Безкористността в абсолютно чистия й вид е илюзия, макар че има хора, които не искат да си го признаят. Общо взето човек прави всичко заради себе си поради една или друг причина.

Безкористността в абсолютно чистия й вид е илюзия, макар че има хора, които не искат да си го признаят. Общо взето човек прави всичко заради себе си поради една или друг причина.

Даваш на просещ защото си се почувствал зле, а милостинята ти помага да си възвърнеш предишния душевен комфорт.

Безкористността в абсолютно чистия й вид е илюзия, макар че има хора, които не искат да си го признаят. Общо взето човек прави всичко заради себе си поради една или друг причина.

Не само, че е илюзия безкористността, а и може да бъде опасна на моменти. Актът на даването трябва да бъде полезен както за даващия, така и за получаващия. Ако пренебрегваш себе си давайки, ти не постъпваш добре. Ако даваш незаслужено, също постъпваш неправилно, защото така нарушаваш висшата справедливост и на човека ще му се случи нещо друго, което да възстанови справедливостта - така че ти не му правиш добро, а "мечешка услуга".

Какво ще кажете по този въпрос от астрологична и психологическа и; всяка друга гледна точка?
И тук имам предвид нещо, което е близко до индивидуацията - да бъдеш себе си и да обичаш себе си, въпреки желанията на другите.
Тук не се има предвид егоизъм. Става въпрос на това да не пренебрегваш себе си, заради другите. Защото някои от тези неща не се правят осъзнато.

Съгласен съм с духа на темата и подкрепям изказването.
Всъщност на въпроса или темата е при противопоставяне. - По точно когато има противопоставяне между това “да бъдеш себе си” и да обичаш себе си и “желанията на другите”.
А не става дума за случаите когато тези две неща съвпаднат или са сходни, защото тогава няма никакво противопоставяне, а желанията съвпадат.
Значи за случая когато не съвпадат и има противопоставяне, пренебрегването на себе си го свързвам.
- Най-вече по Луната и още принципно свързвам и с вода. – желанието да получим определена порция чувства и емоции в замяна на това или да се изкараме страдалци и липсата на рационална логика, което свързва нещата и с Меркурий донякъде – замъглен, оцветен емоционално  - не може да се освободи в тоз момент.
- Донякъде може би по Слънцето - свързано е и с духа волята и с Марс донякъде – страхът и тнт.

ЗА ДАВАНЕТО И ПОЛУЧАВАНЕТО

По-добре е да даваш, отколкото да получаваш, защото всяко даване или погасява кармичен дълг

Според мен не е така, въобще не е важно даваш ли или получаваш. – Важното е как даваш и как взимаш.
Важното е, ако даваш да даваш наистина убедено, да желаеш да дадеш, осъзнато и тнт, без да очакваш нещо в замяна. Щото ако ще се мъчиш и терзаеш, или ще чакаш нещо в замяна това не е никакво даване а си прилича на сделка и то сделка, която хем ти се вижда не-добра, хем искаш да я сключиш.  - В този случай е много по-добре да не даваш нищо според мен.   

по въпроса за Даването и Получаването - отидете и гледайте филма "Проповедника с картечницата". по съвсем реална история от живота е. всякакви думи са излишни, просто го гледайте.

Това с Правилата на даването е много мъдро казано,но не означава,че напълно изчерпва...навярно би могло да се добави още,а не означава и,че не може да се аргументира и по-различно виждане.

Според мен не е така, въобще не е важно даваш ли или получаваш. – Важното е как даваш и как взимаш.

Виж, той авторът по-нататък е описал правилата на даването, така че този коментар според мен само подкрепя идеята на автора. Както и да даваш, ако помощта ти не е поискана или не се вписва в кармичната пътека на получаващия, няма смисъл от даването.

Това с Правилата на даването е много мъдро казано,но не означава,че напълно изчерпва...навярно би могло да се добави още,а не означава и,че не може да се аргументира и по-различно виждане.

Какво имаш предвид? Кой точно аргумент би добавил?
Не, не означава, че не би могло да се добави още.
Познавам хора, които правят децата си зависими от себе си, давайки им постоянно
и са ги превърнали в мързеливи хора. И те се аргументират много добре.

Това с безкористността при даването не съществува! Дори ида не очакваш нищо в замяна от другия, очакваш лично удовлетворение от направеното.
За непоисканото добро научих лятото - страшничко е, защото аз мнооого си падам по даване на непоискано добро, че сега трябва специално съзнателно да се въздържам да не го правя.

Правилата много ми харесват!

Ако се чувстваш нещастен, малък, незначителен и унизен давайки, просто спираш да даваш и това е. По-просто решение не ми идва наум. А може би това е сигнал, че наистина вървиш против себе си или не даваш комуто трябва и както трябва.

трябва да си широко скроен и щедър човек за да даваш заради самото даване, 
дребнавите и тесногръдите винаги пресмятат  и изваждането им е проблем...

За непоисканото добро научих лятото - страшничко е, защото аз мнооого си падам по даване на непоискано добро, че сега трябва специално съзнателно да се въздържам да не го правя.

Насила да даваш и насила да взимаш, все е насилие.   

Искам да давам, имам много инфо,което е нужно, така разбрах днес. ама нещ ме гложди - не помни този човек, неща които ми е казал, които съм му казала - не помни! дали това значи, че не го вълнувам толкова, че да помни. Иначе мога да му давам.

Искам да давам, имам много инфо,което е нужно, така разбрах днес. ама нещ ме гложди - не помни този човек, неща които ми е казал, които съм му казала - не помни! дали това значи, че не го вълнувам толкова, че да помни. Иначе мога да му давам.

Струва ми се, че би трябвало ти да забравиш какво си дала, а той, напротив, да помни!

щом не помни човека , на който си дала, значи не си го докоснала и не е трябвало да даваш,човек помни за цял живот значимите чужди жестове на подкрепа в най-трудни моменти-защото е свързано със силни емоции,който са те разтърсили,трогнали и няма как да забравиш

Има хора, които никога не помнят, когато нещо им се дава, просто такъв е манталитетът - всичко се приема за даденост, те дори не го възприемат като жест на подкрепа.