ на добруването над всичко (добруването като поведение) и символ на красноречието (когато се наложи са изящно красноречиви).

Третото десетдневие -това е лотосът, символът на чистотата, ученолюбието, мечтата за пътешествия и, ако можем така да кажем, раждането на богове.

В митологията на всички народи този зодиакален знак е търсещата интелектуалност, вълнуващият се ум, проповедничеството, естетичността и прецизността, даване път на интуицията, респектиране и жажда за стабилност.

Скъпоценните камъни, които хармонират със Стрелците и които трябва да са в тон с покровителя, господаря на тази зодия, са именно юпитеровите камъни. Стрелецът най-вече обича и трябва да носи аметист, който се нарича във всички времена камъкът на благословението. Този камък се слага на пръстена на жреците, на пръстена на първосвещениците, на пръстена на папата. Докато топазът е камък на придворните и Юпитер го има, защото той е господарят, властникът и административната същност. Носят още рубин, тюркоаз и хризолит, който дава свобода и стремеж към пътуване, към приключения. На Стрелеца (съответстващ на богинята на лова Артемида) естествената му среда е скитничеството, планината, природата, защото там лъкът може да бъде употребен; там е сърната, която трябва да спаси Ифигения; там е свободата за приключения. Стрелецът има и особена обич към морските пътувания. Той е фактически една борба за живот, борба за живот в естествена среда.

Като огнен знак,като присъщ на огъня, можем да приемем, че той е непрекъснато вълнуващ се, непрекъснато отклоняващ се, но никога не губещ стабилитет(защото пламъците на огъня могат да играят, но кладата му си остава на земята).

Както винаги зодията я свързваме с Посланието на Планетния Логос. Стрелец е свързан с третото послание:
 
# Отворен е новият храм -там има: олтар, трон и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост!

Това е огърлието, което Стрелецът носи. Неговият храм е цялата природа, неговият дух е Пан -богът на природата. Той е отвореният храм. Вътре е и огънят, и водата, и въздухът, и земята -цялата същност. Кое ще направи обаче свой олтар, кое ще направи свой трон, кое ще направи жезъл -това е вече негово право. Право на този вълнуващ се, артистичен, прецизен интелект или на пустинника Хирон, който ще предостави битието си на интуицията и тогава вече ще се определи тронът, ще се определи олтарът и жертвоприносът. Всеки от Стрелците, имайки просторния всемирен храм, може да си избере за олтар земята или да си направи за олтар огъня (с който всяка една от митологиите и религиите е създавала свои учения). А единственото нещо, което могат да направят жезъл, това е тяхната преданост към Истината -живата вода на живота им. До каква степен обаче тази жертва, тази проявена дързост и в кой дял от своя живот, в коя декада на своето съзнателно битие ще я приложат (дали ще бъде богинята на отмъщението, или богът с дългата дреха и перата, или житният сноп с пълнотата на своето: ако не умре, зърното няма да роди повече), това е именно правото на Стрелците -на тяхната жертвена дързост! Отворен е новият храм! Те ще служат, те са, които могат и трябва да бъдат, тъй като са определени като зодиакален знак за жреци на истината.

От Евангелията за Стрелеца са определени следните стихове от Матея глава 16:
 
# 24. Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;

25. защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери.

Ето каква е хармонията с това да си изберете храма, олтара и жезъла на служението. Тъй като Стрелците имат всичкото право в отворения храм да направят свой олтар, те имат едно единствено задължение (ако искат да служат и да последват Учителя на този храм) -трябва да се отрекат от себе си. Упоритостта, стабилитета, за който говорихме като една от позитивните характеристики на тази зодия, може в даден момент да прерастне в твърдо убеждение на консервативност и в името на себе си -“Аз виждам!”, да не са готови на отстъпчивост по отношение пътя на Учителя, пътя на всемирното ново битие. Защото те са доста обрядни и в такъв случай може да не пожелаят да се отрекат от себе си. А това отричане е една от най-тежките битви, които човек води. Затова разграничих Стрелеца, който е ловджия(с Артемида) и Стрелеца -Хирон, който е в храма на своето себесъзнание и който става учител на културата на Елада. Тази култура трябваше да се освобождава от първичната си сила, т.е. от природата си, от своя Пан, за да изгражда голямата си тайна, наречена аргонавтско пътуване до Колхида, за да се вземе най-скъпоценното -Златното рухо на вечната култура.

Това е, което има право всеки Стрелец -с Артемида да ловува из широкия храм на природата или да остави всичко, за да отиде при своя Учител и там да научи великия урок. Урок, който даде на Язон знание, за да управлява Арго; даде на Ескулап билките, за да лекува света; даде на Ахил всичката мощ; даде на Херкулес власт, за да бъде чудодеец с дванадесет победи.

“Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.” Това е, което наричам голямата битва -да отхвърлите траурната дреха по миналото, за да влезете в утробата и да възкръснете. И вижте каква е последицата: “Защото, който иска да спаси душата си...” -не става въпрос, за този, който иска да спаси тялото си. “Който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери.” Ето принципа на разделянето на ценностите, дадени преди хиляди години в митологиите, както и в скритите знания на окултните школи, за да не считаме, че само модерното време ражда системи за ценностите.

Стрелец се свързва и със следния параграф от Агни йога:
 
# 581. Обикновено се мисли, че живота в днешно време е станал извънредно сложен.

Но ако сравним различните епохи, без предразсъдъци, ще видим, че в течение на последното десетилетие много неща се опростиха, като с това отвориха пътя на Еволюцията.

С този текст в цялост не мога да се съглася. Ако сравним едно десетилетие (книгата е писана някъде към 30-та година), то винаги може да ни служи само като предпоставка да кажем за изменението.

Не е важно дали ние ще останем с предразсъдъци в сравненията, но наистина не може да се мисли, че животът става по-сложен. Той има една генерална същност -да прави човека по-съвършен като му предоставя будностите, които носи в своята сетивна система и в своята духовна, вътрешна изграденост. Ние не можем да сравняваме човека, който е имал едно око, с човека, който има две, а бъдещият човек ще има три. Нито можем да сравняваме рефлекса за ориентиране с усета за знанието; не можем да сравняваме рационалната констатация с интуитивната откровеност. Много примитивно се подхвърля, че животът ставал по-сложен, без да се отчете будността, с която ние почваме да го преценяваме. И много често си служа с един доста груб пример -ако изведем един пещерен човек сега на улицата, той ще умре на първия час от отравянето с това, което ни заобикаля. А ние не само сме живи! Това не значи, че няма да протестираме срещу замърсяването. Ще протестираме, но виждате колко много неща у нас са елементи на ориентиране и елементи на самозащита. Защо? Защото сме много повече от това, което ни заобикаля. Така че светът -днешният, ставал извънредно сложен?! Не, просто той следва логика си на развитие. В него ние влизаме и следваме собствената си или висшата логика на развитие и сме оцеляли и ще оцеляваме, защото и можем да го променяме. Мислимо ли е някой да си е направил маска в пещерното време? Немислимо е. Сега мислимо ли е някой да е отишъл на Луната -да. (Наистина от посещението на Луната се крият много неща, които не ги казаха на човечеството, но преди да ги открият, някои се бяха качвали и знаят какво е.) Не бива да бъдем обвързани с обръчите на кацата и да кажем -ето, до тука! Като е малка кацата, ще скъсаме обръчите и ще направим голяма. Човекът е предназначен да бъде божество! Но не бива и да прахосаме всичката си сила, за да добием само една евтина слава. Иначе светът отдавна щеше да загине, защото стремежът на хората към известна слава до голяма степен е затривал чувството им за самосъхранение; но вътре си има някой, който дава повече защита отколкото пресметливостта.

“Но, ако сравним различните епохи, без предразсъдъци, ще видим, че в течение на последното десетилетие много неща се опростиха като с това отвориха пътя на Еволюцията.” Именно Еволюцията има за цел да отваря път и да ни разкрива неразкрити неща, а всъщност ние ги носим. И ако нещо има във великото прозрение на Соломон, това беше (което, разбира се, планетната памет и планетната мъдрост знаят), че под Слънцето няма нищо ново, колкото и големи да са откритията. А Еволюцията си има свой закон. И в този смисъл непреклонността и безкомпромисността, с която тази зодия е обвързана, ще трябва да отстъпят на прозрението и на интуицията, защото безкомпромисен и най-вече непреклонен е оня, който не знае вибрацията на интуицията. Така че не бива да се умира под потребата на слава, без да се усети пулса на Еволюцията. А в света Еволюцията има една сестра -тя е по-маловръстна, но малко “по-игрива”, по-малко мистична -това е реформацията. Реформацията е, която придвижва поне малко напред Еволюцията. Затова епохите ще дадат своето, но не можем да се обвържем като крайно битие с тях. Епохата дава отпечатък, но той има преходност.

Умението на Стрелеца е, че трябва да се сражава -както беше казано в египетската митология, трябва да се сражава заедно със Слънцето, с Бог Ра, срещу змея. Ако това прозрение няма, във всяка тъмна епоха биха си останали недоразвити много човешки същества. Той в това отношение стои на страната на Амон Ра в борба срещу тъмнината.

И в исканията е включена първа точка:

# Дай ми (дай ни) свобода от страх за принадлежност.

Стрелецът не е зодия, която има плахост, но онова, което я обвързва в непреклонност, това беше обредността. И точно затова би трябвало да сменя гамата си със “свобода от страх за принадлежност”. Трябва да я сменя, тогава, когато интуицията му е повече от нуждата да умре, за да придобие слава, защото има и такъв уклон или такава крайност като съблазън в своето поведение.

Така че принадлежащите към Стрелец могат да опъват лъка, могат да пускат стрелата си, но нека и сами да отидат да я потърсят, вместо да чакат в своя обреден олтар някой да им я донесе.
 

КОЗИРОГ

Мили приятели! Това което не можахме да си кажем на Нова година, но го изживяхме като вътрешно съзнание за взаимност, е това, което винаги говори за един неразтрогаем брак - брак между душите. Нека ви го пожелая сега в реалност и нека всеки с пълнота приеме дара, който Бог му е дал. А колко ще упражни, за да умножи своите мини, както Той казва, е въпрос на лична отговорност.

Това, върху което искам да спра вашето внимание, е - с оглед на зодиакалното разположение на съответните планети и изреченото от Планетния Логос като битие за тази година, тяхното хармонизиране и в съчетание с параграф от Агни Йога и текст от едно от Евангелията, които съвпадат с тази зодия - да направим едно общо пътуване, за да знаем кое е най-същественото. И съответно в цикъла, който обгръща един зодиакален знак, да сътрудничим. Така с тези общи енергии, които ни дава зодиакалният знак, енергиите в текстовете и общата воля на Планетното Послание, да изпълним месеца със служение.

Безсмислен път никой не ходи. И това е достойнството на човека, че може да се освободи от безсмислие. Така че в един месец, ако ние дадем същина от това, което знаем, и ползуваме онова, което ни е дадено като енергия, можем да кажем, че ще минем през едно отговорно служение.

