Здравей Гост

Най-бруталните сънища

  • 63 Отговора
  • 19575 Прегледи
*

priya

  • **
  • 1263
Re:Най-бруталните сънища
« Отговор #60 -: Май 30, 2011, 06:35:16 am »
.
« Последна редакция: Юни 11, 2011, 08:07:57 am от priya »
"По-умният винаги отстъпва" - това обяснява господството на глупостта в света!

Re: Най-бруталните сънища
« Отговор #61 -: Октомври 22, 2011, 02:13:41 pm »
Ми брутални, брутални, имам няколко такива и аз, които си ги помня през годините.  :unsure: Вече отдавна не ме чак жегват, но като сме тръгнали да говорим по темата ....

Като бях на 13-14 някъде бях сънувала как една жена е вързана за порта, от тея, двукрилните порти, яко овързана с въжета, нали и изведнъж портата се отваря, сещайте се какво става с жената. И аз минавам през тази порта и се оказвам на някакво сметище и там имаше някакви други хора, облечени в средбристи костюми и искаха да си ги съблекат тези костюми, но с тях си смъкваха и кожата ...  :(

...

Другият, за който се сещам в момента е, че се намирам в някаква бизнес сграда, работна, в същото време в нея има И отделени на последния етаж жилищни апартамети, има и голяма механа в тази сграда. И са се събрали всички работници в механата, празнуват нещо.  :o И там сестра ми и мъжа й, с двете им деца. Обаче навсякъде в тази сграда има някакви стари, съсухрени части от трупове, които или са сложени като окраса, или децата си играят с тях, и са нвсякъде и никой не забелязва, че тоа са части от трупове, освен мен. :o

Re: Най-бруталните сънища
« Отговор #62 -: Октомври 24, 2011, 11:37:55 pm »
На мен най-хубавите сънища ми са, че мога да тичам много бързо и не се изморявам. С една крачка изминавам по 30-40метра и от време на време даже стъпвам с ръцете си. А най-неприятните и пак редовни са, че асансьорът продължава надолу или нагора и по този начин напускам нормалното си измерение.

*

Freya

  • **
  • 1178
Re: Най-бруталните сънища
« Отговор #63 -: Октомври 28, 2011, 12:36:54 pm »
На мен най-хубавите сънища ми са, че мога да тичам много бързо и не се изморявам. С една крачка изминавам по 30-40метра и от време на време даже стъпвам с ръцете си. А най-неприятните и пак редовни са, че асансьорът продължава надолу или нагора и по този начин напускам нормалното си измерение.
хаха, това с асансьора е доста често срещан символ. и на мен ми се е случвало, но до колкото си спомням се движи нагоре.
Най вероятно имаш проблеми, усещаш че губиш контрол или нямаш такъв а нещата около теб пропадат