Спътник на НАСА е предал на Земята послание от Бог        
 
Автор Seine Saint Denis Style   

08 February 2007




 Учени са открили шифровано съобщение, оставено преди около 14 милиарда години. Данните, получени от сондата WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe), предизвикаха най-малко три сензации. Първо, оказа се, че нашата Вселена не е безкрайна - тя има край. Второ, бе определена нейната възраст. Не приблизително, както преди - между 12 и 15 милиарда години, а точно. Вселената е била създадена преди 13,7 милиарда години. А това от своя страна поражда въпроса: От кого? Отговорът поражда и третата сензация.
Ехо от Големия взрив
Сондата WMAP лети от 2001 г. И лови "сигнали" - т.нар. флуктации на микровълновия фон - фоново излъчване, с което е пълно пространството. До днес сондата е уловила толкова много, че учените са успели да създадат карта на това излъчване, което те наричат реликтово. И смятат, че то се е запазило от момента на зараждането на Вселената. А именно то е "отзвукът" от т.нар. Голям взрив, когато нещо невъобразимо малко и невероятно плътно изведнъж се е "взривило", разширило се е и се е превърнало в света, който ни обкръжава.
При цялото желание на учените обаче, те така и не са успели да разберат как е станало това. Само с помощта на далечна аналогия можем да си представим, че нещо е гръмнало, треснало и се е започнало... Но е останало "ехо" или "светлина", или някакви "късчета", които се разбъркали в мозайката на микровълновото електромагнитно излъчване. То образува картата, където на светлите ("горещи") участъци съответства по-мощен фон и обратно.
Божествено ръкотворство
Картината силно е озадачила космолозите - изследователи на зараждането на мирозданието. Те са видели в редуването на "горещи" и "студени" области на картата неочакван ред, а не хаос. А уважаваните астрофизици Стивън Хсу от Орегонския университет и Антъни Зий от Калифорнийския университет са започнали да търсят в това "пръста на Господ", както го наричат в статията си "Послание от небето". Учените предполагат, че Вселената все пак е била създадена от някого. Защото създавайки я, той е оставил съобщение на бъдните поколения. То се е запазило благодарение на реликтовото излъчване. И се е "проявило" на картата. В нея, според астрофизиците, е шифрована информация за това кой е сътворил нашия свят.
Дъска за съобщения
Ние само си зададохме един напълно научен въпрос: По какъв начин "Посланието на Създателя" е можело да бъде кодирано, казват Хсу и Зий, сякаш се оправдават. И се опитваме да му намерим отговор. Астрофизиците намекват, че едни или други Творци-Създатели се срещат в древните митове и религии на всички народи по света. И това, по всяка вероятност, не е случайно. А самата идея за първото творение е популярна и досега и не се е променила кой знае колко от дълбока древност до днес. По принцип. Други са само тълкуванията. И думите: "сингулярност", "време-пространствения континум", "свръхразум"... Много
съвременни изследователи се опитват да открият именно тях - следите на свръхразума.
Идеи не липсват. Едни вярват, че "Посланието на Създателя" е скрито в човешкия геном. Други, че е в безкрайната последователност на числото "Пи" или, например, в елементите на древните каменни постройки като египетските пирамиди, като английския Стоунхендж. Някои се опитват да разшифроват Библията и еврейската Тора. Други - дори календара.
Не търсят там, където трябва, уверени са Хсу и Зий. Според тях Създателят едва ли би адресирал своето "Послание" само до хората. По-скоро го е отправил до всички същества във Вселената, независимо от техния геном, който може и да е различен. Още по-малко като се е съобразявал с местна писменост, религия и система за летоброене.
Следователно, "Посланието", първо, трябва да е универсално. Второ, да се вижда отвсякъде. Трето, да се съхранява неограничено дълго време, докато не бъде видяно от развити същества и не бъде разбрано от тях. А от гледна точка на изброените параметри няма по-добро от реликтовото микровълново излъчване.
Вселената е идеална "дъска за съобщения", твърдят астрофизиците. Достъпна е за всички цивилизации във всички галактики и то в един и същ вид, независимо от това къде именно се намират. С други думи, всеки умник, дори и да изглежда като медуза, като измери реликтовото излъчване, ще получи същата картина, която и ние.
Какво е казал Създателят?
Все пак какво е написано на небето? Разбира се, отговор все още няма. Съществуват само предположения, че "горещите" и "студените" точки на реликтовото излъчване, различими на картата, представляват двоичен код, с който е шифровано "Посланието". А самите символи са групирани в някаква матрица-таблица. Все още е рано да се заемем с разшифроването. Първо трябва да разберем кои точки на какво съответстват. Тоест да измерим и регистрираме по-малки от установените сега разлики в мощността на реликтовото излъчване. Именно в тази насока ще бъдат извършени и по-нататъшните изследвания, които от година на година стават по-точни. Но още отсега е ясно, че "Послание" има, поне Хсу и Зий не се съмняват в това. Просто е замъглено, сякаш го гледа късоглед човек. Буквите се размиват. Трябва да се сложат очила, за да се види то в най-ясния му и добър вид.
