Сещам се за една случка, дето много обичам
Брат ми може би е единственият, който познавам, дето още на 16 знаеше с какво иска де се занимава като порасне. Та, като завърши кандидатсва архитектура, но не стана - преди казарма, конкуренцията при мъжете беше убийствено жестока, а и той не ходи на никакви подготвителни курсове (по рисуване, тогава бяха три и само с обща култура, макар и добър в рисуването, не става :blink:). Като се уволни от казармата родителите ми решиха, че е добра идея да го подготви добър архитект (по онова време главен архитект
). Първият му въпрос бил дали в рода има архитекти. При получен отрицателен отговор категорично отказал да го приеме за ученик кандидат-студент.
Години след като завърши и започна самостоятелна дейност, по стечение на обстоятелствата същият този бивш главен арх. се наложи да го помоли да работят заедно по даден проект.......
п.п. Според мен по-големият проблем е корупцията в тази връзка, а не потомствеността, освен ако не говорим за Италия, където е съществен проблем от години
, но там дори не става дума за образование, не щат и така да се хабят
каква връзка с обществото, какви отговорности, това да не е феодален строй, и професията да се предава от баща на син, днешно време институцията УЧИЛИЩЕ прави връзката дете - общество. В България все още някой си мисли, че като е лекар и синът му е ще е добър лекар и си набутват децата където не им е мястото, но на Запад не е така и никога повече няма да е така.... Там има училищни съветници, изпити, контрол и който е най-кадърен и амбициозен, той ще стане важен за обществото. Има изключения разбира се, но масовият случай е такъв.
Mayanna, наистина не се заяждам, но като толкова ти допада там, защо стоиш тук? Интересно ми е, за лична консумация :blink: