Нестинарството - старинен български обичай, обредна игра върху жарава, мистично религиозно тайнство, корените на което могат да се търсят в далечните времена на езичеството. В продължение на векове, то се е превърнало в народно изкуство, което в наши дни отмира, но на много места се е запазило като уникална и завладяваща атракция в българските и други туристически курорти. Историята на нестинарството може да се проследи още от древнотракийски езически култ, посветен на бог Слънце, огъня, водата и гората, с което траките отъждествявали целия свят. По-късно българите го приспособяват към своето светоусещане и религиозни вярвания. Дълго време обичаят не е бил признат от църквата като християнски, преследван е от нея, а самите нестинари са гонени и обозначавани като “магьосници “.
Нестинарската обредност обхваща Странджа планина(с.Българи, с.Резово, с.Бродилово и др.) части от северозападна Гърция(Кости, Ургас, и др) и европейска Турция. Мистичният ритуал с танцуването върху жарава трудно може да се обясни на някой, който не го е виждал. Не може да се преразкаже как тъпанът и гайдата отекват дълбоко в сърцето и тази причудлива музика и ритъм покачват така адреналина, че усещането е по-силно, околкото при скок с бънджи. Погледът ти се приковава в стъпалата на нестинарите и въглените, които се пръскат под тях като звезди. Присъстващите са обхванати от чувство на нереалнст и призрачност. Създава се някакво тайнствено и мистично настроение. Всички попадат в магията на тайнството и стават съпричастни към него. Играейки своя огнен танц, нестинарката сякаш завладяна от някаква неземна сила, очите и устремени в далечината или са просто притворени, сякаш невиждащи, с пребледняло лице, обикаля в жаравата, излиза и отново се връща в нея, за да продължи надиграването с огъня. Интересен е фактът, че след направени медицински изследвания се установява, че по ходилата на нестинарите няма следи от изгаряния. Свидетели твърдят, че дори има случай, в който нестинари са падали в огъня, изправяли са се и продължавали без никакви последствия. Прието е, че чрез танцуване в жаравата, нестинарите - т.нар. жреци измолвали от Бога, здраве, късмет, плодородие, и спокойствие за присъстващите. И макар дори като атракция нестинарството е харизма, а не наследствена дарба и както се вярва, то намира избрания човек
Някога един нестинар е казал : “ Вярвай и не задавай въпроси “ .



Нестинари
Костадин  Боянов (paladin)

Щом вечерта звездите си запали

и пламъкът в жарава се обърне,

вървят по въглените нестинари

и молят Бог в душите да се върне.


Иконата в ръцете дръзки пари,

по-силно от жаравата в краката.

Проводници на огън – нестинари

танцуват с вяра искрена в сърцата.
 

И слели огън,дух и небеса,

пробуждат на доброто семената.

Оставят като сън на сутринта

звездите да догарят във душата...

