Може би врати има винаги и навсякъде, а въпросът е да ги виждаме...
Но пак да се върнем на покаянието - защо да е най-гадно? Аз даже не мога да си го представя или свържа с нещо реално от живота ми.....
Страхът, чувството за вина, чувството за собствена значимост не са ли далеч по-реални врагове? От там победата над тях не дава ли повече сила? Те присъстват ежедневно в живота и даже не ги осъзнаваме, докато покаянието....
Това че врати има навсякъде, го знаем отдавна, аз обаче едва напоследък стоплих, че Библията е пътепоказател за тия врати, това още ми е ново и затова чудно...
Не знам кой е реален враг и кой не, казвам ти откъде получих освобождение на част от личната си сила...
В сциентологията има такова упражнение, което съм го правила. Сядаш и почваш да изписваш 20-те неща, които си спомняш в живота си, когато си постъпил зле.
Не зле по някакви канони, а зле, според както на теб ти се струва, за всеки е различно, за един може недупченето на билет, за друг и кражбата да не му се види зле поне в началото.
Там това се нарича ОВЕРТ, а процедурата-изписване на оверти.
Пишеш оверта с няколко думи, после го описваш подробно, най-най-подробно, после пишеш 3 конкретни случая, в които си могъл да го съобщиш някому, но не си. Неказването се нарича уитхолд.
Аз седнах много накокошинена да пиша, но след половин час ревнах с глас.
Никой не знае докъде ще го доведе това изписване, вервай ми.
Страхът, ЧСЗ-то и прочие са доста абстрактни идеи, седни си опиши случаите, в които не си постъпила добре, ама честно. Сама ще видиш какво ще стане.