Доста си мисля по това доколко и защо се променят хората. Под промяна нямам предвид обичайните изменения, настъпващи с възрастта, като постигането на търпение, повече дипломатичност и разбиране към другите. Това в известна степен се случва при всеки.
Говоря за кардинална промяна. Възможно ли е след дадено събитие да станеш човек напълно различен от този, който си бил? И нужно ли е събитие за такава промяна?
Според мен всеки носи своя базисен пакет и колкото и да се трансформира не може да измени основите. Все едно да ремонтираш къща - дори да смениш вътрешното оформление и фасада, носещите колони са си все същите. Но пък имам реални примери за обратното - за това, че можеш да се родиш отново като друг човек в този живот. Имам пример и за това, че може да не мръднеш на милиметър от това, което си бил.
Ще е добре, ако предположим и астрологично на какво се дължат трансформациите. Изключвам Сатурновия възврат, защото това е осъзнаване, а не промяна. Тук става дума за нещо много по-тежко.

Реално няма промяна, дори и там, където ни се струва, че има. Всеки се ражда с астрологичното си "пакетче', както ти се изрази. Това, което ни се струва като промяна, е всъщност изваждането на друга бонбонка, която винаги е била в пакетчето, просто е била по-отдолу. Трансформации има, промени няма. Според мен астрологично ... ми всеки по-труден аспект вади различни неща от човека и го предизвиква по различен начин. Опозето на Сатурн със стелиума ми в Козирог и съвпада с наталното Слънце и по-късно Меркурий бяха нещата, които извадиха поне от половината ми качества наяве - но те винаги са били там, просто са се намирали в несъзнатото. Плутон, от своя страна има още по-дълги ръчички и вади неща от несъзнатото в съзнатото, но те пак са си наши, просто са били разположени в някои от по-фините тела и са чакали възможност да се проявят и навън. Всяка от т.нар "духовни" планети търси по различен начин екзистенциалната истина, но за мен екзистенциалната истина не е в това какво има навън, а какво има в собствената ми торбичка, която нося. Там са всички отговори, които търся. Ако не си сменям торбичката и винаги нося нея, от това следа, че никога не се променям, но и не виждам смисъл да го правя - като гледам и подражавам на това, което виждам в чуждите торбички. Това, което е в нас, е предостатъчно и даже премного, за да бъде разгледано за един живот, така че ...  :blink:

Формулира много добре моето разбиране. Сещам се за един мъж, който работел на Уолстрийт, но после се връща в България и става поп. Отвреме-навреме се появяват репортажи за него. На теория си обяснявам нещата обаче какво трябва да ти се случи, за да си смениш живота по този начин. От едната крайност в другата...

НЕЕЕ.... Не се променяме...Просто променяме отношението си...

Зависи кой отговаря на въпроса. В света на формите има промяна, той е неустойчив и тече; промяна има за егото, вкопчило нокти в тази "реалност"; промяна има за ума и колекцията му от мисли, изрисувани в рамки, която трупа и размества в минало и бъдеще - това е неговото ID. Но под шумящите ум и емоции, иззад минаващите облаци стои същинската природа - "Аз съм" присъствието, всемирът като Източник е неизменно. Останалото е просто представление.

Не можем да избягаме от себе си-колкото и да ни се иска. Но можем да се развиваме, можем да се озлобяваме, можем да се облагородяваме, можем...да избираме какво искаме да бъдем и какво да бъдем
Преди 10 години нямах спирачки и граници. От малка нося на всякакви отговорности и задължения, още не мога съвсем да простя на майка ми за това, че не ми е било работа да съм й приятел и да я утешавам при нейните разочарования, нито да поемам нейните грижи в семейството. Много ми е смешно някой като ми види хороскопа да каже- имала си хубаво детство...хубаво друг път. Другите играеха долу пред блока, аз хранех и приспивах сестра ми. Но...всичко това доведе до там, че принципни грешки в живота си не правя, има много малко неща, за които съжалявам, бях силна и категорична и крайна. После мина някой и друг транзит..и ето ме- морето вече не ми е до колене, знам, че за да постигнеш нещо понякога иска много жертви, които е по-добре да не правиш, и вече никога, ама наистина никога гледам да не съдя хората за избора им, дори когато ми се струва очевидна грешката им.
Малко е да се каже, че съм по-мъдра с възрастта, сякаш съм живяла 20 живота, а не един, а съм само на 36
Кофти, че от цялата работа вече трудно се изненадвам, а пък е много хубаво да се случват неочаквани неща
Все още си мисля, че каквото посееш, това ще жънеш

Ще е добре, ако предположим и астрологично на какво се дължат трансформациите.

Транзит на плутон към лични планети, ингрес на прогресивно слънце, прогресивно новолуние.

Според мен човек не се променя, раждаме се такива, каквито сме. В определено време подтискаме разни качества,показваме други на показ, но са ни заложени определени качества и характеристики. Всяка ситуация изисква различна адаптация и според това зависи човек какво ще покаже. Понякога и умишлено прикриваме качества,но рано или късно всичко излиза на яве 

Страхотна тема!!!

Според мен човек се променя всекидневно, дори да не осъзнава. Най-малкото може да те промени. Дори твърденията че вълка козината мени,но нрава не, за мен донякъде не са верни. Ако имаш мотивация и искаш, ще се промениш. Много е трудно, почти невъзможно, но има много примери за това! Всичко през което минаваме ни променя. Смея да твърдя че за 5 години съм разбрала и променила много в себе си,но повечето ме очаква....