Свещена Астрономия

Традицията на Свещената астрономия произлиза от Хелиопол, древния "град на Слънцето"; в историческите свидетелства тя присътства от времето на Старото Царство насам. Градът бил почитан като свещената могила, от която Слънчевият бог, в аспекта си на птицата бену (фениксът), периодично възхожда, за да обнови Египет. Във великия Слънчев храм в Хелиопол се намира свещеният камък Бен Бен - къс, отсечен обелиск, съдържащ Ка на Слънцето и отбелязващ местоположението на свещената могила. Смятало се, че всички обелиски са превъплъщения на оригиналния Бен Бен и маркират храмовете, в които са поставени, като "резиденция" на Ре. Обикновено обелискът бил разположен на място, от което можело да бъде наблюдавано достигането на слънцето до зенита в определен сезон, свещен за съответния нетер.
Според Свещената астрономия всяко небесно тяло съдържа Ка (духовната същност) на определен нетер и е еквивалент на неговата естествена форма. Въпреки това Ка се нуждае от "приемник", в който нематериалната сила да се влее и след това да се разпръсне в подходящото време сред смъртните. По тази причина светилището на нетера било по всички астрономически критерии хармонично напасвано с небесното тяло, представящо неговата Ка, така че същността й да може да бъде прехвърлена към приемника в храма. Главната ос на сградата била ориентирана към изгрева или залеза на съответстващата на нетера звезда, чиято поява едновременно с Ре обикновено отбелязвала свещения ден или празник на храма. Забележителни примери на тази звездна ориентация са открити на места като Карнак, Дендера, Едфу и Омбос и документирани в изумителното дело на кралския астроном сър Норман Локиър. Посветил живота си на изучаване на египетските монументи, на прага между двете столетия британският учен превръща комплексните си изследвания в доказателства, че всички оцелели религиозно-архитектурни паметници имат внимателно обмислена връзка с небесните явления.
Изследванията на Локиър показват например, че главната ос на храма на Собек-Херу в Омбос е ориентирана към Алфа от Кентавър, двойната звезда, намираща се в най-голяма близост до нашата слънчева система. Според тропическия зодиак тя е разположена в 28-ия градус на Скорпион, което в астрологията символизира двойнствения процес на упадък и трансформация. В храма се намират две светилища, установени като обители на двата нетера - крокодилът Собек, принципът на физическата разруха, и соколът Херу, принципът на духовното възнесение. Локиър открива също така, че храмът на Хонс в Карнак - нетерът на цикличната Луна в тиванската триада - е ориентиран към Канопус от съзвездието Кораб. Египтяните наричали тази звезда Кахи Нуб, "ладията на Асар". Според преданията, небесната ладия е форма на полумесеца, в която той прекосява небосвода в цикъла на непрекъснатото си обновление.
Освен звездните съответствия в храмовата архитектура откриваме и други теми, касаещи ориентацията на свещеното пространство, обикновено спрямо денонощното движение на слънцето. Локиър предполага, че ориентирането на египетските храмове може да бъде разделено на два класа: по слънцестоенията и по равноденствията. Първият тип храмове са насочени към изгряващото слънце през лятното (21 юни) или зимното (21 декември) слънцестоене, когато денят е съответно най-дълъг или най-къс. Равноденствените храмове са ориентирани към изгряващото слънце през пролетното (20 март) или есенното (20 септември) равноденствие, когато денят и нощта са с равна продължителност.