                                                             СЕЛОТО

Българи е може би най-странното село, в което съм попадала, най-необикновеното. Огромна табела край пътя "Център на нестинарството в България" ме подготвя за това, което ми предстои. Само след секунди обаче се сблъсквам с тухлен палат на новозаселил се богаташ, както го определиха местни хора. Придобивката не само че няма нищо общо с местната архитектура, но от кръчмата в двора се носи такава музика, че неволно потърсвам с поглед табелата. Не, не съм сбъркала мястото.
В другия край на селото къщите на коренните жители са полегнали от тежестта на времето. Точно те носят тайнствената магия на Странджа, въпреки че онази другата, на входа, се набива на очи.
Най-голямата гордост на местните е, че близо шест века, откакто съществува селото им, в него са живели само българи. През всичките тези години селището сякаш се е ползвало с някаква специална протекция и тук не са били заселвани нито турци, нито гърци, само българи. Това прозира и от гордостта, с която местните произнасят сегашното му име - Българи. Въпреки това обаче няколкото улички се кипрят с... английски имена - West End Avenue, 61st street, Mаdison Avenue. Изглежда, манията на чужденците от последните няколко години да се сдобиват с евтини български къщи е стигнала и дотук.
Днес Българи е последното нестинарско селище в България
Само тук древният езически обичай е съхранен в автентичния си вид с всички свещени места, свързани с него - конака (параклис, посветен на св. св. Константин и Елена), където се пазят и после "обличат" иконите, аязмото с лечебната вода, малкия дървен одър край него...
От няколко години за огъня, в който влизат нестинарите, е ограден голям кръг в центъра на площада. По ирония на съдбата той се намира точно срещу църквата, която отрича обреда и дори е преследвала нестинарите в миналото. И днес църковните служители ги наричат "обладани от нечистия дух" и се ужасяват от вкарването на икони в огъня.
А конакът, където по традиция се усамотяват нестинарите преди играта в огъня, отдавна се е превърнал в атракция. Сблъсках се на входа с цяло стълпотворение от туристи, дошли да разгледат и по възможност "да влязат" в традицията. Някои палеха свещи, други бяха приседнали на столчетата на нестинарите.   
Най-странното е, че всички тези противоположности са в пълна хармония тук и, изглежда, изобщо не притесняват останалите около 150 жители на селото. Те спокойно приемат всичко ново, като не се отказват и от старото, с което са свикнали. Изглежда, те правят впечатление само на някой, който за първи път влиза в техния свят.

Мястото
 
Българи е само на 17 километра от Царево и от морето. Като повечето странджански села и то е разположено на билото на планината, заобиколено от дълбоки долини и вековни гори. Източно от селото се намира първият български резерват "Силкосия", в който се срещат 260 растителни и над 50 животински вида. В землището на Българи е открит и най-новият резерват в Странджа - "Тисовица". Обявен е за такъв през 1990 г., за да бъдат запазени уникалните източнобукови гори, под които се спотайват вечнозелените странджанска зеленика и тис. Само на няколко километра от селото се намира защитената местност Марина река. Естествена ботаническа градина, тя е събрала почти всички видове редки и защитени растения, характерни за Странджа, и е леснодостъпна за посетители.
Наоколо е пълно с лечебни извори, малки параклиси и чакащи да бъдат изследвани горски пътечки.
Все още девствената природа, близостта до морето и автентичният езически обичай на игра в огъня привличат като магнит туристите, които с всяка година стават все повече.
До селото може лесно да се стигне с автобус, кола или... на автостоп. Последното се оказва предпочитан вариант от младежи, които са съчетали бягството от града с връщане към традициите. Потокът от коли, запътили се към "центъра на нестинарството", е толкова голям, че няма да останете дълго време край пътя с вдигнат палец.   

Корените

Старото име на едно от първите странджански села е Ургари и има прабългарски произход. Според историците така се е наричало прабългарското племе, охранявало българско-византийската граница. В околностите му са открити останки от древни епохи - руини от тракийска и късноантична крепост, тракийски могили, следи от древна металургия.
Нестинарството, с което се слави Българи, също има вековен характер. Тайнствените хора от Странджа, които тъпчат с боси крака пламтящата жарава, за първи път са документирани от Петко Рачов Славейков през 1862 г. Нестинарски танци в Странджа обаче са били играни много преди това.
Според историците преди години всички нестинари се събирали в свещена местност в планината, наричана Голямото аязмо или Влахов дол. Денят е бил неделята преди празника на светците Константин и Елена, а мястото - по средата между петте нестинарски села Българи, Кости, Кондолово, Граматиково и Сливарово. От всяко село е тръгвало шествие с нестинарски икони начело с момчета и момичета, носещи имената Константин и Елена. Според една от легендите на това място е растяло ореховото дърво-близнак, от което са направени нестинарските икони-братя на селата Българи и Кости.
След 1913 г., когато започнали гоненията срещу нестинарите, първи от събора се отказали хората от село Кости. Обичаят на останалите четири селища продължил до 1947-1948 г., когато постепенно замрял.
Съборът на нестинарите е възстановен през 1995 г. с помощта на дирекцията на природен парк "Странджа". Изградени били отново петте платформи с нестинарски икони и железни иконостаси, по една за всяко село, и шествието пак тръгнало, разказва директорът на парка Стефан Златаров. От няколко години за празника започнали да пристигат и гърци, потомци на изселените от село Кости нестинари, които също влизали в огъня.

Обредът


В единственото оцеляло нестинарско селище игрите в огъня винаги са се провеждали на една и съща дата - 3 юни - деня на светците Константин и Елена. Така е и днес.

За да не пропуснете нещо от обреда обаче, най-добре е да пренощувате в селото предната вечер. Като десетките холандци, французи, турци, гърци, а вече и немалко българи.

Местните вече имат готовност да приемат желаещи за нощувка в къщите си. За по-големите компании и пътуващите на автостоп обаче остават палатките, които могат да бъдат опънати под някое от вековните дървета край селото. Толкова са много, че са осеяли целия път до аязмото.


Където и да изберете да преспите, важното е да се събудите навреме.

Процесията започва рано сутринта и в нея се включват всички жители на селото начело с нестинарите. Те изнасят иконите на св.св. Константин и Елена от местната църква, след което поемат към аязмото, водени от ритъма на нестинарския тъпан и съпровод на гайда.

На свещения за нестинарите извор се освещават иконите и се играе обредно хоро. Вярва се, че на този ден водата от него е най-лековита, докосването до иконите - също. Не е необичайно тълпи от хора да се стичат към аязмото през целия ден, за да се наплискат със светената вода.

Процесията обикаля в кръг селото, като обхожда всички свещени за селището извори, вековни дървета и параклиси.
В същото време на площада гори огънят, който обикновено се пали и поддържа от един от старите нестинари - Михаил Атанасов. Когато се свечери и притъмнее, огънят вече се е превърнал в жарава и е готов за играта.

Тази година тя започва малко по-късно. За освещаването на новата сграда на кметството са пристигнали всички самодейни фолклорни състави от Царево. Програмата им е довела още няколкостотин туристи, които изпълват площада и околните заведения от ранния следобед.

Новото кметство се кипри в центъра на селото, сякаш нарочно построено на най-възловото за наблюдение на ритуала място. От терасата му се открива невероятна гледка към конака, откъдето привечер тръгва нестинарското шествие, църквата, която то обикаля три пъти, и огнения кръг.

Тази година "посветените" да играят в огъня са повече. Освен тримата стари нестинари по жаравата се впуска да танцува и 15-годишният Костадин Михайлов. Той дори поема горещи въглени в шепите си и с това предизвиква овациите на смаяните наблюдатели. Две млади танцьорки на народни танци също "прихващат" и влизат в огъня.

Както повелява традицията, старите или "главните" нестинари, които влизат първи в огъня, пресичат накръст жаравата. После започва танцът им с иконите в ръце. Смята се, че така те отварят свещеното пространство за посвещение на другите в огъня.

А тази година и те са повече. Някои от наблюдаващите се спускат по още тлеещата жарава, опиянени от магията на танца, други - от порядъчното количество изпит алкохол.

Празникът продължава до сутринта. След което селото замлъква.

До следващия празник.




Нестинари играят в Странджа на Св.Св. Константин и Елена

По стар обичай празникът "Св.Св. Константин и Елена" се отбелязва на 3-ти юни. Спазвайки древната традиция, на тази дата в странджанското село Българи се играят нестинарски игри.
В 9.30 започва процесията с изнасянето на иконите от местната църква, която носи името на двамата светии. Според ритуала шествието, водено от свещеник, трябва да премине през малка битова стая известна като столнина, където иконите се окичват с пари.

Всички ритуали се съпровождат от характерния ритъм на нестинарския танц. След това процесията тръгва към аязмото. Там се освещават иконите и се играе обредно хоро.

Огънят също се запалва рано сутринта, за да обгори и да бъде готов за нестинарските танци.

В ранния следобед на централния площад в селото започва всенародната веселба. В нея през тази година участват и самодейни битови групи от Царево.

Точно 20.00 часа местните хора разстилат жарта, пръскат я с ватрал и всички действия от този момент нататък са свързани с пряката подготовка на огъня за танца на нестинарите.

Преди да започне огнения танц, процесията, водена от свещеника, обикаля около жарта, съпровождана постоянно от нестинарския ритъм. Това повишава особено много градуса на настроението.

Тази година в жаравата ще играят трима нестинари, сред тях е известната нестинарка Веселина Илиева от село Бродилово.

Нестинарският обичай в селата Бълтари, Кости и Бродилово е документирал за първи път Петко Рачев Славейков през 1862 година, но нестинарските игри са започнали в Странджа още в началото на 19 век.

Най-колоритната нестинарка, която старите хора в село Българи още споменават, е баба Нуна. За нея разказват, че е изпадала в екстаз по време на танца. Изключително емоционално описват селяните магическото й настроение. Това особено състояние, в което изпадат нестинарите, местните хора определят като прихващане.

Нестинарските игри в село Българи са се превърнали в последните години в в най-големата атракция в Странджа и в част от културната програма на общината. Много чужденци проявяват интерес към тях. Днес с камери и фотоапарати те ще могат да запишат целия ритуал.

Веселина Илиева: Изгаряме злото в огъня
  

Какво точно е нестинарството?

Знае ли някой?...

Има неща в нестинарството, които не трябва да се казват. Не става въпрос за техниката - в един момент ти играеш така, както намериш за добре. Техника на стъпване няма - това е огън! Огънят навсякъде гори.

Тайна е... Нестинарството не се предава по наследство...

Основното е да знаеш, че има една сила, която те закриля. Да вярваш, че като правиш добро, то ще те запази дори в огъня.

Кръстът е винаги с мен. Прикаждането на тамяна, което се прави в конака, обличането на иконите, светената вода, с която се премиват. Нас, когато ни прикаждат, атмосферата... Като засвири музиката, чуя тъпана, започне обикалянето, прикаждането, като наближа огъня... Българи е на една височина! И тъпаните там отекват - бум, бум!...

Последния път, когато трябваше да изнасяме иконите на Свети Константин и Елена, дядо Киро беше много болен. "Не знам как ще стане тази работа, дяца..." Така каза. "Ще гледаме, белки Свети Натанаил даде сили." И преди да започнем, той отиде долу на аязмото "Света Елена", а като се върна, вика: "Ще стане". Като запалил свещица, измил се и се почувствал по-добре. Направихме всичко, даже той заводи хорото и след това пак легна болен.

Дядо Киро води една от дъщерите на баба Злата-нестинарката. Те са много стриктни за това, което се изпълнява в огъня. Ако не го изпълняваш както трябва, няма да те приемат. Трудно ме приеха, но сега всяка година ме търсят...

В Българи има традиция, която никога не се мени. Независимо дали в сряда, четвъртък или петък, на този ден се прави празникът (Св.Св.Константин и Елена-бел.ред.). С направените дарове се поддържат манастирите. А на Света Богородица правят курбани, събират се много хора. Тогава който отговаря за аязмата като се прекръсти и раздава от водата, раздава от водата, всички да си вземат за здраве. Само той раздава. Да не се мърси водата...

Хората в Българи са някак си други - прекланят се пред своите, тачат си празниците и живеят заедно. Казват, че доскоро не се разрешавало да се вземат с хора от други места, да се женят за други, такава била традицията. Те се различават и по кожата, и по телосложението. Влизаш-излизаш, не са любопитни. Кой си, що си, къде ходиш - не питат. В Бродилово не е така... Затова тук не мога да играя. Опитах един, два, три пъти. Не става... Не вярват тук... Докато в Българи един дето ми каза: "Их, този голям жив огън, ти не дочака да..."

В един момент усещаш, че можеш да влезеш и ти засвирват нестинарската... Усещам всеки човек, мимиката, която ще направи, думата, която ще каже. Усещам ги зад гърба си.

През последните години хората не вярваха, пък и сега има, които не вярват. Но всичко се връща... Затова се случва лошото, защото хората не вярват... Бог значи да правим добро...

  

Как ще се научат хората да правят добро?

Не знам.

Има хора, които обичат да правят зло и когато им дойде на тях лошото, тогава казват: "Господи, помогни ми, прости ми". Тогава се сещат за Него. Тогава молят Господ за прошка. А важното е да се покаят за злото, което те са сторили.

По-различни хора ли са тези, които влизат в огъня?

Не съм по-различна, човек съм като всички други. Може предначертанието на съдбата да е било такова. Може самата съдба така да е направена.

Записвам стари легенди. В едната от тях казват за някоя си баба, че когато се е родило детето, чула предсказание на кой ден детето ще падне в кладенеца и ще умре. Била много притеснена, но не казала на никой. Намерила дядото и на него казала: "Трябва този кладенец да се махне от къщи, че има змия в него". (Уж я било страх от змия). Затрупали кладенеца, но на деня детето паднало в друг кладенец и умряло. Ето я съдбата - дотолкова са му били дните...


Нестинарството талант ли е, дарба ли е?

За мен това е вяра. Аз вярвам, че ще ме запази светинята. Вярвам в Бог, но по един свой си начин. Когато имам време, паля свещичка и се моля. А както вървя по някой път, си мисля благодарности на Господ за това, че ме е запазил, че сме живи и здрави. Радвам се на всичко хубаво в природата. Някой че е хубав, хубаво облечен - защо да не му го кажеш? Така и денят става по-хубав.
 

Нестинарството религия ли е?

Трябва да е религия. След като църквата не го отрича. След като вървят икони. И кръстът пред иконите, прикаждането с тамян, паленето на свещите, преклонението пред иконата...

  
Защо се прекланяме пред иконата?

Светците са били също хора като нас, останали са образите им. Както е моята майка на снимка. Мама я няма, но като си я погледна на снимката, изпитвам същото. Обожавам я. За мен тя е нещо свято, което съм загубила и което никога няма да го върна, но мога да го почитам.


Нестинарството откъде идва?

Много са легендите. Най-вярното сигурно знаят пак хората от Българи. Там до 1965 година бабите Златите са играли. В Бродилово, Ново Паничарево и Кости също е имало нестинарство. Църквата е била отричана и забранена, но хората са пазили "затворения кръг"...

Ще ви кажа нещо за нестинарството, досега не съм го казала: когато дойде месец май и наближи Свети Константин и Елена, настръхвам цялата. Нещо като че ли необикновено има в самия месец. Докато дойде празникът, нещо ми става... Усамотявам се, да няма никой около мене, да не слушам хора.

В един такъв момент усетих, че трябва да настъпя огън, за да ми олекне. Та накарах една жена да ми изкара огън. И настъпих. И вечерта заминах за Българи. Това е...

  

Как започна всичко?

Беше преди много години. Бяхме в Българи. Играеха нестинари. Беше ми любопитно. Седях на два-три метра от огъня и си казах: "Вътре в тая горещина как можеш да издържиш?" (От 12 по обяд се кладе огънят до вечерта - в 9-10 часа се играе на жарта).

Земята и въздухът горят... Гледах и усетих, че изрекох на глас: "Сигурно си мажат краката и влизат". И казах една много лоша дума: "мяткат иконата". Като го казах това нещо, стана ми зле, ама толкова зле - имах чувството че умирам. Казах на една от жените: "Много ми е лошо, викайте лекар". И тя вика: "Ще ти ударя един шамар". Помислиха, че от огъня ми става лошо. Обаче аз чувам, а не можех вече да отговоря. Просто устата ми се скопчи. Не помня нищо. Сега имам чувството, че това е вторият ми живот. Закарали са ме до параклисчето на Света Елена, наплискали са ме с вода и някаква баба от Българи ми каза така: "Ти, детето ми, ногите ти са лед студени и ръките ти са лед студени, ти ще станеш нестинарка". Аз, дето само при мисълта за огъня ми стана лошо, й казах: "Не ми говори така, щото пак ще ми стане лошо". Понамокриха ме и тръгнах. "Боже Господи, ако нещо сбърках, ако нещо грозно казах, ако те обидих и ако ти действително съществуваш, направи така, че да остана жива, заради деЦАТА МИ''-ТАКА КАЗАХ.


Минах по огъня един път, минах втори път, минах трети път... Носех иконите. Усетих, че ми се затоплят краката и излязох.

Не зная тогава ли получих това изстиване на краката или съм си го имала, или е Божие наказание за това дето казах, че "мяткат иконата". Аз не мога да си го обясня, но оттогава всяка година огънят ме тегли...
 

Всичкото това психическа нагласа ли е?

Ако е до мазане на краката, аз мога да намажа всичките си безработни роднини и приятели. Всичко е до психическа нагласа... Тъпана, музиката, хората, дето отделят за манастира от здравето си - пари ли ще дадат или друго, за да продължава да съществува тази традиция, духът, който витае - може би в това преклонение е всичко...

В аязмото като вляза, забравям лошото, проблемите. Особено на Свети Константин и Елена - сложа първо цветя в параклисчето, където е коначето и отивам на "Света Елена" - там, където ми беше станало лошо. Винаги сядам на това място...

Нищо друго не съществува - само ти, огънят и природата...

  

След като съм била в огъня?

Понякога се чувствам много добре. Друг път нямам сили да вървя, сякаш, че някаква енергия от мене е изчерпана...

  

Нестинарството дали е работа?

Предлагаха ми договор в заведение в Холандия за една година. Поемаха ми всички разноски с едно от децата и ако ми хареса, да остана и повече. Трябваше да влизам в огъня в петък и събота. То нямаше да бъде нестинарство това, щеше да бъде нещо много обвързващо, щеше да бъде просто работа!

На хората щеше да им е интересно. Но нямаше да я има омаята, щях да го направя само, ако си представям това, което е тука. Ако си представям Странджа.

Тази година в Българи дойдоха да гледат германци, американци. Чудеха се и викаха, че е невъзможно. Дори като излязох навън, един дойде и ме поопипа, гледа ми краката и му беше много интересно, че им няма нищо...

Някои ме уговарят да спра да играя, не било угодно на Бога. Защо? Бог ми е дал тази дарба и ме пази. Аз съм здрава, децата ми са здрави... Зло никога не изричам. Господ си знае работата... Като на мен ми направят зло, не ме хваща. А пък аз като направя добро, двойно и тройно ми се връща...

  

Какво значи огънят в нестинарството?

Когато умре човек, палят свещ, за да продължат живота. Огънят - това е топлината, слънцето, земята, планетата, домашното огнище, човекът. Слагаш водата и казваш: "Бог да призове Константин и Елена, да сипе вода в стъпките, от която посока да дойдат."

Ами мъката на човека? Дето казват: "Прекаран жив през огън". Казват още: "Изгорях", "Изгори ми сърцето", "Душата ми изгоря"... Това е животът - едно горене!

Просто вървиш - наляво, надясно, кършиш се, маеш се, правиш някакви неистови движения, дори плачеш в огъня, защото той изгаря, че и мъка имаш в сърцето... Обхода така като направя и така с ръцете: "Моля те, не гори повече..."

В един момент си представям колко човешка мъка има на този свят... Мъката е повече.

А може би изгаряме злото на всички грешни в огъня?...

Дали нестинарите си сменят дрехите с бели ризи?

Аз играя винаги само с черен сукман. Бялата носия е за по-младите. Не помня някоя нестинарка да е играла по бяла риза. Бабите Злати не са играли по риза. Ургарските нестинарки преди двете баби Злати и след тях, казват, че също не са играли по ризи. Играли са с летните бели сукмани, но основно с черни сукмани, бели ризи и червени престилки.

Има едно цвете с черен кръг по краищата. Баба Злата казвала така: "Това цвете е Боже цвете. Виж този черен кръг, а по средата сичкото бяло - тази белота е чистотата." Това цвете още го има тук. Да е чист човек, сърцето му да е чисто. Оттам нататък и сто бели ризи да облече - ако му е черна душата, и той ще е черен.

(Интервюто на Румяна Емануилиду с нестинарката Веселина Илиева е от книгата "Лица 2")






Още инфоhttp://library.thinkquest.org/C0130033/d1_bg.html