Удивително е, че научният свят не обяви колегите си за малоумни. Учените само започнаха да спорят по някои детайли. Според едни "Посланието" се съдържа в 10 000 знака, според други в по-малко. Размишляват и за неговия смисъл. Хсу и Зий предполагат, че Създателят ни е съобщил за главните физични закони, на чиято основа е създадена Вселената. Опонентите не са чак толкова оптимистично настроени. Според тях в него няма нищо особено: по-скоро е оставен своеобразен печат, подобен на тези, които поставят бижутерите върху изделията си. И е написано: "Това направи еди кой си". Или пък: "Дипломна работа на студента от пети курс в междувселенската академия еди кой си". Но дори и да е така, това ще преобърне с главата надолу всички представи за мирозданието, поне на хората, които все още се съмняват в съществуването на Бог...Анализът на "Посланието" ще се превърне в далеч по-увлекателно занимание, отколкото е търсенето на извънземни цивилизации, обещават Хсу и Зий.
На какво прилича Вселената?
До неотдавна учените не можеха да се закълнат, че знаят със сигурност формата на света, в който живеем. Съществуваха много варианти - от баналната кръгла сфера до параболоид. Някои дори предположиха, че е като чаша с писалка. От Земята не се вижда как изглежда Вселената отстрани. Но сега, с помощта на сондата WMAP, учените май успяха да определят нейната форма. Изследвайки картата на разпределение на реликтовото излъчване, астрофизиците стигнаха до извода, че Вселената прилича на футболна топка, която сякаш е "съшита" от петоъгълници, от додекаедри.
Разбира се, топката е огромна - казва Дъглас Скот от Университета на Британска Колумбия (Канада), но не толкова, че да я смятаме за безкрайна. Учените отново се позовават на странния начин, по който се редуват "студените" и "горещи" участъци - тези, в които Хсу и Зий виждат "Посланието на небето". А техни колеги чрез компютърно моделиране разбраха, че рисунки с такъв мащаб могат да възникнат само в ограничена по размерите си Вселена. И изчислиха големината й. Оказва се, че разстоянието от единия до другия край на Вселената е само някакви си 70 милиарда светлинни години.
Какво представлява краят?
За това учените предпочитат да не мислят. Обясняват: пространството сякаш е затворено в себе си. Топката, в която живеем, сякаш отвътре е огледална. И ако изпратим от Земята лъч към която и да било страна, той задължително все някога ще се върне. Някои лъчи дори вече се били върнали, отразени от "огледалния" край. И то не по един път. Затова астрономи били виждали някои (едни и същи) галактики в различни части на небосвода. Освен това от различни страни.
Всевишният е работил на компютър?
Сега учените експериментират с т.нар. квантови компютри, в които носителите на информация са елементарните частици. В бъдеще те трябва да увеличат мощността и бързината на изчислителните системи до свръхестествено равнище. С помощта на квантовия компютър ние ще можем да правим изчисления, които не могат да бъдат получени по друг начин - казва по този повод професор Марк Ериксън, завеждащ катедрата по физика в Университета Уисконсин.
Възниква въпросът: До каква граница може да се усъвършенства такъв свръхкомпютър? Задал си го е Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт. И сам си е отговорил на него. Очевидно е, че най-мощен ще е този компютър, в който са задействани всички частици във Вселената. А според учените те - протони, неутрони, електрони и други подобни, са от подрядъка на 10 на 90-а степен. Ако предположим, че тези частици са били задействани от момента на Големия взрив, те вече са успели да извършат 10 на 120-а степен логически операции. Това е толкова много, че дори не можем да си го представим. За сравнение: всички компютри на човечеството през времето на своето съществуване са извършили по-малко от 10 на 30-а степен операции.
Лойд се запитал: А ако Вселената е нечий компютър? Тогава, казал си той, всичко, което е в нея, включително и ние, сме част от изчислителен процес. Или сме негов продукт...Значи, някъде трябва да има и програмист. А и програма... Според Лойд, във флуктациите на космическия микровълновия фон може да е кодиран набор от тези изходни данни, които програмират Вселената - така, че да създава сложни структури, включително живи същества. Според логиката на учения, Бог не ни е оставил "послание", а цяла компютърна програма, която не е задължително да е много дълга.
Сътворението на света
На схемата Вселената е представена под формата на чаша. На практика това е само нейната проекция върху плоскост. Както и картата на реликтовото излъчване, чиято сферична картина сякаш е опъната като овал. В овал се изобразява и картата на земното кълбо.
Жреците на съвременната космология твърдят: Вселената е възникнала от сингулярността - за нищожна част от секундата при Големия взрив нещо с колосална температура и плътност се е превърнало в кварк-глюонна плазма - в своеобразен компот с парченца елементарни частици. По-нататък, разширявайки се и кондензирайки се, се получила материя. Но е било тъмно. Вселената "светнала" и излъчването започнало да прониква едва 380 000 години след зараждането. Как в този момент да не си спомни човек думите на Господ: "И нека бъде светлина!" След около 400 милиона години се появили първите звезди, а след това всичко останало, включително и ние самите. Твърди се, че Вселената и досега продължава да се разширява. Това дава на учените основание да заявяват, че някога Вселената е била същата тази прашинка сингулярност.
Владимир Лаговски, в.''Комсомолская правда''

източник:www.vsekiden.com

   Хей Инти, темата е наистина интересна и веднага си правя връзка с "Тайната доктрина" на Блаватска. Четох я преди доста време /много трудно се асимилира/. Лошото е че я четох чисто информативно, защото многото индийски думи или санскрит не ми бяха ясни и трудно се помнеха, но там /дано да не се лъжа/ пишеше, че нашата вселена се ражда и умира в цикличност от 14 милиарда години. Явно много от информацията закодирана в тази книга, тепърва ще бъде открита и разбрана....доказана по научному... .

Мен,лично много ме впечатли книгата на Николай Рьорих "Седемте велики тайни на космоса".

Ето и извадка от книгата, където е описана продължителността на един космичен ден и една космична нощ:

И легендите твърдят, че Космосът се ражда за Битие, съществува определено ограничено време и след това отново се разтваря в небитието. В сказанията на древна Индия периодът на съществуване на Космоса е наречен „Век на Брама" или „Велика Манвантара". За изразяване продължителността на този период според нашето изчисляване на годините ще са необходими 15 цифри. И въпреки че Космосът съществува в течение на невъобразимо дълго време, което изглежда безкрайно, това време е ограничено - нашата Вселена не е вечна.
Също толкова време продължава и „Великата Вечност на Небитието", наречена Маха (Велика, Пралайя, т. е. всемирно разтваряне). След това Вселената отново възкръсва за нов космически Живот, за нов век на Брама. Така продължава без начало и край смяната на великите периоди на Живота и Смъртта на Космоса. В редуващите се цикли на Битие и Небитие Вселената е вечна! Тя е периодична в непрестанното появяване и изчезване на световете - и вечна в цялото. Броят на манвантарите е безкраен - никога не е имало първа манвантара, както и никога няма да има последна.
Великият Космос се ражда за живот и се разтваря в небитието точно така, както се ражда и умира микрокосмосът - човекът. Тук аналогията е пълна. Тя се простира и по-нататък.
Както човек всяка нощ изпитва „малка смърт", заспивайки и ставайки сутрин, така има и „Нощи" на Вселената, когато умира само всичко живо, а целият свят не изчезва, а остава в спящо състояние. На „Сутринта" всичко отново оживява. Това повторение на периодите на сън и бодърстване в Космоса може да се сравни със смяната на зимата и лятото в природата.
В терминологията на древноиндуската философия периодът на космическата дейност на Вселената, когато Космосът „бодърства", когато всичко съществуващо живее, е наречен „Ден на Брама" или Малка Манвантара. А времето, когато Космосът „спи", когато всичко във Вселената „Почива", е наречено „Нощ на Брама" или Малка Пралайя.
Говори се, че продължителността на Деня на Брама е повече от 4 милиарда години. Толкова продължава и нощта на Брама. 360 Дни на Брама и 360 Нощи на Брама правят една година на Брама, а сто години на Брама - вече известният ни век на Брама. Такова е изчислението на Космическия календар!

    Виждам че доста от нещата се припокриват. Но нямам спомен да съм чела нещо от Рьорих. Но като чета всичко това, смисълът на моя живот ми се губи. В такова огромно пространство от време, коя съм аз и закъде пътувам...Но поне се успокоявам, че скоро няма да настъпи краят на Земята, за това игнорирам автоматично всякакви новини за катаклизми, които засягат живота тук на нашата Земя....