Някъде от около 13-14 годишен правя периодични опити за ОИТ (опитности извън тялото). Тогава, когато се запалих четох една статия за подобни преживявания и докато я четях имах чувството, че си припомням нещо. Няма да го забравя този момент.
До ден днешен, обаче, не съм мръднал в "успеха" и на йота. Не малко инфо съм изчел (на български има две книги - едната е на Монро, а другите не мога да се сетя името, но мисля, че е на руснак) сравнително скромно съм запознат с техниките на дишане при достигане на вибрациите, които предшестват отделянето, дори на няколко пъти съм достигал до тях (чувството е като гъдел в областта на гръдния кош; оприличавам го сякаш късам паяжина в която съм се оплел и докосва кожата ми с всеки дъх, който поемам; някаква странна смесица от еуфория и страх и лекота...). Обаче малко след това заспивам.
* Независимо от всичко, ще продължа да опитвам от време на време, пък, ако стане - стане.
Вещичка, ти как така излиташ и си странстваш из космическата шир? Някой път, като те чета си мисля, че, наистина дилъра ти е много добър, но от друга страна - нещата, които пишеш са ми някак си познати...