Здравейте,
Искам да потърся съвет какво може да означава съня, който сънувах току що. По принцип винаги сънувам много, но винаги сънищата ми са свързани с това, което ми се случва наяве и хората в сънищата ми са само тези, за които си мисля в реалния живот. Но тази вечер сънят ми ме притесни, защото беше пълен с напълно непознати.
Всичко започна в една стая в почивна станция на морето, където ходихме всяка година със семейството ми, когато бях малка. Бях сама и седях пред лаптопа си и говорих със родителите си по Интернет. Това го правя често и в реалния живот. По едно време излязох на терасата и видях много наредени кашони отпред. Оказа се, че родителите ми чакали пратка от някъде. Влязох отново да им кажа, че пратката е дошла и да се връщат по-скоро. Тогава забелязох, че отвън има някаквии хора. Единия ми заприлича на един от колегите ми от Университета, затова излязох да му се обадя. Той се обърна и видях, че е съвсем различен човек.
Тогава изведнъж се оказахме всички в двора на бабини ми на село. Непознатите бяха четирима и се опитваха да изнесат кашоните на пратката. Аз ги попитах какво правите, но те казаха по-добре да не се съпротивлявам. И единия извади нож от джоба си. Интересното е, че ножът беше много малък и дори беше неизваден от найлоновата си опаковка. Тогава главният от 4мата каза че трябва да ми остави белези, за да видят хората, че са ме нападнали. Драсна ме с ножа по челото, по ръката и на китката. Искаше и на врата, но аз се дръпнах. Интересното е, че аз им съдействах и не изпитвах никакъв страх. Тогава те ми казаха да вляза в къщата и да им донеса кабел за телевизор. Аз влязох, но реших да се крия и се качих на втория етаж в едната от стаите и се заключих, заедно с кучето ми. Това може би беше единствения момент, в който изпитах страх. Дори си спомням, че се бях облегнала на вратата и се надявах да не дойдат. След известно време обаче най-дребния от четиримата се качи, разби вратата и ме свали на долния етаж при другите. Те бяха решили да ограбят и къщата и изнасяха компютъра ни и други неща.
Тогава аз започнах да си говоря с тях все едно сме приятели. Дори се смеехме, защото им обяснявах как този дребния е разбил вратата. Попитах ги защо са решили точно нас да ограбват и те казаха, че имало някаква жена от Елхово (това е много малък град до Ямбол), която им е платила да го направят. Тогава започнах да изпитвам нещо им главният от четиримата. Но изведнъж се появиха много хора отвън. Дойдоха родителите им и още хора и казаха, че ще извикат полицията. Аз им казах, че можем да се договорим и влязох при тях и им казах да върнат нещата и няма да викаме полиция. Тогава всички излязоха, освен моя човек. Спомянм си го много ясно дори чертите на лицето му, въпреки че не прилича на никого когото познавам. Носеше много ярка тъмно синя блуза. Тогава го целунах, и отдавна и на живо не съм изпитвала такова нещо като целувам някого.
После всички отидохме да разтоварваме откраднатото от колата им. Той ме попита не иска ли да ме закара с колата си, но аз казах, че живея в Ямбол и дори скоро ще си заминавам в чужбина. И така свърши всичко...