В нашия триизмерен материален свят често употребяваме думата време. Придаваме значение на тази дума ежедневно, за да отмерваме ритъма на живота си и да подреждаме събитията, които ни се случват в минало, настояще или в бъдеще. Какво представлява времето, само за удобство ли използваме това понятие или то има и някакво друго значение и смисъл? То дава ли отговори за нашето развитие и еволюция? Ще се опитаме малко да повдигнем завесата и да надникнем зад нея, за да потърсим механизма на времето и времевата парадигма на нашия свят.

Във вселената съществува една ключова дума, която обяснява съществуващото в нея и тя е вибрация. За нея са характерни честота, дължина на вълната и сила на импулса. Всяка честота създава условия, характерни за нея и достигането на определено равнище на вибрация автоматично ни поставя в тези условия. Дори можем да кажем, че вибрацията е място. Времето се обуславя от вибрацията, като при по-ниско равнище на вибрации, времето тече по-бързо и обратно, при по-високо равнище на вибрации - времето тече по-бавно. Във високочестотните светове, където скоростите са близки до скоростта на светлината, времето е бавно или е почти спряло. Така Бог е в безвремието, защото неговата вибрация е възможно най-високата. Всичко съществуващо се стреми да повиши своята вибрация, за да попадне в един по-интензивен честотен спектър.

В еволюцията си за постигане на по-висока вибрация, човечеството е извървяло пътя до тук, ръководено от лявата половина на физическия мозък, която е склонна към рационално обяснение на нещата и яснота. Тази мозъчна половина поддържа представата ни за реалността на миналото време. С повишаване на вибрацията започва да се включва дясната половина на мозъка, която дава субективното мислене и оценки, асоциативно мислене и емоционалност. По някаква причина, точно качествата на дясната половина стават решаващи за по-нататъшна еволюция. Лявото, наречено още “мъжко” полукълбо, организира времето като ритъм, а дясното – “женското” полукълбо, организира времето като цикъл. Ритъмът създава принципите на рационалността. Той се разгръща линейно. Промените в живота ни водят до промени в нашия ритъм, до бързо-бавни изменения и събития и постепенно се потапяме в цикличността, т.е започваме да се осланяме на дясното си полукълбо.

Цикличното време е особена подреденост на събития, основани на изконни закономерности. Събитията се случват в пакети и за нас е любопитно и важно да открием онзи център, около който събитията се случват. Откриването, отгатването на тези странни връзки между събитията е известно като синхронност. Едно правило прозира в цикличното време – колкото повече синхронност откриваме в събитията от живота, толкова по-ясен и забележим става цикълът на промените. А промените са около нас – видими и невидими. Да поразсъждаваме за вселената: кое е в основата на проявлението. Енергията, скоростта, вибрацията и пространствено-времевия континиум са свързани в проявлението на същностите. Енергията има изходна позиция и значение за всяко проявление на същност. Във всяка еволюция същността натрупва енергия и вибрира с по-висока скорост, изкачвайки еволюционните нива, като всяка същност има своя характерна вибрация, съответна на енергия и потенциал на достигнатото ниво на развитие. Човешката същност притежава свой собствен вибрационен “подпис” или идентификация, указващи количеството и вида на енергията и специфичната й честота в рамките на честотния спектър, в който вибрира човечеството. Това е нашият свят, нашият пространствено-времеви континиум, съответстващ на определено равнище на енергия, скорост и честота.

Има ли други светове и какво представляват те? Макар и невъзприемани от нашите пет сетива на физическото тяло, другите светове съществуват. Ние не можем да ги възприемем, защото те са в други честотни диапазони и защото времето и пространството са само условно свързани. Възможни са пространства с различни времена, т.е паралелни светове, възможно е време с различни пространства, т.е синхронни светове. Времената и пространствата са универсално свързани с възможности за преминаване и движение в двете посоки при спазване на ограниченията и условията, присъщи на конкретния свят. Досещаме се каква е била идеята на Създателя да сътвори условия за усъвършенстване и развитие на същностите, като свърже пространствата и локалните времена в пространството – времеви матрици.