От Планетното Послание, това, което влиза в този зодиакален знак е: “Деца на Слънцето, на Път сме!” Деца на Слънцето на път сме, съединено или включено в зодиакалния знак Козирог (който е под влиянието на планетата Сатурн), можем да кажем с един от изразите на Иисуса Христа “И Словото стана плът...”(Йоан 1: 14). Тук е битиейната тайна на това, което трябва да направим - “И Словото стана плът...” Така Го рече и така е, защото ние на тази планета, в този зодиакален знак и с тези енергии на Светото евангелие и на Агни Йога, трябва с ум, сърце и воля да изпълним това. И точно тук е голямото съвпадение - “Деца на Слънцето, на Път сме”. Път, който трябва да ходим със своите нозе; жътва, която трябва да вършим със своите ръце; слово и проповед, които трябва да дадем със своята мисъл и да обагряме или обгоряваме сърцата на хората със своята духовност. Една будност, която е задължителна; едно дело, което е толкоз духовно, колкото и материално - “И Словото стана плът...”

В Мировото съзнание през човешката история са минали много епохи до онзи съвършен момент, когато можеше да се каже, че Бог се въплъти в човек. Ето защо тези исторически етапи са и на нашето съзнание. Ние всички сме чакали пред пещерата; били сме във всички епохи на човешката история и вън от нея - в историята на Космоса. Защо? Защото в Сатурн се начева материалната субстанция, за да имаме тук физика, а там виждаме Козирог. Там се зачева, оттам е нашето физическо тяло; следователно сме присъствали във всичката битиейност на Космичността. И когато в митологиите се говори, че като господар на света Уран има своята Гея и има своите деца т.нар. титани, циклопи и хекатонхейри, както и за този двубой, който се води между тях, и за тази отбелязана от жена му несправедливост, че той - Уран не храни обич към циклопите и хекатонхейрите, и те са заточени, ние трябва да видим йерархиите на присъствието, да видим с кои елементи е работила оная духовност, която започва да оформява същество. Трябва да видим тези елементи. И ако се върнем назад в историята на космичното битие, ще видим недоволството от кое - недоволството на Адам и Ева от забраната да ядат плода на доброто и злото. Те можеха да посегнат, защото носеха в себе си битието да станат богове, каквито са Сътворителите. И затуй лесно можем да си обясним защо след това един Сатурн, един Кронос, знаейки, че неговият бъдещ син ще го отстрани, изяжда децата си. Вижте аналогията в книга Битие, която е много по-късна като космична даденост, като генетично начало за Сътворението на света. Тя е един много късен сектор от голямото космично колело на Сътворението. Митологиите съдържат по-предишни тайни за него, отколкото тази книга. Тя е изчистена от митологично съзнание, но носи белега на същите забрани. И вие виждате, че е забранено на Адам и Ева да ядат плода на знанието, т.е. страх от това, че ще има други богове, че ще бъде свален от трона един Кронос. Един Сатурн изяжда чедата си. Какво изяжда - камъка. Ето ви една теза, върху която може в бъдеще да говорим. Какво е камъкът? Камъкът е първата вибрация на изграждащото се. Там са вложени пулсациите - от кристала започва всичко. И затуй ще видим тази йерархия, но нашата цел в случая не е да разгадаваме тези тайни. Аз исках само да кажа, че един зодиакален знак, какъвто е Козирогът, който е под влиянието на планетата Сатурн, съдържа творчески тайни.

Козирогът има едно предимство - съсредоточеността. А съсредоточеността е творческо начало. Вие трябва да се вглъбите, за да изведете самосъзнанието за изразност, нещо което можем да наречем провиденция или интуитивна откровеност. Съсредоточението е творчески акт. Така че преимуществено трябва на Козирога да предоставим съсредоточението, следвано от упоритостта, дързостта; оня рог, с който е взимал духовната власт; а след това му стават вече два - физика и дух. Но изначало Козирогът е с един рог. Раздвоението е нужно, защото той като принцип на съсредоточаването трябва да се изгражда. И трябва да се изгражда между духовност и между материя. Това е битие! И ще му предоставим след това вече - на този Козирог - упоритостта, ще му предоставим дипломатичността, ще му предоставим идеята за новаторството. Въпреки че в подтекст (бих казал в утробата на кенгурото) се крие един бранител на традицията. Той е много упорит традиционалист. Но основното - това е катеренето, съсредоточаването. Всяко отклонение на вниманието на този, който иска да се качи на връх или да мине пропаст, му носи гибел. Козирогът е винаги съсредоточен. Той тачи обрядите и тук е неговата традиционност, но той е и най-големият рушител на традициите. Когато една идея, когато един път е извървян, когато е на върха (защото само той може да се качи на върха - Овена не може да се качи, Телецът не може, но Козирогът може) той вижда оттам. И тогава много добре знае кое трябва да се разруши. Тук Козирогът е именно в онова роднинство, което още изначалото са живели заедно - той, Козирогът, и Юпитер или Зевс. Така че Юпитер го взима в небесата и в това сътрудничество той е могъщ, както Богът - цар на боговете. В този смисъл Козирогът оттам може да руши. И тогава неговият традиционализъм е една устойчивост, за която винаги съм говорил - традицията е една устойчивост изключително потребна, докато узрее в съзнанието и на най-малкия. След това той е безпощаден в новаторството си, защото е мистичен, предимно мистичен. Изумително интелектуален, но безспорно мистичен и това е, което го прави новатор. Защото интелектът констатира, но мистичността открива. Когато сте се качили на върха, вие до там сте проявили мисловната последователност, убедеността, но оттам имате прозрението и интуицията, за да променяте света. Ето в такъв смисъл Сатурн беше победен - липсваше му идеята за еволюцията и си въобрази, че може да я прекъсне, липсваше му прозрение и той трябваше да бъде убит. Убит от собствените си. Така, ако някой закъснее навреме да оплоди чрез интуицията своето съсредоточаване за ново откритие, той тогава се самоубива. Това рядко се случва на Козирога.

Ето защо съвпадението за един търсен и ходен път е именно с първото искане в Посланието: “Деца на Слънцето, на Път сме!”. Значи изградени в една плът, както казва Христос “И Словото стана плът...”, ние не можем да спрем, трябва да се върви. Изкачването ако е свършено, тогава трябва да се слезе, за да се даде онова знание, което дават върховете. И тук няма религия, няма личност в световната история, която да не е белязана с това когато се е оттегляла, след като е узряла, както го илюстрира един Ницше например. Той казва за Зороастра, че десет години е бил в планината и до такава степен са натежали крилете от прашеца, за да направи в своя кошер мед, и след това да слезе и да даде на света своята медна пита. Всички Учители са се оттегляли, живели са някъде в това себесъзерцание и когато е дошъл часът на една зрялост (защото за това има определени години), те слизат да дадат своето. Сега, когато е дадено, остава нещо, което трябва да се изпълни. Това е: “Деца на Слънцето, на път сме!” Никой не може да каже, че пътят свършва до неговия дом, т.е. до неговите убеждения. Когато някой в отговорност към Родината си пази само своя двор - това е беда. Трябва да има по-дълбоко и по-далечно виждане за своя род и за своята Родина. Така че, когато някой съхранява само довчерашното си мислене; когато се води само от домашния си обряд, толкоз властен досега, той не може да направи нито нов дом, нито нова челяд, т.е. не може да роди нови мисли, не може да отгледа плода на своето откритие. Човек трябва да напусне своя дом, затова е речено: “Деца на Слънцето, на път сме!” Кой е нашият дом? Себелюбието, величието, наградата, малките знания, обилният бизнес... Всяко нещо е дом, да не говоря за сладострастията, които до такава степен са станали улични, че човек дори и да не се смущава не може да не се погнуси. Да се възмутите е малко, но да се погнусите е наистина тревожно.

Ето защо в Светото Евангелие текстът, който съвпада с това искане, е Евангелието на Марка, глава 13:

# “Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.”

Значи всеки дом тук, всяко небе тук може да премине “... ала думите Ми няма да преминат”. Уран си отиде, Сатурн си отиде, Зевс си отиде; техните небеса, техните домове като мислене, като идеологии, като доктрини си отидоха; техните олимпийски величия слязоха, но думи не преминаха!

Идеята за божествата, колкото и примитивна, колкото и човешка да беше при тях - богове бяха, богове в развитие, богове в еволюция - това е голямото. “Думите Ми няма да преминат.” А кой беше чул думите на Зевс - Зевс, който се беше възмутил, че човешкият род е станал почти като говедо. Значи той има някаква мярка чрез устата и чрез перото на Есхил - един Велик Посветен, който беше казал: Ще страдаме, за да се усъвършенстваме. Това са думи на Есхил - значи на Зевс. И какво ни казва Буда? Същото. Какво ни казва Зороастра? Какво ни казват юдейските религии? Същото. Ще страдаме, за да се усъвършенстваме! Стоят ли тези думи, отидоха ли си? Ще си отидат ли? “Думите Ми няма да преминат!” - “Деца на Слънцето, на Път сме!”. “И Словото стана плът...” Това е, което може да бъде една енергия, едни крила на Кадуцея, на тези деца на път. Това е, че могат да занесат думи, които няма да преминат.

Към всичко това трябва да прибавим параграф 589 от Агни Йога:
 
# “Мъдрият знае словото, знае писанията, знае мисълта, знае мълчанието - така казва старата пословица”.

Коя е тази стара пословица? Какво е словото, коя йерархия в нашето битие е то? Нашият ум, нашият Адам. А кой знае писанията? Нашата ръка, нашата душевност. Вижте как е градирано - след това писмото и знаете мисълта ми: когато се умори паметта да приема, даде се право на ръката. Писанието - кое у нас е то? Какво са акашиевите анали - не е ли това нашето астрално тяло, нашето астрално поле. И след това идва Мъдрият знае мисълта. Онова, което не може да бъде забравено, защото то отобразява това, което наричаме мисъл-форми. То е една наша мисловност от по-висш разряд, която ни съпровожда като частица или струя от интуицията. И най-после Мъдрият знае мълчанието - най-великата тайна. Когато всичко около нас се разиграе и се умори (и мисълта се умори, и словото се умори, и писането се умори) - идва великата тайна на мълчанието. Ние сме в своя Причинен свят, където всичко знаем и мълчим. Мълчанието е вътрешно откровение и знаете, че това е една от най-великите тайни, която дадоха българските исихасти на света. Нетленна светлина, чрез която говорите и живеете - безмълвие. Ето това казва старата пословица. Коя е старата пословица тогава? Окултните науки! Те казваха, те знаеха, те даваха всичко, което не може да бъде погълнато от човешкото мислене и човешкия живот. Това е старата пословица, която има хилядолетен път; която крета, докато узрее човешкият род, за да каже пряко тайните на човешкото развитие и присъствието на душата тук и в отвъдността. Това е старата пословица.

“Да погледнем на нея от гледна точка на психичната енергия.” Естествено е, че това, което е вън, трябва да се съхранява някъде вътре, за да може да бъде опазено и изявено вън. А това кое е? Този извор на знание какво е? Онова, което наричаме психична енергия или духовна сила. Тя има личен дом има и Всемирно присъствие, защото има Всемирни души.

