ЕДГАР КЕЙСИ
Откъс от книгата ПРОРОЧЕСТВА / 1996
От съня през 1936 г. –
< Защото наистина, когато го правиш за ближните си, ти го правиш за своя Бог, за себе си. Заради себеотрицание Бог може наистина да те прослави и да те запази, както и всеки, който е призован да помага в делата ти и в отношенията ти с твоите ближни. Не забравяй, че Той е до теб във всяко изпитание, във всяко изкушение и не желае да бъдеш погубен. Да бъде волята ти тогава, ведно с Неговата. Не се страхувай…>
* За природата на сънищата, които са по-често символични, отколкото буквални:
“Всяко условие, което става реалност, бива първо сънувано. То е проекция на мисъл или условия, които наистина са възможни в бъдещето.”
“Не е необходимо човек да се въздигне до небесата, за да доведе Силата [Бог] до хората, нито трябва да проникне в елементите, нито да се спусне в дълбините, за да доведе Силите, защото пред теб са положени, днес, добро и зло. Избери това, което ще доведе до по-добро развитие на Аза. Отдаване на Господа е службата, която човек дължи на своя създател…”
“В духовния аспект (на живота) всичко е добро. Докато същността реализира съдбата си чрез своя интелект, нейната опитност става лоша или добра в зависимост от избора.”
“Защото, запомнете, Съзидателната сила (Бог) е създала човека със своя собствена воля. Какво ще прави с нея, той си знае! Само тенденциите и склонностите могат да бъдат дадени, а те, както е указано тук, понякога изглеждат като лош избор, понякога има полезни влияния. Те трябва да зависят изцяло от самата същност.”
“Както е дадено от Него, Бог е поставил вратите…Той е поставил целите, през които човешката активност трябва да премине. Но Той оставя избора на човека.”
“Този, който очаква и който действа в очакване, в съответствие с духовните и физическите активности, ще бъде възнаграден.”
“Когато физическото тяло, духовното тяло, настроят себе си така, че да са в състояние да приемат Аза и задълженията му, отношенията на Аза с другите хора, в този период ще се променят връзките и отношенията в бизнеса, така че да позволят на същността да направи това, което междувременно е изградено в духовното и физическото тяло.”
“Сине мой, във всичко, което получаваш, търси познанието” гласи библейска заповед. Кейси добавя “… и способността да го прилагаш”.
* Един от най-често споменаваните изрази на Кейси се отнася до “това първо правило, закон, който е вечен – посетите семена един ден трябва да бъдат пожънати.” Това е ключът към разбирането на прераждането и карма, чрез които се проявява законът за причината и следствието. Действието му се простира не само в настоящия живот, но и в миналите и бъдещите животи. Сегашният ни живот е резултат от миналите и причина за нашите бъдещи преживявания, защото те се определят от нашите сегашни мисли и действия. Кейси подчертава библейското твърдение: “Божият закон е съвършен – той обръща душата.”
Може да пренебрегваме тези закони, да не ги прилагаме в практиката, но те съществуват и ние попадаме под въздействието им всеки ден. “Ако искаш да имаш приятели, дръж се приятелски. Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.” Спящият пророк напомня: “Има закони – законът е любов, любовта е закон…”
“ Защото Божият закон е съвършен и каквото някоя същност, индивидуалност, посее, това трябва да пожъне. Този закон не може да бъде променен. Но дали ще бъде приложен с цялата си строгост, или със снизхождение и благосклонност, зависи от избора на същността. За да получава човек снизхождение, благосклонност, любов, приятелство, човек трябва да проявява тези чувства към близките си.
Има бариери, да. Те могат да бъдат премахнати от Него, Който плати цената вместо тебе; не за себе си, а с вяра, любов, търпение, доброта и нежност трябва да ги срещнеш.
На същността може да се стори, че е твърде нечестно да преживява такава опитност (конкретна лоша съдба на личността). Така ли е? Божият закон е съвършен. Благодатта му е достатъчна, ако твоето търпение е достатъчно…”
* Питат Кейси за указание в каква църква да се присъедини човек. - “Запомнете, по добре църквата да е във вас. Колкото до организацията, изберете не такава, която да ви е удобна на вас, а такава, в която ще служите по-добре… без значение как се нарича. Нека животът ти да слави Иисус Христос… Защото Учителят не построи църкви, Той положи основи.”
* На друг човек Кейси казва, че църквата е вътре в него, това човекът бил научил от предишна инкарнация: “Преди това същността е била в английската земя в периодите, когато възникнал въпросът между държавата и църквата. И тогава същността за себе си решила веднъж завинаги: църквата е в теб самия, а не в някой папа или проповедник, нито в някоя сграда – само в теб. Защото тялото ти е храм на живия Бог и Христос става твой спътник в духа и тялото…”
“Както трябва добре да се разбере (а това все повече и повече ще се разбира от менталната същност на човека), развитието на душевните качества на човешкия род ще расте все повече и повече, за да представи целия период на преход като развитие на човешката раса не в биологична й форма, а в социалната, като условия в еволюцията на човека във всяка опитност (или прераждане).”
* Кейси дефинира психичните явления с обяснението, че “психично” означава “от духа или душата”. Той добавя, че психичните сили са: “когато въображението се сънастройва с духа или душата на индивида” или “могат да дойдат от други същности, или души, които преминават. Те са действителни. Не могат да бъдат разбрани от физическа гледна точка, а само от интуитивния, възприемчив ум. Без психичния свят, физическият би бил в състояние на “опити и грешки” или като “кораб без кормчия”. Той е изграждаща сила във всички и във всяко състояние.”