Първичната мрежа на битието е базисната холограма, която включва същества, структури, енергии, създадени от Твореца, първоизточник за реализация на неговия промисъл. В тази базисна холограма се намират йерархиите на пространството, времевите коридори и вселенските маршрути на движение. Първичната мрежа се поддържа от енергийни решетки около световете. Нашият свят също е заобиколен от енергийна решетка, която създава и времевата рамка. Решетката е като обвивка. Тя е енергиен щит и захранва нашия свят с информация и енергия. Това е нашата реалност. Трудно е да се премине през решетката и в двете посоки, затова не виждаме другите светове, не ги познаваме. Познаваме само нашата видима за сетивата ни реалност, която в известен смисъл се явява затвор за нас. Реалността на всяка цивилизация се изгражда върху планирани събития в нейното развитие. Например, нашата човешка цивилизация се фиксира върху генетично събитие - раждането на Хомо сапиенс, върху важни еволюционни точки, важни движения на Земята и цялата слънчева система.

За Земята е интересно така нареченото прецесионно изместване с 30 градуса на всеки 2160 г., като в рамките на този цикъл слънцето изгрява във всяка една от 12-те зодиакални системи. Този астрономичен факт е намерил отражение в човешкия еволюционен цикъл. Смята се, че в момента преминаваме от епохата на Рибите в епохата на Водолея и че това ще доведе до коренна промяна на съществуването ни. Предстои промяна, за която се знае от древността, а маите, пристрастени към времето, дори са създали календар, в който през 2012 г. времето свършва. А какво означава това? Би трябвало да означава край на линейната последователност на събитията, така както те са експонирани в нашия триизмерен свят и отпадане на времевите граници. Между честотно обусловените светове, притежаващи свои локални времена, съществуват коридори на времето за преминаване от бъдеще в сега и от минало в сега. Такива коридори свързват измеренията, но са заключени енергийно и без енергийния ключ, т.е код, не може да има движение по енергийните коридори.

Всяка реалност, включително и нашата, може да се дефинира като времева зона, ограничаваща определен вид енергия, вибрираща в определен диапазон от честоти. Времевите зони могат да се разглеждат като скали на еволюцията, като всяко деление от скалата определя фазата на еволюционния цикъл на същностите. Във всяка от фазите те трябва да натрупат определена опитност. Промяната на честотния спектър на същностите би трябвало да означава напускане на дадена времева зона, чрез съзнателно усилие и еволюция към по-високи честоти или след разпадане на зоната и придвижване към друга зона. В многоизмерните светове времето не само тече забавено, но и се схваща различно. То би трябвало да измерва фазите от зараждането на една многоизмерна идея до нейната реализация. В процеса на реализация тя би могла да претърпи изменения, които веднага ще намерят отражение във всички измерения реалности.

Механизмът на израстването на същностите се състои в преодоляване на линейността и възприемане на всяко следващо измерение като линейно развитие – скок. Инициативата за проявяването на нещата е заложена дълбоко в имплицитния (непроявения) ред. Бог избира коя вероятност да стане реалност. Явленията и събитията в тази реалност се групират в определен спектър от честоти. Земята например трепти с честота 7-8 Нz. Всичко, което е върху нея - минерали, вода, растения, животни имат сходни честоти, т.е намират се в един ограничен диапазон от скалата. Ние всички сме в този диапазон, който възприемаме като пространство. Не усещаме трептенето, защото сме в синхрон помежду си. Нашето пространство се поддържа от честотния диапазон. Вътре в този диапазон от честоти ние сме ограничени в улавянето на честоти извън него. Това обяснява ограничението на сетивата ни. Телата, които имаме, се проявяват в спектъра на ниските честоти, затова и възможностите ни са ограничени.

Тръгвайки от първоначалния хаос, т.е от сферата на първоначалните честоти, е било нужно някой да сложи ред в тях, да вложи основни принципи и ограничения. Най-основното, създадено от имплицитния ред, т.е от Бога, за подреждане и контрол - това е ритъмът и цикълът. Всяка вибрация, имаща дължина на вълната и честота, фактически определя ритъма на всяко същество с тази вибрация. Движението, което извършва и пътя, който трябва да измине съществото, за да премине на нова, по-висока вибрация - е цикълът. Това, което определяме като край на времето, фактически е краят на цикъла, през който човечеството е преминало.

Цялата имплицитно съставена програма на сегашния цикъл вече е проявена върху триизмерното пространство и няма вече какво да се показва. Време е за скок към ново измерение. Да си припомним, че нашият триизмерен свят съществува като реалност само в определени диапазони от светлинни излъчвания, звук, цвят и т.н. Всичко извън този диапазон, извън неговите граници, не съществува за нас, защото с нашите сетива не можем да го наблюдаваме и възприемаме непосредствено. Между световете вероятно има и честоти, които не са населени. Как ще стане тогава преминаването към следващото, четвърто измерение или към петото? Логично е да стане през коридори, но да имаме предвид, че принципът на всяко ново измерение е прибавянето на още една координата, перпендикулярна на останалите. Трудно е да си го представим, дори още на прехода от 3-то към 4-то измерение, защото все още нямаме развит визуализиращ апарат във въображението си, чрез който да си представим прекарването на четвърта координата, перпендикулярна на първите три.

Очаква се с навлизането в 4-то измерение да настъпят промени в телата ни, като в междуклетъчното пространство и в самите клетки ще се появят светлинни честоти, като елемент на основната ни структура. Така ще се появи феноменът “светлинно тяло”. Тъй като без комуникация между световете не е възможна еволюция, важно е да се разбере как се комуникира вътре в световете и между тях. Всяка вибрация е канал, по който минава вълнова енергия под формата на импулси. Когато две същества се окажат на една и съща честота и дължина на вълната, то енергията на двете същества протича като по канал за връзка. Между тях възниква резонанс, т.е започват да трептят в синхрон. Този резонанс създава условието за протичане на информация. Телепатията е пример за създаване на резонанс между мозъчните трептения на два субекта, което е размяна на сигнали с една и съща честота. По-интересно е да се разбере, как могат да установят връзка съзнания, намиращи се на различни честоти. Едната възможност е съществата от по-високата вибрация да намалят временно честотата си до равнището на по-ниската вибрация и свят, а другата възможност е съществата, обитаващи по-нискочестотни диапазони да развият способност за скок в по-високочестотните полета, чрез еволюция. Това са начините за контакт на същества и цивилизации от различни нива на развитие. Възможни са в определени случаи комуникации и чрез точки на сближаване на измерения чрез създаването на така наречените “врати”.

Опитът ни да обясним това, че ние водим съществуване в йерархия от нива в паралелни реалности, в минало и бъдеще, в една много сложна конструкция, която много трудно може да бъде описана с известния ни и достъпен за нашия мозък инструментариум от думи и понятия, вероятно силно ще смути вашия прагматичен разум. Ще се опитате да изградите представа и разбиране, но без помощта на въображението си няма да можете да осмислите и да си представите съдържанието и същността на всичко това, което е, и което протича на много нива и в много аспекти.

Оставайки в нашия затворен триизмерен свят, ние имаме своето училище за същности, които са пожелали да пробват живот в материята, в плътни условия. Линейното време улеснява нашето съзнание, като създава представа за предварително подредените събития. Възможностите за промяна на събитията са ограничени и хората усещат, че има някаква предопределеност, че някой по някакъв начин е програмирал живота им и наричат това съдба, карма, орис. Просто в поредицата от прераждания, необходими на същността да добие нужния опит, се случват всички необходими за това събития и житейски ситуации. Опитността, натрупана през циклите на преражданията, води до знанието и мъдростта. Но когато всички събития, необходими за развитието, се случат и необходимият опит е натрупан, тогава започват да се усещат ограниченията на триизмерения свят и съществата започват да търсят прохода към по-високо измерение. Линейното време започва да става ненужно. То започва вече да измерва не развитието, а застоя на цивилизацията.

По-еволюиралите същества осъзнават това и имат прозрения. Те започват да се съмняват в абсолютността на линейното време и разбират, че то принадлежи на триизмерния свят.

Нашето освобождение от ограничеността на физическия свят и линейното време ще се осъществи тогава, когато същностите ни добият достатъчно висока вибрация и разберат парадокса на едновременността, т.е. съществуването на миналото и бъдещето в сега. Тогава би могло да настъпи онова велико обединение на всички в едно общо поле, в което действа само една сила – чистото съзнание.

Ваня Пенчева
30.07.2006г.
http://www.slancebg.com/articles.php?lng=bg&pg=71