“Наистина, нужно е да се различава кога е нужно слово и кога - писмо или мълчание.” Ето тук зрелостта и йерархията. На едни е позволено да дават слово - “Идете по цял свят и проповядвайте...” (Марко 16: 15). Виждате ли тези йерархии - във всяка религия ще ги намерите. Той ще им открие тайната, те ще отидат да дадат словото, Свети Отци или Посветени ще разработят Учението и ще дойде мълчанието. Да, винаги ще има мълчание в тайното Учение. То може да бъде братята на един монашески орден, които трябва чрез безмълвие да съхранят най-висшата енергия, дадена от космичната духовност дава, та тогава, когато потребата земна наложи нейната пулсация, да има къде да се отиде и да се поиска. Това са светите места, където те са мълчали.

“Много може да се направи, когато направляваме енергията правилно.” Логично е. С една вода може да полеете градината си, ако я направлявате правилно. Ако сте я пуснали да отива някъде в пустиня, няма да полеете нищо. Дори логиката може да ви го даде, камо ли вътрешното просветление. Но човек трябва най-напред наистина да премисли - това, което му е дадено като ценност, как да го направлява. Да не спомням приказката за талантите, която Христос казва на учениците си. Така че всякъде ще трябва да се прецени стойността на работата, която искаме да свършим. А не да си дадем отдих, защото чакаме ръка вън от нашата душевност да свърши другото. Не, всеки ще си носи кръста! Никой няма да носи чужд кръст, а зрелостта на големите - това е да дойдат и да дадат ръка, да очистят пътя, да премахнат тръните и съблазните.

“Изтънчената интуиция ще ни покаже способа, който е неизменим при даден случай.” Логично е и съвсем вярно. Изтънчената интуиция! Да, но кога човек може да прецени, че до такава степен е изтънчена неговата интуиция, че тя ще му даде най-правилния път, неизменно най-необходимото? Това е най-трудно преценимо, колкото и много човек да се съсредоточава. Много примери има в световната литература и в окултните учения. Казвал съм, че понякога можете във своята възмога да стигнете пето, шесто, седмо посвещение, но ако имате една шупличка там долу в стълбичката си, ще бъдете върнати, защото може да ви срине цялата сграда.

Изтънчената интуиция! Засега сеизмограф за нея няма. Има общоприето поведение, но не положено пред всички обстоятелства на илюзорността, като проверка. А човек понякога наистина може да предизвиква обстоятелствения свят, за да направи, както саби дамаскините са ги правили - по пет пъти са ги нажежавали и отжежавали и са ги ковали, та никога да не се свият. Това може да прави човек, когато иска да изработи в себе си най-изтънчената интуиция, за да постъпва всякога непогрешимо. Разбира се, идеята за непогрешимостта не е догмат, както в Католическата църква. В окултните учения няма идея за непогрешимост, защото има еволюция. В Папската институция е сложена и това е догмат, който противоречи из основи на Христовото учение. И Източното Православие, и Протестантизмът не приемат този догмат - “Папска непогрешимост”. Той изхожда от един обстоятелствен свят, че Папата наследява Петър - първоапостола, понеже на него Христос казва: “Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си...” (Матея 16: 18). Така той има приоритета на първоизбранник, но изпущат, че на три места Му казва: “Махни се от Мене, сатана!” (Матея 16: 23). Така че, когато се преценяват някои неща, нека в целия обстоятелствен свят се постави човекът. Идеята, или по скоро догматът за непогрешимост не стои в окултните учения. Стои идеята за съвършенството, стои идеята за Аватарството - стои идеята за Всемирния Учител - не е казано непогрешимост. Това не бива да служи за съблазън нито на този, който иска да го упрекнат, нито на този, който не иска да го упрекнат. Идеята за съвършенството е достатъчно велика, за да няма догмат за непогрешимост. Защото много смело един Джордано Бруно бе казал в една от своите книги за Всемирността (той дава идеята за всемирността): Този, който е тръгнал да търси Бог, и да е паднал, е вече Бог. Защото е тръгнал. И как хубаво е открил идеята за съвършенството, пътя за съвършенството - това е голямата идея. И това е което трябва да направи човекът. По този начин той не може с извинението си да си завоюва непогрешимост, но не бива и да потвърждава тази теза, която е теза на Католическата църква, а ние не можем да я приемем. Срещу нея даже е и един от основните мотиви на Протестантизма. В 95-те тезиса на Мартин Лутер стои точно несъгласие, въстание срещу това папско непогрешимо догматично задължение.

Енергията на този параграф от Агни Йога е повече от една двигателна сила за тези, които, изпълнявайки първото искане на Посланието, децата, които са тръгнали на път, да помнят, че “Мъдрият знае словото, знае писанията, знае мисълта, знае мълчанието...” Мълчанието... Това е най-богатата трапеза на Мъдростта, която послужи, наистина, като насъщен хляб на тези, които днес могат да тръгнат. Така че тази хармония е налице и ако някой прояви колебание, че не знае що е Мъдрост и спъне крак, за да не върви напред, няма основание. Знанието може да не е толкоз голямо, че да ни стигне из пътя, но пътят ще ни учи. Ето и това трябва да знаем. Този, който си е сложил хляб само за един ден път, той няма да върви далеч, но ако носи в себе си съзнанието, че в пътя ще си направи хляб, че от всяко дърво, което срещне, ще вземе плод, това му осигурява стигане, каквото му позволява зодията Козирог - на върха.

Ето защо ведно с този цикъл, в който трябва да се събудим, да тръгнем и да извършим това, което иска от нас светът, има искания, които са личен свят, лична вибрация, лична потреба. Но когато казваме лични, ние никога не можем да се отделим, защото носим стотици съзнания, носим хиляди животи. Ние не можем да си върнем съзнанието на кристала, но живота на кристала го имаме. Затова казвам стотици съзнания, хиляди животи. Така че, когато като индивидуална вибрация поискаме за себе си нещо, не можем ей тъй - само своя струйка да направим. Тя ще влезе в този общ полъх, в този голям порив, който ще ни изкачва. Затова към този зодиакален знак и към Посланието, и към стиховете, и към параграфа се прибавя и второто от личните ни исканията. Ето къде умореният може да поиска: “Дай ми (ни) властното си Слово, та Мъдрост да води дните на моето (нашето) служение!”. Самото съзнание за определено служение е дързостта на знанието да го искаш - знанието на Мъдростта. Това, което направи Ева в знанието за полярността. Тя беше толкоз дързостна, че вековете още и носят бедата. Но беда, която след това ще разберат, че е била слънце. Ето тази дързост, това служение ни дава на нас основание да искаме властното Му Слово да ни води по пътя. А щом казвам, че това е една висша психична енергия, можете да си представите каква голяма насита човек изпитва, когато го прокроси дори една мисъл на мъдрост; когато едно сияние от някъде го осветли; когато това, което винаги ще казваме - една усмивка освидетелствува Мъдростта. Защото да се събудите, това значи, че сте в хармония с един свят на висше знание, на достойно служение, на съвършенство. Ето ви тайни. И тогава вече как няма да поиска човек да послужи. Кое е това, което може да му отнеме вихреността? Точно за това на жезъла на Хермеса, на Кадуцея, имаше две крила. Това е вихреността - себесъзнание в служение на Бога, в служение на Отца, в служение на Еволюцията. Ако човек се спре в съблазънта да се нарича Син Божий, не може да се спре в съблазънта да се нарича Син Човеческий, който иска да ходи път на съвършенство! Ако от едната съблазън имаме смут, то другата е достойна, защото още човекът у нас трябва да се изгражда. А тогава, когато изграденият човек слезе от кръста на двубоя, може да каже: “Аз и Отец едно Сме!” (Йоан 10: 30).

Много може да се говори за този цикъл, за Козирога. Но всеки може да си напише своя биография със своето пътуване в този зодиакален кръг. И ако това се научите да правите като едно гледане в тайната на личното си присъствие, като едно съсредоточаване - като генерална линия, като една дисциплина и като едно откровение да давате нещо ново, ще бъде радост да ви видя с такива биографии в себе си написани.

Въпреки че с дни може да се говори, най-разумното е с минути някой да пише за себе си

ВОДОЛЕЙ

Мили приятели,нека Мъдростта, която е наше задължение и Мъдростта, която е наш път да бъде с нас.

Ще спрем нашето внимание и ще поговорим върху зодиакалния знак “Водолей”. Когато говорих за Козирога и нашето присъствие в този цикъл казах, че той е под ръководството, под управлението на Сатурн. Сатурн беше планетата, от където се взеха съставките на нашето физическо тяло. Сега трябва да кажа, че също така и Водолея се управлява от Сатурн. Значи ние от там още нещо имаме да вземаме. Но онова, което владее Водолея - това е вече Уран. Следователно, ние имаме какво да вземем от Сатурн и като знаем кои са типичните характеристики за тази планета, трябва да кажем, че върху Водолея те имат малко по-други разцветки. От Сатурн взехме физическите елементи, от Водолея вземаме и водата. Затова е Водолей. Може ли без водата нашето съществувание, след като водата е астралният образ на светлината. Докато Сатурн дава съсредоточието в Козирога, то във Водолея имаме нещо друго вече: в положителния аспект - постоянство и вярност, в отрицателния - скептицизъм и подозрение. А Уран дава оригиналност и изобретателност или екстравагантност и егоцентричност. И всичко това е свързано с водата - водата като астрален образ на светлината, като жизненост, която започва да храни нашето астрално тяло.

Но този знак има за елемент въздуха, докато Козирога под влиянието на Сатурн, където преобладава физическата ни съставка, има за елемент земята. Тук във Водолея елементът е въздух. Затова идва и изобретателността. И ако имаме известна ексцентричност или пък егоцентричност, го дължим вече на Уран. Това изливане, което прави Водолея, може да ни понесе нанякъде и затова той също е и ненаситният скитник - неудовлетвореният, търсещият. Затова имаме една вътрешна и една външна страна на живота му - опорност и въздух, търсене и намиране. Ето защо един от стремежите му - това е да се търси в съвършена духовност.

В Козирога най-съществената част бе вътрешното съсредоточаване - това, което го прави и откривател; това, което го прави и мистичен. Тук има две страни: външната и вътрешната. Има изливане, което е приливът на астралната енергия, т.е. формира се и още една съставка. И не напразно египтяните по този зодиакален знак са определяли времето кога реката Нил ще излезе, за да даде своето благодатно плодородие. Значи - излива се. И това е съчетано с естеството му - неподвижност и твърдост (взето от Сатурн). Защото трябва да има едно леговище, което да е устойчиво, за да може водата да върви и да не стане подземна река, а да имаме жива вода.

Живата вода, това е въздухът, който е елемент на тази планета и на този зодиакален знак. Ето защо Водолеят има и два цвята. Единият цвят е розовият - това е скитникът, неудовлетвореният, а другият цвят е сивият, който е силно характерен. Той е много мащабен и студен - синьо-студено или сивото. Това е балансът. Защото този, който остане само скитник, той не може да направи, както казва народът ни, темел, той не може да сложи праг, той не може да направи дом. А Водолеят, независимо от скитничеството (като вътрешна пулсация), е и твърд, и устойчив. Стои и на едно място, въпреки, че носи новости.

Неговият ден е петък. За нас петъкът е както ден на страданието, така и ден на възмогата, на молението, ден на съпричастие със света; денят, в който Христос се бори, денят на Разпятието, денят на двубоя между Дух и Материя.

