Има хора, които цял живот творят и се раздават без да е нужно да мислят за сетния си дъх.  :blink:

Но понякога осъзнаването на смъртта, т.е. след като знае, че скоро предстои, човек би могъл да направи нещо, което при други условия не би си позволил. Не е нужно обаче да осъзнаваш смъртността си, за да бъдеш добър към хората. Направи добро и го отнеси в гроба, ако може да перифразираме една поговорка.

Има хора, които цял живот творят и се раздават без да е нужно да мислят за сетния си дъх.  :blink:

Така е:)
Когато човек наистина е давал нещо на другите и на света, когато наистина е сътворил нещо си, само тогава осъзнава, че го е направил всъщност за себе си:)

Ако не му се е случвало, добре е да даде нещо, което му е важно, на другите- може да е нещо материално или пък нематериално- време, труд или подобно:) Добре е да създаде нещо, без да търси отзива на другите – може да е нещо дребно, като  картинка върху камък:)
Тогава наистина ще изчезне  субективността  и дребнавостта  във взаимоотношенията с другите и със света, ще изчезнат дори чувствата – такива силни като любов или омраза – остава само едно безвремие и сливане с нищото или с всичкото:)

...щях да го изживея както вчера...

Да допуснем и да влезем за малко в роля
Какво бихте сторили
Ще отпаднат ли страхове, ненужни очаквания и потребности от суета
Ще ви стимулира ли да рискувате, най-общо ще ви подтикне ли към действия или напротив - ще засили пасивността

А, ако използваме този похват всеки път, когато имаме нужда от освобождаване, дали ще работи в положителна посока

*темата е провокирана от Стив Джобс, който днес си отиде завинаги, поне от тук :blink:

НЯмаме време да живеем...от ролите , които съпътстват живота ни...ДОБРИЯТ ВАРИАНТ Е ДА ЖИВЕЕМ КАТО ЗА ПОСЛЕДНО...знаейки...,че това последното го няма....

Не , Ан , няма поука.Просто явно си мислим за такива ежедневни неща все едно това не ни е последният ден.

всъщност темата не е за края, а дали мисълта за него може да се използва за източник на ефективна енергия
което от друга страна има отношение към позитивно или негативно мислене

имам две приятелки, които могат да бъдат определени като противоположности - давам ги за пример, защото темата е ярко изразена и при двете, дали заради струпването на планети в знак и дом, не знам
едната има стелиум в скорпион и в 8ми дом
другата стелиум в дева и 12ти дом
първата е фаталистична и се спасява, като допуска винаги най-лошото - но то по някакъв странен начин се явява защита
втората дори за миг не може да си позволи негативни мисли, защото те тутакси се реализират, а крайното положително мислене и носи сходни преживявания (които съвсем не изглежда да са даденост)

аз не знам от кои съм - възможно е като имам такива близки приятелства да съм и от двете почти по равно...
но при всички случаи е важно да се разбере

какви са наблюденията ви върху вас самите в тази връзка?

* ако знам, че днес е за последно - най-вероятно ще почакам нетърпеливо да се случи, с желание за отвъдния живот с изплатена карма
но това са само предположения, поставена в реална такава ситуация не е съвсем сигурно какво ще провокира...не успях съвсем да вляза в тази роля :blink:

освен това от тук и като подтема може да се извлече информация, дали и доколко е удачно за нас да узнаем в прогностика за себе си, и дали по-скоро не би ни навредило :blink:

всеки следващ миг е последен,така,че живея за мига