Не си правя вече труда да анализирам кое какво ми е, важно е как го чувствам...Не мога да говоря пред публика, да помня наизуст пък хич....иии на мен ми се е случвало да блокирвам на някакво стихотворение ....ма съм била малка...

....Ма в приятелски разговор или въобще в неангажиращ такъв с когото и да било съм много словохотлива, вкарвам провокацийка, като насочвам мисълта им в посоката, в която тече моята, за да могат да ме следват, щото иначе съм много разпиляна и в повечето случаи абстрактна /не мога да се изразявам точно-винаги се получава нещо друго от това което искам да кажа/ и се почват дебати, спорове..

, бъзици....

...А с писането съм скарана, в смисъл литературното - там съм куцала винаги, защото виждах неща или усещах неща, които бяха извън литературните ни занимания в час и нямаше как да ги обясня....А тези многоточия са много емоции, свързани със спомени, които няма как да ви разкажа.