Съжалявам, че пиша по 100 мнения, но само искам да вметна, че чувствам силна тъга и мъка по тогавашния си клас. В случай, че не сте го разбрали. Но, как няма да ми е мъчно, като там нямаше интриги и долно говорене зад гърба... Но както и да е. Сега, цели 6-7 години по-късно аз все още мисля за тях, и ме е страх от мисълта, че мога да ги забравя. Примерно на едно момиче не мога да се сетя за името, въпросният Димитър и още едно момче ги бях забравил, че са съществували, но скоро се сетих за тях. И не на последно място - защо в България е прието да държиш връзка с тези, с които завършваш, като тези, с които си бил през първите години на формирането ти като личност може да са заслужавали повече от тях? С по-прости думи: Защо няма срещи на випуски от малки класове. Пример: 6 клас за випуск 2001. Тоест 6 клас през учебната 2000-2001 година.