Самото съзвездие Водолей е един сбор от малки звезди. Това не ви ли напомня на безброй капки? А съм казвал, че когато искате да бъдете действие в еволюцията, по-добре бъдете капка в океана на еволюцията, отколкото една бисерна росна капка върху китката на личното си битие. Затова неговата фигура в небесата е образувана от безброй малки звездички (като съзвездие, а не като зодиакалност). И отобразяването му като зодиакален знак е именно водата, която е също безброй капки.

При този зодиакален знак волята играе много голяма роля. Тя е, която прави търсенето; тя е, която може да ви подбуди към труд; тя е, която може да ви накара да се преборите с онова, което наричам внушение на грях. Водолеите са в състояние да променят, за да освободят. Това като формула отдавна има своите въздействия - трябва да освободи човека от внушението за грях, за да може осезаемо една нова култура да бъде култура на свободата. Свобода от грях - нещо, което донесе Христос. Отделен е въпросът как е представено това от официалната религиозна мисъл. Но за мен Той не изкупва, а донася Учение и Път за изкупление. Пътеката на съвършенството е пътека на познание за освобождаване, а освобождаването е формула, чрез която ще се изкупим, когато станем съхристовци. Затова Уран е и планета на волята - волята, която ни дава скитничеството, изобретателността, която ни дава знак и време. Тя е воля за победа, а победата е това, което трябва да направим в деня, който има тя - петък. Победи ли Христос с Разпятието си? Победи. Значи тя е победна.

Онова, което във Водолея е устойчив камък, е гранатът - символ на сърдечност, символ на чувства, символ на любов и на приятелство. Значи това влиза в кръга, влиза в аурата на този зодиакален знак. Засега изнасям предимно положителните черти, но безспорно че има и отрицателни. Когато те пък вземат връх, ражда се скептицизмът, а той е праг за волята. Защото, когато човек роди съмнение, когато роди ограничение на волята си, не може да чака и голямото качване до върха - нещо, което Водолеят трудно прави. Той може да влезе в подземията на човешката душа, но не и да възлезе към върховете. Макар че и той е в Сатурн, преимущественото катерене е предоставено на Козирога. Водолеят обаче може да пропътува дълго скитничество, за да се търси. Нещо, което е много съществено, да се надделее част от неговата същност - неподвижността. Защото един Козирог и като знак, а и като реалност не може да го вържете, но една вода може да я забентовате или да я сложите в съд. Оттук е и тезата, че може да бъде и неподвижен.

Ето защо, когато ще говорим за тази същност, наречена Водолей, трябва да й предоставим някои от ценностите, но в никакъв случай да не мислим, че всеки от зодиакалните знаци носи само положителното. Те си имат и своите отрицателни полюси, за да се балансира присъствието. Един зодиакален знак обхваща три десятки и затова, когато се тълкува, не трябва да се вземе цялостно, а да се прецени в коя от тези декади е роден човек, за да може да извлече онова, което е присъщо на ритмиката й. Така че, когато някой се разглежда в своята зодия, нека погледне и едните, и другите знаци и по такъв начин ще може да коригира част от своето битие. Няма нищо страшно в това, че може в един зодиакален знак, който дори и да съвпада в ритъма на неговата декада, да има някои черти, които не му харесват. Хубаво е, когато не му харесват, защото може да почне да работи и да се освобождава от тях.

Водолеят има неподвижност, но има и неустойчивост - не необходимостта от движение, а неустойчивост, която е нахранена от съмнението, от скептичността. Тъй като е под знака и водачеството или владението на Уран, той търси новото, което надхвърля нормите - това е идеята за новите култури. Но има нещо отделно от това дали един зодиакален знак ще оглави една нова култура или в цикъла на зодиакалностите ще се върти и ще оказва (както върху раждащите се, така и върху родените) своето влияние и ще определя тяхното място в живота. Трябва да се прави разлика, кога един зодиакален знак ще оглави една Духовна вълна или една школа. В такъв случай една школа се обвързва и затова много преценено трябва да се работи дали дадена школа да мине под един или под друг зодиакален знак. Това определяне е много съществено. Има школи, които са били под този зодиакален знак и сега манифестират свое присъствие там. Във всички времена, когато е имало школи, те са имали и своя белязан знак. Това аз наричам знак и темпоралност - знак и време - да се определи присъствието на даден зодиакален знак като ръководно начало в дадени времена, на дадена епоха. И това трябва да бъде много добре отбелязано и много прецизно приложено.

Такова е влиянието на Водолея върху нашето битие, върху действията ни, които трябва да бъдат хармонизирани, трябва да бъдат вибрирани с онова, което като Послание лежи за отговорен път през 1993 година. И в този кръг, върху това дърво на познанието е преценено, че във Водолея, като необходимост, трябва да се сложи ударение върху втората точка от Посланието. “Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото”. Така че скитника, необходимостта да не ражда в себе си съмнението, скептицизма, е да не събира “трохите на миналото”. Този аспект, който е отрицателният за Водолея, трябва да се приложи в яденето на хляба на Мъдростта - “Вие ядете хляба на Мъдростта...”, следователно остава да направите едно приложно изобретение или изобретена приложност - как тази Мъдрост да я дадете. Но в никакъв случай да не родите съмнение, за да се върнете да събирате “трохите на миналото”.

Водолеят не е ретрограден, защото той няма обратно движение, няма начини да се върне назад, но идеята за скептицизма, подозрението (от една страна) или пък екстравагантността (от друга) - стоят. Но с една стара дреха екстравагантност не се прави. А ние точно това срещаме - всички тези чупила, ако мога така да се изразя, на християнското мислене са точно една стара дреха, екстравагантно прекроена и представена като ново учение. Това е бедата, която ще трябва в този зодиакален знак осторожно да отбегнем. Да не прекроим дрехата си, да не се върнем към “трохите на миналото”, а да продължим да ядем “хляба на Мъдростта”.

Това е свързано и с един евангелски текст, посочен в Посланието, който в тази зодия ще трябва осторожно да осъществяваме и много внимателно да прилагаме. Защото идеята да се отстоява не е достатъчно, тя трябва да бъде и прилагана. Това е Евангелието на Йоана глава 8.

# 42. Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязал и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.

43. Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.

Виждате идеята за съмнението - “да беше Бог ваш Отец, щяхте ли да Ме обичате...” Следовниците Му или тези, на които е давал Своето Учение, са се съмнявали. Те не са Го схващали като Пратеник от Бог-Отец. Той ги уверява: “Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати”. Виждате необходимостта от една убедителност, което говори, че в отсрещния се ражда скептичност, ражда се подозрение и Той трябва да ги убеждава. Затова много ясно казва, че е дошъл от Отца си.

Във втория стих също е поставен въпрос под този знак на подозрението: “Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате Словото Ми”. Ето тази забързаност, която може да премине и край най-хубавия цвят, без да го полее. Това е, което Водолея иска от нас - озъртането, вглеждането, убедителността и тогава изобретателността или това, което може да стане предмет на постоянство, т.е. както казах, да сложим в съд водата. В съд! И Той ни даде няколко образци. Един от образците беше кладенецът - кладенецът със живата вода. Там за първи път Той рече за жива вода. И точно тук трябва да разбираме Водолея не само като бързотечна вода - образ на астрала, а трябва да го разбираме и като жива вода в кладенеца, в собствения си кладенец, в душевността си, за която в този знак има много интересна предпоставка. Тя е, че душата трябва да направи връзката с Бога. Ето, този жив кладенец, тази жива вода в кладенеца при самарянката. Тогава й рече : “Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива” (Йоан 4: 10) . Затова няма да се породи съмнението, когато слушаме Словото Му, няма да има скептицизъм щом пием от тази жива вода. Това е в Евангелския текст, това е да познаем, че Той идва от Отца, дохожда, както е казано, от Бога, защото “Аз не съм дошъл от Себе Си...” Водолеят може да каже същото - той сам за себе си не идва от себе си. И така - трябва да се спре търсенето на трохите, за да се яде хляба на Мъдростта.

Това е свързано и с параграф 74 от Агни Йога. Там е казано:

# “Всяка обвивка е извращение (казах да се поправи - прикритие) на действителността. Трябва да бъде напрегната цялата ви зоркост, за да добиете по-малко лъжлива представа. Всичко видимо, всичко отражаемо, всяка мисъл, имат своята мнима украса”.

Мисля, че целия параграф говори за тази двойственост, говори за една действителност и за едно съмнение в действителността. Защото тук се казва “Всяка обвивка е прикритие на действителността” (не извращение). Съмнението може да дойде от познанието на очите, от доктрината на очите; съмнението може да дойде от вибрацията на сърцето ни като орган на познанието за всемирно знание. Действителността е само една: Има само една реалност - това е реалността на Духа. Прикритията или менливостта на одеждата на действителостта не е отрицание на действителността, нито е “извращение”. Тя е възможност на будност, йерархия на посвещението и съответно отработения орган. Защото и очите ви дават реалност, която не може да бъде оспорена, но ако сложите една пръчка във вана с вода, тя ще ви изглежда счупена. Това ли е реалност - далечината на виждането? Затова преди много години съм казал, че има една реалност - реалността на Духа. Но познанието е стълбица, по която всеки ще мине. Будната отговорност, яденето на хляба на Мъдростта, вярата, че Той идва из Отца Си, е вяра в собствената ви Божественост. Защото когато повярвате, че Той е дошъл от Там, вие вярвате, че сте Божествени. Той няма какво да прави, щом е дошъл при вас, освен да ви каже, че сте Богове. А доколко ще се осъществи, до каква будност Божественото у нас ще ни простре зрението, това е проблем пак на йерархия на познанието.

Казано е да ,напрегнем цялата си зоркост, за да добием по-малка лъжлива представа за всичко видимо, всичко отражаемо, че всяка мисъл има своите мними украси. Да, но това може да го каже онзи, който се е качил на Еверест. Човекът, който има да върви дългия път, не може, когато се качи на един хълм да каже: всичко е илюзия! Много лесна работа! А над него? Още осем-девет километра път. Някои много бързо ускоряват своето познание и обявяват всичко за нереално, щом са стигнали някаква будност - едно пляскане на криле, които са подстригани. Не може да се отрече и не е лъжлива представа мисълта ни, за която сме извоювали известно място, която сме приложили в една реалност, която е създала цивилизации на човечеството. Тя не е илюзия тогава, когато ние сме на това ниво. Тя е необходимост, която не само ни храни, но приложно ни прави възможни за Богове. Как да отречем постиженията, ако пътят на развитието е този - дреха след дреха да сваляме, дреха след дреха, да разхубавяваме. Тогава следваме един велик закон, а не едно отричане, следваме закона на Еволюцията, който е свързан с прераждането и кармата. Как може с един мах - “всичко е илюзия, всичко е една мнима украса”?! Мисълта не е мнима украса, защото има мисли, които овладяха закони от природата - електричество, магнетизъм, качиха се на Луната - това илюзии ли са? Великите Учители не са отричали! След това малките, които искат да направят от едно учение приложна религия, те наистина могат да кажат: “не отивайте да гледате телевизия, защото тя е дяволска работа”. Такива има. Не е дяволска работа, защото е изобретение на ума. А откъде взеха идеята за телевизията - от ясновидството. Ясновидството е телевизия, радиото е яснослушане. Как да ги отречем тези неща? Друго е, когато стане човек пленник, когато робува и друго е, когато ще оцени стойността на своето присъствие. Това е стойностно присъствие - да се разгърнете. Защото милиарди мозъчни клетки чакат, а се работи понякога с хиляди. Тогава, кое е будност? Какво значат мнимите украси? На тази планета ще осъществяваме ли култури - ще ги осъществяваме. Осъществени ли са от пещерния човек до онзи, който се качи на Луната колосални неща - осъществени са. Декларирана ли е безсмърността ни в пирамидите? Ама как са правени... Някои владеят силите и вдигат стотици тонове блокове. Да, но са направени. Свидетелствуват ли за нещо вън от тях - свидетелствуват. Така че, когато се поднасят тези неща, не ставайте пленници и фанатици. Защо не казахме, че мисълта има своите достижения, защо не казахме, че й дължим поклон и трябва да я овладеем, трябва да я одухотворим. Пак ще повторя: Не да отречем, а да одухотворим Материята. Защото тя е наша, тя е Божествена - това трябва да направим.

