да, на по-дълбоко ниво го усещам така, че той олицетворява тази сатурнова нужда. казвам усещане, защото на пръв поглед той оставя впечатление на не особено сериозен човек. изключително потаен, притеснен и някак даже по детски сконфузнен, чак почваше да се кикоти в пътите които сме имали среща. Никога не е идвал сам, а с приятел, дори когато оговорките уж са били между мен и него,той ми предлага да се видиме, виждаме се, а  не е сам. когато се случваха нещата с него, той беше обвързан ( относно почтенността).  Права си за препположението за това, какви мъже харесвам. Във въпросният мъж виждам точно това, но знам че ще получа и сатурновото. По принцип той си пада леко женкар и въпреки това, след всички тези години,  се присеща за мен, пише ми...но до там. дори и предвид разстояните които ни делят. срешите ни бяха без никакъв резултати въпреки това ги имаше през период от 1/2 години