Забележката ми е към автора на статията от Строго секретно. Цитат от тази статия:
"Те изпратиха съобщение, в което се двоумяха дали става дума за "комета или кафяво джудже, което е на път да стане пулсар, тъй като излъчва вълни".
Кафявото джудже никога не може да се превърне в пулсар. Това са "звезди" на различни етапи от живота си. Кафявото джудже е "неродена звезда", такава чиято маса и температура не са била достатъчни за започване на термоядрен синтез (производство на хелий от водород) и затова никога няма да засвети като истинска звезда. Излъчването на звездите от този клас е предимно в инфрачервения спектър. Всички звезди излъчват вълни в електромагнитния спектър, няма какво да се учудват авторите на статията от това. Пулсарът е вид неутронна звезда. Това пък е звезда в последния стадий на живота си, "мъртва звезда". Някога е била ярка, светеща звезда с маса по-голяма от тази на нашето Слънце. След като е изгорила цялото си гориво, е избухнала като свръхнова и е изхвърлила произведените от нея химични елементи при термоядрения синтез в космоса под формата на мъглявина (напр. Ракообразната мъглявина, M1 от каталога на Месие в съзвездието Телец). В свиващото се ядро на някогашната звезда материята силно се е компресирала и са останали само неутроните. Такива звезди се въртят около оста си (обикновено доста бързо, напр. звездата в сърцето на Ракообразната мъглявина се върти около 30 пъти в секунда, ако помня добре) и имат много силни магнитни полета (един вид неутронни звезди имат най-силните магнитни полета във Вселената, които са ни познати, и по тази причина се наричат магнетари). Комбинацията от въртенето и магнитното поле излъчва т.нар. "пулсове", чрез които тези звезди се засичат от Земята. Тъй като пулсовете са на равни интервали (въпреки че с времето пулсарите забавят въртенето си, но това е доста време от гледна точка на човека), пулсарите служат за един вид космически (универсални) часовници.