"За безсмъртието на Душата от гледна точка на древните египтяни"
- за какво сме тук?
- къде отиваме?
- какво ни чака, след като прекрачим Прага?
Всички ние се подчиняваме на законите на Сатурн – Господаря на Времето и Материята – и тяхната ограниченост. Ограничеността на Материята, Началото и Краят също са сатурнов феномен. Безсмъртието на Духа/Душата обаче попада извън обсега на сатурновите закони и параметри и функционира в друго измерение, което е *отвъд* - отвъд границите (видими, осезаеми, ‘реално’ и ‘обективно’ съществуващи “тук и сега”), отвъд материята и познатия ни триизмерен модел, отвъд видимото/реално Битие, отвъд нашето разбиране за Смисъла и за Всичко, което Е...
Там, където сатурновите дефиниции са безсилни и се поставя под въпрос тяхната адекватност и общовалидност, неусетно попадаме в мъглявата аура на Нептун, във Вечния и безграничен Океан на anima mundi ("Световна Душа”). Там, където формата като такава не съществува и всичко се намира в едно недефинирано дифузно състояние – ние сме част от Вселената и Вселената е част от нас, и всеки атом на нашето тяло също е една, макар и нищожна, съставна част на безкрайната и безгранична Вселена – границите на Сатурн свършват и започва безграничността на Нептун. Ние сме една миниатюрна Вселена, въплътена в Материята. И докато Материята подлежи на деградация, разпадане и преход в друго качествено състояние, Духът е вечен, безсмъртен, не познаващ сатурновите граници. Тук обаче сме дошли да си изпълним Мисията, която е част от Цялото, която задача се налага да бъде реализирана именно чрез опознаване на сатурновите граници и ограничеността на Материята, респ. битието на физическото ни тяло, което от своя страна е огледална проекция на Битието на Духа...
Древните вярвали, че физическият ни живот е само кратък миг и своеобразна подготовка към преминаване в друго състояние на Битие, а тялото е само “контейнер” или “транзитна гара” за дългото пътуване на Душата по пътя на безкрайната еволюционна спирала. Митологията и вярванията на древните египтяни се основават на тезата за безсмъртието на Душата и безкрайната верига реинкарнации, с оглед на което Смъртта полага началото на нов Живот. Земният цикъл “Раждане-Живот-Смърт-Прераждане” е безкраен по своята същност и всъщност не е нищо друго освен един мини цикъл в рамките на безкрайния Цикъл на Битие във Вселената. И въплъщението на Духа в Материята образно се свързва със символа “кръст”.
Кръстът “тау” не е нищо друго освен “спускане на Духа в материята” (символично “заземяване”), а символът "кръст, затворен в кръг" е “проявена Вселена” и от хуманистична гледна точка може да бъде възприет като “живот тук и сега” и “индивидуална/проявена съдба” (кръстът) в Безкрайността и като част от Цялото (кръгът).
Аналог на кръста “тау” в египетските йероглифи е символът “ankh”, представен във формата на кръст с примка на върха, като символичното му и езотерично значение се свежда до вечния въпрос, който както нашите предци, така и ние не спираме и никога няма да спрем да си задаваме – въпросът-загадка за тайната на Живота и Смъртта, а също и на “живота след смъртта” – Вечния Живот (“Nem Ankh”), забулен в мистерия.
Този символ намира широко приложение в египетското изкуство и е своеобразен ключ към мистерията на “живота след смъртта”, като основното му значение е “живот”, а не “смърт”. Смъртта е само началото. Неслучайно кръстът “тау” е символ на физическото въплъщение на Духа в Материята, в една сатурнова реалност, за която е характерна поляризация, представена чрез вечния устрем на Духа към разграничаване и съюзяване на дуалистични принципи. Лично за мен първата асоциация, с която свързвам тау-кръста, е връзката Луна-Сатурн-Нептун, която символично изправя Душата (Луна) пред необходимостта да интегрира в материалния живот двата несъвместими принципа - на Сатурн и Нептун – ограничеността на Материята и безграничността на Духа, тленността на тялото и безсмъртието на Душата, стремежа към сливане, разтваряне извън времето и пространството (Нептун) и необходимостта от разграничаване, дефиниране и фиксиране “в точното време и на точното място” (Сатурн).
В изкуството на Древния Египет, особено във връзка с обредните погребални церемонии, символът “ankh” е характерен атрибут на Боговете от митологичния пантеон. Кръстът изпълнява ролята на символичен “ключ” към тайните на отвъдното, на вечния живот и респ. се свързва с физическото пре-въплъщение на Душата в Безкрайността. По този начин древните египтяни вярвали, че “ankh”-ът ще отключи портите на смъртта по пътя към безсмъртието.
Кръстът “ankh” също така е познат под наименованието “Ключът на Нил” (the Key of the Nile), като символично представя свещения съюз между Изида и Озирис. Този мистичен съюз се свързва с ежегодното разливане на Нил, даряващо на Египет нова сила за живот, която цикличност се повтаря всяка година. Значението на “ankh” се отъждествява и със символичната утроба, и респ. с плодородието и репродукцията. Кръстът “ankh” е символ на вечния и непресъхващ Извор на Живот, стига ние простосмъртните да разберем какво и как “отключва”...
Той е ключ, ориентир, онази пътеводна светлина, която ни сочи пътя напред към еволюцията на Духа и това е “Кръстът на Въплъщението”, представен астрологически посредством ключовите (кардинални) оси в хороскопа – Asc/Dsc и MC/IC – и техните планети-управители, които ‘оцветяват’ сатурновата “рамка” на живота на всеки от нас. В центъра на кръста сме ние, представени чрез единството Дух/Душа (Слънце + Луна).
Духовният живот и този в астрала не подлежат на дефиниция и не функционират в рамките на ограничените ни все още възприятия и представи, но все пак нека не забравяме, че въплъщението на Духа/Душата тук, на Земята, се подчинява най-напред на законите на материята и на гравитацията, а нептуновата „безграничност” не се посреща с голямо разбиране тук. "Тук" си имаме други задачи. И именно кръстът на хороскопа ни заземява *тук и сега, където сме*, благодарение на което битието на Духа става видимо, осезаемо, нарича се с опростената думичка "живот" и се свързва с определени и съвсем конкретни *задачи* (с оглед по-глобалната и същевременно строго индивидуална мисия, предначертана за дадено превъплъщение) и постигане на *резултати* посредством сатурновата опитност и нейните ‘ограничения’...
