Та така... започвам със съня с къщата :rolleyes:
Сънувах една съседска къща от детството ми... и че собствениците й са отдавна починали. Изведнъж виждам, че между градината на баба ми и съседската къща няма никаква ограда, изчезнала е... и на мястото на къщата на съседите има друга, по-стара и с по-внушителна архитектура и размери. Усещам как някаква мрачна сила неустоимо ме зове да вляза вътре, отвъд "страха"... знам, че е опасно, но въпреки това влизам. Озовавам се в къщата, тъмна и мрачна... в момента, в който влизам там, външните врати на къщата автоматично се затварят и залостват. Няма връщане назад. Вървя по някакъв коридор и не си чувствам краката... имам усещане за "вакуум", сякаш краката ми потъват в празно, лепкаво, студено и черно пространство, по-черно от нощта. Всъщност не съм сама, до мен е майка ми и я държа за ръка с ясното съзнание, че не трябва да й изпускам ръката. След като вратите на къщата се затварят, знам, че няма връщане назад... но нещо сякаш ме зове и ме кара да вляза по-навътре в лепкавата и студена тъмнина. Усещам как някаква сила се опитва да ме спре, но любопитството ми е по-силно от страха. Усещам и присътствие на някакви същности - първо невидимо, а след това се появяват някакви странни пърхащи светлинки в тъмнината и ме заобикалят като се опитват да ме спрат, но продължавам напред... изведнъж светлините се превръщат в мъгляви размазани сенки, наподобяващи човешки фигури - образи на някога живяло в къщата младо семейство. Бяха трима - мъж, жена и малка дъщеричка, дори им чувах гласовете - на малкото момиченце... гласчето й още кънти в ушите ми. Усещах, че нещо лошо, трагично се е случило с тях в тази къща, но не знаех какво... не бяха злонамерени, но искаха да ме спрат. Изпуснах ръката на майка ми и тя изчезна в тъмнината, останах сама... и изведнъж се озовах в друга, по-голяма и окъпана в светлина къща. Имаше много стаи... и всяка стая беше пълна с образи и същности на някога живяли хора от отминали епохи, бяха толкова истински... минавах покрай тях, страхувайки се, но те не ме виждаха - сякаш не те, а аз се бях превърнала в призрак, в сянка... :blink: :ph34r: :huh:
Следва продължение... :lol: