Беше тъмна нощ,нямаше улично осветление и светлинни замърсявания.Небето беше черно и обсипано със звезди .Вървях със съпруга си и сина ми,в родния ми град.Някак си попаднах в двор на къща и видях светещ прозорец.В стаята имаше познати на родителите ми.Докато умувахме дали да се самопоканим,някой излезе и ни покани вътре.Подариха ми блуза в златисто и бордо ,която звънтеше при разклащане.
Озовах се в апартамент на приятели.Обстановката не беше позната.Имаше тежки и претенциозни мебели.Приятелят ни ни каза,че не е добре и "вече чува
песнопения" (в реалния живот,той претърпя тежки мозъчни операции и инсулт).
Просорците на апартамента им бяха облепени с фолио -полупрозрачно.Имаше ярка свтлина ,която се приглушаваше.През една цепка на фолиото наблюдавах непознат човек на отсрещния балкон.