Виждала съм част от онези същества, които в паганистичните култове се наричат богове, но вече за разговорите мисля, че навлизаме в прекалено лична тематика

Мога да разкажа само за първото си съприкосновение. Беше чрез един уж Уикански ритуал към Хеката, чрез този ритуал ти й задаваш въпрос и тя ти отговаря. Не вярвах, че ще сработни, но все пак реших да опитам, бях тогава голяма фенка на митологията, с едни малко романтични схващания за боговете, та това да ми е попаднал ритуал с който да мога да питам елински бог :rolleyes: Голяма чест за мен, ако сработи. :rolleyes:
През нощта бях в някакво средно състояние, в което хем знаех, че съм будна, хем всичко беше толкова реалистично, че не можех да повярвам, че е сън. Все едно сте в треска, някак си, не знаете кое е реално, кое не е. Не помня, сякаш исках да отворя очите си, но не можех и едновременно с това виждах стаята си. Нещо отвори вратата и влезе вътре, в тъмнината видях само дългата черна роба, силуета, застана до леглото ми, до краката ми, след което се отдалечи и си тръгна, което бепше един добър символ за отговор на въпроса ми.
През деня също ми се случи нещо много странно - имах едно любимо герданче от лунни камъни на една много дебела корда, която няма начин да се скъса, като корда за въдица, такава, здрава. Както си стоях в час по география, нито съм пипала гердана, нито нищо, се скъса сам и камъчетата се търкулнаха из цялата стая. Намерих да кажем 3/4 от тях, понеже бяха много дребни и ми стана тъжно, че не намерих другите. После бях цял ден в училище, играхме и физическо, преобличах се, никакви камъчета други не изпаднаха от дрехите ми. Преоблякох се отново, прибрах се у нас, и доакто се преобличах с домашните си дрехи, изпаднаха останалите камтчета, които не бях намерила.
Смисъла на отговора си не разбрах напълно от тогавашната си позиция, но по-нататък живота ми показа и правилното тълкуване и в общи линии наистина се оказа правилния избор. Само това мога да ви кажа