И така, защо този параграф съответства на Водолея? Защото тук са сложени всички съмнения, тук е сложен скептицизма. Много може да се говори. Основното, което искам да остане в мисълта ви, това е: колкото и да тече и да се променя света (“Панта рей” - всичко тече и се променя), за да го отбележим, има някой постоянен - това е Духът ни. А той чрез това, което наричаме физика, си служи, за да го отбележи. “Панта рей” - тече и се променя. Тази констатация може да бъде направена от една вътрешна будност. Това е голям закон и този параграф обслужва великолепно Водолея. Но аз си позволих да сваля малко дрехата на съмненията и разцветката, която са дали. Защото не живеем само под един зодиакален знак. Това само за себе си ни показва, че не бива да ставаме пленници на туй или онуй. А щом знаем качествата на даден знак, много осторожно трябва да бдим над собственото си развитие в него.

И личното искане от Посланието за Водолея е: “Дай ни свобода от страх за принадлежност!” Как в този зодиакален знак тя е внедрена и каква е нейната еманация? Кое е това, което може да породи страха от принадлежност? Това е ограничеността, която е един от отрицателните аспекти на Водолея. Ето защо антитезата тук е: “Свобода от страх за принадлежност” - от ограниченост за Свобода. Да се избегне веригата, за да можем след това в действието си, което сме избрали, след като се освободим от страха - да принадлежим, да бъдем в принос не само на личното, но и на социалното, и на всечовешкото. А не човек да се ограничи само в собственото си битие.Защото няма такъв зодиакален знак, който колкото и да носи отрицателности,да е само егоцентричен, тъй като идеята на егоцентризма в общия план на еволюцията отдавна мина. Безспорно, един Водолей има движение, а движението нарушава принципа на ограничението, защото то е и зрение, и то вътрешно зрение. Ние трябва да направим мисълта си подвижна, трябва да я направим нестрахлива по отношение нейните стремежи, хранени от една воля, която е същност на този зодиакален знак, за побеждаване и за събиране. Защото в него стои и една тенденция - да се събират плодовете на предишното. Затуй бе казано “Не събирайте трохите на миналото”. В основата, във вибрациите на Водолея стои и това - да се събират плодовете на миналото, на предишния труд. Хубаво е да не се къса връзката, хубаво е да има приемственост и в този зодиакален знак тя е подчертаната, но ако някой може да бъде обвързан с едно връщане, трябва да го надмогне. Защото, както бяхме казали и при Козирога, когато се прави път нагоре, не се връщат очите назад. Христос рече: Който е сложил ръка на ралото, не бива да се обръща назад. Който се обърне назад, браздата му е крива. Ето защо в този зодиакален знак искането, за свобода от страх за принадлежност, е крайно необходимо. Без да е консервативен, Водолеят е непреривно свързан с едно минало, с едни предишни плодове, на които обича да се радва. Макар че е пътник, но пак повтарям, едно бентиране, едно събиране в съд го задържа. И в такъв случай, той може да остане да събира плодовете на предишните си трудове. Това е частица от неговата неустойчивост. Тогава принадлежността, която е безспорното вече определено кредо, е и воля за промяна. Той има основания да се променя, защото елементът му е въздух и добрият му аспект е изобретателността. Уран е в това наистина добър знак за оригинален ум, но изобретателността не е още гениалност. Така че необходимостта от принадлежност за този зодиакален знак, определено го прави свободен, за да наруши неподвижността си.

Така с Водолея ще започнем своето пътуване. Без чувство на страх да изобретим свой параход или свой кораб по-скоро. Защото параходът, когато е бил представен и на гениалните, не са го приели. Не зная дали ви е известно, че когато Фултон е открил парахода (в 1807 година), го прави достояние на Наполеон и оттам и на Френската академия, а след това и на Английската. За съжаление Наполеон пише - неизпълнимо. Доста глупаво. Френската и Английската академии също го отхвърлят. И Фултон след това става пощаджия със своя параход. Разбира се, знаете вече, какво стана с парахода. Така че понякога и гениалният може да не разбере това, което една воля е направила един изобретателен акт. В такъв смисъл искам да кажа, че нашия кораб във Водолея, трябва да го пуснем в движение. А тези, които имат дързостта да си направят параход, а сега вече не параход, сега може да си направите електроход, може да си направите атомоход, както искате - силите са в ръцете ви. Големите дарования, които са давани, не всякога са били добре разбирани. За дадени моменти дори и най-доброто дарование може да бъде неприемливо, защото приложният ум не е минал по-далече от това, което наричаме творческа фантазия.

И така, когато са съветвали Епиметей да не се жени за Пандора, той не се е вслушал. А тя взела, та отворила капака на кутията - там където са били скрити всички злини. Тази, т. нар. Пандорина кутия, е ковчега, от който излезли злините и останала само надеждата,затворена в нея.Ако погледнем в своята душевност, ако погледнем на този саркофаг, който имаме у нас, и който много потопи е минал (в различните култури сме носили този ковчег с всички тези неща), ще видим, че онова, което у нас е останало и което ни е крепяло, е именно само надеждата. Трябва да се радваме, че е оставена надеждата, че тя не е избягала от нас. Древните митове тъй гледали на злините - че са излезли и са между хората. Добре, но факт е , че от тези злини било като стимули, било като нещо, което е подмамка, човечеството се е развило. Така че още древността ни дава идеята, че злото е нееволюирало добро - стига да бяха го видели. Идеята, че човекът може да бъде от камъни е също от тази Пандорина тайна. Девкалион и Пира, в ковчега за спасение от Потопа, са останали, а след това бедствие целият човешки род е мъртъв и няма кой да го възобнови. Тогава крилатият Хермес отива до Зевса и го пита с какво да стане света. Той казва, че те двамата - Девкалион и Пира, трябва да намерят камъни и да ги хвърлят зад себе си. Всеки хвърлен камък от Девкалион става на мъж, всеки хвърлен от Пира прави жена - и така света отново се ражда. Ето защо, от камъка е взета първата вибрация за човека. Под тази вълна - на Сатурн, се намират двете зодии - Козирог и Водолей. Сътворителят на човека в камъка е вложил първите вибрации (в кристала), от който е целия човешки род. Ембрионално това е доказано и в последните изследвания. Така че под Водолея с вибрациите и силите на Сатурн и чрез владичеството на Уран започваме водолейното си пътуване. Добър път и повече твърдост.
 

РИБИ

Мили приятели! Нека с Божията воля и с личните си усилия да осъществим предназначението си на служители на Мъдростта.

Зодиакалните знаци се сменят, времето е безпощадно, но волята ни е по-устойчива от него. Времето е неопределено, но ние го определяме. Затова е казано в окултните учения - \\\"Пестете енергията, а не времето\\\". То не може да бъде измерено в цялата еволюция, но енергиите, които са формирали съответните учения като духовни вълни или като културни коренни духовни раси - те са знайни. И затова имаме енергията на първичното разбиране, имаме енергията на Правдата, енергията на Любовта, енергията на Мъдростта. Ще ни следват енергията на Истината, енергията на Свободата. Така че зодиакалният знак има своето законно право да влезе в действие, а не да се съобразява.

Следващият зодиакален знак, върху който ще спра вниманието ви е Риби. Както знаете, в символния му знак рибите са две. Значи те в себе си съдържат някаква диаметралност - ако едната плува наляво, другата плува надясно. Това ни дава основание да се замислим как да се намери тази хармония или да потърсим какво свидетелствува това двойнство. Защото ние сме говорили за единство в раздвояването. Дали и тук, в този знак, е това единство или имаме нещо друго? Трябва да знаете, че двете риби свидетелствуват минало и чертаещо се бъдеще, пресича ги едно настояще. Едната риба плува наляво, а другата - надясно или едната - напред, другата - назад. Какво е да плува една риба назад? Това е миналото. А аз ви казвам: Траурът по миналото трябва да спре! Една изживяна драматургия в живота на човека. И именно в зодията на рибите тя е посочена. Това са прощалните моменти, които човечеството трябва да се научи да изживява. Тази драматургия със сцената на разлъката би трябвало да изживее всеки. И така освободен, да направи стъпка в онова, което го чака - в бъдещето. Това е голямото, което трябва да бъде усвоено от нас. И така, когато сме в този зодиакален знак, да знаем да извършим една борба срещу традицията, срещу статиката, срещу онзи, както го нарекох - неизживян копнеж по траурното минало. То е минало, което тъй или иначе можем да разгледаме като траурно, защото траур е, когато се прощаваме със своите близки. То не значи отрицание, а прощаване с нещо, с което сме съжителствували, нещо, с което трябва да се разделим. Затова казвам траурно минало. Това наистина има своето основание: да поспрем, както се казва, пред бариерите преди да сме преминали, и преди плавната вълна да е отнесла част от нашите дни напред, да погледнем онова, което сме минали.

Основното, което трябва в този зодиакален знак да знаем, това е неговото присъствие в особената среда, в която се осъществява, без която не може да се развива - водата. А вие знаете, че за мен водата е астралния образ на светлината. Следователно рибите живеят, или ние в този зодиакален цикъл трябва да живеем, с една светлина в астрала си. Чрез астралната енергия ние изявяваме своята биология. Тя е, която ни държи в живот. Затова, когато свърши резервоарът й у нас, ние просто биологически просъществуваме само няколко дни, благодарение на етерния двойник. \\\"Кранчето\\\" на астрала като се завърти, оттам нататък, биологизираме или живеем етерно само три дни. И оттук е идеята за мнимата смърт, когато някои се връщат. Може в тази троица да се завърне астрална енергия. А нека кажем и нещо друго - да стане смяна на съзнание, да стане смяна на духовна единица. Така дори някои от Далай ламите са откривани...

