Нямам големи познания, дори като се замисля имам повече астро книги в библиотеката, от колкото запаметено инфо в главата

Ясно е, че астрото не е за мен, но реших да ви задам въпроса от заглавието - "Какво ви даде и какво ви отне астрологията?"

При мен лично позитива и отрицанието са 50/50, даже последното взима връх.

А при вас?

Не се занимавам насериозно с астрология. Не ми е призвание. Но благодарение на нея се запознах с приятни хора във астро форуми. А това не е никак малко.

"Какво ви даде и какво ви отне астрологията?"

При мен лично позитива и отрицанието са 50/50, даже последното взима връх.

А при вас?

Напоследък все по-често си задавам тоя въпрос и съм склонна да приема, че много повече ми е отнела, отколкото ми е дала... Чрез астрологията опознах тъмната и порочна страна на човешката същност и осъзнах, че мнозина от тъй наречените астролози чрез заниманията си с астрология компенсират други липси. Изключително уважавам стремежа към познание, но за жалост установявам, че не са малко хората, които просто скучаят и астрологията е един от начините да си запълват ежедневието и да се срещат онлайн със себеподобни... Скуката и липсата на фокус в живота също могат да бъдат сплотяващ фактор.

Да, преди година си " :41: " (скубах главата ), че съм си изпил мозъка да се занимавам, но пък в много случаи се е оказвала полезна.

Тук може би повече става въпрос за избор - да поемеш инфото или да не поемеш инфото, и като го поемеш какво го правиш, най-добре на мен ми изглежда да го пусна, така пак имам "card blanche". 

даде ми разбиране и обяснение за циклите в живота - на сатурн, уран, прогресивното слънце и прогресивните лунации.

отне ми способността да преценявам реално някои взаимоотношения...гледам само астрологичните аспекти, което никак не ми помага за съжаление.

Даде ми нови знания и възможност за контактуване с интересни личности. :blink: Разбрах,че някои неща не мога да ги променя,въпреки огромните ми усилия.(или да чакам помощ от транзитите)Какво ми е отнела?Ограничих времето за реалните приятелства.

на мен само ми е давала.

Освен това, което изброи Сладурка, за разбирането на "живота", разбирам и хората срещу себе си. МНОГО хора, с които работя не са ми приятни, но астрологията ми напомня, че в 90% от случаите звездите действат, а не те (малко хора са достатъчно осъзнати, за да проявяват воля).

Усещането за безкрайност, вселенска хармония и надежда. Светът, който ми се преподава в у-ще, или чисто социалния свят, който виждам около себе си не ме карат много да вярвам в божествената искра в човека.

P.S. @ Sdurka - и аз по едно време само хороскопа гледах, но после отново започнах да си вярвам на интуицията и се убедих, че духовното развитие има значение. Затова първо преценявам ЛИЧНО харесвам ли човека, после правя синастрия, за да знам от къде ще ни дойдат проблемите и от къде позитивите.

Там е проблема, че въобще не би трябвало да отнема. Точно благодарение на астрологията преценката би трябвало да е по-ясна, ако ли не - значи преценяващият има проблем.
Разбира се, нивото на проявление като принцип в съзнанието при всяка една от планетите има значение, затова и едни и същи аспекти могат да действат различно в зависимост от проявлението в съзнанието.

Астролога не е БОГ...Но е богоизбран...Или богоизбрани са онези, които умеят да съзерцават процесите и себе си..и по този начин да помагат на всичко и всички около себе си.
Напоследък всички станахме астролози... . Астрологията е прекалено многофункционална и практична с различните си клонове и прочити...Това да четеш посланията на звездите обаче не те прави БОГ..., а те прави повече от отговорен за прочита и изреченото.
Всеки следва да бъде наясно с езотеричните закони , за да прилага астрологичните...Няма как и не веднъж съм казвала , чрез копи-пейста да бъдеш астролог. Мисълта е по-силна от всичко...

нищо не ми е отнела. дава ми чудесни психологически прозрения за човешката природа, кара ме да мисля за съдбата и смисъла на живота и доколко всичко е предварително начертано. 

За мен астрологията е едно необятно хоби 
Отне ми заблудите, или може би ги смени с други такива

За мен астрологията е едно необятно хоби 
Отне ми заблудите, или може би ги смени с други такива

Да, да  и аз съм от заблудените  :blink:

Ама...какво да се прави, не може всички да сме царе, и плебеи тре'ат 

Тя не ми е дала нищо...защото не дава. Аз съм си взела от нея. Какво ли? :rolleyes:
Вяра в най-трудните и най-леките периоди /Сатурн/...,мъдрост /Сатурн/...кристализация на планове/Сатурн/...развитие на интуицията/Луна/...разбиране /Меркурий/...
Астрологията е инструмент в ръцете на добър занаятчия...Разбиране за себе си и за другите...Талант да използвам квадратурите и опозициите и умение да реализирам тригоните... :blink:

Няма знание, което да отнема каквото и да е.
Има само неподходящи, зле подготвени, неправилно или не на място използващи знанията хора.  :blink:

Няма знание, което да отнема каквото и да е.
Има само неподходящи, зле подготвени, неправилно или не на място използващи знанията хора.  :blink:

Съвсем съгласна с написаното :93:

Благодаря на всички, които се включиха в темата :blink:

Ако си спомним за една от най-мъдрите книги на Старият завет, "Еклесиаст" и думите на цар Соломон - "Многото знание носи много печал" ?

Какво ще кажете? Не важи ли и за астрологията? Не дава ли големи очаквания и не намалява ли будността ни по пътя? Ако залагаме прекалено много на астрологията и си мислим, че можем да предвидим дадено събитие и неговото развитие не е ли вид наивна самоизмама?
Не ни ли вкарва в една единствена композиция, на композирания от нас влак, при което всяко излизане от релсите се преживява като катастрофа?

"Никой не е спечелил от предварителното си знание за бъдещето", Кун Фу-дзъ

А колкото до неподходящите, зле подготвените и т.н. - кой може да каже на другия, че е такъв? Та нали, всичко, което виждаме наоколо, включително нещата, които може би не обичаме, и дори хората, които презираме и от които се гнусим, присъстват в една или друга степен в самите нас. Чрез срещите с другите ние придобиваме опит и се учим, не е ли именно това най-ценното?

Безспорно е, че по пътя на астрологията човек може да се опознае, да погледне и Бога, и Дявола, и добрите и отрицателните си страни в себе си. Но възможно ли е това да е честно и докрай, не е ли необходимо върховно съзнание за тази цел?

  много добре казано!

Не ни е дадено да знаем всичко, по какъвто и да е начин, и слава Богу!

Основата със събирането ми на инфо от околния свят е отсяването му, като го приемам, но после го пускам и всичко наново. Защото иначе това се превръща в бреме, тежко бреме. 

"Многото знание носи много печал"

Сатурн знае много, много мисли, но и носи голямо напрежение.
Затова и след неговите знаци се явява женския знак на Юпитер, когато сме осъзнали, че не можем да променим целия свят във Водолей, то в Риби просто пускаме нещата по своя естествен ход. В Овен имаме отново бял лист.

Разбира се това е еквивалентно за астрологията, така и за всичко останало.

Romantica,
изразила си по уникален начин, това което чувстваш. Поздравления!
Предполагам си се засегнала от "неподходящите и злеподготвени".С това визирам на първо място себе си. Хороскопа ми е акцентирано въздушен и това е предпоставка за пълно отсъствие на други някои стихии. За определени неща, да кажем емоционално интуитивни, съм буквално "неподходящо екипирана по рождение"  и всякакви напъни в тази посока са напълно безполезни.
 За други неща, които даже са ми в повече ми трабваха години за да започна да им обръщам внимание, да ги осъзная и да започна да им се доверявам. И това е да си злеподготвен. Книгата я имаш ама като не можеш да четеш, все едно я нямаш, дори и да те бият с нея по главата. 
Астрологията поне ще помогне на всеки сам да разбере за кое е и за кое не е подходящ или достатъчно подготвен. Би спестила много ценно време от краткия ни живот, най-малко за да може всеки да разбере какъв път си е избрал, защо го е избрал и как да го следва.
Няма как да знаем  в детайли какво точно ще ни се случи утре, след година или след десет. На мен лично ми е достатъчно да знам приблизително от коя посока и от какво естество ще е "вятъра". И  с колкото по-голяма лекота  преодолея препяствието,толково повече се убеждавам, че усилията ми са във вярната посока. Подобно на прогнозата за времето-ако искаш я чуваш, ако искаш не. Ако все пак се заслушаш имаш избор дали да се съобразиш с нея или не.
Знанието само по себе си не отнема, но се превръща в излишен товар ако не го използваш по предназначение,спрямо собствените си възможности, в подходящото време и място. :blink: