Чета си аз "Сатурн - нов поглед към един стар дявол" на Лиз Грийн и се стряскам от апокалипсиса, съпътстващ Сатурн в книгата.
Ясно е кой е Сатурн в митологията. Наскоро прочетох, че той е и Сатаната, който е разделил Земята от Слънцето, според един по-апокрифен вариант за сътворението на света. Книгата е много буквална в тълкуванията, истина, осъзнаване и опит в едно.
Ясно е, че Сатурн е болката и страхът в нас, той е и остена, който ни ръчка да продължаваме. Той е нашата квадратура. На едни им е добре с него, на други не е. Аз лично си го харесвам, въпреки че ми донесе неуписуема болка при възврат.
Какво се случва обаче при аспектите на Сатурн. Интересен ми беше аспектът Мас - Сатурн. Разглеждали сме я тази тема от гледна точка на съвпада. Но непримиримия конфликт на action - reaction в натала как се изразява, квадратурата и опозицията?
Лиз Грийн е разгледала първопричините тези аспекти да се разглеждат като показател за жестокост в средновековието. Тя обаче добавя и другата гледна точка - пасивност и блокиране на желанието за действие и реакция, водещи до налагане и господство на другите върху индивида. Оттам и чувството на безпомощност и усещането за потъпкване на личността, които водят до първосигнални, груби и животински реакции, тълкувани в миналото като жестокост. Като квадратът на Сатурн и Марс в радиска на Хиплер, например.
Води ли този аспект до умишлена бруталност и жестокост у индивида? Или води до вътрешна неудовлетвореност и потиснатост на личността? Или, на трето място, не води ли до агресия от околните спрямо индивида? Какво се случва и ако аспектът е около Асцендента, отразяващ Аз-а? Или в знака на Слънцето?
За обективност - линк към темата за съвпада
http://astrosite.org/forum/index.php/topic,5016.0.html