ТАЙНИТЕ НА САТАНИНСКАТА СЕКТА
От незапомнени времена Дяволът се е смятал за Принц на злите духове, изкусител и съблазнител на човечеството, повелител на Ада и олицетворение на абсолютното зло. Напразни са били дори усилията на Инквизицията за борба с тази напаст. Изтезанията и кладите на Църквата като че ли допълнително разпалвали вярата в дявола и той никога не оставал без почитатели.
Светата Инквизиция изпратила известния демонолог Пиер дьо Ланкор селището Лабурд, за да се справи с тамошните сподвижници на Сатаната. За три месеца той изгорил на клада 600 вещици и вещери. В своята книга „Описание на демоничното и зловредно непостоянство” дьо Лансор дава следното описание на дивите сатанински оргии:
„Танцуват безсрамно, гощават се и гуляят пламенно, съвокупляват се дяволски, содомизират отвратително, богохулстват скандално, отмъщават коварно, отдават се на всякакви гнусни, мръсни и безобразни желания. Държат се грубо като скотове, развъждат противни гадини като жаби, пепелянки и гущери, боравят с всевъзможни отрови и треперят над тях като над съкровища…”
Във великолепната си книга „Ангелско сърце” (филмирана от Алън Паркър) Уилям Хьотсбърг дава едно още по- ужасяващо описание на сатанинската оргия:
„Притаен в един ъгъл, видях свещите, дебелите черни свещи, наредени пред стената. Ако се вярва на книгите, те трябваше да са от човешка лой…
Церемонията се водеше от дебел и румен свещеник. Наметнат бе с черен епатрахил, извезан със златни кабалистични знаци, отпред разтворен. Отдолу беше гол и по възбудения му член играеше трепкавото зарево на свещите…
Силен бебешки плач се извиси над животинските възгласи на паството. От мрака се появи мъж, понесъл ритащо пеленаче. Свещеникът го сграбчи за единия крак и го издигна над главата си, надавайки вик:
- О, Ваалберит, о, Велзевул, в твое има се поднася това дете.
Всичко стана много бързо. Свещеникът подаде детето на един от послушниците и пое от ръцете му нож. Острието лъсна в сиянието на свещите, когато преряза гърлото на кърмачето, чиито писък се превърна в хъркане.
Изнесоха закланото бебе… Руменият дебел свещеник отхвърли епатрахила и се сведе над девойката, опръскана с кръвта на бебето, и я облада с кратки, бързи тласъци, като куче…
Присъстващите побесняха… Захвърлиха наметала и маски и започнаха френетично да се чифтосват на плочите…”
Хьотсбърг описва тук най- важната и богохулна церемония на сатанинския култ, наричана ту черна литургия, ту черно причастие, ту черен сабат.
Черната литургия е всъщност една гавра. Тя е пародия на най- светия християнски ритуал и с течение на времето се е превърнала в кулминация на сатанинския култ. Да, култ, защото с течение на времето невинните занимания с черна магия лека- полека са се превърнали в истински сатанински култ. Има дори църква на Сатаната, чието седалище е в Ню Йорк.
Черната литургия е ответна реакция на жестокостта, с която Инквизицията преследвала и наказвала набедените от нея магьосници и вещици. Тези черни литургии се отслужват и в наши дни, но последователите на Сатаната се кълнат, че вече не прибягват до човешки жертвоприношения.
Мнозина не приемат тези лудории на сериозно и смятат, че участниците в тях само търсят някакъв „възвишен” повод за организирането на оргии. Не бива да забравяме обаче, че в целия свят Сатанинската църква минава за една от най- опасните секти.
Тя има свой „филиал” и в България. Тази групичка от маниаци е много добре законспирирана и досега нито един разследващ журналист или полицай не е успял да проникне тайно в техните редици. Защото те съвсем сериозно заплашват със смърт всеки, който се опита да хвърли и един поглед зад кулисите на тяхната извратена и налудничава общност…
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