Гледах в неделя "Иде нашенската музика" една млада певица, интерпретира фолклора, красива, харизматична, секси, едни коси, червена рокля, флиртува пред публиката, от малка учила пеене все при Имена, сега учи изкуства в частен университет.
Работи, да, занимава се постоянно с разни неща, но явно не го прави за пари, занимава се с удоволствия, за които трябва да има готови пари.
Разбира се, харизматичността си я носи, то се виждаше. Обаче вътрешно се сравних с нея. Аз трябва да работя недотам насърце ми работа, за да имам живота, който имам. По пеене съм кръгла нула, но винаги в мен е имало един импулс да хвана микрофона. Дори като съм говорила пред публика и на сцена, с микрофон, душата ми е летяла.
Та докато гледах в мен изпъкна мисълта за съдбата и това какво ти е писано. Има избори, да, ма сега откъде пари за солфеж например?
Явно не съм готова за избора да се продам, в широкия смисъл, за да съм почти като нея. А явно и съдбата ми не е такава.