Локиър стига до извода, че планът на повечето от храмовете в Горен Египет е съобразен със слънцестоенията, като оста север-юг е ориентирана към Слънцето в максималната му деклинация на север (през лятото) или на юг (през зимата). Входовете на тези паметници се осветяват по изгрев или по залез и лъчите на слънцето проникват във вътрешността - често чак до светилището - съвсем точно. По подобен начин са ориентирани и някои от монументалните статуи.
Прочутите Мемнонски колоси на западния бряг на Нил при Тива също илюстрират това явление. Двете седнали статуи на Аменхотеп ІІІ, някога разположени от двете страни на входа на погребалния храм на фараона, посрещат изгрева по време на зимното слънцестоене. Според легендата в този момент статуите издавали мистериозен звук, който сега не може да бъде чут поради тяхната ерозия. Великият храм на Амун в Карнак е ориентиран с югозападния си вход според лятното слънцестоене, а със североизточния си вход - към зимното слънцестоене. Друг такъв монумент е старателно изследваният в съвременността храм на Амун-Ре, издигнат от Рамзес ІІ в Абу Симбел, на южната граница на Египет. През 70-те години бе осъществена международна кампания по обновяването и консервирането на паметника. Днес, също както в древността, той продължава да посреща изгрева по време на зимното слънцестоене.
Освен по специфични звезди и по Слънцето (а може би и по други светила), някои от великите храмови центрове са ориентирани и по полярните звезди - региона на вечността според древните египтяни. Низходящият коридор на Великата пирамида сочи полярната звезда и по-специално Гама от Дракон, която се е намирала точно на полюса през 5000 г. пр.н.е. Прецизността на тази ориентация се тълкува от някои като свидетелство, че пирамидата е конструирана като небесна обсерватория, но по този начин се пренебрегва фактът, че всички древноегипетски монументи имат някаква космическа асоциация, обикновено разкрита в релефите на самите храмове. Символизмът в разположението на пирамидата спрямо полярната звезда говори за въплъщението на един вечен, нетленен принцип, както внушава едно от древните имена на монумента, Та Хут Ахет, "светлина на хоризонта".
Визуалното въздействие на съзвездията от еклиптиката в южното небе е може би една от причините храмовете в Горен Египет, разположени в най-южните области на страната, да изразяват слънчевата тема в космологията. В Долен Египет - на север - преобладаващото число монументи са ориентирани към северния полюс; там откриваме звездната космологическа тема, подчертавана религиозно и архитектурно. Този феномен свидетелства за паралелното съществуване на поне две религиозни традиции в древните центрове, едната от които обслужвала дневния ред на Царския дом, а другата поддържала езотеричната практика, запазена за останалите. За втората се говори като за "мистичните школи" от Делтата, най-вече от Хелиопол и Мемфис, в историите на много гръцки пътешественици и по-специално в биографията на Питагор, изтъкнатият познавач на тази традиция.
Храмовите жреци тълкували небесните събития както в научен, така и в религиозен контекст. В дома на бога познаването на космическия резонанс се превръщало в инструмент за поддържане на постоянното взаимодействие между небето и земята. В този смисъл Свещената астрономия е върховна метафора за египетския светоглед, най-добрата илюстрация за разбирането на египтяните относно мястото на човека в природата. Небесата установяват времето, сезоните и циклите на явяване на даден нетер, а храмовете на земята стават вместилища на неговата космическа сила при появата му и я въплъщават във форма, отразяваща небесния й произход. Това е моделът, от който възникват древните канони в изкуството, архитектурата, математиката, йероглифната писменост, медицината и магията, това е ключът към разбирането на Свещената наука.


 

Астрологически съответствия

Херметическите учения изразяват идеята, че нетерите се свързват с физическата среда по необходимост, тъй като одухотворяват природата и едновременно с това са носители на жизнените сили, които взаимодействат с човешкия свят. По-конкретно, твърде си, че нетерите имат три цели при общуването си с хората.
Първата може да бъде наречена теургична необходимост. В този сценарий една от функциите на нетера е да разкрие, чрез видение или поява, своето съществуване. Това увеличава силата му и разширява неговите сфери на проявление.
Втората цел е магическата необходимост. Нетерите се въплъщават в материални носители и с това техните естествени сили все повече се асоциират с физическия свят, вместо да се отделят от него. В този сценарий божеството съществува в постоянно единство с природата.
Третата цел на взаимодействието на нетера с човешкия свят е гоетичната необходимост. Божествената сила, одухотворила мотериалната форма, оставя в нея своя отпечатък и я модифицира - и с това я възвисява. Като страничен резултат от този процес модифицираната материална форма може да бъде "разчетена" или "тълкувана" от човешките същества и да служи като посредник в гадателството, пророчеството и лечението. В третия сценарий божественият отпечатък продължава да усъвършенства материята, която е одухотворил.
Като резултат от проявата на своите сили всеки нетер притежава атрибути като свещени дни, животни, цветове, аромати, талисмани във формата на камъни и метали. В храма на Хет-Хер в Дендера например, в един от вертикалните зодиаци откриваме пълен списък на магическите съответствия. Съществено значение в тях се придава на дърветата и металите, асоциирани с всеки декан, или десетградусов сегмент от египетския зодиак, като по този начин, освен всичко друго, се разкрива материалът, от който магическият образ на съответното божество трябва да бъде оформен. Някои от съогветствията са достигнали до нас чрез херметическата традиция и все още се използват, макар и непълноценно, в магическите системи и в образите от съвременните карти Таро.
Един от примерите за значението, което египтяните придавали на съответствията, е магическата функция на скъпоценните камъни. Малахитът е свещеният камък на Асар. Според вярванията той представлява мумифицираната кръв на нетера, протекла в земята и достигнала до пещерите в източната пустиня - по посока на изгряващото слънце - след убийството, извършено от Сет. Впоследствие тя се въздигнала до нивото на живата почва и била регенерирана. Затова се смятало, че ако бъде използван магически, малахитът дарява живот както на този, който го носи, така и на самия нетер. Образът на Асар, оформен от този материал, осигурявал на притежателя си директна връзка със сферата на обновлението.


Астрологически календар на нетерите

В астрологичната философия всеки зодиакален знак символизира действието на определен космически принцип, изразен в съответната фаза от човешкия опит и от годишния цикъл на Слънцето.
Знакът Везни например, олицетворява принципа на присъединяването и баланса, изразен в социалната институция на брака и в еднаквата продължителност на деня и нощта по време на есенното равноденствие, което отбелязва началото на този знак. Египтяните считали, че по подобен начин всеки нетер въплъщава определена фаза от природните процеси и човешкия опит, функционираща в добре подредената схема на жизнения цикъл. В по-късни времена нетерите били асоциирани със зодиакалните знаци като израз на дълбоката метафора за духовното разгръщане, символизирано от преминаването на Слънцето през съзвездията и сезоните на годината.

Овен съответства на възхода на Слънцето и на началото на пролетта и земеделската година в северното полукълбо. Тази фаза представя обновяването на живота чрез засяването и покълването на семената, раждането на новия жизнен цикъл след дългия латентен период.

Телец съответства на възхода на Луната, по време на който физическите процеси се активират и задвижват в ритъм. Фазата представя подхранването на новия живот чрез приготвянето и приемането на храната. В земеделския цикъл това е осигуряването на питателни вещества за земята чрез напояване и наторяване, с цел да се стимулира пускането на корени от нововъзникналия живот.

Близнаци е фазата на сетивното развитие, разгръщането на тялото в сетивния свят посредством наблюдение и участие. Тя представя също така покълването на мъдростта чрез възприемане на естествения ред. В растителния цикъл Близнаци олицетворява прорастването на корените през почвата и появата на новия кълн над земята.

Рак изразява връхната точка във физическия растеж, узряването на земната форма и проявяването на нейните вътрешни, фини способности. Тази фаза символизира завършека в развитието на растението с оформянето на листата и пъпката, която по-късно ще се превърне в плод.

Лъв е появата и укрепването на индивидуалността чрез правилната употреба на волята и личната сила. Индивидът приема духовен ранг и божествена тежест, представлявайки общността, към която принадлежи; всичко това е обобщено в образа на царя на животните, лъва. В тази фаза растението произвежда своето цветно семе с оглед на бъдещото пресъздаване на въплътената от него форма.

