Аз избирам нищо, в сравнение с лошия вкус, то изглежда много по-добре.
да, но ако халтурата задоволява потребност, високите критерии остават назад - не мислиш ли?
Ти си права по отношение на общия случай. Но ако трябва да отговоря, изхождайки от моята потребност - аз искам или най-доброто или нищо. Осредняването на живота, на изкуството, на отношенията страшно ме потиска.
От една страна, отлично разбирам, че някакво изкуство е повече от никакво. От друга страна, си мисля, че когато твърде дълго време се задоволяваш с халтура започваш да губиш усет за ценното, за това, което е резултат от таланта и силата на човешкия ум. И ставаш консуматор. Спираш да забелязваш същността, сърцевината. А когато я забелязваш, можеш да се насладиш пълноценно на всяко творчество.
Гениалността в изкуството винаги е на малки ударни дози. Съвсем в реда на нещата е халтурата да преобладава. Ако тя не беше в толкова огромни количества, изкуството нямаше да е толкова ценно. Представи си, какво щеше да бъде, ако можехме да произвеждаме злато и диаманти на килограм :blink:
Човекът е устроен да цени това, което няма. Затова често не може да опази онова, което има, нито знае как да се погрижи за него.
Няма нищо лошо, че момичето се опитва да прави снимки и клипчета. Аз само й казвам, че това не е за нея. Смятам, че е твърде жестоко да прекараш живота си в опити да правиш нещо, за което очевидно нямаш талант и качества.
Пея ужасно фалшиво, не мога да чета ноти. Но много обичам музиката, имам доста познания за нея. Обожавам всякаква черна музика, разбирам от рок, от класическа музика. Струва ми се страхотно да бъдеш певица. Но няма да опитам да бъда, защото знам, че няма да стана най-добрата певица. Опитвам това, в което знам, че мога да стана най-добрата.
Далеч по-полезно ще бъде за всеки и за околните нему, да открие това, което му се отдава, вместо да губи времето си и да се отдава на посредствеността.