Oткритият от машинния инженер Роман Генчев череп на хуманоидно същество с предполагаем извънземен произход заедно с метален предмет с елиптична форма в Източните Родопи край Асеновград на 21 май 2001 г. предизвика сензация сред представителите на сериозната наука. И докато споровете относно произхода и естеството на аномалната находка продължават, в недрата на българските земи продължават да се крият многобройни аномални следи във вид на рисунки, отделни предмети или цели постройки и съоръжения, носещи тайните на легендарни епохи на богове и демони, космически съзидатели и разрушители, достоен обект за изучаване от световните корифеи на теорията за палеоконтактите. Само част от тях са достигнали до очите на простосмъртните…
В началото на юни 1972 г. изследователят Райко Сефтерски проучва предоставени му от двама специалисти от Института за български език при БАН 160 фотоснимки на изображения от врачански пещери. Най-късните рисунки, носещи следи от религиозни култове и всекидневни битови сцени, датират от периода ХІІІ-ХVІІІ век след Христа. Сред най-стария културен пласт, датиран между ІV-то и ІІІ-то хилядолетие преди Христа, г-н Сефтерски забелязва мотиви, които по думите му “стоят извън битието на предшестващите ни етнически културни пластове”. Той отъждествява странните рисунки с космически технологии и различава на една от графиките, издълбани с тънко острие, излитаща ракета с контейнер и приземяващо се парашутоподобно съоръжение с въжета, възел и товар. Друго изображение интерпретира като радиолокаторно направляващо съоръжение с вертикални и хоризонтални антенни устройства и два вътрешни петоъгълни прибора. Г-н Сефтерски открива и композиция на загадъчна писменост, издълбана върху едрозърнестия пясъчник на скалата и рисунки-таблици, които според него наподобяват електронноизчислителни схеми. Изследванията показват, че графитните изображения, подобни на тези от с. Градешница (Врачанско) и с. Караново (Новозагорско), са едни от най-старите в Европа.
Още по-древно е изображението върху ясписова плочка, намерена в района на Кърджали и датирана към VІ-то хилядолетие преди Христа, материалът за която се предполага, че е доставен от Египет. Различаваме мотив, който ни впечатлява с очевидната си прилика със спирална галактика от типа М 51. Нека припомним, че за пръв път човечеството научи за съществуването на галактиките през 20-те години на ХХ век във връзка с проучванията на отдалечени променливи звезди (цефеиди), извършвани от американеца Едуин Хабъл. За изпреварили с хилядолетия достиженията на съвременната астрономия познания свидетелстват и откритията в разположената край Исперих (Североизточна България) местност Сборяново. В резултат на обширни археологически разкопки и проучвания са разкрити над 150 тракийски могили, най-известната от които е тази близо до с. Свещари. След картографиране на това древно културно средище се оказва, че отдалечените точно на 1900 м помежду си над 150 могили са разположени така, че от птичи поглед се оказват земна проекция на 9 от видимите на нощното небе съзвездия. Изумителните познания за всемира на нашите предци се потвърждават и от проучванията на специалисти от Националния астрономически институт, открили върху каменното плато Белинташ на 30 км югоизточно от Асеновград “най-старата звездна карта в света” с предполагаема възраст до 7000 години. Върху три каменни тепсии древните инженери са “картографирали” всички познати на съвременната наука съзвездия във вид на изрязани в скалата ями, заобиколени от пръстени застинала лава. В началото на скалния масив се извисява обърната на юг ерозирала скала с форма на човешко лице, напомняща на египетския сфинкс. Монументът е наречен “Стражът на светилището”. Предполага се, че мегалитният комплекс е съграден от тракийското племе беси в чест на бога на живата природа Сабазий. И днес очевидци уверяват, че в нощта над мистичното светилище често е забелязван странен припламващ огън и са прелитали големи светещи кълба в посока към Кръстова гора. Изследователи на Белинташ твърдят, че сакралното място е древна площадка за кацане на космически летателни апарати, а координатната мрежа изсечена на скалата, служила за ориентир на пилотите.
Отново в Североизточна България са открити безпрецедентните за тази част на света изображения на човешки лица, видими само от височина 3-4 хиляди метра, които предполагат използване на авангардни, немислими за хилядолетията преди нас въздухоплавателни и дори космически технологии. Преди четвърт век в Дунавската равнина започва търсене на нефт посредством аерофотогеоложко заснемане. На няколко изображения от участък, разположен на около 5 километра от границата с Румъния между селата Дуранкулак и Генерал Тошево, геологът Людмил Филипов и неговият екип забелязват отчетлив човешки образ във вид на обърната почти в анфас мъжка глава с високо изпъкнало чело, дълбоки и изразителни очи и загадъчна усмивка, прикрита зад къдрите на прошарена брада. Приликата с видния ренесансов творец Леонардо да Винчи е натрапчива. За разлика от фигурите на платото Наска, лицето с площ около 10 декара не е издълбано в земята посредством улеи, а “отпечатано” като фотографско изображение. Друго лице с променлива перспектива в зависимост от ъгъла на наблюдение изобразява ту мъж с гола глава и брада, ту човек с мустаци и прическа тип “паница” и се намира на няколко километра от “Леонардо”.
Не само разпръснатите по нашите земи символи и изображения, кодирали “посланията на боговете”, заявяват за съществувала някога модерна цивилизация, общуваща или отъждествяваща се с космическите пришълци на Ерих фон Деникен. Намерени са предмети, които въпреки хилядолетната си възраст демонстрират невероятна прилика с летателни апарати от нашето съвремие и дори бъдеще. Един от мистериозните артефакти е намерен в Пловдив и с контурите на звезда с три лъча напомня един от моделите на извънземни космически кораби. В краищата на трите лъча са концентрирани кълбообразни плътни маси и едновременно са щамповани десет пъпчици, символизиращи приеманото за свещено от орфици и питагорейци число. Според описалият находката Димитър Чиликов предметът внушава “смущаваща технологичност” и “не би могъл да служи нито за поставка на друго съоръжение, нито да бъде своеобразен лампион”. През 1992 г. бе съобщено за друга, още по-впечатляваща находка във вид на глинен предмет, удивително приличащ на космически кораб, намерен при разкопки на праисторическо селище край с. Телиш, Плевенско. Артефактът на възраст 7000 години е цилиндричен, а на единия му край ясно личат три отвора, които по форма и разположение напълно съвпадат с двигателите и соплата на ракета. В центъра на корпуса, моделиран от печена глина, има и девет пъпковидни израстъка с отвори, които приличат на горивните резервоари на днешните ракети. Предполагаемият макет на космически кораб е бил боядисан с все още личаща червена боя и според археолозите е ползван като амулет.
Отново в България намираме и директни следи от използване на модерни и анахронични строителни технологии, участващи в изграждане на древни светилища и гробници. Изключително странни съоръжения са “шприцованите” в твърдия риолит на скалното плато Беленташ два каменни кладенеца с радиус 80 см и дълбочина 180 см и множеството изкуствено издълбани дупки с еднакъв диаметър от 1 метър и максимална дълбочина 21 м със залято с олово дъно, открити върху скалистия каньон край с. Полковник Иваново, Добричко. Подобна мегалитна мистерия във вид на гладко изрязан в масивна скала кладенец с дълбочина 21 м и диаметър 3 м съществува и в археологическия комплекс “Сборяново” край Исперих.
Безброй са въпросителните и загадките около светилището на древноегипетската богиня-котка Бастет недалеч от Малко Търново, в чиято утроба според покойната пророчица Ванга се намира гроб на принцеса, държаща в ръце жезъл от извънземна материя и чиито разположени в съседство два соларни кръга от необработени каменни блокове според архитект Мариана Везнева са излъчвали психоенергии, достатъчни да привлекат дори космически кораби. Когато в нощта на 10 срещу 11 април 1981 г. петчленен екип изследователи, ръководен от видния историк и археолог Кръстю Мутафчиев се разполага в близост до мегалитната мистерия, той става свидетел на истинско технологично “чудо” от древността. В мига, в който луната застава в една осева линия със западната стена на обекта, в горната част на стената заблестява фосфоресцираща светлина, която постепенно приема контурите на седнала в кресло мъжка фигура. Малко по на юг се очертава втори силует на хуманоид, а накрая изникват и контурите на човешка уста с беззвучно движещи се устни. По-късно шокираните очевидци откриват на мястото на поява на силуетите няколко соларни кръга, оформящи триъгълник. Кръстю Мутафчиев предполага, че феноменът се поражда от маяк, проектиращ холографски изображения при определени условия. Но кой е бил способен да го сътвори по непонятен и за нашето съвремие начин още преди хилядолетия?
Най-сериозното доказателство за палеоконтакти по българските земи сега лежи запечатано с тонове бетон в т. нар. “царичинска дупка”. Дали в земните недра край костинбродското село Царичина се крие гроб на хуманоид - прародител на човечеството, маяк, приемащ послания от отдалеченото на 11 000 светлинни години космическо тяло SS 433 или дори информационен фонд с биографията на земната раса и “рецептата”, по която генните инженери от звездите са сътворили Хомо Сапиенс? Всяка от тези версии изглеждаше екзотична, шокираща и отдалечена от здравия разум, но не и след прокопаването на сто и осемдесетте метра в земната твърд между 1990 и 1992 г. Високопоставени участници в осъществената от военното министерство операция “Слънчев лъч” разкриват, че опитите за проникване в сърцевината на мистерията са били преустановени и засекретени след срещи със загадъчни снопове силна светлина, невидими бариери и продължаващи в бездната ужасяващо гладки тунели с издълбана върху тях непозната писменост, Знаменателен е и фактът, че от векове районът около изкопа проявява всички признаци на преходна зона, портал към други светове и измерения - загадъчни сияния, светещи тела и дори присъствие на миниатюрни зеленикави хуманоиди. Аномалните събития зачестяват след началото на разкопките и до приключването им са регистрирани 15 прояви на НЛО. Участниците в разкопките са ужасени от появата в нощното небе на пулсиращи светлини с дължина няколко десетки километра, съпроводени от огромни облаци белезникав дим, които бавно се спускали зад височините. Страховито било впечатлението и от внезапното изникване северно от изкопа на сканиращ местността светлинен лъч с мощността на прожектор от противовъздушната отбрана.
Още много свидетелства за осъществявани от дълбока древност срещи с “боговете от звездите” или вдъхновени от тях велики цивилизации у нас все още витаят в реалността на легендите и преданията. Те ни подтикват да се обърнем назад, предприемайки мотивирани от жаждата ни за познание сериозни усилия и да осъществим първите системни проувания на палеоконтактите в България, доближили небесата до нашата древна и свещена земя.
Автор: Мирослав Минчев