1. Животът е белязан от страданието.
2. Страданието е породено от желанията.
3. Желанията се преодоляват чрез нирвана.
4. Нирвана се достига чрез правилно разбиране, правилно мислене, правилно говорене, правилни действия, правилни усилия, правилна концентрация, правилно внимание, правилно изкарване на хляба.

А правилните неща се постигат основно чрез концентрация и медитация:)
И също така като следваме пътя на своето блаженство:) /блаженство е осъзнатото чувство да сме изцяло ангажирани от живота, т.е. да  сме изцяло погълнати от онова, което правим, усещаме, мислим и пр:)/
 

Намерих нещо наистина красиво и ми се ще да го споделя с всички тук, а и хармонира с темата  



 

и сякаш има нещо, свързано с издигането на кундалини, което все ми се губи - но тия ръце от картината ме карат да мисля, че издигането може би не е просто волеви процес - трябва и някаква външна намеса, може би....

Аз мисля че личното развитие може да се постигне с лични усещания, ако си достатъчно пъти преоткривал се. Ако не усещаш достатъчно фините енергии които да събудиш, възстановиш и развиваш, тогава може да се прибегне до четене и прилагане на чужди успешни методи и опити. Успееш ли да осветиш всичките си чакри, трябва да свикнеш да ги поддържаш светли защото един път светнати е твърде недостатъчно за да са стабилно светещи. Това става отново с медитацията, чрез нея да се разхождаш из чакрите и сам да си вярваш. Тогава идва и чуждата невидима намеса която те поема в сигурност и постоянна светлина. И отново трябва да се концентрираш и да не губиш личния баланс защото ако се разсееш ставаш нестабилен за балансираното висше ръководство което те е поело.

и сякаш има нещо, свързано с издигането на кундалини, което все ми се губи - но тия ръце от картината ме карат да мисля, че издигането може би не е просто волеви процес - трябва и някаква външна намеса, може би....

Кое е външно?
 Кават че сме свързани с външното и сме едно и също нещо.
Никога и нищо не можем без външното.
То е първичното, там се зараждат нещата, които казваш че можем, полуматериализират се в астрала и оттам се материализират и реализират рли нас на земята . Докато се случва всичко това долния и горния се намират в постоянен обмен и ново творчество. Така си мисля
И следствие от това няма нищо на нашия свят което би могло да се случи без външна намеса, както ти я нарече.
Отъждествяването ни като едно общо, променя начина ни на работа като творци във Вселената, променя начина ни на живот, съзнанието ни.
АЗ вече не е оня аз и това се случва по описания от мен вече начин...ако е така, щото може и да не е, знам ли  

въпросът е  в това  "знам ли"  

въпросът е  в това  "знам ли"

"знам ли" в конкретния случай е само поведение. Аз го намирам за най- подходящото в момента и заради това го използвам. "знам ли" е врата и който пожелае може да навлезе в нея.
Аз имам претенции, че добре зная до къде води "знам ли", а който желае сам може да провери.
Привлича ли те "знам ли"?
Дали това не е твоя път сега, нещото през което тепърва ти предстои да минеш или вече си го подминала?
 

Цитат

въпросът е  в това  "знам ли"

..."знам ли" е врата и който пожелае може да навлезе в нея.
Аз имам претенции, че добре зная до къде води "знам ли", а който желае сам може да провери.
Привлича ли те "знам ли"?
Дали това не е твоя път сега, нещото през което тепърва ти предстои да минеш или вече си го подминала?

Всичко което ни заобикаля е съзнателно. И ние, хората сме едно цяло с всичко. Една голяма жива душа от много индивиди, носещи частици от нея. Който осъзнае, че е част от това по-голямо цяло, започва да живее според ритъма му, да го следва. Стане ли така, неминуемо този малък индивид получава достъп до информацията, с която разполага по-голямото цяло. Как получава достъп-като се "събуди" и осъзнае,автоматично се превръща в нова духовна част от по-голямото и висше.
 вратата "знам ли" е като вратата водеща към всички вероятности и осъществяването на най-добрите за теб самия, нали ...? в такъв случай този, който е любопитен да навлезе в полето й трябва добре да може да преценява и отсява откритите и неоткрити възможности на живота, които биха донесли удовлетвореност. Пътищата са осеяни от знаци но ако вярваш само на знаците си се изгубил 100% отсяване на добрите знаци от просто лъжливите. Интуиция. Обаче аз съм се убедила че колкото повече търсиш, толкова повече се изгубваш само че всеки път се озоваваш на съвсем различно място.
Поне 5 пъти съм си мислила че знам нещо повече от преди ..но уви.
Никой не може да ти каже, а и да не смееш да попиташ! Защо-защото така.    

