Ще ми се да актуализирам тази тема и да добавя още нещо, според мен важно B)
Един от най-често задаваните въпроси по астрофорумите е за "добре"-то и "зле"-то в картата, в смисъл такъв дали един "напрегнат" натален аспект или конфигурация се приемат за лоши и изцяло злотворни. В този контекст - на нещо негативно - се възприемат квадратурите, опозициите и някои други аспекти и конфигурации в хороскопа, а не дай си боже да има включени класически /и некласически/ "малефици" - Марс и Сатурн, Плутон, Уран, Нептун. Впрочем някои астролози класират тук и Хирон, макар че символиката му на "ранен лечител" в наталната карта не е особено ясно дефинирана, нито пък еднозначна.
Но да се върнем на "лошите" аспекти и конфигурации
Какво е една квадратура, ако не и предизвикателство и подтик към действие и промяна на статуквото?
Какво е една опозиция, ако не и нужда от осъзнаване и уравновесяване на полярностите?
Какво е един квинконкс, ако не и възможност за избор дали да го използваме творчески посредством потенциала на предхождащия го аспект тригон, или като осъзнаване на нуждата от интеграция на полярностите, представени от следващата го опозиция. Именно затова и конфигурациите Yod ("Божи пръст") се считат за доста противоречиви и в мнозина случаи не се 'включват' веднага, т.е. могат и да не се проявят отрано в живота на родения, защото обединяват в себе си непредсказуемостта и вътрешното противоречие на /два/ квинконкса и подкрепящата сила чрез съдействие "отвън" на секстила.
Прието е да се счита, че нищо в този живот не се дава "даром". В този контекст бихме могли да разгледаме и наталната си карта с всички качества и потенциали в нея.
Не всеки 'получава' голям кръст или голям тригон, тао-квадрат, хвърчило или йод като "даденост" в картата си (впрочем тао-квадратите не са толкова рядко явление) - те се 'дават' на принципа "всекиму според заслуженото", като тук не става реч за някаква "привилегированост" или "богопомазаност". Навлизаме в Материята с онзи Асцендент и онези констелации и конфигурации в хороскопа, които са *необходими* на Душата да си извърви пътя "тук и сега" като реализира - в по-малка или по-голяма степен - това, за което е 'дошла' на този свят в тази си реинкарнация.
В този контекст всяка планетна конфигурация в картата е вид "предизвикателство" за духа. От нас зависи как и в каква степен ще реализираме потенциала, заложен в радикса. Да, впрочем тук е важен и факторът "среда", тоест обкръжението и обстоятелствата, които ни 'предоставя', също изиграват съществена роля. Интересно е да се замислим в каква степен и обстоятелствата в живота на всеки от нас са "предначертани свише" или биват сътворени от самите нас и нашето обкръжение... Някои казват, че 90% от заложеното в наталната карта - в статика и динамика (в събитиен план) е "предопределеност" и "съдба", според индийците сигурно ще са предопределени 99, ако не и повече процента от живота на родения.
И конкретно, ако трябва да се върнем на въпроса за Големия кръст в хороскопа, казват, че такава конфигурация се 'дава' на Душата тогава, когато е готова да премине на ново "стъпало" в развитието си. Дали обаче стъпалото ще е "нагоре" или "надолу" зависи от самия индивид и сбора от направени избори "тук и сега", тоест в настоящия живот. Тези конфигурации могат да се разглеждат и като своеобразна "повратна точка", което от своя страна ни изправя пред необходимостта да си отваряме очите "на четири". Не всеки голям кръст, или друга динамична планетна конфигурация, ще е свързан със скок в духовното развитие, а и, както споменах вече, скокът може да бъде не само нагоре, а и надолу, към пропастта, към бездната...
При всички положения - независимо как, по какъв начин и в какви сфери от материалния живот използваме потенциала на конфигурацията, тя поставя силно ударение върху качеството (кардинално, фиксирано, мутабелно) и нуждата от обединяване на четирите противоречиви елемента. Символичният "пети елемент", "ключът" е в самия индивид, и неслучайно в центъра на кръста, който е в основата на астрологичната мандала, е Човекът.