“На този, който има и използва правилно, ще му се даде. Онзи, който има и злоупотребява с привилегията, ще му се отнеме и това, което притежава. Ако използваме правилно и най-слабите си психични качества, ще ни се даде повече. Но трябва наистина силно да желаем да придобием тези качества.”
“Намери себе си. Намери идеала на Аза. И колко висок е този идеал. Дали той се състои, или се отнася до саморазвитието (или до себеотрицателното развитие) заради славата на идеала? Бъди сигурен, че идеалът е духовен… И не се задоволявай с друг водач, освен от Трона на Божията милост!… А кой може да бъде по-добър водач (да го учи) от Създателя на Вселената? Защото Той е казал, че “ако търсите, ще намерите” и “няма да те изоставя неутешим”. Ако ти си праведен в целите, в намеренията, в желанията, “Аз ще донеса всичко в паметта ти, от което се нуждае твоята душа, ум, тяло, развитие… Това е обещание от Него, който може да изпълни каквото е обещано на всяка душа, търсеща Неговото лице, Неговия път.”
“Тогава често говори със своя Създател. И нека твоята молитва бъде: “Господи, нека бъде волята Ти, че аз – Твоят син, Твой слуга – да бъда от най-голяма полза за хората. И нека Отче наш, разбера Неговите заповеди, така както Ти си обещал, че ако Го чуем, това, което искаме в Името Господне, ще бъде наше. Аз ще търся тази връзка, Отче наш, както и да ми бъдеш водач всеки ден!”
. . .
“Защото за същността – както и за света – търпението е урокът, който всяка душа трябва да научи в своето пътуване през материалността. А това е смисъл за същността: Времето, Пространството, Търпението са в менталната област, същите, които се подразбират от израза “Бог Отец, Син и Свети Дух”; или както Дух, Тяло, Душа. Те са израз на триизмерната мисъл. И в търпението човек започва все повече и повече да разбира континуитета на живота, душата като част от Цялото…”
“Времето и пространството са елементи от собствената идея на човека за Безкрайното и не са реалности, както са телесните неща в света…”
“Защото светлината се движи в Пространството и Времето и върху това чиле, гранче, между тях са записите, направени от всяка душа в нейния път през вечността; чрез нейното узнаване не само на материалния свят, но и в мисълта в каквато и сфера на същността да съгражда за себе си в своя опит, в своето пътуване, в своята дейност.”
“Тези записи се правят във връзка с нашата среда, наследството ни и според нашите идеали. Така там има не само запис на фактите, но и оценка за тях. Когато се “четат” Акашките записи, факторите, свързани със средата, наследството и идеалите също се вземат предвид.”
“Така, независимо от това, което същността е извършила или може да извърши, вътре в нея са записите на това, което е извършила върху гранчето на Времето и Пространството.”
“Бог задвижва света, Духът произвежда неговата активност. При движението Той създава Светлината, а после хаоса. От Светлината идва Сътворението на онова, което на земята се нарича материя, а в сферите около земята – Пространство и Времето; и чрез Търпение материята е еволюирала в активности, докато са се появили небесата и съзвездията, звездите и Вселената, която я познават – или се опитват да я опознаят индивидуалните души-същности в материален план. После на земята идва материалността чрез Духа, който влиза в материята. Духът се индивидуализира и става това, което различаваме като индивидуални същности. Духът, който е внедрен в материята, който има отношение към цялата земна среда за славата на Съзидателните Сили, е част от Универсалното съзнание.”
< Колкото повече осъзнава – чрез Търпението, чрез Времето, чрез Пространството – своята връзка с Божествената природа – Отец, Син, Свети Дух, в Аза същността намира тяло, ум, душа. Както Синът е създателят, така и умът е създател на индивида. >
. . . . .
“Когато се заемеш с днешните проблеми, всеки един от тях се оказва чат от онова, което се опитваш да постигнеш. Не просто опитностите ти от момента, защото онова, което се е случило във времето преди много години, днес дава своите плодове. Дали ще ги обереш зрели, или ще ги оставиш да изгният на дървото на живота? Или пък направо ще ги пренебрегнеш?”
* Как да узнаем кога вземаме правилни решения? – “Чрез вслушване навътре… Защото отговорът на всеки въпрос; отговорът, как да разберем Неговия път, винаги е в нас. Вътрешното Аз е част от Безкрайното, докато упорството на личността (което може да ни отклони) винаги е във война с Безкрайното, защото му липсва онова, което може да се нарече издръжливост, вяра, търпение…”
“Изисква се търпение да се отнесем към другите така, както искаме те да се отнасят към нас. В този момент ние получаваме награда. Години разделят причината от следствието. В търпението ние опознаваме душите си, осъзнаваме нашата идентичност, това че всеки от нас е корпускула в едно велико тяло, в сърцето на нашия Бог. И Той не иска нищо друго.”
. . . . .
* Фактически, именно благодарение на схващането на тези понятия за нас е възможно да познаем Безкрайното. Записите на това, което сме направили в миналото, са вътре в нас и те са там за нас, за да си спомним, ако искаме, защото “ни е обещано да си спомним всички неща”.
“Каква е водата на живота? Какво е това, което Духът и Невястата, или Духът и Агнецът казват, че свободно идва и си отива? Търпение, Време, Пространство! Така можем да узнаем, че сме част от Него; че нашият дух, нашите души свидетелстват в нещата, направени от нас, в които ние свидетелстваме за Него.”
Източник : cpecs.com