ЗА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ СОБСТВЕНОСТТА

Будда е знаел каква трябва да бъде основата по пътя към нравствената чистота. Тази основа е отношението към собствеността. Отказът от собствеността в общината се доказвал не с външната проява, която най-малко интересувала Първия Велик Общинник. Отказът е трябвало да бъде приет в съзнанието.

Учениците недоумявали: един захвърлил богатството си, а Учителят продължава да го упреква в привързаност към вещите и собствеността. Друг живеел в слава и богатство, но не получавал нито един упрек.

“Чувството за собственост - обяснявал на учениците си Будда- се измерва не с количеството на вещите, а с мислите, които ни привързват към тях. Човек може да има вещи и да не бъде собственик”.

Същите изисквания се предявяват към нравствения облик на общинника. Учителят държал не на външната проява на поведението-обаяние, такт, добри маниери, а на сърдечността. В Учението на Будда Готама най-висшата нравственост преди всичко означавала чистотата на вътрешните стаи, а не на предверието. Тя доброволно се избирала от човека и се превръщала в неговия собствен вътрешен закон, където най строгия съдия бил самия човек, неговата съвест. Учението на Готама е било не мъртвата буква на външно красивия устав, а висшата Жива Етика, използвана във всекидневието на човека, който не се страхува нито от физически, нито от духовен труд и искрено се стреми към самоусъвършенстване.

За Духа и Материята

Готама Будда бил материалист. Но неговия материализъм, обхващащ всички форми на съществуване на Материята, няма нищо общо с “материализма”, направил оскъдно човешкото съзнание. За да се научим да разбираме Тайното Учение, преди всичко е необходимо съзнателно да възприемаме съществуването на две противоположности, да съчетаваме двете крайности + и - , т.е. да разбираме, че не може да има нито чисто "да", нито абсолютно "не". Защо това е необходимо? Защото целия живот се състои от два неразлъчни и неразделни елемента - Дух и Материя. Но в същност няма нито Дух, нито Материя. Това е още една аксиома на Тайната Доктрина, която казва, че има само безбройни аспекти на ЕДИННОТО, наречено в Индия "сат".) Духът и Материята - това са велики противоположения, както "да" и "не", както минало и бъдеще, както + и - , които съставят Единното, Неделимото, Вечното.

Ако нашето внимание, съзнание, устрем бъдат привлечени само от едната страна на живота, ние няма да можем да разберем разликата между добро и зло, тъй като няма да имаме представа за другата страна.

Само чрез съпоставяне можем да определим, защо прекрасното възвисява, а уродливото и порочното тегли надолу. Тъй като засега нашето съзнание не може да се откъсне от привличането на материалния, физическия свят, то и щастието си човек търси само в този свят. Той никак не желае да допусне, че щастие в света на формите, въобще не може да има. Но нали формата не е същността на съдържащото се в нея, а само неговата илюзия. Съществуват далеч по-прекрасни светове, където човек може да види същността на нещата, едновременно с това да ги създава от все по-фина Материя.

За Мисълта

Трябва да умеем да допускаме, че ВСИЧКО е възможно. Ако се е появила една мисъл за нещо, то вече съществува. Буда Готама настоявал учениците му да умеят да съчетават двете противоположности. Това развива, разширява и изфинява съзнанието. Той не приемал за ученик този, който не разбирал това и не можел да възприеме относителността на всичко съществуващо, което окръжава всеки човек, стига той да умее да наблюдава вечно променящата се природа.

Нашата съдба, нашата Карма - това е преди всичко нашата МИСЪЛ - казва Готама Буда.
Мисълта твори и добро и зло. Той казва: “От трите вида действие, най-пагубно е не словото, не постъпката, а мисълта. Още в момента на възникване на злото решение, човек вече е виновен - независимо дали е проявено то или не”.

Спотаената, скрита, неизказана мисъл действа също така явно, а понякога дори и по-силно, от мисълта облечена в словесна форма. Изречена сякаш вътре в себе си, човешката мисъл е вече пусната в пространството и лети стремително, носейки добро или зло, изгражда човешката съдба и добавя в общата атмосфера - в аурата на Земята - поредната порция на благодат или проклятие. (Затова, когато казват, че и “стените имат уши”, не трябва да мислим, че става дума само за човешки уши или специални прибори.)

Всичко се извършва чрез мисълта. Ако човек говори и действа със злобна мисъл, съпътства го страданието, както колелото следва копитото на животното, което тегли каруцата.” “Ако човек говори или действа с блага мисъл, щастието го следва, както неговата, никога напускаща го сянка”.