В астрала ние също така ще срещнем - какво? - своето минало. Там са акашиевите анали, но не бива там да заспиваме. А безспорно, този зодиакален знак е подвижен (не мога да си представя риба, която е неподвижна). Ведно с това Рибата има основно присъствие в най-ниското поле от вертикалната структура на Вселената. Казвам най-ниско не в смисъл на духовност, а като полето, което свидетелства за долния свят, защото има и един среден свят, има и един Върховен висш свят. И ето: светът на водите (светът на Рибата), светът на земята (светът на животинското царство), светът на въздуха (светът на птицата) - на мисленето и Духа. Следователно, в този вертикален стълб, Рибите се намират в царството на водата. Какво значи това? Както казах - Подвижност. Затова в цикъла ще имаме своята мобилност в астрала, макар че вече сме минали стадия си на риби като развитие и сме в стадия на човека. Разбира се, че ще трябва да бъдем подвижни във всичките си царства. Но онова, което ни мие - астралната светлина, ще трябва да я ползваме и тогава да разгърнем това, което те са загатнали - крилете. Всяка риба си има перки, което е свидетелство за вложените криле, след това осъществени от птицата. Значи астралът е възможното изходно поле за летеж, т.е. това е една площадка, от която можем да се възземаме. В същото време Рибите слагат другото начало - началото на зараждащите се бели дробове, но те още дишат с хриле. Следователно, техният елемент си остава водата (не и въздухът), но в тях е вложена тенденцията да се освобождават постепенно, за да си изградят това, което в света на животното, в света на човека се нарича бял дроб, дихателен апарат. Затова в този цикъл трябва да работим във всички дадености - в полето на водата, в полето на земята, в полето на въздуха.

Двойнствеността на Рибите ни показва два различни пътя. Единият, който трябва да я заведе в еволюцията до земята и другият, който трябва да я изведе към небето, т.е. в другото царство - ума. Затова тя е хранена от две различни трапези - на Нептун и на Юпитер. Това са планетите, които покровителстват тази зодия; това са енергиите, които я мотивират към действие на царственост, устойчивост и на въображение (в т.нар. Нептунова тайна, която още присъства в нашата земя). Така че тези сили в този зодиакален знак, са присъствени и ние трябва да се осъществяваме, като търсим хармонията. Защото рибите са разделени, но символният им знак има една лента в средата, която ги събира. Логично е, че астралът събира ума и земята. И това трябва в едно деяние, което имаме да извършим, да направим - да намерим тази чертичка, която свързва, за да се изявим в своето земно битие и в своята мисловност. Така че хората, които са в тази зодия, имат в себе си едно преимущество. Те могат да преценяват колко да престоят на Земята и колко в Небето (не като космическо напускане,а като мисловна дейност).

Ето защо в основния елемент, който сам за себе си носи всичко това, което наричаме астрална светлина - водата, е започнал животът. Следователно трябва да работим в този зодиакален знак с принципа на Живота. А той има своите йерархии - живот като изграждане на нашето тяло, живот като удовлетворяване на нашата мисъл, живот като присъствие в духовността, живот като осъществяване на Божиите принципи и Божието учение. Там - във водата, т. е. там - в астрала зачева съвършенството ни. С какво? С противоречието (зло и добро); с Ева, която имаше дързостта да вземе ябълката - принципа на познанието. Полярността в Рибата (двете) идва точно когато идеята за познанието на добро и зло, диаметралността на Дух и Материя са били вече познати като изворни начала на духовен и материален живот, изхождащ от един и същ извор на Несвършимото. Полярността трябва да се схване в целостта (космичната разумност), а не във формите, в които човек може да я приеме. Защо му е дадена в тези форми? Защото това е, което той в даден етап на своята йерархия може да усвои,а с оглед на усвояването - това може да приложи. Усвоеното, ако не бъде приложено, вие не мотивирате вибрацията за развитие. Защото вятърът може да си отмине и ако не оплоди цвета, дървото е без плодове. Така че всяка духовна вълна или всяко религиозно съзнание има тази тенденция - оплодителност. И тук Рибите са най-добрият символен знак. Небе и Земя... и там някъде те плуват. В астрала трябва да се потърсим и да изградим онова, което е заченато - да създадем дробове за земята и антени за ума. Вреченото в Рибата е да носи плода, който трябва да разкрие познания за Земята и тайни за Небето. Следователно тя носи много целенасоченост.

Всичко е станало във водата. Оттам всяка заченка се доусъвършенства и всеки орган загатнат, става вече деятелен - функцията му е там сложена. И затова рибите са символ на плодоносието. Плодоносието, защото те са пълни със себераждащото се. Там е вложено всичкото семе и затуй в древните митологии фалосът е бил изобразяван с риба. Виждате как са го олицетворявали. Затуй в древните митологии земята е на една голяма канара, която е на гърба на големия бик, а този бик стои върху голямата риба. Върху нея светът почива. Фактически древногръцкият Атлас стои върху една риба. Кой е светът на Рибата? Астралът. Върху какво е изграден целият свят и откъде започва? От астрала. Защото видимостта (която ние имаме) трябва да има своята основа. И затова (пак в древните митологии) пратена е рибата да донесе градивния материал за човека - глината. Рибата я донася. И боговете я правят участник в Сътворението. Това е демиургичната деятелност на рибата.

Тази зодия, както казахме, носи плодоносността, защото нейното началноплодие - това е многобройността на хайвера, т.е. на това, което създава живот. Затова в митологиите върху водата, върху рибата стои светът. Тя е живот - астралът е живот. Представете си колко вещо знание са имали древните, над които се смеем, че имат митологични някакви приказчици. Не. Просто те са познавали космичната цялост в нейните потоци на духовност, на мисловност, на астралност и на физичност. Много добре е било знайно - и всичкото това под формата на символи съществува в човешката история. Неразгадани останали поради завесата, която постепенно умът пуща. Религиите (които са всмуквали в себе си старото знание), с оглед да опазят новорождението - монотеизма, също слагат завеса. Страхували са се от политеизма, вместо да го изчистят и да видят в него идеята за целостта на живота в единството. Разбира се, независимо от своята политеистичност, независимо от идеята и за дуализма, монотеистичното начало винаги стои. В класическия дуализъм ще намерите една много интересна особеност - два персонални бога. Бог на доброто - Ормузд, и бог на злото - Ариман. И там кое е най-същественото? Най-същественото е, че богът на злото - персоналният Ариман, има определено ограничено време, в което свършва битието му, а на Ормузд няма определено време. Е, тогава не е ли толкоз ясно загатнато монотеистичното начало? Защо тогава да не изведем мисълта, че злото е нееволюирало добро!

Много митове са свързани с рибите. Много по-голяма е пазвата на този зодиакален знак от това, което ще ви кажа. Астрологията ще я намерите във Вавилон, ще я намерите в Асирия, ще я намерите в Египет. Общо взето, тя предшества с хилядолетия нашата цивилизация. Там Тайната наука е била много добре владяна и много прилежно прилагана. В Асиро-Вавилония една от основните богини е била Ищар - богиня на плодородието. Култовият й център е бил град Ниневия - цветущ и хубав. А Ниневия буквално преведено значи \\\"Дом на рибите\\\". Какво значи това само за себе си - че този град е изграден под зодиакалния знак на Рибите, щом е \\\"Дом на рибите\\\". И там всеки е имал възможността да бъде нахранен щедро, защото самият град е бил под покровителството на астралните сили. Те са били много реални тогава, защото възможността дори експериментално да ги демонстрират (както сега е наложително - положителната наука иска потвърждение с експеримент) е била така лесно прилагана от посветените маги на тези науки. Така че Ниневия буквално е \\\"Дом на рибата\\\", както рожденият град на Христос буквално значи \\\"Дом на хляба\\\". И той - Витлеем, наистина даде хляба, хляба не само на причастието, а хляба на една нова религия. И нищо не е вън от духовната характеристика на един град, на една държава, на една личност. Името на една личност е кълн за предназначение и осъществяване. Така е и за всяко селище.

И вървейки така, ще видим рибата във всички митологии като израз на сакралност (знаете за човека-риба...).Тя е била и първият символен знак на християните (катакомбите са пълни с рибния знак). При пренасянето на знания помежду християнските общности (когато са имали дълбокия си нелегален живот) единственият верен знак за доверителност е рибата - \\\"Ихтис\\\". \\\"Ихтис\\\" на старогръцки означава Иисус Христос, Божий Син, Спасител. \\\"Ихти\\\" е била паролната, символната, знайната белязана дума за довереност, с която те са кореспондирали, т.е. рибата или рибите. Така трябва да приемем действието на рибата, влязла като символен знак в зодиакалността. Това показва, че много преди Християнството, още в най-далечните познати оставени знаци на известни религии, ни се свидетелства, че тя е символен и сакрален знак. Вземете например в \\\"Талмуда\\\". Там самата дума \\\"месия\\\", която по тяхному е \\\"даг\\\", буквално значи риба. Така че всичко, каквото могат те да обозначат с това същество, е изразявало един мистичен и сакрален извор на живот. Това е било ихтисът - рибата. С рибата си служи Християнството в своята не само паролна дейност, а и в своите сакрални, бих казал, тайнства. Знаете, че с пет хляба и две риби Христос нахранил 5000 души. Ето как астралът е енергията за нашето битие; нашата телесна сила идва от астралната енергия. И безспорно, когато им дава една астрална трапеза, те ще бъдат наситени. Всеки атом от астралната енергия е достатъчен да насити хиляди хора и мисля, че фигурата е великолепно казана. Взаимността между реалния хляб (духовната храна с петицата, която е приятелство и метаморфоза) и рибата (астралната енергия с двойката) е едно от най-великите съчетания - преобрази в Христовото служение и Християнската религия. Затова Той им поднася 5 хляба и 2 риби. Разбира се, този зодиакален знак на двете риби не е произлязъл от това, защото астрологията предшества Християнството. Но може би голямото знание на Учителя е дало основание да каже, че им дава 2 риби и 5 хляба.

Всеки зодиакален знак пада под опеката и самия той въздейства върху съответни планети, и така си сътрудничат. Взаимността на зодиакалния знак със съответните планети е нещо, което можем да наречем взаимност между тяло и душа. Енергиите на планетите и на зодиакалния знак, и личното ни присъствие създават това, което наричаме усвоено, приложно и отговорно осветено действие. В такава взаимност са Рибите и Юпитер, Рибите и Нептун. Юпитер изразява различни тенденции в живота и на други зодиаци. Макар да изразява различни тенденции, когато е в различни зодиакални знаци, в цялост винаги ще има една своя призната служба или действие, една официална дреха. Това е ръководното начало, това е жизнерадостта, великодушието, праведността, добротата, това е една любов към природата. Животът като астралност е един родител на природата и не може да няма най-вече този зодиакален знак едно благоразположение към света, който го заобикаля, света който е неговата истинска среда. Но ще кажем - той по-скоро има осезанието, но няма съзнанието за този контакт. Това, което създава битието чрез различните си йерархии на усещане и осъществяване на живота има своего рода съзнание. Съзнанието на зодиакалния знак Риби, сетивото за света - това е обонянието, това е осезанието. С това те се ориентират. Може би затуй имат някои риби своите антени, своите мустаци (така ако мога да се изразя), защото буквално казват за сома, че има мустаци.

Но ведно с това Рибите носят и интуицията, а имат като отрицание горделивост, имат избухливост. И вие много добре знаете, че една голяма част от рибите наистина са доста жестоки. Жестокост, която съхранява обаче. Трябва да разбираме това нещо. Когато говорим за една акула, че е жестока, ние трябва да й предоставим правото за самозащита и живот. Това е качество, което Юпитер им придава, защото той трябва в своето великодушие да ги защити в правото им на живот. Следователно тази планета ги храни с такава духовна енергия, която можем да наречем любов към природата. Но любовта към природата, когато е нарушена от мисълта, тогава природата има право да реагира като избухливост или негодувание. Това може би не го съзираме със зрението си, а констатираме жестокости от страна на съответното животно.

