Имало едно време едно корабче. То било направено от клонче на дъб. Вътре живеели и пътували малките земничарчета. Те търгували с почва и семена, които продавали на водничарчетата. Вълните ги носели далеч отвъд Бразилия.
Те имали едно магическо умение - можели да предизвикват въздушна светлина. Веднъж през януари в Сребърно Море срещнали мъгливи водничарчета в недобро настроение. Те с досада си разменили стоките под вълните. Земничарчетата дали семена и почва, а водничарчетата дали подводни мъниста, перли и воден разтвор от питейна вода.
За сбогом земничарчетата решили да развеселят помръкналото племе на Мъгливите, също и като жест на благодарност за най-прелестните мъниста и звезди на три морета. Предизвикали мълния от въздушна светлина. Оказало се, че точно това племе водничарчета дотогава не били виждали подобна магия.
В див потрес те плувнали към дълбинните пещери. Най-младото обаче останало и накрая на странния фееричен спектакъл питало земничарчетата:
- "А вие чували ли сте за магическата способност на въздушния двукрак народ по височините?"
- "Не" - казали мъничките земничарчета. - "Каква е?"
- "Нарича се чувство за хумор. Пристига юли месец обикновено."