Дева е въздигането на физическата форма до нейния краен, прототипен модел. В сезона на жътвата всичко узряло бива преработено и сведено до семенна форма, която бива запазена за следващия цикъл на сеитбата.

Везни е обединението на душата с нейния дух или небесен партньор, космическият брачен съюз. Тази фаза символизира също така навлизането в колективното измерение на опита чрез участие в обществените процеси. При нея остатъците от растението биват разпръснати, за да се осигури прехраната и на други форми на живот.

Скорпион е началото на пътешествието към вътрешния свят, в което жизнената енергия започва да се оттегля в земята и да се подготвя за зимуване. С това се символизира началото на мистериите на посвещаването, напускането на външната форма в името на трансформацията в по-висша субстанция. Непосредствено преди зимата растителната материя залинява и се разгражда до първичните форми на латентния живот.

Стрелец е фазата на прочистването, в която слънчевият принцип разпалва духовния огън, за да изгори напълно шлаката, останала от земната форма. Жизнената сила бива консервирана в най-тъмните кътчета на земята и поддържана от свещения пламък, който я е породил. В растителния живот това е началото на хибернацията.

Козирог е постигането на власт над материята след напускането на физическия живот в името на духовното съществуване. Това е цикълът на въздигането, на избавянето на тялото от мрачната зима и прославата на душата с обещанието за нов живот. В растителния свят Козирог е най-дълбоката фаза на латентност.

Водолей е възприемането на универсалността, която дарява със съвършен разсъдък и с визията за идеалното съществуване. То се изразява чрез духовните практики, увековечени от учителите в храма. В тази фаза започва зимното затопляне, което прочиства почвата и я подготвя за новия жизнен цикъл.

Риби е завръщането на душата към нейния първоизточник, присъединяването към духовния свят. Пътуващият получава достъп до космическия поток и до всички очакващи реализация възможности. В тази фаза семената биват разпръснати за пореден път.


 

Зодиакалното семейство

Не можем да кажем дали атрибутите на съвременния зодиак, вземайки предвид прецесията на равноденствията, поставяща знака Риби понастоящем в пролетното равноденствие, са приложими към древния възглед за нетерите и техните космически съответствия. Но ако тълкуваме Дендерския зодиак метафорично, някои от асоциациите могат да ни помогнат да вникнем в принципите на Свещената астрономия. В този смисъл връзката на нетерите със зодиакалните знаци не е произволна, а се базира на символизма, който двете дисциплини споделят. Астрологията представлява език с мистичен произход, който обслужвал Свещената наука, въпреки че в съвременната си употреба той е далеч под нивото на древната си функция като инструмент на посвещаването. Съвременната астрология е извлечена от базисния древноегипетски код, но поне половината от нея е с месопотамски произход, особено в използвания символизъм.
Именно поради тази причина трябва да се пазим от буквални интерпретации на древните символни системи. Съвременният човек често тривиализира мъдростта на Египет поради ограничената си връзка с естествения свят. Да вземем за пример лъвицата Сехмет. Тя въплъщава принципа на очистването в природата, както в земната, така и в небесната сфера. Тематиката в целия символизъм и във всички митологически образи на тази богиня съответства на астрологическия период на Стрелеца, прочистващият огън, който предшества посвещаването във фазата на Козирога. На Стрелеца се приписва и образът на лекаря (обикновено в тази роля влиза Хирон, кентавърът от гръцката митология, обучил лечителя Асклепий). В древен Египет Сехмет е покровителка на лечителите и унищожителка на злите сили и по тази причина е изобразявана като лъвица, но това не означава, че съответства на зодиакалния знак Лъв. Лъвът е съвсем различна фигура и произхожда от Месопотамската култура. В Египет фазата на Лъва се управлява от Хорус, златният сокол (младото Слънце), защото той представя проявите на "интелигентността на сърцето" и "овладяната воля", въплътени от царя. Всички тези символи - златото, слънцето, сърцето, волята и властта - са дошли до нас през епохите като характеристики на периода на Лъва в развитието. Сехмет, която управлява друга сфера в Свещената астрономия, въпреки лъвските си атрибути не трябва да се свързва точно с тези символи.
Тук бяха представени онези от четиридесет и двата нетера, които илюстрират дванадесетте принципни функции на зодиака. По време на Късния период в Египет, когато персийските, гръцките и римските влияния доминират в културната среда, подобни концептуални асоциации създават корпуса на Херметичната философия, който изучаваме днес. Всички тези култури използвали изключително дванадесетзнаковия зодиак, адаптиран и от египтяните към тяхната космическа схема.
Основната причина да се асоциират точно тези дванадесет нетера с дванадесетте зодиакални знака е образността на Слънцето (Ре), прекосяващо небесния свод (тялото на Нут). Децата на Нут (Асар, Аусет, Сет и Небт-Хет) и тяхното потомство (Херу и Анпу) със сигурност ще имат близка връзка с това явление, както и партньорът на Нут, Геб. Останалите четири зодиакални знака са отдадени, както следва: на Хет-Хер, защото тя се свързва с Херу като партньор; на Джехути и Маат, защото те са единствените небесни нетери, които общуват с всички светове и покровителстват кръговратите и циклите; и на Сехмет, поради близката й асоциация със Слънцето като негова дъщеря/съпруга. Нут е последният знак от зодиака, тъй като представлява началото и края на слънчевия път; по подобен начин знакът Риби се състои от две риби (или двете смоковници на Нут), обърнати към двете посоки на небето. Цялата схема представя слънчевия път на Хор, изразяващ трансформацията чрез разрешаването на дисонанса между светлите и тъмните сили, или преминаването на Слънцето през дневните и нощните часове.



Разделянето на зодиака по начини на действие (Качества) и изразяване (Елементи) се съотнася по любопитен начин с нетерите, асоциирани със зодиакалните фази. Тази схема може да улесни разбирането на комплексните функции на нетерите в контекста на езотеричната астрология.
Качествата разделят задиакалните знаци на Кардинални (активни, линейни), Фиксирани (пасивни, циклични) и Променливи (адаптивни, разсейващи) начини на действие, както следва:

Кардинални - Овен, Рак, Везни, Козирог - Земни нетери - Асар, Небт-Хет, Аусет, Сет
Фиксирани - Телец, Лъв, Скорпион, Водолей - Нетери от Дуат - Хет-Хер, Херу, Анпу, Маат
Променливи - Близнаци, Дева, Стрелец, Риби - Небесни нетери - Джехути, Геб, Сехмет, Нут

В контекста на елементалните фази нетерите се проявяват по четири начина: огън, земя, въздух и вода. Нетерите на Сътворението (Огън) вдъхват жизнената сила, тези на Пораждането (Земя) я приютяват, тези на Общуването (Въздух) я препредават, а теза на Разтварянето (Вода) я видоизменят, както следва:

Огън - Овен, Лъв, Стрелец - Нетери на Сътворението - Асар, Херу, Сехмет
Земя - Телец, Дева, Козирог - Нетери на Пораждането - Хет-Хер, Геб, Сет
Въздух - Близнаци, Везни, Водолей - Нетери на Общуването - Джехути, Аусет, Маат
Вода - Рак, Скорпион, Риби - Нетери на Разтварянето - Небт-Хет, Анпу, Нут

Нетерите се спускат на земята чрез посредничеството на звездите, но поддържането на тяхната сила в земната сфера според египтяните е едновременно отговорност и привилегия на човешката раса. Средище на тази дейност бил Божественият дом, мястото, в което духовните сили се въплъщавали периодично, за да се разкрият на живите и да привнесат енергията си в състоянието на нещата.

Дендерски Зодиак