Рибата крие също така едно качество, което се нарича честолюбие; едно качество, което се нарича суетност; едно качество, което се нарича егоизъм - това са наши характеристики. Защото ако кажем, че разкрасата, хубостта на червеноперките е израз на суетност, тя е, защото природата иска да ни ги представи все по-съвършени в естетическото ни усещане, за да не ги унищожаваме. И вие знаете приказката за рибката, която говори именно за великодушие - ако я пуснете, тя ще извърши за вас едно голямо дело, тя ще ви даде една голяма обич. Тя ще ви върне двойно от това, което можете да вземете от нея. И знаете за бисера, който носи в себе си, стига да бъде пусната. Вижте как е вложен един от най-великите закони на еволюцията - законът за оцеляването. Обещанието, което дава срещу това да оцелее, е да даде благодат на този, които е проявил великодушие към нея. Значи още из дълбините на океана започват да класят добродетели, може да ги наречем инстинкти, както искате, но класят добродетели на живота, който свидетелстват за Сътворителя си. И един от най-безспорните и най-богатите изрази на тази ценност, на тези добродетели е, че Рибата свидетелства за Възкресението. Тя съхранява атома на възраждането, атома на Възкресението. Рибата е символен знак на гроба на земята - тя е символен знак с утробата си, която свидетелства като илюстрация за гроб. Христос си служи с рибата за сравнение, когато Го питат за Възкресението. Той казва: \\\"Както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи\\\" (Матея 12: 40). Тези три дни в гроба, в ковчега на мълчание с посвещението ще ги намерите във всички храмове на посвещение, най-вече в египетските. Ето отново тази тройка, в която може да се върне астралната енергия, когато съзнателно слагат инициращият се в ковчега на мълчанието за астрално присъствие. Три дни го слагат в ковчега, за да може да изживее това, което наричаме сънна смърт. Три дни в утробата на рибата, на кита, пророк Йона прекарва; три дни Христос в утробата на земята прекарва; три дни инициращият се в ковчега на спящите и посвещаваният в пирамидите прекарват. След тези три дни вратите се отварят - пророк Йона излиза от утробата на кита, Христос възкръсва, иницираният тръгва. Ведно с тази тайна на Възкресението три дни е и великото значение на рибата - три дни мълчание. Рибата е знак на мълчание. Хората много опростено казват \\\"мълчи като риба\\\". Значи взет е знакът, за да се обозначи едно поведение, което в същината си крие една велика добродетел - това е мълчанието три дни. Три дни, за да бъде готов, за да бъде заведен иницираният пред статуята на Изида, Йона да излезе да пророкува, а Христос да каже, че е възкръснал и да посети Своите Си. Това е в тяхното битие.

Зодиакалният знак Риби е и под въздействието на Нептун. Това е далечната планета с по-особени въздействия върху по-другия пласт от нашите възможности. Това е вече медиумството, това е ясновидството, а от другата страна - капризът, пиянството, борбата между контрастите. Виждате каква диаграма: будност духовна (медиумство, ясновидство) и пиянство. Контрасти! Те не се отричат и една голяма част от хората, когато по йерархията на посвещението си, по подготовката на вътрешното си събуждане и усвояване на известни добродетели не получат тези дарове, прибягват към пиянството, което омаломощава физиката и дава на етерния двойник по-пряко присъствие, по-близко изявяване понякога и на нисшите астрални полета. Така че когато е направен този извод, наистина диаметралността е съвършено вярна.

Някога виното е било употребено като обратен знак - да спрем съзнанието си за отвъдността, за да сме реални. Това го правят с Ной. Ной, който трябваше от едната културна раса да пренесе в другата и да сложи началото, живееше в по-реално присъствие в отвъдността, отколкото на земята. Ето защо след потопа какво направи - той се напи и заспа гол. (Пак тезата за голия. Знаете кога се виждат Адам и Ева голи - телесно голи.) Напива се и е гол, и синовете му засрамени покриват срамотиите. Това в окултния смисъл е слизането от духовността, за да стане реалност. А след това вече с вековете и хилядолетията започва възлизането. Когато нашата съзнателна духовност не може да пробие завесата на физическото ни битие, за да получи даровете, както е казано, на ясновидството, на медиумството, обратният процес пак е да упоим физиката, за да влезем в другото поле. И тази контраверсност тук е дадена. Ето я, едната риба нагоре - другата надолу, едната наляво - другата надясно.

Това е Риби. Мълчание, посветеност, каприз, конфликтност, любов към природата, добролюбие, защото тъй или иначе те се хранят от астрала. Основното, което рибата като зодиакален знак носи, това е \\\"Аз се надявам!\\\", а не \\\"Аз съм убеден!\\\". Не е както Козирога, когато знае, че ще изкачи пътя. Не! \\\"Аз се надявам!\\\" - и затова понякога имат изригвания, понякога имат ледна дреха. \\\"Аз се надявам!\\\" - надяват се на доброта и при това им липсва самодеятелност. Значи какво трябва да прави човек, който попада в този зодиакален знак? Да работи върху личността си, да надделее съмнението си и да извика инициативност, която му дава и самодеятелност. Затова при тях има твърде много срамежливост и известна плахост. Трябва да се работи. Колкото и да е властен, зодиакалният знак е победим. Факт е, че в едно бъдеще човек може да се роди в друг зодиакален знак, защото трябва да се изгради във всичкото. Той трябва да стане посветен и в който и зодиакален знак да дойде, не знакът да влияе върху неговата психика и живот, а просто да му е определено само в кое време какво трябва да свърши. Защото в известни националности, етнически групи, в известни културни пътища той може да служи и да върши своето, без да е подвластен на това. А еволюцията на човека го прави под знаменателя на съответното зодиакално същество. Значи какво? Трябва да извървим еволюцията си, за да не бъдем подчинени, а да служим на съответните необходимости. Затова е казано, че им липсва малко самодеятелност.

Щастливият ден на Рибите е понеделник - ден на безплътните духове. Както казах, споменът за миналото е много валиден, но това никак не значи, че другата тяхна половинка няма да пътува към предназначението. Липсата на убеденост ще бъде подпомогната в кръга, в който се живее. Това пък, че те ще принадлежат с едно благоволение на Юпитер, за да надмогнат себеограничеността си чрез себеинициативността си, е една необходимост да живеят в колективна духовност. И тогава, когато имат достатъчно вече дадености (медиумизъм, ясновидство) да ги приложат, за да победят Юпитер, когато ги е лишил от самодеятелност. Ето една малка награда, с която могат да добият социален и личен кураж за духовна смелост.

Един от аспектите на този зодиакален знак под властта на Нептун е гениалността. Това трябва да е достатъчно, за да се лишат от липсата на самодеятелност. Но въпреки всичко в едно приглушено смирение могат да бъдат забелязани техните гениалности. Когато не се упражни достатъчно овладяно въображението, то може да премине в маниакалност.

Техният хубав скъпоценен камък - това е сапфирът, който е символ на целомъдрие. Значи те носят една черта от тези, които са минали през монашество - целомъдрието.

Макар и като воден знак, Рибите имат особена обич към пауна и към слона. Логично е да имат обич към пауна, защото това е една себична разкраса, една естетическа удовлетвореност. А тяхното потиснато чувство и липсата на самодеятелност и самоинициативност имат нужда както да се удовлетворят, така и да се разбудят в преклонение към нещо, което е изумително показно. Защото и слонът е показен, той е достатъчно видим.

Странното е нещо друго, че тези две планети, които са ангел-хранители на Рибите, в различно време и години обикалят около Слънцето и ще видите, че когато съберем периодите им, се получава едно и също число. Юпитер обикаля Слънцето за 12 години, Нептун за 165 години. Сумата от цифрите на 165 също прави 12, а 1 + 2 = 3. Така ще видите защо две различни планети получават едно и също число на въздействие.

Под този зодиакален знак на Риби ние трябва да сложим прожектора и върху Посланието - как в този цикъл ще го приложим, коя негова струна ще дръпнем заради песента си. Когато се касае за самото Послание, за тези три планетни повели, това е първото: \\\"Деца на Слънцето, на Път сме!\\\". Сами за себе си, както казахме, Рибите са от подвижните зодиакални знаци - на път сме, деца на Слънцето. Трябва да се победи с онова вродено чувство на обоняние; с онази отличителност на скъпоценния камък, която се нарича целомъдрие; с този благодатен ден понеделник, който е ден на нетелесните същества. Значи хората от този планетен знак имат три ясни, очертани и пряко задължаващи ги пътеки за осъществяването - \\\"Деца на Слънцето, на Път сме\\\". С целомъдрие и чистота, със сътрудничеството на невидимите и духовните сили трябва да се пристъпи към едно такова служение и действие. Както посочих, сътрудниците и покровителите в една тройка правят обиколка около Слънцето. А тройката сама за себе си е Съвършенството, най-съвършеното изобразяване на Бог в Живот - в Троицата. Така че това е една добра ритмична група на сътрудничество - \\\"Деца на Слънцето, на Път сме!\\\", ведно с двете планети. Рибите носят една събудена отговорност и едно неизбежно задължение - да се осъществи Пътят.

Един голям двубой на една осъщественост ще свърши тогава, когато наистина имаме зрение за Слънцето и когато посоката на пътя ни е ясна. В рибата няма безпътие. Това, което вършат известни риби, това е да потърсят оня слънчев бряг, на който да сложат своята плодност. Може би знаете от ихтиологията, че има риби, които пропътуват понякога хиляди мили, за да отидат на съответното място, да сложат своята плодност и се връщат. Това е дълг на децата на Слънцето, когато са на път - пред никакъв праг в своята плодност да не спрат и да отидат и дадат това, което едно повеление на Планетния Логос изисква. Ама някои ще кажат: Ние още нищо не знаем... Христос има една изключително вярна, а за мен и съвършено приложима мисъл: Не се тревожете какво ще кажете, Той ще ви каже. Това не значи, че човек трябва да живее с празна торба. Човек винаги трябва да е сложил нещо, защото когато дойде детето, трябва да му даде подарък... А той е един и същи - и най-смиреното слово е толкоз важно, колкото и великото, когато е смирено. Една причастна частица се счита в евхаристийната тайна, че носи всичко, каквото е святост и величие (което ние наричаме хляб-тяло, вино-кръв). Така е, когато дадете и една думичка от тайната. Това е, което трябва да носите в себе си. Кое е то за нас, за да се тръгне? Кое е това, с което децата на Слънцето могат да вдигнат крак и да тръгнат в път? Това е вярата! Вярата в космичното им присъствие; вярата като дълг в еволюцията, в която трябва да се осъществят. Не в себичността!

От Светото Евангелие е белязано:

# Марка глава 9:

35. И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.

36. И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:

37. който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.

Всичко в пътя на осъществяването \\\"Деца на Слънцето, на Път сме.\\\" Ето тази тайна - да съберете дванадесетте. И дванадесетте години, и дванадесетте ученика: \\\"...и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга\\\". В астрала е най-необходима тази мярка на служението, защото там се побеждава желанието за големство, там се укротява горделивостта. И ето къде липсата на самодеятелност може да бъде захранена с тази идея и може да бъде улеснена в приложността - \\\\\\\\\\\\\\\"Който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен...\\\\\\\\\\\\\\\" Ето знака на смирението, ето знака, ако щете, на плахостта. Така че в този зодиакален знак тази плахост, това бягане от горделивостта е най-добрият път за осъществяване - и нека бъде слуга на всички. Рибата беше изход на всички по-горни същества, фактически тя стана слуга на всички. Нейната безбройна плодност услужи Природата, нейното мълчание не поиска награда. Така че, когато ги събра тези дванадесет, Той ги помоли да осъществят пътя на смирението, на едно служение без награда. Ето тази тайна Той каза на учениците Си и посочи една безпримерна жертва - измива им краката. Той не изживя чувството на неудобство като препаса престилката да измие нозете на учениците Си, дори нозете на Иуда, защото и Иуда имаше път. Той трябваше да отиде да си свърши делото, както Иисус му казва: \\\\\\\\\\\\\\\"Каквото ще вършиш, върши по-скоро\\\\\\\\\\\\\\\" (Йоан 13: 27). Представете си каква свобода от унижение им е дал този Човек и този Син Божий, за да ги освободи от лъжливата йерархия на големството. А Той им беше дал тайната за първи: тези, които са първи ще бъдат последни. Това е великата тайна, която им остави. Защо? Защото съревнованието на земята за първенство няма нищо общо с йерархията в небесата. Къде отивате, деца на земни бедни скърби? Къде? Това е голямата тайна, която Христос ни остави и затуй без чувство на стеснение, когато Петър Му казва: \\\\\\\\\\\\\\\"Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?\\\\\\\\\\\\\\\" (Йоан 13: 6) (ето човешкото колко реално е дадено там), какво му отговаря Той: Ако не измия нозете ти, не си причастен с Мене. Как е искал да ги направи съпричастни в една голяма тайна и как не са Го разбирали. Ето принципа - да не се страхувате от унижение, каквото и да ви поднесат. Когато се върши едно голямо дело за Всемирно принадлежание, за Всемирна духовност - няма унижение. Така всеки на всички служи. Разбира се, злоупотреба с този принцип е ставало и аз не искам да говоря за това, за да не омърсяваме... Защото няма по-голяма награда от това, което Той направи на човеческия род - препаса престилката и изми краката на дванадесетте Си ученика. Ето ви едно служение \\\\\\\\\\\\\\\"...нека бъде най-последен...\\\\\\\\\\\\\\\" И след като е извършен този акт на смирената жертва - да бъдете онази опора, на която е големия бик, на когото стои голямата канара, над която е Земята. Това е рибата, носеща Атлас. Тогава ще вземете едно от родените, ще вземете самата невинност - онова, което е вложеното бъдеще и ще кажете на света, защото то е от вашата прегръдка дадено: ако приемете това приемате Мен, а който приеме него в Мое име, приема Онзи Който Ме е пратил. Идеята с детето е идеята за новорождението и Той е казал на Никодим: \\\\\\\\\\\\\\\"Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие...\\\\\\\\\\\\\\\" (Йоан 3: 5). Така че трябва да приемем идеята за детето като едно новорождение, а всяко ново учение е едно ново раждане. Човекът, който има вече своите готови светове: своята мисъл, която аз наричам пелена, в която се завива новородения отрок; своите желания, които са повоя, в който трябва да го завие, е необходимо да знае едно - че на този отрок ще трябва да се осигури път, трябва да се извади от стоялката (защото и възрастни стоят в стоялки още). А едно новородено дете - една нова духовност трябва да излезе от стоялката. Трябва да отворим пелените на мисълта си, трябва да свалим повоя на желанията си, за да видим как прохожда, как тича. А няма по-голяма радост от това, когато родителят види устойчивостта и играта на детето си. Значи, когато едно учение стане трапезен хляб, както миналата година в Посланието бе казано - наистина и човечеството, и хората го ядоха (зримото ядене може би малцина видяха), приемаме кого - приемаме Него, Този, Който е извор на несвършека. Така би трябвало да схванем тази тайна за детето.

Виждате валентността на сътворението на света. Всичко започва от Едно и ще свърши в Едно. Приемате детето - приемате Мен, приемате ли Мене, приемате Онзи, Който Ме е пратил. Така светът е единен в своето многообразие. Всичко от Единия до последния и от последния до Единия. Всичко това прави онзи вечен кръг на змията, която е захапала своята опашка. От дванадесетте до Единия. Така че в този знак е вложено онова, което по предназначение той крие, плодността и единството на живота. Той е включил в себе си всичко.

Параграфът от \\\\\\\\\\\\\\\"Агни йога\\\\\\\\\\\\\\\", който хармонира с това е:

# г 410. Трябва да се обхванат нови кръгове. Не е разумно да се ограничавате в колибите, отминавайки дворците. Също така би било ограничение да останете в дворците, забравяйки хижите. Не се ограничавайте.

Това е най-добрият израз на онова, което казахме - от единството към всичко и от всичкото към единство. В астрала е цялостното битие. В рибата е всичкото семе на света. Трябва да се завоюват нови кръгове. Ако обиталището на рибата е в астралните води, трябва да се завоюват и други кръгове. И там са загатнати малките крилца за новата птица и за полета; там е загатната дихателността за въздуха. Нови кръгове трябва да бъдат завоювани. В същината на този зодиакален знак са сложени белезите. Вие знаете, че има и летящи риби. Това се знае - летящи риби, които са утрешните птици и семето на цялата ни природа. Нови кръгове. Кой може да обхване нови кръгове? Този, който ходи. Ходенето на духовната вълна, разбира се, ходенето на тези деца на Слънцето.

\\\\\\\\\\\\\\\"Не е разумно да се ограничавате в колибите, отминавайки дворците. Също така би било ограничение да останете в дворците, забравяйки хижите\\\\\\\\\\\\\\\". Това, което много пъти провокационно казвам - за двореца и за колибата - за принца и просяка. Всеки принц може да бъде достоен просяк, но бих искал да видя дързостта на просяка, който знае като принц да се отстоява. И затуй казвам понякога: \\\\\\\\\\\\\\\"Не мога да си представя мома, която не мечтае да се ожени за принц\\\\\\\\\\\\\\\". Това не е смирение, а е липса на въображение. Вие може да се ожените за просяк и да го направите принц като въображение. Това е голямото, което трябва да носим в себе си. И тук когато се говори, че не бива да преспиваме непрекъснато в колибата и да живеем със смущението, че никой не ни търси, защото сме колибари - не! Ние от колибата можем да направим дворец.

Дворецът е нашия духовен дом и там може да се живее смирено, но като дух, а не като еволюционен пласт, каквато е още рибата, какъвто е още човека. Няма нищо обидно в стремежа на човека да живее в двореца на своя Дух и би било наистина леност, ако иска да остане в колибата още на своя астрал. Колкото е по-светло в двореца на душата ни, колкото по-одухотворен е нашият дом, толкоз повече благородни сили ще изпратим на своето астрално поле, на своя мисловен свят. Това е, което трябва в този Път да извървим, да свършим - не страх, а дързост. Тъй като в този зодиакален знак има известен смут, родените под него ще трябва да поработят. А тези, които са в други зодиакални знаци родени, когато са в Риби нека енергийното им поле сътрудничи с по-голяма деятелност - да се сменя колибата с двореца, но без да бъде оставена колибата на забрава.

Страшното е когато от дворци правим колиби. И нашият народ има една великолепна приказка - \\\\\\\\\\\\\\\"Съборил къща - направил колиба\\\\\\\\\\\\\\\" или \\\\\\\\\\\\\\\"Разтурил манастир, та дори параклис не можал да направи\\\\\\\\\\\\\\\". Това е, когато губите дързостта, когато се ограничавате в бедата. Но тук е добре казано: когато си в двореца, не забравяй и пътя до колибата. Пътят до колибата е слизането до нашия нисш свят. Ние трябва реално да го възземаме. Никой не може, когато стане върховно посветен да каже, че не е бил и в своята физика, и в своя астрал, и в своя ум. Не отричайте, а осветете материята! Този, който като мазохист иска да се лиши от материята, не познава Божествения план, защо е слязъл дотук. Ние иначе не бихме говорили за Бога, ако не беше ни дал това (в другите светове се говори също, но по друг начин). Тук е училището, тук е потребата и ние трябва да направим материята си все повече съвършена. Мозъчните клетки са милиарди, а работят едва някакви си стотици хиляди. Представете си какво притежаваме още, а бъдещите културни раси ще го осъществят, бъдещите духовни вълни ще събудят у нас центровете и действието. Ето това - когато сме в двореца, да знаем колибата, а когато сме в колибата, да имаме дързостта да отидем в двореца.

Последното изречение, което е само от три думи \\\\\\\\\\\\\\\"Не се ограничавайте\\\\\\\\\\\\\\\", за мен е една от най-големите истини. Няма по-голяма истина от това. И няма по-голяма верига от тази да се каже: \\\\\\\\\\\\\\\"Аз за нищо не съм годен\\\\\\\\\\\\\\\". Не. Всеки е годен според своята йерархия, според своето посвещение, според своето предназначение. Би трябвало само да се тревожи какво е приложил в това, за което му е дадено. Защото до вас може да е кладенецът, а вие да не искате да пуснете кофата, за да си извадите вода; защото имате копнежа някой да ви сипва. Това е да не се ограничаваме в живот, който считаме, че е всичко. А има ли кой да ни разбуди от всекидневието ни? Има - празникът. Празникът в душата ни е онзи, който ни разбужда. Не бива да се спираме и ограничаваме.

И това, което като искане лежи в страниците на личната ни отговорност от Посланието е:

\\\\\\\\\\\\\\\"Поискай, Господи, послушание, което ме (ни) освобождава от себичност!\\\\\\\\\\\\\\\"

Това е, може би, най-върховният момент и за него има само един олтар - Всемирността. Да помолите Всемирността да поиска от вас, ако щете, мигновеното послушание, което ви прави достатъчно силни да се освободите от себичност. Послушание, което никога не ви унижава, а ви прави свободни. Голямото в духовното служение е: уж сте послушник, а сте върховно свободен. А свободата какво е? Свобода от себичност! Наистина, няма по-голямо достойнство от пробудената душевност, няма по-голяма дързост в човека, когато е извадил огледалото си и в това огледало иска да види своето послушание. Ако човекът е успял да победи себичността, за да се освободи, тогава поисканото послушание го е направило вече съратник на по-голямо служение от неговото лично предназначение. Защото човек може да победи себе си - себе си като частица от Всемирното съзнание. Той може и трябва да се победи. Затуй е молбата: Поискай, Господи, послушание, за да се освободя от себичност. Човек може да е удовлетворен в достижението си, може възхвално да е получил наградата си дори, но пътят не бива да спира и огледалото не бива да е далеч от ръката му. А огледалото на себехаресаемостта ще трябва да сменя образа ви. Трябва да го сменя. Тогава може да се каже, че човек е в служение на една Синовност, която аз наричам Божия надеждност; Синовност, която е потребна не само заради личното ни постижение или послушание, потребна е за Всемирната промяна. Ако я загубим като път, личността ни може да остане в заблудата на себеудовлетвореността. А ние не бива да губим пътя за Всемирното - това, което Християнството даде - да бъдем съвършени, както е съвършен Небесният наш Отец. А този Път не свършва нито до личния ни дом, нито до родовата ни къща като отечество, нито до човечеството, а до Всемирността. Ето на такова служение сега трябва да послужим.