Цитат на: daisyline в Май 31, 2010, 02:25:01 pm

Та при мен е комбинирано - образно, логично-аналитично и абстрактно. Въобръжението ми е изключително силно, защото умея да визуализирам мислено нещата....и да ги видя в перспектива.

Това е характерно за жените. Ние умеем да използваме двете си мозъчни полукълба едновременно.
 Търси Бине (френски психолог, работил изключително много в/у тази тема).

Да , така е Дейзи , ама се иска много за товА! :blink:

Дивна , къв Бине те гони пък теб....божееее 18000 км или 20000 или 30000 като разтояние могат да бъдат и светлинни години!

 :blink:

точно обратното на теб Хони, думи, числа, дати, имена ако не ги асоциирам с "картинка", емоция, изображение трудно ги помня, за разлика от много жени трудно се губя (ако веднъж съм минала от някъде и съм видяла пътя). В ученето на езици винаги трудната част ми е била зубренето на думи, граматиката ми е значително по-лесна. Но пък мисля, че с логическото мислене се справя - не достатъчно, за да съм програмист, но на чисто житейско ниво не е зле. 

точно обратното на теб Хони, думи, числа, дати, имена ако не ги асоциирам с "картинка", емоция, изображение трудно ги помня, за разлика от много жени трудно се губя (ако веднъж съм минала от някъде и съм видяла пътя). В ученето на езици винаги трудната част ми е била зубренето на думи, граматиката ми е значително по-лесна. Но пък мисля, че с логическото мислене се справя - не достатъчно, за да съм програмист, но на чисто житейско ниво не е зле. 

И аз съм така...Интересно защо? :rolleyes:

 :blink:

Мисълта се търси в 3-ти/9-ти  дом...И управителите ...,аспекти , знак....
Меркурий е естествен сигнификатор , но аз лично не го свързвам само него с мисълта...Свързвам юпитер , а меркурий с предаването на мисловния процес...

  марс ми е в дева, но мерк в стрелец...  (е прогресивния отдавна пъпли във везни все пак) това, че сме много е едно на ръка.. понякога цял парламент ми се струва, че се е настанил
а когато пиша (за качествените неща, не повечето чатско-форумски) обичам на ум да си визуализирам. Навремето, когато пописвах и малко проза обичах да усещам текста "като морска вода под езика" ...
в математиката винаги ми е било трудно да помня формули, а смятането олелелел..., но някак си с алгоритъма се справям - родителите ми и двата са висши математици... брат ми и той, а аз изцепката 2+2 трудно ще сметна. Майка ми навремето много ме бъзикаше, че съм нямала въображение да стана математик, за това съм била поет ))


но наистина на оня тест с въртящата се картинка поне за мен показа вярното - дори седях и се чудех как така за други хора се върти на обратно ))))

 :blink:

Марая, а за теб накъде се върти мадамата?
Моят управител на трети е Плутон в Скорпион или Марс в Овен. Плутон има само хармонични аспекти, виж при Марс не е така.
Девети ми го управлява Венера в Дева, която е в квадрат с Юпитер в 12 и в тригон с нептун.
Меркурий ми е във Везни във 2 дом, но е ретро. Меркурий ми е най-силната планета. Сигурно защото е ретрограден говоря и пиша толкова бързо :blink: Всъщност и чета бързо, само един човек познавам, който чете по-бързо от мен и той е Близнак :blink:
За мен мадамата се върти наляво, но при добро желания я завъртам и надясно
А дали има връзка с ин и ян елементите в картата?

Разбира се , че се върти в двете посоки...
Самата дума въртене , показва това....

марс ми е в дева, но мерк в стрелец...  (е прогресивния отдавна пъпли във везни все пак) това, че сме много е едно на ръка.. понякога цял парламент ми се струва, че се е настанил
а когато пиша (за качествените неща, не повечето чатско-форумски) обичам на ум да си визуализирам. Навремето, когато пописвах и малко проза обичах да усещам текста "като морска вода под езика" ...
в математиката винаги ми е било трудно да помня формули, а смятането олелелел..., но някак си с алгоритъма се справям - родителите ми и двата са висши математици... брат ми и той, а аз изцепката 2+2 трудно ще сметна. Майка ми навремето много ме бъзикаше, че съм нямала въображение да стана математик, за това съм била поет ))

но наистина на оня тест с въртящата се картинка поне за мен показа вярното - дори седях и се чудех как така за други хора се върти на обратно ))))

Fairy, а пробвала ли си да "обърнеш" посоката на движение? Първия път като я видях и аз я виждах само в едната посока, а после като минаха 10 секунди започнах да я виждам в обратна посока и така стана като игра - ту в едната, ту в другата посока...както ми хареса...интересно...

Аз имам и образно и логическо мислене  :mellow: .Ако искам мога да си представям почти всякакви образи без значение дали са статични или в движение, а мога да разсъждавам и без образи.Ако има нещо, което ми е трудно, то е да не мисля (примерно
да си фокусирам вниманието върху някакво физическо действие или усещане и да не допускам никакви странични мисли).
Обикновено такива състояния на "немислене" ми костват големи усилия и не съм в състояние да ги поддържам за дълго.

У3 е Юпитер в рак на МЦ , в 10ти дом , аспектите му са опозиция с Уран, опозиция със Сатурн, опозиция с Нептун, секстил
със Слънце, квадрат с Меркурий, квадрат с Венера и тригон с Плутон.
У9 е Меркурий във везни, в 12ти дом, в съвпад с Асц, аспектите му са квадрат с Юпитер, квадрат с Уран, квадрат със Сатурн
и квадрат с Нептун.

Съвсем чисти типове няма, така че всеки малко или много има смесено мислене. Подчертано образно мислене имат много хора с дислексия, като между тях е и Алберт Айнщайн. Също така представляват като цяло интерес хората с аутизъм, като на личния си сайт д-р Темпъл Грандин е описала много детайлно мисловните си процеси - горещо го препоръчвам на заинтересуваните.
Човекът има склонност да опростява и понякога да преопростява нещата, за да смила информацията по-лесно, но така понякога изхвърля и важни детайли. Теорията с мисленето според доминиращите полукълба е стара, сравнително проста и удобна, но има изследвания, които я поставят под сериозно съмнение, така че докато попада в полезрението, добре е и да има известни съмнения към валидността й. Полово - женският пол по принцип владее по-добре езика и нюансите му, докато мъжкият обикновено се представя по-добре във визуално-пространствените операции.

Колкото до мен конкретно, като се погледна отстрани, бих казал, че мога да превключвам между различни типове мислене според случая. Визуализирането често обаче присъства омесено с другите режими, било то конкретно или по-символично. В състояние съм да сменям фокуса - виждайки голямата картина (гората), да превключа към детайлите и да огледам отделните дървета. Обичам мисловните експерименти, имам също склонност към асоциативно и латерално мислене. Скептичен и подозрителен съм, подлагам нещата на съмнение и не обичам да вземам бързо решения. Не обичам зубраческото заучаване и възпроизвеждане на информация, а ученето с разбиране (ненавиждал съм предмети като история и география), както и предпочитам (извличането на) принципи пред правилата. Спекулант. Харесвам наличието на повече свобода за избор на подход по отношение на нещо, за по-творческо търсене и за експериментиране. Затова и не се понасяме особено с традиционната образователна система, представянето ми там е било противоречиво и с крайности - имал съм както забележителни резултати без особена подготовка, показвайки проницатеност и бързо усвояване на материала (ако съм вдъхновен и заинтересуван от нещо), така и епични провали, когато съм се чувствал като ретард, идиот, имбецил и са ми трябвали огромни усилия, за да се преборя с нещо по-отегчително и да не остана на изпит, но като цяло с някои от даровитите предподаватели сме се уважавали и ценели взаимно. Не съм от най-бързо мислещите, но за сметка на това мога да мисля в дълбочина. Ако съм спокоен, мога да мисля по-бързо и ефективно, да преливам от тема в тема, когато намирам, че споделят общи зони. Най-слабата ми страна е, че съм с чувствителни антени, та при нервни дразнители, лоша / стресова обстановка, менгеме от време мога да стана разпилян, бавен, по-повърхностен и ирационален в такива ситуации - отговорът да е пред мен, а да не го виждам и да правя повече грешки. Ако се мисли върху по-философски въпроси, мисля по-абстрактно и образно, търсейки и логическите връзки, както и съм отворен към интуитивни сигнали и образи от фона на съзнанието и подсъзнанието ми, за да ги вплета и да ги проверя като евентуални подсказки. Ако става дума за технически въпроси, електроника или програмиране, тогава мисля по-логико-алгоритмично и образно-символично, но понякога този тип неща може да ми се виждат сухи и да ме отегчават. Ако композирам музика, мисля в звуци, както и в ярки конкретни картини, асоциации и ставам по-емоционален, чувствителен и спонтанен, но мисля и аналитично по организирането на материала. Подобно е и ако пиша разказ или стихотворение. Паметта ми е по-скоро образна и сравнително силна. Същевременно съм известен като отнесен някъде в облаците.

 

Преди всичко, за да запомня или да започна да разсъждавам наистина дълбоко над едно нещо, трябва да ми е направило МНОГО силно впечатление. Ако не е, просто мозъка ми ще се обърне на другата страна и ще заспи, колкото и настоятелно да го викам.  Не съм способна да уча, запаметявам, пиша, или правя каквото и да е било без желание. Просто настина НЕ СЪМ. Има хора, които може да се накарат, аз просто съм разбрала за себе си, че няма голям смисъл да се карам насила, защото просто няма да стане (твърдоглава работа като е в 10 дом тоя Меркурий)
Преди всичко, виждам голямата картина. Цялото тяло, така да се каже, единичните клетки ми убягват. Склонна съм много да се вкопчвам в нея, което отчивам като минус, понеже започвам да не се замислям над смисъла на детайлите. Не че не мога, мога да ги разчепкам, да ги направя на пух и прах, но някой трябва да ми посочи с пръст - етооо тааам има нещо, което май е важно като детайл, тогава ще го взема предвид (предполагам АЦ, Плутон в 3 дом)
Като особеност е, че мога да превключвам от изключително емоционални изказвания в един момент до пресметливо-хладнокръвни в друг. (Мерк. опозиция Луна) Виждам, така да се каже, двете страни на монетата. Лошото е, че в повечето случаи (още не съм го укротила този Меркурий и не съм му научила всички номера), двете неща се взаимоизключват - "или ... или ..", а не просто "и". В редки случаи постигам така заветното "и", което като цяло, отчитам като едно от най-големите преимущества на ума ми.
Имам слонска памет. Все още помня имената на другарчетата от детската градина, включително съседните групи като ги видя някъде из града или в автобуса. Те естествено, сигурно си мислят че изобщо не ме познават, ноо ...  Това далеч не е така. (Мерк. в Рак) С нагласа и концентрация, запомням много бързо. Това е другото огромно преимущество, което имам. В състояние съм, стига да съм в настроение, без никакви подчертавания, преписвания, вадене на най-важното и т.н, да погълна около 100-тина страници материал на ден и да запомня най-важното.
Проблема е, че съм изключително несъобразителна. Един от най-големите проблеми. Не съм от бързомислещите мозъци, но в същтоо време нещо в мен казва "дай, дай, бързо бързо, дай да го свършваме това, кажи това, кажи онова", (невротичен асцендент) при което много често казвам някаква гениална глупост и осъзнавам всичките й последствия след броени минути, или ако съм била ядосана ... часове, при което после се чувстрва много засрамена от себе си.
МОга да правя няколко ЕДНОТИПНИ действия заедно - за мен са казвали, че въпреки, че мога да се ровя из фейса и да си чатя в скайп по време на лекции, накрая най-пълните ги имам отново аз. За сметка на това не мога, да кажем, да слушам музика и да пиша, или изобщо повечето хора все си слагат някакъв мзуикален фон докато правят каквото и да е било, нещо което на мен по-скоро ми струва усилие да елиминирам като дразнител. Колкото по-силно се чува, толкова повече ме изнервя и разейва.
Имам преди всичко, слухова памет, на второ място зрителна. За сметка на това механичната е плачевно зле.  :unsure: Затова по бала си положиш АЧОВЕШКИ усилия да науча няколко хора, трябваха ми ДНИ (хората ги учат за час-час и нещо) и след това ги забравих на втория ден.  Също си представям образно нещата, понякога неща, които не би трябвало да имат образи, започвам да си ги представям по някакъв начин и ако кажа на някого, му става смешно. 
Строго логически дисциплини - математика, задачи по физика, донякъде химия, просто са един друг мой ОГРОМЕН кошмар, особено математиката. Не я разбирам и не желая да я разбера.  :rolleyes: Изчисленията са ми много зле. 
Предпочитам разказвателни дисциплини поради простия факт, че както казах, имам много силна слухова памет и после мога да възпроизведа доста неща без изобщо да съм чела.
Меркурия ми не е зубър, много противно ми беше като трябваше да учим някакви стихотворения наизуст, мога да задържа да кажем, определен обем наизуст в главата си за ден-два, със сравнително малко учене, след което автоматично се изтрива. Ако примерно обаче е нещо, което се повтаря много често, да кажем лирикс на песни, много бързо ги запаметявам. :blink:

Образно, логично или друго?

Аз имам образно мислене. Съчетано със звуци.

Когато си спомням как изглежда дадено място, човек или предмет ги виждам в съзнанието си отново, така, сякаш са пред мен.

При вас как е?

Съчетание от двете. Образно когато се сещам за нещо на кой ред и каква страница е написано и как преди него и след него има друго нещо. Логично когато свързвам научаването на нова дума на чужд език например с нещо на български или някаква дума по смисъл ....

Донякъде се бъркат мисленето и паметта. Ако говорим за памет - аз имам фотографска памет. Дори, когато става въпрос за текст си спомням как изглежда написан и го чета в картината от спомена. Може да не запомня какво съм говорила с някого, но съм способна да опиша изключителни детайли от лицето му. Доста съм се занимава с рисуване, може би и от това паметта ми се е "профилирала" по този начин.

Мисленето е сложно 
Когато разсъждавам по определен въпрос водя диалог на ум и сама заставам на всяка от вероятните страни или разигравам евентуалните ситуации.
Когато мисля за неща, свързани с работата ми, е по-странно. В началото винаги сама си излагам фактите на ум и се чудя как да поднеса и оформя информацията, как да изглежда визуално. В този момент се чувствам без изход, объркана, зациклила, съзнанието ми се изпразва и буквално забивам. Състоянието трае минута или секунди. Веднага след това в главата ми се появява картина как точно да направя всичко и мисълта ми тръгва толкова бързо, че понякога не мога да си запомня идеите. Няма нищо, няма нищо и изведнъж...все едно някой друг хвърля мисли в главата ми. След това енергията ми става толкова много и толкова силна, че не мога да спра. И усещам, че затормозявам хората, с които работя, защото те не могат да включат на моите обороти нито мисловно, нито физически и се уморяват.
Като ей така, лежерно си мисля за нещо, то е в картини, разигравам си цели етюди с различни хора и ситуации и в ума си аз играя всеки от участниците въпреки че визуално е той. Може би звучи малко объркано...

Това със звуците и ароматите бих го приела повече като асоциация. То не е начин на мислене. Но все пак ми се струва, че Oceanborn има предвид по-скоро паметта, а не механизмът на разсъждение.

Аз незнам към какъв вид да причисля мисловния си процес.Мога да си представям разни неща и ги виждам в съзнанието си.Сънувам МНОГО и помня сънищата си с детайли.Не бих казала,че имам фотографска памет чак. Не умея толкова детайло да запомням нещата.Макар,че често пък ми се случва да запомня нещо дребно и незначително на пръв поглед и ги помня дълго нещата Меркурий в Рак. Също писмено ми е по-трудно да се изразявам,устно нямам проблем.